3.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/1

(1)

Необходимо е да се установят стандарти за оценяване от страна на компетентните органи на възприетите от институциите вътрешни подходи за изчисляване на капиталовите изискванията и за утвърждаване на подробни правила по отношение на процедурите за обмен на тези оценки между компетентните органи, оправомощени да наблюдават границите, в които варира размерът на рисково претеглените експозиции, или капиталовите изисквания за институциите, на които е разрешено да използват вътрешни подходи за изчисляване на размера на тези суми или капиталовите изисквания.

(2)

Оценката на качеството на усъвършенстваните подходи на институциите дава възможност за сравняване на вътрешните подходи на равнището на Съюза, като Европейският банков орган (ЕБО) съдейства на компетентните органи при тяхната оценка на потенциалното подценяване на капиталовите изисквания. Правилата относно процедурите за обмен на оценки следва да съдържат подходящи разпоредби относно графика на обмен на оценките със съответните компетентни органи и ЕБО.

(3)

Компетентните органи, отговорни за надзора над институциите, които са част от група, подлежаща на консолидиран надзор, се интересуват основателно от качеството на вътрешните подходи, използвани от тези институции, тъй като те най-вече спомагат за постигането на съвместно решение относно одобряването на вътрешните подходи по силата на член 20 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2). Правилата относно процедурите за обмен на оценки, изготвени в съответствие с член 78, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС, би следвало също да определят по какъв начин общите задължения за сътрудничество и обмен на информация в рамките на колегиумите се прилагат в конкретния контекст на сравнителния анализ.

(4)

С цел да се гарантира, че направените оценки в съответствие с член 78, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС се споделят по ефективен и практически начин, компетентните органи следва да представят своята оценка или мнения относно степента на потенциалното подценяване на капиталовите изисквания, произтичащо от вътрешните подходи, използвани от институциите, както и мотивите за заключенията от оценките на компетентните органи. Освен това действителните или планираните корективни действия от страна на компетентните органи в съответствие с член 78, параграф 4 от тази директива са от значение и за всички други компетентни органи, отговарящи за надзора над институциите, които са част от група, подлежаща на консолидиран надзор, тъй като те имат основателен интерес да осигуряват постоянно качество на вътрешния подход, използван от тези институции. Освен това действителните или планираните корективни действия на компетентните органи следва да се предоставят на вниманието на ЕБО в съответствие с член 107, параграф 1 от посочената директива, тъй като те са необходими на ЕБО при изпълнението на неговите задачи.

(5)

Докладът на ЕБО, съставен в помощ на компетентните органи при оценяването на качеството на вътрешните подходи, е основен елемент на сравнителния анализ, като се има предвид, че такъв доклад съдържа резултатите от сравнението на съответните институции помежду си на равнището на Съюза. Поради това информацията, която се съдържа в доклада на ЕБО, следва да представлява базата, въз основа на която компетентните органи решават кои предприятия и портфейли, следва да бъдат оценени с „особено внимание“, както се изисква в член 78, параграф 3, първа алинея от Директива 2013/36/ЕС.

(6)

Резултатите от оценката на качеството на вътрешните подходи зависят от качеството на данните, предоставени от съответните институции съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2070 на Комисията (3), които също трябва да бъдат последователни и съпоставими. Ето защо от компетентните органи следва да се изисква да потвърдят правилното прилагане на посочения регламент за изпълнение от страна на институциите, особено що се отнася до прилагането на възможността, предоставена на институциите, да се въздържат от докладване за определени индивидуални портфейли.

(7)

Когато компетентните органи изчисляват показатели въз основа на стандартизиран подход, следва да се направи корекция за капиталовите изисквания във връзка с кредитния риск, които произтичат от прилагането на стандартизирания подход, по съображения за предпазливост. Тази корекция следва да бъде направена на равнището, прилагано при изчисляването на преходния минималния размер по Базел I въз основа на член 500 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(8)

Референтните показатели, основаващи се на стандартизирания подход, понастоящем не се счита за целесъобразно да се изчисляват в случай на пазарен риск, тъй като могат да доведат до изкривявания. Поради съществени методологически различия при изчисляването на капиталовите изисквания според стандартизираните и вътрешните подходи, дължащи се основно на огромните различия в събирането и диверсификацията на отделните позиции, сравнението между два показателя при пазарен риск за малки портфейли не представлява смислен индикатор за потенциално подценяване на капиталовите изисквания. Когато изчисленията въз основа на стандартизирания подход се вземат под внимание в моделите за оценка на кредитния риск, на тях трябва да се гледа само като на критерии за оценка, а не като на долни граници.

(9)

При оценяването на качеството на вътрешните подходи на институциите и на степента на наблюдаваната изменчивост при някои подходи, компетентните органи следва да не съсредоточават вниманието си единствено върху резултатите, но следва да си поставят за цел определянето на факторите за ключовите разлики и извличането на заключения от различните подходи за моделиране. Следователно от компетентните органи следва да се изисква да вземат предвид резултатите от изчисленията на алтернативните стойности под риск (VaR) и стресираните стойности под риск (sVaR) въз основа на динамичните редове от данни за печалбите и загубите.

(10)

Като се има предвид, че ролята на компетентните органи при проверката и потвърждаване на качеството на вътрешните подходи е от основно значение, в допълнение към информацията, предоставена от институциите в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2070, компетентните органи следва да използват своите правомощия съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 за одобрение и преглед на вътрешните подходи проактивно, като се търси допълнителна информация, която би била от полза за текущата оценка на качеството на вътрешните подходи.

(11)

Както е посочено в член 366, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, за оценката на пазарния риск вече се изисква ежедневно провеждане на бек-тестове за позициите в края на деня на целия портфейл, като те се основат както на хипотетичните, така и действителните промени в стойността на портфейла. Броят на превишенията трябва да бъде съобщаван на компетентните органи и редовно да се използва за оценка на ефективността на модела и за определяне на допълнителни фактори за регулаторна стойност за мултипликационните коефициенти VaR и sVaR. Съответно не следва да се прилагат допълнителни бек-тестове или оценка на портфейлите, свързани с вътрешните подходи за пазарен риск.

(12)

Фактът, че резултатите от сравнителния анализ за отделен портфейл е крайна стойност или че в доклада на ЕБО е определен като нуждаещ се от преглед от страна на компетентните органи, не следва да означава непременно, че използваният от институцията модел е погрешен или неточен. В тази връзка оценките, направени от компетентните органи, следва да се използват като инструмент, за да се получат по-задълбочени познания относно моделите на институциите и допусканията, използвани в моделирането. В допълнение, анализът на потенциалните различия между капиталовите изисквания за кредитен риск, докладвани от институциите по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2070, и капиталовите изисквания във връзка с кредитен риск, които са резултат от използването на наблюдаваните през минали периоди параметри на риска („резултати“), следва да се използва от компетентните органи като меродавен показател за съществено и системно подценяване на капиталовите изисквания, но никога не следва да замества подходящото валидиране на вътрешния подход.

(13)

При използването на резултатите от сравнителния анализ компетентните органи следва да разгледат възможни ограничения на данните и да отразят това в своята оценка, както е уместно. ЕБО следва да изчислява допълнителни показатели, основаващи се на резултати, въз основа на събраната информация, които допълнително ще подпомогнат анализа. Освен това, като се има предвид, че капиталовите изисквания, които произтичат от моделите за пазарен риск, зависят от портфейлите и заключенията, получени при по-категоризирани равнища, не могат да бъдат безусловно отнесени към реални портфейли, държани от институции, на предварителните заключения въз основа единствено на общите равнища на капитала, получени от консолидирани портфейли, следва да се гледа с достатъчна предпазливост. При оценяването на получените резултати компетентните органи следва да имат предвид, че дори консолидираният портфейл, състоящ се от най-голям брой инструменти, все пак ще бъде по- различен по размер и структура от реалния портфейл. Освен това, тъй като повечето институции няма да бъдат в състояние да моделират всички неконсолидирани портфейли, резултатите може да не бъдат винаги сравними. Също така следва да се припомни, че данните не отразяват всички действия във връзка със собствения капитал, като например ограничения на ползите от диверсификацията или добавения капитал, въведени за справяне с установените пропуски при моделирането или липсващи рискови фактори.

(14)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от Европейския банков орган.

(15)

Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета Група на участниците от банковия сектор (4),

а)

заключенията и обосновката на оценката си въз основа на прилагането на стандартите за оценка, посочени в членове 3—11;

б)

своите виждания относно степента на потенциалното подценяване на капиталовите изисквания, произтичащи от вътрешните подходи, използвани от институциите.

а)

те разглеждат стойностите, получени при моделирането, които се считат за крайни в доклада на ЕБО, като показателни за наличието на съществени разлики в капиталовите изисквания в съответствие с член 78, параграф 3, първа алинея от Директива 2013/36/ЕС;

б)

те разглеждат стойностите, получени при моделирането, и стандартното отклонение на стойностите на експозициите по същите или сходни сравнителни портфейли, посочени в доклада на ЕБО като предварителни данни, показателни за наличието на съществени разлики, и ниска или висока степен на разнообразие, в зависимост от случая, при капиталовите изисквания в съответствие с член 78, параграф 3, първа алинея от Директива 2013/36/ЕС;

в)

те разглеждат потенциалните разлики, изчислени в съответствие с член 4 от настоящия регламент, като предварителни данни, показателни за наличието на съществено и системно подценяване на капиталовите изисквания в съответствие с член 78, параграф 3, първа алинея от Директива 2013/36/ЕС;

г)

те разглеждат потенциалните разлики между очакваните рискови параметри, отчитани от институциите по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2070 и наблюдаваните за минали периоди параметри на риска („резултати“), отчетени от институциите в съответствие с посочения регламент за изпълнение, като предварителни данни, показателни за наличието на съществени разлики в капиталовите изисквания в съответствие с член 78, параграф 3, първа алинея от Директива 2013/36/ЕС;

д)

те разглеждат потенциалните различия между капиталовите изисквания за кредитния риск, отчитани от институциите съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2070, и капиталовите изисквания за кредитния риск, които са резултат от използването на резултати от институциите в съответствие с посочения регламент за изпълнение, или се изчисляват от ЕБО в неговия доклад, посочен в член 78, параграф 3, втора алинея от Директива 2013/36/ЕС като предварителни данни, показателни за наличието на съществено и системно подценяване на капиталовите изисквания в съответствие с член 78, параграф 3, първа алинея от посочената директива. При използването на доклада, предоставен от ЕБО, компетентните органи може да вземат под внимание възможни ограничения на данните и да отразят това в своята оценка, както е уместно.

а)

за портфейли с ниско равнище на неизпълнение — на равнище портфейл с изключение на експозиции към централното правителство и централни банки, деноминирани и финансирани в националната валута, както е посочено в член 114, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

за портфейли с високо равнище на неизпълнение (ПВРН) — на равнище портфейл.

а)

за оценка на подхода спрямо кредитния риск — чрез прилагане на стандартите, посочени в членове 7 и 8;

б)

за оценка на подхода спрямо пазарния риск — чрез прилагане на стандартите, посочени в членове 9 — 11;

а)

доклада на ЕБО, посочен в член 78, параграф 3, втора алинея от Директива 2013/36/ЕС;

б)

редовни доклади за валидиране на институцията;

в)

образци на документи, включително наръчници, документи относно разработването и калибрирането на модела и методология за вътрешните подходи;

г)

доклади за проверките на място.

а)

дали институцията използва собствени оценки за загуба при неизпълнение (ЗН) и конверсионни коефициенти в съответствие с член 143 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

приложния периметър на модела и представителността на сравнителните портфейли;

в)

основните характеристики на моделите, например като се прави разграничение между моделите, конструирани и калибрирани на централизирано групово равнище (глобално) и моделите, конструирани и калибрирани само на равнището на приемащата юрисдикция (местни), модели на търговеца и на институцията, модели, разработени и калибрирани с използване на вътрешни данни и модели, разработени и калибрирани с използване на външни данни;

г)

датата на одобряване и датата на разработване на модела;

д)

сравнението на прогнозираните и наблюдаваните нива на неизпълнение за съответния период;

е)

сравнение на прогнозирания спад на ЗН с наблюдаваната ЗН;

ж)

сравнение на изчислените и наблюдаваните експозиции в неизпълнение;

з)

дължината на динамичните редове и, когато е приложимо, включването на години на сътресения или на естеството и съществеността на корекциите за отразяване на неблагоприятни условия и добавяне на маржове на консервативност при калибрирането на моделите;

и)

последните промени в състава на портфейла на институцията, за който се прилага вътрешния подход;

й)

микро- и макроикономическа ситуация на портфейла на институцията, риск и бизнес стратегия, както и вътрешния процес, като например процедури за събиране на активите в неизпълнение („процедури за преодоляване“);

к)

настоящата позиция в цикъла, избор на рейтинговата философия между подход PIT (point-in time) или подход на пълния жизнен цикъл (Through-the-Cycle-TTC), както и наблюдаваната цикличност в модела;

л)

броят на рейтинговите класове и размери, използвани от институциите, вероятността от неизпълнение (ВН), загуба при неизпълнение (ЗН) и моделите на конверсионни коефициенти;

м)

определенията за проценти на неизпълнение и на оздравяване, използвани от институцията;

н)

включването или не на процедури за управление на динамичните редове, използвани за калибриране на моделите на ЗН, ако е приложимо.

а)

различно подреждане на ранговете на контрагентите, включени в извадките за ЗН, или различни нива на ВН, определени за всяка категория;

б)

специфични видове механизми, инструменти за обезпечения или местонахождение на контрагентите;

в)

разнородност на параметрите ЗН, ВН, матуритет или конверсионни коефициенти;

г)

обезпечителните практики;

д)

степен на независимост от външни кредитни оценки и честота на актуализацията на вътрешния рейтинг.

а)

доклада на ЕБО, посочен в член 78, параграф 3, втора алинея от Директива 2013/36/ЕС;

б)

доклади за валидиране на институцията, съставени от квалифицирани независими страни при първоначалната разработка на вътрешния модел и при въвеждане на значителни изменения в него. Тази информация включва тестове с цел проверка дали допусканията, направени в рамките на вътрешния подход, са подходящи и не подценяват или надценяват риска, специално проектирани бек-тестове за рисковете и структурата на портфейлите и използване на хипотетични портфейли, за да се гарантира, че вътрешните подходи са в състояние да отчитат специфични структурни характеристики, които биха могли да възникнат, като например съществен базисен риск и риск от концентрация;

в)

уведомления за броя и обосновка на ежедневно констатираните превишения при бек-тестове, наблюдавани през предходната година, въз основа на бек-тестове на хипотетичните и действителните промени в стойността на портфейла;

г)

образци на документи, включително наръчници, документи относно разработването и калибрирането на модела и методология за вътрешните подходи;

д)

доклади за проверките на място.

а)

избора на методология за стойностите под риск (VaR), прилагана от институцията;

б)

приложния периметър на модела и представителността на сравнителните портфейли;

в)

обосновката и логиката в случаите, когато рисков фактор е включен в ценовия модел на институцията, но не е включен в модела за измерване на риска;

г)

набор от включени рискови фактори, съответстващи на лихвените проценти във всяка валута, в която институцията има балансови или задбалансови позиции, чувствителни към лихвените проценти.

д)

брой на падежните интервали, на които е разделена всяка крива на доходността;

е)

методите, използвани за отчитане на риска от движения с непълна функционална зависимост между различните криви на доходност;

ж)

набор от рискови фактори, съответстващ на златото и на отделните чуждестранни валути, в които са деноминирани позициите на институцията;

з)

брой на рисковите фактори, използвани за отчитане на риска, свързан с акции;

и)

методите, използвани за оценка на риска от по-нисколиквидни позиции и от позиции с ограничена ценова прозрачност в условията на реалистични пазарни сценарии;

й)

резултатите от използването на сравнителните показатели, включени в модела и оценка на тяхното въздействие върху показателите на риска;

к)

дължината на динамичните редове, използвани за стойност под риск (VaR);

л)

прилаганата методика за определяне на кризисен период за SVaR, уместността на избрания кризисен период за сравнителните портфейли;

м)

методите, прилагани в модела за измерване на нелинейни зависимости за опции, по-специално когато институцията използва подходи на приближение по Тейлър, вместо пълна преоценка, и други продукти, както и корелационния риск и базисния риск;

н)

методите, използвани за отчитане на индивидуалния базисен риск и на чувствителността към съществени характерни различия между подобни, но не идентични позиции;

о)

методите, използвани за отчитане на събитиен риск;

п)

за вътрешния допълнителен риск от неизпълнение и миграционен риск (IRC), прилаганите методи за определяне на ликвидните хоризонти по позиции, както и параметрите ВН, ЗН и преходни матрици, използвани при симулирането, посочено в член 374 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

р)

за вътрешния подход за корелационно търгуване, прилаганите методики за отчитане на рисковете, определени в член 377, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и допусканията за корелационните коефициенти между съответните моделирани рискови фактори.

а)

всякакви други изчисления на хомогенизирани VaR, които ЕБО може да предвиди в своя доклад, посочен в член 78, параграф 3, втора алинея от Директива 2013/36/ЕС, като използва наличните данни за приходите и разходите;

б)

наблюдаваното разсейване в стойностите на VaR, предоставяни от институции съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2070.

а)

недоразумения по отношение на позициите или рисковите фактори;

б)

непълно изпълнение на модела;

в)

липсващи рискови фактори;

г)

разлики при калибрирането или динамичните редове, използвани при симулацията на моделирането;

д)

допълнителни рискови фактори, включени в модела;

е)

приложими допускания на алтернативния модел;

ж)

различия, произтичащи от прилаганата от институцията методика;

а)

размера на собствения капитал по неконсолидирания портфейл;

б)

ефекта от ползата от диверсификацията, прилаган от всяка институция при неконсолидираните портфейли, в съпоставка на сумата на собствения капитал на неконсолидираните портфейли, посочени в буква а) от настоящия параграф, с размера на собствения капитал, предвиден за консолидирания портфейл, както е предвидено в доклада на ЕБО, посочен в член 78, параграф 3, втора алинея от Директива 2013/36/ЕС.

а)

ефекта от добавения капитал, набран съгласно надзорни изисквания;

б)

ефекта от надзорните действия, които не са отразени в събраните от ЕБО данни.