28.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 141/32

(1)

В член 136, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда възможността за приемане на мерки, отнасящи се до държавите членки, чиято парична единица е еврото, с цел да се осигури правилното функциониране на икономическия и паричен съюз.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие решение съгласно член 126, параграф 6 ДФЕС, в което се посочва, че в Кипър съществува прекомерен дефицит (1), и отправи препоръка към Кипър съгласно член 126, параграф 7 ДФЕС с оглед прекратяването на съществуващия прекомерен бюджетен дефицит, в която се посочва, че „Кипърските власти следва да прекратят настоящия прекомерен дефицит колкото се може по-бързо и най-късно до 2012 г.“

(3)

В Препоръката на Съвета от 10 юли 2012 г. относно националната програма за реформи на Кипър за 2012 г., съдържаща становище относно програмата за стабилност на Кипър за периода 2012—2015 г. (2), Съветът препоръчва на Кипър, inter alia, да предприеме действия за постигането на трайна корекция на прекомерния си дефицит през 2012 г., да гарантира задоволителен напредък към постигане на целевия показател за намаляване на дълга, да усъвършенства регулаторните разпоредби за ефективна рекапитализация на финансовите институции и да повиши конкурентоспособността.

(4)

В последно време Кипър се оказа под все по-силния натиск на финансовите пазари, на фона на нарастващото безпокойство относно устойчивостта на публичните му финанси, включително във връзка с необходимите значителни мерки за държавно подпомагане на отслабналия му финансов сектор. Някои от дисбалансите се дължат на разпространението на отрицателното въздействие на кризата в еврозоната, включително на събитията в Гърция. Други дисбаланси, посочени в задълбочения преглед на Комисията относно Кипър и в Препоръката на Съвета от 10 юли 2012 г., се дължат на вътрешни проблеми и са възникнали отдавна. Агенциите за кредитен рейтинг понижиха на няколко пъти рейтинга на кипърските държавни облигации, като страната постепенно загуби възможност да се рефинансира при лихвени ставки, които да са съвместими с дългосрочната фискална устойчивост. Успоредно с това банковият сектор е все по-изолиран от финансиране от международните пазари, а големите финансови институции регистрират значителен недостиг на капитал.

(5)

С оглед на тези изключително неблагоприятни икономически и финансови условия кипърските власти официално поискаха финансова помощ под формата на заем от Европейския инструмент за финансова стабилност/Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) на 25 юни 2012 г., както и от Международния валутен фонд (МВФ), с цел оказване на подкрепа за възстановяване на устойчивия растеж на икономиката на Кипър, като се гарантира нормално функционираща банкова система и се осигури финансова стабилност в Съюза и еврозоната. На 27 юни 2012 г. Еврогрупата прикани Комисията, в сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ), кипърските власти и МВФ, да постигне споразумение относно програма за макроикономически мерки за Кипър, включително нуждите му от финансиране, и да предприеме подходящи действия за осигуряване на финансовата стабилност при настоящата изпълнена с предизвикателства ситуация, която се характеризира с риск от разпространение на отрицателното въздействие вследствие на смущенията на пазарите на държавни облигации. На 25 март 2013 г. Еврогрупата постигна политическо съгласие с кипърските власти относно основните елементи на програмата за макроикономически мерки. Банковият сектор трябва да бъде преструктуриран и намален, както и да бъдат засилени усилията за фискална консолидация, структурни реформи и приватизация. Освен това рекапитализацията на двете най-големи банки трябва да бъде изцяло осъществена в рамките на банките (т.е. от акционерите, притежателите на облигации и вложителите).

(6)

При сегашните обстоятелства Кипър следва да приеме всеобхватен пакет от мерки, които да бъдат приложени в 3-годишна програма за макроикономически мерки, която ще обхване периода от второто тримесечие на 2013 г. до първото тримесечие на 2016 г.

(7)

Всеобхватният пакет от мерки следва да има за цел да възстанови доверието на финансовите пазари, да възвърне добрия макроикономически баланс и да позволи възстановяването на устойчив икономически растеж. Той се състои от три стълба. Първият стълб следва да се състои от стратегия за финансовия сектор, основана на преструктуриране и свиване на финансовите институции и засилване на надзора върху сектора, като усилията са насочени към преодоляване на недостига на капитал и ликвидност. Вторият стълб представлява амбициозна стратегия за фискална консолидация, която се прилага по-специално чрез мерки за ограничаване на текущите първични разходи, увеличаване на държавните приходи, подобряване на работата на публичния сектор и поддържане на фискална консолидация в средносрочен план, като се сведе до минимум въздействието върху хората в неравностойно положение и се запази доброто усвояване на средства по структурните и други фондове на Съюза. Третият стълб следва да се състои от амбициозен план за структурна реформа с цел насърчаване на конкурентоспособността и устойчивия и балансиран растеж, който да позволи коригирането на макроикономическите дисбаланси, по-специално посредством реформа на системата за индексиране на заплатите след консултации със социалните партньори и премахване на пречките пред нормалното функциониране на пазарите. С оглед на политическото съгласие, постигнато на 28 февруари 2013 г. относно препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта, следва да се запазят възможностите за младите хора и перспективите пред тях за намиране на работа.

(8)

Съгласно актуализираната прогноза на службите на Комисията от зимата на 2012 г. за растежа на номиналния БВП (– 0,5 % през 2012 г., – 8,2 % през 2013 г., – 2,9 % през 2014 г., 2,6 % през 2015 г. и 3,7 % през 2016 г.) съотношението на дълга спрямо БВП ще възлиза на 87 % през 2012 г., 109 % през 2013 г., 123 % през 2014 г., 126 % през 2015 г. и 122 % през 2016 г. Съотношението на дълга към БВП следователно ще се увеличава бързо до 2015 г. и след това ще започне да намалява, достигайки около 105 % през 2020 г. Динамиката на дълга се влияе от няколко извънбюджетни операции. Съгласно актуализираната прогноза на службите на Комисията от зимата на 2013 г. за растежа на номиналния БВП се очаква по първичното салдо на консолидирания държавен бюджет да се постигнат дефицит от 395 милиона евро (2,4 % от БВП) през 2013 г., дефицит от 678 милиона евро (4,3 % от БВП) през 2014 г., дефицит от 344 милиона евро (2,1 % от БВП) през 2015 г. и излишък в размер на 204 милиона евро (1,2 % от БВП) през 2016 г.

(9)

Засилването на дългосрочната устойчивост на кипърския банков сектор е от ключово значение за възстановяването на финансовата стабилност в Кипър и следователно — като се има предвид тясната връзка — за запазване на финансовата стабилност в еврозоната като цяло. В ход е значително намаляване на мащаба и преструктуриране на банковия сектор в Кипър. Камарата на представителите на Кипър прие законодателство за създаване на всеобхватна рамка за възстановяване и оздравяване на кредитните институции. Чрез използването на тази нова рамка кипърският банков сектор бе намален незабавно и значително. Наложени са временни административни мерки за запазване на ликвидността на кипърския банков сектор, включително контрол върху капитала.

(10)

Провеждането на широкообхватни и амбициозни реформи във финансовата, фискалната и структурната области се очаква да запази средносрочната устойчивост на държавния дълг на Кипър.

(11)

Комисията, в сътрудничество с ЕЦБ или, когато е целесъобразно, с МВФ, следва редовно да проверява стриктното прилагане на програмата за макроикономически мерки за Кипър чрез мисии и редовни доклади от кипърските власти на всяко тримесечие.

(12)

В периода на прилагане на всеобхватния пакет от мерки за Кипър Комисията следва да предоставя и допълнителни съвети за прилагане на политиката, както и техническа помощ в конкретни области.

(13)

Кипърските власти следва да привлекат социалните партньори и гражданските организации, в съответствие с действащите национални правила и практики, за участие в подготовката, прилагането, наблюдението и оценката на програмата за макроикономически мерки.

(14)

Всяка форма на финансова помощ, получавана от Кипър с цел подпомагане прилагането от негова страна на политиките в рамките на неговата програма за макроикономически мерки, следва да съответства на политиките и правните изисквания на Съюза, по-специално рамката за икономическо управление на Съюза. Всяка намеса в подкрепа на финансовите институции следва да бъде извършвана съгласно правилата на Съюза в областта на конкуренцията. Комисията следва да гарантира, че всяка мярка, посочена в меморандума за разбирателство, сключен в контекста на поисканата финансова помощ по ЕМС, е в пълно съответствие с настоящото решение,

а)

осигуряването на ликвидността на банковия сектор ще бъде наблюдавано отблизо. Неотдавна наложените временни ограничения върху свободното движение на капитали (inter alia, ограничение на тегления на пари в брой, електронни плащания и преводи в чужбина) се наблюдават отблизо. Целта е контролът да се запази само докато това е абсолютно наложително за предотвратяването на сериозни и непосредствени рискове за финансовата стабилност. Средносрочните планове по отношение на финансирането и капитала на местните банки, които разчитат на рефинансиране от централната банка или получават държавна помощ, следва реално да отразява очакваното намаляване на задлъжнялостта в банковия сектор, както и да намали зависимостта от заеми от централните банки, като същевременно се избягва прибързана продажба на активи и ограничаване на кредитирането. Правилата за минималните изисквания за ликвидност трябва да бъдат актуализирани, за да се предотврати прекомерна концентрация при емитентите в бъдеще;

б)

изготвяне на независима оценка на активите на „Bank of Cyprus“ и „Cyprus Popular Bank“ и бързо интегриране на операциите на „Cyprus Popular Bank“ в „Bank of Cyprus“. Оценката трябва да бъде извършена бързо, за да се позволи замяната „депозити срещу участие“ в „Cyprus Popular Bank“;

в)

приемане на необходимите регулаторни изисквания във връзка с увеличаването на минималното равнище на капиталова адекватност за базовия капитал от първи ред на 9 % до края на 2013 г.;

г)

предприемане на действия за намаляване на разходите за данъкоплатците, свързани с преструктурирането на банките. Търговските и кооперативните кредитни институции, разполагащи с недостатъчен капитал, трябва преди отпускането на държавни помощи да привлекат във възможно най-голяма степен капитал от частни източници. Плановете за преструктуриране трябва да бъдат официално одобрени съгласно правилата за държавна помощ преди предоставянето на държавни помощи. Търговските и кооперативните кредитните институции, изпитващи недостиг от капитал, могат да поискат от държавата помощ за рекапитализирането си, ако останалите мерки се окажат недостатъчни, при спазване на процедурите за отпускане на държавна помощ;

д)

осигуряване на създаването на кредитен регистър, преразглеждането и, когато е необходимо — изменението на действащата регулаторна рамка за отпускане и управление на заеми, и на приемането на законодателство за укрепване на управлението на търговските банки;

е)

укрепване на управлението на банките, включително чрез забрана за отпускане на заеми на независими членове на ръководните органи или на свързани с тях лица;

ж)

увеличаване в максимална степен на постъпленията по необслужвани заеми, като същевременно бъдат сведени до минимум стимулите за стратегическо неизпълнение от страна на заемополучателите. Това включва облекчаване на ограниченията за опис на обезпечението и за съответното наблюдение и управление на необслужваните заеми. Централната банка на Кипър публикува насоки за класифицирането като необслужвани на всички заеми в просрочие от повече от 90 дни;

з)

съгласуване на регулирането и надзора върху кооперативните кредитни институции с тези, приложими по отношение на търговските банки;

и)

установяване на жизнеспособността на кооперативните кредитни институции и разработване, след консултации с Комисията, ЕЦБ и МВФ, на стратегия за бъдещата структура, функциониране и жизнеспособност на сектора на кооперативните кредитни институции. Тази стратегия следва да бъде изпълнена до средата на 2015 г.;

й)

засилване на мониторинга върху задлъжнялостта на корпоративните клиенти и на домакинствата и създаване на рамка за целево преструктуриране на дълга на частния сектор с цел улесняване на отпускането на нови заеми и намаляване на кредитните ограничения;

к)

допълнително укрепване на рамката срещу изпирането на пари и осигуряване на пълна прозрачност на предприятията (юридически лица и други юридически структури като тръстове) в съответствие с най-добрите практики;

л)

въвеждане на задължителен надзор в зависимост от нивата на капитализация;

м)

включване на стрес тестове в редовния надзор на банките от разстояние; и

н)

въвеждане на единна система за докладване на данни за банките и кредитните институции.

а)

по отношение на разходите, неговият бюджет трябва да включва намаляване на разходите за схеми за жилищно настаняване с поне 36 милиона евро, както и допълнително постепенно намаляване на заплатите в бюджетния сектор и рационализиране на някои социални обезщетения;

б)

по отношение на приходите, допълнителните мерки трябва да включват увеличаване на данъците върху недвижимото имущество, нормативно установената данъчна ставка върху корпоративни доходи, данъчната ставка върху дохода от лихви, данъка върху банките, както и таксите за обществени услуги;

в)

реформа на своята система за данъчно облагане на моторните превозни средства, основана на принципи за екологосъобразност и целяща реализиране на допълнителни приходи;

г)

мерки за контрол на разходите за здравеопазване и подобряване на икономическата ефективност в здравеопазването чрез подобряване ефективността, конкурентоспособността и ефективността на разходите в обществените болници. Освен това Кипър трябва да въведе система за доплащане за ограничен брой медицински услуги и фармацевтични продукти; както; и

д)

пълното прилагане на консолидационните мерки, приети след декември 2012 г.

а)

по отношение на разходите, бюджетът включва: намаляване на общите разходи за социални плащания чрез по-добро насочване с разчет за резултат от минимум 28,5 милиона евро; допълнително намаляване на заплатите в публичния сектор, както и в публичния сектор в широкия смисъл на това понятие; въвеждане на платени карти за обществен транспорт за студенти и пенсионери; и мерки за структурни реформи в образователния сектор с цел намаляване на разходите за заплати; както и

б)

по отношение на приходите, бюджетът за 2014 г. включва: удължаване на срока на прилагане на временната вноска върху брутния доход на наетите лица в публичния и частния сектор до 31 декември 2016 г.; увеличаване на ДДС; повишаване на акцизите; и увеличаване на вноските за общата схема за социално осигуряване.

а)

реформи на общата пенсионна система и тази на публичния сектор с цел постигане на устойчиво развитие на пенсионната система, като в същото време се търси решение на проблема с подходящо равнище на пенсиите. Ако е необходимо, се засилва степента на реформите;

б)

контрол на увеличаването на разходите за здравеопазване с цел да се засили устойчивостта на структурата на финансиране и ефективността на общественото здравеопазване;

в)

повишаване на ефективността на публичните разходи и бюджетния процес посредством ефективна средносрочна бюджетна рамка като част от подобрено управление на публичните финанси, в пълно съответствие с Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (3) и Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, подписан в Брюксел на 2 март 2012 г.;

г)

приемане на подходяща нормативна и институционална рамка за публично-частни партньорства, разработена в съответствие с най-добрите практики;

д)

изработване на програма за постигането на стабилна система за корпоративно управление за държавни и частично държавни предприятия и полагане на началото на план за приватизация, за да се повиши икономическата ефективност и да се възстанови устойчивата способност за обслужване на дълга;

е)

изготвяне и прилагане на план за всеобхватна реформа за повишаване на ефективността и ефикасността на събирането и управлението на данъците, включително мерки за осигуряване на пълното и навременно прилагане на законите и стандартите, уреждащи международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, както и обмена на данъчна информация;

ж)

реформа на данъчния режим на недвижимото имущество;

з)

реформа на публичната администрация с цел подобряване на нейната работа и икономическа ефективност, по-специално чрез преразглеждане на нейния размер, условията на заетост и функционалната организация на обществените услуги, за да се гарантира ефикасното използване на държавните ресурси и предоставянето на качествени услуги за населението; както и

и)

реформи на общата структура и нивата на социално подпомагане с цел постигане на ефективно използване на ресурсите и гарантиране на подходящ баланс между социални помощи и стимули за започване на работа.

а)

план за въвеждане на инфраструктурата, необходима за експлоатацията на природен газ;

б)

очертаване на регулаторния режим и организацията на пазара за енергийния сектор и износа на природен газ; както и

в)

план за създаване на институционална рамка за управление на въглеводородните ресурси, включително фонд за ресурсите, който да получава и управлява публичните приходи от експлоатация на природен газ в крайбрежни води и който е създаден въз основа на международно признати най-добри практики.