—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Никарагуа, по-специално резолюциите от 18 декември 2008 г. (1), 26 ноември 2009 г. (2), 16 февруари 2017 г. (3) и 31 май 2018 г. (4),

—

като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

—

като взе предвид стратегическия документ на ЕС за Никарагуа и многогодишната индикативна програма за периода 2014 — 2020 г. за Никарагуа,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г.,

—

като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Никарагуа от 21 януари 2019 г.,

—

като взе предвид изявленията на върховния представител от името на ЕС относно положението в Никарагуа от 2 октомври 2018 г., 15 май 2018 г., 22 април 2018 г. и 15 декември 2018 г. и изявлението от 1 март 2019 г. относно възобновяването на националния диалог,

—

като взе предвид приетите на 18 февруари 2019 г. заключения на Съвета относно приоритетите на ЕС на форумите по правата на човека на ООН през 2019 г.,

—

като взе предвид доклада, одобрен от Междуамериканската комисия по правата на човека на 21 юни 2018 г., озаглавен „Груби нарушения на правата на човека в контекста на социалните протести в Никарагуа“,

—

като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН за правата на човека относно нарушенията и погазването на правата на човека в контекста на протестите в Никарагуа, 18 април — 18 август 2018 г.,

—

като взе предвид доклада на интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI) от 20 декември 2018 г. относно проявите на насилие в Никарагуа между 18 април и 30 май 2018 г.,

—

като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека, Мишел Башле, от 22 февруари 2019 г. относно криминализирането на инакомислието в Никарагуа,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A.

като има предвид, че на 31 май 2018 г. Европейският парламент прие резолюция относно кризата в Никарагуа, като решително осъди положението в тази страна; като има предвид, че вследствие на тази резолюция делегация от 11 членове на ЕП посети страната от 23 до 26 януари 2019 г., за да оцени положението на място;

Б.

като има предвид, че делегацията имаше възможността да следва своя собствена програма, а правителството на Никарагуа предостави достъп до всички обекти, за които това беше поискано от членовете на ЕП, включително до два затвора; като има предвид, че правителството на Никарагуа предостави гаранции, че няма да бъдат предприети репресивни мерки срещу лицата, които осъждат настоящата ситуация; като има предвид, че делегацията стана свидетел на кампания на тормоз, оклеветяване и сплашване срещу защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество, с които тя беше провела размяна на мнения; като има предвид, че много организации отказаха поканите за среща с делегацията поради водените от правителството кампании на сплашване и заплахи; като има предвид, че репресиите се засилиха след посещението на делегацията в страната;

В.

като има предвид, че делегацията отхвърли публично официалното становище на никарагуанското правителство, че то е станало жертва на държавен преврат и дезинформационни кампании, водени от САЩ; като има предвид, че основната причина, подхранваща демонстрациите, е дълбоката демократична, институционална и политическа криза, която засяга правовата държава и ограничава основните свободи, например свободата на сдружаване, демонстрации и събрания в страната през последното десетилетие;

Г.

като има предвид, че за много хора свободата на изразяване, на събрания и на демонстрации, включително на използването на националния химн, са сериозно ограничени; като има предвид, че значителен брой политически затворници са лишени от свобода единствено заради упражняването на правата си; като има предвид появата на няколко будещи тревога сведения относно влошаващото се положение на задържаните лица, включително за нечовешко отнасяне;

Д.

като има предвид, че съдебните производства срещу тези задържани лица са в нарушение на международните стандарти, по-специално на процесуалните и наказателноправните гаранции за право на справедлив съдебен процес; като има предвид, че условията в затворите също не отговарят адекватно на международните стандарти; като има предвид очевидната липса на разделение на властите в Никарагуа;

Е.

като има предвид, че правото на информация е сериозно застрашено; като има предвид, че журналистите биват задържани, изпращани в изгнание и заплашвани; като има предвид, че аудио-визуални медии се закриват или се претърсват без предварително съдебно разрешение; като има предвид, че издаването на вестници е застрашено от липсата на хартия и мастило, иззети от правителството на Никарагуа;

Ж.

като има предвид, че правителството на Никарагуа изгони от страната международни организации като GIEI и Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), които имаха за цел мирно разрешаване на конфликта и национално помирение; като има предвид, че репресиите срещу организациите на гражданското общество се засилиха с лишаването им от правен статут в една държава със слаба институционална рамка, поради което жертвите на репресии са наказани двойно;

З.

като има предвид, че академичната свобода също е застрашена; като има предвид, че близо 200 студенти бяха изключени от университетите заради участието им в демонстрации за демокрация и повече свобода и права на човека;

И.

като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка от 2012 г.; като има предвид, че това споразумение включва клауза за демокрация, която е съществен елемент от споразумението;

Й.

като има предвид, че националният диалог, започнат на 16 май 2018 г. между президента Ортега и никарагуанската опозиция и гражданските групи, с посредничеството на католическата църква, не успя да намери решение на кризата; като има предвид, че на 27 февруари 2019 г. бяха възобновени проучвателните разговори за национален диалог между правителството на Никарагуа и Гражданския съюз (Alianza Civica); като има предвид, че Alianza Civica е определил трите си основни цели, които трябва да бъдат постигнати по време на преговорите, както следва: освобождаване на политическите затворници и зачитане на личните свободи, извършване на необходимите изборни реформи, които трябва да достигнат връхната си точка в провеждането на избори, и правосъдие; като има предвид, че правителството на Никарагуа освободи 100 политически затворници, като се съгласи техните присъди за лишаване от свобода да бъдат заменени с домашен арест; като има предвид, че повечето от тях са обект на тормоз и арестите продължават; като има предвид, че голям брой затворници (над 600) остават в затвора; като има предвид, че националният диалог беше прекратен на 10 март 2019 г. след оттеглянето на Alianza Civica от преговорите;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.