EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52008AE1187

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия

OB C 27, 3.2.2009, p. 7–11 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/7


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“

(2009/C 27/02)

На 20 септември 2007 г. г-н Andrej VIZJAK, министър на икономиката, от името на бъдещото словенско председателство на Съвета поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно

„Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2008 г. (докладчик: г-н CAPPELLINI).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли 2008 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 122 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК счита, че „Законът за малките предприятия“ за Европа (Small Business Act for Europe — SBAE), за чието приемане многократно призова, ще позволи да се поднови дебатът по Европейската харта на малките предприятия и представлява забележителна възможност за развитие на потенциала на малките предприятия, но е и тест за действителното желание на институциите и държавите-членки да се заемат с истинска волунтаристична и дългосрочна политика на подкрепа за МСП и най-малките предприятия.

1.2

Тази политика не бива да се ограничава до периодите на икономически трудности, когато политическите среди преоткриват ползите от МСП и най-малките предприятия за намаляване на дефицита на работни места и понижаване на статистиката за равнището на безработица, а да се превърне в зряла политика, осигуряваща дългосрочна подкрепа за тяхната конкурентоспособност.

1.3

ЕИСК препоръчва 10 основни мерки за подкрепа и нов тласък на развитието на МСП чрез създаването на истински благоприятна за тях среда, както и за ефективен „Закон за малките предприятия“ за Европа, който да не бъде само още една политическа декларация:

добро познаване на европейския контекст на различните категории МСП, на тяхното развитие и потребности на хоризонтално и секторно ниво, с оглед на вътрешния пазар в неговото вътрешно, външно и трансгранично измерение, по-специално под формата на публикуване на годишни доклади,

интегриране на аспектите на МСП във всички общностни политики и в законодателния процес,

продължаващо изпълнение на всички нива на стратегията за административно опростяване и въвеждане на нов метод за консултация с различните категории МСП и посредническите им представителни организации,

гарантиране, че законодателствата на всички нива вземат под внимание положението и потребностите на различните категории МСП и прилагат принципа „Да мислим първо за малките предприятия!“,

гарантиране, че законодателствата отчитат четири основни принципа: 1) ефективни анализи на въздействието, 2) пропорционалност, 3) „еднократност“ и 4) предпазване, по-специално чрез засилване на правомощията на пратеника на МСП (т.е. представителя на МСП), и създаването на омбудсман за МСП за вътрешния пазар,

подкрепа на съпътстващите и консултативни дейности на посредническите организации на представителите на МСП,

възобновяване на програмите за сътрудничество между предприятията, за обмен между техните организации, както и създаването на мрежа на техните служби за подкрепа,

въвеждане на разширена и постоянно действаща политика на иновации, насочена към най-малките предприятия,

опростяване и насърчаване на достъпа на МСП до програми на ЕС,

започване на политика в полза на прехвърляне на собствеността и управлението на предприятия.

1.4

ЕИСК би желал SBAE да се наложи на всички равнища под формата на правно обвързващ инструмент.

1.5

Също така той настоява SBAE да дава възможност за насърчаване на социалния диалог между социалните партньори от сектора на МСП, за да се създаде възможно най-добрата работна среда в полза на креативността и иновациите, включително по отношение на условията на труд, като се обръща особено внимание на повишаване на сигурността и подобряване на анализа на риска на работното място.

2.   (Мотиви) Представяне на проучвателното становище

2.1

Значението на малките и средни предприятия (МСП) за икономиката на Европейския съюз е всепризнато като ключов фактор за растежа и работните места на равнище ЕС и отговор на новите предизвикателства на глобализацията. Оценката на резултатите от политиката по отношение на МСП за периода 2005-2007 г. показва, че е постигнат съществен напредък, както на общностно, така и на национално равнище, благодарение на прилагането на принципа: „Да мислим първо за малките предприятия!“.

2.2

Европейската комисия подчерта необходимостта от пълно разгръщане на потенциала на МСП за растеж и създаване на работни места и пълноценно използване на техния иновационен капацитет. Този подход е отразен в доклада относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места, приета на 11 декември 2007 г. В този контекст бе лансиран принципът на „Закон за малките предприятия“ за Европа (SBAE), чиято основна цел ще бъде да се определят фундаментални и конкретни мерки за подобряване на средата за европейските МПС, като изцяло се отчита тяхното многообразие. Тази инициатива беше приветствана на Европейския съвет през м. декември 2007 г. и Комисията си поставя за цел да представи предложение през м. юни 2008 г.

2.3

В тази връзка припомняме, че ЕИСК неотдавна прие, или понастоящем подготвя, няколко други становища относно политиката по отношение на МСП, в това число:

„Развитие на сектора на бизнес услугите в Европа“ (INT/412 — докладчик: CALLEJA) (в процес на изготвяне),

„Научноизследователска и развойна програма за МСП“ (INT/379 — докладчик: CAPPELLINI),

„Средносрочен преглед на политиката по отношение на МСП“ (INT/392 — докладчик: BURNS) (в процес на изготвяне),

„Международни обществени поръчки“ (INT/394 — докладчик: MALOSSE),

„Микрокредитиране“ (INT/423 — докладчик: PEZZINI) (в процес на изготвяне).

2.4.

Словенското председателство на Съвета поиска от ЕИСК да представи предложения от политически характер за стимулиране на растежа на МСП. Целта не е ЕИСК да изготви нов списък с технически мерки, които да допринесат за индивидуалния растеж на МСП, а да предложи по-добре структурирана политическа рамка и нововъведения в полза на МСП.

2.5

Словенското председателство поставя акцент върху два от приоритетите:

a)

да се даде възможност на всички МСП, като се отчитат различията в тяхната големина, дейност, сектор и средства за производство, да намерят отговор на големите предизвикателства, пред които ще бъдат изправени вследствие на индустриалните, климатични и демографски промени, социалните предизвикателства, както и преструктурирането на пазарите поради последиците от глобализацията, промените в дистрибуцията, стандартизирането и сертифицирането на продукти и услуги;

б)

да се позволи на МСП да вземат дейно участие в политическия избор, оперативните приоритети и законодателните решения на всички равнища, които ще окажат въздействие върху тяхната работна среда.

2.6

Също така, словенското председателство изисква становището на ЕИСК в контекста на подготовката на „Закон за малките предприятия“ за Европа (SBAE).

3.   Общи забележки

3.1

В предходни становища ЕИСК отбеляза постигнатия значителен напредък в полза на МСП, по-специално по отношение на достъпа до финансиране, както и на административното опростяване. Той държи да подчертае със задоволство голямото развитие на позициите на европейските институции в полза на малките предприятия и изразява надежда, че то не се дължи единствено на трудния икономически и социален контекст в настоящия момент. Но въпреки тези безспорни постижения, политиките през последните години са белязани от редица слабости.

3.2

ЕИСК счита по-специално, че Европейската харта за малките предприятия не е постигнала стратегическите си цели, тъй като няма юридическа сила и в повечето случаи остава само на ниво политическа декларация. Необходимо е да се подпомогне нейното прилагане в държавите-членки и на регионално равнище, както и да се възобновят годишните оценки и препоръки към държавите-членки.

3.3

От друга страна, често беше изтъквано, че консултирането с различните категории МСП би могло да бъде подобрено в още по-голяма степен; според ЕИСК е необходимо да се утвърди нова култура на диалог на европейско, национално и регионално равнище, която да даде възможност да се подобрят и институционализират консултациите между институциите и посредническите организации, представители на различните среди на МСП.

4.   Специфични бележки

4.1   Създаване на нова среда, благоприятстваща развитието на всички МСП

Като се има предвид настоящата ситуация и големите предизвикателства, пред които ще бъдат изправени МСП, но и за да се изпълни със съдържание обновената Лисабонска стратегия, приета на Срещата на върха през пролетта на 2008 г. и да се подкрепят инициативите на Комисията за повишаване на конкурентоспособността на МСП, ЕИСК изцяло подкрепя инициативата на председателството за провеждане на иновативна политика, насочена към МСП, чийто основополагащ елемент да бъде SBAE.

4.2   Европейски проект в полза на МСП и микропредприятията

ЕИСК препоръчва на институциите на общността да не поставят акцента единствено върху предприятията, бележещи силен растеж, международното разположение и различните принципи на високите постижения, които водят до ситуация, при която милиони малки предприятия, създаващи стойност, иновации, работни места и стабилност по места са лишени от ползите от дейностите на Общността. Комитетът настоява пред институциите и обществените власти на всички равнища да приемат новаторски подход в своите политики по отношение на МСП, като създадат истински европейски проект, обединяващ целия икономически потенциал на средните и малки предприятия и микропредприятията, за да даде допълнителен тласък на растежа и създаването на работни места, от които се нуждае ЕС. Този европейски проект трябва също така да даде възможност да се насърчава и развива диалогът с икономическите и социални партньори и представителните организации на различните категории МСП относно новите големи предизвикателства в ЕС (изменение на климата, демографски промени и имиграция, околна среда, енергия…), пред които ще бъдат изправени МСП. Като се основава не само на предприятията, бележещи силен икономически растеж, но най-вече на местната икономика и така наречените „традиционни“ дейности, този европейски проект трябва да позволи на Съюза да започне политика на насърчаване на предприятията с човешки мащаб и да се опира на местната икономика, за да обезпечи икономическия растеж на държавите-членки, като поставя акцент върху пет приоритетни мерки.

4.2.1

Познаване и предаване на информация за реалното положение на различните категории МСП. Всяка политика на Общността трябва да се базира на ясни данни, които да дават добра представа за обстановката. Понятието за МСП обхваща много различни реалности и категории или форми на предприятия (еднолични предприятия или дружества, предприятия без нито един работник или с не повече от 250 работници, предприятия, занимаващи се със занаятчийска, търговска или социална дейност или свободни професии), извършващи дейност в различни сфери, при много различна среда и потребности. Данните относно различните категории МСП често са непълни или изцяло липсват. Направените анализи от предходната Европейска обсерватория на МСП често предоставяха най-важните данни. ЕИСК изразява задоволство от решението на ГД „Предприятия и промишленост“ да възобнови Обсерваторията и настоява:

да се сложи началото на мащабна програма за икономически изследвания, включително секторни изследвания, на положението и потребностите на различните категории МСП, включително на национално и регионално равнище, както и за статистически анализи, при консултации със съответните представителни организации,

да се насърчава и развива собствената научноизследователска и проучвателна дейност на организациите на предприятията на европейско, национално и териториално равнище, при консултации с научноизследователски центрове, университети и държавите-членки.

4.2.2

Включване на аспектите, свързани с МСП, във всички политики на Общността: ЕИСК констатира, че отвъд политическите декларации в подкрепа на малките предприятия сред законодателите на всички нива винаги се наблюдава много силна тенденция, поради непознаване на реалностите или поради желание за опростяване, да систематизират модела на големите предприятия и да прилагат принципа „бонзай“, според който всичко, което е добро за големите предприятия, е добро и за малките. Този теоретичен подход, основан на един-единствен икономически модел, влиза в противоречие с реалната ситуация, при която се срещат множество видове дружества и бизнес култура, и на практика води до положение, при което 90 % от европейските предприятия се чувстват неприобщени или пренебрегнати от политиките на Общността. ЕИСК насочва вниманието на европейските институции и на държавите-членки по-специално върху факта, че малките и микропредприятията са изключително важен фактор за икономиката и заетостта в Общността, но рискуват да се превърнат в неин недостатък, не по тяхна вина, а поради недостатъчното внимание, което им се обръща от страна на публичните власти на всички равнища. ЕИСК настоява SBAE най-накрая да послужи за преминаване към практически действия, а потребностите и характерните особености на различните категории МСП задължително да бъдат отчитани във всички политики, програми и преговори, включително в рамките на социалния диалог и международните отношения, както на общностно, така и на национално и регионално равнище.

4.2.3

Продължаване на политиката на административно опростяване: ЕИСК насърчава Комисията да активизира усилията си за опростяване на законодателството на Общността; но настоява преди всичко институциите на Общността, както и държавите-членки, да започнат да изпълняват по-ефективна политика за опростяване, основана на следните пет пункта:

привеждане в изпълнение на реална политика „Да мислим първо за малките предприятия!“;

опростяване, но не за сметка на ограничаване на отговорността; ЕИСК изразява съмнения по отношение на основателността и ефективността на системните изключения за малките предприятия и би предпочел пропорционалност при прилагането, както и преки консултации със съответните организации на МСП;

систематично включване на представителните организации на различните категории МСП в законодателния процес на общностно, национално и регионално равнище, както и в социалния диалог на различни равнища и засилено сътрудничество с ЕИСК и Комитета на регионите;

системно прилагане на принципа „еднократност“ на всички нива и етапи;

съставяне на практически ръководства и обяснителни документи за приетото законодателство с цел да бъде представено на по-достъпен език и да се улесни неговото транспониране.

4.2.4

Подкрепа на съпътстващите и консултативни дейности на посредническите организации: Чрез техните служби за техническа помощ за всички МСП, които желаят точно определени компетенции и не могат да ползват новата Мрежа за европейска подкрепа на предприятията (Enterprise Europe Network), посредническите представителни организации на различните категории МСП са основен инструмент за успеха на общностните политики. Те играят незаменима роля за предаването на информация и оказването на подкрепа на предприятията и позволяват по-специално да се адаптира законодателството към положението на всяко предприятие според конкретния случай и да преведат законодателството на микроикономическо и местно равнище, включително на възможно най-близко до най-малките предприятия ниво. От една страна, ЕИСК счита за изключително важно, че обществените власти на всички равнища се заемат с волунтаристична политика на подкрепа за тяхната дейност и че свързаните с МСП програми на Общността предвиждат изрично мерки в подкрепа на тези организации. От друга страна, той настоява Комисията, държавите-членки и регионите да приложат заключенията по тази тема на IV-ата европейска конференция на занаятчиите и малките предприятия в Щутгарт.

4.2.5

Възобновяване на програмите за сътрудничество между предприятията и програмите за обмен между организациите: ЕИСК настоява Комисията да възобнови програмите за междурегионално сътрудничество между предприятията, които вече са доказали своята ефективност; необходимо е също така да се подкрепят действия, провеждани от посредническите организации или да се даде възможност за създаване на органи, които имат за цел насърчаване на такова сътрудничество.

4.3   Приемане на истински ефективен европейски Закон за малките предприятия

4.3.1

В тази връзка, ЕИСК изразява задоволство от позициите на Съвета и Комисията в подкрепа на изготвянето на „Закон за малките предприятия“ на европейско равнище, особено като се има предвид, че Комитетът неколкократно се застъпи за приемането на SBAE (1). Той счита, че за да бъде ефективен, SBAE следва да отговаря на редица условия:

4.3.1.1

неговата крайна цел трябва да бъде създаването на възможно най-добрата среда за МСП и микропредприятията на всички равнища и конкретен отговор на различните предизвикателства, пред които трябва да се изправят МСП по време на своя жизнен цикъл, включително прехвърляне на собствеността и управлението им; в този контекст, SBAE не бива да води до по-неблагоприятни условия на труд за работниците в МСП, а точно обратното — започнатите инициативи трябва да позволяват по-добре да бъде отчитано тяхното положение;

4.3.1.2

той трябва да донесе истинска добавена стойност и да не се ограничава само до събиране на едно място на съществуващите програми или координиране на различните действащи мерки;

4.3.1.3

той не трябва да бъде единствено поредна декларация на намеренията, какъвто за съжаление бе случаят с Европейската харта на малките предприятия, и не бива да се ограничава само до политически ангажимент на общностните институции и държавите-членки; европейските МСП и микропредприятия заслужават нещо по-добро и ЕИСК счита, че предоставянето на правна сила на SBAE е потвърждение и свидетелство за желанието на ЕС да предприема по-ефективни действия по отношение на МСП и микропредприятията;

4.3.1.4

той трябва да бъде задължителен в своята цялост и да се прилага за всички европейски, национални и регионални нива на вземане на решение, като се отнася до публичните власти на всички равнища, като същевременно оставя на държавите-членки отговорността за неговото прилагане (2);

4.3.1.5

той следва да се прилага за всички политики на Общността, като се включат МСП във всички политики и се разработи цялостен подход, чрез който се отчитат правилно всички политически аспекти и последици от новите правила за различните категории МСП.

4.3.2

ЕИСК иска SBAE да включва пет основни политически мерки, които да гарантират, че законодателствата не ограничават развитието и конкурентоспособността на различните категории МСП:

4.3.2.1

Гарантиране, че законодателните текстове на всички равнища се изготвят, като се отчитат специфичното положение и конкретни нужди на различните категории МСП. За тази цел е уместно да се приеме основно правило, което да бъде наложено на всички нива на вземане на решение и да гласи, че законодателните предложения трябва да бъдат изготвяни със съзнанието за потребностите и очакванията на МСП и по-специално на най-малките предприятия, като се прилага принципът „Да мислим първо за малките предприятия!“ и като се обръща специално внимание на самостоятелно заетите лица, които представляват повече от половината европейски предприятия. Това предполага по-специално провеждането на системни консултации с представителните организации на МСП, както и участието на експерти на съответното ниво от тези организации във всички консултативни комитети на регионално, национално или европейско равнище, разглеждащи въпроси, които могат да имат въздействие върху МСП, както бе поискано по-специално от Съвета по конкурентоспособност на 13 март 2006 г.

В този дух, ЕИСК призовава във всяка генерална дирекция на Комисията да бъде определен служител, отговарящ за МСП, който да следи изпълняваните от ГД законодателни мерки и програми да отчитат в достатъчна степен приоритетите и очакванията на МСП и микропредприятията.

4.3.2.2

Гарантиране, че законодателствата зачитат основните принципи. За ЕИСК ефективността на законодателствата на всички нива, както и тази на програмите и колективните или индивидуални мерки в подкрепа на МСП, зависи от четири принципа, които той би искал да бъдат включени в SBAE и да бъдат прилагани систематично на всички нива — европейско, национално и регионално:

систематичен анализ на въздействието върху МСП: нито един законодателен текст не следва да бъде приеман, ако преди това не е бил предмет на систематичен анализ на въздействието върху различните категории предприятия от съответния сектор на стопанска дейност, в който са отчетени преките и непреки икономически и социални последици, като административната тежест и разходите за информация и инвестиции, които ще наложи този текст, както и ползите, които могат да се извлекат от него;

принципът на пропорционалност: законодателството не бива да налага ненужни мерки на МСП, а да се ограничава до тези, които са абсолютно необходими; условията за прилагане на законодателството трябва да бъдат адаптирани към реалността и различното положение на заинтересованите предприятия, както и към тяхната способност да прилагат това законодателство;

принципът на „еднократност“: МСП имат за задача да произвеждат, а не да бъдат административни служби; те не могат да бъдат заставяни повече от веднъж да попълват декларации и да изпълняват административни процедури по един и същ повод и съответните административни органи отговарят за предаването на тази информация помежду си; този принцип на „еднократност“ би могъл да не се прилага при метода на работа на „едно гише“, който използва принципа „един предприемач — едно лице за контакт“ и се опира на посредническите организации, които вече изпълняват тази функция на национално равнище;

принципът на предпазване : не може да бъде прието законодателство, ако е неблагоприятно за развитието на МСП и рискува да бъде пречка за тяхната конкурентоспособност. Трябва да има възможност да бъдат блокирани всички нови законодателни предложения, които не са били предмет на цялостен анализ на въздействието или за които е констатирано, че предложените мерки влизат в противоречие със социално-икономическото развитие на МСП.

ЕИСК подчертава също така необходимостта от въвеждане и гарантиране на пълна прозрачност в административните процедури, като се даде достъп на МСП до всички административни данни, които ги засягат и възможност да ги коригират в съответствие със своите нужди.

4.3.2.3

Въвеждане на разширена и последователна иновационна политика. ЕИСК настоява Комисията, държавите-членки и регионалните и местни политически нива да не се ограничават само до подкрепа за иновациите в областта на високите технологии, а да приемат една по-волунтаристична политика, като включат в програмите конкретни мерки за подкрепа на иновациите в областта на ниските и средните технологии и текущите нетехнологични иновации в МСП, и по-специално в най-малките предприятия.

Сама по себе си, новата консултативна Европейска бизнес мрежа (European BIC network) никога не би могла да се намеси ефективно в полза на всички предприятия с потенциал за иновации; ЕИСК иска SBAE да определи като приоритетни:

насърчаването на социалните партньори от сектора на МСП да започнат диалог с цел създаване на добра работна среда, благоприятна за креативността и иновациите;

подкрепата за въвеждането на съветници в посредническите организации на МСП и малките и микропредприятията, на възможно най-близко до предприятията равнище, както и обучение, изготвено в съответствие с нуждите на предприемачите и работниците с оглед по-висока иновативност и използване на новите възможности на пазарите в преход;

създаване на финансови инструменти, приспособени към положението на най-малките предприятия, но така че да подкрепят и мерките, предназначени за работниците;

насърчаване на държавите-членки и регионите, заедно с организациите на МСП, да започнат кампания за идентифициране на технологични и нетехнологични иновации в МСП и по-специално в микропредприятията.

4.3.2.4

Разширяване на достъпа до програми на Общността. ЕИСК счита, че административната сложност и различните изисквания правят все по-трудно, ако не и невъзможно, участието на малките предприятия в програмите на Общността. Това води до парадоксалната ситуация, при която посредническите организации стават все по-незаинтересовани от програмите. Например, настоящите правни ограничения не дават възможност за новаторски дейности, за подкрепа на експериментални пилотни проекти, като по този начин лишават ЕС от множество иновативни предложения. ЕИСК счита, че следва да се преразгледат принципите и разпоредбите: като се има предвид важността на работата, уточняването на необходимите корекции не влиза в целите на настоящото становище, но ЕИСК призовава Комисията в рамките на SBAE да започне истинска консултация с представителните организации на МСП, за да се уточнят новите условия за изготвяне и участие в програмите на различните териториални нива.

В тази рамка е необходимо структурните фондове да позволяват да се насърчава достъпът на МСП до обществени поръчки, по-специално в регионите в най-неравностойно положение (3).

4.3.2.5

Улесняване и насърчаване на прехвърлянето на собствеността и управлението на предприятия. ЕИСК подчертава по-специално риска от прехвърляне на собствеността и управлението на предприятия, особено на малки предприятия за производство или за услуги в градски и селски райони: предвижданото преустановяване на дейността им, което не е неизбежно, би имало значителни отрицателни последици за задържането на предприятия и работни места в тези области. От една страна, би било целесъобразно да се насърчава въвеждането на системи за сближаване между купувачите и продавачите, както и финансови и данъчни стимули, а от друга — да се стимулират предприемачите да осигурят по-добра капитализация, за да поддържат стойността на своите активи.

Специалното положение на предприемачите в определени области като селските райони изисква разработването на новаторски формули като публично-частни партньорства.

4.4   В основата на SBAE трябва да бъде инструмент със задължителна правна сила

4.4.1

За да може SBAE да бъде наистина ефективен, ЕИСК настоява тези мерки да бъдат приети от Съвета и Парламента под формата на правно обвързващ акт, който да се прилага при вземане на решения на европейско, национално и регионално равнище.

4.4.2

В този контекст ЕИСК настоява да бъде изготвяна годишна оценка на изпълнението на SBAE, както и на всички политики по отношение на МСП на общностно и национално равнище и да бъде информиран ежегодно за постигнатия напредък; този годишен доклад трябва да бъде предмет на специална глава в рамките на изпълнението на Лисабонската стратегия.

4.4.3

След тези доклади, Комисията трябва да може да даде своите препоръки за изпълнение, както в държавите-членки, така и в регионите, по които ЕИСК възнамерява да изготвя становища.

4.4.4

ЕИСК отправя искане посочените годишни оценки да водят, ако е необходимо, до адаптиране или преразглеждане на SBAE и политиките по отношение на МСП.

4.4.5

ЕИСК горещо препоръчва на Комисията и Съвета да привлекат за активно участие представителните организации на различните категории МСП за изготвянето и изпълнението на SBAE.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Вж. становище на ЕИСК относно „Потенциал на предприятията, по-специално на МСП (Лисабонска стратегия)“ (ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 8).

(2)  Вж. становище относно „Международни обществени поръчки“ (ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 32), в което ЕИСК се обявява против „установяването в ЕС на система от квоти за МСП, подобно на модела на американския Закон за малките предприятия“.

(3)  Вж. становище ЕИСК 979/2008 относно „Международни обществени поръчки“ (ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 32).


Top