7.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 294/19

—

да отмени решението на Общия съд от 18 март 2015 г. по дело T-250/13,

—

да отмени решението на апелативния състав по преписка R-1101/2011-2, алтернативно, ако е необходимо — да върне делото на Общия съд, и

—

да осъди СХВП да заплати направените от нея съдебни разноски и тези, направени от жалбоподателя пред Съда, Общия съд и апелативния състав, и

—

в случай че Energy Brands, Inc. встъпи в производството, да го осъди да заплати направените от него съдебни разноски.

—

е установил погрешно, че апелативният състав е взел предвид представените клетвени декларации, въпреки, че той не се е занимал изобщо с доказателствената им сила,

—

основал е изводите си на грешни факти, когато е потвърдил твърде ограниченото икономическо значение на поръчка на 12 палета бутилки с цел извършването на „пробни продажби“,

—

погрешно е установил и приложил правило, че пазар със значителен обхват — като този на напитки, в качеството им на продукти за масова употреба — автоматично води до по-високи изисквания за степента на използване,

—

не е спазил принципа, че липсва изискване за непрекъснато използване,

—

допуснал е грешка в правото, когато е приел, че причините за липсата на по-интензивно използване на марката през целия релевантен период, са били разгледани едва при преценката на съображенията за неизползване на тази марка,

—

не е взел предвид разликата между „неизползване“ и „случаите на използване в ограничена степен“,

—

погрешно е установил принцип, че когато апелативният състав преценява реалното използване на марката, той трябва да вземе предвид само доказателствата за наличие на такова използване, а не и доказателствата, обясняващи неизползването на тази марка,

—

погрешно е установил правило в контекста на рекламата и други промоционалните дейности, че само големите кампании имат значение,

—

погрешно е отрекъл релевантността на разпечатките от уебсайта на притежателя на марката и не е взел предвид обясненията на жалбоподателя и представените в това отношение доказателства,

—

показал е грешно разбиране на понятието „токен“.

—

е допуснал грешка в изчисленията,

—

не е взел предвид дефектите в продуктите и производството за отмяна по искане на трета страна като уважителна причина, и

—

допуснал е грешка в правото във връзка с изискването за множество съображения за използването в ограничена степен. В контекста на реалното използване не е необходимо съображенията за неизползване на марката в по-широка степен да отговарят на изискването за основателни причини за неизползване, а трябва да е достатъчно, че те оправдават защо използването не е било в по-широка степен.

—

е основал изводите си на изопачени факти, тъй като в действителност не е било налице никакво нарушение на задълженията за контрол и надзор над производството на продуктите,

—

показал е грешно разбиране на критериите „независимо от волята на притежателя на марката“ и „пречка“ съгласно член 19, параграф 1 от Споразумението ТРИПС, по-специално като не е поставил въпроса дали би било неразумно да се произвеждат и пускат на пазара нови продукти, а дали е било невъзможно,

—

не е обърнал внимание, че жалбоподателят е представил подробни обяснения защо е било невъзможно лесно и бързо да продължи с производството и доставката, които нито апелативният състав, нито самият Общ съд са взели предвид.

—

не е взел предвид, че производството за отмяна е напълно независимо от волята на притежателя на марката,

—

приложил е неправилен стандарт при преценката си, основана на твърдението, че производството за отмяна не възпрепятства притежателя на марката да я използва,

—

установил е грешен критерий за „преки последици“. Общият съд е признал, че ако производството за отмяна доведе до отмяната на марката, може да бъде предявен иск за вреди. Независимо от това той е отрекъл наличието на достатъчно основания за неизползване, тъй като това не е „пряка последица“ от производството за отмяна. Изводите на Общия съд в това отношение противоречат на изискването за реално използване. Краткото твърдение, че притежателят можел да прецени рисковете и в зависимост от това или да използва марката, въпреки възможността да бъде ангажирана отговорността му за вреди, или да се въздържи от използването на марката, съдържало явна дискриминация по отношение на малките и средните предприятия. Това разкривало също така лесна възможност за злоупотреба с производството за отмяна от трети заинтересовани от марката лица.