22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/51

А.

като има предвид, че ролята на Европейския съюз като участник на световната сцена се е увеличила през последните десетилетия и като има предвид, че са необходими нов подход и допълнителни финансови средства, ако ЕС трябва да действа колективно и да посреща глобалните предизвикателства по един демократичен, съгласуван, последователен и ефикасен начин;

Б.

като има предвид, че в отношенията си с останалата част от света Европейският Съюз ще продължи за развива своите външнополитически цели, да утвърждава и насърчава своите ценности и интереси, да допринася за защитата на своите граждани, да се стреми да утвърждава тези ценности по света с цел да допринася за мира, сигурността и устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, включително зачитането на принципите на Устава на Обединените нации, като има предвид, че насърчаването на правата на човека – особено на универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, ще бъде в центъра на външната дейност на ЕС и като има предвид че Хартата на основните права на Европейския съюз вече е задължителна по отношение на външните дейности на ЕС;

В.

като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда ново измерение във външната дейност на Съюза като цяло, включително в ОВППС, което, заедно с предоставената правосубектност на ЕС и съответните институционални нововъведения, а именно учредяването на длъжност заместник председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател и върховен представител) и създаването на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) може да бъде решаващ фактор за съгласуваността, ефективността и последователността на външната дейност на Съюза и може значително да подобри способността му да оказва влияние на световната сцена;

Г.

като има предвид необходимостта от по-нататъшни усилия за подобряване на навременността при реагиране от ЕС на политически кризи и регионални конфликти; като има предвид, че настоящите механизми за вземане на решения и финансиране могат да затруднят навременната и всеобхватна реакция и като има предвид, че трябва да бъдат намерени пътища за по-нататъшно ограничаване и отпадане на правилото за единодушие;

Д.

като има предвид, че правилното определяне на общите европейски интереси и действието в съответствие с тези интереси е от съществено значение за постигането на целите на външната дейност на Съюза и по-специално на целите на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС); като има предвид, че е важно да се гарантира, че всички възприети политики и предприети действия също отговарят на международното право, включително на принципите, залегнали в Устава на ООН;

Е.

като има предвид, че мирът, насърчаването на зачитането на правата на човека и зачитането на принципа на правовата държава в целия свят са основните цели на външните политики на ЕС;

Ж.

като има предвид, че Договорът от Лисабон упълномощава заместник председателя и върховен представител да оказва съдействие на Съвета и на Комисията за гарантиране на съгласуваността между различните области във външната дейност и между тези области и другите области на политики о на Съюза;

З.

като има предвид, че от датата на влизане в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз упражнява всички права и поема всички задължения на Европейската общност, като същевременно продължава да упражнява съществуващите права и да поема задължения на ЕС;

И.

като има предвид, че новите предизвикателства към сигурността изискват поставянето на по-силен акцент върху засилването, съчетаването и балансирането на различни граждански и военни инструменти по целия спектър от дейности, свързани с предотвратяването на конфликти, решаването на конфликти, управлението на кризи и укрепването на мира;

Й.

като има предвид, че десет години след поставянето на началото на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), период, по време на който бяха разположени 23 мисии в кризисни райони, е необходимо увеличаване на военните и гражданските способности и укрепване на структурите, с оглед адекватно отразяване на ролята, която Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) има в подкрепа на ОВППС и осигуряването на международна сигурност;

1.

Призовава заместник председателя и върховен представител и нейната служба да разработят – с оглед задълбочаване на колективното стратегическо мислене на Съюза – съгласувана външнополитическа стратегия на ЕС, основаваща се на целите и на принципите, залегнали в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); изразява становището, че една такава стратегия следва ясно да определя общия интерес на ЕС в областта на сигурността и така да служи като референтна рамка при определяне на политиката, както и за формулирането, финансирането, изпълнението и мониторинга на външната дейност на ЕС; призовава заместник председателя и върховен представител да включи пълноценно съответните органи на Европейския парламент в това начинание; счита, че понятието „човешка сигурност“, така както е определено в доклада от Мадрид от 2007 г. на изследователската група за човешката сигурност, и понятието „отговорност за защита“, така както е определено в заключителния документ от Световната среща на високо равнище през 2005 г., следва да се превърнат в два от водещите принципи на външната политика на ЕС;

2.

Приветства амбицията на Съвета за възприемане на по-стратегически, тематично ориентиран и ефективен подход по въпросите, свързани с ОВППС при изготвянето на годишния доклад за 2008 г.; също така приветства въвеждането от Съвета на по-прозрачна структура с основни глави за минали дейности и, по-специално, за бъдещите перспективи в областта на ОВППС; също така отбелязва по-доброто представяне в доклада на регионалния контекст на външните действия;

3.

Подчертава отново, че обхватът на доклада не следва да се ограничава единствено до описание на дейностите по ОВППС, но също така да предоставя възможност за установяване на диалог с Европейския парламент с цел развитие на по-стратегически подход към ОВППС; препоръчва годишният доклад относно ОВППС да се превърне в доклад, в който се разглежда изпълнението и се оценява ефективността на стратегията на ЕС в областта на външната политика през съответната година и се очертават бъдещите й насоки; препоръчва също така в тези доклади да се отделя повече внимание на бюджетните нужди и на финансовите последствия от външните дейности;

4.

Вярва в допълнителната стойност на един по-обхватен и всестранен подход в контекста на годишните доклади в областта на ОВППС, по-специално в главите относно регионалните групи и партньори и взаимовръзките между мисиите в областта на ОВППС и ОПСО, а също така и относно другите инструменти за насърчаване на ролята на ЕС като участник на световната сцена; счита, че такава перспектива би позволила, наред с другото, получаването на по-ясна представа за общия принос от бюджета на ЕС в даден регион;

5.

Повтаря отново позицията си, че с оглед засилването на демократичната легитимност на ОВППС, компетентните органи на Парламента следва да бъдат консултирани относно стартирането на мисии по линия на ОПСО и че когато е уместно, решенията следва да вземат предвид и да се позовават на становища, приети от Парламента; счита, че тези консултации следва да включват информация относно основанията за избиране на съответния начин на действие и обяснения за това как мисията се вписва в съответните действия на равнище ЕС и на международно равнище, финансовите й отражения и взаимодействието й с други инструменти на ЕС;

6.

Приветства влизането в сила на Договора от Лисабон, което осигурява на ЕС инструменти за по-нататъшно засилване на неговата роля и видимост на международната сцена; подчертава в тази връзка основната роля, която всяка отделна държава-членка, Съветът и новият заместник председател и върховен представител трябва да изиграят за превръщането на писмените разпоредби на Договора в действителни факти и значими действия чрез укрепване на отношенията на ЕС с неговите стратегически партньори и консолидиране на водещата му роля в рамките на международни форуми; подчертава значението на разпоредбата от Договора, съгласно която компетенциите на Съюза по въпроси, свързани с ОВППС вече включват всички области на външната политика и всички въпроси, свързани с сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана;

7.

Отбелязва, че председателят на Европейския съвет осигурява „на своето равнище и в това си качество външното представителство на Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност“; предупреждава обаче, че това трябва да става без да се засягат правомощията на заместник-председателя / върховния представител и с пълното признаване на ключовата роля на Европейската комисия, не само в създаването и поддържането на достиженията на правото на ЕС по отношение на външните отношения, но също и в гарантирането на външното представителство на Съюза с изключение на ОВППС;

8.

Приветства ролята, която заместник председателя и върховен представител ще играе като председател на Съвета по външни работи и факта, че неин представител ще председателства Комитета за политика и сигурност (КПС); очаква тези нови функции да засилят междуинституционалните контакти и да допринесат за по-стабилен диалог между институциите; приканва заместник-председателя и върховен представител да продължи практиката, въведена от предишния върховен представител и предишните членове на Комисията, отговарящи за външните отношения, на периодични явявания на пленарни заседания на Парламента и пред парламентарната комисия по външни работи, и практиката на неофициални срещи, с оглед засилването и провеждането на редовни, системни и съдържателни консултации с Парламента и неговите компетентни органи;

9.

Счита, че сливането на междуправителствените стълбове и общностния стълб и техните функции в една единствена длъжност на заместник председател и върховен представител, който подлежи на колективно гласуване за одобрение от Европейския парламента, може да увеличи демократичната легитимност на дейностите по ОВППС при условие, че се поддържа стратегически диалог в условия на равнопоставеност между Парламента, Съвета и Комисията на всички равнища;

10.

Подчертава, че държавите-членки следва да работят в дух на взаимна политическа солидарност за постигане на все по-висока степен на сближаване на действията в областта на ОВППС;

11.

Подчертава отново, че за да може ЕС да играе активна роля в света, в бюджета на ЕС трябва да бъдат заделени достатъчно финансови средства; изразява съжаление, че съответният бюджет продължава да не се финансира в достатъчна степен и изразява сериозна загриженост относно последствията от недостатъчното финансиране върху способността на Съюза да провежда надеждна и проактивна външна политика; също така подчертава необходимостта от предоставяне на Съюза на нужните финансови средства за даване на последователен и адекватен отговор на непредвидени глобални предизвикателства и, в тази връзка, очаква да бъде консултиран и пълноценно включен в процедурите за бърз достъп до бюджетните кредити на Съюза, предназначени за спешно финансиране на инициативи в рамките на ОВППС; призовава заместник председателя и върховен представител едновременно с това да разработи ефективна комуникационна стратегия за по-добро информиране на гражданите на ЕС относно целите и достойнствата на ОВППС и, в тази връзка, изтъква отново значението на демократичната легитимност и демократичния контрол на външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз;

12.

Заявява повторно своята загриженост относно липсата на прозрачност и информация по отношение финансирането на общите разходи за операциите на ЕС, притежаващи военни или отбранителни аспекти, тъй като механизмът „Athena“ очевидно не позволява преглед на всички финансови аспекти на водените в рамките на ОВППС мисии; поради тази причина приветства създаването на началния фонд съгласно член 41, параграф 3 от ДЕС и изисква с него да се извършват консултации във връзка с управлението на този фонд, в съответствие с общите прерогативи на ЕП относно ОВППС и ОПСО, както са определени в член 36 от ДЕС; посочва, че засиленото участие на Парламента при определянето, надзора и проследяването на ОВППС произтича както от взаимовръзката между ОВППС и ОПСО, както се подчертава в член 42 от ДЕС, така и от засиления парламентарен надзор на национално и европейско равнище, както е записано в Протокол № 1 към горепосочения договор;

13.

Призовава Съвета, Комисията и заместник председателя/върховен представител да се възползват от възможността, предоставена от създаването на ЕСВД, за изграждане на по-съгласувана, последователна и ефективна външна политика; очаква в тази връзка основните ценности и цели на външната политика на Съюза, като зачитането и насърчаването на правата на човека, така както са залегнали във вече придобилата правно обвързваща сила Харта на основните права, и приоритетите на външната политика на Съюза, като управлението на кризи и укрепването на мира, да бъдат надлежно отразени в структурата на ЕСВД, включително и в структурата на човешките ресурси; отново изтъква, че при създаването и дейността на ЕСВД трябва да се запазят правата на Европейския парламент за упражняване на демократичен и бюджетен контрол;

14.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон има съществени последствия за ОВППС в резултат на реорганизирането на административните отговорности и следователно призовава Съвета и Комисията да гарантират, че икономиите от мащаба, що се отнася до подпомагащите структури, ще доведат до намаление на административните разходи;

15.

Подчертава необходимостта от по-голяма яснота относно критериите за назначаване и оценка на специалните представители на ЕС, като се има предвид и необходимостта и двата пола да бъдат представени в достатъчна степен; припомня, че понастоящем Парламентът не разполага със средствата да постави под въпрос отделен мандат на специален представител на ЕС, тъй като бюджетните кредити за упражняването на такъв мандат се включват в статия 19 03 06, която обхваща мандатите на специалните представители на ЕС като цяло; призовава следователно за засилен парламентарен надзор и контрол във връзка с назначенията и мандатите на специални представители на ЕС; счита, че функциите на съответните специални представители на ЕС следва постепенно да се поемат и изпълняват от базирани в отделни държави ръководители на делегации на ЕС, докато специалните представители на ЕС с регионални отговорности трябва да координират и да предоставят, под ръководството на заместник председателя и върховен представител, политически насоки на ръководителите на делегации в съответните държави, с оглед гарантиране на съгласувана и последователна външна дейност на ЕС; посочва, че в тази връзка съвместяването на двойни функции е първата, но не и единствената стъпка, която следва да се предприеме с оглед постигането на икономии от мащаба и на по-голяма ефективност на ОВППС; приканва заместник председателя и върховен представител да предприеме стъпки с оглед възлагането на специалните представители на ЕС на задачата да координират и да предоставят политически насоки също така и по отношение на мисиите по линия на ОПСО в рамките на своите области;

16.

Отправя искане към заместник председателя/върховен представител да се консултира със съответната парламентарна комисия относно назначенията, които прави на ръководни длъжности в ЕСВД, включително на специални представители на ЕС; изразява решимост да кани някои специални представители на ЕС и ръководители на делегации да се явяват пред комисията при назначаването си;

17.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон предвижда нови финансови процедури по отношение на ОВППС, засилва диалога между Съвета и Парламента по ОВППС, като предвижда провеждането на два годишни дебата със заместник председателя/върховен представител, и подробно описва ролята и отговорностите на Парламента по отношение на ОПСО; следователно призовава за преразглеждане и разширяване на съществуващите междуинституционални споразумения с участието на парламентарната комисия по външни работи, с оглед гарантиране на гладкото и ефективно изпълнение на бюджетните процедури, консултациите и надзора, свързани с ОВППС и ОПСО и подобряване на достъпа до чувствителна информация; обръща особено внимание в тази връзка на гореспоменатото Междуинституционално споразумение от 17 май 2006 г. и на Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана (5); изразява решимостта си да упражнява бюджетните си правомощия и демократичен контрол по отношение на ОВППС във връзка с всички институционални нововъведения, включително спогодбите за финансиране за ЕСВД;

18.

Отбелязва, че Договорът от Лисабон разширява обхвата на процедурата на одобрение до всички споразумения в областите, към които се прилага обикновената законодателна процедура, и укрепва правото на Парламента да бъде надлежно информиран от Комисията относно напредъка по преговорите за международни споразумения, така както е посочено в член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз; следователно счита, че преговорите за ново Междуинституционално споразумение с Парламента следва да се използват за предоставяне на Парламента на определение по същество на неговото участие на всеки етап от преговорите за сключване на международно споразумение;

19.

Настоятелно приканва Съвета на министрите на външните работи да прилага процедурата на гласуване с квалифицирано мнозинство във всички случаи, предвидени от новия Договор;

20.

Счита, че член 42, параграф 2 и параграф 7 от Договора за Европейски съюз, заедно с член 10 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз правят остатъчните функции на Западноевропейския съюз неактуални; следователно призовава съответните държави-членки на ЕС да предприемат действия съгласно член ХII от Договора за ЗЕС и да дадат една година предизвестие за намерението си да денонсират този договор; припомня, че правото на парламентарен контрол над дейностите по ОПСО и ОВППС принадлежи на Европейския парламент и на националните парламенти на държавите-членки на ЕС;

21.

Продължава да бъде загрижен относно сигурността на енергийните доставки и повтарящите се газови кризи като руско-украинската криза от януари 2009 г., която открои растящата енергийна зависимост на ЕС от източници на доставки и транзитни канали; също така подчертава необходимостта от предотвратяване на енергийна зависимост на ЕС от трети страни, която отслабва независимостта на външната политика на ЕС; припомня спешната необходимост да се предприемат действия относно енергийните предизвикателства чрез прилагане на обща европейска външна енергийна политика; призовава в тази връзка заместник-председателя и върховен представител решително да следва препоръките на Парламента за разработването на последователна и съгласувана политика, по-специално като насърчава съгласуваността на равнище ЕС при конструктивни преговори с енергийни доставчици, особено с Русия, и транзитните държави, като подкрепя приоритетите на ЕС в енергетиката и защитава общите интереси на държавите-членки, като развива ефективна дипломация по въпросите на енергетиката и по-ефикасни механизми за реагиране при кризисни ситуации и като подпомага разнообразяването на енергийните доставки и устойчивото използване на енергия, както и разработването на възобновяеми енергийни източници; подчертава, че само общ европейски подход би могъл да предотврати евентуални бъдещи затруднения с доставките на нефт и газ за държавите-членки и би увеличил енергийната сигурност на ЕС като цяло;

22.

Приветства подписването на споразумението за проекта „Набуко“; призовава Комисията и Съвета да се стремят към успешното прилагане на посоченото споразумение; подчертава, че в важно да се гарантира енергийната сигурност на ЕС като се насърчава южният коридор за доставките на суров нефт за Европа, включително по паневропейския нефтопровод Констанца-Триест;

23.

Счита, че увеличената конкуренция за достъп до природни и енергийни ресурси и контрол над тях създава значителен потенциал за конфликти и заплахи и че следователно ЕС следва допълнително да разработи политики за смекчаване, адаптиране и икономии на енергия с цел да отговори на рисковете за сигурността, създадени от влошаването на околната среда и изменението на климата; подчертава в това отношение, че ЕС трябва да укрепва водещата си позиция в глобалното управление на климата и да развива по-нататъшен диалог с други ключови фактори като бързоразвиващите се сили (Китай, Бразилия, Русия, Индия), САЩ и развиващите се страни, като се има предвид, че изменението на климата се е превърнало в ключов елемент от международните отношения;

24.

Изразява подкрепата си за това, Съюзът да продължи да допринася активно и ефективно за разрешаването на глобални въпроси, не на последно място посредством укрепване на системата на Обединените нации и като се отдава особено значение на консолидирането на Съвета по правата на човека и на премахването на смъртното наказание;

25.

Отбелязва значението на предотвратяването и управлението на конфликти, включително следкризисното възстановяване и реконструкция; подчертава необходимостта ЕС да разработи допълнително превантивни стратегии, да подобри процеса на ранно предупреждение и да разшири сътрудничеството си с регионални организации съгласно Устава на ООН;

26.

Подчертава, че външното измерение е ключово за успешното изграждане на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие; отново подчертава значението на организираното управление на миграцията; като има предвид горното, приветства приемането на Стокхолмската програма от Европейския съвет през декември 2009 г.; счита за съществено да се осигури сътрудничеството както на страните на произход, така и на транзитните страни и да се насърчи отношение на крепко сътрудничество чрез прилагане на политика на обвързване с положителни условия; посочва необходимостта от избягване на незаконна имиграция чрез насърчаване на местното развитие в страните на произход и борба с престъпните групи, извършващи трафик на хора; настоява, че външното измерение на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие трябва да бъде изцяло вземано предвид в европейската външна политика;

27.

Подчертава необходимостта от укрепване на капацитета, така че да с даде възможност за по-добър мониторинг на гражданските и военните мисии на Съюза и за извличане на уроци от начина, по който те се провеждат, за да се подобри планирането и управлението на бъдещи мисии; в тази връзка подчертава също така необходимостта от по-стратегически подход към мисиите по ЕПСО; предлага редовните съвместни консултативни заседания да имат за цел и оценката на успехите и недостатъците на приключилите мисии с оглед подпомагане на разработването на ориентиран към бъдещото подход относно бъдещите нужди, които да включват всички аспекти (финанси, изпълнение, административна организация);

28.

Призовава заместник председателя и върховен представител, Съвета и държавите-членки да гарантират адекватно равновесие между способностите на Секретариата на Съвета в областта на гражданското и на военното планиране и да осигурят подходящ брой служители в областта на правосъдието, гражданската администрация, митниците и посредничеството за да се гарантира подходящ и достатъчен експертен опит за ОПСО мисиите;

29.

Призовава в тази връзка за осигуряване на подходящ персонал за гражданския компонент и настоятелно приканва държавите-членки да се възползват от голямата възможност, предоставена от ЕСВД за обединяване на наличните ресурси за изграждане на съгласуван, ефективен и ефикасен потенциал в областта на управлението на кризи;

30.

Призовава държавите-членки да удвоят усилията си за намиране и използване на достатъчен на брой подходящ, квалифициран и балансиран по отношение на половата принадлежност персонал за участие в граждански и военни операции в рамките на ОПСО по целия свят в съгласувана и добре координирана рамка, включително в специфични високорискови райони, тъй като успехът на мисиите по ОПСО до голяма степен зависи от уменията и знанията на един добре обучен персонал; призовава в това отношение за съвместно обучение на персонала на мисиите по ОПСО; подкрепя напълно вече направените усилия по отношение изготвянето на насоки и обмена на най-добри практики с оглед подобряването на общата подготовка на персонала; изразява своето убеждение, че по-голямата последователност и съгласуваност по отношение на персонала по места ще подобри протичането на мисиите и също така ще улесни командироването на граждани на ЕС, което от чисто бюджетни съображения е за предпочитане пред прибягването до договорно нает международен персонал;

31.

Призовава Европейския съвет и Комисията да увеличат ангажимента на ЕС в многостранните преговори за намаляване на значимостта на ядрените оръжия;

32.

Отново потвърждава необходимостта от разоръжаване и укрепване на международните гаранции за неразпространение; в тази връзка приветства съвместното изявление от 4 декември 2009 г., чрез което президентът на Съединените американски щати и президентът на Руската федерация се ангажират да работят съвместно след изтичането на срока на Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (СТАРТ), и очаква ново споразумение по стратегическите въоръжения да се подпише и да влезе в сила колкото е възможно по-скоро; същевременно призовава ЕС и неговите държавите-членки да увеличат дипломатическите си усилия за постигане на успешно преразглеждане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие през май 2010 г.;

33.

Подчертава колко е важно целите на равенство между половете, права на човека и добро управление да бъдат изцяло интегрирани в планирането и провеждането на всички мисии и операции по ОПСО, включително проучвателни мисии, тъй като осведомеността и чувствителността относно въпроси на равенството между половете допринася за оперативната ефективност и за информираността относно ситуацията; в този контекст приветства назначаването на съветник по въпросите на равенството между половете в почти всички мисии по ОПСО; изразява съжаление, че сред 11 специални представители на ЕС няма нито една жена; призовава заместник-председателя и върховен представител систематично да включва равенството между половете и овластяването на жените в политическия диалог и в дискусиите относно политики между ЕС и държавите партньори;

34.

Приветства важната роля, която играят по целия свят защитниците на правата на човека; топло приветства факта, че Съветът по външни работи на заседанието си от 8 декември 2009 г. изрази своя ангажимент за подкрепа на защитниците на правата на човека чрез публични срещи с тях и чрез придаване видимост на техните дейности;

35.

Призовава Съвета да включи правата на човека и аспектите на доброто управление в мандата на специалните представители на ЕС и да назначи съветници по въпросите на правата на човека и доброто управление на постове в състава на персонала към тези представители;

36.

Препоръчва ЕС да засили своя политически диалог с трети държави и региони, по-специално със стратегически партньори, с които да координира позиции в международните организации и да подкрепя и насърчава демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека; в тази връзка припомня важната роля, която парламентарната дипломация играе като допълнителен инструмент в отношенията на Съюза с трети държави и региони; следователно счита, че заместник-председателят и върховен представител и нейните служби, включително специалните представители на ЕС, следва да разработят с Парламента общи стратегии към държавите и регионите партньори и следва да бъдат на разположение, за да подпомагат Парламента устно и писмено относно конкретни въпроси и посещения;

37.

Призовава Съвета, държавите-членки и заместник-председателя/върховен представител активно да търсят мирни решения на международните конфликти и да укрепват механизмите на ЕС за предотвратяване на конфликти;

38.

Подчертава ролята на ООН като основен гарант на международния мир и сигурност и на най-всеобхватна рамка за многостранно сътрудничество; счита, че укрепването на глобалното управление, международните институции и зачитането на международното право е от изключително важно значение за ефективните многостранни отношения и следователно трябва да бъде първостепенен стратегически приоритет за Съюза; счита, че институциите на ЕС и държавите-членки следва да продължат усилията си за задълбочаване на сътрудничеството и координацията със стратегически партньори, които упражняват глобално влияние, особено в рамките на Обединените нации; в това отношение подчертава спешната необходимост да се предприемат действия във връзка с глобалните проблеми, които са повод за обща загриженост за ЕС и за стабилността в световен мащаб, като тероризъм, организирана престъпност, енергийна сигурност, изменение на климата, постигане на ЦХР, управление на кризи, предотвратяване и разрешаване на конфликти, неразпространение на оръжия за масово унищожение и разоръжаване, управление на миграцията и насърчаване на правата на човека и гражданските свободи;

39.

Счита за съществено съответните делегации на ЕС в седалищата на ООН в Ню Йорк и Женева да получат адекватни средства и персонал, за да могат убедително и ефективно да реализират на практика новата институционална уредба съгласно Договора от Лисабон; следователно отбелязва със загриженост, че подходът на бюджетен неутралитет противоречи на тази спешна потребност от бързо и ефикасно установяване на присъствие на ЕС в ООН по време на първоначалния етап на прилагане на Договора от Лисабон;

40.

Счита, че ОССЕ предоставя важна рамка за възстановяване на доверието и засилване на сътрудничеството между държавите от Европа, Централна Азия и Северна Америка по ред въпроси, включително неразпространението, разоръжаването, икономическото сътрудничество и защитата и подкрепата за правата на човека и принципа на правовата държава; следователно подкрепя укрепването на ОССЕ също във връзка с откриването на дискусия относно идеята за даване на правосубектност на тази организация;

41.

Без да се засягат международните задължения на ЕС съгласно Устава на ООН, счита, че ЕС и НАТО следва да развият по-интензивно и по-ефективно партньорство, като се взема предвид постепенното развитие на политиките на ЕС в областта на външната политика, сигурността и отбраната, като се зачита изцяло автономността при вземане на решения на всяка от организациите; за тази цел препоръчва преглед на така наречените договорености „Берлин плюс“ и развиване на по-стратегически диалог относно споделените стратегически интереси и планирането за извънредни ситуации; настоятелно призовава за улесняване на по-широкото практическо сътрудничество на място на военно или гражданско равнище, особено когато двете организации действат в един и същ театър на мисии; в това отношение изразява неодобрение от нестихващия конфликт между Турция и Кипър, който все повече подронва ефективността на ЕС и на НАТО и доверието в тях;

42.

Потвърждава ангажимента си относно трансатлантическото партньорство като важен елемент и една от основните колони на външната дейност на ЕС; настоятелно призовава заместник-председателя и върховен представител да гарантира, че ЕС действа като единен, активен, равен, но автономен партньор на САЩ при укрепването на глобалната сигурност и стабилност, подкрепата за мира, зачитането на правата на човека и постигането на ЦХР, както и възприемането на единен подход към глобалните предизвикателства като разпространението на ядрено оръжие, тероризма, изменението на климата и енергийната сигурност; счита, че Договорът от Лисабон създава благоприятна възможност за подобряване и обновяване на рамката на отношенията ЕС–САЩ; насърчава заместник-председателя и върховен представител да работи за укрепване на институционалните механизми в отношенията ЕС–САЩ в съответствие с резолюциите на Парламента; подчертава, че е необходимо дейността на Трансатлантическия икономически съвет да бъде засилена в преследване на целта за истински, интегриран трансатлантически пазар и че този пазар следва да осигури основата за засилено трансатлантическо партньорство; силно подкрепя трансатлантическия диалог на законодателите в общото му усилие да създаде ефективни отношения между законодателните органи – ЕП и Конгреса на САЩ;

43.

Призовава и двете страни в партньорството, ЕС и САЩ, да насърчават Китай, Индия, Русия, Бразилия и други бързоразвиващи се сили да споделят отговорността за световния ред и за предотвратяването и мирното уреждане на конфликти в съответствие с международното право; настоява, че ако от една страна ЕС и САЩ следва да предоставят пълна подкрепа за икономическото и социално развитие на тези страни въз основата на справедливо сътрудничество, тези страни също следва да поемат своите отговорности в световен план, особено по отношение на борбата срещу изменението на климата и на устойчивото развитие;

44.

Подчертава, че държавите от Западните Балкани са част от процеса на разширяване; счита, че стабилността на Западните Балкани, основаваща се на принципа на правовата държава, следва да остане първостепенен приоритет във външната дейност на Съюза и следователно отдава най-сериозно значение на усилията да бъдат доближени държавите от този регион до ЕС, със споделената цел за европейска интеграция, наред с другото чрез стимулиране на реформи и укрепване на регионалното сътрудничество и междуетническото помирение, така че те да отговорят на критериите от Копенхаген и да се подготвят за присъединяване; препоръчва свикването на международна конференция относно бъдещето на Западните Балкани, на която да се срещнат държавите от региона и имащите отношение към въпроса регионални и световни фактори, с цел да се установят и разгледат настоящите предизвикателства, пред които е изправен регионът;

45.

Отбелязва със задоволство все по-мирната и стабилна като цяло обстановка в Косово и усилията за изграждане на мултиетническо общество, откроени от проведените в условия на спокойствие и ред местни избори на 15 ноември 2009 г.; осъзнава, че не всички държави-членки са признали независимостта на Косово; приветства факта, че мисията за правова държава EULEX в Косово, която е най-голямата гражданска мисия по ОПСО, предприемана до момента от ЕС, работи при пълен оперативен капацитет, основавайки се на подхода на Обединените нации на неутралност по отношение на статута; подчертава значението на мисията за стимулиране на междуетническо помирение, правова държава, обществен ред и сигурност на цялата територия на Косово чрез подпомагане на косовските институции, съдебни и правоприлагащи органи в техния напредък към постигане на устойчивост и отчетност; в това отношение приветства решението да се открие ново бюро на ЕС в северната част; въпреки това отбелязва необходимостта да се увеличи броят на прокурорите, работещи в EULEX, и призовава държавите-членки да предоставят допълнителен персонал;

46.

Насърчава Съвета да продължи усилията си, с подкрепата на международната общност, насочени към търсенето на диалог с политическите лидери в Босна и Херцеговина, за да се помогне на страната и на нейните народи да продължат по пътя към европейската интеграция; отбелязва съвместните дипломатически усилия, полагани от председателството на ЕС, Европейската комисия и администрацията на САЩ, и препоръчва по-нататъшни преговори, като се вземат предвид предишните договорености между политиците в Босна и Херцеговина; припомня необходимостта да се осигури по-голямо участие на парламентаристите и на гражданското общество в поддържането на една жизнеспособна държава;

47.

Продължава да подкрепя развитието на Източното партньорство с европейските съседи на Съюза, изразяващо се в тяхното икономическо включване във вътрешния пазар и в засилване на политическото, икономическото и културното сътрудничество; подчертава значението на това партньорство да се предоставят убедителни проекти и осезаеми средносрочни и дългосрочни стимули за реформа, които биха укрепили поетия от обществата в страните-партньорки ангажимент по отношение на процеса на модернизация и интеграция в ЕС; в частност посочва необходимостта, паралелно с поддържането на сигурността на всички граждани на ЕС, постепенно да се премахнат всички пречки за свободното движение на хора (включително, в крайна сметка, безвизово пътуване) и да се засили сътрудничеството във всички аспекти на сигурността, и по-специално енергийната сигурност; отново изразява становището си, че партньорството трябва да бъде подсигурено с подходящи финансови средства; подчертава необходимостта да гарантира взаимното допълване между това партньорство и регионалните инициативи, и по-специално Черноморското взаимодействие;

48.

Потвърждава отново значението за ЕС на по-ефективното регионално сътрудничество с неговите източни съседи, като в този дух ЕС ще подкрепя изпълнението на проекти, ориентирани към постигането на резултати, в рамките както на Източното партньорство, така и на Черноморското взаимодействие, при пълно взаимно допълване;

49.

Призовава заместник-председателя и върховен представител да засили усилията за изпълнение на проекти в рамките на Черноморското взаимодействие, също така настоятелно призовава заместник председателя и върховен представител да развие нови идеи за ефективна стратегия за черноморско сътрудничество;

50.

Приветства проевропейската позиция на новото правителство на Република Молдова и изразява надежда за ускоряване на вътрешните реформи в страната, така че да се постигне икономическа интеграция, политическо асоцииране и институционално сближаване между Република Молдова и ЕС; насърчава заместник-председателя/върховен представител да набележи многостранни решения за деблокиране на положението в Приднестровието;

51.

Отбелязва провеждането и резултата от президентските избори в Украйна; призовава всички страни да допринесат за необходимата политическа, икономическа и социална стабилност на Украйна чрез засилване на усилията за реформа; насърчава страната да постигне по-голяма оперативна съвместимост с Европейския съюз, като по този начин консолидира своите перспективи за интегриране в ЕС;

52.

Призовава заместник-председателя и върховен представител да гарантира, че подходът на ЕС към Русия, включително на преговорите за ново споразумение за партньорство и сътрудничество, е съгласуван, последователен и мотивиран от ангажимента към ценностите на демокрацията, зачитането на правата на човека и принципа на правовата държава, в т.ч. международното право; същевременно подчертава необходимостта да се даде нов тласък на партньорството с Русия, основано на взаимно зачитане и реципрочност, по въпроси, свързани с борбата с тероризма, енергийната сигурност и енергийните доставки, изменението на климата, разоръжаването, предотвратяването на конфликти и неразпространението на ядрените оръжия, както и с Иран, Афганистан и Близкия Изток, за постигане на целта за укрепване на глобалната сигурност и стабилност; счита, че това сътрудничество следва да представлява основата за новото споразумение между ЕС и Русия и следователно очаква постигането на бърз напредък в текущите преговори за ново, всеобхватно споразумение, което се очаква съществено да укрепи отношенията между ЕС и Русия; настоятелно призовава заместник председателя и върховен представител да координира действията, да улесни консултациите и да подобри на комуникацията между държавите-членки по отношение на двустранни въпроси с Руската федерация, които са от общ интерес; подчертава необходимостта държавите-членки да координират отношенията си с Руската федерация въз основа на общите интереси на Съюза по начин, който отразява и утвърждава тези интереси последователно и по подходящ начин;

53.

Настоятелно призовава Съвета да настоява за пълното прилагане на споразумението за прекратяване на огъня между Руската федерация и Грузия и призовава ЕС да защитава принципа за териториалната цялост на Грузия и зачитане на правата на малцинствата; приветства подновяването на мандата на мисията на ЕС за наблюдение и настоятелно призовава Съвета да гарантира, че на наблюдателите от ЕС се предоставя пълен достъп до всички райони, засегнати от конфликта, включително отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия, като използва за тази цел финансовите инструменти на ЕС за подпомагане на населенията в цялата конфликтна зона; призовава ЕС, във връзка с доклада на мисията за независимо международно разследване по конфликта в Грузия, да извлече поуки от миналото, за да разработи механизми за предотвратяване на конфликти, включително насърчаване на контактите между хората;

54.

Настоятелно призовава заместник-председателя и върховен представител да засили усилията на ЕС да работи за ефективно предотвратяване на конфликти и мирно уреждане, съобразено с международното право, на конфликтите в Нагорни Карабах и Приднестровието и най-вече на конфликта между Русия и Грузия и нейните отцепнически региони Южна Осетия и Абхазия чрез даване на нов тласък на преговорите в Женева; подчертава опасността от разпростиране на т. нар. замразени конфликти в региона; в този контекст препоръчва организирането на конференция за сигурност и сътрудничество в Южен Кавказ, в която да участват засегнатите страни и съответните регионални и глобални фактори, с оглед на разработването на пакт за стабилност за Южен Кавказ; приветства наскоро постигнатото сближаване между правителствата на Турция и Армения и настоятелно призовава за ратифициране на споразуменията от техните съответни парламенти;

55.

Подчертава необходимостта преговорите от мирния процес да се проведат в рамките на ограничен период от време и в климат на взаимно доверие; счита, че преговорите следва да целят създаването на независима, демократична и жизнеспособна Палестинска държава в рамките на границите от 1967 г., която да съжителства с Държавата Израел в условия на мир и сигурност в международно признатите граници при спазване на всички съответни резолюции на ООН;

56.

Призовава ЕС, в съответствие със заключенията на Съвета от 12 декември 2009 г. да възприеме по-активна политическа роля в продължаващите международни усилия за възобновяване на мирния процес, съизмерима с неговия финансов ангажимент в подкрепа на възстановяването на палестинската икономика и на справянето с драматичната хуманитарна криза в Газа; призовава заместник-председателя и върховен представител да вземе предвид всички средства за насърчаване на дълготраен мир в региона;

57.

Приветства решението на Съвета за продължаване на мандата на Полицейската мисия на ЕС за палестинските територии (EUPOL COPPS) до декември 2010 г.; изразява убеденост, че е необходима по-голяма подкрепа за развитието на правовата държава и полицейския капацитет, и призовава за засилени усилия в това отношение; отбелязва решението на Съвета за удължаване на мандата на мисията на ЕС в Рафа за помощ по граничните въпроси (EUBAM Rafah), както и неговата решимост и готовност да активира повторно тази мисия; смята, че тази решимост следва да доведе до конкретни инициативи за възстановяване на свободата на движение в палестинските територии и за повторно активиране на договореното през 2005 г. Споразумение относно достъпа и движението, което беше прието от страните;

58.

Счита за важно засилването на политическия диалог между членовете на Съюза за Средиземноморието на всички равнища с цел да се преодолее напрежението, което забави създаването на базирания в Барселона Секретариат и насърчаването на конкретни проекти от взаимен социален, икономически и екологичен интерес; изразява надежда, че Съветът за Средиземноморието би могъл да допринесе положително за решаването на конфликтите в Близкия изток, подобряване на отношенията между Турция и Кипър и демократичното развитие на арабските държави;

59.

Счита, че Съюзът за Средиземноморието би могъл да допринесе за намаляване на напрежението в Близкия Изток, като насърчава конкретни проекти за сътрудничество в целия район; едновременно с това подчертава, че действията за изграждане на доверие между израелците и палестинците с оглед постигане на справедлив и траен мир в Близкия Изток са от първостепенно значение за улесняване на съответното функциониране на тази нова институция;

60.

Подчертава, че от гледна точка на Европейския съюз съвместното председателство трябва да бъде съвместимо с външното представителство на Съюза в съответствие с Договора от Лисабон; припомня, че Договорът от Лисабон предоставя на ЕС възможност да осигури съгласуваност, последователност и приемственост на своето представителство в новите институции на Съюза за Средиземноморието;

61.

Отбелязва, че следизборната ситуация в Афганистан навлиза понастоящем в решаваща и критична фаза, предвид сформирането на ново правителство в Кабул, което предоставя възможност за изработването на нова програма и нов договор с афганистанския народ;

62.

Приветства плана за действие на Съвета за засилване на действията на ЕС в Афганистан и Пакистан, приети през октомври 2009 г. от Съвета по общи въпроси и външни отношения, както и неговата декларация относно подновената му готовност да съдейства за преодоляване на предизвикателствата в региона, в сътрудничество със засегнатите страни и международните партньори, но подчертава, че горепосоченият план ще остане само на хартия, освен ако не е налице ясен ангажимент от държавите-членки на ЕС да допринесат за неговото прилагане; призовава Съвета, Комисията и председателството да положат съгласувани усилия за прилагане на плана незабавно; настоятелно призовава Съвета да осъществи по-голям напредък в посока на пълното разгръщане на персонала на полицейската мисия на ЕС с цел създаването на устойчиви и ефективни цивилни полицейски структури, които да бъдат в състояние да спомогнат за сигурността на обстановката;

63.

Признава, че Пакистан продължава да е изправен пред много сериозни предизвикателства и потвърждава твърдата подкрепа на ЕС за едно силно, светско и гражданско правителство на Пакистан; подчертава ключовата роля на Пакистан в региона и отново изтъква, че един стабилен, демократичен и проспериращ Пакистан е от централно значение за справяне с глобални въпроси като борбата с тероризма, неразпространението на ядреното оръжие, борбата срещу наркотиците и правата на човека, и горещо го насърчава да приеме всеобхватна стратегия за борба с тероризма и за справяне с първопричините за него;

64.

Потвърждава ангажимента на ЕС в подкрепа на демокрацията в обединен, федерален Ирак; подчертава подкрепата си за неизменния твърд ангажимент на ЕС за развитието на правовата държава в Ирак и приветства удължаването на мандата на интегрираната мисия на ЕС за правова държава в Ирак (EUJUST LEX) за една година, както и нейните пилотни дейности на иракска територия; очаква с нетърпение по-нататъшната работа, планирана в този контекст, съгласно обещаното от Съвета; призовава за засилено взаимодействие на институциите, по-специално по икономически въпроси, с органите на Регионалното кюрдско правителство; призовава Комисията да ускори въвеждането в действие на собствени сгради в Багдад;

65.

Изразява дълбоко разочарование от политическите събития в Иран и съобщенията за масови изборни измами по време на президентските избори през юни 2009 г., които предизвикаха най-голямото протестно движение в 30-годишната история на ислямската република, като демонстрациите и насилствените репресии от страна на органите за сигурност все още продължават; изразява силна загриженост не само поради арестите, мъченията и убийствата на политически противници, но и относно постоянния застой в преговорите относно ядрената програма на Иран и призовава иранското правителство да започне сериозни преговори по ядрения въпрос; изразява съжаление, че посещението на делегацията на Европейския парламент за връзки с Иран през януари 2010 г. беше отменено от иранските органи и изразява солидарност с онези иранци, които с риск за живота си продължават публично да изискват зачитане на правата на човека и повече демократични свободи в Иран; осъжда опитите на Иран да попречи на свободата на информация чрез блокиране на чуждестранни радио-и телевизионни програми и интернет; призовава Съвета и Комисията да разгледат възможността за налагане на санкции срещу отделни членове на администрацията и на службите за сигурност, отговорни за масовите нарушения на правата на човека, и да разработят мерки в подкрепа на участниците в „Зеленото движение“, които са жертви на преследване и/или са в изгнание;

66.

Отбелязва факта, че икономическите отношения между ЕС и Китай са в процес на непрекъснат растеж и че междуличностните контакти са нараснали като обхват и брой; същевременно остава сериозно загрижен относно липсата на готовност от страна на китайските органи да се борят с многобройните случаи на нарушаване на правата на човека и да гарантират, че хората разполагат с основни права и свободи;

67.

Изразява очакването, че ще се развие стратегическо сътрудничество между САЩ и Китай и заявява желанието си да проучи начините за укрепване на отношенията по въпроси от взаимен интерес, стигащи по-далеч от икономическия и търговския сектор;

68.

Приветства усилията, предприети от Тайпе и Пекин за подобряване на отношенията между Тайван и Китай, което допринасят за укрепване на стабилността и сигурността в Източна Азия, и насърчава двете страни да засилят още повече диалога, практическото сътрудничество и изграждането на доверие; приветства декларацията на Съвета от 8 май 2009 г., която отново заявява неговата подкрепа за участието на Тайван в СЗО; решително подкрепя участието на Тайван като наблюдател в съответните международни организации и дейности, като например Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) и Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), където участието на Тайван е важно с оглед на интересите на ЕС и световните интереси;

69.

Отново потвърждава решителната си подкрепа за засилване на стратегическата връзка между ЕС и Индия, както и за проучване на нови начини за подобряване на отношенията в области от взаимен интерес в секторите на икономиката, политиката, сигурността и търговията;

70.

Признава нарастващата роля на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) като сила в подкрепа на стабилността и благоденствието в региона; счита, че Съюзът и ASEAN, които са ангажирани с регионалната интеграция, имат голям потенциал за сътрудничество; отбелязва, че са необходими мерки за засилване на икономическите и търговските отношения между Съюза и ASEAN, за да се помогне за консолидирането на цялостните отношения между двата региона и да се насърчи продължаването на напредъка по отношение на политическото сътрудничество и сигурността, развитието на демокрацията и правата на човека и по-нататъшния напредък в областта на енергията и околната среда, в социокултурната област и в областта на сътрудничеството и развитието;

71.

Отбелязва с голямо задоволство, че операцията EU NAVFOR („Аталанта“) продължава да допринася успешно за морската сигурност в крайбрежните води на Сомалия, като защитава корабите, наети от Световната програма за изхранване, които доставят помощи за Сомалия, корабите за снабдяване с критично важни пратки на мироопазващата операция на Африканския съюз в Сомалия и други уязвими кораби; приветства решението на Съвета за удължаване на мандата на операцията до 12 декември 2010 г.; изразява подкрепата си за стартиране на операция за управление на кризи, която да помогне за обучението на националните сили за сигурност на преходното федерално правителство на Сомалия; подчертава необходимостта от интегриране на обучените сили за сигурност в държавните и командни структури, така че след завръщането си да не се обърнат срещу правителството, което се очаква да защитават;

72.

Припомня отново предложението, направено в своя резолюция от 15 ноември 2001 г., относно глобално партньорство и обща стратегия за отношенията между ЕС и Латинска Америка (6), повторено след това в резолюциите му съответно от 27 април 2006 г. (7) и 24 април 2008 г. (8), приети във връзка със срещите на върха между Латинска Америка и Карибите (ЛАК) и ЕС във Виена и Лима, за изготвяне на Евро-латиноамериканска харта за мир и сигурност, която, въз основа на Хартата на ООН, да направи възможни съвместните политически, стратегически и свързани със сигурността действия и инициативи; призовава Съвета и Комисията да предприемат активни действия за осъществяване на тази амбициозна цел и да подкрепят настоящото предложение на следващата среща на върха между ЕС и ЛАК, която ще се проведе през май 2010 г. в Мадрид;

73.

Счита, че преговорите относно споразумението за асоцииране с държавите от Централна Америка, както и напредъкът към подновяване на преговорите относно споразумението за асоцииране с Меркосур са въпроси с приоритет; отбелязва, че преговорите относно многостранното споразумение с държавите от Андската общност приключиха; ще се стреми процедурата за парламентарното ратифициране на тези споразумения да се проведе с дължимата прецизност, за да се гарантира, че те упражняват положително въздействие върху всички аспекти от съвместен интерес;

74.

Възлага на своя Председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на Организацията на обединените нации, генералния секретар на НАТО, председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, действащия председател на ОССЕ, председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ, председателя на Парламентарната асамблея на ЗЕС, председателя на Комитета на министрите на Съвета на Европа и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.