—

като взе предвид предишните си резолюции относно Алжир, по-специално резолюцията си от 30 април 2015 г. относно лишаването от свобода на работници и активисти за правата на човека в Алжир (1), както и своята резолюция от 27 март 2019 г. относно периода след Арабската пролет: перспективите за региона на Близкия изток и Северна Африка“ (2),

—

като взе предвид актуализираната информация за Алжир в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2018 г., приет от Европейския съвет на 18 март 2019 г.,

—

като взе предвид декларацията на 11-тата сесия на Съвета за асоцииране ЕС–Алжир от 14 май 2018 г.,

—

като взе предвид третия всеобщ периодичен преглед (ВПП) относно Алжир, приет от Съвета на ООН по правата на човека на неговата 36-та сесия на 21 и 22 септември 2017 г.,

—

като взе предвид общите приоритети за партньорство, приети в рамките на преразгледаната Европейска политика за съседство (ЕПС) от Алжирската демократична и народна република и Европейския съюз на 13 март 2017 г., които поставят акцент върху прилагането на преразгледаната конституция и подкрепата на ЕС за напредъка на демокрацията и правата на човека в Алжир,

—

като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Алжир (3) и по-специално член 2 от него, който предвижда, че зачитането на демократичните принципи и основните права на човека трябва да представлява съществен елемент от споразумението и да вдъхновява националните и международните политики на страните по него,

—

като взе предвид Конституцията на Алжир, преразгледана на 7 февруари 2016 г., и по-специално членове 2, 34 — 36, 39, 41, 42, 48 и 54 от нея,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, смъртното наказание, изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и относно защитниците на правата на човека, както и новата стратегическа рамка и план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, чиято цел е защитата и наблюдението на зачитането на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията за правата на детето,

—

като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г. и Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—

като взе предвид алжирския закон № 12-06 относно сдруженията и Наредба № 06-03, която урежда немюсюлманското религиозно богослужение,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че Алжир е близък съсед и важен партньор на Европейския съюз и на региона на Северна Африка;

Б.

като има предвид, че на 16 февруари 2019 г., десет дни след като Абделазиз Бутефлика обяви кандидатурата си за пети президентски мандат, в Алжир започнаха мирни протести, известни като „Хирак“ (Движение); като има предвид, че на 2 април 2019 г. Бутефлика подаде оставка; като има предвид, че председателят на Съвета на нацията — Абделкадер Бенсалах, пое длъжността държавен глава; като има предвид, че военното ръководство под командването на генерал-лейтенант Ахмед Гаид Салах управлява открито властта в страната от оставката на Бутефлика;

В.

като има предвид, че Абделазиз Бутефлика беше президент от 1999 г. насам; като има предвид, че преразгледаната конституция от 2016 г. ограничи максималния брой на президентските мандати до два; като има предвид, че преразгледаната конституция не може да се прилага със задна дата, което означава, че на Бутефлика се позволява да се кандидатира за пети мандат; като има предвид, че първоначално насрочените за 18 април 2019 г. президентски избори бяха отложени веднъж за 4 юли 2019 г., а впоследствие — за 12 декември 2019 г.;

Г.

като има предвид, че бяха проведени мирни демонстрации в цялата страна през февруари, март и април 2019 г., а след това всеки вторник и петък през последните 40 седмици; като има предвид, че през последните седмици протестиращите провеждат нощни шествия в цялата страна;

Д.

като има предвид, че „Хирак“ се радва на широка подкрепа и представлява най-голямото протестно движение в Алжир; като има предвид, че по-голямата част от демонстрантите са млади хора; като има предвид, че демонстрантите искат да се сложи край на корупцията, на липсата на възможности за политическа ангажираност, на високия процент на безработица и на репресиите срещу демонстрациите, както и настояват за по-плуралистична и приобщаваща рамка за подготовка за свободни избори, като част от по-широкия политически преход;

Е.

като има предвид, че Световният индекс за свободата на печата за 2019 г. подрежда Алжир на 141-во място от 180-те включени в проучването държави, като описва свободата на печата в страната като „под заплаха“ и отбелязва, че журналистите често са обект на преследване; като има предвид, че независимите медийни организации, гражданските репортери в социалните медии и други източници са изправени пред структурна цензура от алжирските органи за всяко отразяване, което се разглежда като подкрепящо позициите, изразяващи несъгласие;

Ж.

като има предвид, че от януари 2018 г. насам алжирските органи са затворили няколко църкви, по-голямата част от които са част от Алжирската протестантска църква (АПЦ) (Église protestante d’Algérie) — законно призната организация, обединяваща протестантските църкви в Алжир;

З.

като има предвид, че Мерием Абду — главният редактор на обществената радиостанция Канал 3 (La Chaîne 3) подаде оставка на 23 февруари 2019 г. в знак на протест срещу пристрастното отношение към „Хирак“; като има предвид, че няколко други журналисти бяха арестувани или са били подложени на сплашване, като например бившия френски кореспондент Софян Меракши и журналистите Азеб Ел Шейх и Абделмуджи Келади, задържани съответно от 26 септември 2019 г. и 14 октомври 2019 г.;

И.

като има предвид, че Надя Мадаси, която през последните 15 години беше говорителка на Канал Алжир (Canal Algérie) подаде оставка на 4 март 2019 г. на фона на твърдения, че е била цензурирана; като има предвид, че на 5 март 2019 г. Министерството на съобщенията санкционира вестник „Ехорук“ и телевизионния канал Ел Билад за отразяване на демонстрациите; като има предвид, че Фейсбук групата „Algérie — Debout!“ с повече от 500 000 членове, беше закрита, а нейният основател и администратор Софян Беньос е бил подложен на тормоз и разпитван няколко пъти, преди да му бъдат повдигнати обвинения; като има предвид, че публикациите Jeune Afrique, Tout Sur l’Algerie, Algérie Part, Interlignes, и Observ’Algérie са били цензурирани;

Й.

като има предвид, че протестиращите от „Хирак“, защитниците на правата на човека, журналистите и блогърите все по-често биват преследвани или арестувани, за да се предотврати упражняването на тяхната свобода на изразяване на мнение, на сдружаване или на мирни събрания;

К.

като има предвид, че Алжирската адвокатска колегия (Union nationale des ordres des avocats, UNOA) единодушно осъди арестите на активисти на „Хирак“ и потъпкването на свободите; като има предвид, че на 24 октомври 2019 г. около 500 адвокати демонстрираха в Алжир с искане за зачитане на правото на протестиращите на справедлив процес и за независимост на съдебната система; като има предвид, че UNOA създаде комисия в подкрепа на адвокатите, защитаващи задържаните демонстранти и дисиденти;

Л.

като има предвид, че според Алжирската лига за защита на правата на човека (Ligue algérienne pour la défense des droits de l’homme, LADDH) повече от сто души са били арестувани и задържани във връзка с мирните протести от началото на „Хирак“; като има предвид, че обвиненията, по които те се задържат — „подкопаване на националното единство и териториалната цялост“, „подбуждане към събрания“ и „отслабване на духа на армията“ — са неясни и нарушават международните стандарти в областта на правата на човека;

М.

като има предвид, че на 29 юни 2019 г. беше арестуван 87-годишният Лакдар Бурега — един от ветераните от войната за независимост, за критикуване на началника на армията; като има предвид, че 22-годишният студент по право Нур ел Хоуда Дахмани беше освободен на 25 ноември 2019 г., след като бе осъден на 6 месеца затвор след шествие на студенти на 17 септември 2019 г., и се превърна в символ на ежеседмичните студентски шествия; като има предвид, че Ибрахим Дауаджи и четирима други активисти бяха арестувани на 12 октомври 2019 г. за протест срещу посещение на министъра на младежта;

Н.

като има предвид, че Камал Едине Фекар, лекар, защитник на правата на човека, защитник на общността Амзи ат-Мзаб и бивш член на LADDH, почина в затвора на 28 май 2019 г. след задържането му на фона на масовите протести, след 53 дни гладна стачка, като се счита, че смъртта му е последствие от условията, при които е бил задържан и медицинска небрежност; като има предвид, че 22-годишният Рамзи Йету почина от нараняванията си, получени след брутален побой от полицията през април 2019 г.;

О.

като има предвид, че на 12 септември 2019 г. беше арестуван главният опозиционен представител Карим Табу — бивш генерален секретар на традиционната опозиционна партия Фронт на социалистическите сили (Front des forces socialistes, FFS) и настоящ ръководител на непризнатата партия Социален и демократичен съюз; като има предвид, че той беше освободен от градския съд на Типаза на 26 септември 2019 г., но по-малко от 14 часа по-късно беше арестуван отново под различна юрисдикция (Сиди М’Хамед), но подобни условия и сега е задържан де факто в условия на строг тъмничен режим;

П.

като има предвид, че няколко членове на асоциацията Rassemblement actions jeunesse (RAJ), включително нейният учредител Хаким Адад, нейният председател Абделуахаб Ферсауи и нейните членове Масиниса Есос, Джалал Мокрани, Ахмед Буидер, Камел Улдуали, Карим Боутата, Ахсен Кади, Уафи Тигрин и Киредин Меджани, бяха арестувани по време на мирни демонстрации в подкрепа на лишените от свобода заради убежденията си;

Р.

като има предвид, че няколко протестиращи, например Самир Беларби, Фодил Боумала, Фуад Уишер, Саида Дефер и Рауф Раис, които все още са задържани, както и защитници на правата на човека, включително Саид Будур, Хамид Гура и Слиман Хамитуш, са обект на наказателно преследване поради „отслабване на духа на армията“;

С.

като има предвид, че на 11 ноември 2019 г. съдът на Сиди М’Хамед в Алжир откри процес срещу 42 активисти, включително Самира Месуси, член на Народното провинциално събрание на вилаетите, която е обвинена в „компрометиране на целостта на националната територия“, тъй като е развявала берберското знаме; като има предвид, че това знаме е било разгърнато заедно с националния флаг в цялата държава по време на демонстрациите през седмицата; като има предвид, че няколко трибунала в държавата са освободили демонстранти, задържани по същото обвинение;

Т.

като има предвид, че в алжирската конституция са залегнали основни свободи, включително свободата на сдружаване, която е допълнително определена със Закон № 12-06; като има предвид, че съгласно Закон № 12-06 всяко сдружение, включително онези, които вече са успешно регистрирани, трябва да се регистрират и да получат от Министерството на вътрешните работи документ за регистрация, преди да могат да извършват законна дейност; като има предвид, че въпреки съответствието им с всички правни изисквания заявленията за предварителна регистрация на няколко организации на гражданското общество, неправителствени, религиозни и благотворителни организации, като например LADDH, EuromedRights, RAJ, Амнести Интернешънъл, Протестантската асоциация на Алжир, Националната комисия за немюсюлмански религиозни групи и Феминистката асоциация за лично развитие и упражняване на гражданство (AFEPEC), все още не са получили отговор; като има предвид, че поради това те нямат официален правен статут;

У.

като има предвид, че съгласно Международния пакт за граждански и политически права, който Алжир е ратифицирал, правителствата трябва да гарантират правото на свобода на религията, мисълта и съвестта на всички под тяхна юрисдикция, а по-специално на религиозните малцинства; като има предвид, че това право включва свободата да се упражняват религия или убеждения по избор, независимо дали в обществото или насаме, самостоятелно или с други лица;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.