19.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/79

—

като взе предвид член 174 и следващите го членове от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в които се въвежда целта за икономическо, социално и териториално сближаване и се определят структурните финансови инструменти за постигането ѝ,

—

като взе предвид член 107, параграф 3, букви а) и в) от ДФЕС, в които се предвиждат условията за отпускането на регионални държавни помощи за насърчаването на икономическото развитие на определени необлагодетелствани райони в Европейския съюз,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 6 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (COM(2012)0496) във вида, в който е изменено (COM(2013)0146),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно модернизиране на държавната помощ на ЕС (1),

—

като взе предвид Становище № 2232/2012 на Комитета на регионите от 1 февруари 2013 г. относно насоките за регионалните държавни помощи за периода 2014 — 2020 г.,

—

като взе предвид Становище INT/653 на Европейския икономически и социален комитет от 26 март 2013 г. относно „Вътрешен пазар и регионални помощи“,

—

като взе предвид насоките на Комисията за националната регионална помощ за 2007 — 2013 г. (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 май 2012 г., озаглавено „Модернизиране на държавната помощ на ЕС“ (СOM(2012)0209),

—

като взе предвид решението на Комисията (C(2012)7542) по дело SA 33243 — Jornal da Madeira,

—

като взе предвид документа на Комисията, изготвен от службите на ГД „Конкуренция“ и съдържащ проектонасоки относно регионалните държавни помощи за периода 2014 — 2020 г. (3),

—

като взе предвид точка 57 от заключенията на Европейския съвет относно многогодишната финансова рамка (7—8 февруари 2013 г., Регионална помощ) (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до държавите членки от 1998 г. относно връзките между регионалната политика и политиката в областта на конкурентоспособността — засилване на тяхната насоченост и съгласуваност (COM(1998)0673),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела T-443/08 и T-455/08T (Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig/Halle срещу Комисията),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Мисли първо за малките!“ — „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0204/2013),

А.

като има предвид, че Комисията е пристъпила към модернизиране на държавната помощ, чиято цел е да насърчи растежа, да насочи усилията към най-важните случаи на отпускане на помощи и да опрости, рационализира и ускори прилагането на съответните разпоредби;

Б.

като има предвид, че правното основание за новите предложения, съдържащо се в член 109 от ДФЕС, предвижда единствено консултация с Парламента, а не прилагане на обикновената законодателна процедура; като има предвид, че Парламентът няма влияние върху приемането на насоките за регионалните държавни помощи за периода 2014 — 2020 г.;

В.

като има предвид, че обикновената законодателна процедура по пакета от законодателни мерки в областта на политиката на сближаване, свързани с европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 — 2020 г., все още не е приключила,

Г.

като има предвид, че в повечето случаи схемите за държавни помощи са под формата на безвъзмездни средства и субсидии, намаляване на данъците, освобождаване от данъци, различни стимули, кредити с изгодни условия, гаранции, преференциални лихви и дялово участие, предоставяни от национални, регионални и местни органи на управление, както и от структури под държавен контрол и чрез нарастващ брой форми на публично-частно партньорство;

Д.

като има предвид, че има известен брой разпоредби относно държавните помощи, както и насоки, които се прилагат на регионално, секторно или хоризонтално равнище, а изборът на прилагания вид помощ до известна степен се извършва по усмотрение на държавите членки;

Е.

като има предвид, че според Комисията целта на Насоките за регионалните помощи е да се насърчи развитието на конкурентоспособен и съгласуван единен пазар, като същевременно се гарантира, че нарушаването на пазара вследствие на помощта е сведено до минимум;

Ж.

като има предвид, че държавните помощи следва да допълват целите на други политики на ЕС, по-специално на политиката на сближаване, и да се стремят към съзвучие с тях;

З.

като има предвид, че прилагането и тълкуването на разпоредбите за държавните помощи зависят в голяма степен и от съдебната практика на Съда;

И.

като има предвид, че наличието на механизъм, който осигурява ефективното изпълнение и прилагане на разпоредбите относно държавните помощи на ЕС, е едно от общите предварителни условия, предвидени в поредицата от предложения за регламенти в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г.;

Й.

като има предвид, че последващата оценка на въздействието върху държавите членки, регионите и местните органи, както и върху предприятията, пазарите и икономиката като цяло на държавните помощи и контрола върху държавните помощи досега не е била достатъчно цялостна, както посочва Сметната палата в своя доклад относно ефективността, с която Комисията оценява държавните помощи (5);

К.

като има предвид, че що се отнася до разпоредбите относно държавните помощи или политиката на сближаване, административните пречки са основният източник на безпокойство сред бенефициерите;

1.

Приветства проекта на Комисията за насоки за регионалните помощи за периода 2014 — 2020 г. като неделима част от програмата за модернизиране на държавната помощ на ЕС; отново изразява подкрепата си за възприемане на подход, при който правилата за съвместимост за оценяването на държавните помощи се основават на общи принципи и са последователни в рамките на Общия регламент за групово освобождаване (6) и в различните насоки; подкрепя въвеждането на по-прости, предвидими и по-ефективни правила за контрол и привеждане в изпълнение на държавните помощи, основаващи се на добър икономически анализ;

2.

Заема становището, че прилагането както на политиката на сближаване, така и на разпоредбите относно схемите за държавни помощи с цел укрепване на местните и регионалните инвестиции и публично-частните партньорства, е от ключово значение за насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, развитието на регионално и местно равнище, интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж и разкриването на работни места; при все това изразява загриженост във връзка с въпроса, дали разпоредбите относно държавните помощи са съгласувани с използването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове; ето защо настоятелно призовава Комисията да осигури съгласуваността на модернизирането на държавната помощ на ЕС с регламентите относно политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г., за да няма значителни различия в подхода в рамките на политиката на сближаване към региони, спадащи към една и съща категория;

3.

Изразява своето съжаление, че член 109 от ДФЕС — правното основание на Регламента за упълномощаване и, косвено, на Общия регламент за групово освобождаване —предвижда единствено консултация с Парламента, а не съвместно вземане на решения; счита, че този демократичен дефицит не може да бъде толериран; предлага този дефицит да бъде преодолян във възможно най-кратък срок посредством междуинституционални споразумения в областта на политиката за конкуренцията и да бъде коригиран при следващото изменение на Договора; посочва, че подробният план на Комисията за по-задълбочен Икономически и паричен съюз предвижда предложения за изменение на Договора до 2014 г.; счита, че подобно предложение следва да включва, наред с другото, конкретно предложение за изменение на член 109 от ДФЕС с цел приемане на регламентите, посочени в този член, в съответствие с обикновената законодателна процедура;

4.

Насърчава Комисията да продължи да издава незадължителни насоки в областта на политиката за конкуренцията, в частност по отношение на държавните помощи, като надлежно взема предвид съществуващата съдебна практика на Съда на ЕС, за да може да осигури известна степен на правна сигурност за заинтересованите страни;

5.

Подчертава факта, че първостепенната роля на контрола върху държавните помощи е да осигури равни условия на конкуренция в рамките на един конкурентен и съгласуван вътрешен пазар; изцяло подкрепя общата цел, определена в програмата за модернизиране на държавната помощ, правилата за държавните помощи да се приспособят към необходимостта от насърчаване на икономическия растеж в ЕС; отбелязва, че е от особено значение да се насърчи икономическият растеж в най-необлагодетелстваните региони на ЕС, като въздействието на помощите, водещо до нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, бъде сведено до минимум;

6.

Изтъква, че разпоредбите относно държавните помощи, както и целите на политиката на сближаване следва да водят до подобряване на положението на регионите и на най-необлагодетелстваните райони и че процесът на модернизиране на държавната помощ трябва да отразява целите за сближаване на целия ЕС, т.е. да допринася за устойчивото развитие на регионите и да подобрява благосъстоянието; счита, че модернизирането на разпоредбите относно конкуренцията е необходимо да се основава на ясно осъзнаване на въздействието на разпоредбите на поднационално равнище;

7.

Призовава Комисията да гарантира, че насърчаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж посредством държавна помощ като цяло се прилага в съответствие с надеждни стратегии за дългосрочна фискална консолидация; съветва Комисията да отчете в по-голяма степен връзките между политиките, свързани с държавните помощи, и бюджетния надзор при изготвянето на препоръките за отделните страни и призовава държавите членки да вземат предвид тези връзки, когато изготвят своите програми за стабилност и конвергенция и своите национални програми за реформи; подчертава необходимостта от опростяване на правилата и от по-малко, но по-добре насочени държавни помощи, като не се забравя, че държавните помощи се предполага да бъдат изключение, а не правило; подчертава необходимостта от предотвратяване и избягване на надпреварата между държавите членки при предоставянето на субсидии, особено в период на сериозни бюджетни ограничения на територията на целия ЕС;

8.

Счита, че регионалната помощ може ефективно да изиграе своята роля единствено ако се използва икономично и пропорционално и се концентрира в най-необлагодетелстваните региони на ЕС, където тя е най-необходима; подчертава структурния принос на помощите за регионалното развитие, особено в настоящите условия на дълбока икономическа криза; призовава Комисията да признае, че критерият за наличието на криза, а именно наличието на „сериозни затруднения в икономиката на държава членка“, продължава да бъде актуален както за реалната икономика, така и за финансовия сектор, и да изясни и стандартизира критериите за извършването на тази оценка;

9.

Отбелязва, че има марж на застъпване между структурните фондове в рамките на политиката на сближаване и държавните помощи за дружествата; подчертава, че една голяма част от разходите в рамките на политиката на сближаване на ЕС за периода 2014 — 2020 г. попада в обхвата на Общия регламент за групово освобождаване и че не само Насоките за регионалните помощи, но също така и други хоризонтални или специфични за определения сектор насоки са актуални в този контекст; отбелязва, че всички тези инструменти за държавни помощи трябва да бъдат съгласувани както помежду си, така и с целите на политиката на сближаване, и че всички тези правила трябва в крайна сметка да гарантират ефективното изразходване на обществените средства и да насърчават растежа;

10.

Отбелязва значението на Общия регламент за групово освобождаване в цялостния процес на модернизиране на държавната помощ, тъй като груповото освобождаване от изискването за уведомяване по отношение на определени категории помощи може значително да намали административната тежест върху държавите членки, като същевременно предостави възможност на Комисията да концентрира своите ресурси върху случаите на най-тежко нарушаване на конкуренцията и да определи по-удачно приоритетите си във връзка с дейностите си по изпълнението; следователно счита, че проектът за нов Общ регламент за групово освобождаване и неговият набор от общи принципи следва да бъдат публикувани от Комисията преди публикуването на каквито и да било конкретни насоки;

11.

Приветства факта, че в рамките на процеса на модернизиране на държавната помощ Комисията си поставя за цел да изясни и да придаде по-пряк смисъл на принципите, както и да улесни тяхното прилагане; счита, че тези принципи следва да бъдат както добре съгласувани с другите политики на ЕС, така и достатъчно ясни, предвидими и гъвкави, за да отговарят на потребностите на определени държави членки и техните региони, които преминават през период на криза и сериозни икономически затруднения; отново изтъква, че отчита ролята, която държавните помощи и публичните инвестиции изпълняват по отношение на преодоляването на икономическата криза и постигането на целите за растеж и заетост; счита във връзка с това, че Комисията следва да гарантира, че интензитетът на помощта, предвиден в бъдещите Насоки за регионалните помощи, не се прилага по отношение на публичните субсидии от европейските структурни и инвестиционни фондове; изразява своята загриженост във връзка с това, че предложението във вида, в който е публикувано с цел консултация, не се базира в достатъчна степен на фактически данни и може да се окаже в разрез с целта за опростяване;

12.

Отбелязва, че за разлика от другите видове държавни помощи, които могат да бъдат отпускани на територията на ЕС, регионалните помощи следва, по определение, да имат ограничен географски обхват и обхват на населението;

13.

Счита, че разделението на географски зони в новите Насоки за регионалните помощи за периода 2014 — 2020 г. следва да бъде запазено или да надхвърли настоящото равнище от 45 %и че интензивността на помощта следва да се запази на настоящото равнище, като се вземе предвид политическото, икономическо и социално положение в държавите членки, както и неблагоприятните природни, географски и демографски условия в определени региони; изтъква, че в световен контекст икономиките на ЕС и ЕИП могат да се окажат в неблагоприятно положение в сравнение с трети държави, които се ползват с не толкова строги схеми в областта на заетостта, като така застрашават привлекателността на гореспоменатите икономики; изтъква, че в необлагодетелстваните региони на ЕС инвестициите и достъпът до финансиране се затрудняват от необходимото адаптиране на балансовите отчети в частния сектор, от съкращенията на публичните финанси, продиктувани от строгата финансова дисциплина, и от икономическата несигурност, като по този начин се увеличават различията между регионите;

14.

Изразява становището, че новите правила не следва да имат ограничително въздействие върху инвестициите и растежа в региони, които преминават от категорията на по-слабо развитите в категорията на по-силно развитите региони; си дава сметка, че определени региони, които отговарят на условията за отпускане на държавни помощи съгласно настоящата система, може да не задоволят географските критерии в Насоките за регионалните държавни помощи през следващия период и така да бъдат изправени пред заплахата от изключване от схемата на географско разпределение; счита, че тези региони следва да се ползват със специален защитен режим, подобен на режима за регионите в преход в рамките на политиката на сближаване, който да предвижда в по-голяма степен съгласуваност между регламентите в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г. и разпоредбите относно конкурентоспособността и да предостави на държавите членки възможност да се справят с тази нова ситуация; в тази връзка предлага регионите, считани за региони по буква а) през периода 2007 — 2013 г., да се ползват с предварително дефинирания статут на региони по буква в) през периода 2014 — 2020 г.; отправя искане към Комисията да осигури възможността за увеличаване на максималната интензивност на помощта съответно в предишните региони по буква а) , включително регионите, засегнати от статистическия ефект, и в регионите по буква в);

15.

Изтъква ролята на държавата в икономики, които са били особено силно засегнати от кризата и за които публичното финансиране в рамките на политиката на сближаване е възможно да бъде единственият източник на инвестиции; предлага в тази връзка да бъде разгледана възможността за конкретни регионални дерогации извън картите на регионалните помощи, за да се позволи на държавите членки да се справят с отрицателните ефекти от кризата; изтъква, че периодът 2008 — 2010 г. (що се отнася до икономическото развитие) и периодът 2009 — 2011 г. (що се отнася до заетостта) следва да бъдат използвани от Комисията като основа за условията за отпускане на държавни помощи, въпреки обстоятелството, че тези години все пак не могат да бъдат мярка за териториалното въздействие на нарушеното функциониране, причинено от кризата и от природни бедствия; призовава Комисията да действа въз основа на по-скорошни и конкретни данни; предлага, с цел да се избегне липсата на такива карти, Комисията да удължи срока на валидност на настоящите Насоки за регионалните помощи и регионалните карти с най-малко 6 месеца, тъй като новите карти няма да бъдат одобрени навреме; приветства намерението на Комисията да извърши междинен преглед на регионалните карти на регионите по буква в) през 2017 г.;

16.

Призовава Комисията да вземе под внимание в много по-широк географски контекст икономическото въздействие, което оказват нейните решения по отношение на регионалната помощ, предвид факта, че граничните райони могат да се конкурират с територията на ЕИП за местоположение на икономическа дейност; препоръчва на Комисията да вземе предвид този аргумент във връзка с политиката за съседство на ЕС и при преговорите с държавите кандидатки;

17.

Припомня становището на Европейския съвет, с което се възлага на Комисията да гарантира, че особеното положение на регионите, граничещи с региони за сближаване, е взето предвид; подчертава в тази връзка значението на балансирания подход спрямо разпределянето на средства към т.нар. райони по букви а) и в) за свеждането до минимум на различията в интензивността на помощите между регионите от различните държави членки, споделящи една и съща граница; призовава Комисията да гарантира, че регионите, които не отговарят на условията за отпускане на държавни помощи, които граничат с райони по буква а) от друга държава, получават специално разпределени средства във връзка с покритието на районите по буква в); счита, че тези разпределени средства следва чрез дерогация от цялостния таван за покритие да бъдат предоставени на държавите членки в допълнение към средствата за предварително определените и неопределените предварително райони по буква в); настоява, че разликата в интензивността на помощта между всички категории региони и всички размери дружества следва да се ограничи до най-много 15 %;

18.

Насочва вниманието на Комисията към положението на най-отдалечените и слабо населените рeгиони, както и на островните региони; предлага за тях да се отпуска държавна помощ като адекватна компенсация за техния островен характер, отдалеченост, малка площ, труден релеф и климат и ограничения, свързани с размера на пазара; призовава за хармонизиране на законодателния пакет за политиката на сближаване с оперативната помощ, свързана с изискванията в рамките на политиката за конкурентоспособност, за тези райони; иска Комисията ясно да преформулира в новите Насоки за регионалните помощи принципите за неприлагане на постепенно намаляване и неограничаване във времето на държавната помощ в тези региони; призовава Комисията да изясни определението за държавна помощ, предоставяна на най-отдалечените региони, като обърне специално внимание на допълнителните разходи за транспорт;

19.

Призовава Комисията да включи всички региони на равнище 2 по NUTS, състоящи се само от остров или няколко острова, в списъка на „предварително определените райони по буква в)“ по член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС;

20.

Предлага на държавите членки да бъде разрешено да използват по-широк набор от параметри за определяне на неблагоприятните условия в регионите, така че при определянето на териториалните критерии за отпускането на държавна помощ освен ниската гъстота на населението да се вземат предвид географските неблагоприятни условия, демографските неблагоприятни условия или риска от природни бедствия; счита, че държавната помощ представлява легитимна компенсация за неблагоприятните условия, произтичащи от островния характер, отдалечеността и малкия размер на територията, и че такова едно условие следва да се разглежда като независим критерий за целите на териториалното покритие на регионалните държавни помощи за периода 2014 — 2020 г., с цел да се даде възможност на островните територии да преодолеят структурните си трудности и да се осигурят условия за икономически, социален и териториален растеж;

21.

Счита, че прилагането на разпоредбите относно държавните помощи в рамките на програмите в областта на политиката на сближаване би могло да се извърши по-добре чрез по-точно насочване и по-голям мащаб на помощите, опростяване на разпоредбите, включително разпоредбите относно нотифицирането, и разширяване на обхвата на хоризонталните категории в Регламента за упълномощаване (7) и на обхвата на разпоредбите за групово освобождаване в Общия регламент за групово освобождаване; препоръчва повишаване на таваните на минималната помощ; изтъква, че увеличаването на прага на минималната помощ, особено за секторите на селското стопанство, риболова и транспорта в най-отдалечените региони и островните територии, би могло да им помогне да достигнат по конкурентоспособност континенталните територии;

22.

Отново отправя призив към Комисията да предвиди незабавно ясни насоки за оценка на това, какво е и какво не е държавна помощ съгласно определението по член 107, параграф 1 от ДФЕС , както и за подробни критерии за разграничаване на важните от по-маловажните случаи, в които се отпускат държавни помощи, както е обявено в пътната карта за модернизиране на държавната помощ;

23.

Счита, че по отношение на решението на Съда по съединени дела Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig/Halle срещу Комисията е важно да се гарантира правилно прилагане на разпоредбите относно държавните помощи в рамките на програмите по политиката на сближаване в инфраструктурните проекти, използвани за икономически дейности, така че да се гарантира, че местните и регионалните органи и/или техните публични структури не са изправени пред допълнителни административни тежести; подчертава, че осъществяването на тези проекти не следва да бъде застрашено от взискателните правила за финансово управление, включително правилата за отмяна на поети бюджетни задължения, приложими за политиката на сближаване, и обработването на жалбите в рамките на процедурата за отпускане на държавни помощи;

24.

Отново отправя, с цел да гарантира опростен, но последователен подход, своето искане за разяснение във връзка с оценката на държавните помощи, отпускани съгласно регламентите за групово освобождаване от държавите членки, тъй като има вероятност това да създаде особени затруднения не само за малките и средните предприятия, но и за местните и регионалните органи и техните структури в рамките на планирането на политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г.; подчертава, че опростяването не следва да се извършва за сметка на прилагането;

25.

Изтъква, че според общото предварително условие за отпускането на държавни помощи в рамките на политиката на сближаване Комисията следва да прилага по-активен подход към случаите на предоставяне на държавни помощи, особено ако се вземе решение за увеличаване на размера и обхвата на помощите, освободени от изискването за нотификация; подкрепя становището на Сметната палата, че Комисията следва да повиши информираността за задължението за нотифициране, да насърчава най-добрите практики, да предоставя целенасочена информация относно различните видове нотификация, да предвиди публикуването на редовно актуализирана рубрика с отговори на често задавани въпроси на своя уебсайт за конкуренцията и да учреди служба за справки, която да отговаря на въпроси относно тълкуването на насоките;

26.

Счита, че държавите членки и регионите следва да координират по-добре своите дейности с Комисията по отношение на качеството или навременността на информацията, която те предоставят, и нотификациите, които изготвят; призовава държавите членки да осигурят правилното прилагане на предварителното условие за отпускане на държавни помощи в рамките на политиката на сближаване, както и по-добро спазване на разпоредбите за държавните помощи на национално равнище;

27.

Призовава Комисията и държавите членки да насочват своите информационни кампании относно разпоредбите за държавните помощи по-специално към регионалните и местните органи, много от които са отпускали само в редки случаи държавни помощи и поради това имат ограничени познания за правилата, които се прилагат; призовава Комисията да вземе това предвид, когато извършва оценка на предварителното условие, което се отнася за държавните помощи в държавите членки;

28.

Призовава Комисията да гарантира, че административните и правните задължения, като задълженията за прозрачност при прилагането разпоредбите относно държавните помощи, ще останат възможно най-ясни; счита, че някои нови предложения за разпоредби в проекта за насоки за регионални помощи за периода 2014 — 2020 г. — например изготвяне на хипотетични сценарии, предоставяне на ясни доказателства, че помощите оказват въздействие върху избора на инвестиции, или условието, че работата по проекта не трябва да започва, преди публичните органи да вземат решение за отпускане на помощите — които Комисията иска да приложи през следващия период, както по отношение на дружествата, които искат да се възползват от стимулите, така и по отношение на държавите членки и техните структури за управление на поднационално равнище, са несъвместими с принципа на опростяване и намаляване на бюрокрацията, който се насърчава в рамките на политиката на сближаване и други европейски и национални политики; отново изтъква, че тези разпоредби могат да доведат до това, определени проекти да не бъдат допускани до инвестиционна помощ или никога да не успеят да стартират; счита, че изискването за редовна оценка на това, доколко е желателна държавната помощ в най-отдалечените региони, би могло да изложи на опасност сигурността и предвидимостта, които са необходими, за да имат стимул инвеститорите и предприятията да търсят пазарни възможности в тези региони;

29.

Подчертава значението на гарантирането на ясни и недвусмислени разпоредби, както за регионалните, така и за секторните държавни помощи, за привличането на преки чуждестранни инвестиции към ЕС и неговите региони и за гарантирането на тяхната конкурентоспособност в глобален мащаб и тяхното икономическо, социално и териториално сближаване;

30.

Приветства предложените нови правила относно прозрачността (параграф 127 и 128 от проекта на насоки); насърчава държавите членки да спазват тези правила и да публикуват на централен уебсайт пълна и точна информация относно предоставените помощи;

31.

Настоятелно призовава Комисията да направи достъпа до държавна помощ на МСП в районите в най-неблагоприятно положение по-лесен и по-ясен, като признава тяхното значение за регионалното развитие; в същото време призовава Комисията да активизира усилията за прилагане по отношение на по-сериозни случаи, които евентуално биха нарушили по-сериозно конкуренцията;

32.

Признава посочените от Комисията проблеми, свързани с предоставянето на инвестиционна помощ на големи предприятия, с оглед на това, че данните показват липса на ефект на насърчаване; счита, че въпреки че държавни помощи следва да се предоставят преди всичко на МСП, изключването на големите предприятия, категория, която включва и семейни предприятия, които излизат извън критериите на определението за МСП, или предприятия със средна пазарна капитализация от обхвата на разпоредбите за държавните помощи в области, обхванати в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, не е основателно с оглед на техния принос за заетостта, веригите за доставки, които те създават с участието на малки и средни предприятия, тяхното общо участие в научноизследователската и развойна дейност и положителната роля, която играят за справяне с икономическата криза; застъпва становището, че присъствието на големи предприятия е често от ключово значение за успеха на малките и средните предприятия, които извличат полза от клъстерите, ръководени от големи дружества, и дейностите, които те възлагат на подизпълнители; припомня, че самата Комисия призна приноса на инвестициите на големи предприятия за оказване на въздействие и за достъпа на ЕС до световните пазари; подчертава, че евентуалното решение за изключване на големи предприятия от областите, обхванати от буква в), може да доведе до загуба на работни места и намаляване на икономическата дейност в регионите, до намаляване на регионалната конкурентоспособност и привлекателност за чуждестранни инвестиции и до преместването на дружества в други региони във или извън ЕС; следователно счита, че такива предприятия следва да продължат да имат достъп до държавни помощи в областите, обхванати от буква „в“, при строг контрол и след индивидуално уведомяване и при въвеждането на допълнителни критерии за съвместимост във връзка с ефекта на насърчаването и приноса за регионалното развитие чрез клъстери и възлагане на дейности на подизпълнители;

33.

Счита, че това, дали големите предприятия отговарят на условията за отпускане на държавни помощи, следва да се определя не само въз основа на размера на предприятието или сектора, в който то извършва своята дейност, а и въз основа на преценка на броя на работните места, които биха могли да бъдат създадени или запазени благодарение на тези помощи, качеството и устойчивостта на тези работни места или устойчивостта на проекта като цяло, включително дългосрочни последствия за развитието на съответния регион и социалните аспекти; подчертава, че в съответствие с принципа на субсидиарност, решенията, определящи кои конкретни проекти имат най-голям потенциал да постигнат целите на политиките на ЕС, следва да се вземат от държавите членки, съответните региони и местните органи на управление;

34.

Изразява съгласие с Комисията, че следва да се избягва държавната помощ да води до преместване на дейността от едно на друго място на територията на ЕИП; изразява обаче съмнения относно предложените проекти на параграфи 24 — 25 и 122 — 124, като счита, че те не допълват в достатъчна степен политиката на сближаване и са несъвместими с целта за опростяване; в частност отбелязва, че срокът от две години е неизбежно произволен и че изпълнението на тази разпоредба може да бъде невъзможно, тъй като трудно ще могат да бъдат доказани каквато и да било причинно-следствена връзка и съществуването на предварителен двугодишен план; изразява безпокойство, че това правило може да облагодетелства дружества извън ЕС за сметка на дружества на територията на ЕС и че това може да доведе до преместване на дейността им извън територията на ЕИП, когато в същото време дейността в подпомаганите региони може да бъде привличана посредством регионалните помощи;

35.

Отбелязва реално съществуващия риск за регионите от преместване на предприятия, получили държавни помощи, както в рамките на ЕС, така и извън него; отбелязва предпазната клауза, предложена от Комисията, която следва да задължи големите предприятия да запазват инвестициите и създадените работни места в областта, в която е отпусната помощта, или да възстановяват получените помощи; обръща внимание на Комисията за текущите преговори по политиката на сближаване за 2014 — 2020 г. и изисква съгласуване на съответните срокове, предвидени съгласно политиката на сближаване и политиката за конкуренцията за запазване на инвестициите и работните места от дружества, получили безвъзмездни средства от ЕС или държавни помощи;

36.

Изразява съмнения също така във връзка с неотговарянето на изискванията за получаване на регионална помощ на „предприятия в затруднено положение по смисъла на насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение“ (параграф 11 от проекта за насоки), счита, че дружествата, които претърпяват преструктуриране, не следва да бъдат подлагани на по-строги мерки, особено когато изначално негативната оценка на исканията за получаване на помощи, подадени от такива дружества, може да доведе до тяхното преместване извън територията на ЕС; посочва, че отговорното преструктуриране на дружествата в настоящата несигурна и постоянно променяща се стопанска среда е основната мярка за осигуряването на дългосрочната устойчивост на инвестициите, работните места и растежа; отбелязва, че предложеното правило, във вида, в който е изготвено, е не само несъвместимо с подпомагането на предприятия в засегнатите от икономическата криза подпомагани региони, но и невъзможно за изпълнение, поради факта, че тези насоки не съдържат ясно и точно определение за предприятия в затруднение; припомня своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането (8), в която се призовава за законодателен акт по тези въпроси и се отправя искане към Комисията за незабавно действие;

37.

Изразява убеждението си, че е от съществено значение да се запази марж на гъвкавост по отношение преразглеждането на насоките, както е отбелязано в проекта на параграф 177, с цел да се позволи извършването на бъдещи наложителни корекции, предвид факта, че тези насоки са създадени с цел да обхванат период от 7 години;

38.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.