15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/161

Докладчик:

г-н Wolfgang GREIF

Съдокладчик:

г-н Hannes LEO

1.1.

Цифровизацията променя всички сегменти на обществото и икономиката и съвсем логично засяга също и работата и заетостта. Цифровите технологии имат потенциала да увеличават богатството до безпрецедентни равнища и могат да повишат качеството на работата и заетостта в Европа. Тези възможности обаче са свързани с рискове, както е видно във всички икономически сектори, включително частния сектор на услугите (1).

1.2.

От една страна, новаторските услуги и бизнес модели, появили се в резултат на цифровизацията, водят до доскоро немислимо повишаване на производителността на услугите и повишават избора на потребителите (2). От друга страна, те имат значителни последици върху пазара на труда и организацията на труда, като например увеличаване на неравенството в заплащането и ограничаване на достъпа до социалноосигурителни схеми, които могат да се окажат отрицателни за определени категории работници, ако не им се противодейства по подходящ начин.

1.3.

Ето защо въздействието на цифровизацията върху заетостта в сектора на услугите изисква политическо внимание и управление. Разработването на проактивна политика на европейско и национално равнище може и трябва да гарантира, че очевидният потенциал на цифровизацията може да бъде разгърнат, като същевременно се избягват опасностите, които крие. Със своята Програма в областта на цифровите технологии за Европа и инициативата за цифров единен пазар ЕС е активно действащо лице в сферата на цифровата политика. При все това повечето последици от цифровизацията върху заетостта не са признати, поради което остават встрани от вниманието на съответните политики.

1.4.

Цифровизацията със сигурност е едно от най-динамично развиващите се явления на нашата епоха, при което възможностите и рисковете са тясно преплетени. В бъдеще развитието ѝ вероятно ще бъде от сложно естество, като наред с традиционните дружества и отрасли ще възникват нови предприятия, малки фирми и гъвкави операции. Към днешна дата не се знае изцяло и не може да се предскаже с точност какво въздействие оказват тези процеси върху заетостта. Поради това нарастват опасенията от спадане на заетостта, като в същото време на пазарите на труда в ЕС все още има несъответствие между предлаганите и търсените умения. В тази ситуация от ключово значение е конструктивното сътрудничество и повишената осведоменост сред основните участници, т.е. правителствата и социалните партньори. Поради голямото разнообразие от социално-икономически структури и различни равнища на икономическо развитие в ЕС може би са необходими специфични анализи и подходи за управление на последиците от цифровизацията върху пазарите на труда и заетостта.

1.5.

ЕИСК подчертава очевидните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията, в областта на заетостта в сектора на услугите и отправя следните препоръки за тяхното политическо управление:

1.5.1.

За да може на работната ръка в ЕС да се предоставят уменията, от които се нуждае в ерата на цифровите технологии, трябва да бъдат насърчавани публичните и частните инвестиции в професионалното образование и да се разгледа необходимостта от мерки на равнището на ЕС за обобщаване на добрия опит относно платения отпуск във връзка с обучение в държавите членки.

1.5.2.

В рамките на широк диалог следва да се разгледа по-подробно дали и доколко личният живот на работещите се нуждае от допълнителна защита във време на повсеместна цифрова мобилна комуникация и какви мерки на национално и европейско равнище са подходящи за ограничаване на тази всеобща достъпност. Следва да се обмислят и интелигентни мерки за укрепване на положението на все по-големия брой самостоятелно заетите лица в това отношение.

1.5.3.

Необходими са по-добри статистически данни и научни изследвания в сферата на икономиката на услугите (в световен мащаб и на европейско равнище), за да се съставят по-точни прогнози за развитието на пазара на труда, както и за поляризирането на труда, заетостта и доходите. Ето защо „Хоризонт 2020“ следва да предостави достатъчно финансиране за научни изследвания в областта на заетостта в икономиката на услугите. Освен това са крайно необходими подробни и често актуализирани статистически данни, демонстриращи разпространението и ръста на нестандартните форми на заетост, включително данни за практики като краудсорсинга.

1.5.4.

С цел да се противодейства на увеличаващото се неравенство в доходите, предизвикано частично от цифровизацията, следва да се насърчава колективното договаряне на всички равнища, преди всичко в отрасли и предприятия, които са засегнати от цифровизацията. Това може да гарантира, че новите форми на цифровизирана организация на труда повишават качеството на работните места, а не го влошават.

1.5.5.

Необходими са строги разпоредби относно защитата на личните данни на наетите лица, за да се защитят установените стандарти за неприкосновеност на личния живот на работното място. Европейското законодателство за защита на данните следва да определи високи минимални стандарти и не трябва да пречи на държавите членки да приемат допълнителни разпоредби. Регламентът на ЕС за защита на данните, който е в процес на договаряне, следва да съдържа „отворена клауза“, която да позволява на държавите членки да надхвърлят минималните стандарти на ЕС.

1.5.6.

ЕС и държавите членки би трябвало чрез осъществяването на диалог със социалните партньори да проучат стратегии за това как може да се адаптира приложното поле на социалните и трудовите стандарти, така че те да отразяват условията на една цифровизирана сфера на труда.

1.5.7.

Новият индустриален цикъл на четвъртата индустриална революция и цифровизацията засягат цялото общество. Нужен е конструктивен диалог между социалните партньори, държавите членки и ЕС, за да се обсъдят последствията за пазара на труда, както и евентуалните и необходими корекции в областта на социалното и трудовото законодателство. Неотдавна правителствата и социалните партньори започнаха изключително обещаващи инициативи, например в Германия, Нидерландия и Австрия. Във всички случаи трябва да се вземат под внимание особеностите на националното развитие и неговите перспективи. Най-добрите практики следва да се разпространяват.

1.5.8.

ЕС, националните правителства и социалните партньори следва да започнат дебати, с цел да определят политически мерки и законодателство, които да осигурят подходящи нива на задължителна социална защита за цялата работна сила — включително за хората с нестандартни форми на заетост.

1.5.9.

Общите икономически рамкови условия са твърде различни в отделните държави членки. С цел насърчаване на заетостта, въпреки намаляващото търсене на работна ръка, трябва в диалог с всички заинтересовани страни да се посочат евентуалните проблеми и в съответствие с потребностите в отделните държави членки да се разработят съответни стратегии за решаването им (включително и в областта на публичните инвестиции, иновациите, създаващи работни места, както и разпределението и намаляването на работата).

1.5.10.

Реформите на данъчните системи трябва да бъдат разгледани внимателно, за да се осигурят сходни нива на данъчно облагане за всички форми на доходи, независимо дали идват от традиционно организирани сектори, или от икономиката на споделянето. За да се осигури и в бъдеще устойчивостта на системите за социално осигуряване и за да се облекчи бремето върху труда, би могло да се помисли за използване на част от дивидента от цифровизацията за тази цел.

2.1.

През последните години станахме свидетели на значими пробиви в развитието на цифровите технологии. Новите и изключително големи възможности на цифровите технологии позволяват автоматизацията на все повече задачи и професии (напр. „автомобил без шофьор“, „Интернет на нещата“, „Индустрия 4.0“). В допълнение към това цифровите технологии водят до драстични намаления в разходите за търсене и трансакции и по този начин способстват за развитието на изцяло нови и позволяващи бързо разрастване бизнес модели в сектора на услугите (напр. онлайн пазари и платформи, включително така наречената икономика на споделянето, Uber, Airbnb). Това насърчава цифровизацията на бизнес моделите и процесите в множество икономически сектори. Някои от тях вече са разгледани в предходни становища на ЕИСК (3).

2.2.

Цифровизацията води до процеси на коренна промяна и преструктуриране в почти всички отрасли в сектора на услугите (4), за който до съвсем скоро се считаше, че може да устои на технологичната рационализация. Услугите дълго време се разглеждаха като подкрепящи други области на икономиката (напр. селското стопанство, минното дело, производствената сфера и строителството), домакинствата и потребителите и като предимно пасивен ползвател на новите технологии. Появата на интернет обаче, в съчетание с либерализацията на телекомуникационните услуги, съществено промени ролята на услугите.

2.3.

Въздействието на тези тенденции върху заетостта в засегнатите сектори се натрупваше бавно през последните десетилетия, но сега набира скорост. Някои от последиците от цифровизацията върху заетостта в сектора на услугите вече са видими, включително:

2.4.

Понастоящем цифровизацията обещава да повиши производителността до безпрецедентни равнища, като донесе по този начин „дивидент от цифровизацията“, както и обратната страна на медала — да намали значително търсенето на работна сила, особено за средноквалифицирани работници. Последното върви ръка за ръка с повишаването на безработицата, „ерозията на средната класа“ и по-нататъшното увеличаване на неравенството в доходите (7).

2.5.

В момента дружества от САЩ доминират цифровата икономика, докато Европа почти напълно е изгубила позиции в развитието на цифровите технологии. Също така Европа изглежда недобре подготвена за фундаменталните промени, причинени от цифровизацията, които оказват влияние върху икономиката и обществото ни (т.е. вече споменатото огромно повишаване на производителността и заплахата от създаване на дисбаланс, които може да доведат до рязко нарастване на безработицата за определени категории от работници и до допълнителна поляризация на обществото), което дава повод за безпокойство.

2.6.

Въпреки че е невъзможно да се прогнозира резултатът от предизвиканата от технологиите промяна в такъв голям мащаб, очевидно е необходимо да се призове ЕС да поеме активна роля във формирането на тези тенденции и в управлението на тяхното въздействие върху заетостта и обществото — особено като се има предвид, че в момента такава активна роля далеч не е реалност (8). Настоящото становище има за цел да промени това положение чрез обсъждане на въздействието на цифровизацията върху заетостта в сектора на услугите и чрез предоставяне на съответни препоръки относно политиките.

3.1.

Като логично следствие от цифровизацията, цифровите технологии се въвеждат във все по-голям брой работни места в сектора на услугите. Например почти 60 % от служителите в банковия сектор съобщават за въвеждането на нови технологии на работните им места през последните три години (9). От служителите се изискват специфични „електронни“ умения, за да овладеят такива технологии. Това означава, че учебните програми в областта на професионалното образование и обучение трябва да бъдат актуализирани и да бъдат въведени съответни мерки за обучение.

3.2.

Официалните данни на Комисията обаче показват големи проблеми в областта на формирането на умения, като е изчислено, че 47 % от работната сила в ЕС няма достатъчни електронни умения — макар че сред държавите има значителни различия (10). Освен че пропилява възможности за създаване на работни места, това „несъответствие между търсените и предлаганите умения“ може да възпрепятства развитието на цифровата икономика и така да навреди на конкурентоспособността на ЕС, ако проблемът не бъде решен.

3.3.

Необходими са надеждни сведения относно нужните и липсващите умения, за да се преодолее това несъответствие в уменията в учебните програми. Всъщност ЕС вече активно действа в тази област, по-специално чрез агенции като Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop). Предоставянето на възможност на социалните партньори да поемат водеща роля в такова „придобиване на информация за уменията“, например под формата на секторни „съвети по уменията“, вече се е доказало като успешна практика. В този контекст буди съжаление фактът, че Комисията обмисля отслабване на тяхната роля чрез замяната на съветите по уменията с участието на социалните партньори със съюзи на уменията с участието на множество заинтересовани страни. Въпреки това, тъй като проблемът с несъответствието между търсените и предлаганите умения е трайно установен въпреки придобитата информация за уменията, главният проблем изглежда е в липсата на стратегическо прилагане и инвестиции.

3.4.

От ключово значение е да се насърчават публичните и частните инвестиции в областта на професионалното образование и обучение. В някои държави членки съществуват минимални права на платен образователен отпуск. Следва да се проучи дали това е целесъобразен инструмент както за работниците, така и за работодателите за адаптиране към потребностите от квалификации и дали са необходими европейски мерки за повсеместно възприемане на този опит в ЕС.

4.1.

Променящите се изисквания относно уменията са свързани с промени в организацията на труда, т.е. на задачите, които служителите изпълняват, и на начина, по който ги изпълняват. В тази област цифровизацията понастоящем води до постепенна „поляризация“ на заетостта в сектора на услугите по отношение на автономията на работа и заплатите, което означава, че работните места в сектора на услугите е по-вероятно да се намират във високия или ниския край на скалата на заплатите и автономията, с все по-малко работни места между двете крайности. Същевременно трябва да се следи и новото развитие, което произтича от спонтанното адаптиране на пазара на труда.

4.2.

Един цифровизиран сектор на услугите създава търсене на работна ръка, която да изпълнява задачи, изискващи задълбочени познания, особено за длъжности, отнасящи се до предоставянето на професионални и технически услуги, които са свързани например с управлението на ИТ мрежи. Задачите, изпълнявани от такива специалисти, обикновено могат да се извършват дистанционно и по всяко време с помощта на мобилни цифрови устройства.

4.3.

Такава гъвкава организация на труда обикновено предоставя на служителите висока степен на автономия на работа и има потенциал да повиши качеството на работните места, да подобри и да улесни съчетаването на професионалния и семейния живот. Такива гъвкави форми на работа обаче създават и рискове, свързани с това дали служителите са или се чувстват задължени да останат на разположение за работа по всяко време. Подобна „работа без граници“ може да причини стрес и преумора.

4.4.

В рамките на широк диалог следва да се разгледа по-подробно дали и доколко личният живот на работещите се нуждае от допълнителна защита във време на повсеместна цифрова мобилна комуникация и какви мерки на национално и европейско равнище са подходящи за ограничаване на тази всеобща достъпност. Следва да се обмислят и интелигентни мерки за укрепване на положението на все по-големия брой самостоятелно заети лица в това отношение.

4.5.

В други сектори автономията на работното място намалява поради цифровизацията на услугите. Това се случва например в логистични центрове за електронна търговия, където се създават работни места с изключително рутинни задължения. При такива форми на организация на труда служителите обикновено получават подробни инструкции чрез цифрови устройства относно това кои артикули в коя кутия да опаковат.

4.6.

Поради техния стандартизиран и сравнително прост характер такива рутинни форми на работа създават достъпни възможности за трудова заетост за нискоквалифицирани работници и лица, навлизащи на пазара на труда. Качеството на такъв тип работа обаче често се възприема като ниско, защото служителите усещат, че техните умения и способности не се използват пълноценно.

4.7.

Цифровизацията със сигурност е едно от най-динамично развиващите се явления на нашата епоха, при което възможностите и рисковете са тясно преплетени. В бъдеще развитието ѝ вероятно ще бъде от сложно естество, като наред с традиционните дружества и отрасли ще възникват нови предприятия, малки фирми и гъвкави операции. Към днешна дата не се знае изцяло и не може да се предскаже с точност какво въздействие оказват тези процеси върху заетостта. Поради това нарастват опасенията от спадане на заетостта, като в същото време на пазарите на труда в ЕС все още има несъответствие между предлаганите и търсените умения. В тази ситуация от ключово значение е конструктивното сътрудничество и повишената осведоменост сред основните участници, т.е. правителствата и социалните партньори. Поради голямото разнообразие от социално-икономически структури и различни равнища на икономическо развитие в ЕС може би са необходими специфични анализи и подходи за управление на последиците от цифровизацията върху пазарите на труда и заетостта.

4.8.

Необходими са по-добри статистически данни и научни изследвания в сферата на икономиката на услугите (в световен мащаб и на европейско равнище), за да се дадат по-детайлни прогнози за поляризирането на работата и заетостта. За тази цел следва да бъде осигурено адекватно финансиране за изследвания на заетостта в сектора на услугите и организацията на труда в рамките на „Хоризонт 2020“. Констатациите от тези изследвания трябва да бъдат приведени в действие чрез активни политики по заетостта, които да гарантират, че се използват възможностите за висококачествени цифрови работни места, като същевременно се избягват рисковете. Освен това въвеждането на нови форми на организация на труда следва да подлежи на преговори между социалните партньори, с цел да се гарантира, че новите форми на цифровизирана организация на труда повишават качеството на работните места, а не го влошават.

4.9.

С тези тенденции към поляризация в организацията на труда се появява и поляризацията на доходите, както отбелязва и Европейският парламент (11). В някои случаи това се улеснява от липсата или заобикалянето на колективните трудови договори. Такъв например е случаят, когато доставчиците на цифрови услуги изтъкват специалния характер на своите бизнес модели, за да оспорят приложимостта на съществуващите колективни трудови договори спрямо своите служители. В този смисъл някои дружества за електронна търговия настояват, че тяхната работна сила не се квалифицира като търговци на дребно и следователно не подлежи на колективно договорените заплати в сектора на търговията на дребно.

4.10.

С цел да се противодейства на увеличаващото се неравенство в доходите, предизвикано частично от цифровизацията, следва да се насърчава колективното договаряне на всички равнища, преди всичко в секторите и предприятията, които са засегнати от цифровизацията.

4.11.

Работниците в цифровизираните форми на организация на труда създават големи количества лични данни, които съдържат информация относно това какво правят служителите, къде, кога и с кого. Това създава възможности за високоефективна работа в непрекъснати потоци от информация, но също и за вмешателски практики на наблюдение на служителите, които застрашават установените стандарти за неприкосновеност на личния живот на работното място.

4.12.

Необходими са строги разпоредби относно защитата на личните данни на наетите лица, за да се защитят установените стандарти за неприкосновеност на личния живот на работното място. Европейското законодателство за защита на данните следва да определи високи минимални стандарти и не трябва да пречи на държавите членки да приемат допълнителни разпоредби. Регламентът на ЕС за защита на данните, който е в процес на договаряне, следва да съдържа „отворена клауза“, която да позволява на държавите членки да надхвърлят минималните стандарти на ЕС.

5.1.

Тъй като информацията може да се споделя на големи разстояния и сред широка аудитория при много ниски разходи, цифровите технологии позволяват силно разпокъсани бизнес модели. Това намалява необходимостта от фиксирани, функционално и географски интегрирани дружествени структури с ясно определен персонал, йерархии и помещения.

5.2.

Подобни тенденции увеличават способността на дружествата да разчитат на гъвкаво наета работна ръка, например под формата на самостоятелно заети лица. Напоследък се наблюдава значително нарастване на броя на самостоятелно заетите лица, особено в сектори на услугите като ИКТ, медиите, административните и спомагателните услуги (12). Практики като краудсорсинг (crowdsourcing), т.е. онлайн платформи, които позволяват на дружествата да публикуват търгове за работни задачи, за които се конкурират лица, работещи на свободна практика, се очаква да доведат до още по-голямо нарастване на броя на самостоятелно заетите лица. Освен това конкуренцията за изпълнение на възлаганите задания в такива платформи за краудсорсинг е глобална, което предполага конкурентно предимство за кандидати от места, отличаващи се с ниска издръжка на живота, ниски ставки на подоходните данъци и ниска степен на социалноосигурително покритие.

5.3.

Някои от работниците ценят гъвкавостта, предлагана от тези форми на заетост. Голямото нарастване на нестандартните форми на заетост обаче би могло да направи частично неефективни установените институции на пазара на труда (като структурите, свързани със законодателството за защита на заетостта, режимите на здравословни и безопасни условия на труд, колективните трудови договори и социалния диалог). Освен това при засилената трансгранична конкуренция между търсещите работа, например в портали за краудсорсинг, подобни институции на пазара на труда са изложени на конкурентен натиск. Задача на националните социални партньори и правителствата е посредством конструктивен диалог да изготвят съответни решения, за да се гарантира и в бъдеще, с оглед на свързаната с цифровизацията промяна, справедлив и приобщаващ пазар на труда за всички форми на заетост.

5.4.

Заетостта в икономиката на споделянето се оказва особено деликатна в това отношение. В много случаи трудовото правоотношение и правният статут на участващите страни остават неясни. Въпросът дали шофьорът на личен автомобил, който може да бъде нает чрез онлайн платформа, е самостоятелно заето лице или зависимо заето лице, и ако да, от кого — от пътника или от оператора на онлайн платформата — често остава неясен. Поради това определянето на съответното законодателство както по отношение на заетостта и отговорността, така и по отношение на колективно договорените разпоредби, е правно предизвикателство. Ако никои от установените правни категории и колективни договори не са приложими, икономиката на споделянето наистина ще функционира в сиви правни зони. Това може да упражни конкурентен натиск върху заетостта и дружествата, осъществяващи дейност в рамките на установените правни категории и колективни трудови договори.

5.5.

Понастоящем липсва достоверна и актуална информация, въз основа на която би могло да се определи кои мерки на политиката за заетостта са ефективни за икономиката на споделянето. За да се промени тази ситуация, спешно са необходими подробни и често актуализирани статистически данни за заетостта при нестандартни и нови форми на заетост.

5.6.

ЕС и държавите членки следва да обмислят стратегии за адаптиране на обхвата на защита на социалните и трудовоправните стандарти, така че те да отразяват условията на работа в цифровия свят. Инициативите в тази област следва да бъдат под формата на структуриран диалог със социалните партньори, за да допринесат за основани на данните решения, отчитащи също и интересите на потребителите на услуги. Обещаващи инициативи вече има в Германия, Нидерландия и Австрия.

5.7.

Тъй като тези тенденции отправят предизвикателство и към установените практики на социалния диалог и колективното договаряне, е необходим конструктивен диалог между социалните партньори, за да се обмислят възможни и нужни корекции. Европейският съюз може да играе важна роля за насърчаване на този диалог, като предоставя финансиране за съответните проекти на социалните партньори и насърчава свързаните с това научноизследователски проекти по програмата „Хоризонт 2020“.

5.8.

Цифровизацията дава възможност бизнес моделите в сектора на услугите да станат много по-малко трудоемки. Такъв например е случаят с банковото дело, където бизнес процесите бяха частично автоматизирани и пренесени в цифровото пространство. Това прави излишна част от работната сила. Frey и Osborne (University of Oxford) очакват, че професиите и работните места със среден доход, включително някои свободни професии, ще бъдат особено засегнати от тази автоматизация (13). Цифровизацията ще доведе до значителни последици за заетостта и в областта на публичната администрация и публичните институции, както и по отношение на услугите от общ интерес, което досега не се вземаше предвид. Ето защо ЕИСК ще изрази своята позиция по този въпрос в специално становище по собствена инициатива.

5.9.

По изчисления на мозъчния тръст „Bruegel“ държавите — членки на ЕС, рискуват да загубят между 40 и 60 % от работните места през следващите двадесет години поради автоматизация, предизвикана от цифровизацията (14). Освен това изглежда, че в цифровата епоха, за разлика от предишни етапи на промишленото развитие, общото увеличение на производителността в икономиката вече не се изразява директно в ръст на заетостта (15). Поради това остават сериозни съмнения дали една напълно цифровизирана икономика ще генерира достатъчно търсене на работна ръка, за да компенсира очакваните загуби на работни места в резултат от автоматизацията на услугите. От друга страна, в Европа все още съществува несъответствие между търсените и предлаганите умения и е трудно да се правят прогнози.

5.10.

Трябва да бъдат наблюдавани промените в търсенето на работна ръка в цифровизираната икономика на услугите, измерено в отработени часове. За да се повиши заетостта въпреки намаляващото търсене на работна ръка и за да не се застраши социалното сближаване, спешно е необходимо да се води диалог между всички засегнати участници, за да се привлече вниманието към възможните проблеми и да се разработят стратегии за решаването им според изискванията на отделните държави членки (напр. в областта на публичните инвестиции в иновации, създаващи работни места, в създаването на работни места, в разпределянето на работата и скъсяването на работното време).

6.1.

Големият ръст на нестандартните форми на заетост, предизвикан от цифровизацията, сочи, че все по-голяма част от работната сила не дава принос и не се възползва от установените системи за социална сигурност, като например общественото осигуряване за безработица, здравното и пенсионното осигуряване. В някои държави членки тази тема вече е предмет на дискусии между социалните партньори и правителството. В съчетание със спад на общите равнища на заетост, такива тенденции могат да намалят приходите, а оттам и цялостната ефективност на установените данъчни и социални режими, които разчитат на приходи, получени основно чрез налози и данъци върху заплатите, както и на системи на съфинансиране от работодателя и наетото лице, и следователно зависят от високите нива на стандартна заетост.

6.2.

Тази загуба на ефективност би представлявала сериозна заплаха за концепцията на европейския социален модел, който е изграден върху активно обществено участие във финансирането и предоставянето на услуги от общ интерес и ефективни системи за социално осигуряване. Успешното овладяване на процеса на дигитализация обаче е силно зависимо от ефективното предоставяне на услуги от общ интерес, като например съвременните образователни системи и широколентовата инфраструктура.

6.3.

ЕС, националните правителства и социалните партньори следва да започнат дебати, с цел да определят политически мерки и законодателство, които да осигурят подходящи нива на задължителна социална защита за цялата работна сила — включително за самостоятелно заетите лица, работещите в условията на краудсорсинг и в икономиката на споделянето. Следва да се отбележи, че в рамките на тези групи е възможно да бъдат изразявани различаващи се мнения.

6.4.

Аналогично, реформите на данъчните системи трябва да бъдат разгледани внимателно, за да се осигурят сходни нива на данъчно облагане за всички форми на доходи, независимо дали идват от традиционно организирани сектори или от икономиката на споделянето. ЕС следва да насърчава и координира съответните реформи на равнището на държавите членки.

6.5.

За да се гарантира и в бъдеще устойчивостта на системите за социално осигуряване и за да се облекчи бремето върху труда, би могло да се помисли за използване и на част от дивидента от цифровизацията за тази цел.