EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62013CN0326

Дело C-326/13 P: Жалба, подадена на 17 юни 2013 г. от Peek & Cloppenburg KG срещу решението на Общия съд (пети състав), постановено на 18 април 2013 г. по дело T-507/11 — Peek & Cloppenburg/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

OB C 245, 24.8.2013, p. 5–6 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
OB C 245, 24.8.2013, p. 5–5 (HR)

24.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 245/5


Жалба, подадена на 17 юни 2013 г. от Peek & Cloppenburg KG срещу решението на Общия съд (пети състав), постановено на 18 април 2013 г. по дело T-507/11 — Peek & Cloppenburg/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-326/13 P)

2013/C 245/08

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Peek & Cloppenburg KG (Дюселдорф, Германия) (представител: адв. P. Lange)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Peek & Cloppenburg KG (Хамбург, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 18 април 2013 г. по дело T-507/11,

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 28 февруари 2011 г. по преписка R 262/2005-1,

да осъди СХВП и Peek & Cloppenburg KG (Хамбург) да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква нарушение на член 8, параграф 4 от Регламента относно марката на Общността (1) (РМО) в резултат на погрешно тълкуване на признака от състава „предоставя […] правото да забрани използването на една по-скорошна марка“.

Противно на приетото от Общия съд, не можело да се счете, че изискването на разпоредбата се състои единствено в това, че правото, на което е направено позоваване, е с по-голям обхват от местния. Съответният признак от състава следвало да се тълкува в смисъл, че предварително се ограничава кръгът от знаци, с по-голям обхват от местния, на които може да се обоснове възражението. Съгласно това тълкуване, въпросното национално право трябвало да предостави на неговия притежател правото да забрани използването на по-скорошна марка на цялата територия на държавата членка, от която произхожда.

В подкрепа на това тълкуване били значението на производството по възражение срещу заявка за марка на Общността, разпоредбите на член 110 и член 111 от Регламент № 207/2009, както и разбирането на идентичния признак от състава на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 в член 4, параграф 4, буква б) от Директива 2008/95/ЕО (2).

Германският законодател транспонирал член 4, параграф 4, буква б) от Директива 2008/95/ЕО в националното право като е направил правилно тълкуване в този смисъл, че въпросното право следвало да предостави на неговия притежател правомощието да забрани използването на по-скорошна марка на цялата територия на Федерална република Германия. Тълкуването на признака от състава „предоставя […] правото да забрани използването на една по-скорошна марка“ било определящо за спора.

При условията на евентуалност жалбоподателят изтъква нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 в резултат на извършено от Общия съд погрешно тълкуване на признака от състава „с по-голям обхват от местния“. При това се позовава на значението на производството по възражение и целта на ограничаването на кръга от национални знаци, на които може да се обоснове възражението, на нормативния контекст с член 110 и член 111 от Регламент № 207/2009, както и на разпоредбата на член 4, параграф 4, буква б) от Директива 2008/95/ЕО.


(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

(2)  Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25).


Top