—

като взе предвид предишните си резолюции относно Руската федерация,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Европейска конвенция за правата на човека),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—

като взе предвид Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид „Основни принципи за независимостта на съдебната власт“ на ООН,

—

като взе предвид неотдавнашната размяна на мнения в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 12 ноември 2019 г. (1)

—

като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че като пряка последица от пакта „Рибентроп — Молотов“ комунистическият СССР анексира Република Литва, както и други страни;

Б.

като има предвид, че Руската федерация, като пое ангажименти по силата на Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека и в качеството си на пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, правовата държава и спазването на основните свободи и права на човека;

В.

като има предвид, че между 11 и 13 януари 1991 г. въоръжените сили на СССР извършиха акт на агресия срещу независимата държава Литва и нейните граждани, които се опитваха с мирни средства да защитят телевизионната кула във Вилнюс, в резултат на което загинаха 14 души, а близо 800 бяха ранени; като има предвид, че потисническите действия на съветските въоръжени сили продължиха до опита за преврат, извършен през август 1991 г. в Москва;

Г.

като има предвид, че кръвопролитието беше осъдено в световен мащаб, включително от ръководителя на Върховния съвет на Руската съветска федеративна социалистическа република по време на масова демонстрация в Москва няколко дни по-късно;

Д.

като има предвид, че Руската федерация, в подписания на 29 юли 1991 г. Договор между Република Литва и Руската съветска федеративна социалистическа република, уреждащ отношенията между двете държави, призна възстановяването на независимата Република Литва на 11 март 1990 г.;

Е.

като има предвид, че в качеството си на правоприемник на Съветския съюз Руската федерация пое неговите права и задължения;

Ж.

като има предвид, че на 27 март 2019 г. Окръжният съд на Вилнюс постанови решение по т.нар. дело „13 януари“, в което Дмитрий Язов, бивш министър на отбраната на Съветския съюз, Владимир Усхопчик, бивш командир на Вилнюския гарнизон на Съветската армия, Михаил Головатов, бивш командващ специалните сили на КГБ, и 64 руски, беларуски и украински граждани бяха признати за виновни за военни престъпления и престъпления срещу човечеството заради участието си в акта на агресия срещу държавата Литва;

З.

като има предвид, че всички извършители бяха съдени задочно, с изключение на двама — Юрий Мел и Генадий Иванов, бивши офицери от съветската армия, и че ответниците получиха присъди лишаване от свобода до 14 години; като има предвид, че съдебните решения, постановени през пролетта на 2019 г., се отнасят до трагичните събития, последвали литовската декларация за независимост от 11 март 1990 г., и до опитите на Съветския съюз да принуди Литва да отмени своята декларация за независимост, които започнаха с икономическа блокада през първата половина на 1990 г. и достигнаха кулминацията си в брутални усилия за сваляне на литовското правителство през януари 1991 г.;

И.

като има предвид, че в рамките на досъдебното производство по делото „13 януари“ органите на Република Литва активно поискаха компетентните органи на Руската федерация да предоставят правна помощ по наказателното производство, но Руската федерация не оказа сътрудничество;

Й.

като има предвид, че се счита, че Руската федерация активно укрива и защитава командирите и извършителите на актовете на въоръжена агресия срещу невинни и невъоръжени граждани, като например командира по време на събитията от януари 1991 г. Михаил Головатов, и предприема всички възможни мерки, за да им помогне да избегнат наказателна отговорност;

К.

като има предвид, че първоначалната реакция на Русия във връзка със съдебното решение беше отрицателна, като руската Държавна дума заяви, че съдебният процес е „политически мотивиран“ и е „опит за пренаписване на историята“, а Министерството на външните работи на Русия обяви, че „няма да го остави без по-нататъшен отговор“;

Л.

като има предвид, че между юли 2018 г. и април 2019 г. Следствената комисия на Руската федерация започна наказателни производства срещу прокурорите, следователите и съдиите на Република Литва, участващи в разследването или постановяването на решението по делото „13 януари“, на основание членове 299 и 305 от Наказателния кодекс на Руската федерация, които предвиждат наказателна отговорност за „съзнателно подвеждане на невинен човек под наказателна отговорност“ и за „постановяване от съдия (съдии) на умишлено несправедлива присъда, съдебно решение или друг съдебен акт“;

М.

като има предвид, че това политически мотивирано наказателно производство, образувано от Руската федерация, може да доведе до злоупотреба със системата на Интерпол и други двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество, с цел да се ограничат правомощията на прокурорите и съдиите по делото „13 януари“ за извършване на претърсвания, разпити и арести; като има предвид, че Руската федерация може да се опита да поиска международни заповеди за арест на литовските длъжностни лица, които участват в този процес;

Н.

като има предвид, че контролираните от държавата медии на Руската федерация, както и официалните ѝ представители провеждат кампанията за пропаганда и дезинформация, която е част от хибридните заплахи срещу ЕС и срещу демокрацията и има за цел развиването на конспиративни теории във връзка с делото „13 януари“;

О.

като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава, включващи независимостта на съдебната система, е една от общите ценности, на които се основава ЕС; като има предвид, че Комисията, заедно с Парламента и Съвета, носи отговорност съгласно Договорите за гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава като основна ценност на Съюза и за осигуряване на спазването на правото, ценностите и принципите на ЕС;

П.

като има предвид, че съдиите на всяка държава членка са и съдии на Европейския съюз като цяло;

Р.

като има предвид, че независимостта на съдебната система е в основата на принципите на правовата държава и е от съществено значение за функционирането на демокрацията и съблюдаването на правата на човека; като има предвид, че независимостта на съдебната система е установена в член 47 от Хартата на основните права и в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека;

С.

като има предвид, че „Основни принципи за независимостта на съдебната власт“ на ООН предвиждат, че всички правителствени и други институции имат задължението да зачитат и съблюдават независимостта на съдебната система; като има предвид, че в цитираните актове се посочва също, че не трябва да се допуска неуместна или неоправдана намеса в съдебния процес (2);

Т.

като има предвид, че във Всеобщата декларация за правата на човека се установяват по-конкретно принципите на равенство пред закона, презумпция за невиновност и правото на справедливо и публично изслушване от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен от закона;

У.

като има предвид, че член 1 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, която е ратифицирана от Руската федерация, предвижда, че „страните се задължават своевременно да си оказват в съответствие с разпоредбите на тази конвенция възможно най-широка правна помощ в наказателното производство относно престъпленията, които попадат към момента на искането за оказване на помощ под юрисдикцията на съдебните власти на молещата страна“;

Ф.

като има предвид, че Руската федерация все по-често нарушава международното право и международните ангажименти и заема позиции, които са в разрез с добросъседските отношения, с което уронва всякакви перспективи за бъдещо сътрудничество;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.