3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/22

1.1

Противно на това, което някои може би мислят, бъдещето на строителния сектор ще се определя не толкова от публичните кредити, които ще бъдат предоставени (въпреки че една по-голяма последователност в планирането би била безспорно предимство и в бъдеще), колкото от капацитета на компетентните власти да променят наложената на всички законодателна рамка, така че да създадат възможност за по-прозрачна конкуренция и по-пълноценно използване на потенциала и уменията на всички предприятия, независимо от размера им.

1.2

В този дух настоящото становище препоръчва следните основни мерки:

1.3

Само при тези условия може да се постигне готовност за вероятната поява в близко бъдеще на конкуренти извън Европа.

2.1

В писмо от 6 декември 2007 г. европейските комисари Margot Wallström и Günter Verheugen в рамките на изпълнението на Лисабонската програма отправиха искане към ЕИСК за изготвяне на проучвателно становище, в което да бъде разгледан въпросът дали текстовете относно строителния сектор и сектора на бизнес услугите „образуват едно свързано цяло, дали съответстват на текущите и бъдещите промени и в каква степен е необходимо да се започне процес на опростяване, оптимизиране и модернизиране на законодателството в тези области. Следва да се уточни, че процесът не бива да се ограничава до разпоредбите, отнасящи се до съответните сектори, а трябва да обхване всички други разпоредби, които оказват влияние върху тяхното развитие (здраве и безопасност на работното място, опазване на околната среда и др.) и да включва свързаните с тези области законни интереси“.

2.2

Следователно е необходимо щателно и методично да се разгледат всички въпроси, поставени в искането за изготвяне на становище, тъй като темата е изключително обширна и в миналото е била предмет на няколко общи проучвания, възложени от Комисията на външни консултанти.

2.3

В настоящото становище обаче ще бъдат разгледани само аспектите, посочени от възложителя, а именно измененията или опростяването на законодателството или нормативната уредба, които са приложими по отношение на строителния сектор и в рамките на един стратегически и обективен анализ на сектора могат да внесат подобрения, които да доведат до по-добри условия за работа и развитие.

2.4

За целта настоящото становище съдържа някои полезни факти за строителния сектор, които да представят в съответния контекст строителните професии и присъщите им ограничения.

3.1

Ето някои данни за строителния сектор, който през 2006 г. обхващаше 2,7 милиона предприятия в ЕС-27:

3.2.1

Строителството е дейност, която не подлежи на делокализация и поради тази причина е от съществено значение с оглед на бъдещите тенденции на европейския растеж и европейската индустриална структура.

3.2.2

Поради самата структура на своето производство и необходимостта да разполага с постоянни бази на територията на всички държави, строителният сектор има дълбоки корени в местния живот и по този начин изпълнява социална и гражданска роля, която не бива да се забравя, а трябва да се насърчава.

3.2.3

В крайна сметка строителният сектор трябва да играе важна роля във всички дейности, свързани с устойчивото развитие:

3.2.4

Описанието на сектора като цяло няма да бъде пълно, ако не се спомене фактът, че въпреки значителните усилия, полагани от специалистите в тази област в продължение на повече от 30 години, образът на професиите в строителния сектор все още буди донякъде отрицателни представи. Това не е без значение за анализа — предмет на настоящото становище, тъй като намира израз:

3.2.5

Поради самия характер на тези професии, свързан с потребностите на клиентите и различните технически дадености, пазарът е изключително фрагментиран и ще остане такъв в близките години, което означава, че в този сектор винаги ще има съвместно съществуване на занаятчии, малки, средни и големи предприятия.

Представата, че в този сектор оперират само големи предприятия, които извършват само големи сделки, трябва да бъде поставена в необходимия контекст: сделките с единична стойност над 20 милиона EUR представляват не повече от 2 % до 5 % от общия европейски пазар в строителството.

3.2.6

Поради тази причина повечето големи европейски групи, които често пъти имат значимо присъствие на световния пазар, представляват „федерации“ от малки и големи структури, базирани на местно ниво, които работят в същата конкурентна среда, както и независимите местни МСП.

3.2.7

Големите европейски участници в този сектор обикновено са се развивали по модел, различен от този, който можем да наречем „американски“. Те съчетават средства, за да поддържат и развиват сами своите умения, като разчитат на собствената си прозорливост и отстояват правото си да участват в създаването на проекта.

3.2.8

Благодарение на този подход европейските предприятия заеха своето място на световните пазари. Този модел, който обединява проекта и неговата реализация, не е задължително монопол на големите групи — той може и трябва да бъде прилаган от всички предприятия, независимо от техните мащаби.

4.1

Целта на настоящото проучвателно становище, за което Европейската комисия отправи искане, не би трябвало да се сведе единствено до опростяване на законодателството — то би трябвало да предложи подход, позволяващ:

4.2

Тези различни елементи, които трябва да се вземат предвид в законодателните текстове, въпреки промените в предлагания на пазара обем на работа, които не са предмет на настоящото становище, би трябвало да позволят нормално развитие на участниците в строителния сектор, като по този начин се гарантира провеждането на единна социална политика (заетост — сигурност — възнаграждения) и се създава възможност за повишаване на привлекателността за различни заинтересовани участници (млади родители, преподаватели и др.).

5.1

Предлагаме на компетентните власти да насочат усилията си най-вече към следните основни елементи:

5.2.1

Насоките за действие могат да бъдат следните:

При това изброяване трябва да се каже ясно, че когато се искат определени промени в нормативната уредба, не става въпрос за налагане на готови решения, а за това да се предостави на ръководителите на обекти пълен набор от инструменти, които те да използват според нуждите си.

5.2.2

Всички тези изменения и приспособявания би трябвало да насърчат прозрачността и равните възможности на частните, публичните и квазипубличните структури и ясно да покажат, че за всяко финансиране е необходим търг и официален договор.

5.3.1

Особеността на строителния сектор се състои в това, че произведените продукти винаги са „уникати“. Това води към стремеж за установяване на европейско законодателство за защита на интелектуалната собственост, отчитащо специфичните характеристики на идеите, които трябва да бъдат защитени, а именно факта, че те обикновено се предлагат с оглед на специфичен търг и не е задължително да се повтарят системно. Би трябвало да се въведе специфично законодателство на европейско ниво, което да защитава техническите идеи в състезателния процес и да установява правата в защита на участниците в търговете.

5.4.1

Най-общата констатация, направена от специалистите в строителния сектор в повечето държави-членки, е че националните образователни системи като цяло не задоволяват потребностите на професията и че това се наблюдава на всички нива на обучение. Поради тази причина следва да се подобрят отношенията между строителните специалности и националните образователни системи, и да се даде тласък на европейско ниво, който може да бъде насочен към:

5.5.1

Съществуващите понастоящем правила оказват изключително позитивно и обхватно въздействие върху методите на работа в строителния сектор. Въпреки това би било добре:

5.6.1

Както беше посочено по-горе, изправени пред изменението на климата и световните предизвикателства, специалистите в строителния сектор трябва да изпълняват важна роля, която те днес са готови да поемат, доколкото нормативната уредба и стимулите най-накрая им позволяват да създават добавена стойност на европейския пазар и да разпространяват своите умения в тази област в други части на света, където трябва да се положат огромни усилия, за да може резултатите от предприетите мерки да бъдат усетени от всички.

5.6.2

За тази цел следва:

5.6.3

Ако на предприятията от строителния сектор се предостави възможност да участват в цялата верига „проектиране-изпълнение-поддръжка“ както в областта на сградното строителство, така и в транспорта, то те могат да дадат решаващ принос, по-специално за осигуряване на финансирането на необходимите дейности посредством своя капацитет за управление на общите разходи и финансиране на инвестициите в бъдещи енергоспестяващи мерки.

5.7.1

Проблемът на малките и средните предприятия в строителния сектор, за разлика от други сектори, на практика няма отношение към техния достъп до един или друг пазар (вж. параграф 3.2.5).

5.7.2

Поради тази причина представителите на тези професии с основание смятат, че предложената от някои и отхвърлена от европейските власти идея за въвеждане на квоти е неоправдана. Освен това сочените цифри на практика са надхвърлени във всички европейски държави.

5.7.3

Следователно проблемите на малките и средни предприятия, които не са сред въпросите, разгледани в законодателен акт за малките предприятия, трябва да се решават по-скоро посредством: