1)

Трябва ли задължението за общо и неизбирателно запазване, наложено на доставчиците на основание на разрешителните разпоредби на член 15, параграф 1 от Директива[2002/58/ЕО] от 12 юли 2002 г. (1), да се разглежда — по-специално с оглед на гаранциите и проверките, които са предвидени по-нататък по отношение на събирането и използването на тези данни за свързване — като намеса, обоснована с правото на сигурност, гарантирано в член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и с изискванията на националната сигурност, отговорността за която е единствено на държавите членки по силата на член 4 от Договора за Европейския съюз?

2)

Трябва ли разпоредбите на Директива[2000/31/ЕО] от 8 юни 2000 г. (2), разглеждани във връзка с членове 6, 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че допускат дадена държава да приеме национална правна уредба, с която да задължи лицата, чиято дейност се състои в осигуряване на достъп до публични съобщителни услуги в интернет, и физическите или юридическите лица, които осигуряват — дори без заплащане и за целите на публичното им предоставяне посредством публични съобщителни услуги в интернет — съхранението на предоставени от получателите на тези услуги сигнали, текстове, изображения, звуци или съобщения от всякакво естество, да запазват данните, годни да позволят идентифицирането на всяко лице, което допринася за създаването на съдържанието или на част от съдържанието на предоставяните от тях услуги, за да може съдът евентуално да ги изиска с оглед на зачитането на нормите в областта на гражданската или наказателната отговорност?