(1)

Директива 2006/112/ЕО на Съвета (3) определя общите задължения за отчитане за данъчно задължените лица във връзка с данъка върху добавената стойност (ДДС).

(2)

Разрастването на електронната търговия улеснява трансграничните доставки на стоки и услуги до крайните потребители в държавите членки. В този контекст под трансгранична търговия се имат предвид доставки, за които ДДС е дължим в една държава членка, а доставчикът е установен в друга държава членка, в трета територия или в трета държава. Някои стопански субекти, обаче, се възползват от възможностите на електронната търговия и посредством измами и избягване на задълженията си във връзка с ДДС печелят неправомерно пазарно предимство. Когато се прилага принципът на данъчно облагане при местоназначението и предвид това, че потребителите нямат отчетни задължения, държавите членки по потребление се нуждаят от подходящи инструменти, за да откриват и упражняват контрол върху извършващите измами стопански субекти. Важно е да се води борба с трансграничните измами с ДДС, предизвикани от измамническото поведение на някои стопански субекти в областта на трансграничната електронна търговия.

(3)

При повечето покупки онлайн, направени от потребители в Съюза, плащанията се извършват чрез доставчици на платежни услуги. За да предостави платежна услуга, доставчикът на платежни услуги разполага със специфична информация с цел идентифициране на получателя на това плащане, както и с данни за датата, сумата и държавата членка по произход на плащането, както и дали плащането е започнало в помещенията на търговеца. Тази специфична информация е особено важна при трансгранични плащания, при които платецът се намира в една държава членка, а получателят на плащането се намира в друга държава членка, в трета територия или в трета държава. Тази информация е необходима, за да могат данъчните органи на държавите членки („данъчните органи“) да изпълняват основните си задачи — откриване на извършващите измами стопански субекти и определяне на задълженията по ДДС. Ето защо е необходимо доставчиците на платежни услуги да предоставят тази информация на данъчните органи, за да им помогне да идентифицират и да се борят с измамите с ДДС.

(4)

За борбата с измамите с ДДС е важно от доставчиците на платежни услуги да се изискват да водят достатъчно подробни регистри и да докладват определени трансгранични плащания, установени като такива поради местонахождението на платеца и местонахождението на получателя на плащането. Следователно е необходимо да се определят понятията за местонахождение на платеца и за местонахождение на получателя на плащането, както и средствата за установяването на тези местонахождения. Местонахождението на платеца и на получателя на плащането следва единствено да поражда задължения за водене на регистър и докладване за установените в Съюза доставчици на платежни услуги и тези задължения следва да не засягат правилата, установени в Директива 2006/112/ЕО и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета (4) по отношение на мястото на облагаемата сделка.

(5)

Въз основа на информацията, с която вече разполагат, доставчиците на платежни услуги могат да определят местонахождението на получателя на плащането и на платеца във връзка с предоставяните от тях платежни услуги, като използват идентификатор на платежната сметка на платеца или на получателя на плащането или друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на платеца или получателя на плащането. Когато такива идентификатори не са налични, местонахождението на платеца или на получателя на плащането следва да бъде определено посредством бизнес идентификационен код на доставчика на платежни услуги, действащ от името на платеца или на получателя, в случаите когато финансовите средства се прехвърлят на получателя, без да се създават платежни сметки на името на платеца, когато финансовите средства не са кредитирани по платежна сметка на получателя на плащането или когато няма друг идентификатор на платеца или на получателя.

(6)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (5) е важно задължението на доставчика на платежни услуги да съхранява и предоставя информация във връзка с трансгранично плащане да бъде пропорционално и ограничено до това, което е необходимо на държавите членки за борбата с измамите с ДДС. Освен това, единствената информация, отнасяща се до платеца, която следва да бъде съхранявана, е неговото местонахождение. Що се отнася до информацията за получателя на плащането и самото плащане, от доставчиците на платежни услуги следва да се изисква само да съхраняват и да докладват на данъчните органи информацията, която им е необходима за откриване на извършващи измами субекти и за извършване на данъчни проверки. Поради тази причина от доставчиците на платежни услуги следва да се изисква да водят регистри само за тези трансгранични плащания, които могат да бъдат признак за икономическа дейност. Въвеждането на таван на базата на броя на плащанията, получени от получател за едно календарно тримесечие, може да бъде показател за това дали тези плащания са получени в рамките на икономическа дейност, като по този начин се изключат плащания за нетърговски цели. При достигането на тавана ще възникват задължения за водене на регистри и докладване на информация за доставчика на платежни услуги.

(7)

Възможно е в еднократно плащане от платец до получател да участват няколко доставчици на платежни услуги. Това еднократно плащане може да доведе до няколко прехвърляния на средства между различните доставчици на платежни услуги. Необходимо е всички доставчици на платежни услуги, участващи в дадено плащане, да имат задължения за водене на регистри и за докладване, освен ако не е приложимо специфично изключение. Тези регистри и доклади следва да съдържат информация за плащането от първоначалния платец до крайния получател на плащането, а не за междинните прехвърляния на средства между доставчиците на платежни услуги.

(8)

Задълженията за водене на регистри и за докладване следва да се прилагат не само когато доставчик на платежни услуги прехвърля средства или издава платежни инструменти за платеца, но също и в случаите, когато доставчик на платежни услуги получава средства или придобива платежни операции от името на получателя на плащането.

(9)

Задълженията, установени в настоящата директива, не следва да се прилагат по отношение на доставчиците на платежни услуги, попадащи извън обхвата на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (6). Ето защо, когато доставчиците на платежни услуги на получателя на плащането не се намират в държава членка, доставчиците на платежни услуги на платеца следва да бъдат обект на задълженията за водене на регистри и докладване относно трансграничното плащане. Обратно, с оглед на пропорционалността на задълженията за водене на регистри и за докладване, когато доставчиците на платежни услуги на получателя и на платеца на плащането се намират в държава членка, само доставчиците на платежни услуги на получателя на плащането следва да водят регистри. За целите на задълженията за водене на регистри и за докладване, даден доставчик на платежни услуги следва да се счита за намиращ се в държава членка, когато неговият бизнес идентификационен код (BIC) или уникален бизнес идентификатор се отнася до тази държава членка.

(10)

Поради значителния обем на информацията и чувствителния ѝ характер в контекста на защитата на личните данни, е необходимо и пропорционално доставчиците на платежни услуги да съхраняват регистри във връзка с трансграничните плащания за срок от три календарни години, за да съдействат на държавите членки в борбата с измамите с ДДС и откриването на извършващи измами субекти. Този срок осигурява достатъчно време на държавите членки да извършват ефективни проверки и да разследват предполагаеми измами с ДДС или да разкриват измами с ДДС.

(11)

Информацията, която трябва да се съхранява от доставчиците на платежни услуги, се събира и обменя между държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета (7), в който се определят правилата за административно сътрудничество и обмен на информация за целите на борбата с измамите с ДДС.

(12)

Измамите с ДДС са общ проблем за всички държави членки, но те поотделно не разполагат с необходимата информация, за да гарантират правилното прилагане на правилата за ДДС при трансграничната електронна търговия или да се борят с измамите с ДДС при този вид търговия. Доколкото целта на настоящата директива, а именно борбата с измамите с ДДС, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поотделно при наличието на трансграничен елемент и поради необходимостта от получаване на информация от други държави членки, а поради обхвата или последиците от действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(13)

Настоящата директива е съобразена с основните права и с принципите, признати с Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на защита на личните данни. Информацията относно плащанията, съхранявана и предоставяна в съответствие с настоящата директива, се обработва само от експерти на данъчните органи, работещи за борба с измамите, доколкото това е пропорционално и необходимо за постигане на целта на настоящата директива, а именно за борбата с измамите с ДДС. Настоящата директива също така спазва правилата, установени с Регламент (ЕС) 2016/679 и с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(14)

По силата на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше осъществена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните и на 14 март 2019 г. беше получено становище (9).

(15)

Поради това Директива 2006/112/ЕО следва да бъде съответно изменена,