—

за Cartier parfums – lunettes SAS, от A.‑F. Roger и A. Sevaux, адвокати,

—

за френското правителство, от D. Colas и B. Beaupère-Manokha, в качеството на представители,

—

за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за швейцарското правителство, от M. Jametti, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от S. Lejeune и A.‑M. Rouchaud-Joët, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74; поправка в ОВ L 10, 2014 г., стр. 32).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Cartier parfums – lunettes SAS (наричано по-нататък „Cartier“) и Axa Corporate Solutions assurances SA (наричано по-нататък „Axa assurances“), от една страна, и Ziegler France SA (наричано по-нататък „Ziegler France“), Montgomery Transports SARL (наричано по-нататък „Montgomery Transports“), Inko Trade s.r.o. (наричано по-нататък „Inko Trade“), Jaroslav Matěja и Groupama Transport, от друга страна, във връзка с обезщетението за претърпени от Cartier и от Axa assurances вреди вследствие на кражба на стоки, настъпила по време на международен сухопътен превоз.

3

Съгласно съображение 2 от Регламент № 44/2001 „[н]якои различия между националните норми, които са приложими по отношение на компетентността и признаването на съдебни решения, затрудняват гладкото функциониране на вътрешния пазар. Затова от съществено значение са разпоредбите за уеднаквяване на правилата за конфликт на юрисдикции по граждански и търговски дела и за опростяване на формалностите с оглед бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения от държавите членки, които са обвързани по настоящия регламент“.

4

Съображение 15 от същия регламент гласи:

„В интерес на хармоничното упражняване на правосъдие е необходимо да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че в две държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения. Трябва да съществува ясен и ефективен механизъм за решаване на висящи дела (lis pendens) и свързани с тях производства и за отстраняване на проблемите, които произтичат от национални различия като тези във връзка с определянето на времето, към което едно дело се счита за висящо. За целите на настоящия регламент това време следва да се определи автономно“.

5

Член 24 от регламента, който се отнася до правилата за компетентност и попада в неговия раздел 7 от глава II, озаглавен „Пророгация на компетентност“, гласи:

„Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 22“.

6

Член 25 от същия регламент, който се намира в раздел 8 от посочената глава II, озаглавен „Проверка на компетентността и допустимостта“, гласи:

„Когато съд на държава членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по отношение на което съдилищата на друга държава членка имат изключителна компетентност по силата на член 22, той служебно прогласява, че не е компетентен“.

7

Член 27 от Регламент № 44/2001, който се намира в раздел 9 от глава II, озаглавен „Висящ процес (Lis pendens) — свързани искове“, предвижда:

„1.   Когато дела с един и същ предмет и между същите страни[…] са заведени в съдилища на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд.

2.   Когато бъде установи компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд“.

8

В отношенията между държавите членки Регламент № 44/2001 заменя Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции за присъединяването към нея на новите държави членки (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“). Член 18 от тази конвенция, намиращ в раздел 6, озаглавен „Пророгация на компетентността“, предвижда:

„Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящата конвенция, компетентен е онзи съд на договаряща държава, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, ако явяването се извършва единствено с цел да се оспори компетентността или ако друг съд има изключителна компетентност по силата на член 16“.

9

Първоначалната редакция на член 21 от Брюкселската конвенция, попадащ в нейния раздел 8, озаглавен „Висящи процеси и свързани искове“, предвижда:

„Когато пред съдилищата на различни договарящи държави бъдат заведени дела с един и същ предмет и между същите страни, всички съдилища с изключение на първия сезиран съд спират производството служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд.

Съдът, който би трябвало да се откаже от компетентност, може да спре производството, ако компетентността на другия съд е оспорена“.

10

Cartier предоставя на Ziegler France превоза на козметични изделия по суша от Genas (Франция) до Wickford (Обединено кралство). Ziegler France преотстъпва превоза на тези стоки на Montgomery Transports, преотстъпило от своя страна тази услуга на Inko Trade, което пък я преотстъпва на Jaroslav Matěja.

11

На 25 септември 2007 г. Jaroslav Matěja приема стоките в складовете на дружеството Saflog в Genas. В нощта на 26 срещу 27 септември 2007 г., в 00.30 ч. шофьорът спира на стоянка в Обединеното кралство, за да си почине, в съответствие с действащата правна уредба относно продължителността на времето на управление на превозното средство. На другата сутрин той установява, че част от стоката е открадната. Вредите са оценени от Axa assurances, застрахователното дружество на Cartier, на 145176,08 EUR. Axa assurances обезщетява Cartier в размер на 144176,08 EUR.

12

На 24 септември 2008 г. Cartier и Axa assurances сезират Tribunal de commerce de Roubaix-Tourcoing [търговски съд] (Франция) с иск за установяване на солидарната отговорност на Ziegler France, Montgomery Transports, Inko Trade и Jaroslav Matěja, претендирайки те да бъдат осъдени да заплатят сумата 145176,08 EUR.

13

Впоследствие същият съд е сезиран с поредица от различни искания за обезпечение от превозвачите, в които встъпват съответно техните застрахователи.

14

Tribunal de commerce de Roubaix-Tourcoing разпорежда съединяването на всички производства.

15

В съдебното заседание от 28 октомври 2010 г. Ziegler France повдига възражение за висящ процес на основание член 27 от Регламент № 44/2001 с довода, че преди това то е сезирало в Обединеното кралство с акт от 16 септември 2008 г. High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (London Mercantile Court). Видно от представените на Съда материали по делото, Ziegler France е подало пред този съд на Обединеното кралство „claim form“ срещу Cartier, срещу дружеството Saflog и срещу английското дружество Wright Kerr Tyson Ltd, за да установи тяхната отговорност и да остойности евентуалните вреди за Cartier от дадената кражба.

16

Cartier и Axa assurances се позовават на недопустимостта на това възражение с довода, че то не е повдигнато in limine litis. Всъщност преди съдебното заседание Ziegler France подал пред Tribunal de commerce de Roubaix-Tourcoing писмено становище по същината на делото, а съгласно член 74 от френския Code de procédure civile [Граждански процесуален кодекс] процесуалните възражения трябва да бъдат повдигнати преди защитата по същество, като в противен случай са недопустими.

17

Също така според Cartier и Axa assurances, освен че е недопустимо, възражението за висящ процес е неоснователно, тъй като компетентността на първия сезиран съд, High Court of Justice, не е установена по смисъла на член 27 от Регламент № 44/2001 и двата спора нямат нито един и същи предмет, нито едни и същи страни.

18

С решение от 6 януари 2011 г. Tribunal de commerce de Roubaix-Tourcoing приема за основателно повдигнатото от Ziegler France възражение за висящ процес, по-конкретно с довода, че член 871 от френския Code de procédure civil допуска процесуалните възражения да се правят устно.

19

Във връзка с това търговският съд приема, че High Court of Justice е бил сезиран първи и неговата компетентност не е била оспорена. Поради това относно спора на Cartier и Axa assurances срещу Ziegler France този съд се десезира на основание член 27, параграф 2 от Регламент № 44/2001 в полза на съда от Обединеното кралство. По отношение на другите страни Tribunal de commerce de Roubaix-Tourcoing решава да спре производството до произнасянето на High Court of Justice.

20

В решение от 14 април 2011 г. Cour d’appel de Douai [апелативен съд] (Франция) потвърждава решението на Tribunal de commerce de Roubaix-Tourcoing, и по-конкретно приема, че в спора на Cartier и Axa assurances срещу Ziegler France са били налице условията на висящ процес, а търговският съд правомерно се е десезирал в полза на High Court of Justice. Всъщност Cour d’appel de Douai приема, че напълно безспорно от акта за образуване на производството пред съда в Обединеното кралство, който е бил подаден преди предявяването на иска във Франция, е ясно, че става дума за същия превоз, осъществен от складовете на дружеството Saflog за сметка на Cartier, при което макар идентичността на страните пред двете инстанции, пред които има висящи производства, да се покрива само частично, то безспорно разглеждането от High Court of Justice на въпроса за отговорността на Ziegler France би било от значение за Montgomery Transports, Inko Trade, Jaroslav Matěja и Groupama Transport.

21

Cartier и Axa assurances подават жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция. По-конкретно двете страни твърдят, че Cour d’appel de Douai не е зачел смисъла и обхвата на член 27 от Регламент № 44/2001, като е приел, че компетентността на High Court of Justice е била „установена“ в съответствие с този член, щом тя не е била оспорена. Всъщност според дружествата компетентността на първия сезиран съд може да се установи само с решение на същия съд, с което той изрично отклонява собствената си липса на компетентност, или при изчерпване на способите за обжалване, които могат да се упражнят срещу решението му относно компетентността.

22

Видно от материалите по националното дело, за запитващата юрисдикция няма спор относно това, че съдът от Обединеното кралство е бил първият сезиран съд и че условията относно идентичността на страните и предмета на споровете в случая са били удовлетворени. Въпреки това с оглед на различните становища в правната доктрина във Франция тази юрисдикция има съмнения относно съдържанието на израза „да бъде установена компетентността на първия сезиран съд“ по смисъла на член 27, параграф 2 от Регламент № 44/2001.

23

При тези условия Cour de cassation решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Член 27, [параграф] 2 от Регламент […] № 44/2001 […] следва ли да се тълкува в смисъл, че компетентността на първия сезиран съд е установена, когато никоя от страните не е направила възражение за липсата на негова компетентност или когато този съд е потвърдил своята компетентност с неотменимо решение, независимо от неговото основание, но по-специално поради изчерпване на способите за обжалване?“.

24

Най-напред следва да се уточни, че независимо от обсъждането в рамките на главното производство пред първоинстанционния и апелативния съд на въпроса за наличието на висящ процес по смисъла на член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001, запитващата юрисдикция поставя пред Съда само въпрос относно обхвата на член 27, параграф 2 от този регламент.

25

В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната практика само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (Решение от 17 октомври 2013 г. по дело Unamar, C‑184/12, точка 28 и цитираната съдебна практика).

26

Освен това трябва да се посочи, че от никой от представените пред Съда материали по делото не е видно главното производство да се отнася до някой от предвидените в член 22 от Регламент № 44/2001 случаи на изключителна компетентност. Следователно Съдът не трябва да се произнася по хипотезата, при която последващо сезираният съд би имал такава компетентност (вж. в този смисъл Решение от 27 юни 1991 г. по дело Overseas Union Insurance и др., C-351/89, Recueil, стр. I-3317, точка 20).

27

Поради това следва да се приеме, че с поставения въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 27, параграф 2 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи компетентността на първия сезиран съд по смисъла на тази разпоредба, е достатъчно никоя страна да не е повдигнала възражение за липсата на негова компетентност или е необходимо този съд изрично или косвено да е признал своята компетентност с решение, което е станало окончателно.

28

Във връзка с това от представените на Съда материали по делото е видно, че в главното производство първият сезиран съд не е отклонил служебно своята компетентност, а Cartier се е явило пред него, оспорвайки претенциите на Ziegler France по същество, без да повдигне възражение за некомпетентност на тази юрисдикция.

29

За да се отговори на този въпрос, следва най-напред да се напомни, че съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 в случай на висящ процес в съдилищата на различни държави членки последващо сезираният съд спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд.

30

Освен това съгласно параграф 2 от този член, когато бъде установена компетентността на първия сезиран съд, последващо сезираният съд се отказва от компетентност в полза на този съд.

31

По-нататък, както основателно обръщат внимание на това френското правителство и Европейската комисия, следва да се посочи, че Регламент № 44/2001 не уточнява при какви обстоятелства компетентността на първия сезиран съд трябва да се счита за „установена“ по смисъл на член 27 от регламента.

32

Съгласно постоянната практика на Съда разпоредбите на регламента трябва да бъдат тълкувани самостоятелно въз основа на систематиката и целите на този регламент (вж. Решение от 15 ноември 2012 г. по дело Gothaer Allgemeine Versicherung и др., C‑456/11, точка 25 и цитираната съдебна практика).

33

Поради това, за да се отговори на поставения въпрос, следва да се имат предвид общата структура и целите на Регламент № 44/2001.

34

Що се отнася до общата структура на Регламент № 44/2001, на първо място трябва да се припомни, че член 24, първо изречение предвижда правило за компетентност въз основа на явяването на ответника за всички спорове, при които компетентността на сезирания съд не следва от други разпоредби от този регламент. Тази разпоредба се прилага включително в случаите, при които съдът е бил сезиран в нарушение на разпоредбите на посочения регламент, и означава, че явяването на ответника може да се счита за мълчаливо приемане на компетентността на сезирания съд и следователно като пророгация на неговата компетентност (Решение от 20 май 2010 г. по дело ČPP Vienna Insurance Group, C-111/09, Сборник, стр. I-4545, точка 21).

35

Член 24, второ изречение от Регламент № 44/2001 предвижда изключения от това общо правило. Съгласно него не е налице мълчалива пророгация на компетентността на сезирания съд, ако ответникът повдигне възражение за липса на компетентност, като по този начин изрази нежеланието си да приеме компетентността на този съд, или ако става въпрос за спорове, за които член 22 от посочения регламент предвижда правила за изключителна компетентност (Решение по дело ČPP Vienna Insurance Group, посочено по-горе, точка 22).

36

Съдът вече е приел, предвид целта на член 18 от Брюкселската конвенция, който е разпоредба, по същество еднаква с тази на член 24 от Регламент № 44/2001, че оспорването на компетентността, ако не предхожда защитата по същество, при всички случаи не може да настъпи след изявлението, което съгласно националното процесуално право се счита за първото защитно действие пред сезирания съд (Решение от 24 юни 1981 г. по дело Elefanten Schuh, 150/80, Recueil, стр. 1671, точка 16 и Решение от 13 юни 2013 г. по дело Goldbet Sportwetten, C‑144/12, точка 37).

37

Освен това Съдът е приел, че член 18 от Брюкселската конвенция е приложим и в случаите, при които ответникът е направил искания както по отношение на компетентността на сезирания съд, така и по съществото на спора. Въпреки това оспорването на компетентността би могло да има последицата, която член 18 му предоставя, само ако ищецът и сезираният съд имат възможност да разберат още при първото защитно действие на ответника, че то цели да възпрепятства компетентността (вж. в този смисъл Решение по дело Elefanten Schuh, посочено по-горе, точки 14 и 15).

38

От това следва, че съгласно членове 24 и 27 от Регламент № 44/2001 въведената от него система цели да се избегне продължителното спиране на производството от последващо сезирания съд, докато компетентността на първия сезиран съд не може всъщност повече да бъде оспорена, както това бе припомнено в точка 36 от настоящото решение.

39

Такава опасност обаче няма, когато първият сезиран съд, както е в главното производство, не е отклонил служебно своята компетентност и никоя от страните не я е оспорила преди или до изявлението, което съгласно неговото национално процесуално право се счита за първото защитно действие.

40

На второ място, що се отнася до самата цел на Регламент № 44/2001, следва да се напомни, че една от задачите на този регламент, както следва от неговото съображение 15, е да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че няма да се произнасят противоречащи си решения, когато няколко съдилища са компетентни да разгледат един и същ спор. С оглед на това законодателят на Съюза е въвел ясен и ефикасен механизъм за разрешаване на случаите на висящ процес. Оттук следва, че за да постигне тези цели, член 27 от Регламент № 44/2011 трябва да бъде предмет на широко тълкуване (Решение по дело Overseas Union Insurance и др., посочено по-горе, точка 16).

41

Трябва обаче да се приеме, че тълкуване на член 27, параграф 2 от посочения регламент, съгласно което, за да бъде установена компетентността на първия сезиран съд по смисъла на тази разпоредба, е необходимо съдът изрично или мълчаливо да признае своята компетентност с решение, което е станало окончателно, като увеличава опасността от паралелни производства, би лишило напълно от ефикасност въведените от регламента правила за разрешаването на случаите на висящ процес.

42

Освен това, както следва от изготвения от г‑н Jenard доклад относно Брюкселската конвенция (OВ C 59, 1979 г., стр. 1) и от практиката на Съда по член 21 от конвенцията, който е разпоредба, съответстваща на член 27 от Регламент № 44/2001, цел на правилото относно висящия процес е също да се избегнат отрицателните спорове за подсъдност. Всъщност това правило е въведено, за да не се задължават страните да започват нов процес, когато например първият сезиран съд приеме, че няма компетентност (вж. Решение по дело Overseas Union Insurance и др., посочено по-горе, точка 22).

43

Когато обаче първият сезиран съд не е отклонил служебно своята компетентност и пред него не е било повдигнато никакво възражение за липса на компетентност, десезирането на последващо сезирания съд не може да доведе до отрицателен спор за подсъдност, тъй като компетентността на първия сезиран съд вече не може да бъде поставена под съмнение.

44

Следователно трябва да се приеме въз основа както на общата структура, така и на целта на Регламент № 44/2001, че за да се установи компетентността на първия сезиран съд по смисъла на член 27, параграф 2 от този регламент, когато последващо сезираният съд не разполага с изключителна компетентност по регламента, достатъчно е първият сезиран съд да не е отклонил служебно своята компетентност и никоя от страните да не я е оспорила преди или до изявлението, което съгласно неговото национално процесуално право се счита за първото защитно действие.

45

С оглед на всички изложени по-горе съображения, на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 27, параграф 2 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че освен в хипотезата, при която последващо сезираният съд би имал изключителна компетентност по този регламент, компетентността на първия сезиран съд трябва да се счита за установена по смисъла на посочената разпоредба, когато същият съд не е отклонил служебно своята компетентност и никоя от страните не я е оспорила преди или до изявлението, което съгласно неговото национално процесуално право се счита за първото защитно действие по същество пред този съд.

46

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че освен в хипотезата, при която последващо сезираният съд би имал изключителна компетентност по този регламент, компетентността на първия сезиран съд трябва да се счита за установена по смисъла на посочената разпоредба, когато същият съд не е отклонил служебно своята компетентност и никоя от страните не я е оспорила преди или до изявлението, което съгласно неговото национално процесуално право се счита за първото защитно действие по същество пред този съд.