1.

Главното производство предоставя необичайна възможност на Съда да се произнесе по това какво се изисква съгласно правото на Съюза, за да се осигури ефективното прилагане на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд при обстоятелства, при които правото на държава членка не предвижда срок за завеждане на дело за установяване на нарушение на този принцип и искането за прилагане на законодателството относно равното заплащане е насочено от един частноправен субект срещу друг. По същество спорът между страните е по-специално за това дали мерките, предприети от пенсионен фонд през 1991 г. вследствие на решението на Съда по дело Barber ( 2 ), са били подходящи да се спазят установените в това решение правила относно равното заплащане във връзка с пенсиите. По-широкото изискване на правото на Съюза правата да се съпътстват от ефективни правни средства за защита, също е релевантно за спора.

2.

Court of Appeal of England и Wales (Апелативен съд на Англия и Уелс, наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“) иска да се установи дали изменение на уреждащ разглежданата пенсионна схема фидуциарен акт, което е прието през 1996 г. (като тръстът е правната форма, в която по принцип се учредяват професионалните пенсионни схеми в Обединеното кралство) ( 3 ), но отразява промените в управлението на схемата от 1991 г., е в съответствие с установената в практиката на Съда ( 4 ) забрана за уеднаквяване в низходяща посока с обратно действие ( 5 ) чрез изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените посредством налагане на жените на пенсионната възраст на мъжете до изпълнение на решението на Съда по дело Barber.

3.

Член 157, параграфи 1 и 2 ДФЕС гласи:

„1.   Всяка държава членка осигурява прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност.

2.   За целите на настоящия член под „заплащане“ се разбира обичайната основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд.

Равното заплащане без дискриминация, основаваща се на пола, означава:

4.

Клауза 19 от фидуциарния акт, уреждащ пенсионната схема на Safeway (наричана по-нататък „схемата“) от 1 април 1984 г., гласи:

„Дружеството принципал може по всяко време или периодично със съгласието на управителите с допълнителен акт, подписан от него и от управителите, да изменя или допълва правомощията на тръста и разпоредбите, уреждащи схемата, включително този фидуциарен акт, правилата и всички актове и други писмени документи, допълващи този фидуциарен акт и актовете, посочени в приложение II към него, и може да упражнява тези правомощия, така че да пораждат действие от датата, посочена в допълнителния акт, която може да бъде датата на този акт или датата на всяко предварително писмено съобщение до членовете относно измененията или допълненията, или подходяща дата, преди или след датата на този акт, така че на измененията или допълненията да се придаде обратно или бъдещо действие, в зависимост от случая“.

5.

Главното производство се отнася до определянето на датата, на която стандартната пенсионна възраст (наричана по-нататък „СПВ“), която се прилага по професионалната пенсионна схема към служителите на групата Safeway (наричана по-нататък „схемата“), е изравнена на 65 години и за мъжете, и за жените, като преди това е била 60 години за жените и 65 години за мъжете.

6.

Safeway Limited (наричано по-нататък „жалбоподателят“), което е основният работодател по схемата, твърди, че изравняването на СПВ е настъпило на 1 декември 1991 г. — датата, на която членовете на схемата са били уведомени с писмено съобщение за изравняването на третирането на мъжете и жените чрез въвеждане на СПВ от 65 години и за двата пола и от която е посочено, че произвежда обратно действие последвалото формално изменение на схемата.

7.

Първият ответник, Andrew Newton, член на схемата, поддържа, че изравняването на СПВ на 65 години е настъпило едва на 2 май 1996 г., като това е датата на изпълнение на акта, с който схемата е формално изменена. Ако това било вярно, за периода между декември 1991 г. и май 1996 г. не било налице изравняване на СПВ за мъжете и за жените, поради което правата, с които мъжете се ползвали, през този период трябвало да бъдат същите като правата на облагодетелстваната група, а именно жените. Според първия ответник СПВ на жените е останала 60 години до формалното изменение на 2 май 1996 г., така че мъжете също са имали право на тази СПВ до въпросната дата.

8.

Запитващата юрисдикция посочва, че ако това е вярно, общите финансови последици от определянето на този въпрос се оценяват на повече от 100 милиона британски лири.

9.

Според писменото становище на Safeway Pensions Trustees Ltd. — вторият ответник, позицията му в главното производство е неутрална.

10.

Промяната на СПВ е извършена вследствие на решението на Съда от 17 май 1990 г. по дело Barber ( 6 ), в което се приема, че съгласно член 119 ЕО (понастоящем член 157 ДФЕС) е незаконосъобразно дискриминирането на мъжете чрез установяване в рамките на пенсионните схеми на различни СПВ за мъжете и за жените. Разглежданата в решение Barber СПВ е 65 години за мъжете и 60 години за жените.

11.

Действието във времето на решение Barber обаче е ограничено, а Съдът приема, че не може да се прави позоваване на директния ефект на член 119 ДЕО, понастоящем член 157 ДФЕС, за да се претендира право на пенсия на основание на тази дискриминация за период от преди публикуването на постановеното в решение Barber на 17 май 1990 г. Следователно решението поражда само действие занапред ( 7 ). В отговор на решение Barber пенсионните фондове могат да пристъпят занапред към „уеднаквяване в низходяща посока“, което означава да увеличат СПВ на жените до тази на мъжете (в главното производство 65 години) ( 8 ), но до приемането на такива мерки необлагодетелстваната категория лица, тоест мъжете, трябва да се третира по същия начин като облагодетелстваната категория, тоест жените. Така от 17 май 1990 г. — датата на постановяване на решение Barber, до въвеждането на мерки от пенсионен фонд за гарантиране на равно заплащане за равен труд на мъжете и жените чрез прилагане на една и съща СПВ и за двата пола мъжете трябва да се третират толкова благоприятно колкото и жените ( 9 ). Това се нарича „уеднаквяване във възходяща посока“, а периодът става известен, поне в Обединеното кралство, като „прозорецът Barber“ ( 10 ).

12.

На 1 септември 1991 г. на всички членове на схемата е изпратено упоменатото по-горе съобщение (наричано по-нататък „съобщението от 1991 г.“), в което се обяснява, че в отговор на решение Barber управителят е решил да измени схемата, като въведе единна СПВ за мъжете и жените —65 години, за периодите на осигурителен стаж от 17 май 1990 г. С писмо от 1 декември 1991 г. до служителите, които са членове или отговарят на условията да станат членове на схемата, жалбоподателят потвърждава, че промените в описаните в съобщението от 1991 г. пенсионни обезщетения влизат в сила от 1 декември 1991 г.

13.

Ето откъси от съобщението от 1991 г.:

„Промени в обезщетенията Ви по схемата

С настоящото съобщение Ви предоставяме предварителна информация относно […] значителни промени в схемата на пенсионните и семейните обезщетения на Safeway, които дружеството и управителят възнамеряват да въведат, считано от 1 декември 1991 г. […] Обща стандартна пенсионна възраст за мъжете и жените от 65 години — Различното третиране на мъжете и жените в практиките на заетост отдавна е незаконно. Изненадващо е, че в областта на пенсиите досега бе възможно да се допусне различно третиране, особено по отношение на пенсионната възраст. Заради едно неотдавнашно дело пред Европейския съд всичко това ще се промени […]

Европейският съд прокарва нова тенденция в областта на пенсиите

Вероятно сте чули за неотдавнашно дело с участието на Guardian Royal Exchange (GRE) и един бивш негов служител, г‑н Barber. Той твърди, че е станал жертва на основана на пола дискриминация, поради това че GRE е отказало да му плаща пенсия, след като е бил съкратен от поста си на възраст, на която жена би получила такава пенсия.

След дълга битка, която стига до Европейския съд, делото е решено в полза на г‑н Barber. Това решение е от голямо значение, тъй като то означава, че в много дружествени пенсионни схеми неизбежно ще настъпят промени по отношение на различната пенсионна възраст за мъжете и жените. Все още не е съвсем сигурно как съдебното решение ще се приложи на практика. Въпреки това дружеството и управителят решиха, че е правилно още сега да се предприемат действия за изравняване на стандартната пенсионна възраст. Те продължават да следят положението и ще предприемат евентуални последващи промени, които могат да се окажат наложителни след изясняване на последиците от решението“.

14.

Съобщението от 1991 г. съдържа следната бележка под линия:

„Следва да се подчертае, че фидуциарният акт и вътрешните правила представляват правната основа на [схемата] и че настоящото съобщение има за цел само да предостави общи насоки и информация. Следва да имате предвид, че описаните в тази брошура промени представляват изменение на Вашите Общи условия на заетост“.

15.

Според запитващата юрисдикция от началото на декември 1991 г. управлението на схемата се основава на схващането, че преди това различните СПВ за мъжете и жените действително са били изравнени с приемането на обща СПВ от 65 години. Обезщетенията на членовете се изчисляват на тази основа. Плащанията на пенсиониралите се след това членове се извършват въз основа на СПВ от 65 години както за мъжете, така и за жените, също както и социалните надбавки и обезщетенията при смърт на член при изпълнение на служебните му задължения.

16.

Както обаче бе посочено по-горе, няма прието съответно изменение на фидуциарния акт до 2 май 1996 г., когато жалбоподателят и управителят приемат нов фидуциарен акт и вътрешни правила на схемата (наричан по-нататък „актът от 1996 г.“). Вътрешните правила, които се намират в приложение II към акта от 1996 г., предвиждат обща СПВ от 65 години за мъжете и жените. Предвидено е изравняването на СПВ да има обратно действие от 1 декември 1991 г. — датата, посочена в съобщението от 1991 г. като действителна дата на изравняването на СПВ.

17.

През януари 2009 г. независим консултант изразява пред управителите загриженост относно петгодишния интервал между съобщението от 1991 г. и влизането в сила на акта от 1996 г. Няколко години по-късно, тъй като по правото на държавата членка няма срок за исковете за установяване на право на обезщетение по режима на тръст, когато тръстът все още разполага с активи ( 11 ), пред High Court е заведено дело, по което първият ответник в главното производство твърди, че е нарушен установеният в член 157 ДФЕС принцип за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд, както е разтълкуван от Съда в решение Barber ( 12 ). На 29 февруари 2016 г. High Court се произнася в негова полза. Това решение се обжалва пред запитващата юрисдикция.

18.

Запитващата юрисдикция посочва, че между страните няма спор, че изпълнителните мерки за затваряне на прозореца Barber са били предприети едва на 2 май 1996 г. — датата на съставяне на акта от 1996 г., а не на 1 декември 1991 г. — датата на изпращане на съобщението от 1991 г. ( 13 ). Както бе обяснено по-горе (т. 11), съгласно решение Barber до приемането на мерки за прилагане на принципа за равно заплащане в контекста на СПВ (по отношение на периодите на осигурителен стаж след приемането на това решение, тоест след 17 май 1990 г.) необлагодетелстваната категория лица (мъжете) следва да се третира през този „прозорец“ по същия начин като облагодетелстваната категория (жените), в резултат на което третирането се уеднаквява във възходяща посока. След затваряне на прозореца Barber обаче изравняването може да включва СПВ от 65 години както за мъжете, така и за жените. С други думи, съгласно решение Barber уеднаквяване в низходяща посока е допустимо само по време на този период.

19.

Запитващата юрисдикция добавя, че „критерият за установяване, докато „прозорецът Barber“ е отворен, […] следва да се издирва във фидуциарния акт и правилата по съответната схема, тъй като единствено и само те съставляват отправната система, рамка или точка за постигането на равно третиране“ ( 14 ).

20.

При все това запитващата юрисдикция има съмнения дали High Court правилно е приложил практиката на Съда, която изключва уеднаквяването в низходяща посока с обратно действие на правата на облагодетелстваната категория лица с тези на необлагодетелстваната категория до въвеждането на мерки за изпълнение на решение Barber ( 15 ) и затваряне на прозореца. Запитващата юрисдикция обяснява, че по правото на държавата членка правото на СПВ от 60 години, с което се ползват жените, е „отменяемо“ (изменяемо с обратно действие) ( 16 ) право, тъй като през целия период от 1 декември 1991 г. до 2 май 1996 г. съобщението от 1991 г. за увеличаване на СПВ на жените на 65 години е било налице и съгласно правото на държавата членка е могло до бъде приведено в изпълнение. Действително по време на този период схемата се управлява на тази основа.

21.

Затова запитващата юрисдикция иска да се установи дали потвърждаването с обратно действие, във фидуциарния акт от 2 май 1996 г., на промяната, която практически е била установена със съобщението от 1991 г. и с която е била въведена обща СПВ за мъжете и жените от 65 години, наистина е допустимо съгласно практиката на Съда, поради това че забраната за уеднаквяване в низходяща посока с обратно действие, докато „прозорецът Barber“ е отворен, се отнася само за права, които са „неотменяеми“ (фиксирани).

22.

Освен това запитващата юрисдикция изтъква, че по време на прозореца Barber правото на Съюза не изисква на необлагодетелстваната категория лица да се предоставят по-големи права от тези, с които се ползва облагодетелстваната категория. Предоставяне между 1991 г. и 1996 г. на неотменяемо право на мъжете на СПВ от 60 години би превишило правата на жените по време на този период, предвид това че те са имали само отменяемо право на пенсиониране на 60 години.

23.

С оглед на всичко това запитващата юрисдикция спира производството и поставя следния преюдициален въпрос:

„Когато в съответствие с националното законодателство правилата на пенсионна схема позволяват при изменение на фидуциарния акт със задна дата да се намали стойността на придобитите пенсионни права както на мъжете, така и на жените за периода между датата на писменото съобщение относно планираните промени в схемата и датата, на която фидуциарният акт е действително изменен, изисква ли член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (а по-рано и към момента на настъпване на фактите — член 119 от Римския договор) придобитите пенсионни права на мъжете и на жените да се третират като неотменяеми през този период, тоест пенсионните им права да са защитени от намаляване с обратно действие чрез прилагане на правомощията съгласно националното законодателство?“.

24.

Писмени становища пред Съда представят жалбоподателят, и двамата ответници, както и Европейската комисия. Всички те участват в съдебното заседание, проведено на 4 февруари 2019 г.

25.

В основата на разглеждания в главното производство спор изглежда са заложени две особености, с които се характеризира правната система на държавата членка. Първата е липсата на срок за съдебно упражняване на правото на обезщетение по режима на тръст ( 17 ). Втората изглежда е липсата на яснота в правото на държавата членка относно правния статут и действие на съобщението от 1991 г.

26.

Най-напред ще анализирам тези две особености на случая, след което ще обясня защо за разрешаването на спора е от ключово значение да се определи датата, на която е затворен „прозорецът Barber“ — въпрос, който трябва да се разгледа от запитващата юрисдикция, но в светлината на всички релевантни принципи на правото на Съюза. Предвид това препоръчвам на Съда да преформулира преюдициалния въпрос в съответствие с предложението, изложено подробно в раздел Е по-долу. Ето какви са мотивите за това преформулиране.

27.

Важно е да се припомни, че когато правото на Съюза предоставя на физическите лица права, които съдилищата на държавите членки трябва да защитават по силата на заложените в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължения, с това то не дава на тези лица гаранция, която да се основава на правото на Съюза, че тези права ще могат завинаги да се упражняват по съдебен ред. По-скоро, съгласно постоянната практика на Съда, при липсата на разпоредби на правото на Съюза относно процедурните изисквания разумните срокове за завеждане на дело, определени от правото на държавата членка, се отнасят и до искове, основани на правото на Съюза, при условие че същите срокове се прилагат за аналогични искове от чисто вътрешно естество (принцип на равностойност) и че конкретно приложимият срок не прави упражняването на съответните права по правото на Съюза практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност). Определянето на разумни срокове в интерес на правната сигурност е съвместимо с правото на Съюза ( 18 ).

28.

Така Съдът е приел, че националните норми, свързани с преклузивните срокове за завеждане на дело съгласно националното право, могат да бъдат противопоставяни на работници, които претендират за своите права на присъединяване към професионални пенсионни схеми, с цел гарантиране на равно заплащане за равен труд в съответствие с член 157 ДФЕС, при спазване на принципите на равностойност и ефективност ( 19 ).

29.

По подобен начин и в практиката на Европейския съд по правата на човека се допускат времеви ограничения за предявяване на искове. Този съд приема, че „правото на справедлив съдебен процес, което се гарантира от член 6, параграф 1 от Конвенцията [за защита правата на човека и основните свободи], трябва да се тълкува в светлината на преамбюла на Конвенцията, който в релевантната си част прогласява, че върховенството на закона е част от общото наследство на договарящите страни. Един от основните аспекти на върховенството на закона е принципът на правната сигурност“ ( 20 ). Постоянната практика на Европейския съд по правата на човека потвърждава, че сроковете за завеждане на дело имат за цел да гарантират добро правораздаване ( 21 ), поради което непоследователните или неясни срокове в гражданските производства не покриват изискванията за справедлив съдебен процес по член 6, параграф 1 ЕКПЧ ( 22 ).

30.

Практиката на Европейския съд по правата на човека предвижда също, че сроковете за завеждане на дело защитават правото на защита и помагат да се избегнат затруднения при доказването. Те предотвратяват късното предявяване на искове и несправедливите резултати, до които може да се стигне, когато от съдилищата се иска да се произнесат по събития, настъпили в далечното минало, и по доказателства, които е възможно да са загубили актуалност ( 23 ). Макар Европейският съд по правата на човека да отчита, че преследването на тежки нарушения на правата на човека, като например военните престъпления, престъпленията срещу човечеството ( 24 ), отвличанията и незаконните убийства, не трябва да се осуетява чрез прекомерно строго прилагане на давностни срокове ( 25 ), гражданските производства по трудови спорове не попадат в тази категория ( 26 ).

31.

Съгласно зададените от Европейския съд по правата на човека параметри е необходимо да се разгледа цялостното провеждане на производството ( 27 ), като се отчете надлежно фактът, че общото право на справедлив съдебен процес е основен демократичен принцип, на който се гради правовата държава ( 28 ), за да се определи дали при конкретните обстоятелствата по даден случай липсата на срок за завеждане на гражданско дело е съвместима с изискванията за справедливост по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ.

32.

Този въпрос не се поставя в рамките на главното производство. Въпреки това липсата в правото на държавата членка на срок за завеждане на дело, с което да се наложи равно третиране по отношение на СПВ, придава още по-голяма важност на точното определяне на датата на затваряне на прозореца Barber. Както бе споменато по-горе, този въпрос изисква да се обърне необходимото внимание на всички относими принципи на правото на Съюза.

33.

Противопоставянето на страните по този въпрос е от ключово значение за разрешаването на спора в главното производство. Според мен, в съответствие с правото на Съюза, датата на затваряне на прозореца Barber е датата, на която са предприети мерки за изравняване на СПВ на мъжете и жените, които по силата на закона могат в пълна степен да бъдат принудително приложени. Тези мерки следва да са закрепени в правен режим, който е съобразен с правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 19, параграф 1 ДЕС. Те трябва също да са в съответствие с общите правни принципи, които са относими към това право (вж. още раздели Г—Е по-долу).

34.

В съдебното заседание жалбоподателят се позовава на точка 20 от акта за преюдициално запитване и излага довода, че в резултат на съобщението от 1991 г., което произвежда действие от 1 декември 1991 г., дружеството работодател и управителите са имали законово право да изменят пенсионната схема и да определят СПВ и за мъжете, и за жените, на 65 години от 1 декември 1991 г., както и че това обстоятелство поражда правно действие и е законово валидно съгласно правото на държавата членка. Преди 2 май 1996 г. никой служител, бил той мъж или жена, не можел да претендира за СПВ от 60 години. Представителят на жалбоподателя пледира в съдебното заседание, че ако някой служител бе направил това, той е щял да се сблъска с изменение на схемата.

35.

Първият ответник обаче твърди, че за да подлежи промяната на СПВ на принудително изпълнение, управителите е трябвало да приемат нов фидуциарен акт и че това се е случило едва на 2 май 1996 г. Според вътрешните правила на схемата СПВ от 60 години за жените и 65 години за мъжете е продължила да се прилага до приемането на този акт на 2 май 1996 г. В съдебното заседание първият ответник се позовава inter alia на точки 21, 24 и 30 от решението на запитващата юрисдикция ( 29 ).

36.

Същевременно, както бе посочено по-горе (т. 19), запитващата юрисдикция отбелязва, че „критерият за установяване, докато „прозорецът Barber“ е отворен, […] следва да се издирва във фидуциарния акт и правилата по съответната схема, тъй като единствено и само те съставляват отправната система, рамка или точка за постигането на равно третиране“ ( 30 ). Освен това запитващата юрисдикция посочва (вж. т. 18 по-горе), че между страните няма спор, че„прозорецът Barber“ е затворен на 2 май 1996 г. ( 31 ). При публикуването на съобщението от 1991 г., през септември 1991 г., обаче в него се посочва, че служителите „следва да обърнат внимание, че описаните в тази брошура промени представляват изменение на условията на Вашите трудови правоотношения“ (вж. т. 14 по-горе).

37.

Предвид това че границата между (задължителното) уеднаквяване във възходяща посока и (незадължителното) уеднаквяване в низходяща посока произтича от тълкуването на Съда на обхвата на равното заплащане на мъжете и жените за равен труд по член 157 ДФЕС, датата на действителното изпълнение на задължението на работодателите да предоставят на мъжете и жените една и съща СПВ за периодите на осигурителен стаж след 17 май 1990 г. (датата на постановяване на решение Barber) не попада извън пределите на действие на правото на Съюза. Актовете на Съда, на които запитващата юрисдикция се позовава при определяне на датата на затваряне на прозореца Barber, не дават пълна представа за степента, в която принципите на ЕС са относими към този въпрос.

38.

В решение Razzouk и Beydoun/Комисия ( 32 ) на двама вдовци са отказани наследствени пенсии във връзка с направените от починалите им съпруги вноски като длъжностни лица на Европейската общност. По това време условията за изплащане на наследствени пенсии за вдовци са различни от условията, които се прилагат за вдовиците. Съдът приема, че следва да се осигури равно третиране на вдовците и вдовиците по отношение на наследствените пенсии, с оглед на това че равното третиране между мъжете и жените е основен принцип на правото на Съюза.

39.

В решение Federatie Nederlandse Vakbeweging ( 33 ) Съдът приема, че омъжените жени, които по силата на националното законодателство нямат право на дадена социална придобивка, придобиват право на такава придобивка при същите условия като мъжете въз основа на директния ефект на член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване ( 34 ).

40.

Решение Nimz ( 35 ) се отнася до непряка дискриминация, основана на пола, и неблагоприятно третиране на работници на непълно работно време в сравнение с тези на пълно и почти пълно работно време и до задължението на съдилищата на държавите членки да отменят законодателството на държавата членка, на което се дължи въпросната непряка дискриминация.

41.

Тези три дела обаче, както бе загатнато по-горе (т. 37), не отразяват пълния спектър от проявления на правния принцип, релевантен за определяне на датата на затваряне на прозореца Barber.

42.

Макар да осъзнавам, че Съдът приема, че член 157 ДФЕС установява за работодателите само задължение за резултат и че „нито този член, нито която и да е друга разпоредба на правото на Общността урежда начина, по който това задължение следва да се изпълни от работодателите или от управителите на професионална пенсионна схема“ ( 36 ), Съдът също така приема, че не трябва да се осуетява ефективността на член 157 ДФЕС и да се занижава „правната защита, необходима за да се гарантира действително равенство“ ( 37 ). Затова управителите са „длъжни да направят всичко в обхвата на правомощията си, за да спазят принципа на равно третиране ( 38 ), включително да сезират националните съдилища, ако това е необходимо за изменение на разпоредбите на пенсионната схема или фидуциарния акт“ ( 39 ). Прилагането на член 157 ДФЕС от работодателите „трябва да е незабавно и пълно“ ( 40 ), а националните съдилища са длъжни да не прилагат „всяка дискриминационна разпоредба на националното право, без да е необходимо да искат или да изчакват първо тя да бъде отменена“ ( 41 ).

43.

Главното производство се отнася до хоризонтално прилагане на установените с член 157 ДФЕС изисквания за равно заплащане от един частноправен субект спрямо друг, като Съдът наскоро прие, че член 47 от Хартата е напълно приложим при такива обстоятелства дори когато законодателството на държавата членка е в пряко противоречие с него ( 42 ).

44.

При това положение член 52, параграф 3 от Хартата също е от значение за делото, защото, както е посочено в обясненията към член 47, първият параграф съответства на член 13 ЕКПЧ ( 43 ). Съгласно член 52, параграф 3 от Хартата при тези обстоятелства „смисъл[ът] и обхват[ът на тези права] са същите“, поради което трябва надлежно да се отчете релевантната практика на Европейския съд по правата на човека, за да се гарантира, че правото на Съюза изпълнява минималния стандарт на защита, който е установен в тази съдебна практика ( 44 ).

45.

Ще отбележа, че макар член 51, параграф 1 от Хартата да гласи, че „[р]азпоредбите на настоящата харта се отнасят за […] държавите членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза“, Съдът не е възприел становището на един генерален адвокат, който смята, че Хартата „не обвързва пряко“ частноправните субекти поради формулировката на член 51, параграф 1 ( 45 ). Съдът вече е установил, че по-широк кръг от частноправни субекти са длъжни да спазват Хартата, и е приел, че тя се прилага към „област, обхваната от правото на Съюза“ ( 46 ), дори при обстоятелства, при които в такива „области“ се стига до хоризонтално налагане на задължения ( 47 ). Отдавна е установено, че принципът на член 157 ДФЕС за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд има хоризонтален директен ефект между частноправните субекти ( 48 ), поради което той безспорно е „област, обхваната от правото на Съюза“.

46.

Както вече бе споменато по-горе (т. 33), член 47 от Хартата следва да се разглежда в светлината на член 19, параграф 1 ДЕС. Съгласно тази разпоредба съдилищата на държавите членки са длъжни да осигурят цялостна система на ефективна съдебна защита ( 49 ).

47.

Съдът вече е приел, че принципът на ефективни правни средства за защита, предвиден в член 47 от Хартата, включва различни компоненти, и по-конкретно принципа на равни процесуални възможности и правото на достъп до съд ( 50 ). За цели на настоящото дело същината на член 47 от Хартата, както е установено в практиката на Съда, се състои в това да се гарантира наличието на правни способи за защита, които да осигурят спазването на правата, произтичащи от правото на Съюза ( 51 ).

48.

По подобен начин Европейският съд по правата на човека приема, че член 13 ЕКПЧ изисква да се предвиди национално средство за защита, при което да се разгледа по същество твърдението за нарушение и да се намери подходящо решение на проблема, като това средство трябва да бъде ефективно както de facto, така и de iure ( 52 ).

49.

Трайно установената практика на Съда е и че „само дадена практика или административно циркулярно писмо […] не са достатъчни за правилното транспониране на директива, тъй като за разлика от същинските нормативни актове, те не гарантират правна сигурност, обвързващи задължения и публичност“ ( 53 ).

50.

В допълнение към това, общите принципи на ЕС, които изискват наличието на ефективни правни средства за защита за прилагането на правата на ЕС, също са релевантни.

51.

Както вече бе посочено в по-горе (т. 27) в контекста на националните срокове за завеждане на дело, правните средства за защита и процедурите по правото на държавата членка не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на предоставяните от правото на Съюза права. Правните средства за защита, които са на разположение за упражняването на права съгласно правото на Съюза, трябва да бъдат същите като тези по аналогични искове от чисто вътрешно естество ( 54 ).

52.

С оглед на изложеното стигам до извода, че от ключово значение за разрешаването на спора в главното производство е да се възприеме подход, за какъвто Комисията намекна в съдебното заседание. А именно на първо място е необходимо да се установи дали при така стеклите се факти изобщо е налице обратно действие.

53.

Отговорът на този въпрос ще бъде отрицателен, ако съобщението от 1991 г. е имало пълна правно-обвързваща сила ( 55 ), така че към съответния момент да е било налице правно средство за защита, което да гарантира, че общата СПВ от 65 години е била ефективна както de facto, така и de iure, в съответствие отразените в член 47 от Хартата и член 19, параграф 1 ДЕС правни задължения. Съгласно разгледаната по-горе съдебна практика уеднаквяването в низходяща посока, така че и за мъжете и жените СПВ да е 65 години, е напълно законосъобразно след затваряне на прозореца Barber, поради което изглежда, че доводите на първия ответник ще отпаднат, тъй като не е налице обратно действие.

54.

От друга страна, ако до 2 май 1996 г. — датата на релевантния фидуциарен акт, не са били въведени ефективни правни средства за защита, до този момент „прозорецът Barber“ все още не е бил затворен и в съответствие с установената от Съда забрана за уеднаквяване в низходяща посока с обратно действие е трябвало мъжете (необлагодетелстваната категория лица) да се третират по същия начин както жените (облагодетелстваната категория), като им се признае СПВ от 60 години до 2 май 1996 г. При този сценарий доводите на първия ответник би трябвало да бъдат уважени.

55.

Както вече бе отбелязано, това са въпроси, по които запитващата юрисдикция следва да се произнесе, спазвайки установените в релевантната практика на Съда ограничения.

56.

В рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира преюдициалните въпроси ( 56 ).

57.

Предвид това, че моментът на затваряне на прозореца Barber е от съществено значение за разрешаването на спора в главното производство, предлагам на Съда да преформулира преюдициалния въпрос, както следва.

58.

„Кои фактори следва да се вземат предвид при определяне на датата, на която пенсионен фонд е приел занапред мерки за прилагане, по отношение на стандартната пенсионна възраст, на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд в съответствие с член 157 ДФЕС, които мерки се отнасят за периоди на осигурителен стаж, настъпили след постановяване на решението от 17 май 1990 г., Barber (C 262/88, EU:C:1990:209)? През периода преди приемането на такива мерки, през който „прозорецът Barber“ все още е отворен, приложима ли е установената в правото на Съюза забрана за уеднаквяване в низходяща посока с обратно действие, която не допуска налагането на пенсионна възраст за жените (облагодетелстваната категория лица), еднаква с тази за мъжете (необлагодетелстваната категория), когато в съответствие с националното право правилата на пенсионна схема установяват правомощие за намаляване — при изменение на фидуциарния акт със задна дата — на стойността на придобитите пенсионни права както на мъжете, така и на жените, за периода между датата на писмено съобщение относно планираните промени в схемата и датата, на която фидуциарният акт е действително изменен?“

59.

По отношение на първата част от този въпрос следва да се обърне внимание на кумулативното действие на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата, съгласно които правото на държавата членка трябва да гарантира, че равното третиране по отношение на СПВ е обвързващо задължение, което в пълна степен подлежи на принудително изпълнение както de facto, така и de iure (вж. т. 47—49 по-горе). Правото на равно заплащане по член 157 ДЕС във връзка с СПВ не е практически невъзможно или прекомерно трудно за упражняване. Същевременно схемата на правните средства за защита, които гарантират равното третиране по отношение на СПВ, трябва да бъде същата като тази, която се прилага за аналогични претенции от чисто вътрешно естество (вж. т. 51 по-горе).

60.

Що се отнася до отговора на втората половина от въпроса, по-горе стигам до извода, че отменяемото (изменяемо с обратно действие) или неотменяемо (фиксирано) естество на правото на жените да се пенсионират на 60 години, не е от значение за прилагането на установената с практиката на Съюза забрана за уеднаквяване в низходяща посока, която действа, докато „прозорецът Barber“ все още е отворен. Стигам до този извод поради следните причини.

61.

Не приемам доводите в писменото становище на жалбоподателя, че прилагането на забраната за уеднаквяване в низходяща посока в главното производство би засегнало дискреционното правомощие на държавата членка да определи какви да са обезщетенията на облагодетелстваната категория лица ( 57 ). В практиката на Съда недвусмислено е установено, че за да се гарантира спазването на член 157 ДФЕС, пенсионната възраст на мъжете и жените следва да е еднаква. Това изискване не може де се загърбва поради нюансите на правото на държавата членка, тъй като Съдът е приел, че „принципът за равно заплащане е сред основополагащите на Общността“ ( 58 ).

62.

С този подход не се изпада в тълкуване на правото на държавата членка и преценка на неговото действие. От първостепенно значение е да не се допусне ерозия на предимството на една отдавна действаща разпоредба от Договора с директен ефект, каквато е член 157 ДФЕС. Както се посочва в писменото становище на първия ответник, в своето решение Coloroll Съдът заявява, че „не може […] да се позволи на работодателите и на управителите на тръстове да се позовават на вътрешните правила на своята пенсионна схема или на правилата, които се съдържащите във фидуциарния акт, за да избегнат изпълнение на задължението си да гарантират равно третиране в областта на заплащането“ ( 59 ).

63.

Не приемам също и довода в писменото становище на жалбоподателя, че прилагането на забраната за уеднаквяване в низходяща посока, докато „прозорецът Barber“ е отворен, би означавало, при обстоятелствата по главното производство, да се предостави неотменяемо право на мъжете на пенсионна възраст от 60 години, при положение че по английското право на жените е предоставено само отменяемо право на пенсиониране на 60 години, в резултат на което на мъжете се предоставят по-големи права от тези, които имат жените. Ще отбележа, че практиката на Съда не допуска третиране на необлагодетелстваната категория лица, което е по-благоприятно от това на облагодетелстваната категория ( 60 ).

64.

Безспорно е обаче, че към момента на постановяване на решение Barber СПВ за жените, които са членове на Safeway Pension Trust, е 60 години. В практиката на Съда е установено, че с оглед на основополагащия статут на принципа за равно заплащане в правото на Съюза „значението и обхватът на този принцип не могат да се определят въз основа на формален критерий, който сам по себе си е зависим от съблюдаваните от държавите членки правила или практики. Необходимостта от гарантиране на еднакво прилагане на Договора в цялата Общност изисква [член 157 ДФЕС] да се тълкува независимо от тези правила или практики“ ( 61 ).

65.

Както се посочва по-нататък в писменото становище на първия ответник, няма логика водещото решение на Съда, което не допуска уеднаквяване в низходяща посока с обратно действие ( 62 ), да се тълкува ограничително и в такъв смисъл, че с него е решено само, че по правото на Съюза е недопустимо да се намаляват обезщетенията с обратно действие, ако това е недопустимо и по правото на държава членка поради липсата на предвиден във фидуциарен договор механизъм за реализирането му. Ответникът е прав в твърдението си, че ако Съдът приеме този довод, цялата съдебна практика, която изключва уеднаквяване в низходяща посока, докато трае „прозорецът Barber“, би изгубила изцяло полезното си действие ( 63 ). Тогава забраната би се прилагала само когато няма нужда от нея, тъй като уеднаквяването в низходяща посока с обратно действие вече е изключено по правото на държавата членка.

66.

Поради това предлагам на въпроса на запитващата юрисдикция да се отговори по следния начин:

„При определяне на момента, в който пенсионен фонд е предприел занапред мерки за прилагане, по отношение на стандартната пенсионна възраст, на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд в съответствие с член 157 ДФЕС, които мерки се отнасят за периоди на осигурителен стаж, настъпили след постановяване на решение от 17 май 1990 г., Barber (C‑262/88, EU:C:1990:209) — въпрос, на който следва да отговори запитващата юрисдикция — трябва да се обърне внимание на факта, че в съответствие с кумулативното действие на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на държавата членка трябва да гарантира, че равното третиране по отношение на стандартната пенсионна възраст е обвързващо задължение, което в пълна степен подлежи на принудително изпълнение както de facto, така и de iure, и че правните средства за защита, които са предвидени по правото на държавата членка с цел гарантиране, във връзка със стандартната пенсионна възраст, на равно заплащане в съответствие с член 157 ДФЕС, не правят това право практически невъзможно или прекомерно трудно за упражняване. Същевременно схемата на правните средства за защита, които гарантират равното третиране по отношение на стандартната пенсионна възраст, трябва да бъде същата като тази, която се прилага за аналогични претенции от чисто вътрешно естество.

През периода преди приемането на такива мерки, през който „прозорецът Barber“ все още е отворен, е приложима установената в правото на Съюза забрана за уеднаквяване в низходяща посока с обратно действие, която не допуска налагането на пенсионна възраст за жените (облагодетелстваната категория лица), еднаква с тази за мъжете (необлагодетелстваната категория), дори когато, в съответствие с националното право, правилата на пенсионна схема установяват правомощие за намаляване — при изменение на фидуциарния акт с обратно действие — на стойността на придобитите пенсионни права както на мъжете, така и на жените, за периода между датата на писмено съобщение относно планираните промени в схемата и датата, на която фидуциарният акт е действително изменен“.