13/ 13

BG

Официален вестник на Европейския съюз

70

---

31993L0073

---

L 231/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ПЕТА ДИРЕКТИВА 93/73/ЕИО НА КОМИСИЯТА

от 9 септември 1993 година

относно методите за анализ, необходими за проверките на състава на козметичните продукти

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно козметичните продукти (1), последно изменена с Директива 93/35/ЕИО (2), и по-специално член 8, параграф 1 от нея,

като има предвид, че Директива 76/768/ЕИО предвижда официални проверки на козметичните продукти, с цел да се установи спазването на условията, предвидени в общностните разпоредби относно състава на козметичните продукти;

като има предвид, че всички необходими методи за анализ трябва да бъдат определени в най-кратък срок; като има предвид, че вече са предприети четири мерки по силата на Директива 80/1335/ЕИО на Комисията (3), изменена с Директива 87/143/ЕИО (4), Директива 82/434/ЕИО на Комисията (5), изменена с Директива 90/207/ЕИО (6) и Директиви 83/514/ЕИО (7) и 85/490/ЕИО (8) на Комисията; като има предвид, че идентификацията и дозировката на сребърен нитрат, идентификацията и дозировката на селенов дисулфид в шампоаните против пърхут, дозировката на разтворими барий и стронций в пигменти под формата на соли и цветни лакове, идентификацията и дозировката на бензил алкохол, идентификацията на цирконий и дозировката на цирконий, алуминий и хлор в неаерозолни антиперспиранти и идентификацията и дозировката на хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропадимин и хлорхексидин представляват пети етап;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 76/768/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че по време на официалните проверки на козметичните продукти:

—	идентификацията и дозировката на сребърен нитрат,

—	идентификацията и определянето на селенов дисулфид в шампоаните против пърхот,

—	идентификацията и дозировката на разтворими барий и стронций в пигменти под формата на соли и цветни лакове;

—	идентификацията и дозировката съдържанието на бензил алкохол,

—	идентификацията и дозировката на цирконий и определянето на цирконий, алуминий и хлор в неаерозолни антиперспиранти,

—	идентификацията и дозировката съдържанието на хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин и хлорхексадин,

се провеждат съгласно описаните в приложението методи.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно на 30 септември 1994 г. Те незабавно уведомяват за това Комисията.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържапозоваване на настоящата директива или то се извършва в момента на официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.

(2)  ОВ L 151, 23.6.1993 г., стр. 32.

(3)  ОВ L 383, 31.12.1980 г., стр. 27.

(4)  ОВ L 57, 27.2.1987 г., стр. 56.

(5)  ОВ L 185, 30.6.1982 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 108, 28.4.1990 г., стр. 92.

(7)  ОВ L 291, 24.10.1983 г., стр. 9.

(8)  ОВ L 295, 7.11.1985 г., стр. 30.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СРЕБЪРЕН НИТРАТ В КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ

A.   Идентификация

1.   Цел и приложно поле

Този метод описва идентификацията на сребърния нитрат като сребро във водни козметични продукти.

2.   Принцип

Среброто се идентифицира с характерната бяла утайка, образувана с хлорните йони.

3.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота.

3.1.   Разтвор на солна киселина, 2 М

3.2.   Амоняк: концентриран разтвор на амониев хидроксид (d20 = 0,88 г/см3 (мл) се разрежда с равен обем вода и се разбърква.

3.3.   Разтвор на азотна киселина, 2 М

4.   Апаратура

4.1.   Стандартно лабораторно оборудване

4.2.   Центрофуга

5.   Процедура

5.1.   В центрофужна епруветка се към около 1 г от пробата се добавят няколко капки 2 М разтвор на солна киселина (точка 3.1) до пълно утаяване. Разбърква се и се центрофугира.

5.2.   Повърхностният слой се отстранява и утайката се промива еднократно с пет капки студена вода. Промивната вода се изхвърля.

5.3.   В центрофужната епруветка се добавя количество вода, равно на обема на утайката. Нагрява се до кипване и се разбърква.

5.4.   Горещата смес се центрофугира; отстранява се бистрият разтвор.

5.5.   Към утайката се прибавят няколко капки амонячен разтвор (точка 3.2), разбърква се и се центрофугира.

5.6.   Върху стъклена плочка се поставя една капка от бистрия разтвор и към нея се прибавят няколко капки азотна киселина (точка 3.3).

5.7.   Бялата утайка показва наличието на сребро.

Б.   Дозировка

1.   Цел и приложно поле

Този метод описва дозировката на сребърен нитрат като сребро в козметични продукти, предназначени за оцветяване на мигли и вежди.

2.   Принцип

Среброто в продукта се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.

3.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота.

3.1.   Разтвор на азотна киселина, 0,02 М

Стандартни разтвори на сребро

3.2.1.   Основен стандартен разтвор на сребро: 1 000 мкг/см3 (мл) в 0,5 М разтвор на азотна киселина („SpectrosoL“ или еквивалентен).

3.2.2.   Разреден стандартен разтвор на сребро: 100 мкг/см3 (мл): в пикнометър от 100 см3 (мл) с пипета се прехвърлят 10 см3 (мл) от основния стандартен разтвор на сребро (точка 3.2.1). Долива се до марката с 0,02 М разтвор на азотна киселина (точка 3.1) и се разбърква. Този стандартен разтвор трябва да е приготвен непосредствено преди употреба и да се съхранява в бутилка от тъмно стъкло.

4.   Апаратура

4.1.   Стандартно лабораторно оборудване

4.2.   Атомно-абсорбционен спектрометър със сребърна лампа (кухокатодна)

5.   Процедура

5.1.   Приготвяне на пробата

Претегля се около 0,1 г (м грам) с точност до 0,001 г от хомогенна проба на продукта. Прехвърля се количествено в пикнометър от 1 дм3 (л), долива се до марката с 0,02 М разтвор на азотна киселина (точка 3.1) и се разбърква.

5.2.   Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия

Пламък: въздух — ацетилен
Дължина на вълната: 338,3 nm
Корекция на фона: да
Условия на горене:	слаб окислителен пламък; за постигане на максимална абсорбция е необходимо височината на горелката и подаването на газовата смес да се оптимизират.

5.3.   Калибриране

5.3.1.   В пикнометри от 100 см3 (мл) с пипета се поставят съответно: 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 см3 (мл) от разредения стандартен разтвор на сребро (точка 3.2.2). Всяка колба се долива до марката с 0,02 М разтвор на азотна киселина (точка 3.1) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 мкг/см3 (мл) сребро.

5.3.2.   Измерва се абсорбцията на 0,02 М разтвор на азотна киселина (точка 3.1) и тази стойност се използва като нулева концентрация на сребро за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на сребро (точка 5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на сребро.

5.4.   Дозировка

Измерва се абсорбцията на пробата (точка 5.1). От стандартната крива се отчита концентрацията на сребро, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

6.   Изчисления

Съдържанието на сребърен нитрат в пробата се изчислява в % от масата (m/m) по формулата:

където:

m= е масата в г на пробата, взета за анализ (точка 5.1);

и

с

=

концентрацията на сребро в разтвора на пробата (точка 5.1), отчетена от стандартната крива, в мкг/см3 (мл).

7.   Повторяемост (1)

За съдържание на сребърен нитрат от 4 % (m/m) разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени на една и съща проба, не трябва да надвишава 0,05 % (m/m).

ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ДОЗИРОВКА НА СЕЛЕНОВ ДИСУЛФИД В ШАМПОАНИ ПРОТИВ ПЪРХОТ

A.   Идентификация

1.   Цел и приложно поле

Този метод се отнася за идентификацията на селенов дисулфид като селен в шампоани против пърхот.

2.   Принцип

Селенът се идентифицира с характерното жълто до оранжево оцветяване, което се получава при реакция с карбамид и калиев йодид.

3.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота (ч.з.а.).

3.1.   Концентрирана азотна киселина - (d20 = 1,42 г/см3 (мл)

3.2.   Карбамид

3.3.   Разтвор на калиев йодид, 10 % (m/v): разтварят се 10 г калиев йодид в 100 см3 (мл) вода

4.   Апаратура

4.1.   Стандартно лабораторно оборудване

4.2.   Епруветка за разлагане с обем 100 см3 (мл)

4.3.   Нагревателен блок за разлагане

4.4.   Филтърна хартия (Whatman № 42 или еквивалентна) или мембранен филтър 0,45 мкм.

5.   Процедура

5.1.   Около 1 г от шампоана се поставят в епруветка за разлагане (точка 4.2), прибавят се 2,5 см3 (мл) концентрирана азотна киселина (точка 3.1) и се разлагат в блока (точка 4.3) при температура 150 °С в продължение на 30 мин.

5.2.   Разложената проба се разрежда до 25 см3 (мл) с вода и се филтрува през филтърна хартия или мембранен филтър (точка 4.4).

5.3.   Към 2,5 см3 (мл) от филтрата, се прибавят 1 см3 (мл) вода, 2,5 г карбамид и се кипва. Охлажда се и се прибавя 1 см3 (мл) разтвор на калиев йодид (точка 3.3).

5.4.   Жълтото до оранжево оцветяване, което бързо потъмнява при престояване, показва наличието на селен.

Б.   Дозировка

1.   Цел и приложно поле

Този метод се прилага за дозировката на селенов дисулфид като селен в шампоани против пърхот, съдържащи до 4,5 % (m/m) селенов дисулфид.

2.   Принцип

Пробата се разлага с азотна киселина и селенът се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.

3.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота (ч.з.а.).

3.1.   Концентрирана азотна киселина (d20 = 1,42 г/см3 (мл)

3.2.   Разтвор на азотна киселина, 5 % (v/v): 50 см3 (мл) концентрирана азотна киселина се прибавят към 500 см3 (мл) вода в стъклена чаша при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в пикнометър от 1 дм3 (л) и се долива до марката с вода.

3.3.   Основен стандартен разтвор на селен, 1 000 мкг/см3 (мл) в 0,5 М азотна киселина („SpectrosoL“ или еквивалентна)

4.   Апаратура

4.1.   Стандартно лабораторно оборудване

4.2.   Епруветка за разлагане с обем 100 см3 (мл)

4.3.   Нагревателен блок за разлагане

4.4.   Филтърна хартия (Whatman № 42 или еквивалентна) или мембранен филтър 0,45 мкм

4.5.   Атомно-абсорбционен спектрометър със селенова лампа (безелектродна)

5.   Процедура

5.1.   Приготвяне на пробата

5.1.1.   Претегля се около 0,2 г (M) с точност до 0,001 г от хомогенна проба на продукта в епруветката за разлагане (точка 4.2).

5.1.2.   Прибавят се 5 см3 (мл) концентрирана азотна киселина (точка 3.1) и се разлага в блока (точка 4.3) при температура 150 °С в продължение на 1 час.

5.1.3.   Разтворът се оставя да се охлади и се разрежда с вода до 100 см3 (мл) вода. Филтрува се през филтърна хартия или през мембранен филтър 0,45 мкм (точка 4.4) и филтрираният разтвор се запазва за определянето.

5.2.   Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия

Пламък: въздух — ацетилен
Дължина на вълната: 196,0 nm
Корекция на фона – да
Условия на горене:	слаб окислителен пламък; за постигането на максимална абсорбция е необходимо височината на горелката и газовата смес да бъдат оптимизирани.

5.3.   Калибриране

5.3.1.   В пикнометри от 100 мл, с пипета се поставят съответно: 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 мл от основния стандартен разтвор на селен (точка 3.3). Всяка колба се долива до марката с 5 % (v/v) разтвор на азотна киселина (точка 3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно: 10, 20, 30, 40 и 50 мкг/см3 (мл) селен.

5.3.2.   Измерва се абсорбцията на 5 % (v/v) разтвор на азотна киселина (точка 3.2) и тази стойност се използва като нулева концентрация на селен за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на селен (точка 5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на селен.

5.4.   Дозировка

Измерва се абсорбцията на пробата (точка 5.1.3). От стандартната крива се отчита концентрацията на селен, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

6.   Изчисления

Съдържанието на селенов дисулфид в пробата се изчислява в % от масата (m/m) по формулата:

където:

m= масата в г на пробата, взета за анализ (точка 5.1.1);

и

с

=

концентрацията на селен в разтвора на пробата (точка 5.1.3), отчетена от стандартната крива, в микрограма/мл.

7.   Повторяемост (1)

За съдържание на селенов дисулфид от 1 % (m/m) разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени на една и съща проба, не трябва да надвишава 0,05 % (m/m).

ДОЗИРОВКА НА РАЗТВОРИМИ БАРИЙ И СТРОНЦИЙ В ПИГМЕНТИ, ПОД ФОРМАТА НА СОЛИ ИЛИ ЦВЕТНИ ЛАКОВЕ

A.   Дозировка на разтворим барий

1.   Цел и приложно поле

Този метод описва извличането и дозировката на разтворим барий в пигменти под формата на соли или цветни лакове.

2.   Принцип

Пигментът се екстрахира с 0,07 М разтвор на солна киселина при определени условия и количеството на бария в екстракта се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.

3.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота.

3.1.   Етанол, абсолютен

3.2.   Разтвор на солна киселина — 0,07 М

3.3.   Разтвор на солна киселина — 0,5 М

3.4.   Разтвор на калиев хлорид, 8 % (m/v): 16 г калиев хлорид се разтварят в 200 см3 (мл) 0,07 М солна киселина (точка 3.2).

Стандартни разтвори на барий

3.5.1.   Основен стандартен разтвор на барий, 1 000 мкг/см3 (мл) в 0,5 М азотна киселина („SpectrosoL“ или равностоен)

3.5.2.   Работен стандартен разтвор на барий, 200 мкг/см3 (мл): в мерителна колба от 100 см3 (мл) се прехвърлят с пипета 20,0 см3 (мл) от основния стандартен разтвор на барий (точка 3.5.1). Долива се до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (точка 3.2) и се разбърква.

4.   Апаратура

4.1.   Стандартно лабораторно оборудване

4.2.   рН-метър с точност до ± 0,02 единици

4.3.   Клатачна машина за колби

4.4.   Мембранен филтър с големина на порите 0,45 мкм

4.5.   Атомно-абсорбционен спектрометър с бариева лампа (кухокатодна)

5.   Процедура

5.1.   Приготвяне на пробата

5.1.1.   С точност до 0,001 г се претегля около 0,5 г (М) от пигмента в конична колба. За да се осигури достатъчен обем за ефективно разбъркване, не трябва да се използва колба с обем, по-малък от 150 см3 (мл).

5.1.2.   С пипета се прибавя 1,0 см3 (мл) етанол (точка 3.1) и колбата се разклаща с кръгови движения така, че да се получи пълно омокряне на пигмента. С бюрета се прибавя необходимото количество 0,07 М солна киселина (точка 3.2) за получаване на съотношение между обема на киселината и масата на пигмента от точно 50 см3 (мл)/г. Общият обем на сместа, включително етанолът, е V см3 (мл). Съдържанието на колбата се разклаща за 5 сек, за да се осигури пълно смесване на компонентите.

5.1.3.   Измерва се рН на получената суспензия с помощта на рН-метър (точка 4.2) и ако е над 1,5, се прибавя на капки 0,5 М солна киселина (точка 3.3) до постигането на рН в интервала 1,4 до 1,5.

5.1.4.   Колбата се запушва и незабавно се поставя на клатачна машина (точка 4.3) за разклащане в продължение на 60 мин. Клатачната машина трябва да работи с достатъчна скорост така, че да се образува пяна. Филтрува се през мембранен филтър с размер на порите 0,45 мкм (точка 4.4) и филтратът се събира. Екстрактът преди филтруването не се центрофугира. С пипета се прехвърлят 5 см3 (мл) от филтрата в мерителна колба от 50 см3 (мл); обемът се довежда до марката с 0,07 М солна киселина (точка 3.2) и се разбърква. Този разтвор се използва и за определянето на стронций (част Б).

5.1.5.   С пипета се прехвърлят 5,0 см3 (мл) разтвор на калиев хлорид (точка 3.4) в пикнометър от 100 см3 (мл) и аликвотно количество (WBa см3 (мл)) от разредения филтрат (точка 5.1.4) така, че да се получи предполагаема концентрация на барий между 3 и 10 мкг/см3 (мл) (аликвотна част от 10 см3 (мл) е добра отправна точка). Долива се до марката с 0,07 М солна киселина (точка 3.2) и се разбърква.

5.1.6.   Концентрацията на барий в разтвора (точка 5.1.5) се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия в деня на анализа.

5.2.   Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия

Пламък: азотен оксид/ацетилен
Дължина на вълната: 553,5 nm
Корекция на фона — не
Условия на горене:	редукционен пламък; за максимална абсорбция е необходимо оптимизиране на височината на горелката и газовата смес.

5.3.   Калибриране

5.3.1.   В мерителни колби 100 см3 (мл) се поставят с пипета 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 см3 (мл) от разредения стандартен разтвор на барий (точка 3.5.2). Във всяка колба с пипета се прибавят 5,0 см3 (мл) разтвор на калиев хлорид (точка 3.4), обемът се долива до марката с 0,07 М солна киселина (точка 3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 2,0; 4,0; 6,0; 8,0 и 10,0 мкг/см3 (мл) барий.

По същия начин се приготвя празна проба, без да се използва стандартен разтвор на барий.

5.3.2.   Измерва се абсорбцията на празната проба (точка 5.3.1) и получената стойност се използва като нулева концентрация на барий за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на барий (точка 5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на барий.

5.4.   Дозировка

Измерва се абсорбцията на пробата (точка 5.1.5). От стандартната крива се отчита концентрацията на барий, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

6.   Изчисления

Съдържанието на разтворим барий в пигмента се изчислява в % от масата (m/m) по формулата:

където:

m	=	масата на пробата, взета за анализ (точка 5.1.1), в г;
с	=	концентрацията на барий в разтвора на пробата (точка 5.1.5), отчетена от стандартната крива, в мкг/см3 (мл);
V	=	общият обем на извлека (точка 5.1.2) в см3 (мл);

и

WBa= обемът на екстракта, взет в точка 5.1.5, в см3 (мл).

7.   Повторяемост

Най-добрата възможна повторяемост за този метод е 0,3 % при съдържание на разтворим барий от 2 % (m/m).

8.   Забележки

8.1.   При определени условия абсорбцията на бария може да бъде завишена от присъствието на калций. Това може да бъде предотвратено чрез прибавяне на магнезиев йон с концентрация от 5 г/дм3 (л) (2).

8.2.   Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма.

Б.   Определяне на разтворим стронций

1.   Цел и приложно поле

Този метод описва процедурата за екстрахиране и дозировка на разтворим стронций в пигменти под формата на соли или цветни лакове.

2.   Принцип

Пигментът се екстрахира с 0,07 М разтвор на солна киселина при определени условия и количеството на стронция в екстракта се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.

3.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота.

3.1.   Етанол, абсолютен

3.2.   Разтвор на солна киселина, 0,07 М

3.3.   Разтвор на калиев хлорид, 8 % (m/v): 16 г калиев хлорид се разтварят в 200 см3 (мл) 0,07 М разтвор на солна киселина (точка 3.2).

Стандартни разтвори на стронций

3.4.1.   Основен стандартен разтвор на стронций, 1 000 мкг/см3 (мл) в 0,5 М разтвор на азотна киселина („SpectrosoL“ или еквивалентен).

3.4.2.   Разреден стандартен разтвор на стронций, 100 мкг/см3 (мл): в пикнометър от 100 см3 (мл) се прехвърлят с пипета 10,0 см3 (мл) от основния стандартен разтвор на стронций (точка 3.4.1). Долива се до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (точка 3.2) и се разбърква.

4.   Апаратура

4.1.   Стандартно лабораторно оборудване

4.2.   Мембранен филтър с големина на порите 0,45 мкм

4.3.   Атомно-абсорбционен спектрометър със стронциева лампа (кухокатодна)

5.   Процедура

5.1.   Приготвяне на пробата

Разтворът, получен в А.5.1.4, се използва за определянето на разтворим стронций.

5.1.1.   В пикнометър от 100 см3 (мл) с пипета се прехвърлят 5,0 см3 (мл) разтвор на калиев хлорид (точка 3.3) и аликвотно количество (WSr см3 (мл) от разредения филтрат (A.5.1.4) така, че да се получи предполагаема концентрация на стронций между 2 и 5 мкг/см3 (мл) (аликвотна част от 25 см3 (мл) е добра отправна точка). Долива се до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (точка 3.2) и се разбърква.

5.1.2.   Концентрацията на стронций в разтвора (точка 5.1.1) се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия същия ден.

5.2.   Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия

Пламък: азотен оксид/ацетилен
Дължина на вълната: 460,7 nm
Корекция на фона: не
Условия на горене:	редукционен пламък; за постигането на максимална абсорбция е необходимо височината на горелката и газовата смес да бъдат оптимизирани.

5.3.   Калибриране

5.3.1.   В мерителни колби 100 см3 (мл) с пипета се поставят съответно: 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 см3 (мл) от работния стандартен разтвор на стронций (точка 3.4.2). Във всяка колба с пипета се прибавят 5,0 см3 (мл) разтвор на калиев хлорид (точка 3.3), обемът се долива до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (точка 3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно: 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 мкг/см3 (мл) стронций.

По същия начин се приготвя празна проба, без да се прибавя стандартен разтвор на стронций.

5.3.2.   Измерва се абсорбцията на празната проба (точка 5.3.1) и получената стойност се използва като нулева концентрация на стронций за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на стронций (точка 5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на стронций.

5.4.   Дозировка

Измерва се абсорбцията на пробата (точка 5.1.1). От стандартната крива се отчита концентрацията на стронций, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

6.   Изчисления

Съдържанието на разтворим стронций в пигмента се изчислява в % от масата (m/m) по формулата:

където:

m	=	масата в г на пробата, взета за анализ (А.5.1.1);
с	=	концентрацията на стронций в разтвора на пробата (точка 5.1.1), отчетена от стандартната крива, в мкг/см3 (мл);
V	=	общият обем на извлека (А.5.1.2) в см3 (мл);

и

WSr= обемът на екстракта (взет в Б.5.1.1) в см3 (мл).

7.   Повторяемост

Най-добрата възможна повторяемост за този метод е 0,09 % при съдържание на разтворим стронций от 0,6 % (m/m).

8.   Забележка

Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕНЗИЛОВ АЛКОХОЛ В КОЗМЕТИЧНИТЕ ПРОДУКТИ

A.   Идентификация

1.   Цел и приложно поле

Методът описва идентификацията на бензилов алкохол в козметични продукти.

2.   Принцип

Бензиловият алкохол се установява чрез тънкослойна хроматография на плаки със силикагел.

3.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота (ч.з.а.).

3.1.   Бензилов алкохол

3.2.   Хлороформ

3.3.   Етанол, абсолютен

3.4.   n-пентан.

3.5.   Подвижна фаза: диетилов етер

3.6.   Стандартен разтвор на бензилов алкохол: в мерителна колба 100 см3 (мл) се претегля 0,1 г бензилов алкохол (точка 3.1) и се долива до марката с етанол (точка 3.3). Разбърква се.

3.7.   Плаки за тънкослойна хроматография, стъклени, 100 мм × 200 мм или 200 мм × 200 мм, покрити със слой от силикагел 60 F254 с дебелина 0,25 мм.

3.8.   Реактив за проявяване на петната: 12-молибденофосфорна киселина, 10 % (m/v) в етанол (точка 3.3).

4.   Апаратура

4.1.   Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография

4.2.   Хроматографска вана с две отделения, с размери приблизително 80 × 230 × 240 мм

4.3.   Хроматографска хартия Whatman или еквивалентна

4.4.   УВ лампа с дължина на вълната 254 nm.

5.   Процедура

5.1.   Приготвяне на пробата

В пикнометър от 100 см3 (мл), се претегля 1,0 г от продукта за анализ. Прибавят се 3 см3 (мл) хлороформ (точка 3.2) и се разклаща енергично за диспергиране на продукта. Долива се до марката с етанол (точка 3.3) и се разклаща енергично до получаване на бистър или почти бистър разтвор.

5.2.   Тънкослойна хроматография

5.2.1.   Хроматографската вана (точка 4.2) се насища с n-пентан (точка 3.4), както следва: стената на ваната, съседна на задното отделение, се облицова с хроматографска хартия (точка 4.3) така, че долният край на хартията да влиза в това отделение. В задното отделение се наливат 25 см3 (мл) n-пентан (точка 3.4), като последният се сипва по откритата повърхност на облицоващата хроматографска хартия. Веднага се поставя капакът и ваната се оставя да престои 15 мин.

5.2.2.   На подходящи точки на стартовата линия на хроматографската плака (точка 3.7) се нанасят 10 мкл от разтвора на пробата (точка 5.1) и 10 мкл от стандартния разтвор на бензилов алкохол (точка 3.6). Оставя се да изсъхне.

5.2.3.   В предното отделение на ваната с пипета се поставят 10 см3 (мл) диетилов етер (точка 3.5) и веднага след това в същото отделение се поставя плаката. Бързо се поставя капакът и хроматограмата се проявява на разстояние 15 см от стартовата линия. Плаката се изважда от хроматографската вана и се суши при стайна температура.

5.2.4.   Плаката (точка 5.2.3) се изследва на ултравиолетова светлина и се отбелязват местата на виолетовите петна. Плаката се напръсква с проявяващ реактив (точка 3.8) и след това се нагрява в продължение на 15 мин при 120 °С. Бензиловият алкохол се появява като тъмносиньо петно.

5.2.5.   Изчислява се получената Rf-стойност за стандартния разтвор на бензилов алкохол. Тъмносиньо петно със същата Rf-стойност, получено от разтвора на пробата, показва присъствие на бензилов алкохол.

Пределна стойност на откриване: 0,1 мкг бензилов алкохол.

Б.   Дозировка

1.   Цел и приложно поле

Този метод се прилага за определянето на бензилов алкохол в козметични продукти.

2.   Дефиниция

Количеството на бензиловия алкохол, определено по този метод, се изразява в % от масата (% m/m).

3.   Принцип

Пробата се екстрахира с метанол и количеството на бензиловия алкохол в екстракта се определя чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).

4.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота и да подхождат на ВЕТХ, където е възможно.

4.1.   Метанол

4.2.   4-етоксифенол

4.3.   Бензилов алкохол

4.4.   Подвижна фаза: метанол (точка 4.1)/вода = 45: 55 (v/v)

4.5.   Основен разтвор на бензилов алкохол: в пикнометър от 100 см3 (мл) се претеглят около 0,1г бензилов алкохол (точка 4.3). Долива се до марката с метанол (4.1) и се разбърква.

4.6.   Основен разтвор на вътрешен стандарт: в пикнометър от 100 см3 (мл) се претеглят около 0,1 г 4-етоксифенол (точка 4.2). Долива се до марката с метанол (4.1) и се разбърква.

4.7.   Стандартни разтвори: в серия от пикнометри от 25 см3 (мл) се поставят съответни количества от основния разтвор на бензилов алкохол (точка 4.5) и от основния разтвор на вътрешен стандарт (точка 4.6) съгласно таблицата, дадена по-долу. Доливат се до марката с метанол (точка 4.1) и разтворите се разбъркват.

Стандартен разтвор	Концентрация на бензилов алкохол		Концентрация на 4-етоксифенол
	добавени мл (4.5)	мкг/мл (3)	добавени мл (4.6)	мкг/мл (3)
I	0,5	20	2,0	80
II	1,0	40	2,0	80
III	2,0	80	2,0	80
IV	3,0	120	2,0	80
V	5,0	200	2,0	80

5.   Апаратура.

5.1.   Стандартно лабораторно оборудване

5.2.   Течен хроматограф (ВЕТХ) с УВ детектор с променлива дължина на вълната и 10 мкл дозаторна капиляра

5.3.   Аналитична колона: 250 мм × 4,6 мм, от неръждаема стомана, с пълнеж Spherisorb ODS 5 мкм или еквивалентен.

5.4.   Водна баня

5.5.   Ултразвукова вана

5.6.   Центрофуга

5.7.   Центрофужни епруветки с обем 15 см3 (мл)

6.   Процедура

6.1.   Приготвяне на пробата

6.1.1.   В центрофужна епруветка (точка 5.7) се претегля около 0,1 г (М) с точност до 0,001 г от пробата и се прибавят 5 см3 (мл) метанол (точка 4.1).

6.1.2.   Загрява се за 10 мин на водна баня (точка 5.4) при температура 50 °С, след което епруветката се поставя в ултразвукова вана (точка 5.5), където престоява до пълно диспергиране на пробата.

6.1.3.   Охлажда се и след това се центрофугира при 3 500 rpm в продължение на 5 мин.

6.1.4.   Бистрата течност се прехвърля в мерителна колба от 25 см3 (мл).

6.1.5.   Пробата се екстрахира повторно с 5 см3 (мл) метанол (точка 4.1). Екстрактите се обединяват в мерителната колба от 25 см3 (мл).

6.1.6.   В пикнометър от 25 см3 (мл) се прибавят с пипета 2,0 см3 (мл) от основния разтвор на вътрешен стандарт (точка 4.6). Долива се до марката с метанол (точка 4.1) и се разбърква. Този разтвор се използва за описаната в точка 6.4 дозировка.

6.2.   Хроматография

6.2.1.   Течният хроматограф (точка 5.2) се настройва по обичайния начин. Потокът на подвижната фаза (точка 4.4) се нагласява на 2,0 см3 (мл)/мин.

6.2.2.   Дължината на вълната на УВ детектора (точка 5.2) се нагласява на 210 nm.

6.3.   Калибриране

6.3.1.   Дозират се по 10 мкл от всеки от стандартните разтвори на бензилов алкохол (точка 4.7) и се измерват площите на пиковете на бензиловия алкохол и на 4-етоксифенола.

6.3.2.   За всеки от стандартните разтвори на бензилов алкохол (точка 4.7) се изчислява отношението на площта на пика на бензиловия алкохол към този на 4-етоксифенола. Построява се стандартна крива, като тези отношения се нанасят по ординатата, а съответните концентрации на бензилов алкохол в мкг/см3 (мл) — по абсцисата.

6.4.   Дозировка

6.4.1.   Инжектират се 10 мкл от разтвора на пробата (точка 6.1.6) и се измерват площите на пиковете на бензиловия алкохол и на 4-етоксифенола. Изчислява се отношението между площите на пиковете на бензиловия алкохол и на 4-етоксифенола. Тази процедура се повтаря с нови 10 мкл порции от разтвора на пробата, докато се получат стабилни резултати.

6.4.2.   От стандартната крива (точка 6.3.2) се отчита концентрацията на бензиловия алкохол, съответстваща на полученото отношение на площите на бензиловия алкохол към 4-етоксифенола.

7.   Изчисления

Съдържанието на бензилов алкохол в пробата, като % (m/m), се изчислява по следната формула:

където:

m= масата в г на пробата, взета за анализ (точка 6.1.1);

и

с

=

концентрацията на бензилов алкохол в разтвора на пробата (точка 6.1.6), определена по стандартната крива, в мкг/см3 (мл).

8.   Повторяемост (1)

За съдържание на бензилов алкохол от 1 % (m/m) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 %.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЦИРКОНИЙ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦИРКОНИЙ, АЛУМИНИЙ И ХЛОР В НЕАЕРОЗОЛНИ АНТИПЕРСПИРАНТИ

Методът включва пет етапа:

А.	Идентификация на цирконий

Б.	Определяне на цирконий

В.	Определяне на алуминий

Г.	Определяне на хлор

Д.	Изчисляване на съотношенията на алуминиеви към циркониеви атоми и алуминиеви плюс циркониеви атоми към хлорни атоми.

А.   Идентификация на цирконий

1.   Цел и приложно поле

Този метод се отнася за идентификацията на цирконий в неаерозолни антиперспиранти. Не е направен опит за описване на методи, подходящи за идентификация на алуминиево-циркониевия хлоридно-хидроксиден комплекс [AlXZr(OH)YClZ.nH2O].

2.   Принцип

Цирконият се идентифицира с характерната червено-виолетова утайка, която се образува с ализариново червено S в силно кисела среда.

3.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота.

3.1.   Концентрирана солна киселина (d20 = 1,18 г/см3 (мл)

3.2.   Разтвор на ализариново червено S (Cl. 58005): 2 % (m/v) воден разтвор на натриев ализарин сулфонат.

4.   Апаратура

4.1.   Стандартно лабораторно оборудване

5.   Процедура

5.1.   Към около 1 г от пробата се прибавят 2 см3 (мл) вода в епруветка. Епруветката се запушва и се разклаща.

5.2.   Прибавят се три капки разтвор на ализариново червено S (точка 3.2) и след това — 2 см3 (мл) концентрирана солна киселина (точка 3.1). Епруветката се запушва и се разклаща.

5.3.   Оставя се да престои около 2 мин.

5.4.   Червено-виолетовото оцветяване на разтвора и утайката показва присъствие нацирконий.

Б.   Определяне на цирконий

1.   Цел и приложно поле

Този метод е подходящ за определяне на цирконий в алуминиево-циркониеви хлоридно-хидроксидни комплекси до максимална концентрация на цирконий в неаерозолни антиперспиранти от 7,5 % (m/m).

2.   Принцип

Цирконият се екстрахира от продукта в силно кисела среда и се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.

3.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота.

3.1.   Концентрирана солна киселина (d20 = 1,18 г/см3 (мл))

3.2.   Разтвор на солна киселина, 10 % (v/v): в стъклена чаша се наливат 500 см3 (мл) вода и се прибавят 100 см3 (мл) концентрирана солна киселина (точка 3.1) при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в пикнометър от 1 дм3 (л) и се долива до марката с вода.

3.3.   Основен стандартен разтвор на цирконий, 1 000 мкг/см3 (мл) в 0,5 М разтвор на солна киселина („SpectrosoL“ или еквивалентен).

3.4.   Разтвор на алуминиев хлорид (хидратиран) (AlCl3.6H2O): 22,6 г алуминиев хлорид хексахидрат се разтварят в 250 см3 (мл) 10 % (v/v) разтвор на солна киселина (точка 3.2).

3.5.   Разтвор на амониев хлорид: 5,0 г амониев хлорид се разтварят в 250 см3 (мл) 10 % (v/v) разтвор на солна киселина (точка 3.2).

4.   Апаратура

4.1.   Стандартно лабораторно оборудване

4.2.   Магнитна бъркалка с нагревател

4.3.   Филтърна хартия (Whatman № 41 или еквивалентна)

4.4.   Атомно-абсорбционен спектрометър с циркониева лампа (кухокатодна)

5.   Процедура

5.1.   Приготвяне на пробата

5.1.1.   В стъклена чаша от 150 см3 (мл), с точност до 0,001г се претегля около 1,0 г (М) от хомогенизираната проба от продукта. Прибавят се 40 см3 (мл) вода и 10 см3 (мл) концентрирана солна киселина (точка 3.1).

5.1.2.   Чашата се поставя на магнитната бъркалка (точка 4.2) и започва разбъркване и нагряване до кипене. За да се избегне бързото изсушаване, чашата се покрива с часовниково стъкло. След кипене 5 мин, чашата се сваля от бъркалката и се охлажда до стайна температура.

5.1.3.   Съдържанието на чашата се филтрува през филтърна хартия (точка 4.3) в мерителна колба 100 см3 (мл). Чашата се промива два пъти с по 10 см3 (мл) вода и промивните води след филтруване се прибавят в колбата. Долива се до марката с вода и се разбърква. Този разтвор се използва и за определяне на алуминий (част В).

5.1.4.   20,00 см3 (мл) от разтвора на пробата (точка 5.1.3) се прехвърлят с пипета в мерителна колба 50 см3 (мл). Прибавят се 5,00 см3 (мл) разтвор на алуминиев хлорид (3.4) и 5,00 см3 (мл) разтвор на амониев хлорид (точка 3.5). Долива се до марката с 10 % (V/V) разтвор на солна киселина (точка 3.2) и се разбърква.

5.2.   Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия

Пламък: азотен оксид/ацетилен;
Дължина на вълната: 360,1 nm;
Корекция на фона: не.
Условия на горене:	силен пламък; за постигането на максимална абсорбция е необходимо да се оптимизират височината на горелката и газовата смес.

5.3.   Калибриране

5.3.1.   В серия мерителни колби 50 см3 (мл) се поставят с пипета 5,00; 10,00; 15,00; 20,00 и 25,00 см3 (мл) от основния стандартен разтвор на цирконий (точка 3.3). Във всяка колба с пипета се прибавят 5,0 см3 (мл) разтвор на алуминиев хлорид (точка 3.4) и 5,00 см3 (мл) разтвор на амониев хлорид (точка 3.5). Долива се до марката с 10 % (v/v) разтвор на солна киселина (точка 3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно: 100, 200, 300, 400 и 500 мкг/см3 (мл) цирконий.

По същия начин се приготвя празна проба, без да се прибавя стандартен разтвор на цирконий.

5.3.2.   Измерва се абсорбцията на празната проба (точка 5.3.1) и получената стойност се използва като нулева концентрация на цирконий за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на цирконий (точка 5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на цирконий.

5.4.   Определяне

Измерва се абсорбцията на пробата (точка 5.1.4). От стандартната крива се отчита концентрацията на цирконий, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

6.   Изчисления

Съдържанието на цирконий в пробата се изчислява в % от масата (m/m) по формулата:

където:

m= масата в г на пробата, взета за анализ (точка 5.1.1);

и

с

=

концентрацията на цирконий в разтвора на пробата (точка 5.1.4), отчетена от стандартната крива, в мuг/см3 (мл).

7.   Повторяемост (1)

За съдържание на цирконий от 3,00 % (m/m) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 % (m/m).

8.   Забележка

Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма.

В.   Определяне на алуминий

1.   Цел и приложно поле

Настоящият метод е подходящ за определяне на алуминий в алуминиево-циркониеви хлоридно-хидроксидни комплекси до максимална концентрация на алуминий в неаерозолни антиперспиранти от 12 % (m/m).

2.   Принцип

Алуминият се екстрахира от продукта в силно кисела среда и се определя чрез пламъкова атомно-абсорбционна спектрометрия.

3.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота.

3.1.   Концентрирана солна киселина (d20 = 1,18 г/см3 (мл)

3.2.   Разтвор на солна киселина, 1 % (v/v): в стъклена чаша се наливат 500 см3 (мл) вода и се прибавят 10 см3 (мл) концентрирана солна киселина (точка 3.1) при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в пикнометър от един литър и се долива до марката с вода.

3.3.   Основен стандартен разтвор на алуминий, 1 000 мкг/см3 (мл) в 0,5 М разтвор на солна киселина („SpectrosoL“ или еквивалентен).

3.4.   Реактив калиев хлорид: 10,0 г калиев хлорид се разтварят в 250 см3 (мл) 1 % (V/V) разтвор на солна киселина (точка 3.2).

4.   Апаратура

4.1.   Стандартно лабораторно оборудване

4.2.   Атомно-абсорбционен спектрометър с алуминиева лампа (кухокатодна).

5.   Процедура

5.1.   Приготвяне на пробата

Разтворът, приготвен във Б.5.1.3, се използва за определяне съдържанието на алуминий.

5.1.1.   5,00 см3 (мл) от разтвора на пробата (В.5.1.3) се прехвърлят с пипета в мерителна колба 100 см3 (мл) и се прибавят 10,00 см3 (мл) реактив калиев хлорид (точка 3.4). Долива се до марката с 1 % (v/v) разтвор на солна киселина (точка 3.2) и се разбърква.

5.2.   Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия

Пламък: азотен оксид/ацетилен
Дължина на вълната - 309,3 nm
Корекция на фона – не
Условия на горене:	силен пламък; за постигането на максимална абсорбция е необходимо да се оптимизират височината на горелката и подаването на газовата смес.

5.3.   Калибриране

5.3.1.   В серия мерителни колби от 100 см3 (мл) се поставят с пипета 1,00; 2,00; 3,00; 4,00 и 5,00 см3 (мл) от основния стандартен разтвор на алуминий (точка 3.3). Във всяка колба с пипета се прибавят по 10,00 см3 (мл) реактив калиев хлорид (точка 3.4), долива се до марката с 1 % (v/v) разтвор на солна киселина (точка 3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 10, 20, 30, 40 и 50 мкг/см3 (мл) алуминий.

По същия начин се приготвя празна проба, без да се прибавя стандартен разтвор на алуминий.

5.3.2.   Измерва се абсорбцията на празната проба (точка 5.3.1) и получената стойност се използва като нулева концентрация на алуминий за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на алуминий. Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на алуминий.

5.4.   Определяне

Измерва се абсорбцията на пробата (точка 5.1.1). От стандартната крива се отчита концентрацията на алуминий, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

6.   Изчисления

Съдържанието на алуминий в пробата се изчислява в % от масата (m/m) по формулата:

където:

m= масата в г на пробата, взета за анализ (Б.5.1.1);

и

с

=

концентрацията на алуминий в разтвора на пробата (точка 5.1.1), отчетена от стандартната крива, в мкг/см3 (мл).

7.   Повторяемост (1)

За съдържание на алуминий от 3,5 % (m/m) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 % (m/m).

8.   Забележка

Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма.

Г.   Определяне на хлор

1.   Цел и приложно поле

Настоящият метод е подходящ за определянето на хлор, присъстващ като хлорен йон в алуминиево-циркониеви хлоридно-хидроксидни комплекси в неаерозолни антиперспиранти.

2.   Принцип

Хлорният йон в продукта се определя чрез потенциометрично титруване със стандартен разтвор на сребърен нитрат.

3.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота.

3.1.   Концентрирана азотна киселина (d20 = 1,42 г/см3 (мл)

3.2.   Разтвор на азотна киселина, 5 % (v/v): 25 см3 (мл) концентрирана азотна киселина (точка 3.1) се прибавят към 250 см3 (мл) вода в стъклена чаша при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в мерителна колба от 500 см3 (мл) и се долива до марката с вода.

3.3.   Ацетон

3.4.   Сребърен нитрат, 0,1 М стандартен разтвор (AnalaR или еквивалентен)

4.   Апаратура

4.1.   Стандартно лабораторно оборудване

4.2.   Магнитна бъркалка с нагревател

4.3.   Сребърен електрод

4.4.   Каломелов сравнителен електрод

4.5.   рН-миливолтметър, подходящ за потенциометрично титруване

5.   Процедура

5.1.   Приготвяне на пробата

5.1.1.   В стъклена чаша 250 см3 (мл) се претегля около 1,0 г (м грам) с точност до 0,001 г от хомогенизираната проба на продукта. Прибавят се 80 см3 (мл) вода и 20 см3 (мл) 5 % (v/v) разтвор на азотна киселина (точка 3.2).

5.1.2.   Чашата се поставя на магнитната бъркалка (точка 4.2). Започва разбъркване и нагряване до кипене. За да се избегне бързото изсушаване, чашата се покрива с часовниково стъкло. Кипи се 5 мин, чашата се сваля от бъркалката и се охлажда до стайна температура.

5.1.3.   Прибавят се 10 см3 (мл) ацетон (точка 3.3), потапят се електродите (точка 4.3 и точка 4.4) в разтвора и се започва разбъркване. Титрува се потенциометрично с 0,1 М разтвор на сребърен нитрат (точка 3.4) и се построява диференциална крива за определяне на еквивалентния пункт (V см3 (мл)).

6.   Изчисления

Съдържанието на хлор в пробата в %(M/M) се изчислява по формулата:

където:

m= масата в г на пробата, взета за анализ (точка 5.1.1);

и

V= обемът на 0,1 М разтвор на сребърен нитрат, изразходван до еквивалентния пункт (точка 5.1.3), в см3 (мл).

7.   Повторяемост (1)

За съдържание на хлор от 4 % (m/m) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 % (m/m).

Д.   Изчисляване на отношенията на алуминиеви атоми към циркониеви атоми и алуминиеви плюс циркониеви атоми към хлорни атоми

1.   Изчисляване на отношението алуминиеви атоми към циркониеви атоми

Отношението Al: Zr се изчислява по формулата:

2.   Изчисляване на отношението алуминиеви плюс циркониеви атоми към хлорни атоми

Отношението (Al + Zr): Cl се изчислява по формулата:

ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ДОЗИРОВКА НА ХЕКСАМИДИН, ДИБРОМОХЕКСАМИДИН, ДИБРОМОПРОПАМИДИН И ХЛОРХЕКСИДИН

1.   Цел и приложно поле

Методът се отнася за качественото и количественото определяне на:

—	хексамидин и неговите соли, по-специално изетионат и 4-хидрокси бензоатa

—	дибромохексамидин и негови соли, по-специално изетионатa

—	дибромопропамидин и негови соли, по-специално изетионатa

—	хлорхексидин диацетат, диглюконат и дихидрохлорид в козметични продукти.

2.   Определение

Концентрациите на хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин и хлорхексидин, определени по този метод, се изразяват в % от масата (m/m).

3.   Принцип

Идентифицикацията и определянето се извършва чрез обратнофазова високо ефективна течна хроматография (ВЕТХ) с УВ детектор. Хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин и хлорхексидин се идентифицират по техните времена на задържане в хроматографската колона.

4.   Реактиви

Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота (ч.з.а.) и „за ВЕТХ“, където е възможно.

4.1.   Метанол

4.2.   1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат

4.3.   Ледена оцетна киселина, (d20 = 1,05 г/см3 (мл)

4.4.   Натриев хлорид

Подвижни фази

4.5.1.   Разтворител I: 0,005 М разтвор на 1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат (точка 4.2) в метанол (точка 4.1), доведен до рН 3,5 с ледена оцетна киселина (точка 4.3).

4.5.2.   Разтворител II: 0,005 М разтвор на 1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат (точка 4.2) във вода, доведен до рН 3,5 с ледена оцетна киселина (точка 4.3).

Забележка: Ако е необходимо да се подобри формата на пиковете, подвижните фази могат да се модифицират и приготвят, както следва:

—	разтворител I: разтварят се 5,84 г натриев хлорид (точка 4.4) и 1,1013 г 1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат (точка 4.2) в 100 см3 (мл) вода. Прибавят се 900 см3 (мл) метанол (точка 4.1) и се довежда до рН 3,5 с ледена оцетна киселина (точка 4.3);

—	разтворител II: разтварят се 5,84 г натриев хлорид (точка 4.4) и 1,1013 г 1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат (точка 4.2) в 1 дм3 (л) вода и се довежда до рН 3,5 с ледена оцетна киселина (точка 4.3).

4.6.   Хексамидин диизетионат [C20H26N4O2.2C2H6O4S]

4.7.   Дибромохексамидин диизетионат [C20H24Br2N4O2.2C2H6O4S]

4.8.   Дибромопропамидин диизетионат [C17H18Br2N4O2.2C2H6O4S]

4.9.   Хлорхексидин диацетат [C22H30Cl2N10.2C2H4O2]

4.10.   Стандартни разтвори: приготвят се 0,05 % (m/v) разтвори на всеки от четирите консерванта (точки 4.6 до 4.9) в разтворител I (точка 4.5.1).

4.11.   3,4,4′-Трихлорокарбанилид (триклокарбан).

4.12.   4,4′-Дихлоро-3-(трифлуорометил)карбанилид (халокарбан).

5.   Апаратура

5.1.   Стандартно лабораторно оборудване.

5.2.   Високо ефективен течен хроматограф с УВ детектор с променлива дължина на вълната

5.3.   Аналитична колона: неръждаема стомана, дължина 30 см, вътрешен диаметър 4 мм, напълнена с µ-Bondapack С18, 10 мкм или подобен

5.4.   Ултразвукова вана

6.   Идентификация

6.1.   Подготовка на пробата

Претеглят се около 0,5 г от пробата в 10 см3 (мл) мерителна колба и се долива до марката с разтворител I (точка 4.5.1). Колбата се поставя в ултразвукова вана (точка 5.4) за 10 мин. Разтворът се филтрува или центрофугира. Филтратът се отделя за хроматографски анализ.

6.2.   Хроматография

6.2.1.   Градиент на подвижната фаза

Време (мин)	Разтворител I (% v/v) (точка 4.5.1)	Разтворител II (% v/v) (точка 4.5.2)
0	50	50
15	65	35
30	65	35
45	50	50

6.2.2.   Скорост на потока на подвижната фаза (точка 6.2.1) до 1,5 см3 (мл)/мин и температура на колоната до 35 °С.

6.2.3.   Дължина на вълната на детектора: 264 nm.

6.2.4.   Инжектират се 10 мкл от всеки стандартен разтвор (точка 4.10) и се записват хроматограмите им.

6.2.5.   Инжектират се 10 мкл от разтвора на пробата (точка 6.1) и се записва хроматограмата.

6.3.   Идентифицира се наличието на хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин или хлорхексидин, като се сравнява времето/времената на задържане на записания пик/пикове в 6.2.5 с тези, получени от стандартните разтвори в 6.2.4.

7.   Дозировка

7.1.   Дозировка

Подготовка на стандартни разтвори

Използва се един от консервантите (точки 4.6 до 4.9), който липсва в мострата, като вътрешен стандарт. При липса на такъв е препоръчително да се използва триклокарбан (точка 4.11) или халокарбан (точка 4.12).

7.1.1.   Изходен разтвор на консерванта, 0,05 % (m/v), идентифициран в 6.3, в разтворител I (точка 4.5.1).

7.1.2.   Изходен разтвор на консерванта, 0,05 % (m/v), избран като вътрешен стандарт, в разтворител I (точка 4.5.1).

7.1.3.   За всеки идентифициран консервант се приготвят 4 стандартни разтвора, като се отмерват в серия от 10 см3 (мл) мерителни колби подходящи количества от изходния разтвор на идентифицирания консервант (7.1.1) и подходящи количества от изходния разтвор на вътрешния стандарт (7.1.2) според долната таблица. Всяка колба се долива до необходимия обем с разтворител I (4.5.1) и се разбърква.

Стандартен разтвор	Вътрешен стандартен изходен разтвор	Изходен разтвор на идентифицирания консервант
	мл (7.1.2) добавени	мл (7.1.1) добавени	мкг/мл) (4)
I	1,0	0,5	25
II	1,0	1,0	50
III	1,0	1,5	75
IV	1,0	2,0	100

7.2.   Подготовка на пробата

7.2.1.   Претегля се около 0,5 г (на г) от пробата в мерителна колба 10 см3 (мл), добавят се 1,0 см3 (мл) от вътрешния стандартен разтвор (точка 7.1.2) и 6 см3 (мл) от разтворител I (точка 4.5.1) и се разбърква.

7.2.2.   Колбата се поставя в ултразвукова вана (точка 5.4) за 10 мин. Охлажда се. Долива се до необходимия обем с разтворител I и се разбърква. Центрофугира се или се филтрува през нагъната филтърна хартия. Събира се горната фаза или филтратът за хроматографиране.

7.3.   Хроматография

7.3.1.   Градиентът на подвижната фаза, скоростта на потока, температурата на колоната и дължината на вълната на детектора на ВЕТХ (точка 5.2), се регулират, както е препоръчано при етап идентификация (точки 6.2.1 до 6.2.3).

7.3.2.   Инжектират се 10 мкл от разтвора на пробата (точка 7.2.2) и се измерват пиковите площи. Повтаря се процесът с инжектиране на 10 мкл от разтвора на пробата, докато се получат постоянни резултати. Изчислява се съотношението на пиковата площ, получена от анализираната проба, с пиковата площ, получена от вътрешния стандарт.

7.4.   Калибриране

7.4.1.   Инжектират се 10 мкл от всички стандартни разтвори (точка 7.1.3) и се измерват пиковите площи.

7.4.2.   За всеки стандартен разтвор (точка 7.1.3) се изчислява съотношението на пиковите площи на хексамидина, дибромохексамидина, дибромопропамидина или хлорхексидина спрямо пиковата площ на вътрешния стандарт. Начертава се стандартна крива, като на ординатата се нанасят тези съотношения, а на абсцисата — съответните концентрации на идентифицираните консерванти в стандартните разтвори в мкг/см3 (мл).

7.4.3.   От стандартната крива (точка 7.4.2) се отчитат концентрациите на идентифицираните консерванти, съответстващи на изчислените пикови площи в точка 7.3.2.

8.   Изчисления

8.1.1.   Съдържанието на хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин или хлорхексидин в пробата като % от масата (m/m) се изчислява по следната формула:

където:

р	=	масата на анализираната проба (точка 7.2.1) в г;
с	=	концентрацията на консерванта в разтвора на пробата, отчетена от стандартната крива, в мкг/см3 (мл);
MW1	=	молекулното тегло на основната форма присъстващ консервант;

и

MW2= молекулното тегло на съответната сол (виж точка 10).

9.   Повторяемост (1)

За концентрация от 0,1 % (m/m) на хексамидина, дибромохексамидина, дибромопропамидина или хлорхексидина разликата в резултатите от две паралелно проведени определения на една и съща проба не трябва да надвишава 0,005 %.

10.   Таблица на консервантите със съответните формули и молекулни тегла:

Хексамидин	C20H26N4O2	354,45
Хексамидин диизетионат	C20H26N4O2 · 2C2H6O4S	606,72
Хексамидин ди-р-хидроксибензоат	C20H26N4O2 · 2C7H6O3	630,71
Дибромохексамидин	C20H24Br2N4O2	512,24
Дибромохексамидин диизетионат	C20H24Br2N4O2 · 2C2H6O4S	764,51
Дибромопропамидин	C17H18Br2N4O2	470,18
Дибромопропамидин диизетионат	C17H18Br2N4O2 · 2C2H6O4S	722,43
Хлорхексидин	C22H30Cl2N10	505,45
Хлорхексидин диацетат	C22H30Cl2N10 · 2C2H4O2	625,56
Хлорхексидин диглюконат	C22H30Cl2N10 · 2C6H12O7	897,76
Хлорхексидин дихидрохлорид	C22H30Cl2N10 · 2HCl	578,37

---

(1)  ISO 5725.

(2)  „Magnesium as modifier for the determination of barium by flame atomic emission spectrometry“. Jerrow, M. et al., Analytical Proceedings, 1991, 28, 40.

(3)  Тези стойности са дадени за информация и съответстват на концентрациите на стандартните разтвори, приготвени с използване на разтвори на бензилов алкохол (точка 4.5) и на 4-етоксифенол (точка 4.6), които съдържат съответно точно 0,1 % (m/v) бензилов алкохол и 0,1 % (m/v) 4-етоксифенол.

(4)  Тези стойности са дадени като индикация и отговарят на концентрациите на идентифицираните консерванти в приготвените стандартни разтвори, изхождайки от изходния разтвор, съдържащ точно 0,05 % от идентифицирания консервант.

---