02009R0810 — BG — 02.02.2020 — 005.003

---

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 810/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 15.9.2009 г., стp. 1)

Изменен с:

		Официален вестник
		№	страница	дата
M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 977/2011 НА КОМИСИЯТА от 3 октомври 2011 година	L 258	9	4.10.2011
M2	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 154/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 февруари 2012 година	L 58	3	29.2.2012
►M3	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 610/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 юни 2013 година	L 182	1	29.6.2013
►M4	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/399 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2016 година	L 77	1	23.3.2016
►M5	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1155 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 юни 2019 година	L 188	25	12.7.2019

Поправен със:

►C1	Поправка, ОВ L 284, 12.11.2018, стp.  38 (810/2009)
►C2	Поправка, ОВ L 020, 24.1.2020, стp.  25 (2019/1155)

---

▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 810/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 юли 2009 година

за създаване на Визов кодекс на Общността

(Визов кодекс)

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел и приложно поле

▼M5

1.  Настоящият регламент определя реда и условията за издаване на визи за планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.

▼B

2.  Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат по отношение на всеки гражданин на трета държава, който трябва да притежава виза, когато преминава външните граници на държавите-членки съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване ( 1 ), без това да засяга:

3.  Настоящият регламент също така съдържа списък на третите държави, от чиито граждани се изисква да притежават виза за летищен транзит по изключение от принципа за свободно транзитно преминаване, установен в приложение 9 към Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване, и определя условията и реда за издаване на визи за целите на транзитно преминаване през международните транзитни зони на летищата на държавите-членки.

▼M5

4.  При прилагането на настоящия регламент държавите членки спазват изцяло правото на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз. В съответствие с общите принципи на правото на Съюза решенията по заявленията съгласно настоящия регламент се вземат на индивидуална основа.

▼B

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

▼M5

▼B

▼M5

▼B

ДЯЛ II

ВИЗА ЗА ЛЕТИЩЕН ТРАНЗИТ

Член 3

Граждани на трети държави, които трябва да притежават виза за летищен транзит

1.  Гражданите на третите държави, изброени в приложение IV, трябва да притежават виза за летищен транзит при преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на държавите-членки.

2.  В спешни случаи на масов приток на незаконни имигранти отделните държави-членки могат да изискат граждани на трети държави, различни от посочените в параграф 1, да притежават виза за летищен транзит при преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на тяхна територия. Държавите-членки нотифицират Комисията за тези решения преди тяхното влизане в сила, както и за отмяната на изискване за притежаване на виза за летищен транзит.

3.  В рамките на работата на комитета, посочен в член 52, параграф 1, нотификациите се преразглеждат ежегодно с цел включване на съответната трета държава в списъка, установен в приложение IV.

4.  Когато третата държава не бъде включена в списъка, установен в приложение IV, съответната държава-членка може да запази, при условие че са спазени условията по параграф 2, или да отмени изискването за притежаване на виза за летищен транзит.

5.  Следните категории лица се освобождават от изискването да притежават виза за летищен транзит, предвидено в параграфи 1 и 2:

▼M5

▼C2

▼B

ДЯЛ III

РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ВИЗИ

ГЛАВА I

Органи, участващи в процедурите, свързани със заявленията

Член 4

Органи, компетентни да участват в процедурите, свързани със заявленията

1.  Заявленията се разглеждат от консулствата, които взимат решение по тях.

▼M5

1a.  Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да решат, че заявленията се разглеждат и решенията за тях се вземат от централните органи. Държавите членки гарантират, че тези органи са достатъчно добре запознати с местните обстоятелства в държавата, в която е подадено заявлението, за да оценят миграционния риск и риска за сигурността, както и достатъчно езикови познания, за да анализират документите, както и че консулствата извършват, ако е необходимо, допълнителни разглеждания и интервюта.

▼B

2.  Чрез дерогация от параграф 1 на външните граници на държавите-членки органите за граничен контрол на лица могат да разглеждат и вземат решение по заявленията в съответствие с членове 35 и 36.

3.  В неевропейските отвъдморски територии на държавите-членки разглеждането на заявленията и вземането на решения по тях може да се извършва от органите, определени от съответната държава-членка.

4.  Държава-членка може да поиска в разглеждането на заявленията и във вземането на решения по тях да участват органи, различни от посочените в параграфи 1 и 2.

5.  Държава-членка може да поиска друга държава-членка да се консултира с нея или да я информира в съответствие с членове 22 и 31.

Член 5

Държава-членка, компетентна за разглеждането на заявленията и вземането на решение по тях

1.  Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на единна виза и за вземането на решение по него, е:

▼M5

▼B

2.  Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на единна виза с цел транзитно преминаване и за вземането на решение по него, е:

3.  Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на виза за летищен транзит и за вземането на решение по него, е:

4.  Държавите-членки си сътрудничат, за да се избегне ситуация, в която заявление не може да бъде разгледано и по него да бъде взето решение, тъй като държавата-членка, която е компетентна в съответствие с параграфи 1—3, не е представена, нито е представлявана в третата държава, в която кандидатът подава заявление в съответствие с член 6.

Член 6

Териториална компетентност на консулствата

1.  Заявлението се разглежда и решение по него се взема от консулството на компетентната държава-членка, в чийто консулски окръг кандидатът пребивава законно.

2.  Консулство на компетентната държава-членка разглежда и взема решение по заявлението, подадено от гражданин на трета държава, който се намира законно, но не пребивава в неговия консулски окръг, ако кандидатът е обосновал подаването на заявлението в това консулство.

Член 7

Компетентност за издаване на визи на граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на държава-членка

Граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на държава-членка и от които се изисква да притежават виза, за да влязат на територията на една или повече държави-членки, кандидатстват за издаване на виза в консулството на държавата-членка, която е компетентна в съответствие с член 5, параграф 1 или 2.

Член 8

Договорености за представителство

▼M5

1.  Държава членка може да приеме да представлява друга държава членка, която е компетентна по член 5, за целите на разглеждането и вземането на решения относно заявленията от името на другата държава членка. Държава членка може също да представлява друга държава членка в ограничена степен — само за приемане на заявления и за събиране на биометрични данни.

▼M5 —————

▼M5

3.  Когато представителството е ограничено в съответствие с второто изречение от параграф 1, събирането и предаването на данни на представляваната държава членка се осъществяват при спазване на съответните правила за защита на данните и изисквания за сигурност.

4.  Между представляващата и представляваната държава членка се сключва двустранна договореност. С тази договореност:

▼B

5.  Държави-членки, които нямат свое консулство в трета държава, се стремят да сключат договорености за представителство с държави-членки, които имат консулства в тази държава.

6.  С цел да се гарантира, че лошата транспортна инфраструктура или големите разстояния в даден регион или географска област няма да изискват от кандидатите прекомерни усилия за достъп до консулство, държавите-членки, които нямат свое консулство в този регион или географска област, се стремят да сключат договорености за представителство с държави-членки, които имат консулства в съответния регион или област.

▼M5

7.  Представляваната държава членка нотифицира на Комисията договореностите за представителството или прекратяването на тези договорености най-малко 20 календарни дни преди влизането им в сила или тяхното прекратяване, освен при форсмажорни обстоятелства.

8.  По същото време, когато се извършва нотифицирането, посочено в параграф 7, консулството на представляващата държава членка информира консулствата на другите държави членки и делегацията на Съюза в съответния консулски окръг за договореностите за представителство или за прекратяването на тези договорености.

▼B

9.  Когато консулството на представляващата държава-членка реши да сътрудничи с външен изпълнител в съответствие с член 43 или с акредитирани търговски посредници, предвидени в член 45, това сътрудничество включва заявления, попадащи в обхвата на договорености за представителство. Централните органи на представляваната държава-членка биват уведомени предварително относно реда и условията на такова сътрудничество.

▼M5

10.  Ако дадена държава членка не е нито представена, нито представлявана в трета държава, в която кандидатът трябва да подаде заявлението, същата държава членка полага усилия да си сътрудничи с външен изпълнител, в съответствие с член 43, в тази трета държава.

11.  Когато консулство на държава членка среща на даденото място продължаващо във времето форсмажорно обстоятелство от техническо естество, тази държава членка търси временно представителство от друга държава членка на това място за всички или за някои категории кандидати.

▼B

ГЛАВА II

Заявление

Член 9

Практически условия за подаване на заявление

▼M5

1.  Заявленията се подават не по-рано от шест месеца, а за морските лица, действащи в изпълнение на своите задължения, не по-рано от девет месеца преди началото на планираното посещение и като правило не по-късно от 15 календарни дни преди началото на планираното посещение. В обосновани индивидуални случаи на спешност, консулството или централните органи могат да разрешат подаването на заявления по-късно от 15 календарни дни преди началото на планираното посещение.

▼B

2.  От кандидатите може да се изисква предварително да уговорят час за подаването на заявление. Като правило уговорената среща се провежда в срок до две седмици от датата, на която срещата е поискана.

3.  В надлежно обосновани спешни случаи консулството може да разреши на кандидатите да подадат заявленията си без уговорена среща или такава се провежда незабавно.

▼M5

4.  Без да се засяга член 13, заявленията могат да бъдат подадени:

▼M5

5.  От кандидата не се изисква да се яви лично на повече от едно място, за да подаде заявление.

▼B

Член 10

Общи правила за подаване на заявление

▼M5

1.  Кандидатите се явяват лично при подаването на заявление за снемането на пръстови отпечатъци в съответствие с член 13, параграфи 2 и 3 и член 13, параграф 7, буква б). Без да се засяга първото изречение от настоящия параграф и член 45, кандидатите могат да подават заявленията си по електронен път, ако е възможно.

▼M5 —————

▼B

3.  При подаване на заявление кандидатът:

Член 11

Заявление по образец

►M5  1.  Всеки кандидат подава ръчно или електронно попълнено заявление по образец съгласно приложение I. Заявлението по образец се подписва. То може да бъде подписано ръчно или електронно, ако държавата членка, компетентна за разглеждането на заявлението и вземането на решение по него, признава електронен подпис. ◄ Лицата, вписани в документа за задгранично пътуване на кандидата, подават отделно заявление по образец. Малолетните и непълнолетните кандидати подават заявление по образец, подписано от лице, упражняващо постоянно или временно родителски права или което е законен настойник.

▼M5

1a.  Ако заявителят подписва заявлението електронно, електронният подпис трябва да бъде квалифициран електронен подпис, по смисъла на член 3, точка 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

1б.  Съдържанието на електронния вариант на заявлението по образец, ако е приложимо, е съгласно посоченото в приложение I.

▼B

2.  Консулството безплатно предоставя заявлението по образец на кандидатите и осигурява широк и лесен достъп до него.

▼M5

3.  Заявлението по образец е на разположение поне на следните езици:

Наред с посочените в буква а) езици заявлението по образец може да бъде на разположение и на всеки друг от официалните езици на институциите на Съюза.

4.  Ако официалният(те) език(ци) на приемащата държава не е(са) включен(и) в образеца, на кандидатите се предоставя отделно превод на този(тези) език(ци).

▼B

5.  Превод на заявлението по образец на официалния(те) език(ци) на приемащата държава се прави в рамките на местното шенгенско сътрудничество, предвидено в член 48.

6.  Консулството уведомява кандидатите за езика(езиците), който(ито) може(могат) да се използва(т) при попълване на заявлението по образец.

Член 12

Документ за задгранично пътуване

Кандидатът представя валиден документ за задгранично пътуване, който отговоря на следните условия:

Член 13

Биометрични данни

1.  Държавите-членки събират биометрични данни от кандидата, включващи негова снимка и неговите десет пръстови отпечатъка, в съответствие със защитните механизми, предвидени в Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи, в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Конвенцията на ООН за правата на детето.

2.  При подаване на първото заявление от кандидата се изисква да се яви лично. В този момент се събират следните биометрични данни на кандидата:

3.  В случаите, когато пръстовите отпечатъци, снети от кандидата като част от предходно заявление, са въведени във ВИС за първи път най-много 59 месеца преди датата на новото заявление, те се копират при последващото заявление.

При основателни съмнения относно самоличността на кандидата обаче консулството снема пръстови отпечатъци в срока, посочен в първа алинея.

Освен това, ако при подаване на заявлението не може веднага да се установи, че пръстовите отпечатъци са снети в срока, посочен в първа алинея, кандидатът може да поиска да му бъдат снети пръстовите отпечатъци.

▼C1

4.  В съответствие с член 9, точка 5 от Регламента за ВИС снимката, приложена към всяко заявление, се въвежда във ВИС. От кандидата не се изисква да се явява лично за тази цел.

▼B

Техническите изисквания за снимката са в съответствие с международните стандарти, установени в Документ 9303 на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), част 1, 6-о издание.

5.  Пръстовите отпечатъци се снемат в съответствие със стандартите на ИКАО и Решение 2006/648/ЕО на Комисията от 22 септември 2006 г. за определяне на техническите спецификации относно стандартите за биометрични характеристики, свързани с разработването на Визовата информационна система ( 6 ).

6.  Биометричните данни се събират от квалифициран и надлежно упълномощен персонал на органите, които са компетентни в съответствие с член 4, параграфи 1, 2 и 3. Под наблюдението на консулствата биометричните данни могат също да се събират и от квалифициран и надлежно упълномощен персонал на почетния консул, посочен в член 42, или на външен изпълнител, както е посочено в член 43. В случаи на съмнение съответната(ите) държава(и)-членка(и) предоставя(т) възможност за проверка в консулството на пръстови отпечатъци, които са снети от външен изпълнител.

7.  Следните кандидати се освобождават от изискването за предоставяне на пръстови отпечатъци:

8.  В случаите, посочени в параграф 7, във ВИС се въвежда записът „не се прилага“ в съответствие с член 8, параграф 5 от Регламента за ВИС.

Член 14

Придружаващи документи

1.  При кандидатстване за единна виза кандидатът представя:

2.  При кандидатстване за виза за летищен транзит кандидатът представя:

▼M5

3.  Неизчерпателен списък на придружаващите документи, които могат да бъдат поискани от кандидата, за да бъде проверено дали са изпълнени условията по параграфи 1 и 2, се съдържа в приложение II.

4.  Държавите членки могат да изискат от кандидатите за виза да представят доказателство за финансово подпомагане или за настаняване при частно лице, или и двете, чрез попълването на формуляр, изготвен от всяка държава членка. В този формуляр се посочва по-специално:

Освен на официалния(те) език(ци) на държавата членка, формулярът се изготвя на поне още един официален език на институциите на Съюза. Образец на формуляра се изпраща на Комисията.

5.  В рамките на местното шенгенско сътрудничество, консулствата оценяват прилагането на изискванията, посочени в параграф 1, за да се отчетат местните обстоятелства и рисковете във връзка с миграцията и сигурността.

▼M5

5а.  Когато е необходимо с цел да се отчетат местните обстоятелства, както е посочено в член 48, Комисията приема чрез актове за изпълнение хармонизиран списък на придружаващите документи, който да се използва във всеки консулски окръг. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

▼M5

6.  Изискванията по параграф 1 от настоящия член може да не се прилагат по отношение на кандидати, известни на консулството или на централните органи със своята добросъвестност и надеждност, по-специално във връзка с правомерното използване на предишни визи, ако няма съмнение, че при преминаването на външните граници на държавите членки кандидатът изпълнява изискванията по член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ).

▼B

Член 15

Медицинска застраховка за пътуване в чужбина

1.  Кандидати за единна еднократна или двукратна виза доказват, че притежават необходимата и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която да може да покрие всички разходи, които може да възникнат във връзка с репатриране по медицински причини, за спешна медицинска помощ и/или за болнично лечение по спешност или смърт по време на техния(те) престой(и) на територията на държавите-членки.

▼M5

2.  Кандидатите за многократна виза доказват, че притежават подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която покрива периода на първото им планирано посещение.

▼B

Наред с това такива кандидати подписват декларацията, съдържаща се в заявлението по образец, като декларират, че са осведомени за необходимостта от притежаване на медицинска застраховка за пътуване в чужбина за следващи периоди на престой.

3.  Застраховката трябва да бъде валидна за цялата територия на държавите-членки и да покрива целия период на планиран престой или транзитно преминаване. Минималният размер на покритие е 30 000  EUR.

При издаване на виза с ограничена териториална валидност, обхващаща територията на повече от една държава-членка, застраховката трябва да е валидна най-малко на територията на съответните държави-членки.

4.  По принцип кандидатите сключват застраховка в държавата на своето пребиваване. Когато това е невъзможно, те трябва да положат усилия да си направят застраховка в друга държава.

В случаите, когато друго лице сключва застраховка от името на кандидата, се прилагат условията, посочени в параграф 3.

5.  Когато преценяват адекватността на застрахователното покритие, консулствата установяват дали вземанията, предявени с иск срещу застрахователното дружество, могат да бъдат събрани в дадена държава-членка.

6.  Изискването за застраховка може да се счита за изпълнено, когато се установи, че кандидатът за виза е застрахован предполагаемо в достатъчна степен с оглед на неговото професионално положение. Освобождаването от задължението да се представи доказателство за медицинска застраховка за пътуване в чужбина може да засяга определени професионални групи, като морските лица, които в резултат на тяхната професионална дейност вече имат медицинска застраховка за пътуване в чужбина.

7.  Притежателите на дипломатически паспорти се освобождават от изискването да притежават медицинска застраховка за пътуване в чужбина.

Член 16

Визова такса

▼M5

1.  Кандидатите заплащат визова такса в размер на 80 EUR.

2.  Децата на възраст между шест и 12 години заплащат визова такса в размер на 40 EUR.

▼M5

2а.  Когато решението за изпълнение се приема от Съвета съгласно член 25а, параграф 5, буква б) се прилага визова такса в размер на 120 EUR или 160 EUR. Тази разпоредба не се прилага за деца на възраст под 12 години.

▼M5 —————

▼B

4.  Освобождават се от визова такса кандидати, които попадат в една от следните категории:

▼M5

▼B

▼M5

5.  Може да се освобождават от визова такса:

6.  В индивидуални случаи, когато това служи за насърчаване на културни или спортни интереси, интереси в областта на външната политика, политиката за развитие и други области от жизненоважен обществен интерес или по причини от хуманитарен характер или поради международни задължения, размерът на визовата такса може да бъде намален или лицето да бъде освободено от нейното заплащане.

▼B

7.  Визовата такса се събира в евро, в националната валута на третата държава, в която е подадено заявлението, или във валутата, обичайно използвана в тази трета държава, и не се възстановява освен в случаите, посочени в член 18, параграф 2 и член 19, параграф 3.

▼M5

Когато визовата такса се събира във валута, различна от еврото, нейният размер се определя и редовно се преразглежда въз основа на обменния курс на еврото, определен от Европейската централна банка. Събираната такса може да бъде закръглена и в рамките на местното шенгенско сътрудничество да бъде гарантирано събирането на сходни по размер такси.

▼B

8.  Кандидатът получава разписка за платена визова такса.

▼M5

9.  На всеки три години Комисията преценява необходимостта от преразглеждане на размера на визовите такси, посочен в параграфи 1, 2 и 2а от настоящия член, като взема под внимание обективни критерии, например общата инфлация за целия Съюз, публикувана от Евростат, и претегления среден размер на заплатите на държавните служители в държавите членки. Въз основа на тези оценки Комисията приема по целесъобразност делегирани актове в съответствие с член 51а за изменение на настоящия регламент по отношение на размера на визовите такси.

▼B

Член 17

Такса за услугата

►M5  1.  Такса за услугата може да бъде събирана от външен изпълнител, както е посочено в член 43. ◄ Таксата за услугата е пропорционална на разходите, направени от външния изпълнител при извършване на една или повече от задачите, посочени в член 43, параграф 6.

2.  Таксата за услугата се определя в правния акт, посочен в член 43, параграф 2.

▼M5 —————

▼B

4.  Таксата за услугата не може да надхвърля половината от размера на визовата такса, определен в член 16, параграф 1, независимо от възможно намаляване на или освобождаване от плащане на визова такса, както е предвидено в член 16, параграфи 2, 4, 5 и 6.

▼M5

4а.  Чрез дерогация от параграф 4 таксата за услугата по принцип не надвишава 80 EUR в трети държави, където компетентната държава членка няма консулство за целите на събирането на заявления и не е представлявана от друга държава членка.

4б.  В изключителни случаи, когато посочената в параграф 4а сума не е достатъчна за предоставянето на пълна услуга, може да се събира по-висок размер на таксата за услугата, достигащ максимум 120 EUR. В тези случаи държавите членки нотифицират на Комисията намерението да събират по-висока такса за услугата най-късно три месеца преди нейното въвеждане. В нотификацията се посочват основанията за определяне на размера на таксата за услугата, по-специално разбивка на разходите, водещи до определянето на по-висока сума.

▼M5

5.  Съответната държава членка може да си запази възможността да разреши на всички кандидати да подават заявленията директно в нейните консулства или в консулството на държава членка, с която има договореност за представителство, в съответствие с член 8.

▼B

ГЛАВА III

Разглеждане на заявления и вземане на решение по тях

Член 18

Проверка на компетентността на консулството

1.  При подаване на заявление консулството проверява дали е компетентно да го разгледа и да вземе решение по него в съответствие с разпоредбите на членове 5 и 6.

2.  Ако консулството не е компетентно, то незабавно връща заявлението по образец и всички представени от кандидата документи, както и визовата такса, и посочва компетентното консулство.

Член 19

Допустимост

▼M5

1.  Компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка проверяват дали:

▼B

▼M5

2.  Когато компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка установят, че посочените в параграф 1 условия са изпълнени, заявлението се смята за допустимо и консулството или централните органи:

▼C1

Данните се въвеждат във ВИС единствено от надлежно упълномощени консулски служители в съответствие с член 6, параграф 1, член 7 и член 9, точки 5 и 6 от Регламента за ВИС.

▼M5

3.  Когато компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка установят, че посочените в параграф 1 условия не са изпълнени, заявлението се смята за недопустимо и консулството или централните органи незабавно:

4.  Чрез дерогация от параграф 3 заявление, което не изпълнява изискванията по параграф 1, може по изключение да бъде счетено за допустимо по причини от хуманитарен характер, по съображения от национален интерес или поради международни задължения.

▼B

Член 20

Поставяне на печат като удостоверение на допустимостта на заявление

1.  Когато заявлението е допустимо, компетентното консулство подпечатва документа за задгранично пътуване на кандидата. Печатът е по образеца съгласно приложение III и се поставя в съответствие с разпоредбите на посоченото приложение.

2.  Дипломатическите, служебните/официалните и специалните паспорти не се подпечатват.

3.  Разпоредбите на настоящия член се прилагат за консулствата на държавите-членки до датата, от която ВИС започне да действа напълно във всички региони, в съответствие с член 48 от Регламента за ВИС.

Член 21

Проверка на условията за влизане и оценка на риска

1.  При разглеждане на заявление за издаване на единна виза се проверява дали кандидатът изпълнява условията за влизане, посочени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, като по-специално се преценява дали кандидатът представлява риск за незаконна имиграция или за сигурността на държавите-членки, както и дали възнамерява да напусне територията на държавите-членки преди изтичане на визата, за която кандидатства.

2.  За всяко заявление за издаване на виза се прави справка във ВИС в съответствие с член 8, параграф 2 и член 15 от Регламента за ВИС. Държавите-членки гарантират, че се използват напълно всички критерии за търсене съгласно член 15 от Регламента за ВИС, за да се избегне грешен отказ или неправилно установяване на самоличността.

▼M5

3.  При проверката за това дали кандидатът отговаря на условията за влизане консулството или централните органи проверяват:

▼B

▼M5

4.  Когато е приложимо, консулството или централните органи проверяват продължителността на предишни и планирани престои с цел проверка дали кандидатът не е превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите членки, без да се вземат предвид евентуалните периоди на престой, разрешени на основание национална виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване.

▼B

5.  Средствата за издръжка за планирания престой се преценяват с оглед на продължителността и целта на престоя и въз онова на средните цени в съответната(ите) държава(и)-членка(и) за храна и настаняване от среден клас, умножени по броя на дните на престоя, като за база се използват референтните суми, установени от държавите-членки в съответствие с член 34, параграф 1, буква в) от Кодекса на шенгенските граници. Доказателство за финансово подпомагане и/или за настаняване при частно лице може също да представлява доказателство за достатъчно средства за издръжка.

▼M5

6.  При разглеждане на заявление за издаване на виза за летищен транзит консулството или централните органи по-специално проверяват:

▼B

7.  Разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации.

▼M5

8.  При разглеждането на заявлението консулствата или централните органи могат в надлежно обосновани случаи да проведат интервю с кандидата и да поискат допълнителни документи.

▼B

9.  Предишен отказ за издаване на виза не води до автоматичен отказ по ново заявление. Ново заявление за издаване на виза се оценява въз основа на цялата налична информация.

Член 22

Предварителна консултация с централните органи на други държави-членки

▼M5

1.  По съображения, свързани със заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, международните отношения или общественото здраве, държава членка може да изиска централните органи на други държави членки да се консултират с нейните централни органи при разглеждането на заявления, подадени от граждани на конкретни трети държави или конкретни категории такива граждани. Не се правят консултации по заявления за издаване на виза за летищен транзит.

2.  Консултираните централни органи дават окончателен отговор възможно най-бързо, но не по-късно от седем календарни дни след като са били помолени за консултация. Липсата на отговор в посочения срок означава, че те нямат основания да откажат издаването на визата.

3.  Държавите членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискването за предварителна консултация по правило не по-късно от 25 календарни дни преди началото на неговото прилагане. Тази информация се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.

▼B

4.  Комисията уведомява държавите-членки за направените нотификации.

▼M5 —————

▼B

Член 23

Решение по заявлението

1.  Решение по заявленията се взема в срок от 15 календарни дни считано от датата на подаването на заявление, което е допустимо в съответствие с член 19.

▼M5

2.  В отделни случаи този срок може да бъде удължен до 45 календарни дни, по-конкретно когато е необходима по-задълбочена проверка по заявлението.

▼M5

2а.  Решенията по заявленията се вземат незабавно в обосновани отделни спешни случаи.

▼M5 —————

▼B

4.  Ако заявлението не е оттеглено, се взема решение за:

▼M5

▼M5

▼M5 —————

▼B

Обстоятелството, че снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно, в съответствие с член 13, параграф 7, буква б) не оказва влияние върху решението за издаване или отказ за издаване на виза.

ГЛАВА IV

Издаване на виза

Член 24

Издаване на единна виза

1.  Срокът на валидност на визата и продължителността на разрешения престой се определят въз основа на разглеждането, извършено в съответствие с член 21.

Визата може да бъде издадена за еднократно, двукратно или многократно влизане. Срокът на валидност не може да надхвърля пет години.

▼M5 —————

▼M5

Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), срокът на валидност на еднократната виза включва и допълнителен „гратисен период“ от 15 календарни дни.

▼B

Държавите-членки могат да решат да не предоставят такъв „гратисен период“ по причини, свързани с обществения ред или международните отношения на която и да е от държавите-членки.

▼M5

2.  При условие че кандидатът отговаря на условията за влизане, предвидени в член 6, параграф 1, буква а) и букви в)—д) от Регламент (ЕС) 2016/399, се издават дългосрочни многократни визи за следните периоди на валидност, освен ако валидността на визата не превишава валидността на документа за пътуване:

Визите за летищен транзит и визите с ограничена териториална валидност, издадени в съответствие с член 25, параграф 1, не се вземат предвид при издаването на визи за многократно влизане.

▼M5

2а.  Чрез дерогация от параграф 2 срокът на валидност на издадената виза може да бъде съкратен в отделни случаи, когато е налице основателно съмнение, че условията за влизане ще бъдат спазвани през целия период.

2б.  Чрез дерогация от параграф 2, в рамките на местното шенгенско сътрудничество, консулствата извършват оценка дали е необходимо посочените в параграф 2 правила относно издаването на многократните визи да бъдат адаптирани, за да се отчетат местните обстоятелства и рисковете във връзка с миграцията и сигурността, с оглед на приемането на по-благоприятни или по-ограничителни правила в съответствие с параграф 2г.

2в.  Без да се засяга параграф 2, многократна виза със срок на валидност до пет години може да бъде издадена на кандидати, които докажат необходимостта или обосноват намерението си за често или редовно пътуване, при условие че докажат своята добросъвестност и надеждност, и по-специално правомерното използване на предишни визи, своето икономическо положение в държавата на произход и действителното си намерение да напуснат територията на държавите членки преди изтичането на визата, за която кандидатстват.

2г.  При необходимост, въз основа на оценката, посочена в параграф 2б от настоящия член, Комисията приема чрез актове за изпълнение правилата относно условията за издаване на посочените в параграф 2 от настоящия член многократни визи, които трябва да се прилагат във всеки консулски окръг, за да се отчетат местните обстоятелства, рисковете във връзка с миграцията и сигурността и цялостните отношения на Съюза с въпросната трета държава. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

▼B

3.  Данните, посочени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

Член 25

Издаване на виза с ограничена териториална валидност

1.  Виза с ограничена териториална валидност се издава по изключение в следните случаи:

▼M3

▼B

2.  Виза с ограничена териториална валидност е валидна за територията на държавата-членка, която я издава. По изключение тя може да бъде валидна за територията на повече от една държава-членка, при условие че се получи съгласието на всяка от тези държави-членки.

3.  Когато кандидатът притежава документ за задгранично пътуване, който не е признат в една или повече, но не във всички държави-членки, се издава виза, валидна за територията на държавите-членки, които признават документа за задгранично пътуване. Когато държавата-членка, която издава визата, не признава документа за задгранично пътуване на кандидата, издадената виза е валидна само за тази държава-членка.

4.  Когато виза с ограничена териториална валидност е издадена в случаите, описани в параграф 1, буква а), централните органи на държавата-членка, издала визата, предават съответната информация на централните органи на другите държави-членки незабавно, посредством процедурата, посочена в член 16, параграф 3 от Регламента за ВИС.

5.  Данните, определени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

▼M5

Член 25а

Сътрудничество при обратното приемане

1.  В зависимост от равнището на сътрудничество на трета държава с държавите членки в областта на обратното приемане на незаконни мигранти, оценено въз основа на показателни и обективни критерии, член 14, параграф 6, член 16, параграф 1, член 16, параграф 5, буква б), член 23, параграф 1 и член 24, параграфи 2 и 2в не се прилагат по отношение на кандидати или категории кандидати, които са граждани на трета държава, за която въз основа на показателни и обективни данни и в съответствие с настоящия член се смята, че не си сътрудничи в достатъчна степен.

2.  Комисията редовно и най-малко веднъж годишно извършва оценка на сътрудничеството на съответните трети държави във връзка с обратното приемане, като взема под внимание по-специално следните показатели:

Тази оценка се основава на използването на надеждни данни, предоставени от държавите членки, както и от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Комисията редовно и най-малко веднъж годишно представя на Съвета своята оценка.

3.  Държава членка може също така да нотифицира Комисията, ако среща значителни и трайни практически проблеми в сътрудничеството с трета държава при обратното приемане на незаконни мигранти, въз основа на същите показатели като изброените в параграф 2. Комисията незабавно информира Европейския парламент и Съвета за нотификацията.

4.  Комисията разглежда уведомлението по параграф 3 в едномесечен срок. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за резултатите от разглеждането.

5.  Когато въз основа на анализа, посочен в параграфи 2 и 4, и като се вземат предвид стъпките, предприети от Комисията за подобряване на степента на сътрудничество на съответната трета държава в областта на обратното приемане и цялостните отношения на Съюза с тази трета държава, включително в областта на миграцията, Комисията счита, че дадена държава не сътрудничи в достатъчна степен и следователно е необходимо да се предприемат действия, или когато в рамките на 12 месеца обикновено мнозинство от държави членки информират Комисията в съответствие с параграф 3, Комисията, едновременно с продължаването на усилията за подобряване на сътрудничеството със съответната трета държава, представя предложение на Съвета за приемане на:

6.  Комисията постоянно оценява и докладва, въз основа на посочените в параграф 2 показатели, дали може да бъде установено съществено и устойчиво подобрение в сътрудничеството на съответната трета държава във връзка с обратното приемане на незаконни мигранти, и като отчита цялостните отношения на Съюза с тази трета държава, може да представи на Съвета предложение за отмяна или изменение на посоченото в параграф 5 решение за изпълнение.

7.  Най-късно шест месеца след влизането в сила на посочените в параграф 5 решения за изпълнение Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за напредъка, постигнат в сътрудничеството на третата държава във връзка с обратното приемане.

8.  Когато, въз основа на анализа, посочен в параграф 2, и като се вземат предвид цялостните отношения на Съюза със съответната трета държава, по-специално по отношение на сътрудничеството в областта на обратното приемане, Комисията счита, че тази трета държава сътрудничи в достатъчна степен, тя може да представи на Съвета предложение за приемане на решение за изпълнение по отношение на кандидати или категории кандидати, които са граждани на тази трета държава и които кандидатстват за виза на територията на тази трета държава, в което да се предвижда следното:

Това решение за изпълнение се прилага най-много за срок от една година. То може да бъде подновено.

▼B

Член 26

Издаване на виза за летищен транзит

1.  Визата за летищен транзит е валидна за преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на държавите-членки.

2.  Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), срокът на валидност на визата включва и допълнителен „гратисен период“ от 15 дни.

Държавите-членки могат да решат да не предоставят такъв „гратисен период“ по причини, свързани с обществения ред или международните отношения на която и да е от държавите-членки.

3.  Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), многократни визи за летищен транзит могат да се издават със срок на валидност не по-дълъг от шест месеца.

4.  За вземането на решение за издаване на многократни визи за летищен транзит от особено значение са следните критерии:

5.  Когато от кандидата се изисква да притежава виза за летищен транзит в съответствие с разпоредбите на член 3, параграф 2, визата за летищен транзит е валидна единствено за транзитно преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на съответната(ите) държава(и)-членка(и).

6.  Данните, определени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

Член 27

Попълване на визовия стикер

▼M5

1.  Комисията приема чрез актове за изпълнение правила за попълването на визовия стикер. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

2.  Държавите членки могат да добавят национални вписвания в раздел „забележки“ на визовия стикер. Тези вписвания не дублират задължителните вписвания, установени съгласно процедурата, посочена в параграф 1.

▼B

3.  Всички данни на визовия стикер се разпечатват, като на отпечатания визов стикер не се правят промени на ръка.

▼M5

4.  Визов стикер за еднократна виза може да бъде попълнен на ръка само при форсмажорни обстоятелства от техническо естество. В попълнен на ръка визов стикер не се правят промени.

▼B

5.  Когато визов стикер е попълнен на ръка в съответствие с параграф 4 от настоящия член, тази информация се въвежда във ВИС в съответствие с член 10, параграф 1, буква к) от Регламента за ВИС.

Член 28

Анулиране на попълнен визов стикер

1.  Когато се открие грешка на визов стикер, който още не е положен в документа за задгранично пътуване, визовият стикер се анулира.

2.  Когато се открие грешка, след като визовият стикер е бил положен в документа за задгранично пътуване, визовият стикер се анулира чрез поставяне на кръст с неизтриваемо мастило върху него и се полага нов визов стикер на друга страница.

3.  Когато се открие грешка след въвеждането на съответните данни във ВИС съгласно член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, грешката се поправя в съответствие с член 24, параграф 1 от същия регламент.

Член 29

Полагане на визовите стикери

▼M5

1.  Визовият стикер се полага в документа за задгранично пътуване.

▼M5

1a.  Комисията приема чрез актове за изпълнение подробни правила относно полагането на визовия стикер. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

▼B

2.  Когато държавата-членка, издаваща визата, не признава документа за задгранично пътуване на кандидата, се използва единна бланка за поставяне на визата.

3.  Когато визовият стикер е положен на единна бланка за поставяне на визата, тази информация се въвежда във ВИС в съответствие с член 10, параграф 1, буква й) от Регламента за ВИС.

4.  Индивидуални визи, издавани на лица, които са вписани в документа за задгранично пътуване на кандидата, се полагат в този документ за задгранично пътуване.

5.  Когато документът за задгранично пътуване, в който са включени такива лица, не се признава от издаващата държава-членка, стикерът за индивидуална виза се полага върху единна бланка за поставяне на виза.

Член 30

Права, произтичащи от издадена виза

Притежаването на единна виза или на виза с ограничена териториална валидност не поражда автоматично право на влизане.

Член 31

Информиране на централните органи на други държави-членки

▼M5

1.  Държава членка може да изиска централните ѝ органи да бъдат информирани за визи, издадени от други държави членки на граждани на конкретни трети държави или на конкретни категории такива граждани, с изключение на визите за летищен транзит.

2.  Държавите членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискване за такава информация не по-късно от 25 календарни дни, преди началото на неговото прилагане. Тази информация се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.

▼B

3.  Комисията уведомява държавите-членки за направените нотификации.

▼M5 —————

▼B

Член 32

Отказ за издаване на виза

1.  Без да се засягат разпоредбите на член 25, параграф 1, издаването на виза се отказва:

▼M5

2.  Кандидатът се уведомява за решението за отказ и основанията за това, чрез стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI, на езика на държавата членка, взела окончателното решение по заявлението, и на друг официален език на институциите на Съюза.

▼B

3.  Кандидати, на които е отказана виза, имат право на обжалване. Жалбите се завеждат срещу държавата-членка, взела окончателното решение по заявлението, в съответствие с националното законодателство на тази държава-членка. Държавите-членки предоставят на кандидатите информация за процедурата, която да следват в случай на обжалване, както е посочено в приложение VI.

▼M5 —————

▼B

5.  Информацията за отказаната виза се въвежда във ВИС в съответствие с член 12 от Регламента за ВИС.

ГЛАВА V

Промени в издадена виза

Член 33

Удължаване

1.  Срокът на валидност и/или продължителността на престоя на издадена виза се удължава, ако компетентният орган на държавата-членка счете, че титулярят на визата е представил доказателство за форсмажорни обстоятелства или за причини от хуманитарен характер, които го възпрепятстват да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя. Удължаването се извършва безплатно.

2.  Срокът на валидност и/или продължителността на престоя по силата на издадена виза може да бъде удължен, ако титулярят на визата представи доказателство за сериозни лични причини, които оправдават удължаването на срока на валидност или на продължителността на престоя. За удължаване на срока на валидност на виза се заплаща такса в размер на 30 EUR.

3.  При отсъствие на друго решение на органа, удължаващ срока на валидност на визата, териториалната валидност на удължената виза остава същата като на първоначалната виза.

4.  Компетентни да удължат срока на валидност на визата са органите на държавата-членка, на чиято територия гражданинът на трета държава се намира към момента на подаване на заявлението за удължаване.

5.  Държавите-членки уведомяват Комисията относно органите, компетентни за удължаване на срока на валидност на визите.

6.  Удължаването на срока на валидност на визите се прави чрез полагане на визов стикер.

7.  Информацията за визи с удължен срок на валидност се въвежда във ВИС съгласно член 14 от Регламента за ВИС.

Член 34

Анулиране и отмяна на визата

1.  Виза се анулира, когато стане очевидно, че към момента на нейното издаване условията за това не са били спазени, по-специално при наличие на сериозни основания да се счита, че визата е получена чрез измама. По правило визата се анулира от компетентните органи на държавата-членка, която я е издала. Визата може да бъде анулирана и от компетентните органи на друга държава-членка, като в такъв случай органите на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за това анулиране.

2.  Виза се отменя, когато стане очевидно, че условията за нейното издаване вече не са спазени. Поначало виза се отменя от компетентните органи на държавата-членка, която я е издала. Виза може да бъде отменена от компетентните органи на друга държава-членка, като в такъв случай органите на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за тази отмяна.

3.  Виза може да бъде отменена по искане на нейния титуляр. Компетентните органи на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за тази отмяна.

4.  Непредставянето от страна на титуляря на визата на границата на един или повече от придружаващите документи, посочени в член 14, параграф 3, не води автоматично до решение за анулиране или отмяна на визата.

5.  Когато се анулира или отмени визата, върху нея се поставя печат „АНУЛИРАНА“ или „ОТМЕНЕНА“, като освен това оптически променливият знак на визовия стикер, знакът за сигурност „ефект на латентно изображение“, както и терминът „виза“ се правят невалидни чрез зачеркване.

6.  Кандидатът се уведомява за решението за анулиране или отмяна на визата и за причините, на които се основава то, посредством стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI.

7.  Титулярят на виза, която е била анулирана или отменена по негово искане, има право на обжалване, освен ако визата е била отменена в съответствие с параграф 3. Жалбите се завеждат срещу държавата-членка, взела решението за анулиране или отмяна, в съответствие с националното законодателство на съответната държава-членка. Държавите-членки предоставят на кандидатите информация относно процедурата, която да следват в случай на обжалване, както е посочено в приложение VI.

8.  Информацията за анулирани или отменени визи се въвежда във ВИС в съответствие с член 13 от Регламента за ВИС.

ГЛАВА VI

Визи, издадени на външните граници

Член 35

Визи, за които са подадени заявления на външните граници

1.  В изключителни случаи визи могат да бъдат издавани на гранични контролно-пропускателни пунктове, ако са изпълнени следните условия:

2.  Когато заявлението за издаване на виза се подава на външната граница, изискването кандидатът да има медицинска застраховка за пътуване в чужбина може да се отмени, когато тази медицинска застраховка за пътуване в чужбина не може да се направи на този граничен контролно-пропускателен пункт или по причини от хуманитарен характер.

3.  Виза, издадена на външна граница, е единна виза, даваща на титуляря си право на престой с максимална продължителност 15 дни в зависимост от целта и условията на планирания престой. При транзитно преминаване продължителността на разрешения престой отговаря на времето, необходимо за целите на транзитното преминаване.

4.  Когато условията, определени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, не са изпълнени, органите, отговарящи за издаване на виза на границата, могат да издадат виза с ограничена териториална валидност в съответствие с член 25, параграф 1, буква а) от настоящия регламент само за територията на държавата-членка, издаваща визата.

5.  По правило на външната граница не се издава виза на гражданин на трета държава, попадащ в категорията на лица, за които е необходима предварителна консултация в съответствие с член 22.

Все пак, в изключителни случаи в съответствие с член 25, параграф 1, буква а), на такива лица на външната граница може да бъде издадена виза с ограничена териториална валидност за територията на държавата-членка, издаваща визата.

6.  В допълнение към основанията за отказ на виза, предвидени в член 32, параграф 1, издаването на виза се отказва на граничен контролно-пропускателен пункт, когато не са спазени условията по параграф 1, буква б) от настоящия член.

7.  Прилагат се разпоредбите относно основанието и уведомлението за отказите и правото на обжалване, уредени в член 32, параграф 3 и приложение VI.

Член 36

Визи, издавани на външната граница на морски лица за транзитно преминаване

1.  На морско лице, за което има изискването да притежава виза при преминаването на външните граници на държавите-членки, може да бъде издадена на границата виза с цел транзитно преминаване, ако лицето:

▼M5 —————

▼M5

2а.  Комисията приема чрез актове за изпълнение оперативни инструкции за издаването на визи за морски лица на границата. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

▼B

3.  Настоящият член не засяга прилагането на член 35, параграфи 3, 4 и 5.

ДЯЛ IV

АДМИНИСТРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ

Член 37

Организация на визовите отдели

1.  Държавите-членки отговарят за организацията на визовите отдели в техните консулства.

За да се предотврати спад в нивото на бдителност и да се защитят служителите от възможността да бъдат изложени на натиск на местно ниво, се създават ротационни схеми за служителите, които пряко се занимават с кандидатите, когато това е уместно. Особено внимание се обръща на ясните работни структури и точното разпределение/разделение на отговорности във връзка с вземането на крайните решения по заявленията. Достъпът до ВИС, ШИС и друга поверителна информация е ограничен и включва само ограничен брой надлежно упълномощени служители. Трябва да се вземат подходящи мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до такива бази данни.

▼M5

2.  Съхранението и ползването на визови стикери е обект на подходящи мерки за сигурност, за да се избегне измама или загуба. Всяко консулство води отчет на наличните визови стикери и регистрира начина, по който е използван всеки визов стикер. Всяка значителна загуба на непопълнени визови стикери се докладва на Комисията.

3.  Консулствата или централните органи пазят архиви на заявленията на хартия или в електронен формат. Всяко индивидуално досие съдържа нужната информация, позволяваща, при необходимост, да се възстановят обстоятелствата, въз основа на които е взето решението по заявлението.

Индивидуалните досиета за заявленията се пазят поне една година, считано от датата, на която е взето решението по заявлението, посочено в член 23, параграф 1, или в случай на обжалване, до края на процедурата по обжалване, в зависимост от това кой период е по-дълъг. Ако е приложимо, индивидуалните файлове с електронни заявления се съхраняват за срока на валидност на издадената виза.

▼B

Член 38

▼M5

Ресурси за разглеждането на заявленията и наблюдение на визовите процедури

1.  Държавите членки изпращат в консулствата достатъчен брой подходящи служители, които да изпълняват задълженията, свързани с разглеждането на заявленията, така че да се гарантира разумно и хармонизирано качество на услугите за обществеността.

▼M5

1a.  Държавите членки гарантират, че по време на цялата визова процедура в консулствата, включително подаването и обработването на заявленията, отпечатването на визовите стикери и практическото сътрудничество с външните изпълнители, се извършва наблюдение от командировани служители, за да се осигури непрекъснатостта на всички етапи от процедурата.

▼B

2.  Помещенията отговарят на съответните функционални изисквания за адекватност и позволяват прилагането на подходящи мерки за сигурност.

▼M5

3.  Централните органи на държавите членки осигуряват подходящо обучение на външните служители и на местно наетите лица и отговарят за предоставянето на тези служители на пълна, точна и актуална информация относно съответното съюзно и национално право.

▼M5

3а.  Когато заявленията се разглеждат и решенията по тях да се вземат от централните органи, както е посочено в член 4, параграф 1а, държавите членки провеждат специфично обучение, за да се гарантира, че служителите на тези централни органи разполагат с достатъчно, актуализирани и специфични за всяка държава познания за местните социално-икономически условия и пълна, точна и актуална информация за съответното право на Съюза и националното право.

3б.  Освен това държавите членки гарантират, че консулствата разполагат с достатъчно и подходящо обучен персонал за подпомагане на централните органи при разглеждането и вземането на решения по заявленията, по-специално чрез участие в заседанията в рамките на местното шенгенско сътрудничество, обмена на информация с други консулства и с местни органи, събирането на важна информация на местно равнище за миграционния риск и измамните практики и провеждането на интервюта и допълнителни прегледи.

▼B

4.  Централните органи на държавите-членки осигуряват често и адекватно наблюдение на разглеждането на заявления и вземат коригиращи мерки при установяване на отклонения от разпоредбите на настоящия регламент.

▼M5

5.  Държавите членки гарантират наличието на процедура, която позволява на заявителите да подават жалби по отношение на:

Консулствата или централните органи поддържат регистър на жалбите и предприетите последващи действия.

Държавите членки правят информацията за процедурата, посочена в настоящия параграф, публично достояние.

▼B

Член 39

Поведение на служителите

1.  Консулствата на държавите-членки гарантират, че кандидатите се посрещат учтиво.

▼M5

2.  Служителите на консулствата и централните органи изпълняват задължения си при напълно зачитане на човешкото достойнство. Всички взети мерки са пропорционални на преследваните с тях цели.

3.  При изпълнението на своите задължения служителите на консулствата и централните органи не дискриминират лица на основание пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация.

Член 40

Консулска организация и сътрудничество

1.  Всяка държава членка отговаря за организацията на процедурите, свързани със заявленията.

2.  Държавите членки:

3.  Държава членка може също така да си сътрудничи с външен изпълнител в съответствие с член 43.

4.  Държавите членки информират Комисията за консулската организация и консулското сътрудничество във всеки консулски окръг.

5.  В случай на прекратяване на сътрудничеството с други държави членки държавите членки се стремят да осигурят непрекъснатостта на предоставянето на пълния набор от услуги.

▼M5 —————

▼B

Член 42

Изпълнение на някои функции от почетни консули

1.  Почетните консули също могат да бъдат упълномощени да изпълняват някои или всички задачи, посочени в член 43, параграф 6. Предприемат се подходящи мерки за гарантиране на сигурността и защитата на данните.

2.  Ако почетният консул не е държавен служител на държава-членка, при изпълнението на тези задачи се спазват предвидените в приложение X изисквания, с изключение на разпоредбите в точка Г, буква в) от същото приложение.

3.  Ако почетният консул е държавен служител на държава-членка, съответната държава-членка гарантира, че се прилагат изисквания, сравними с изискванията, които биха се прилагали, ако задачите се изпълняваха от нейното консулство.

Член 43

Сътрудничество с външни изпълнители

1.  Държавите-членки се стремят да си сътрудничат с един и същ външен изпълнител съвместно с една или повече държави-членки, без да се засягат правилата относно възлагането на обществени поръчки и конкуренцията.

2.  Сътрудничеството с външен изпълнител се основава на правен акт, който отговаря на изискванията, предвидени в приложение X.

▼M5 —————

▼B

4.  Разглеждането на заявленията, интервютата, ако се налагат, решението по заявленията и отпечатването и полагането на визовите стикери се извършват единствено от консулството.

▼M5

5.  Външните доставчици на услуги нямат достъп до ВИС при никакви обстоятелства. Достъпът до ВИС е запазен изключително за надлежно упълномощените служители на консулствата или на централните органи.

▼B

6.  На външен изпълнител може да бъде възложено да извършва една или повече от следните задачи:

▼M5

▼B

▼M5

▼B

▼M5

7.  При избора на външен изпълнител съответната държава членка преценява надеждността и платежоспособността на организацията или дружеството и гарантира, че няма конфликт на интереси. Оценката включва по целесъобразност разглеждане на необходимите лицензи, търговската регистрация, дружествените устави и банковите договори.

▼B

8.  Съответната(ите) държава(и)-членка(и) гарантира(т), че избраният външен изпълнител спазва реда и условията, определени в правния акт, посочен в параграф 2.

▼M5

9.  Държавите членки носят отговорност за спазването на правилата за защита на личните данни и гарантират, че външният изпълнител подлежи на мониторинг от надзорните органи за защита на данните съгласно член 51, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ).

▼B

10.  Съответната(ите) държава(и)-членка(и) осигурява(т) обучение на външния изпълнител, което съответства на познанията, необходими за предоставяне на подходящи услуги и достатъчно информация на кандидатите.

11.  Съответната(ите) държава(и)-членка(и) осъществява(т) непосредствено наблюдение върху изпълнението на правния акт, посочен в параграф 2, включително относно:

▼M5

▼B

▼M5

За тази цел консулството(ата) или централните органи на съответната(ите) държава(и) членка(и) извършва(т) редовно и поне на всеки девет месеца проверки на място в помещенията на външния изпълнител. Държавите членки могат да се договорят да си поделят тежестта, свързана с този редовен мониторинг.

▼M5

11а.  До 1 февруари всяка година държавите членки докладват на Комисията за сътрудничеството си с външните изпълнители по света и тяхното наблюдение (както е посочено в приложение Х, буква В).

▼B

12.  В случай на прекратяване на сътрудничеството с външен изпълнител държавите-членки гарантират приемственост при предоставяне на пълния набор от услуги.

13.  Държавите-членки предоставят на Комисията копие от правния акт, посочен в параграф 2.

▼M5

Член 44

Криптиране и сигурно прехвърляне на данни

1.  При сътрудничество между държавите членки, сътрудничество с външен изпълнител и използване на почетни консули съответната(ите) държава(и) членка(и) гарантира(т), че данните са изцяло криптирани, независимо дали се предават по електрон път или физически върху електронен носител.

2.  В трети държави, които забраняват криптираните данни да бъдат предавани по електронен път, съответната(ите) държава(и) членка(и) не допуска(т) данните да се предават по електронен път.

В такъв случай съответната(ите) държава(и) членка(и) гарантира(т), че електронните данни се предават физически в изцяло криптирана форма върху електронен носител от консулски служител на държава членка или, когато такова предаване би наложило предприемането на непропорционални или неразумни мерки, по друг сигурен и безопасен начин, например чрез използване на установени оператори с опит в транспортирането на документи и данни от чувствителен характер във въпросната трета държава.

3.  При всички случаи нивото на сигурност при предаването се адаптира в зависимост от чувствителния характер на данните.

▼B

Член 45

Сътрудничество на държавите-членки с търговски посредници

1.  Държавите-членки могат да сътрудничат с търговски посредници с оглед подаването на заявленията, с изключение на събирането на биометрични данни.

2.  Такова сътрудничество се базира на акредитация, дадена от съответните органи на държавите-членки. Акредитацията се дава по-специално въз основа на проверка на следните елементи:

▼M5

3.  Акредитираните търговски посредници подлежат на редовно наблюдение чрез проверки на място, което включва лични или телефонни интервюта с кандидати, проверка на пътуванията и настаняването, и при необходимост, проверка на документите, отнасящи се до групово връщане.

▼B

4.  В рамките на местното шенгенско сътрудничество се обменя информация за резултатите от дейността на съответните акредитирани търговски посредници относно открити нередности и откази по заявления за издаване на виза, подадени от търговски посредници, и относно открити форми на измама в документи за задгранично пътуване и неизпълнение на планувани пътувания.

5.  В рамките на местното шенгенско сътрудничество се обменят списъци на търговски посредници, на които е дадена акредитация от всяко консулство, и за тези, на които акредитацията е била оттеглена, заедно с причините за оттеглянето.

▼M5

Всяко консулство и централните органи се уверяват, че обществеността е информирана по целесъобразност за списъка на акредитираните търговски посредници, с които си сътрудничат.

▼B

Член 46

Производство на статистика

Държавите-членки произвеждат годишни статистики относно визите в съответствие с таблицата в приложение XII. Статистиките се предават до 1 март за предходната календарна година.

Член 47

Информация за обществеността

1.  Централните органи и консулствата на държавите-членки предоставят на обществеността цялостната информация относно заявлението за издаване на виза, по-специално относно:

▼M5

▼B

▼M5

▼B

▼M5

▼B

2.  Представляващата и представляваната държава-членка информират обществеността относно договореностите за представителство, посочени в член 8, преди влизането в сила на тези договорености.

ДЯЛ V

МЕСТНО ШЕНГЕНСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 48

Местно шенгенско сътрудничество между консулствата на държавите-членки

▼M5

1.  Консулствата и делегациите на Съюза си сътрудничат в рамките на всеки консулски окръг, за да гарантират хармонизираното прилагане на общата визова политика, като се отчитат местните обстоятелства.

За тази цел, в съответствие с член 5, параграф 3 от Решение 2010/427/ЕС на Съвета ( 10 ), Комисията дава на делегациите на Съюза указания за изпълнението на съответните координационни задачи, предвидени в настоящия член.

Когато заявленията, подадени в съответната юрисдикция, се разглеждат и решенията по тях се вземат от централните органи, както е посочено в член 4, параграф 1а, държавите членки гарантират активното участие на тези централни органи в местното шенгенско сътрудничество. Служителите, участващи в местното шенгенско сътрудничество, са надлежно обучени и участват в разглеждането на заявленията в съответната юрисдикция.

▼M5

1a.  Държавите членки и Комисията си сътрудничат по-специално за:

▼M5 —————

▼M5

3.  В рамките на местното шенгенско сътрудничество държавите членки обменят следната информация:

▼B

4.  По отношение на местното шенгенско сътрудничество редовно се провеждат съвещания между държавите-членки и Комисията, за да се обсъдят по-специално оперативни въпроси, свързани с прилагането на общата визова политика. Тези съвещания се свикват в рамките на консулския окръг от Комисията, освен ако не е договорено друго по искане на Комисията.

Могат да се организират съвещания по определена тема и да се създадат подгрупи за проучване на специфични въпроси в рамките на местното шенгенско сътрудничество.

5.  На местно равнище постоянно се изготвят и се разпространяват обобщаващи доклади за съвещанията в рамките на местното сътрудничество в рамките на Шенген. Комисията може да делегира изготвянето на докладите на определена държава-членка. Консулствата на всяка държава-членка изпращат докладите до централните ѝ органи.

▼M5 —————

▼B

6.  Представителите на консулствата на държавите-членки, които по отношение на визите не прилагат достиженията на правото на Общността, или на трети държави могат ad hoc да бъдат поканени да участват в съвещанията за обмен на информация по въпроси, свързани с издаването на виза.

▼M5

7.  До 31 декември всяка година в рамките на всеки консулски окръг се изготвя годишен доклад. Въз основа на тези доклади Комисията изготвя годишен доклад за състоянието на местното шенгенско сътрудничество, който се предава на Европейския парламент и на Съвета.

▼B

ДЯЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 49

Договорености по отношение на олимпийските и параолимпийските игри

Държавите-членки, домакини на олимпийските игри или на параолимпийските игри, прилагат специфичните процедури и условия, които улесняват издаването на визи, дадени в приложение XI.

▼M5 —————

▼M5

Член 51

Инструкции за практическото прилагане на настоящия регламент

Комисията приема чрез актове за изпълнение оперативни инструкции за практическото прилагане на разпоредбите на настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

▼M5

Член 51а

Упражняване на делегирането

1.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегираните актове, посочени в член 16, параграф 9, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 август 2019 г. Комисията изготвя доклад за делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу това продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 16, параграф 9, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество ( 11 ).

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 16, параграф 9, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

▼M5

Член 52

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет („Визовия комитет“). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ).

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Ако комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

▼B

Член 53

Нотификация

1.  Държавите-членки нотифицират на Комисията:

2.  Комисията предоставя нотифицираната информация съгласно параграф 1 на разположение на държавите-членки и обществеността посредством постоянна актуализирана електронна публикация.

Член 54

Изменения на Регламент (ЕО) № 767/2008

Регламент (ЕО) № 767/2008 се изменя, както следва:

▼M4 —————

▼B

Член 56

Отмяна

1.  Членове 9—17 от Конвенцията относно прилагането на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. се отменят.

2.  Отменят се:

3.  Позовавания на отменени правни актове се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложение XIII.

Член 57

Наблюдение и оценка

1.  Две години след като всички разпоредби на настоящия регламент са станали приложими, Комисията прави оценка на неговото прилагане. Тази цялостна оценка включва разглеждане на постигнатите резултати спрямо целите и на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, без да се засягат посочените в параграф 3 доклади.

2.  Комисията предава посочената в параграф 1 оценка на Европейския парламент и на Съвета. Въз основа на оценката Комисията представя, когато е необходимо, подходящи предложения за изменение на настоящия регламент.

3.  Три години след като ВИС е въведена в действие и на всеки четири години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на членове 13, 17 и 40—44 от настоящия регламент, включително относно събирането и използването на биометрични данни, оценка доколко е подходящ избраният стандарт на ИКАО, спазването на правилата за защита на данните, опита в работата с външни изпълнители, по-специално при събирането на биометрични данни, прилагането на правилото за 59 месеца по отношение снемането на пръстови отпечатъци и организацията на процедурите, свързани със заявленията. Докладът също така включва, въз основа на член 17, параграфи 12, 13 и 14 и член 50, параграф 4 от Регламента за ВИС, случаите, в които пръстови отпечатъци не са могли фактически да бъдат предоставени или тяхното предоставяне не се е изисквало поради съображения от правен характер, в съотношение с броя на случаите, в които са били събрани пръстови отпечатъци. Докладът включва информация относно случаите на отказ на виза на лице, което не е могло фактически да предостави пръстови отпечатъци. Докладът се придружава, където е необходимо, от подходящи предложения за изменение на настоящия регламент.

4.  В първия от докладите, посочени в параграф 3, се разглежда и въпросът за достатъчната степен на надеждност на пръстовите отпечатъци за установяване и проверка на самоличността на деца до 12-годишна възраст, и по-специално как с възрастта се променят пръстовите отпечатъци въз основа на резултатите от проучване, проведено под ръководството на Комисията.

Член 58

Влизане в сила

1.  Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.  Той се прилага от 5 април 2010 г.

3.  Член 52 и член 53, параграф 1, букви а)—з) и параграф 2 се прилагат от 5 октомври 2009 г.

4.  Доколкото се касае за Шенгенската консултативна мрежа (технически спецификации), член 56, параграф 2, буква г) се прилага считано от датата, посочена в член 46 от Регламента за ВИС.

5.  Член 32, параграфи 2 и 3, член 34, параграфи 6 и 7 и член 35, параграф 7 се прилагат от 5 април 2011 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки, в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

▼M5

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Хармонизиран образец на заявление

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ШЕНГЕНСКА ВИЗА

Безплатен образец

 ( 18 )

Членовете на семействата на граждани на ЕС, ЕИП или Швейцария не попълват полета № 21, 22, 30, 31 и 32 (отбелязани с *).

Полета 1—3 се попълват в съответствие с данните в документа за задгранично пътуване.

▼B

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Неизчерпателен списък на придружаващите документи

Придружаващите документи, посочени в член 14, които да се представят от кандидатстващите за виза, може да включват:

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЕДИНЕН ФОРМАТ И ПОСТАВЯНЕ НА ПЕЧАТ КАТО УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ДОПУСТИМОСТТА НА ЗАЯВЛЕНИЕ

Печатът се поставя върху първата свободна страница от документа за задгранично пътуване, която не съдържа вписвания или печати.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Списък на трети държави, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001, чиито граждани трябва да притежават виза за летищен транзит, когато преминават през международна транзитна зона на летища, намиращи се на територията на държавите-членки

▼M5

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

СПИСЪК НА РАЗРЕШЕНИЯТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ, КОИТО ДАВАТ НА ТИТУЛЯРА ПРАВО НА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ЛЕТИЩАТА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, БЕЗ ДА СЕ ИЗИСКВА ДА ПРИТЕЖАВА ВИЗА ЗА ЛЕТИЩЕН ТРАНЗИТ

АНДОРА:

КАНАДА:

ЯПОНИЯ:

САН МАРИНО:

СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ:

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

 ( 19 )

СТАНДАРТЕН ФОРМУЛЯР ЗА УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТКАЗ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ВИЗА, АНУЛИРАНЕ ИЛИ ОТМЯНА НА ВИЗА

ОТКАЗ/АНУЛИРАНЕ/ОТМЯНА НА ВИЗА

Г-жо/Г-н …,

разгледа(ха)

Основанието(ята) за решението е(са) следното(ите):

Допълнителни забележки:

…

…

…

…

…

Можете да обжалвате решението за отказ/анулиране/отмяна на визата.

Правилата за обжалване на решенията за отказ/анулиране/отмяна на виза са посочени в: (препратка към националното законодателство):

…

Компетентен орган, пред който може да бъде подадена жалба: (данни за връзка)

…

Информация за процедурата, която трябва да се следва, може да бъде намерена (данни за връзка):

…

Жалбата трябва да се подаде до (посочване на срока):

…

Дата и печат на посолството/генералното консулство/консулството/органите, отговарящи за проверките на лица/други компетентни органи:

Подпис на заинтересованото лице ( 21 ): …

▼M5 —————

▼M5

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

СПИСЪК НА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ПРАВНИЯ АКТ ПРИ СЪТРУДНИЧЕСТВО С ВЪНШНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

▼B

---

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

СПЕЦИАЛНИ ПРОЦЕДУРИ И УСЛОВИЯ, УЛЕСНЯВАЩИ ИЗДАВАНЕТО НА ВИЗИ НА ЧЛЕНОВЕ НА ОЛИМПИЙСКОТО СЕМЕЙСТВО, УЧАСТВАЩИ В ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ И ПАРАОЛИМПИЙСКИ ИГРИ

ГЛАВА I

Цел и определения

Член 1

Цел

Следните специални процедури и условия имат за цел улесняване на кандидатстването и издаването на визи на членовете на олимпийското семейство за времетраенето на олимпийските и параолимпийските игри, организирани от държава-членка.

В допълнение се прилагат съответните разпоредби на достиженията на правото на Общността по отношение на процедурите за подаване на заявление за кандидатстване и за издаване на визи.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

ГЛАВА II

Издаване на визи

Член 3

Условия

Виза може да бъде издадена съгласно настоящия регламент, само ако лицето:

Член 4

Подаване на заявление за издаване на визи

1.  Когато отговорна организация създаде списък с лицата, избрани да вземат участие в олимпийските и параолимпийските игри, тя може, заедно със заявлението за издаване на олимпийска акредитационна карта за избраните лица, да подаде колективно заявление за издаване на визи за лицата, за които има изискване да притежават виза в съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001, освен в случаите, когато тези лица притежават разрешение за постоянно пребиваване, издадено от държава-членка, или разрешение за постоянно пребиваване, издадено от Обединеното кралство или Ирландия, в съответствие с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки ( 22 ).

2.  Колективното заявление за издаване на визи на заинтересованите лица се предава на организационния комитет на държавата-членка — домакин на олимпийските и параолимпийските игри, едновременно със заявленията за издаване на олимпийска акредитационна карта, в съответствие с установената от комитета процедура.

3.  За всяко лице, което взема участие в олимпийските и/или параолимпийските игри, се подава индивидуално заявление за издаване на виза.

4.  Организационният комитет на държавата-членка — домакин на олимпийските и параолимпийските игри, подава възможно най-бързо в службите, отговарящи за издаването на визи, колективно заявление за издаване на визи, заедно с копия от заявленията за издаване на олимпийска акредитационна карта на заинтересованите лица, в които са указани техните имена, националност, пол, дата и място на раждане, както и номер, тип и дата на изтичане на документите за задгранично пътуване.

Член 5

Разглеждане на колективно заявление за издаване на визи и вид издавана виза

1.  Визата се издава от службите, отговарящи за издаването на визи, след разглеждане на заявлението, имащо за цел да гарантира, че условията по член 3 са изпълнени.

▼M3

2.  Издадената виза е единна, многократна входна виза, разрешаваща общ срок на престой не по-дълъг от 90 дни за периода на олимпийските и/или параолимпийските игри.

▼B

3.  Когато член на олимпийското семейство не отговаря на условията, предвидени в букви в) и г) от член 3, службите, отговарящи за издаването на визи, могат да издадат виза с ограничена териториална валидност, в съответствие с член 25 от настоящия регламент.

Член 6

Форма на визата

1.  Визата е под формата на две числа, вписани в олимпийската акредитационна карта. Първото число е номерът на визата. В случай на единна виза това число трябва да е съставено от седем (7) знака, включващи шест (6) цифри, следвани от буквата „С“. В случай на виза с ограничена териториална валидност това число трябва да е съставено от осем (8) знака, включващи шест (6) цифри, следвани от буквите „ХХ“ ( 23 ). Второто число е номерът на документа за задгранично пътуване на съответното лице.

2.  Службите, отговарящи за издаването на визи, предават номерата на визите на организационния комитет на държавата-членка — домакин на олимпийските и параолимпийските игри, с цел издаването на олимпийски акредитационни карти.

Член 7

Освобождаване от такси

Разглеждането на заявленията за издаване на визи и издаването на визи не пораждат задължение за заплащане на такси на службите, отговарящи за издаването на визи.

ГЛАВА III

Общи и заключителни разпоредби

Член 8

Отмяна на виза

Когато списъкът с лица, посочени като участници в олимпийските и/или параолимпийските игри, е изменен преди началото на игрите, отговорните организации своевременно информират организационния комитет на държавата-членка домакин на олимпийските и параолимпийските игри за това, така че олимпийските акредитационни карти на лицата, заличени от списъка, да бъдат отменени. Организационният комитет уведомява за това службите, отговарящи за издаването на визи, и ги информира за броя на въпросните визи.

Службите, отговарящи за издаването на визи, отменят визите на заинтересованите лица. Те незабавно информират за това органите, отговарящи за граничния контрол, като последните своевременно предават информацията на компетентните органи на другите държави-членки.

Член 9

Външен граничен контрол

1.  Проверките при влизане, извършвани спрямо членове на олимпийското семейство, на които са издадени визи в съответствие с настоящия регламент, когато тези членове пресичат външните граници на държавите-членки, следва да се ограничат до проверка дали условията, посочени в член 3, са изпълнени.

2.  За периода на олимпийските и/или параолимпийските игри:

3.  Параграф 2 се прилага за членове на олимпийското семейство, които са граждани на трета държава, независимо дали за тях се прилага изискването за виза съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ ХII

ГОДИШНА СТАТИСТИКА ОТНОСНО ЕДИННИТЕ ВИЗИ, ВИЗИТЕ С ОГРАНИЧЕНА ТЕРИТОРИАЛНА ВАЛИДНОСТ И ВИЗИТЕ ЗА ЛЕТИЩЕН ТРАНЗИТ

На Комисията следва да се предоставят данни за всяко място, където отделните държави-членки издават визи, в рамките на сроковете, определени в член 46:

Общи правила за предоставяне на данни:

В случай че за определена категория и трета държава няма налични или подходящи данни, държавите-членки оставят полето празно (без да въвеждат „0“ (нула), „неприложимо“ или друга стойност).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

---

ПРИЛОЖЕНИЯ

---

( 1 ) ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.

( 2 ) ОВ L 164, 14.7.1995 г., стр. 1.

( 3 ) Решение № 1105/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно списъка на документите за пътуване, които дават право на притежателя им да премине външните граници и върху които може да се поставя виза, и относно създаването на механизъм за създаването на този списък (ОВ L 287, 4.11.2011 г., стр. 9).

( 4 ) ОВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 4.

( 5 ) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

( 6 ) ОВ L 267, 27.9.2006 г., стр. 41.

( 7 ) Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1).

( 8 ) Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ (ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 21).

( 9 ) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

( 10 ) Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).

( 11 ) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

( 12 ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

( *1 ) ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1.“;

( 13 ) ОВ L 63, 13.3.1996 г., стр. 8.

( 14 ) ОВ L 116, 26.4.2001 г., стр. 2.

( 15 ) ОВ L 150, 6.6.2001 г., стр. 4.

( 16 ) ОВ L 64, 7.3.2003 г., стр. 1.

( 17 ) ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 1.

( 18 ) За Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария не се изисква лого.

( 19 ) За Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария не се изисква лого.

( 20 ) При отмяна на виза на това основание не се предвижда право на обжалване.

( 21 ) Ако се изисква съгласно националното право.

( 22 ) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

( 23 ) Посочване на ISO кода на държавата-членка — организатор.