Вътрешен пазар

Вътрешният пазар се отнася до единния пазар в рамките на територията на ЕС.

Целта е да има зона без вътрешни граници или регулаторни пречки, в която да се гарантира свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали в съответствие с членовете от Договорите.

Свободно движение на стоки (членове 26 и 28—37 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС))

• Със създаването на вътрешния пазар са премахнати митата и количествените ограничения.
• Свободното движение на стоки се основава на принципите на взаимно признаване на националните технически правила, премахването на физическите и техническите бариери и стандартизацията.
• През 2008 г. е приета нова законодателна рамка, която засилва свободното движение на стоки чрез системата за надзор на пазара на ЕС и маркировката „СЕ“.

Свободно движение на капитали (членове 63—66 от ДФЕС)

• Ограниченията върху движението на капитали и плащанията между държавите от ЕС, както и между тях и трети държави, са забранени от 2004 г. като следствие от Договора от Маастрихт. Съществуват обаче някои изключения, които са свързани основно с данъчното облагане и съображения, свързани с обществения ред.
• Свободното движение на капитали допринася за икономическия растеж, като дава възможност за ефективно инвестиране на капитал и насърчава използването на еврото като международна валута.

Свобода на установяване и предоставяне на услуги (членове 26, 49—62 от ДФЕС)

Свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги гарантират мобилност на бизнеса и специалистите в рамките на ЕС. Самостоятелно заетите лица и специалистите или юридическите лица по смисъла на член 54 от ДФЕС, които работят законно в една държава от ЕС, могат:

• да осъществяват стабилна и непрекъсната икономическа дейност в друга държава от ЕС (свобода на установяване: член 49 от ДФЕС); и
• да предлагат и предоставят услугите си временно в други държави от ЕС, като остават в своята страна на произход (свобода на предоставяне на услуги: член 56 от ДФЕС).

Свободно движение на работници (членове 26 и 45—48 от ДФЕС)

• Това обхваща аспекти като правото на движение и пребиваване на работниците, правата за влизане и пребиваване на членовете на семейството и включва премахване на всякаква дискриминация, основана на националността, по отношение на заетостта, възнаграждението и други условия на работа и заетост. Ограничения може да се прилагат за обществените услуги.
• Европейският орган по труда служи като специализирана агенция за свободното движение на работници, включително командированите работници.

Да няма регулаторни пречки за свободното движение означава:

• Предприятията в ЕС се възползват от:
  • огромен пазар с повече от 400 милион потребители;
  • достъп до много доставчици на стоки и услуги в рамките на единния пазар;
  • по-ниски разходи поради икономии от мащаба, хармонизирани правила, стандарти и изисквания на цялата територия.
• Гражданите на ЕС се възползват от:
  • създаването на допълнителни работни места;
  • по-ниски цени и по-голям избор на продукти и услуги;
  • качество и безопасност, гарантирани чрез хармонизирани правила и стандарти;
  • ползите от повече иновации, научни изследвания и разработки;
  • възможността да живеят, работят, учат и да осъществяват стопанска дейност в целия ЕС;
  • продажба на стоки и движение на пари без ограничения.

Някои държави извън ЕС също привеждат правилата си в съответствие с правилата на единния пазар, което разширява въздействието му отвъд рамките на ЕС. Това са трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство: Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Швейцария също търгува на единния пазар чрез двустранни споразумения с ЕС. Държавите кандидатки и потенциални държави кандидатки също се стремят да приведат законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС като едно от условията за бъдещото им членство в ЕС.