31996L0027

ДИРЕКТИВА 96/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 май 1996 година

за защита на пътниците в моторни превозни средства при страничен удар и за изменение на Директива 70/156/ЕИО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по- специално член 100а от него,

като взеха предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), и по-специално член 13, параграф 4 от нея,

като взеха предвид предложението на Комисията (2),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

в съответствие с процедурите, определени в член 189б от Договора (4),

като имат предвид, че общото хармонизиране на технически изисквания за моторни превозни средства е необходимо, за да се осигури доброто функциониране на вътрешния пазар;

като имат предвид, че за да се намали броят на жертвите от пътни транспортни произшествия в Европа, е необходимо да се въведат законодателни мерки за подобряване на защитата на пътниците в моторни превозни средства в случай на страничен удар, доколкото е възможно; като имат предвид, че настоящата директива въвежда изисквания за изпитвания за страничен удар, включително биомеханични критерии, за да се гарантира, че е осигурено приемливо ниво на устойчивост на страничен удар;

като имат предвид, че тези изисквания следва да се разглеждат като временна мярка и ще следва да се преразгледат в светлината на допълнителни изследвания и опит, придобит през първите две години на изпитванията за типово одобрение, проведени в съответствие с настоящата директива; като имат предвид, че установяването на по-строги стандарти ще гарантира по-високо ниво на безопасност в бъдеще;

като имат предвид, че настоящата директива ще бъде една от специалните директиви, които следва да се спазват, за да се гарантира съответствието на превозните средства с изискванията на процедурата на ЕО за типово одобрение, установена в Директива 70/156/ЕИО; като имат предвид, следователно, че разпоредбите на Директива 70/156/ЕИО, отнасящи се до системи, до компоненти и обособени технически възли на превозни средства се прилагат за настоящата директива;

като имат предвид, че процедурата за определяне на еталонната точка на сядане в моторни превозни средства е определена в приложение III към Директива 77/649/ЕИО на Съвета от 27 септември 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно зрителното поле на водачите на моторни превозни средства (5); като имат предвид, че, следователно, не е необходимо тя да се повтаря в настоящата директива; като имат предвид, че в настоящата директива следва да се направи препратка към Директива 70/387/ЕИО на Съвета от 27 юли 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно вратите на моторни превозни средства и техните ремаркета (6), Директива 74/483/ЕИО на Съвета от 17 септември 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно външните издатини на моторни превозни средства (7), Директива 76/115/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно анкерните закрепвания на предпазните колани на моторни превозни средства (8) и към ISO стандарт 6487:1987;

като имат предвид, че техническите изисквания на настоящата директива се основават на документ TRANS/SC1/WP29/396 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива, „превозно средство“ има значението, посочено в член 2 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 2

1.   Държава-членка не може на основания, свързани със защитата на пътниците в превозни средства в случай на съпротивление на страничен удар:

ако то отговаря на изискванията на настоящата директива.

2.   Считано от 1 октомври 1998 г., държави-членки прекратяват да издават:

освен ако превозното средство удовлетворява изискванията на настоящата директива.

3.   Параграф 2 не се прилага за типове превозни средства, които са получили типово одобрение преди 1 октомври 1998 г., в изпълнение на които да са две от следните директиви: 70/387/ЕИО (ключалки и шарнири на вратите), 74/483/ЕИО (външни издатини) и 76/115/ЕИО (анкерни закрепвания на предпазни колани на превозни средства), нито, при необходимост, за допълнителни разширения на тези типови одобрения.

4.   Считано от 1 октомври 2003 г., държавите-членки следва да считат, че сертификати за съответствие, които придружават нови превозни средства в съответствие с Директива 70/156/ЕИО, не са вече валидни за целите на член 7, параграф 1 от горепосочената директива, ако те не удостоверяват, че превозните средства съответстват на изискванията на приложенията към настоящата директива.

Член 3

В част 1 на приложение IV към Директива 70/156/ЕИО таблицата следва да бъде допълнена както следва:

Член 4

В рамките на привеждането в съответствие на настоящата директива към техническия прогрес до две години от датата, посочена в член 2, параграф 2, се извършва преразглеждане от Комисията. То се основава на преразглеждане на техническите критерии, и по-специално на критерия за вискозност, положението на предната седалка и просвета на преградата. Преразглеждането на критериите включва, наред с другото, данни от изследвания на злополуки, резултати от изпитвания между превозни средства в реален мащаб и съображения, свързани със съотношението разходи-ползи. Преразглеждането ще провери потенциалните ползи по отношение на защитата на пътниците и промишлената осъществимост на увеличаване на просвета на преградата. Резултатите от това преразглеждане ще бъдат предмет на доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета.

Член 5

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, преди 20 май 1997 г.. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Редът и условията на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 6

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 95/54/ЕО на Комисията (ОВ L 266, 8.11.1995 г., стр. 1).

(2)  ОВ С 396, 31.12.1994 г., стр. 1.

(3)  ОВ С 256, 2.10.1995 г., стр. 18.

(4)  Становище на Европейския парламент от 12 юли 1995 г. (ОВ С 249, 25.9.1995 г., стр. 47), Обща позиция на Съвета от 23 ноември 1995 г. (ОВС 353, 30.12.1995 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 29 февруари 1996 г. (ОВ С 78, 18.3.1996 г., стр. 17) и Решение на Съвета от 6 май 1996 г.

(5)  ОВ L 267, 19.10.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 90/630/ЕИО на Комисията (ОВ L 341, 6.12.1990 г., стр. 20).

(6)  ОВ L 176, 10.8.1970 г., стр. 5.

(7)  ОВ L 266, 2.10.1974 г., стр. 4. Директива, последно изменена с Директива 87/354/ЕИО (ОВ L 192, 11. 7.1987 г., стр. 43).

(8)  ОВ L 24, 30.1.1976 г., стр. 6. Директива, последно изменена с Директива 90/629/ЕИО на Комисията (ОВ L 341, 6. 12. 1990, стр. 14).

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

1.   Заявление за типово одобрение на ЕО

2.   Типово одобрение на ЕО

3.   Изменение на типа и изменения на типовите одобрения

4.   Съответствие на производството

1.   Приложно поле

2.   Определения

3.   Спецификации и изпитвания

ПРИЛОЖЕНИЕ I

АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

1.1.   Съгласно член 3, параграф 4 от Директива 70/156/ЕИО, заявления за типово одобрение на ЕО за тип превозно средство по отношение на защитата на пътниците в моторни превозни средства в случай на страничен удар следва да се подават от производителя.

1.2.   Образец на информационния документ фигурира в допълнение 1.

1.3.   Превозно средство, представително за типа превозно средство, което следва да бъде одобрено, следва да бъде предоставено на техническата служба, отговорна за провеждането на изпитвания за типово одобрение.

1.4.   Производителят има право да предоставя всякакви данни и резултати от изпитванията като доказателство, че спазването на изискванията може да бъде постигнато с достатъчна степен на доверие.

2.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

2.1.   Типово одобрение на ЕО се издава в съответствие с член 4, параграф 3, и ако е приложимо, член 4, параграф 4 от Директива 70/156/ЕИО, когато типът превозно средство удовлетворява съответните изисквания.

2.2.   Образец на сертификата за типово одобрение на ЕО фигурира в допълнение 2.

2.3.   Номер на типовото одобрение в съответствие с приложение VII към Директива 70/156/ЕИО се определя на всеки одобрен тип превозно средство. Същата държава-членка не следва да определя същия номер на друг тип превозно средство.

2.4.   Когато има съмнения, за да се провери, че превозното средство отговаря на изискванията на настоящата директива, следва да се вземат под внимание всички данни или резултати от изпитвания, предоставени от производителя, които могат да бъдат от полза при установяването на валидността на изпитването за типово одобрение, извършено от органа за типово одобрение.

3.   ИЗМЕНЕНИЕ НА ТИПА И ИЗМЕНЕНИЯ НА ТИПОВИТЕ ОДОБРЕНИЯ

3.1.   В случай на изменения на типовите одобрения, издадени съгласно настоящата директива, се прилагат разпоредбите на член 5 от Директива 70/156/ЕИО.

3.2.   Всички изменения на превозното средство, засягащи общата форма на структурата на превозното средство или всяко отклонение от еталонната маса по-голямо от 8 %, което според преценката на техническата служба би имало значително влияние върху резултатите от изпитването, изисква повторение на изпитването, описано в допълнение 1 на приложение II.

3.3.   Ако техническата служба, след консултации с производителя на превозното средство, счита, че измененията на даден тип превозно средство са недостатъчни за оправдаване провеждането на цялостно повторно изпитване, тогава може да бъде използвано частично изпитване. Такъв би бил случаят, ако еталонната маса се различава с не повече от 8 % от оригиналното превозно средство или броят на предните седалки е непроменен. Вариации на типа на седалките или на вътрешните инсталации не водят автоматично до цялостно повторно изпитване. Пример за това как да се подходи към този проблем е даден в допълнение 5 на приложение II.

4.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

4.1.   Като общо правило, мерките за осигуряване на съответствието на производството следва да се вземат в съответствие с разпоредбите, посочени в член 10 от Директива 70/156/ЕИО.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящата директива се прилага за поведението при страничен удар на структурата на купето на превозни средства категории М1 и N1, където точката „R“ на най-ниската седалка е на не повече от 700 mm от нивото на земната повърхност, когато превозното средство е в състояние, съответстващо на еталонната маса, определена в точка 2.10., с изключение на многоетапни превозни средства, произвеждани в количества, ненадвишаващи тези, определени за малки серии.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива:

2.1.   „Типово одобрение за превозно средство“ означава типовото одобрение за тип превозно средство по отношение на поведението на структурата на купето при страничен удар.

2.2.   „Тип превозно средство“ означава категория превозни средства с механическо задвижване, които не се различават в такива основни аспекти като:

2.2.1.   дължината, ширината и просвета на превозните средства, доколкото те имат негативен ефект върху експлоатационните характеристики, предписани в настоящата директива;

2.2.2.   структурата, размерите, очертанията, материалите на страничните стени на купето, доколкото те имат негативен ефект върху експлоатационните характеристики, предписани в настоящата директива;

2.2.3.   очертанията и вътрешните размери на купето и типа на защитните системи, доколкото те имат негативен ефект върху експлоатационните характеристики, предписани в настоящата директива;

2.2.4.   местоположението на двигателя (предно, задно или централно);

2.2.5.   ненатоварена маса, доколкото има негативен ефект върху експлоатационните качества, предписани в настоящата директива;

2.2.6.   вътрешните инсталации или допълнителни устройства по избор, доколкото те имат негативен ефект върху експлоатационните характеристики, предписани в настоящата директива;

2.2.7.   типа на предната седалка(и) и положението на точката R, доколкото те имат негативен ефект върху експлоатационните характеристики, предписани в настоящата директива.

2.3.   „Купе“ означава пространството за настаняване на пътници, ограничено от покрива, пода, страничните стени, вратите, външните стъкла, предната ограничителна стена и равнината на задната ограничителна стена на купето или равнината на подпората на облегалката на задната седалка.

2.4.   „точка R“ или „еталонна точка на сядане“ означава еталонната точка, определена от производителя на превозното средство, която:

2.4.1.   има координати, определени спрямо структурата на превозното средство;

2.4.2.   съответства на теоретичното положение на точката на въртене торс/бедра (точката Н) за най-ниското и най-задно нормално положение на шофиране или положение на използване, определено от производителя на превозното средство за всяко определено положение на сядане.

2.5.   „точка Н“ означава точката, както е определена в Директива 77/649/ЕИО.

2.6.   „Обем на резервоара за гориво“ означава обемът на резервоара за гориво, както е определен от производителя на превозното средство.

2.7.   „Напречна равнина“ означава вертикална равнина, перпендикулярна на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство.

2.8.   „Защитна система“ означава устройства, предназначени да задържат и/или предпазват пътниците.

2.9.   „Тип защитна система“ означава категория защитни устройства, които не се различават в такива основни аспекти като техните:

2.10.   „Еталонна маса“ означава ненатоварената маса на превозното средство, увеличена от маса от 100 kg (т.е. масата на манекена за страничен удар и неговата контролно-измервателна апаратура).

2.11.   „Ненатоварена маса“ означава масата на превозното средство в движение без водач, пътници или товар, но с резервоар за гориво, напълнен до 90 % от неговия обем и с обичайния комплект от инструменти и резервна гума на борда, когато е приложимо.

2.12.   „Мобилна деформируема преграда“ означава устройството, с което се удря изпитваното превозно средство. То се състои от количка и ударен елемент.

2.13.   „Ударен елемент“ означава елемент за смачкване, монтиран на предната страна на мобилната деформируема преграда.

2.14.   „Количка“ означава рамка на колела, свободно движеща се по своята надлъжна ос в точката на удар. Нейният преден блок поддържа ударния елемент.

2.15.   „Многоетапно конструиране“ означава процедурата, чрез която два или повече производители самостоятелно и последователно участват в конструирането на превозно средство.

3.   СПЕЦИФИКАЦИИ И ИЗПИТВАНИЯ

3.1.   Превозното средство следва да премине изпитване в съответствие с допълнение 1 към настоящото приложение.

3.1.1.   Изпитването се провежда на страната на водача, освен в случай на асиметрични странични структури, ако има такива, които са толкова различни, че може да повлияят върху експлоатационните характеристики при страничен удар. В този случай една от алтернативите в 3.1.1.1. или 3.1.1.2. може да бъде използвана по договореност между производителя и службата, отговорна за изпитванията.

3.1.1.1.   Производителят следва да предостави на органа за типово одобрение информация относно съвместимостта на експлоатационните характеристики в сравнение с шофьорската страна, когато изпитването се провежда на тази страна.

3.1.1.2.   Органът за типово одобрение, след като е установил характеристиките на конструкцията, може да реши изпитването да се проведе на страната, противоположна на водача, което се счита за по-неблагоприятната опция.

3.1.2.   Изпитващият орган, след консултации с производителя, може да изисква изпитването да се проведе със седалка в положение, различно от посоченото в точка 5.5.1. от допълнение 1 (1) Това положение ще бъде определено в протокола за изпитването.

3.1.3.   Резултатът от това изпитване се счита за задоволителен, ако условията, посочени в 3.2. и 3.3. са изпълнени.

3.2.   Експлоатационни критерии

3.2.1.   Експлоатационните критерии, както са определени за изпитването на удар съгласно добавката към допълнение 1 към настоящото приложение следва да изпълняват следните условия:

3.2.1.1.   експлоатационният критерий за главата (ЕКГ) не следва да бъде повече от 1 000; ако няма контакт на главата, ЕКГ не се измерва или изчислява, а се записва като „Няма контакт на главата“.

3.2.1.2.   Експлоатационният критерий на гръдния кош следва да бъде:

За преходен период от две години след датата, посочена в член 2, параграф 2 на тази директива, стойността на К*В не е критерий за успешно или неуспешно преминаване на изпитванията, а тази стойност следва да се запише в протокола от изпитването и да се вземе предвид от органите за типово одобрение. След преходния период стойността на К*В 1,0 m/s се прилага като критерий за успешно или неуспешно преминаване на изпитвания или докато се одобри алтернативна стойност от Комитета по адаптиране към техническия прогрес.

3.2.1.3.   Експлоатационният критерий на таза следва да бъде:

Максимална сила върху симфизата на таза (МССТ) не повече от 6 kN.

3.2.1.4.   Експлоатационният критерий за корема следва да бъде:

максимална сила върху корема (МСК) - не повече от 2.5 kN вътрешна сила (еквивалентна на външна сила от 4.5 kN).

3.3.   Особени изисквания

3.3.1.   По време на изпитването не следва да се отваря нито една врата.

3.3.2.   След удара следва да бъде възможно без използването на инструменти:

3.3.2.1.   да се отворят достатъчен брой врати, предназначени за нормално влизане и излизане на пътници и, ако е необходимо, да се наклонят облегалките на седалките или самите седалките, за да се позволи напускането на всички пътници;

3.3.2.2.   да се освободи манекена от защитната система;

3.3.2.3.   да се извади манекена от превозното средство.

3.3.3.   нито едно вътрешно устройство или компонент не следва да се откача по такъв начин, че да увеличава значително риска от нараняване от остри издатини или назъбени ръбове.

3.3.4.   Скъсвания, предизвикани от постоянна деформация са приемливи, при условие че те не увеличават риска от нараняване.

3.3.5.   Ако има постоянно изтичане на течност от инсталацията за захранване с гориво след сблъсъка, скоростта на изтичане не следва да надвишава 5 × 104 kg/s; ако течността от системата за захранване с гориво се смеси с течности от другите системи и разнообразните течности не могат да бъдат лесно разделени и идентифицирани, всичките събрани течности следва да бъдат взети под внимание при оценяване на постоянното изтичане.

(1)  До 30 септември 2000 г. за целите на изискванията на изпитването, диапазонът на нормалните надлъжни настройки трябва да бъде ограничен така, че Н-точката да лежи в дължината на отвора за врата.