—

По това основание жалбоподателите твърдят, първо, че държавната помощ не е подходяща за преследване на набелязаната с нея цел, а именно да се преодолеят сериозните затруднения в нидерландската икономика, като се компенсират постоянните разходи на предприятията, претърпели загуба на оборот от 30 % в резултат от пандемията от COVID-19 и наложените вследствие на нея правителствени мерки. Според жалбоподателите максималният размер на помощта е неподходящ за постигане на преследваната с мярката за държавна помощ цел. Съгласно тази мярка за държавна помощ на големите предприятия се отпуска сума в максимален размер от 600 000 EUR. Такъв размер бил недостатъчен, за да се преодолеят сериозните затруднения в нидерландската икономика, като се гарантира, че предприятията остават икономически жизнеспособни. По-специално за големите предприятия, каквито са жалбоподателите, сума в размер от 600 000 EUR е недостатъчна, за да се компенсира реално загубата на оборот, понесена в резултат от пандемията от COVID-19.

—

Второ, жалбоподателите поддържат, че държавната помощ е непропорционална. Настоящата схема надхвърляла необходимото за преодоляване на недостига на ликвидни средства, пред който били изправени МСП, и за подпомагане на постоянните им разходи. Всъщност непропорционалният размер на сумите, отпускани на МСП, им позволявал да бъдат по-конкурентоспособни, тъй като те не били толкова зависими от постоянните си разходи. Освен това от МСП, на които е отпусната помощ, не се изисквало в такава степен както от жалбоподателите да прибягват (1) до собствения си капитал, за да останат конкурентоспособни. Жалбоподателите получавали сума в размер от най-много 600 000 EUR, за да поддържат дейността на тридесет и три хотела. От друга страна, МСП имали право на помощ в почти същия размер, за да преодолеят недостига на ликвидни средства само за малък или средно голям хотел.

—

Второто основание за отмяна е свързано с процесуални нарушения в обжалваното решение. Според жалбоподателите в обжалваното решение не са изложени пълни мотиви, тъй като по никакъв начин не се разглежда (обосновката за) непропорционалната разлика в максималната помощ съответно за МСП и големите предприятия. Не се разглеждало и дали мярката сама по себе си е подходяща, нито обстоятелството, че МСП имали право да получат помощ по две предходни схеми за помощи. Следователно с решението си Комисията не е позволила на жалбоподателите да се запознаят с мотивите, поради които държавната помощ се смята за съвместима с вътрешния пазар. Това съставлявало нарушение на член 296 ДФЕС.