This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52016IP0478
European Parliament resolution of 1 December 2016 on liability, compensation and financial security for offshore oil and gas operations (2015/2352(INI))
Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (2015/2352(INI))
Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (2015/2352(INI))
OB C 224, 27.6.2018, p. 157–162
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
27.6.2018 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 224/157 |
P8_TA(2016)0478
Отговорност, обезщетения и финансово обезпечение за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води
Резолюция на Европейския парламент от 1 декември 2016 г. относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (2015/2352(INI))
(2018/C 224/25)
Европейският парламент,
— |
като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води съгласно член 39 от Директива 2013/30/ЕС (COM(2015)0422), |
— |
като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечаване за аварии в крайбрежните води на Европейското икономическо пространство, който придружава доклада на Комисията по този въпрос (SWD(2015)0167), |
— |
като взе предвид Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (1) (Директива за безопасността в крайбрежните води), |
— |
като взе предвид оценката на въздействието, придружаваща документа „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на дейностите по търсене, проучване и добив на нефт и газ в крайбрежните води“ (SEC(2011)1293), |
— |
като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (2), |
— |
като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (3) (Директива за екологичната отговорност), |
— |
като взе предвид достиженията на международното и регионалното право в областта на претенциите за обезщетение за вреди, причинени от инциденти при добив на нефт и газ в морето, и по-специално Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт (Конвенция за гражданската отговорност) от 27 ноември 1992 г., Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт (Конвенция за създаване на Международен фонд) от 27 ноември 1992 г., Международната конвенция за гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво (Конвенция за замърсяването от корабно гориво) от 23 март 2001 г., Скандинавската конвенция за опазване на околната среда, приета от Дания, Финландия, Норвегия и Швеция, и Протокола за защита на Средиземно море от замърсяване в резултат на проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговия подпочвен слой („Протокол за защита на крайбрежните води“) към Конвенцията от Барселона, |
— |
като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 13 септември 2005 г. (4), |
— |
като взе предвид член 83, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), |
— |
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработеният Регламент „Брюксел I“) (5), |
— |
като взе предвид Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (6) (Конвенцията от Лугано от 2007 г.), |
— |
като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (7) (Регламент „Рим II“), |
— |
като взе предвид окончателния доклад, изготвен за Комисията от консултантското дружество „BIO by Deloitte“, относно „Гражданска отговорност, финансово обезпечение и претенции за обезщетяване за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежните води на Европейското икономическо пространство“ (8), |
— |
като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони (9), |
— |
като взе предвид бедствието, причинено от платформата „Deepwater Horizon“ в Мексиканския залив през април 2010 г., |
— |
като взе предвид инцидентите, свързани с платформата „Castor“ срещу бреговете на испанските провинции Кастейон и Тарагона, включително над 500 регистрирани земетресения, които засегнаха пряко хиляди европейски граждани; |
— |
като взе предвид член 52 от своя правилник, |
— |
като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0308/2016), |
A. |
като има предвид, че член 194 от ДФЕС изрично потвърждава правото на държавите членки да определят условията за използване на енергийните си ресурси при зачитане на солидарността и опазването на околната среда; |
Б. |
като има предвид, че местните източници на нефт и газ могат да допринесат значително за настоящите енергийни нужди на Европа и че те са от изключително значение за енергийната сигурност и разнообразието на енергийните източници; |
В. |
като има предвид, че нефтодобивните и газодобивните дейности в морето се осъществяват при все по-екстремни условия и е възможно да причинят сериозни и пагубни последствия за околната среда и икономиката на морските и крайбрежните райони; |
Г. |
като има предвид, че въпреки че производството на нефт и газ в Северно море намалява през последните години, броят на крайбрежните съоръжения вероятно ще се увеличи в Европа в бъдеще, по-специално в Средиземно и Черно море; |
Д. |
като има предвид, че авариите, причинени от нефтени и газови платформи в морето, имат неблагоприятни трансгранични последствия, и че във връзка с това действията на равнището на ЕС за предотвратяване, облекчаване и противодействие на последиците от подобни аварии са необходими и пропорционални; |
Е. |
като има предвид, че е важно да се припомни трагичната загуба на 167 работници в нефтената промишленост, които загинаха при аварията „Пайпър алфа“ край бреговете на Абърдийн (Шотландия) на 6 юли 1988 г.; |
Ж. |
като има предвид, , че според редица проучвания, включително проучване, извършено от Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания, и проучване, извършено от Съвместния изследователски център, броят на авариите в нефтения и газовия сектор на ЕС е около десетки хиляди, (по-конкретно 9 700 между 1990 и 2007 г.); като има предвид също така, че кумулативното въздействие на тези аварии, включително тези, които са малки по мащаб, има сериозни и трайни последици за морската околна среда и следва да бъде взето под внимание в директивата; |
З. |
като има предвид, че в съответствие с член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз всички действия на ЕС в тази област трябва да бъдат подкрепени с високо равнище на защита, като се основават, наред с другото, на принципите на предпазните мерки, на превантивните действия, „замърсителят плаща“ и на устойчивостта; |
И. |
като има предвид, че от 1988 г. насам в крайбрежните води на ЕС не е имало сериозна авария и като има предвид, че 73 % от производството на нефт и газ в ЕС е с произход от държави членки с излаз на Северно море, чиито системи за безопасност на крайбрежните води вече са признати като най-добре работещите в света; като има предвид, че ЕС има приблизително 68 000 километра брегова линия и че броят на съоръженията в крайбрежни води вероятно ще се увеличи значително в бъдеще, особено в Средиземно море и в Черно море, което спешно изисква цялостното прилагане и изпълнение на Директива 2013/30/ЕС, както и да се гарантира, че е налице подходяща правна рамка, която да урежда всички дейности в крайбрежни води, преди да се случи сериозна авария; като има предвид, че, както е установено в член 191 от ДФЕС, политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да се основава на принципа на предпазните мерки и принципа на превантивните действия; |
Й. |
като има предвид, че режимите на отговорност представляват основните средства, посредством които се прилага принципът „замърсителят плаща“, като гарантират, че дружествата носят отговорност за всякакви причинени в хода на дейността им вреди, и ги стимулират да вземат превантивни мерки, да разработват практики и да предприемат действия, които свеждат до минимум риска от подобни вреди; |
K. |
като има предвид, че въпреки че съгласно Директивата за безопасността в крайбрежните води притежателите на лицензи носят обективна отговорност за предотвратяването и отстраняването на екологични щети, възникнали в резултат от техните дейности (член 7, разглеждан успоредно с член 38, който разширява обхвата на Директивата за екологичната отговорност, като включва в него континенталния шелф на държавите членки), с нея не беше постигнато въвеждането на всеобхватна рамка на ЕС за отговорността; |
Л. |
като има предвид, че е от съществено значение да се определят ефективни и адекватни компенсационни механизми и бързи и подходящи механизми за предоставяне на обезщетения за вреди, причинени от нефтодобивни и газодобивни дейности в морето, на пострадалите, животните и околната среда, а също и да има достатъчно ресурси, за да се възстановят основните екосистеми; |
M. |
като има предвид, че Директивата за безопасността в крайбрежните води не съдържа разпоредби за хармонизиране по отношение на гражданските вреди от аварии в крайбрежните води и че съществуващата международна правна уредба затруднява удовлетворяването на трансграничните претенции за обезщетение за вреди по граждански дела; |
Н. |
като има предвид, че в Директивата за безопасността в крайбрежните води се установяват предварителни условия за лицензиране, имащи за цел да гарантират, че притежателите на лиценз не са технически или финансово неспособни да се справят с последствията от своите дейности в крайбрежните води, и също така се изисква от държавите членки да установят процедури за бързата обработка по подходящ начин на претенциите за обезщетение, включително по отношение на трансгранични инциденти, както и да улеснят използването на устойчиви финансови инструменти (член 4); |
1. |
приветства приемането на Директивата за безопасността в крайбрежните води 2013/30/ЕС (ДБКВ), която допълва Директивата за екологичната отговорност 2004/35/EО (ДЕО) и Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда 2011/92/EС (ОВОС), както и ратифицирането от Съвета на Протокола за защита на крайбрежните води към Конвенцията от Барселона, като първи стъпки към опазването на околната среда и безопасността на работниците; призовава държавите членки, които все още не са транспонирали горепосочените директиви в националното законодателство, да направят това във възможно най-кратък срок; призовава също така държавите членки да гарантират независимостта на компетентния орган, посочен в член 8 от Директивата за безопасността в крайбрежните води, и призовава Комисията да извърши оценка доколко е подходящо въвеждането на допълнителни хармонизирани правила за отговорността, обезщетяването и финансовото обезпечение с оглед предотвратяване на бъдещи аварии с трансгранични последици; |
2. |
изразява съжаление относно факта, че съгласно ДБКВ и ДЕО авариите се определят като „сериозни“ само ако причиняват смърт или тежки наранявания, без да се отчитат последствията за околната среда; подчертава, че дори ако не причинява смърт или тежки наранявания, аварията може да има сериозно въздействие върху околната среда поради своя мащаб или тъй като засяга, например, защитени територии, защитени видове или особено уязвими местообитания; |
3. |
подчертава, че ефективното прилагане на принципа „замърсителят плаща“ за нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води следва да се отнася не само за разходите за предотвратяване и отстраняване на екологични щети — както понастоящем се постига до известна степен чрез Директивата за безопасността в крайбрежните води и Директивата за екологичната отговорност — но също така и за разходите за отстраняване на „традиционни щети“, в съответствие с принципа на предпазните мерки и принципа на устойчиво развитие; във връзка с това призовава Комисията да разгледа възможността за законодателен компенсаторен механизъм за аварии в крайбрежни води, по подобие на механизма, предвиден в Закона за дейностите с петрол в Норвегия, най-малкото за секторите, които може да бъдат тежко засегнати, като рибарството и крайбрежния туризъм и други сектори на синята икономика; в този контекст препоръчва злоупотребите или авариите, възникнали вследствие на дейността на дружествата, да бъдат оценявани количествено и качествено по такъв начин, че да се включат всички вторични последици за общностите; подчертава също така отклоненията и недостатъците по отношение на отговорността за екологични щети в транспонирането и прилагането на Директивата за екологичната отговорност, както са очертани и от Комисията в нейния втори доклад за прилагането; призовава Комисията да гарантира, че Директивата за екологичната отговорност се прилага ефективно и че отговорността за екологични щети от аварии в крайбрежни води се прилага в подходяща степен в целия ЕС; |
4. |
изразява съжаление, в тази връзка, че Директивата за безопасността в крайбрежните води не разглежда отговорността за гражданските вреди, нанесени на физически или юридически лица, било то телесни повреди, имуществени вреди или икономически загуби, нанесени както пряко, така и косвено; |
5. |
също така изразява съжаление, че начинът, по който се подхожда към гражданската отговорност, се различава значително в различните държави членки; подчертава, че в много от държавите членки с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води няма отговорност за по-голямата част от исковете за обезщетение от трети лица за „традиционни щети“, причинени от авария, в огромното мнозинство от държавите членки няма режим за компенсационни плащания и в много държави членки няма гаранция, че операторите или отговорните лица разполагат със съответните финансови активи за посрещане на искове; освен това подчертава, че често съществува несигурност по отношение на това как правните системи на държавите членки биха подходили към многообразните граждански искове, които могат да произтекат от инциденти, свързани с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води; във връзка с това счита, че е необходима европейска уредба, която следва да се основава на законодателството на най-развитите държави членки, следва да обхваща не само телесни повреди и имуществени вреди, но и чисто икономически загуби и следва да осигури ефективни компенсаторни механизми за пострадалите и за сектори, които може да бъдат тежко засегнати (напр. рибарството и крайбрежния туризъм); призовава в тази връзка Комисията да оцени дали една хоризонтална европейска рамкова уредба за колективна правна защита би била евентуално решение, и да отдели на това особено внимание при изготвянето на доклада за прилагането на Директивата за безопасността в крайбрежните води; |
6. |
подчертава в тази връзка, че исковете за правна защита и за компенсации за „традиционни щети“ са допълнително възпрепятствани от гражданскопроцесуалните правила относно сроковете, финансовите разходи, липсата на съдопроизводство за защита на обществения интерес и липсата на колективни искове за непозволено увреждане, както и от разпоредбите относно доказателствата, които варират значително в различните държави членки; |
7. |
подчертава, че режимите на обезщетение трябва да са в състояние да се справят ефективно, бързо и в разумен срок с трансграничните искове и без дискриминация между ищците от различните държави от ЕИП; препоръчва те да обхващат както първични така и вторични вреди, причинени във всички засегнати области, като се има предвид, че подобни аварии засягат по-широки райони и могат да окажат дългосрочно въздействие; подчертава необходимостта от спазване на нормите на международното право от страна на съседните държави, които не са членки на ЕИП; |
8. |
счита, че следва да бъдат установени правила за обективна гражданска отговорност за аварии в крайбрежни води с цел улесняване на достъпа до правосъдие за пострадалите (юридически и физически лица), засегнати от аварии в крайбрежни води, тъй като това би могло да предостави стимул за оператора в крайбрежни води да управлява по правилен начин операционния риск; счита, че следва да се избягват тавани на финансовата отговорност; |
9. |
приканва държавите членки и Комисията да разгледат особеното положение на служителите и работниците в нефтената и газовата промишленост в крайбрежни води, особено в малките и средните предприятия (МСП); отбелязва, че инцидентите, свързани с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води, могат да имат особено сериозни последици за риболовния и туристическия сектор, както и за други сектори, които разчитат на доброто състояние на общата морска среда за осъществяване на своята дейност, тъй като тези сектори, които включват много малки и средни предприятия, биха могли да претърпят значителни икономически загуби в случай на голяма авария в крайбрежните води; |
10. |
във връзка с това подчертава, че е от първостепенно значение съществуващите режими на отговорност в държавите членки да се актуализират, за да се гарантира, че ако в териториалните води на тези държави възникне авария, тя не би имала неблагоприятни последици за бъдещето на крайбрежните нефтодобивни и газодобивни дейности на въпросната държава, нито за бъдещето на целия ЕС, дори и аварията да е настъпила в област, чиито приходи до голяма степен зависят от туризма; във връзка с това призовава Комисията да преразгледа необходимостта от въвеждане на общи за ЕС стандарти за системите за искове за отстраняване на вредите и за обезщетение; |
11. |
подчертава необходимостта да бъдат включени лицата, пострадали от съпътстващи вреди, свързани с проучванията, изследванията или дейността на съоръженията в крайбрежните води, а също и на евентуалните допустими за предвидените обезщетения лица; |
12. |
отбелязва, че Комисията възнамерява да предприеме систематично събиране на данни чрез Групата на компетентните органи на ЕС по въпросите на добива на нефт и газ в крайбрежни води (EUOAG), за да извърши по-изчерпателен анализ на ефективността и обхвата на националните разпоредби относно отговорността; |
13. |
подчертава необходимостта Комисията да извършва редовни проверки на съответствието на националните правни системи и на предприятията спрямо съответните разпоредби за отговорност и обезщетения в Директивата за безопасността в крайбрежните води, включително проверка на финансовите отчети на дружествата за добив от крайбрежни води, и да вземе мерки в случаите, когато това съответствие не е спазено, с цел предотвратяване на сериозни аварии и ограничаване на тяхното въздействие върху хората и околната среда; препоръчва създаването на единен механизъм на европейско равнище за аварии и случаи на злоупотреба; |
14. |
подчертава, че трябва да се постигне баланс между бързото и адекватно обезщетяване на пострадалите лица и предотвратяването на изплащането на обезщетения по неправомерни искове (проблем, известен също като „отприщване на бента“) чрез увеличаване на сигурността по отношение на равнищата на финансова отговорност на много дружества, извършващи дейност в крайбрежните води, и чрез избягване на продължителните и скъпи производства в съдилищата; |
15. |
изразява съжаление поради факта, че нито една от държавите членки не определя изрично широка гама от инструменти за финансово обезпечение на обезщетенията по искове за „традиционни щети“ от инциденти, свързани с нефтодобивни и газодобивни дейности в крайбрежни води; в този контекст подчертава, че прекомерното използване на застраховки може да доведе евентуално до затворен пазар на инструментите за финансово обезпечение с произтичащия от това потенциален риск от липса на конкуренция и увеличени разходи; |
16. |
изразява съжаление относно липсата на използване на инструменти за финансово обезпечение в ЕС за покриване на вредите, причинени от най-скъпоструващите аварии в крайбрежни води; отбелязва, че една от причините може да е, че обхватът на отговорността за вреди не може да направи подобни инструменти необходими в определени държави членки; |
17. |
призовава държавите членки да предоставят подробни данни, отнасящи се до използването на финансови инструменти и адекватното покритие за аварии в крайбрежни води, включително за най-скъпоструващите; |
18. |
счита, че всички случаи на доказана отговорност, както и подробностите за наложените санкции, следва да бъдат направени обществено достояние, за да стане истинската стойност на вредите върху околната среда прозрачна за всички; |
19. |
настоятелно призовава Комисията да насърчи държавите членки да разработят инструменти за финансово обезпечение във връзка с обезщетенията по искове за „традиционни щети“ при инциденти, свързани с основни или транспортни дейности за нефтодобив и газодобив в крайбрежни води, включително в случаи на несъстоятелност; счита, че това би могло да ограничи покриването на отговорността на операторите за случайно замърсяване от публичния бюджет, който — ако правилата не се променят — би се оказал принуден да поеме разходите за обезщетенията; в този контекст счита, че може също така да се обмисли създаването на фонд въз основа на таксите, плащани от промишлеността в крайбрежни води; |
20. |
счита, че е необходимо да се анализира до каква степен въвеждането на наказателна отговорност на равнището на ЕС ще добави възпиращ елемент отвъд гражданските санкции, с което да се подобрят защитата на околната среда и спазването на мерките за безопасност; във връзка с това приветства въвеждането на Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право, с която се хармонизират наказателните санкции за някои нарушения на законодателството на ЕС в областта на околната среда; изразява съжаление, че в обхвата на Директивата относно защитата на околната среда чрез наказателно право не са включени всички дейности от Директивата за безопасността в крайбрежните води; изразява съжаление, че определенията на престъпленията и минималните санкции, свързани с нарушения на безопасността в крайбрежни води, не са хармонизирани в ЕС; призовава Комисията да добави големите нефтени аварии в обхвата на Директивата относно защитата на околната среда чрез наказателно право и да представи на Парламента своя първи доклад за прилагането на Директивата за безопасността в крайбрежните води не по-късно от 19 юли 2019 г.; |
21. |
призовава Комисията да изготви необходимите проучвания за преценка на експозицията на стопанско-икономически риск на отделните държави членки и техните крайбрежни зони, като се има предвид икономическата и секторната ориентация на отделните региони, интензивността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в определени области, условията, при които се развиват дейностите, климатичните фактори, като морски течения и ветрове, и прилаганите екологични стандарти; във връзка с това препоръчва въвеждането на механизми за безопасност и защита на периметъра в случай на прекратяване на добива и приветства изграждането от страна на промишлеността на четири съоръжения за предотвратяване на разливи, които могат да намалят нефтения разлив в случай на авария в крайбрежни води; |
22. |
призовава за адаптирана към Арктика оценка на въздействието върху околната среда за всички дейности, извършвани в Арктическия регион, където екосистемите са особено крехки и са тясно свързани със световната биосфера; |
23. |
отправя искане към Комисията и държавите членки да разгледат възможността за въвеждане на допълнителни мерки, които ефективно да предпазват нефтодобивните и газодобивните дейности в крайбрежни води, преди да е настъпила тежка авария; |
24. |
приканва Комисията и държавите членки в този контекст да продължат да проучват възможността за намиране на решение на международно равнище, като се има предвид, че редица нефтодобивни и газодобивни дружества, които осъществяват дейност в ЕС, работят в световен мащаб и че едно решение на световно равнище би осигурило равни условия на конкуренция в световен мащаб чрез затягане на контрола над дружествата, извършващи добив отвъд границите на ЕС; призовава държавите членки бързо да ратифицират Парижкото споразумение относно изменението на климата от декември 2015 г.; |
25. |
възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки. |
(1) ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66.
(2) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.
(3) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
(4) Дело C-176/03, Комисия/Съвет, ECLI:EU:C:2005:542.
(5) ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1.
(6) ОВ L 339, 21.12.2007 г., стр. 3.
(7) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.
(8) BIO by Deloitte (2014 г.), „Civil liability, financial security and compensation claims for offshore oil and gas activities in the European Economic Area“ („Гражданска отговорност, финансово обезпечение и претенции за обезщетяване за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежните води на Европейското икономическо пространство“), окончателен доклад, изготвен за Европейската комисия — ГД „Енергетика“.
(9) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стp. 43.