22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/30

А.

като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ следва да служи за постигане на икономически растеж и създаване на работни места, тъй като спадът на БВП с 4 %, спадът в промишленото производство и общият брой от над 23 милиона безработни жени и мъже представляват човешка и икономическа катастрофа;

Б.

като има предвид, че Лисабонската стратегия не доведе до удовлетворителни резултати поради слаба управленска структура, липса на отчетност, прекомерно комплексна цел с множество отделни цели, прекалено амбициозни цели и липса на яснота, насоченост и прозрачност и като има предвид, че по тази причина приветства предложението на Комисията за стратегия „ЕС 2020“ и придружаващите я цели и рамка;

1.

Счита, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да даде ефективен отговор на икономическата и финансова криза, давайки нова целеустременост и последователност на европейско равнище на процеса на възстановяване в ЕС посредством мобилизиране и координиране на националните и европейските инструменти;

2.

Приветства решението на Европейския съвет, с оглед на това, че в предишната Лисабонска стратегия твърде много цели на европейско равнище не бяха постигнати, да определи по-малко на брой, но по-ясни и по-реалистични цели, които са в по-голяма степен количествено измерими;

3.

Счита, че една устойчива, пълна и висококачествена заетост, както за мъжете, така и за жените, е важна цел в ЕС, която може да бъде постигната единствено ако институциите на ЕС и държавите-членки осъществят необходимите реформи;

4.

Отбелязва, че безработицата е ключов въпрос в настоящите обсъждания в контекста на кризата; счита, че с цел да се предприемат в пълна степен мерки срещу високата и нарастваща безработица, ЕС трябва да прилага амбициозна социална програма, включително усилия за насърчаване на по-дълъг и здравословен живот, водене на борба с бедността и социалната изолация, подпомагане на работниците да съвместяват работата си с отговорностите за полагане на грижи, намаляване на преждевременното напускане на училище, насърчаване на обучение през целия живот, както и борба с дискриминацията и насърчаване на интегрирането на принципа за равенство между половете, равенство между половете, права на работниците и добри условия на труд; настоятелно призовава държавите-членки да решават проблема с безработицата чрез създаване на повече възможности за обучение и стажове за млади хора, като същевременно ги защитават от нелоялни практики в сферата на заетостта;

5.

Подчертава, че с цел решаване на проблема, свързан с високата и нарастваща безработица, ЕС трябва да прилага амбициозна социална програма, както и силна стратегия за равенство между половете и интеграционна политика;

6.

Счита, че е необходимо ЕС да създаде приобщаващи и конкурентоспособни пазари на труда чрез преструктуриране на системите за социална сигурност и осигуряване на по-голяма гъвкавост за работодателите, в съчетание с подходящи краткосрочни обезщетения за безработица и подкрепа за повторно наемане на работа;

7.

Призовава ЕС да улесни свободното движение на всички граждани, включително работници: професионалисти, бизнесмени, научни работници, студенти и пенсионери;

8.

Настоятелно призовава ЕС да проучи възможността за европейски схеми за позволяване на миграция на познанието, предотвратяване на европейско „изтичане на мозъци“, насърчаване на върховите резултати, както и за установяване на мрежи от водещи университети на международно равнище; счита, че създаването на „пета свобода“ на познанието следва да допринесе за постигането на тази цел;

9.

Изразява разочарование, че в първоначалните предложения за стратегия „ЕС 2020“ не се споменава нищо за сектора на селското стопанство, въпреки потенциалът на този сектор активно да допринесе за справяне с основните бъдещи предизвикателства; изразява убеждение, че, с помощта на правилната рамка за политики и адекватни бюджетни средства, селското и горското стопанство могат да играят значителна роля в общата европейска стратегия за гарантиране на икономическо възстановяване и постигане на целите във връзка с изменението на климата, като същевременно могат да допринесат за продоволствена сигурност в ЕС и в световен мащаб, както и за растеж и създаване на работни места;

10.

Счита, че стратегията „ЕС 2020“ следва да осигури амбициозен, по-последователен и основан на цели подход към икономическата криза, като гарантира по-голяма съгласуваност между припокриващите се стратегии, като например стратегията за устойчиво развитие и Пакта за стабилност и растеж, за да способстват за изграждането на справедлива, устойчива и благоденстваща Европа;

11.

Счита, че Лисабонската стратегия не успя поради липсата на ангажираност и съпричастност от страна на държавите-членки във връзка с прилагането на договорени планове за действие, както и на липсата на ефективни стимули и обвързващи инструменти на равнище ЕС;

12.

Настоятелно призовава Европейския съвет да се откаже от „отворения метод за координация“, основаващ се на „обмена на най-добри практики“ и „партньорския натиск“ в областта на икономическата политика; насърчава Комисията да използва всички разпоредби на разположение в Договора от Лисабон, като например членове 121, 122, 136, 172, 173 и 194, за да координира икономическите реформи и плановете за действие на държавите-членки;

13.

Подчертава, че Комисията следва да изготви прецизна таблица със съществуващите пречки и да предложи действия относно ключовите проблеми с оглед на доизграждането на вътрешния пазар;

14.

Приканва Комисията, при зачитане на принципа на субсидиарност, да предложи нови мерки, като например регламенти и директиви, и евентуални санкции за тези държави-членки, които не изпълняват стратегията „ЕС 2020“, както и стимули за държавите-членки, които я изпълняват;

15.

Припомня, че както Комисията, така и Европейският съвет подчертаха ключовата роля на Парламента за стратегията „ЕС 2020“ и по тази причина следва да зачитат неговите прерогативи чрез представяне на годишни препоръки по отношение на отделните политики пред Парламента преди вземането на решения от страна на Европейския съвет; настоятелно призовава Съвета и Комисията да признаят ключовата роля на Парламента за прилагане на стратегия „ЕС 2020“; счита, че е необходимо да се изготви междуинституционално споразумение за установяване и официално формулиране на демократичен и ефективен път напред, което следва да включва ангажимент от Съвета да не договаря промени в стратегията през идните години без официално да се е консултирал първо с Парламента;

16.

Подчертава необходимостта от по-добро сътрудничество с националните парламенти и гражданското общество; счита, че включването на повече заинтересовани лица ще засили натиска върху националните администрации за постигане на резултати;

17.

Счита, че държавите-членки, в тясно сътрудничество с Комисията, следва да изготвят проекти на национални планове за действие, които предвиждат максимални и минимални стойности за някои макроикономически аспекти на техните икономики;

18.

Отбелязва, че Европейската сметна палата отправи критики към изпълнението на бюджета на ЕС от страна на Комисията и държавите-членки; счита, че тъй като самите държави-членки управляват 80 % от бюджета на ЕС, Комисията следва да упражнява по-силен натиск върху тях да поемат отговорност за правилното разходване на тези фондове и да обмисли финансови санкции, в случай че държавите-членки откажат да сътрудничат;

19.

Счита, че държавите-членки следва да посочат начините, по които те са използвали фондовете на ЕС за постигане на различните цели на стратегията „ЕС 2020“ и че финансирането от ЕС следва да зависи от резултатите и съвместимостта с целите на стратегията „ЕС 2020“;

20.

Подчертава, че бюджетната консолидация и икономическите политики трябва да бъдат тясно координирани с цел повишаване на растежа, създаване на работни места и гарантиране на бъдещата стабилност на еврото; счита, че държавите-членки трябва да изпълняват критериите на европейския Пакт за стабилност и растеж (ПСР), като същевременно постигнат равновесие между намаляването на националните дефицити, инвестирането и социалните потребности;

21.

Счита, че неспазването от няколко от държавите-членки в еврозоната на ПСР показва необходимостта от засилване на икономическата координация между държавите в ИПС; счита, че проблемите в еврозоната изискват европейско решение и изразява съжаление по повод липсата на механизми за гарантиране на стабилността на еврото;

22.

Отбелязва, че спекулативните атаки срещу изправени пред икономически трудности страни още повече задълбочава техните икономически проблеми и води до голямо оскъпяване на паричните заеми за тях;

23.

Подчертава необходимостта от Европейски надзорен орган за гарантиране на ефективен микро- и макропруденциален надзор, като по този начин се предотвратяват бъдещи кризи; подчертава необходимостта от създаване на ефикасна европейска банкова система, която да е в състояние да финансира реалната икономика и да гарантира, че Европа ще продължи да бъде един от водещите финансови центрове и една от водещите икономики в света; подчертава, че надзорът не може да остане чисто национален въпрос, тъй като пазарите са международни и финансовите институции действат отвъд националните граници;

24.

Отбелязва, че единният пазар допринася значително за благоденствието в Европа и приветства факта, че на Марио Монти беше възложена задачата да предложи нови и балансирани идеи с оглед да се даде бърз тласък на европейския общ пазар; счита, че тъй като вътрешният пазар е ключова област в стратегията „ЕС 2020“, Съветът и Комисията следва да представят предложения за доизграждане на вътрешния пазар;

25.

Отбелязва, че някои правителства упражняват икономически протекционизъм, заплашвайки по този начин да зачеркнат 50 години икономическа интеграция и солидарност;

26.

Припомня на държавите-членки, че те могат да използват метода на засилено сътрудничество в области, в които преговорите са останали безрезултатни;

27.

Счита, че е от съществена важност да се доизгради вътрешния енергиен пазар с цел да се гарантира икономически растеж, интегриране на възобновяемите енергийни източници и сигурност на доставките; счита, че устойчивите енергийни източници с ниско съдържание на въглерод следва да представляват значителен дял от енергийния микс на ЕС;

28.

Счита, че европейската промишленост следва да се възползва от своята водеща роля в устойчивата икономика и технологиите за екологосъобразна мобилност чрез използване на своя потенциал за износ; същевременно счита, че това би намалило зависимостта от ресурси и би улеснило изпълнението на необходимите цели в областта на изменението на климата „20-20-20“; подчертава, при все това, че икономиката на ЕС се нуждае от високотехнологични суровини в достатъчна степен за постигане на тази цел;

29.

Счита, че Комисията е следвало да постави по-голямо ударение върху насърчаването и подкрепата на малките и средни предприятия (МПС), тъй като повечето работни места се създават в този сектор и иновациите и технологичният напредък в него играят ключова роля за даване на нов тласък на нашата икономика; счита, че са необходими повече предложения за намаляване на бюрокрацията и насърчаване на новаторски идеи;

30.

подчертава, че Законът за малките предприятия е първа стъпка, но следва да се надгражда с повече амбиция; счита, че следва да се даде приоритет на законодателство, което благоприятства МСП, като насърчава предприемачеството и подобрения достъп до финансиране;

31.

Подчертава, че една успешна стратегия „ЕС 2020“ следва да се съсредоточи върху насърчаването на МСП и на създаването на работни места не само в сектора на търговията и услугите, но също така в промишлеността и селскостопанския сектор, тъй като те са жизненоважни за бъдещето на нашата икономика;

32.

Счита, че застаряването на населението в Европа изисква политики на обучение през целия живот и по-гъвкава пенсионна възраст (когато служителите направят подобен избор), с цел да се поддържа достатъчен брой активни лица на пазара на труда и да се засили тяхното социално приобщаване; счита, че потенциалът за трудова заетост на възрастните хора и на работниците с увреждания често се пренебрегва и очаква предложения, които целят засилването на техния потенциал; освен това настоятелно призовава Комисията да предложи стратегия за борба с безработицата сред младежите;

33.

Счита, че в настоящия бюджет не се отразяват в достатъчна степен финансовите потребности, свързани със справянето с предизвикателствата на 21 век; настоятелно призовава Комисията да представи амбициозно предложение с цел да гарантира успеха на стратегията „ЕС 2020“;

34.

Настоятелно призовава Комисията да съхрани определената в Лисабонската стратегия цел за разходи от 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност в новата стратегия както за бюджета на ЕС, така и за националните бюджети; приканва Комисията да представи предложение за придаване на по-голяма ефективност на европейската научноизследователска дейност чрез рационализирането на съществуващите структури, намаляване на бюрокрацията и създаване на по-благоприятна от гледна точка на изследователската дейност и иновациите инвестиционна среда в публичния и частния сектор; счита, че с цел постигане на функциониращ цикъл в областта на познанието е необходимо да се подобри образователната система, да се повиши структурираността и ефективността на иновационните системи, като същевременно се подкрепят ключовите за тази цел технологии; призовава държавите-членки да се възползват по-добре от потенциалното взаимодействие между фондовете на политиката за сближаване и фондовете за научноизследователска и развойна дейност;

35.

Счита, че Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие следва да играят по-важна роля за подкрепа на инвестициите в инфраструктура, зелени технологии, новаторство и МСП;

36.

Подчертава, че иновациите започват с по-добро образование и настоятелно призовава Комисията да насърчава нови партньорства между деловите среди, научноизследователските институти и висшите учебни заведения;

37.

Призовава за широк подход към бъдещата политика на ЕС в областта на иновациите; счита, че ключовите за тази цел технологии следва да получат подходящо финансиране с цел да превърнат Европа в световен лидер в тези области;

38.

Счита, че транспортният сектор играе важна роля за постигане на устойчив растеж, предвиден в стратегията „ЕС 2020“, и че този сектор допринася в значителна степен за икономическия растеж, необходим за изпълнението на „ЕС 2020“; счита, че комбинацията от различни мерки, като например енергиен микс, мерки по ценообразуването и реалистичен подход към преобразуването на външните разходи във вътрешни са важни в този контекст и че тези мерки следва да бъдат съпровождани от по-ясни и по-реалистични цели, които следва да бъдат редовно преразглеждани;

39.

Припомня, че икономическото, социалното и териториалното сближаване е крайъгълен камък на европейския проект, понастоящем заплашен от ефекта на икономическата криза; счита, че стратегията „ЕС 2020“ представлява историческа възможност да се запази и подсили европейското сближаване, основно чрез прозрачна, опростена и интелигентна политика на сближаване, защитена срещу повторна национализация, дългосрочен устойчив финансов план за трансевропейски мрежи, енергетика и свободен и равнопоставен достъп до информационните и комуникационни технологии и широколентови услуги, за да се дадат възможности на хората, особено на младежите, да използват лесно съвременните комуникации, като същевременно възприемат самокритичен подход;

40.

Счита, че промишлената политика е много важна за улесняване на прехода към устойчива икономика; счита, че ЕС следва да насърчава иновациите за разработване на екологосъобразни производствени методи и да позволи, където това е необходимо, временни компенсации за екологизирането на европейската промишленост в контекста на световните пазари;

41.

Счита, че ЕС следва да се заеме с основни икономически проекти като например същинска европейска енергийна мрежа, завършване на проекта „Галилео“, повсеместно прилагане на зелените технологии, включително системно обновяване на сградния фонд в ЕС, електронно здравеопазване и усилия за подобряване и осъвременяване на инфраструктурата на ИКТ;

42.

Подчертава, че счита настоящата резолюция за първа стъпка и ще внесе резолюция, съдържаща повече подробности, относно затрудненията в движението, проблемите и водещите проекти на време преди срещата на високо равнище през юни;

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет и на Комисията.