16.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/19

1.1

Комитетът одобрява решението за създаване на съвместното предприятие „Чисто небе“. Той счита, че повторното лансиране по такъв начин на инвестициите за научноизследователските и развойни дейности (НИРД) чрез публично-частно финансиране може да предостави на предприятията една сигурна референтна рамка, даваща възможност за преодоляване на настоящата разпокъсаност на финансирането от Общността и за координиране на изследванията, твърде често частични, улеснявайки по този начин тяхната ефективност.

1.2

Той изразява задоволството си от избрания сектор, който позволява в духа на Лисабонската стратегия едновременно да се стимулира един промишлен бранш, отличаващ се с техническо новаторство и с изобилие на висококвалифицирани работни места, и да се допринесе за необходимия прогрес в областта на качеството на околната среда.

1.3

Като дава положително становище относно разглежданото предложение, ЕИСК би искал да подчертае преди всичко значението за ЕС на предложената стратегия в областта на инвестициите и на съгласуването на изследванията. По този начин той счита, че тази стратегия представлява силен аргумент за създаването на европейска изследователска зона и е важен принос за конкурентоспособността на европейските предприятия от този сектор.

1.4

Същевременно предвид системата на финансиране, множеството различни участия и значителния обем на заделените общностни ресурси, Комитетът смята, че е подходящо да се дефинира по-добре използването и предоставянето на крайните продукти от научните изследвания, особено що се отнася до интелектуалната собственост и издаването на патенти.

1.5

Накрая, Комитетът препоръчва като необходими:

2.1

Разглежданото предложение за регламент има за цел да постави началото на едно от първите публично-частни партньорства в областта на НИРД. То формулира също така и една от първите две Съвместни технологични инициативи (СТИ), засягаща сферата на аеронавтиката и въздушния транспорт. Тази инициатива се нарича „Чисто небе“.

2.2

Целта на СТИ е да позволи на индустрията, на научноизследователските институти, на държавите-членки и на Комисията да обединят всички или част от своите ресурси в полза на избраните програми за научни изследвания.

2.3

За разлика от традиционната стратегия, при която публично финансиране се предоставя за всеки отделен проект, СТИ включват широкомащабни научноизследователски програми, които имат общи стратегически цели. Очаква се този нов подход да създаде критична маса за европейските научни изследвания и иновации, да консолидира научноизследователската общност в основните стратегически области и да хармонизира финансирането на проектите, така че резултатите от научните изследвания да се усвояват по-бързо. СТИ са насочени към ключови области, където използваните понастоящем инструменти нямат нито обхвата, нито скоростта, необходими, за да поддържат Европа начело в световната конкуренция. Става въпрос за области, където националното, европейското и частното финансиране на научните изследвания може да създаде значителна добавена стойност, включително като се насърчава увеличаването на частните разходи за научните изследвания и развойната дейност.

2.4

СТИ в аеронавтиката и въздушния транспорт, наречена „Чисто небе“, има за цел да ускори разработката на чисти технологии за въздушния транспорт в ЕС, така че да се осигури въвеждането им във възможно най-кратък срок. Освен изискването за поддържане на конкурентоспособността в сектора, тези технологии би трябвало да допринесат и за реализирането на стратегическите екологични и социални приоритети на Европа, както и за устойчив икономически растеж.

3.1

Необходимостта от и легитимността на тази програма произтичат от прогнозата за удвояване на въздушния трафик през следващите 20 години и от факта, че разработването на екологично съвместим транспорт е от съществено значение за осигуряването на европейски икономически и социален растеж в превоза на пътници и стоки.

3.2

Изборът това да се извърши на европейско равнище е подходящ, тъй като интервенциите на заинтересованите страни в различните държави-членки не са оптимални като икономически ресурс и като необходим научен принос.

3.3

Директното участие на държавите-членки е ключов елемент както за набирането на необходимите средства за финансиране, така и поради факта, че множество решения ще продължават да бъдат взимани на национално равнище — от представянето на поканите за участие в програмите, до постоянния контрол на всички етапи от програмите и оценяването на резултатите.

3.4

Въздухоплавателният сектор в най-скоро време ще бъде изправен пред значими предизвикателства, като например въздействието върху околната среда. Това би могло да възпрепятства развитието му.

3.5

Ограничаването на въздействието на авиацията върху промяната в климата и намаляването на шума са най-важните приоритети. Те изискват извършването в близко бъдеще на дълбоки технологични промени, с цел реализиране на намаленията, предвидени в специалните правила на Общността. (Европейската технологична платформа за аеронавтика „ACARE“ (Консултативен съвет за въздухоплавателно изследване в Европа) в своята стратегическа програма за изследователска дейност си поставя за цел до 2020 година да намали с 50 % емисиите на CO2, с 80 % емисиите на Nox и с 50 % — шума.)

3.6

Европейската авиационна индустрия, в която днес работят 3 милиона европейски граждани, е изправена пред силна конкуренция, произтичаща от предоставените в други райони (като например САЩ) публични инвестиции, където отпуснатите средства за изследвания в този сектор са 3 пъти повече от наличните в момента в Европа.

3.7

Освен това, тъй като в този сектор възвръщаемостта на инвестициите е по-бавна и това би могло да създаде пазарни неуспехи, поради липса на инвестиции в областта на НИРД в аеронавтиката, публичното участие във финансирането е полезно.

3.8

Изборът на аеронавтиката и на въздушния транспорт в Специфичната програма за сътрудничество (вж. параграф 4.3 от настоящия текст) се обосновава от желанието за подобряване на здравето и на качеството на живот на сегашните и бъдещи поколения чрез свеждане до минимум на въздействието на авиацията върху околната среда, подобрение на качеството на въздуха на местно равнище, намаляване на шума около летищата и подобрение на условията за превоз в полза на пътниците.

4.1

Предложението за Регламент за създаване на Съвместното предприятие „Чисто небе“ [COM(2007) 315 окончателен], произтича от разпоредбите на Седмата рамкова програма (РП7), предмет на Решение № 1982/2006/ЕИО. Тя предвижда принос от страна на Общността за създаване на дългосрочни публично-частни партньорства на ниво Европейски съюз в областта на научните изследвания.

4.2

Тези партньорства са под формата на „съвместни технологични инициативи“ (СТИ) и възникнаха на основата на „европейски технологични платформи“ (ЕТП).

4.3

В своето Решение № 971/2006/ЕИО относно Специфичната програма за сътрудничество Съветът подчертава необходимостта от установяването на публично-частни партньорства и определя шест области, в които създаването на съвместни технологични инициативи е подходящо с цел активизиране на европейските научни изследвания. Става дума за следните области:

4.4

В контекста на тази обща стратегия, регламентът, предмет на разглежданото предложение [COM(2007) 315окончателен], предвижда прилагането на Съвместната технологична инициатива (СТИ) в аеронавтиката и въздушния транспорт, посредством създаването на съвместно предприятие, наречено „Чисто небе“.

4.5

Целите на съвместното предприятие „Чисто небе“ са изложени подробно и ясно в член 3 на устава, приложен към разглеждания регламент. Те засягат обширна и амбициозна област от дейности и са резюмирани в член 3 на устава:

4.5.1

По този начин „Чисто небе“ ще гарантира интеграцията и координацията между различните изследователски дейности, като се възползва от икономията от мащаба; то ще се развие около 6 различни технически области, наречени „Интегрирани технологични демонстратори“ (ИТД), а именно:

Технологичните цели за всеки ИДТ са вече поставени.

4.6

Съвместното предприятие „Чисто небе“ се разглежда като международен орган с юридическа правосубектност, по смисъла на член 22 от Директива 2004/17/ЕО и точка в) на член 15 от Директива 2004/18/ЕО. За негово седалище се определя гр. Брюксел, а за краен срок на дейността му — 31 декември 2017 г., освен ако Съветът не го удължи.

4.7.1

Предложението се състои от Регламент на Съвета и, в приложение, устав на съвместното предприятие. То е изготвено въз основа на член 171 от Договора. Съвместното предприятие ще бъде орган на Общността и въпреки, че бюджетът му се регулира от разпоредбите на член 185 от Регламент 1605/2002 на Съвета, в него трябва да се отчетат специфичните особености на тази инициатива, предвид на това, че се отнася до публично-частно партньорство с принос на частния сектор, който е значителен или поне равен на този на публичния сектор.

—

Европейската общност, представлявана от Комисията;

—

12 ръководители на Интегрирани технологични демонстратори (ИТД) и най-много 74 асоциирани членове, правилата за присъединяване на които са записани в член 2 на устава, приложен към разглеждания регламент;

—

всяко публично или частно лице, установено в държава-членка или в асоциирана държава към Седмата рамкова програма, може да кандидатства за членство в съвместното предприятие „Чисто небе“ от момента, в който в качеството си на ръководител на ИТД се ангажира да внася средства, пропорционални на цялостните дейности на СТИ и в съответствие с тях. В качеството си на асоцииран член неговият ангажимент е пропорционален на бюджета на ИТД, в който участва, и е в съответствие с изискванията на ИТД.

4.9.1

Текущите разходи на съвместното предприятие „Чисто небе“ се поделят поравно в брой между, от една страна, Европейската общност и от друга — останалите членове, в размер до 50 % за всяка страна.

4.9.2

Максималната вноска на Общността в съвместното предприятие „Чисто небе“ за текущи разходи и изследователски дейности ще бъде в размер на 800 милиона евро, платими от бюджетния кредит, предоставен по позиция „Транспорт“ на Специфичната програма „Сътрудничество“ за изпълнение на Седмата рамкова програма в съответствие с разпоредбите на член 54 на Регламент № 1605/2002 на Съвета.

5.1

ЕИСК одобрява решението за създаване на съвместно предприятие „Чисто небе“, произтичащо от разпоредбите на Седмата рамкова програма (РП7). Комитетът е на мнение, че даването на нов тласък на инвестициите в областта на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) е адекватен начин за осигуряване на стабилна референтна рамка чрез нов инструмент, който позволява да се преодолее сегашната разпокъсаност на финансирането на Общността и да се избегне неравномерното разпределение на програмите, което правеше почти невъзможна оценката на постигнатите резултати.

5.2

Предложената инициатива е в съответствие с политиките и целите на Съюза и съответства на ориентациите, определени в Лисабонската стратегия, която подчертава, че знанието и иновациите допринасят за засилване на растежа и трудовата заетост в Европейския съюз. Тя включва мерки, отнасящи се до Системата на ЕС за търговия с емисиите (СТЕ) и би трябвало да стимулира отбелязването на значителен напредък в прилагането на програмата за стратегическа изследователска дейност на ACARE в областта на опазването на околната среда.

5.3

Съвместното предприятие „Чисто небе“, създадено въз основата на публично-частно партньорство, заедно с останалите СТИ, произтичащи от разпоредбите на Седма рамкова програма, представлява според Комитета, отправна точка за създаване на европейска изследователска зона и е важен принос за конкурентоспособността на европейските предприятия.

5.4

Като дава положително становище относно разглежданото предложение, ЕИСК би искал да подчертае преди всичко значението за ЕС на предложената стратегия в областта на инвестициите и на съгласуването на изследванията.

5.5

Все пак, предвид системата на финансиране чрез множество различни участия и значителния обем на заделените общностни ресурси, Комитетът смята, че е подходящо да се дефинира по-добре използването и предоставянето на крайните продукти от научните изследвания. За тази цел въпросът за патентите и за интелектуалната собственост, формулиран в член 20 на Регламента, който се ограничава единствено до посочването на принципите, заслужава да бъде разгледан по-прецизно и ясно, за да не се превърне в деликатен момент при осъществяване на Съвместната инициатива „Чисто небе“.

5.6

Въпреки това, за да се осъществят целите и за да се използват максимално възможностите, предлагани от този нов инструмент, ЕИСК препоръчва като необходими: