3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/140

1.1

Стабилността, мирът, развитието и интеграцията на целия регион на Западните Балкани имат основно значение за настоящето и бъдещето на Европа. Ето защо с течение на времето стана все по-очевидна необходимостта от засилване на политиките на Европейския съюз относно държавите от района.

1.2

Заради географското си положение, с излаз на Средиземно море, и поради значението си като балансьор в понякога нестабилния регион, Албания заслужава особено внимание от страна на европейските институции. Вече повече от 10 години Евро-средиземноморското партньорство представлява основната рамка на взаимоотношенията между Европейския съюз и неговите партньори от Южното Средиземноморие с цел постигането на дългосрочна стабилност в този регион. Албания участва в Евро-средиземноморското партньорство от началото на ноември 2007 г.

1.3

Дейността на Европейския съюз предвижда поредица от мерки за насърчаване на икономическото, демократичното и социалното развитие на албанските институции. Местните власти и гражданското общество също са в центъра на програми за насърчаване на участието и включването на гражданите в процеса на европейска интеграция.

1.4

С настоящото становище по собствена инициатива ЕИСК цели да покаже ролята на гражданското общество и необходимостта от наблюдение на постигнатия прогрес и на пречките, които все още съществуват в Албания, за укрепването на демократичните институции и тяхното по-добро интегриране в европейските политики.

1.5

Делегация на ЕИСК, съставена от членове, представляващи трите групи на Комитета, беше на посещение в Тирана, Албания, на 31 март и 1 април 2008 г. При това посещение се отдаде възможност за срещи с многобройни представители на сдружения и организации на гражданското общество в Албания. Диалогът с тях беше изключително конструктивен и беше взет предвид при изготвянето на настоящото становище.

2.1

Ролята на гражданското общество, във всичките му форми, е от жизнено значение за демократичното и гражданско развитие на която и да е държава (1). Това важи в още по-голяма степен за държава като Албания, която, поради важното си геополитическо положение, в последните години постигна значителен напредък в консолидирането на демократичните институции и в интеграцията с европейските институции и западните организации (НАТО).

2.2

Мониторинг на политиките, възприети от правителствата, и реален принос от страна на гражданите в тези политики са необходими елементи за напредък в социалното включване и демократичното развитие.

2.3

Ето защо ЕИСК отбелязва, че се изисква по-голямо внимание и повече ресурси от страна на делегацията на Европейската комисия в Албания по отношение на гражданското общество като цяло, което трябва да бъде един от приоритетите на нейната дейност. Тази дейност трябва да бъде засилена в селските и по-слабо развитите райони на страната.

2.4

Имайки предвид присъствието на различни международни действащи лица, които чрез различни проекти подкрепят дейността на гражданското общество в Албания, и с оглед на обективните трудности и особености, които характеризират социалната структура в страната, голямо значение придобиват начините, по които ЕС трябва да се изправи срещу тази реалност. Особено що се отнася до достъпа до финансиране, трябва да се включат изисквания, привилегироващи организациите, които с течение на времето демонстрират, че имат ясно определени цели, и сдруженията, които показват, че действително представляват и са представителни за гражданите.

2.5

В контекста на едно общество в преход, тристранният социален диалог изпълнява основна функция. Като положителен се оценява напредъкът, който беше постигнат от 1996 г. насам със създаването на Националния съвет по труда. Въпреки това и до днес се открояват трудности в работата на този орган. Необходима е прозрачност, участие и ангажираност на всички страни, които участват в нея и които би трябвало да бъдат едновременно представителни и отговорни. Срещите на съвета би трябвало да бъдат редовни, а дневният ред — да включва всички най-важни теми от политиките за икономическо развитие на страната, предвиждайки дискусии, които да имат реално отражение върху дейността на правителството.

2.6

В същото време, в процеса на засилване на демократичното участие на албанските граждани, е необходимо да се даде нов тласък на ролята на гражданския диалог. За тази цел Европейският съюз може да изиграе важна роля в професионалното обучение на действащите лица от гражданското общество като цяло, предпочитайки организации с конкретна дейност в албанската социална система.

2.7

Като има предвид, че процесът на развитие е бърз, и като подчертава значението на страната за стабилността в целия регион, ЕИСК се ангажира да продължи да извършва мониторинг и да оказва подкрепа на организациите на гражданското общество в Албания.

2.8

Както е отбелязано в заключенията на Втория форум на гражданското общество в Западните Балкани (Любляна, 4 и 5 юни 2008 г.), включително и относно Албания, създаването на Съвместен консултативен комитет би могло да даде израз на нуждите на гражданското общество, като допринесе за създаването на здрави връзки между тези организации и европейските институции. Освен това ЕИСК, чрез своята дейност в региона на Балканите, може да допринесе за засилването на сътрудничеството между организациите на гражданското общество на държавите от този регион, като сред тях напълно включи и Албания.

2.9

Европейските организации на гражданското общество играят основна роля за включването и за предоставянето на информация на албанските организации относно политиките и програмите на Общността.

3.1

Общата рамка на политиките на ЕС по отношение на страните от Западните Балкани се изразява в процес на стабилизация и асоцииране, в който участва и Албания.

3.2

През януари 2006 г. Европейският съвет одобри европейско партньорство за Албания, което предвижда редица приоритети в краткосрочен и средносрочен план, които би трябвало да бъдат следвани. Впоследствие, през юли 2006 г. албанските институции приеха национален план за действие, с цел изпълнението на препоръките, отправени в рамките на европейското партньорство. Понастоящем албанското правителство преразглежда плана за действие за 2006 г. с цел да се осъществи европейското партньорство за 2008 г. На 12 юни 2006 г. Албания подписа Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА), като по този начин си осигури рамка от взаимни задължения относно икономически, търговски и политически аспекти, насърчавайки в същото време регионалното сътрудничество.

3.3

В периода 2001-2007 г. основният финансов инструмент на Европейската комисия за сътрудничеството с Албания беше програмата CARDS („Помощ от Общността за възстановяване, развитие и стабилизация“), която предвиждаше 5 основни сфери на действие:

Програмата CARDS премина първа фаза, през която акцентът беше поставен главно върху физическата реконструкция, след което се концентрира върху подобряване на функционирането на държавната администрация, с цел да се изпълнят приоритетите на европейското партньорство и изискванията за прилагане на ССА. В периода 2001-2006 г. по проекта CARDS за Албания са отпуснати общо 282,1 милиона евро (2).

3.4

От януари 2007 г., вследствие на реформата на отпускането на помощи от ЕС и на извършените промени, програмата CARDS беше заменена от новия Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП), който на първо място обединява в една обща програма инструментите за подпомагане както на страните кандидатки за присъединяване, така и на потенциалните страни кандидатки. В рамките на ИПП през май 2007 г. беше приет Многогодишен индикативен план (MIPD — Multiannual Indicative Planning Document) 2007-2009 г. за Албания, въз основа на който тя ще получи общо 212,9 милиона евро.

3.5

През септември 2007 г. между ЕС и Албания беше подписано споразумение относно улесняването на визовия режим, което би трябвало да влезе в сила през първата половина на 2008 г., когато всички предвидени условия бъдат изпълнени: това ще улесни пътуването на албанските граждани в Съюза.

3.6

Участието на Албания в Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и в Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, а така също и ангажимента на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) допринасят за създаването на мрежа от мерки от различен ранг за приближаването на Албания до европейските стандарти.

4.1

Икономическият растеж в Албания наскоро претърпя лек спад вследствие на енергийната криза, която засегна страната. Основният фактор за поддържането на албанската икономика продължават да са приходите от емигрантите в чужбина, предимно в Италия и Гърция. Селското стопанство допринася за 1/3 от БВП, а официалното равнище на безработица е 13,46 %, но остава висок делът на неформалната икономика.

4.2

Разликите между селските райони на север, които са по-бедни и изостанали, и градските зони на юг се запазват и играят първостепенна роля в определянето на положението в страната. Тези различия се дължат на актуални събития, свързани главно с конфликтите, които избухнаха на Балканите, и отрицателните икономически, социални и политически последици (включително ембаргото), които пряко или косвено засегнаха държавите.

4.3

Необходими са решителни действия в борбата с корупцията, която остава сериозен проблем, широко разпространен в редица сектори на икономиката и администрацията.

4.4

Всички представени политически сили са единодушни, че е необходимо да се положат усилия за ускоряване на процеса на европейска интеграция, но в действителност не съществува ефективно сътрудничество между мнозинството и опозицията в осъществяването на нужните реформи.

4.5

В рамките на временното споразумение ССА напоследък беше постигнат напредък в областта на съдебната система (отбелязан и в неотдавнашното съобщение на Европейската комисия относно Западните Балкани) (3), но са необходими законодателни мерки относно медиите, борбата с недекларирания труд, корупцията, организираната престъпност и бедността. Необходимо е да се наблюдава пропастта, която често разделя законодателните реформи от изпълнението им.

4.6

През 2009 г. ще се проведат парламентарни избори. Във връзка с тях се желае извършването на консолидация на избирателната система и на инфраструктурите за провеждането на демократични избори, като например регистъра на гражданите, които имат право да гласуват.

4.7

Официалната покана към Албания за членство в НАТО, отправена на срещата на върха в Букурещ от 2 до 4 април тази година, е елемент, който трябва да бъде отчетен, за да бъде завършена геополитическата картина и процесът на интеграция на страната в институциите на Запада.

5.1

ЕС предприе стратегия, която в рамките на процес на пряко участие, обединява гражданското общество, местните власти и донорите. За тази цел беше изготвен план за действие във връзка с участието, който предвижда включването на гражданското общество в разработването на средносрочна програма за разходите, чрез която се определя разпределението на ресурсите в различните сектори.

5.2

Освен това бяха сформирани групи за консултация с гражданското общество в четири ключови сектора: селско стопанство, образование, здравеопазване и социални въпроси и труд, както и национална консултативна група и технически секретариат към министерство на финансите. Подчертава се значението на проектите за институционално укрепване на местните власти за насърчаване на тяхното участие в процеса.

5.3

Включването на местните власти и на формированията, които под различна форма осъществяват дейност на местно равнище, е от основно значение за консолидирането на демокрацията и за контрола от страна на гражданите върху публичната администрация. Това важи в още по-голяма степен за страна като Албания, която полага усилия за адаптиране към европейските параметри в перспективата на бъдещо пълноправно членство.

5.4

Дейността на гражданското общество в Албания изпитва затруднения, присъщи на една ограничена демокрация на участието. Ролята на международните организации и на съответните програми за подпомагане на развитието има ключово значение за финансирането на дейностите на организациите и сдруженията на гражданското общество: това е първият елемент, който трябва да се има предвид при подхода към едно общество, което е в процес на изграждане и консолидация на демократичните институции стъпка по стъпка. Важно е да се подчертае, че САЩ, предимно чрез агенцията USAID, също имат силно присъствие в албанското общество чрез програми за подпомагане на развитието.

5.5

От политическа гледна точка подкрепата на Европейския съюз и на останалите международни организации, целяща достигането на стандартите за цялостна интеграция, трябва да придружава ясната и независима политическа воля на албанския народ и на неговите представители за реформи, насочени към подобряване на икономическите и социалните условия в страната. В тази връзка положителна оценка заслужава решението на албанското правителство да отпусне, в последния закон за бюджета, сумата от 1 милион евро в полза на гражданското общество. Изразява се надежда, че начините (които понастоящем все още не са определени) на прилагане и разпределение на тези средства ще се характеризират с действителна прозрачност и ефективен мониторинг.

5.6

За да може ролята на гражданското общество да еволюира, необходимо е да се засили диалогът между него и правителството, който все още изглежда твърде слаб и безплоден. Включването на организациите на гражданското общество в законодателния процес както във фазата на разработването, така и във фазата на мониторинг, е необходимо за ефективността на реформите и за постигането на консенсус по тях.

5.7

Съществуват многобройни неправителствени организации, които извършват дейност в различни сектори в Албания, включително правата на жените, защитата на демокрацията, прозрачността и ефективността на институциите, изследователските центрове, асоциациите за защита на потребителите и т.н. Слабостите, които като цяло се открояват, са концентрацията на повечето организации в Тирана, без разпространено представителство в национален мащаб, сферата на дейност, която често е прекалено обширна, за да бъдат мерките наистина ефективни, и представата за тази дейност като твърде „професионална“.

5.8

По време на посещението в Албания членовете на ЕИСК забелязаха, че албанското гражданско общество за съжаление се характеризира с явления, типични за много други подобни на Албания държави, като създаването на организации, които често са с малка членска маса, и прекаленото „професионализиране“ на представителите на гражданското общество до такава степен, че тези организации започват да се ръководят от пазарните принципи.

5.9

Селското стопанство, което все още формира голяма част от БВП на страната и в което все още са заети много трудещи се, продължава да плаща цената на приватизацията от 90-те години (осъществена според програмата, предложена от Световната банка), в резултат на което бяха създадени голям брой селскостопански микропредприятия, които трудно се организират, за да отстояват общите си интереси. Ето защо сдруженията на земеделските стопани потвърдиха пред нас своя ангажимент за извършването на реформа за модернизация на икономическата и производствената система на албанското селско стопанство.

6.1

В Албания социалният диалог и представителната функция на социалните партньори не се развиха така, както в държавите на Европейския съюз. Икономическото, социалното и политическото положение през последните години не позволи утвърждаването на консолидиран социален диалог.

6.2

Пречките пред нормализирането на взаимоотношенията между правителството и социалните партньори (особено синдикатите) са все още налице и достигнаха своята кулминация през август 2007 г., когато съдебни служители, придружени от полицията, наложиха заповед на двете конфедерации на синдикатите да напуснат наетите по това време помещения. Синдикатите обвиняват правителството за това решение. Във връзка с този проблем, ЕИСК смята, че е необходимо да се намери съвместно решение с намерението да се подобрят възможно най-скоро взаимоотношенията между синдикатите и правителството и да се направи така, че всеки да се отдаде по-ефективно на собствената си функция.

6.3

Албанските синдикати (4) изискват по-голяма ангажираност, особено по деликатни теми като мерките във връзка с увеличението на цените, борбата с корупцията и неформалната икономика, реформите в енергийния и петролния сектор и последиците от тях върху заетостта.

6.4

Организациите на работодателите, въпреки че са твърде фрагментирани и все още не проявяват достатъчно желание за сътрудничество, изразяват съжаление относно липсата на прозрачност, участие и ангажимент в законодателния процес, особено във връзка с мерките, които засягат в най-голяма степен икономическата дейност. От всички участници в тристранния диалог се изисква спазване на правилата и истинска представителност.

6.5

Висшият орган на тристранния диалог в Албания е Националният съвет по труда, създаден през 1996 г. Става въпрос за институция, която работи за хармонизиране на интересите на различните икономически участници, за да се намалят конфликтите и за да се запази социалният мир (5).

6.6

През тези години, в рамките на дейността си, съветът призна легитимността на социалните партньори и оказа известно влияние при някои важни решения, особено във връзка с политиката за възнаграждение на труда. В оценката на дейността на Националния съвет по труда трябва да се отчита и съображението за политическата нестабилност на Албания, особено в края на 90-те години, която доведе до честа смяна на министъра на труда.

6.7

Както представителите на работниците, така и представителите на работодателите изразяват неудовлетвореност от функционирането на Националния съвет по труда, тъй като същият се характеризира с непостоянна дейност и няма правото да се произнася по политически въпроси от основно значение като закони за приватизацията и финансови закони.

6.8

ЕИСК разглежда Националния съвет по труда като изключително важен за развитието на социалния диалог в Албания. Той би трябвало да бъде място за истинска дискусия и посредничество, където се разглеждат теми от национално значение. Представителността на участниците в него, времето и ритъмът на провеждане на срещите са фактори от основно значение за доброто функциониране на институцията.

6.9

В Албания беше приет закон, с който се създава инспекторат по труда. Въпреки това, капацитетът и дейността на този орган на място са все още ограничени и остават проблемите, свързани със слабо законодателство и прилагане на правилата относно здравето и безопасността на работното място.