Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52014IE6520

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Борба с корупцията в ЕС: отговор на опасенията на предприятията и гражданското общество“ (становище по собствена инициатива)

    OB C 13, 15.1.2016, p. 63–72 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    15.1.2016   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 13/63


    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Борба с корупцията в ЕС: отговор на опасенията на предприятията и гражданското общество“

    (становище по собствена инициатива)

    (2016/C 013/11)

    Докладчик:

    г-н Filip HAMRO-DROTZ

    Съдокладчик:

    г-н Pierre GENDRE

    На 16 октомври 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

    „Борба с корупцията в ЕС: отговор на опасенията на предприятията и гражданското общество“

    Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 юли 2015 г.

    На 510-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 септември 2015 г. (заседание от 16 септември 2015 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 184 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

    1.   Препоръки

    1.1.

    ЕС следва незабавно да разработи последователна и всеобхватна петгодишна стратегия за борба с корупцията и придружаващ я план за действие, които да бъдат одобрени от председателите на Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет. Председателствата и институциите на ЕС трябва да се ангажират с ясни цели за борба с корупцията в своите програми, както и в рамките на междуинституционалното сътрудничество. Те трябва да имат далновиден дневен ред и да се съсредоточат върху хоризонталните аспекти на борбата с корупцията в рамките на ЕС и във външните му отношения, засилването на помощта за държавите членки и насърчаването на транснационалното сътрудничество, повишаването на почтеността в институциите и защитата на финансовите интереси на ЕС. Насърчаването на прозрачността и предотвратяването на корупцията следва да бъдат основни цели във всички политики на ЕС. Стратегията следва да отчита отправените в настоящото становище препоръки.

    1.1.1.

    Приоритет номер едно следва да бъде подкрепата за усилията на държавите членки да изпълняват и прилагат съществуващите национални, европейски и международни инструменти.

    1.1.2.

    Необходимо е да се прави преглед на напредъка на стратегията в рамките на цикъла на европейския семестър, като се вземат предвид докладите на Комисията за борбата с корупцията и редовните анкети. Разпространението на корупцията следва да се взема предвид и при мониторинга, който ЕС упражнява над спазването на принципите на правовата държава в държавите членки, и по-конкретно в контекста на обвързването с условията по програмите за икономическа подкрепа, договорени с държавите членки и с трети държави.

    1.2.

    Засиленото и приобщаващо транснационално сътрудничество за борба с корупцията следва да бъде ключова концепция на стратегията:

    1.2.1.

    Европейската комисия и държавите членки на ЕС, следва да засилят транснационалното сътрудничество за борба с корупцията в контекста на обновената европейска стратегия за вътрешна сигурност за периода 2015 — 2020 г. (COM(2015)185), да подобрят координацията между компетентните органи (OLAF, Евроюст, Европол, омбудсмана, Сметната палата) и да осигурят ефективно управление на Европейската мрежа за борба с корупцията (EACN). Те следва да разширят обмена на най-добри практики и да засилят координацията и сътрудничеството между националните прокурори при трансгранични наказателни производства, например в случаи на възстановяване и репатриране на активи, придобити от престъпна дейност.

    1.2.2.

    Европейският съвет има ключова ръководна роля и може да даде тласък на борбата с корупцията, като:

    инициира програми за подобряване на информираността и образованието в държавите членки относно: значението на почтеността в обществото и икономиката; естеството и мащаба на корупцията в политиката, съдебната система и публичната администрация; ролята на корупцията за потискане на свободата на словото, разпространение на организираната престъпност и подкопаване на конкурентоспособността; и да стартира дебат по същество за бъдещето на демократичното управление в Европа;

    насърчи и въведе засилени мерки за предотвратяване на корупцията; в този контекст и като предприеме действия за преглед и насърчаване на прилагането на UNCAC в рамките на ЕС (съгласно член 63 от UNCAC и Резолюция 3/1)“;

    активизира усилията за сближаване на националното наказателно право, когато то се превръща в пречка пред ефективното разследване и наказателно преследване на корупцията. Специално внимание следва да се обърне на хармонизирането на определенията за корупция и конфликт на интереси. Препоръчително е това да се постигне посредством законодателството на ЕС или посредством рамки като т.нар. „отворен метод на координация“, с цел да се набележат законодателни основни принципи като насоки към държавите членки;

    одобри без забавяне регламента за създаване на Европейска прокуратура и подновения регламент относно Евроюст;

    1.2.3.

    На тристранната среща на високо равнище по социалните въпроси следва, в съответствие с членове 152–155 от ДФЕС, да се обмисли как социалният диалог на хоризонтално и секторно равнище би могъл да допринесе за усилията за предотвратяване и борба с корупцията.

    1.2.4.

    Следва да се засилят консултациите и участието на гражданското общество (въз основа на член 11 от ДФЕС), както и на Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите, във връзка ангажирането им с инициативите на ЕС за борба с корупцията.

    1.2.5.

    Институциите на ЕС и компетентните органи следва, в сътрудничество с държавите членки, да предприемат по-активни действия за повишаване на обществената осведоменост за това как гражданите могат да участват в борбата с корупцията, като се наблегне на правата и средствата за правна защита, гарантирани от законодателството на ЕС. Необходимо е да се организира информационна кампания, насочена към масмедиите, с която, например, да се обясни какви са каналите, по които гражданите могат да сигнализират за подозрения за корупция и злоупотреби със средства на ЕС. Това следва да се съчетае с по-голяма прозрачност при изразходването на средствата на ЕС.

    1.3.

    В допълнение към законодателните мерки, ЕС следва да инициира и подкрепи алтернативни мерки за насърчаване на приемането и прилагането на кодекси и стандарти за съответствие и за борба с подкупите и корупцията в отделните дружества, в съответствие с международните, секторните и европейските инструменти и насоки. Прилагането на етичен кодекс (включващ и подходящи разпоредби относно подаването на сигнали за нередности) от страна на отделните дружества следва да съдържа концепцията за прозрачно и приобщаващо участие на съответните заинтересовани страни, включително служителите. От дружествата навсякъде по света следва да се изисква да разполагат със система за управление на борбата с корупцията, за да могат да бъдат избирани за проекти, получаващи средства от ЕС.

    1.3.1.

    ЕС следва също така да използва подновяването на своята стратегия за корпоративната отговорност, за да проучи — със съдействието на предприятията, социалните партньори и търговските сдружения — как да се осигури широко разпространение на най-добрите практики в корпоративното управление и етиката.

    1.3.2.

    Приветства се приетата неотдавна директива относно оповестяването на нефинансова информация, която налага на големите дружества в ЕС изискването да се отчитат за своите норми за съответствие и етични стандарти. Тя следва да насърчи дружествата да гарантират, че антикорупционните стандарти, включващи подходящи механизми за предупреждение, се спазват по цялото протежение на веригата им на доставки, и че малките и средните предприятия също са предприели пропорционални мерки.

    1.3.2.1.

    Това засяга в особено голяма степен доставките на природни ресурси, които често са източник на уязвимост на корупция. ЕС може да използва за основа най-добрите практики в сектора на горското стопанство и регулаторните подходи към т.нар. „полезни изкопаеми от зони на конфликт“ в САЩ. В този контекст Европейската комисия следва да приложи последователен подход при преразглеждането на своята стратегия за суровините. Тя следва да работи съвместно с представителите на бизнеса на европейско равнище за разработването на съгласуван и последователен подход към изкореняването на корупцията във веригата на доставки.

    1.4.

    Европейската комисия следва отново да преразгледа директивите за обществените поръчки, за да потърси начини за подобряване на прозрачността и надеждността на процедурите. Тя следва да наблюдава проактивно как държавите членки (а също и регионалните и местните власти) прилагат съществуващите разпоредби за предотвратяване на конфликти на интереси и привилегироване, и при необходимост да предоставя по-подробни насоки. Правилата за възлагане на обществени поръчки следва да обхващат всички дружества независимо от техния произход.

    1.4.1.

    Европейската комисия следва да гарантира наличието на подходящи канали за съобщаване на случаи на корупция при процедурите за възлагане на обществени поръчки на национално и местно равнище и да осигури по-добри възможности за предявяване на искове, включително от участници, които не са пряко засегнати. ЕС и държавите членки следва да насърчават висока степен на прозрачност при тези процедури. Положително се оценява бъдещото налагане на електронната тръжна процедура като норма. Следва да се направи по-широко достояние фактът, че информацията относно тръжната процедура и спечелилите се публикува на електронната платформа на ЕС TED (Tenders Electronic Daily — „електронен ежедневник за обществените поръчки“) в лесно достъпен и позволяващ анализиране формат.

    1.4.2.

    Дружествата, кандидатстващи за договори за обществени поръчки, следва да предоставят информация за собствеността, включително за действителния собственик на дружеството. Големите дружества, кандидатстващи за договори, следва да разполагат със строги кодекси за борба с подкупите и корупцията (в съответствие с международните, европейските и секторните инструменти и насоки). Оповестяването на информация следва да зачита защитата на търговските тайни (вж. становище на ЕИСК INT/145) и не бива да се възпрепятства от различия в националното законодателство за защита на данните.

    1.4.3.

    Прилагането на санкции — последната от които да бъде изключване от процедурите за възлагане на обществени поръчки за пропорционален период от време — както и на аналогични мерки за лицата в публичния сектор, следва да се насърчава от ЕС като възпиращо средство срещу корупцията. Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и държавите членки следва да създадат общоевропейска система за кръстосано изключване, която да интегрира системите за изключване на европейско и национално равнище и да гарантира, че корумпираните лица са изключени от участие в публични тръжни процедури в ЕС, както предвиждат новите директиви на ЕС относно обществените поръчки (2014/24 и 25). За лицата в публичния сектор следва да има аналогични последици. Възможността за такова изключване следва да се обмисля най-вече в случаи, в които дружество е било осъдено за закононарушение или е пренебрегнало задължението си да предприеме превантивни мерки за борба с корупцията. Системата следва да проявява снизходителност към дружества, които са провели реформи и са предприели необходимите стъпки за предотвратяване на извършването на корупционни деяния („вътрешна чистка“). Следва да се насърчава прилагането на „пактове за почтеност“ — ангажименти, поети от държавните органи и предприятията, за спазване на завишени стандарти за прозрачност и почтеност на тръжните процедури. Необходимо е да се обръща по-сериозно внимание на етичното поведение и подчинението в държавните дружества и публичната администрация както на национално, така и на регионално/местно равнище.

    1.5.

    ЕС следва да подобри прозрачността на финансовите потоци на цялата си територия. Приетото неотдавна законодателство за повишаване на прозрачността на собствеността на дружествата в рамките на четвъртата Директива относно борбата с изпирането на пари се приветства, но е необходима публична информация за собствениците на тръстове и други корпоративни структури. Прозрачността на международните финансови потоци може да се подобри най-вече чрез засилена корпоративна отчетност, основаваща се на международните и секторните насоки и на съответното законодателство на ЕС, което изисква от мултинационалните дружества да докладват ключова финансова информация в страните, в които развиват дейност.

    1.5.1.

    Следва да се подобри спазването на приложимото законодателство на ЕС от страна на банките. В този контекст Европейската комисия и Европейският банков орган следва да играят по-активна роля за това да се гарантира, че слабостите в прилагането на правилата в една държава членка не отслабват системата като цяло. Европейската комисия следва също така да използва правомощията си, за да хармонизира наказателните санкции в тази област, с цел да се гарантира, че всички европейски юрисдикции разполагат с подходящи възпиращи санкции. Държавите членки следва също така да обявят за престъпление умишленото незаконно обогатяване на длъжностни лица, както постановява член 20 от UNCAC.

    1.6.

    В много случаи разобличаването на корупцията зависи от добрата воля на отделните лица да подадат сигнал, стига това да се прави добросъвестно и основателно. Европейската комисия следва да потърси алтернативни начини за насърчаване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, и да изготви проучване за осъществимост относно инструментите на равнище ЕС, евентуално регламент или директива, вземайки предвид международните и секторните насоки, както и съответните резолюции на Европейския парламент. Зачитането на неприкосновеността на личния живот и търговските тайни не бива да възпрепятства разобличаването на корупцията (Директива 2013/36 — ДКИ IV). Следва да се въведат подходящи предпазни разпоредби за защита на съответните страни от подаването на неверни сигнали за нередности.

    1.7.

    Както показват опитът и проучванията, съществува риск от злоупотреби при разпределянето и изразходването на парите на европейските данъкоплатци посредством структурните и инвестиционните фондове на ЕС (включително от Европейския фонд за стратегически инвестиции). Корупцията често е свързана с измами, но тяхното разследване се възпрепятства от слабости в сътрудничеството между ЕС и националните власти. ЕС следва да играе по-важна роля в мониторинга и одитирането на начина, по който се използва финансирането, въз основа на концепцията за нетолериране на корупцията и измамите. Европейската прокуратура следва да бъде учредена като независима и ефективна европейска служба, разполагаща с подходящи ресурси, за да разследва и да повдига обвинения не само за престъпления, засягащи финансите на ЕС, но и за сериозни трансгранични престъпления като корупция, както се посочва в Договора от Лисабон. Капацитетът на Евроюст също трябва да бъде засилен, тъй като в някои случаи са замесени трети държави, които не са под юрисдикцията на Европейската прокуратура.

    1.8.

    ЕС следва да засили участието си в усилията за борба с корупцията в световен мащаб. Той следва да включи строги разпоредби за борба с корупцията в своите споразумения с трети държави. Програмите за финансиране (фондове за предприсъединяване, съседство, сътрудничество за развитие, външна помощ и др.) следва да включват строги разпоредби за обвързване с условия за борба и превенция на корупцията (за да бъдат защитени и самите фондове). Трябва да се изградят солидни механизми за наблюдение на изпълнението и ефективността.

    1.8.1.

    Следва да се предприемат мерки за ефективна защита, както на вътрешния пазар, така и на международната сцена, на дружества от ЕС, спазващи етичните стандарти, срещу техни конкуренти от трети държави, които пренебрегват тези разпоредби. Елементите на защитата трябва да включват следното: „договорните условия следва да бъдат изготвени така, че свързаният с договора риск да е разпределен справедливо“ (съображение 65 от Регламент № 1316/2013 за МСЕ). Този принцип следва да бъде включен в текста на всички инструменти на ЕС, отнасящи се до финансирането от ЕС.

    1.8.2.

    ЕС следва също така да положи повече усилия, за да гарантира, че финансовата му система няма да се превърне в убежище за мръсни пари. Така например събитията в Африка, Близкия изток и Украйна през последните години разкриха неадекватността на двустранните подходи към възстановяването и репатрирането на откраднати активи. Европейската комисия следва да играе по-активна роля за подпомагане и координиране на връщането на откраднати активи на въпросните държави.

    1.9.

    Самите институции на ЕС трябва да гарантират, че са стожер на прозрачността, почтеността и доброто управление, за да зададат стандарта за държавите членки. Само така институциите на ЕС ще се радват на необходимия авторитет и доверие, за да могат да инициират, насочват и прилагат горепосочените мерки. За тази цел институциите следва да се стремят към максимална отчетност и прозрачност на процеса на вземане на решения, включително създаване на „законодателен отпечатък“ за законодателството и политиките на ЕС — т.е. публично и своевременно документиране на взаимодействията между институциите на ЕС, държавите членки и лобистите — както и законодателство за задължително регистриране на лобирането в ЕС.

    1.9.1.

    ЕС следва също така да проявява последователност и далновидност при наблюдението и предотвратяването на конфликти на интереси, тъй като те могат да влияят на процеса на вземане на решения. Следва да бъдат създадени независими комитети по етика с правомощия да отправят обвързващи препоръки и да налагат санкции. В петгодишния план за действие, посочен в препоръка 1, следва да бъдат изложени по-нататъшните реформи, като се вземат предвид заключенията на докладите на Комисията и OLAF за борбата с корупцията.

    1.10.

    ЕИСК следва да предприеме целенасочени действия, за да допринесе за борбата с корупцията в ЕС:

    да повишава осведомеността сред гражданското общество като последващо действие във връзка със становището;

    да участва в диалога между публичния и частния сектор по въпроса за корупцията, каквото е желанието на Комисията;

    да засяга въпроса за борбата с корупцията и измамите в предстоящите си становища и да обмисли възможността за допълнителни становища, включително относно корупцията в отделните сектори;

    да повдигне въпроса в рамките на сътрудничеството си с националните ИСС и контактите си със заинтересованите страни, както и по време на изнесените дейности на ЕИСК;

    да направи оценка на преразглеждането на вътрешния Кодекс за добро административно поведение на ЕИСК и на Кодекса за поведение на неговите членове, както и на въвеждането на вътрешни правила за лицата, подаващи сигнали за нередности;

    да насърчава редовното сътрудничество за борба с корупцията в рамките на институциите на ЕС (Европейски съвет, Европейска комисия, Европейски парламент), компетентните агенции и Комитета на регионите;

    да създаде група за наблюдение на борбата с корупцията.

    2.   Описание на корупцията

    2.1.

    Корупцията обикновено се определя като „всякаква злоупотреба с власт с цел постигане на лична облага“, въз основа на Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC). Настоящото становище използва това определение като отправна точка.

    2.2.

    Корупцията е широко разпространено явление от световен мащаб. Според оценките корупцията в Европа (без да се смятат злоупотребите с публични средства на ЕС) струва на данъкоплатците в ЕС приблизително 120 милиарда евро годишно, което почти се равнява на общия годишен бюджет на ЕС, възлизащ на един процент от БВП на ЕС. Между държавите членки съществуват големи разлики по отношение на корупцията. В много от тях корупцията прониква във всички слоеве на публичния и частния живот. Във въведението към „Доклада на ЕС за борбата с корупцията“ от 2014 г. Европейската комисия посочва: „Корупцията вреди сериозно на икономиката и на обществото като цяло … Държавите — членки на ЕС, не остават незасегнати от тази реалност. Корупцията … се отразява на доброто управление, разумното управление на публичните средства и конкурентните пазари. В крайните случаи тя подкопава доверието на гражданите в демократичните институции и процеси.“

    2.3.

    Корупцията има много лица. В зависимост от сектора тя може да се класифицира като корупция в публичния сектор, корупция в частния сектор и политическа корупция. В незаконното деяние винаги са замесени поне две съгласяващи се страни.

    2.3.1.

    Типични примери за корупция са подкупите, в тяхната активна и пасивна форма, включително предлагането, предоставянето, приемането или склоняването към получаване на облага като подбуда за законно, незаконно или неетично действие, под формата на подаръци, заеми, такси, рушвети, награди (т.нар. скрити комисиони) и други облаги, като намаляване на данъците, визи, услуги, спонсорство и дарения. В много от случаите корупцията е свързана с други незаконни практики, като уговаряне на цени, тръжни манипулации, изпиране на пари, незаконно обогатяване, изнудване и измами. Тя присъства и в по-трудни за засичане действия като привилегироване и непотизъм при назначаването на длъжностни лица, търговия с влияние и услуги, клиентелизъм, неетични практики на предоставяне на имунитети, амнистия и приватизация, подкупване на съдебни и полицейски служители, финансиране на политически партии и манипулативни предизборни кампании. Нерегулираните или зле управлявани конфликти на интереси могат да доведат до корупция, като например високоплатени длъжности в дружества, предлагани без „период на прекъсване“ на бивши публични служители (т.нар. „кадрова въртележка“).

    2.3.2.

    За всички тези неетични и незаконни дейности допринасят редица фактори. Те включват правни пречки (имунитет на длъжностни лица на изборни длъжности и срокове на давност); липсата на международни стандарти, кодекси за поведение, етични насоки и подходящи механизми за предупреждение; липсата на прозрачност при вземането на решения в публичния сектор и начините, по които се оказва влияние върху него, например неоповестяването на външни приходи и дейности от страна на избрани или назначени длъжностни лица, или на техните задкулисни срещи с лица, желаещи да повлияят на решенията.

    2.3.3.

    Корупцията често е свързана със сивата икономика и с организираната престъпност. В своята оценка на заплахата от тежката и организираната престъпност (SOCTA) Европол идентифицира около 3 600 организирани престъпни групи и мрежи, действащи понастоящем на територията на ЕС, които все повече проникват във всички аспекти на икономиката.

    2.4.

    Корупцията се смята за сериозен и разрастващ се транснационален проблем в целия ЕС (и в световен мащаб). Корупцията минава отвъд националните граници.

    2.5.

    През юни 2011 г. Европейската комисия предприе важна стъпка в усилията си за справяне с корупцията в Европа, като прие цялостен законодателен пакет за борба с корупцията. С него беше въведен механизъм за докладване за борбата с корупцията в ЕС. През февруари 2014 г. беше публикуван първият доклад на ЕС за борбата с корупцията — COM(2014) 38 final. Предвидено е следващите доклади да се публикуват веднъж на всеки две години. Този първи доклад има за цел да даде началото на широк дебат между заинтересованите страни, включително гражданското общество, с цел да се подпомогнат усилията за борба с корупцията и да се установи как европейските институции могат да допринесат към усилията за справяне с корупцията. Концепцията за „участие на обществото“е вдъхновена от член 13 от UNCAC.

    2.5.1.

    В доклада се разглеждат специфичните за отделните държави членки проблеми, свързани с корупцията, и като цяло се подчертава, че държавите членки следва да активизират усилията си за борба с корупцията, тъй като не транспонират, прилагат и изпълняват в достатъчна степен разпоредбите на международните и европейските инструменти в тази област.

    2.5.2.

    Заедно с доклада бяха публикувани две проучвания на нагласите на Евробарометър: а) Специален барометър за корупцията и б) експресно („Флаш“) проучване, фокусирано върху бизнеса.

    2.5.2.1.

    Основните данни от проучванията са следните (всички съотношения се отнасят към броя на гражданите/дружествата от ЕС, участвали в проучването):

    три четвърти от гражданите на ЕС смятат, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна. В десет държави членки техният дял е по-висок от 90 %;

    повече от половината европейци считат, че равнището на корупцията се е увеличило през последните три години;

    три четвърти от европейците заявяват, че подкупите и използването на връзки често са най-лесните начини да получат някои публични услуги (например медицински и здравни грижи) в страната си;

    повече от две трети от европейците смятат, че в институциите на ЕС има корупция, а повече от половината считат, че институциите не спомагат за намаляване на корупцията в Европа;

    около половината от дружествата смятат, че корупцията е проблем при извършването на стопанска дейност. Държавните дружества и публичният сектор, включително данъчните и митническите власти, се оказват особено уязвими;

    повече от половината дружества заявяват, че корупцията е широко разпространена в сектора на обществените поръчки в резултат на конфликти на интереси, непрозрачни практики, привилегироване. Обществените поръчки за проекти и договори в областта на градското развитие, инфраструктурата, строителството и здравеопазването се посочват като особено податливи на корупция на всички равнища.

    2.6.

    Доклад на ОИСР от декември 2014 г. показва, че мащабът на подкупването на чужди длъжностни лица продължава да бъде неприемливо голям. В него се описват над 400 случая на подкупване на чужди длъжностни лица през периода 2009 — 2014 г. Подкупите са били 11 % от общата средна стойност на операциите, като в много от случаите те са били свързани с обществени поръчки. Две трети от случаите са съсредоточени в четири сектора: добивна промишленост, строителство, транспорт и складиране, информация и комуникации.

    2.7.

    Що се отнася до усилията за защита на финансовите интереси на ЕС (парите на данъкоплатците, управлявани от ЕС), през 2013 г. е имало 16 000 докладвани случая на нередности (на стойност приблизително 2 милиарда евро) при използването на средства на ЕС, от които 1 600 случая на измами (на стойност 350 милиона евро). От 2009 г. насам броят на докладваните нередности се е увеличил с 22 %, а тяхната стойност е нараснала с 48 %. Фалшифицирането на документи (в много случаи вероятно свързано с корупция) е основният източник на това поведение. В годишния си доклад за 2013 г. Сметната палата на ЕС констатира злоупотреби или грешки при използването на около 5 % от отпуснатите средства от ЕС, преди всичко в областта на регионалната политика, енергетиката и транспорта, селското стопанство, околната среда, рибарството и здравеопазването.

    3.   Международни инструменти срещу корупцията и подкупите

    3.1.

    В допълнение към националното законодателство за борба с подкупите и корупцията държавите — членки на ЕС, са страна по редица международни конвенции и договори, и са задължени да спазват законодателството на ЕС в тази област. Всяка от тези конвенции има своя собствена процедура за мониторинг, която обикновено включва някаква форма на партньорска проверка.

    3.2.

    Най-важните международни инструмента и механизми за борба с корупцията са:

    Конвенцията на Организацията на Обединените нации срещу корупцията (UNCAC);

    Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки;

    Наказателната конвенция относно корупцията от 1999 г. и Гражданската конвенция за корупцията на Съвета на Европа.

    3.3.

    Най-важните правни инструменти на ЕС за борба с корупцията са:

    член 83, параграф 1 от ДФЕС, който предоставя на ЕС мандат за предприемане на действия за справяне с тежка престъпност (включваща, наред с останалото, и корупцията) с европейско или трансгранично измерение;

    член 325, параграф 4 от ДФЕС, който предоставя правно основание за всички необходими мерки за борба с измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС;

    Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на ЕС и на държавите — членки на ЕС, 1997 г.;

    Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета относно борбата с корупцията в частния сектор;

    3.4.

    UNCAC е най-всеобхватната от международните конвенции. Всички държави членки на ЕС, са ратифицирали конвенцията, а ЕС също е страна по нея.

    3.5.

    ЕС прие директиви, съобщения и рамкови решения, в които предимно се установяват минимални стандарти и се разглеждат въпроси, които са свързани с борбата срещу корупцията и измамите: данъчни измами и укриване на данъци, изпиране на пари, корпоративна социална отговорност, докладване на нефинансови операции, корпоративно управление, обществени поръчки и одит. ЕИСК редовно е излизал със становища по тези инициативи на ЕС.

    3.6.

    ЕС въведе разпоредби за борба с корупцията и измамите в своите програми за финансиране, както вътрешни, така и външни (в това число политиките за разширяване, съседство и развитие).

    3.7.

    Като първа мярка за защита на спазващите закона дружества от ЕС, които развиват дейност на пазарите на трети държави, в текста на всички инструменти на ЕС, отнасящи се до финансирането от ЕС, следва да бъдат включени принципите на справедливо разпределяне на свързаните с договора рискове, залегнали в съображение 65 от Регламент № 1316/2013 за МСЕ и в член 3.24 от „Политики и правила в областта на обществените поръчки“ на ЕБВР.

    3.8.

    От 2011 г. Европейската комисия прилага, въз основа на член 325 от ДФЕС, всеобхватна стратегия за борба с измамите (COM(2011) 376), с цел да се подобри целият цикъл на борбата с измамите — превенцията, разкриването и условията за разследване на измамите, и да се постигне адекватно репатриране и възпиране с помощта на възпиращи санкции. Службите на Комисията разработиха секторни стратегии за борба с измамите. Важен в това отношение е и проектът на директива (COM(2012)363) относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред.

    4.   Саморегулиране — етични кодекси във връзка с корупцията и подкупите

    4.1.

    Саморегулирането играе съществена роля в борбата с корупцията и подкупите. Все по-често дружествата приемат корпоративната отговорност, спазването на правилата и предотвратяването на корупцията като част от своята вътрешна политика и управление. Етичните кодекси на отделните дружества се основават предимно на международните и секторните насоки и би следвало да прилагат стандартите на ЕС в тази сфера (докладване на нефинансови операции, корпоративна социална отговорност и т.н.). Ключовата цел на кодексите на дружествата е да насърчат етичното поведение във всички дейности на дружествата, да обвържат всички заинтересовани страни с този ангажимент и да гарантират неговото спазване по прозрачен и приобщаващ начин, също и в контекста на социалния диалог.

    4.2.

    Основните международни насоки и механизми, описващи принципите за избягване на корупцията и подкупите и за стимулиране на етичното поведение и прозрачността в дружествата, са:

    Международен наказателен съд: Правила за борба с корупцията, Насоки за подаването на сигнали за нередности, ръководства и т.н.;

    Глобален договор на ООН, 10 принципа срещу корупцията, и придружаващото го ръководство относно докладването;

    Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия: Препоръка № 7 относно „Борба с подкупите, склоняването към подкуп и изнудването“;

    Стандарт ISO 37001 „Системи за управление на борбата с подкупите“ (в процес на изготвяне, ISO PC/278);

    Насоки на Групата на Световната банка за борба с корупцията;

    Глобалната инициатива за отчитане (GRI, GR4);

    „Трансперънси интернешънъл“: Принципи за борба с подкупите в бизнеса и др.

    Насоките за отделните сектори на равнище ЕС, например тези за европейския строителен сектор (www.fiec.org, включително насоки и съвместни изявления по темата) и добивната промишленост (www.eiti.org), са от първостепенно значение за съответните сектори. Същото се отнася и за националните насоки (например германският Кодекс за устойчивост, насоките за датската промишленост), които имат важна ръководна роля за поведението на дружествата.

    4.3.

    Европейският парламент и Комисията са приели свои собствени вътрешни етични ръководства в допълнение към задълженията на длъжностните лица, произтичащи от Правилника за длъжностните лица на ЕС, включително Кодекс за поведение на членовете на Европейската комисия и Кодекс за поведение на членовете на Европейския парламент, които дават указания как да се процедира при даване на подаръци и дарения, при други финансови интереси и при конфликти на интереси. ЕИСК също е приел подобни кодекси.

    5.   Наблюдения във връзка с опасенията на стопанските среди и гражданското общество

    5.1.

    Ситуацията по отношение на корупцията и измамите с публични средства в ЕС е неприемлива. Последиците се усещат остро от гражданското общество и стопанските среди. Корупцията води до допълнителни разходи за потребителите и до несигурна среда за дружествата, спазващи етичните стандарти. ЕИСК с неудовлетворение отбелязва широко разпространените случаи на корупция и измами в държавите членки на ЕС, както и слабия политически ангажимент на правителствата и местните власти към ефективната борба с корупцията, включително към изпълнението и прилагането на съществуващите международни, европейски и национални инструменти.

    5.1.1.

    Независимо в коя част на Европа се намират, гражданите и социалните и икономическите участници имат правото да живеят в прозрачно и справедливо управлявано общество, основано на принципите на правовата държава. Финансовата криза и кризата с еврото станаха повод за все по-остри критики сред гражданите срещу фрапиращата корупция и за загуба на доверие у гражданите в демократичното управление на равнище ЕС, което доведе до разпространение на евроскептицизма. Гражданското общество очаква от ЕС и държавите членки да активизират усилията си за борба с корупцията и измамите. Лицата, отговорни за вземането на решения, трябва да демонстрират, че работят в защита на обществения интерес.

    5.2.

    По тези причини ЕИСК се ангажира с усилията за справяне с проблема. Комитетът отговаря на искането на Европейската комисия гражданското общество да бъде ангажирано с борбата срещу корупцията; основната цел на становището е да допринесе за следващия доклад на ЕС за борбата с корупцията (през 2016 г.), както и да подпомогне усилията за повишаване на осведомеността, разпространяване на информация и насърчаване на прозрачността.

    5.3.

    Корупцията е не само морален и етичен, но и икономически проблем, тъй като нанася вреди на легалната икономика — справедливите условия и среда за търговията, инвестициите и конкуренцията — и се отразява негативно на растежа и конкурентоспособността. Данните на Световната банка и Световния икономически форум сочат, че икономическата конкурентоспособност е тясно свързана със способността на правителствата да контролира корупцията. Проучванията показват, че контролът над корупцията в ЕС е тясно свързан с условията за стопанска дейност, и разкриват негативното въздействие на корупцията върху частните инвестиции.

    5.3.1.

    Корупцията увеличава разходите за предприятията, тъй като в една корумпирана среда „чистите“ дружества рискуват да загубят договори. Тя намалява ефективността на вътрешния пазар и затова би могла да възпрепятства усилията за постигане на целите на стратегията за растеж „Европа 2020“ и за подобряване на конкурентоспособността на Европа в световен план, което отслабва шансовете за повишаване на заетостта и подобряване на благосъстоянието в Европа, както и на конкурентоспособността на дружествата от ЕС, развиващи дейност в чужбина.

    5.3.2.

    Дружествата с добри резултати в борбата с корупцията привличат инвеститори. Когато едно дружество е уличено в подкупване и корупция, на карта е заложен имиджът на целия корпоративен свят. Това не само уронва собствения му престиж, но и създава негативна представа за бизнеса като цяло. И все пак разпоредбите относно спазването на законодателството за борба с корупцията и изискванията за докладване следва да вземат предвид и административната и финансовата тежест за предприятията, особено за МСП.

    5.4.

    Медиите съобщават редовно за корупционни скандали по най-високите етажи на властта в много държави членки (както и в други държави по света). Политическата корупция (свързана, например, с назначения, подкупи и финансиране на политически партии и предизборна кампании, манипулиране на спортни събития), особено когато са замесени съдебни и полицейски органи, се възприема от гражданите като нанасяща най-голяма вреда на обществото. Трябва да се сложи край на тази практика, както и на ширещата се практика на плащане „под масата“ в много държави членки, която се отразява на ежедневието на гражданите. В основата на тези обществени явления изглежда стои промяна в представите за законност. Трябва да се потърси решение на този проблем — гражданите имат правото да им се осигурят правова държава, работещо управление и свободни от корупция обществени услуги. Необходима е промяна в нагласите, а културата на корупция, където съществува такава, трябва да бъде заменена от култура на прозрачност. Това следва да се извърши посредством законодателството и в рамките на възпитанието и образованието.

    5.5.

    ЕИСК подкрепя мерките за борба с корупцията и препоръките на Европейската комисия, усилията на ЕС за борба с корупцията, както и действията на Европейския парламент, и по-конкретно неговия План за действие за периода 2014 — 2019 г. за борба с организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари. Освен това препоръките, отправени в докладите на Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, ООН, ОИСР и Международния наказателен съд, са изключително важни и следва да се вземат под внимание при усилията за укрепване на политиките и действията на ЕС и неговите държави членки за борба с корупцията.

    5.6.

    Силната взаимообвързаност на икономиките на държавите членки и нарастващият мащаб и скорост на трансграничните парични потоци повишават риска от разпространение на корупцията в ЕС. Корупцията се превърна в транснационално явление и вече не може да се разглежда само като въпрос на националното наказателно право. Тя може да се сравни с инфекциозно заболяване, срещу което никой не може автоматично да се смята за имунизиран; необходимо е целенасочено лечение. За да бъде постигнат значителен напредък, днешният фрагментиран подход трябва да бъде заменен с по-последователен такъв. Докладите на Комисията следва адекватно да отразяват това измерение: мерките за борба с корупцията трябва да бъдат изготвяни и прилагани в контекста на една все по-интегрирана Европа и една все по-глобализирана икономика.

    5.6.1.

    Затова борбата с корупцията трябва да бъде поставена по-високо сред приоритетите на европейския дневен ред; ЕС следва да играе по-значима роля за насърчаване на прозрачността и запазване на целостта на вътрешния пазар, външните отношения, институциите на ЕС и разходите. Във всички съответни политики на ЕС — както вътрешни, така и външни — следва да се постави по-силен акцент върху борбата с корупцията и измамите. Предприятията и гражданското общество очакват това и настоящото становище обръща внимание на необходимостта от ефективно ръководство и координация от страна на ЕС. ЕС има потенциала да използва политическата си тежест за насърчаване на изграждането на общоевропейско пространство, основаващо се на почтеност и високи антикорупционни стандарти.

    5.7.

    ЕС се нуждае от недвусмислен ангажимент — европейски пакт за борба с корупцията за постигане на надеждна цялостна стратегия. Това начинание трябва да бъде ръководено „отгоре надолу“, като е необходимо да се осигури участието на всички заинтересовани страни на европейско, национално и местно равнище.

    5.8.

    Държавите членки са в предните редици на борбата с корупцията и измамите. Прилагането на строги мерки за борба с корупцията е тяхна отговорност (най-вече строго законодателство и функциониращ орган за борба с корупцията за справяне с корупцията в политическото и съдебното управление и с организираната престъпност); тяхно задължение е и да участват проактивно в транснационалното сътрудничество и в усилията за повишаване на обществената осведоменост относно борбата с корупцията и измамите.

    5.8.1.

    Участието на гражданското общество, в това число на предприятията, стопанските сдружения и социалните партньори, в усилията на национално равнище за борба с корупцията е важно, най-вече с оглед на повишаването на обществената осведоменост и предоставянето на насоки за това как да се избягват корупцията, измамите и подкупите. От ключово значение в този контекст е поведението на отделните дружества и органи. Платформите на национално равнище, като например националните звена за контакт на ОИСР и центровете за застъпничество и правни консултации на „Трансперънси интернешънъл“, също биха могли да играя важна роля в усилията за борба с корупцията на национално равнище. Медиите следва да признаят, че имат съществена роля и отговорност за повишаването на обществената осведоменост относно корупцията и усилията за борба с нея в държавите членки.

    Брюксел, 16 септември 2015 г.

    Председател на Европейския икономически и социален комитет

    Henri MALOSSE


    Top