27.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/167

—

като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР № 7 относно достъпа до енергия и ЦУР № 12 и № 13 за устойчиво потребление и производство и съответно за изменението на климата,

—

като взе предвид инициативата „Устойчива енергия за всички“ (SE4ALL), поета от ООН през 2011 г.,

—

като взе предвид инициативата на Комисията „Стимулиране на развитието“, стартирана през 2012 г. с цел предоставяне на достъп до устойчива енергия за още 500 милиона души в развиващите се държави до 2030 г.,

—

като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който предвижда, че намаляването и, в дългосрочен план, изкореняването на бедността са основната цел на политиката на ЕС за развитие,

—

като взе предвид член 191 от ДФЕС и политиката на ЕС в областта на климата,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. регламента за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (1) (ИСР), и по-специално приложение I към него, което включва разпоредби относно устойчивата енергия в географските програми, и приложение II към него, което съдържа разпоредби относно устойчивия енергиен компонент на тематичната програма на ИСР „Глобални обществени блага и предизвикателства“ (ГОБП),

—

като взе предвид съответните програмни документи в рамките на ИСР и в рамките на Европейския фонд за развитие (ЕФР), включително националните индикативни програми (НИП), които включват приоритетния сектор на енергията, както и годишните програми за действие (ГПД) за изпълнение на тези НИП,

—

като взе предвид инициативата от 2014 г. за коридор за чиста енергия в Африка, която цели насърчаване на ускореното разгръщане на възобновяемата енергия в Африка и намаляване на въглеродните емисии и зависимостта от внос на изкопаеми горива,

—

като взе предвид своя контрол на съответните проекти за програмни документи за ИСР и ЕФР, преди те да бъдат одобрени от комитетите за ИСР и ЕФР,

—

като взе предвид 21-вата конференция на страните (COP 21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), провела се в Париж през декември 2015 г., както и приемането на Парижкото споразумение — първото универсално и правно обвързващо споразумение относно климата на световно равнище,

—

като взе предвид 22-рата конференция на страните (COP 22) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), провела се в Маракеш от 7 до 18 ноември 2016 г.,

—

като взе предвид срещата на високо равнище под председателството на Идрис Деби, президент на Африканския съюз, Алфа Конде, президент на Република Гвинея, Нкосазана Дламини-Зума, председател на Комисията на Африканския съюз, Акинвуми Адесина, председател на Африканската банка за развитие, в присъствието на представители на Европейския съюз — Стефано Мансервизи, генерален директор на генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“, и Феличе Цакео, заместник-началник на отдел С6, „Енергия и изменение на климата“, и Сеголен Роаял, министър на екологията, устойчивото развитие и енергетиката, посветена на инициативата за възобновяеми източници на енергия и за партньорство между ЕС и АС, проведена на 21 септември 2016 г., успоредно с Общото събрание на Организацията на обединените нации в Ню Йорк,

—

като взе предвид доклада от 16 ноември 2000 г. на Световната комисия по язовирите: „Нова рамка за вземането на решения“,

—

като взе предвид своите резолюции от 27 септември 2011 г. относно инфраструктурата на язовирите в развиващите се държави (2), от 2 февруари 2012 г. относно сътрудничеството за развитие на ЕС в подкрепа на целта за универсален достъп до енергия до 2030 г. (3), както и от 12 юни 2012 г. относно ангажирането със сътрудничество в областта на енергийната политика с партньори извън нашите граници: стратегически подход за сигурни, устойчиви и конкурентни енергийни доставки (4),

—

като взе предвид специален доклад № 15/2015 на Сметната палата на ЕС от 6 октомври 2015 г. относно помощта от Енергийния фонд на AKTБ—ЕС за възобновяемата енергия в Източна Африка,

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно достъпа до енергия в развиващите се държави (O-000134/2016 — B8-1809/2016),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че устойчивият достъп до финансово достъпна, надеждна и безопасна енергия е от решаващо значение за задоволяването на основни човешки потребности и права, включително достъп до чиста вода, канализация, безопасна и сигурна среда, здравно обслужване, отопление и образование, както и че такъв достъп е от съществено значение за почти всички видове икономическа дейност и ключов двигател на развитието; като има предвид, че достъпът до енергия е свързан с аспекти относно сигурността и геополитическото положение, както и че въпросите, свързани с енергетиката, могат да се превърнат в двигател на конфликти;

Б.

като има предвид, че 1,2 милиарда души нямат достъп до електричество и че за дори още повече хора този достъп е ненадежден; като има предвид, че половината от населението без достъп до електричество живее в Африка; като има предвид, че това количество се увеличава, тъй като населението на този континент нараства по-бързо от темповете, с които се разширява достъпът до енергия;

В.

като има предвид, че от гледна точка на достъпа до електричество положението в Африка на юг от Сахара е най-тежко на световно равнище, но тъй като енергийният сектор в този регион се развива, вероятно е до 2040 г. в областта от Африка на юг от Сахара да се употребява толкова електричество, колкото е било общото потребление през 2010 г. на Индия и Латинска Америка, взети заедно;

Г.

като има предвид, че повече от 70 % от общото потребление на енергия в Африка идват от възобновяеми източници, но почти всички от тях произхождат от традиционно използване на биомаса; като има предвид, че съществуват огромни възможности за включване на други източници, по-специално свързани със слънчева и вятърна енергия;

Д.

като има предвид, че демографските тенденции в Африка ще имат голямо въздействие върху изискванията за използването на земята за растителна продукция, както и върху необходимостта от дърва за горене;

Е.

като има предвид, че на обезлесяването в световен мащаб се дължат почти 20 % от всички емисии на CO2; и като има предвид, че разчитането в голяма степен на традиционна биомаса и неефикасните готварски печки излагат на риск земите с гориста и храстова растителност в много региони от Африканския континент;

Ж.

като има предвид, че 2,3 милиарда души използват традиционна биомаса за готвене, например дървени въглища, и това често има сериозни последици за здравето и околната среда; като има предвид, че жените са обременени в непропорционална степен от използването на такива материали, включително чрез събирането на дърва за огрев, което може да отнема много време и освен това излага на риск тяхното здраве; като има предвид, че използването на подобрени готварски печки намалява времето и усилията, необходими за приготвяне на храна;

З.

като има предвид, че Африка е едновременно континентът с най-голям потенциал за възобновяема енергия на планетата и континентът, който изостава в най-голяма степен по отношение на електрификацията;

И.

като има предвид, че енергийната бедност е най-разпространена в селските райони, но предоставянето на достъп до енергия в развиващите се области на бързо разрастващите се градове също е голямо предизвикателство поради географското положение, положението със свързаността и липсата на инфраструктура, както и като има предвид, че най-бедните държави в Африка са тези с най-високи сметки за енергия;

Й.

като има предвид, че е от съществено значение да продължи развитието на все още младите пазари за електрификация на селските райони, докато те достигнат зрялост и самостоятелност, както и да продължи подкрепата на програми с акцент върху възобновяеми, ефективни и децентрализирани енергийни решения от малък мащаб;

K.

като има предвид, че енергийната бедност се характеризира и от аспекти, свързани с пола; като има предвид, че последиците от енергийната бедност са по-тежки за жените;

Л.

като има предвид, че осигуряването на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички до 2030 г. е универсална цел за устойчиво развитие № 7; като има предвид, че спазването на ангажиментите за действия в областта на климата освен това изисква сериозни и разумни усилия в сферата на енергетиката, и като има предвид, че следователно Африка е изправена пред двойно по-голямо предизвикателство, тъй като трябва драстично да увеличи достъпа на своите граждани до основни енергийни услуги и същевременно да изпълни своите ангажименти съгласно споразумението относно изменението на климата;

M.

като има предвид, че в доклада на Програмата на ООН за околната среда, озаглавен „Световни тенденции в инвестициите за възобновяема енергия през 2016 г.“, се посочва, че годишните световни инвестиции за 2015 г. в нови възобновяеми мощности са повече от два пъти по-големи в сравнение с такива инвестиции в електроцентрали, захранвани от въглища и газ; като има предвид, че пазарът на възобновяема енергия беше доминиран от вятърни и слънчеви фотоволтаични инсталации; и като има предвид, че през 2015 г. за първи път инвестициите във възобновяеми енергийни източници бяха по-големи в развиващите се, отколкото в развитите държави;

Н.

като има предвид, че докладът на Световната комисия по язовирите от 16 ноември 2000 г. стига до заключението, че големите язовири, от една страна, не са успели в очакваната степен да предоставят електричество и вода и да ограничат щетите от наводнения, а от друга — са оказали огромно социално и екологично въздействие, и че усилията за смекчаване на това въздействие са били до голяма степен неуспешни;

O.

като има предвид, че целта за постигането на всеобщ достъп до енергия е преплетена с целта за постигане на климатична справедливост;

П.

като има предвид, че климатичната справедливост свързва правата на човека с развитието, за да се постигне насочен към човека подход, като се спазват правата на най-уязвимите лица и се споделят по равен и справедлив начин тежестите, ползите и последиците от изменението на климата;

Р.

като има предвид, че непоследователните потоци от финансови средства за борбата с изменението на климата и трансферът на технологии във връзка с изменението на климата могат да изложат на риск желанието на африканските лидери да развиват възобновяема енергия, за да изпълнят програмата за индустриализация на континента;

С.

като има предвид, че в Парижкото споразумение се подчертава необходимостта от подкрепа за всеобщия достъп до устойчива енергия в развиващите се държави, по-специално в Африка, чрез укрепване на развитието на възобновяеми източници на енергия;

Т.

като има предвид, че са налице многобройни доказателства и широк консенсус, че децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници в малък мащаб, местни мрежи и решения извън електропреносната мрежа често са най-ефективните, както и че такива решения водят до най-голям принос към общия напредък по отношение на развитието и постигат най-добри резултати в свеждането до минимум или избягването на отрицателното въздействие върху околната среда;

У.

като има предвид, че върху местното производство на енергия от възобновяеми източници се поставя акцент в Регламента за ИСР и в програмите за ИСР и ЕФР и че проектите в сферата на енергетиката следва да бъдат разработени по такъв начин, че да отразяват разбирането на предимствата от децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници;

Ф.

като има предвид, че помощта на ЕС за развитие в сферата на енергетиката рязко е нараснала и за периода 2014—2020 г. се очаква тези разходи да достигнат 3,5 милиарда евро; като има предвид, че 30 НИП, половината от които за африкански държави, включват приоритетния сектор на енергията;

Х.

като има предвид, че Енергийният фонд на AKTБ—ЕС, който беше създаден през юни 2005 г., цели насърчаване на достъпа до модерни енергийни услуги за бедното население в селските и крайградските зони, със силен акцент върху Африка на юг от Сахара и възобновяемата енергия; като има предвид, че свързаният с тази тема специален доклад № 15/2015 на Сметната палата на ЕС отправи редица препоръки до Комисията за по-обоснован избор на проекти, укрепване на дейностите по наблюдението и увеличаване на перспективите за устойчивост;

Ц.

като има предвид, че неотдавна е започнала Инициатива за финансиране на електрификацията (ElectriFI), и като има предвид, че други финансови договорености включват механизми за съчетаване на безвъзмездни средства от ЕС и заеми или капитал от публични и частни източници на финансиране (механизми за смесено финансиране) за различни части на света, за дейностите на Европейската инвестиционна банка в сферата на енергетиката в рамките на нейния мандат за външно кредитиране, както и за дейностите в енергийната област на доверителния фонд за инфраструктура ЕС—Африка;

Ч.

като има предвид, че за постигането на ЦУР № 7 е необходимо нарастващо участие на частните инвестиции; като има предвид, че всяко решение за насърчаване на използването на публично-частни партньорства чрез смесено финансиране в развиващите се държави следва да се основава на задълбочена оценка на тези механизми и на извлечените поуки от минал опит; като има предвид, че при всички обстоятелства трябва да се избягват безвъзмездни помощи за проекти, които вече са търговски жизнеспособни;

Ш.

като има предвид, че приоритет трябва да бъде обучението на местен специализиран и на висококвалифициран персонал, за да се гарантира достъпът до енергия в развиващите се страни, и като има предвид, че значителна част от финансирането следва да бъде посветено на този приоритет;

Щ.

като има предвид, че субсидиите за изкопаеми горива в световен мащаб са около 500 милиарда щатски долара годишно, че причиняват по-скоро повишаване, отколкото намаляване на емисиите на парникови газове, и че обикновено са от по-голяма полза за относително състоятелните хора, отколкото за бедните; като има предвид, че тези субсидии следва постепенно да бъдат премахнати, за да могат по този начин правителствата да освободят значителни средства за много по-ефективни социални политики, както и за разширяване на достъпа до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия, с помощта на която да се намаляват неравенствата и да се повишава качеството на живота;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.