Общ регламент за групово освобождаване

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхват

• Регламентът обхваща следните категории помощи:
  • регионални помощи;
  • помощ за малките и средните предприятия (МСП);
  • национални, регионални и местни проекти между различни държави членки (европейско териториално сътрудничество);
  • помощи за достъп до финансиране за МСП;
  • помощи за научноизследователска и развойна дейност и иновации;
  • помощи за обучение;
  • помощ за наемане и заетост на работници в неравностойно положение и на хора с увреждания;
  • помощ за опазване на околната среда;
  • помощ за възстановяване на щетите, причинени от природни бедствия;
  • помощ за транспорт за жители на отдалечени райони;
  • помощи за широколентови инфраструктури;
  • помощи за култура и опазване на културното наследство;
  • помощ за спортни и многофункционални инфраструктури за отдих;
  • помощ за местни инфраструктури;
  • помощ за регионални летища;
  • помощ за пристанища;
  • помощ, свързана с финансови продукти, подкрепени от фонда InvestEU¹.
• Той изключва от общата група от държавни помощи, като допуска обаче конкретни изключения, определени схеми за помощ, които предоставят публична финансова подкрепа за:
  • различни регионални програми в областта на рибарството, аквакултурите и селското стопанство, както и помощ за закриването на неконкурентоспособни въглищни мини;
  • дейности, свързани с износ;
  • насърчаване на продажбите на местни стоки за сметка на вноса;
  • предприятия в затруднение² или които са обект на неизпълнено разпореждане за събиране на суми от Комисията³.
• В него са дадени и определения на техническите термини, използвани във всяка от 16-те допустими категории помощ.

Общи правила

Регламентът установява следните общи правила за ползване на ОРГО:

• Прагове за уведомяване. Помощта не може да надвишава определени финансови тавани, над които всяка индивидуална помощ трябва да бъде нотифицирана на Комисията и одобрена, преди да бъде отпусната;
• Прозрачност. Трябва да е възможно да се изчисли точно брутният еквивалент на безвъзмездната помощ (като безвъзмездни средства, субсидии за лихви или заеми), без да се налага да се извършва оценка на риска;
• Стимулиращ ефект. Бенефициерите трябва да подадат писмена молба за помощ до държавата членка преди да започнат проекта или дейността, а големите предприятия, които кандидатстват за помощ ad hoc, трябва да докажат как помощта ще им помогне да разширят съществуващите си дейности;
• Интензивност на помощта и допустими разходи. Когато помощта е ограничена до определена максимална интензивност на допустимите разходи, изчислението се основава на финансовите данни преди приспадане на данъци или други налози и се подкрепя с ясни, конкретни и актуални документи;
• Натрупване. При определяне на съответствието с праговете за уведомяване и максималната интензивност на помощта се вземат предвид всички източници на държавна помощ за дадена дейност или проект;
• Публикации и информация. Държавите членки трябва да публикуват на уебсайт на Комисията, на национален или регионален уебсайт подробна информация за отпусканата от тях помощ, включително:
  • индивидуална помощ за над 100 000 €,
  • всяка помощ над 500 000 € за финансови проекти по фонд InvestEU, или
  • над 10 000 € за селскостопански, риболовни или аквакултурни дейности;
• Оттегляне на групово освобождаване. Когато държава членка отпуска помощ въз основа на регламента, без да спазва критериите му, Комисията може да отнеме правото на тази държава членка да отпуска помощ по някоя или по някои от категориите помощи, които са предмет на групово освобождаване.
• Докладване. Държавите членки трябва да предоставят на Комисията:
  • електронно резюме (стандартизираният формат е представен в приложение II) на всяка мярка за помощ, освободена от изискванията на регламента, в срок от 20 работни дни от влизането в сила на мярката;
  • електронен годишен доклад за това как прилагат регламента.
• Наблюдение. Държавите членки трябва да съхраняват подробни записи и подкрепяща документация за всички помощи, разрешени съгласно регламента, в продължение на 10 години, за да може Комисията да контролира отпуснатите помощи.