Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62012CJ0202

    Решение на Съда (пети състав) от 19 декември 2013 г.
    Innoweb BV срещу Wegener ICT Media BV и Wegener Mediaventions BV.
    Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof te ’s-Gravenhage.
    Директива 96/9/ЕО — Правна закрила на базите данни — Член 7, параграфи 1 и 5 — Право sui generis на производителя на база данни — Понятие за повторно използване — Съществена част от съдържанието на базата данни — Специална метатърсачка.
    Дело C‑202/12.

    Court reports – general

    ECLI identifier: ECLI:EU:C:2013:850

    РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

    19 декември 2013 година ( *1 )

    „Директива 96/9/ЕО — Правна закрила на базите данни — Член 7, параграфи 1 и 5 — Право sui generis на производителя на база данни — Понятие за повторно използване — Съществена част от съдържанието на базата данни — Специална метатърсачка“

    По дело C‑202/12

    с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Gerechtshof te 's‑Gravenhage (Нидерландия) с акт от 27 март 2012 г., постъпил в Съда на 30 април 2012 г., в рамките на производство по дело

    Innoweb BV

    срещу

    Wegener ICT Media BV,

    Wegener Mediaventions BV,

    СЪДЪТ (пети състав),

    състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на състав, E. Juhász, A. Rosas, D. Šváby и C. Vajda, съдии,

    генерален адвокат: P. Cruz Villalón,

    секретар: A. Calot Escobar,

    предвид изложеното в писмената фаза на производството,

    като има предвид становищата, представени:

    за Innoweb BV, от H. Elferink и A. S. M. van Leent, advocaten,

    за Wegener ICT Media BV и Wegener Mediaventions BV, от J. van Manen, advocaat,

    за Европейската комисия, от J. Samnada и F. Wilman, в качеството на представители,

    предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

    постанови настоящото

    Решение

    1

    Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни (ОВ L 77, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 102).

    2

    Запитването е отправено в рамките на спор между Innoweb BV (наричано по-нататък „Innoweb“), от една страна, и Wegener ICT Media BV и Wegener Mediaventions BV (наричани по-нататък заедно „Wegener“), от друга страна, във връзка с използването от страна на Innoweb чрез неговия уебсайт на „специална метатърсачка“, която дава възможност за извършване на търсения в уебсайтовете на трети лица, и по-специално в предлагания от Wegener уебсайт, който съдържа каталози с обяви за продажба на коли.

    Правна уредба

    Правото на Съюза

    3

    Съображения 39, 42 и 48 от Директива 96/9 имат следното съдържание:

    „(39)

    […] настоящата директива се стреми да защити положението на производителите на бази данни срещу злоупотреби с резултатите от финансовото и професионалното инвестиране, направени за придобиването и събирането на съдържанието, чрез закрила на цялата или значителни части от база данни срещу определени действия от ползвател или конкурент;

    […]

    (42)

    […] специалното право да не се допуска неразрешено извличане и/или повторно използване, се отнася до действия от ползвател, които излизат извън неговите законни права и по такъв начин увреждат инвестицията; […] правото да се забрани извличането и/или повторното използване на цялата или значителна част от съдържанието, се отнася не само до производството на паразитни конкурентни продукти, но и до всеки ползвател, който чрез действията си предизвиква значителна вреда в качествено или количествено отношение на инвестицията;

    […]

    (48)

    […] целта на настоящата директива […] [е] да позволи подходящо и уеднаквено равнище на закрила на бази данни чрез осигуряване възнаграждаването на производителя на базата данни […]“.

    4

    Съгласно член 1, параграф 1 от тази директива тя има за цел правната закрила на бази данни в каквато и да е форма. В член 1, параграф 2 „база данни“ се определя като „сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път“.

    5

    Член 7 от посочената директива, който се съдържа в глава III, озаглавената „Право sui generis“, и се отнася до обекта на закрила, гласи:

    „1.   Държавите членки предвиждат право на производителя на база данни, която показва, че е налице количествено или качествено съществена инвестиция за придобиването, проверката или оформлението на съдържанието, да не допуска извличане и/или повторно използване на цялата или на съществена част, в количествено или качествено отношение, от съдържанието на тази база данни.

    2.   За целите на настоящата глава:

    a)

    „извличане“ означава постоянното или временното пренасяне на цялата или на съществена част от съдържанията на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма;

    б)

    „повторно използване“ означава каквато и да е форма на публично пред[о]ставяне на цялата или на съществена част от съдържанието на база данни чрез разпространение на копия, даване под наем, чрез on line или други форми на предаване. Първата продажба на копие от базата данни в Общността от носителя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на това копие в Общността.

    Публичното заемане не се счита за извличане или повторно използване.

    […]

    5.   Нееднократното и системното извличане и/или повторно използване на несъществените части от съдържанията на бази данни, изискващи действия, които противоречат на нормалното използване на тази база данни или които неоснователно увреждат законните интереси на производителя на базата данни, не са разрешени“.

    Нидерландското право

    6

    Директива 96/9 е транспонирана в нидерландското право с приемането на Закона за базите данни (Databankenwet) от 8 юли 1999 г. (Stb. 1999, № 303).

    7

    Член 2, параграф 1 от този закон гласи:

    „Производителят на база данни има изключителното право да разрешава извършването на следните действия:

    a.

    извличането или повторното използване на цялата или на съществена в количествено или качествено отношение част от съдържанието на базата данни;

    b.

    нееднократното и системното извличане или повторно използване на несъществените в количествено или качествено отношение части от съдържанията на база данни, доколкото са свързани с действия, които противоречат на нормалното използване на тази база данни или неоснователно увреждат законните интереси на производителя на базата данни“.

    Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

    8

    Посредством своя уебсайт www.autotrack.nl (наричан по-нататък „AutoTrack“) Wegener предоставя достъп до онлайн каталог с обяви за продажба на коли. Този каталог съдържа списък с 190000 до 200000 коли, който се обновява ежедневно. Около 40000 от тези обяви се съдържат само в сайта AutoTrack. Останалите обяви могат да се намерят и в други сайтове с обяви. С помощта на търсачката на сайта AutoTrack интернет потребителят може да извършва целенасочено търсене за дадена кола въз основа на различни критерии.

    9

    В уебсайта си www.gaspedaal.nl (наричан по-нататък „GasPedaal“) Innoweb предлага специална метатърсачка за продажбата на коли. „Метатърсачките“ използват търсачките на други уебсайтове, като препращат заявките за търсене на своите потребителите към тези други търсачки, по което се различават от общите търсачки, като например Google. Наименованието „специална“ означава, че метатърсачката е специализирана с оглед на предназначението си да предоставя възможност за търсене по една или няколко определени теми. GasPedaal представлява такава специална метатърсачка за извършване на търсене в обявите за продажба на коли, доколкото с една-единствена заявка за търсене, подадена в GasPedaal, интернет потребителят може едновременно да търси в няколко каталога с обяви за продажба на коли, съдържащи се на сайтовете на трети лица, сред които се намира AutoTrack.

    10

    Специалната метатърсачка GasPedaal позволява извършването на търсения в каталога на AutoTrack, от една страна, в зависимост от различни критерии, сред които са не само марката, моделът, километражът, годината на производство и цената, но и други характеристики на колата, като по-специално цвета, формата на каросерията, вида използвано гориво, броят на вратите и трансмисията, и от друга страна, „в реално време“, т.е. в момента, в който потребителят на GasPedaal направи своята заявка за търсене. GasPedaal изпълнява тази заявка „в преведен вид“, т.е. като я превежда в необходимия на търсачката на AutoTrack формат.

    11

    Намерените в AutoTrack резултати — т.е. колите, отговарящи на избраните от крайния потребител критерии — които също така се съдържат сред получените в други сайтове резултати, се обединяват в един запис с линкове към всичките източници, в които е била намерена тази кола. След това се създава уебсайт със списъка от така получените и обединени резултати, който представя съществената информация относно всяка кола, и по-специално годината на производство, цената, километража и нейна миниатюрна снимка. Този уебсайт се съхранява около 30 минути на сървъра на GasPedaal и се изпраща на потребителя или му се представя на уебсайта на GasPedaal, като се използва форматът на последния сайт.

    12

    Общият брой обяви на уебсайтовете, в които GasPedaal извършва търсене, възлиза на около 300000.

    13

    GasPedaal изпълнява на ден около 100000 заявки за търсене в AutoTrack. По този начин обект на търсене са ежедневно около 80 % от съдържащите се в каталога на AutoTrack различни комбинации от марки или модели. При всяко търсене обаче GasPedaal показва единствено много малка част от съдържанието на този каталог. Съдържанието на тези данни се определя от потребителя при всяка заявка за търсене въз основата на критерии, въведени от него в GasPedaal.

    14

    Тъй като счита, че Innoweb нарушава неговото право sui generis върху базите данни, Wegener подава иск срещу Innoweb с цел на последното да се разпореди преустановяване на това нарушение; този иск е уважен по същество в първоинстанционното производство.

    15

    Innoweb обжалва това решение пред Gerechtshof te ‘s‑Gravenhage.

    16

    Актът за преюдициално запитване изхожда от позицията, че каталогът с обяви на Wegener представлява база данни, която отговаря на необходимите условия, за да бъде защитена по член 7 от Директива 96/9.

    17

    Освен това запитващата юрисдикция счита, че по делото в главното производство не е налице извличане на цялата или на съществена част от базата данни на Wegener. Според нея нееднократното извличане на несъществена част от съдържанието на тази база данни също така няма кумулативен ефект, така че това извличане не противоречи на член 7, параграф 5.

    18

    При тези условия Gerechtshof te 's‑Gravenhage решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

    „1)

    Следва ли член 7, параграф 1 от Директива[…] [96/9] да се тълкува в смисъл, че е налице повторно използване (предоставяне) от трето лице на цялата или на съществена в качествено или количествено отношение част от съдържанието на предлагана в уебсайт (онлайн) база данни, ако това трето лице дава възможност на потребителите да правят търсения „в реално време“ в цялата или в съществена част от съдържанието на база данни чрез специална метатърсачка, като заявката за търсене на потребителите се изпълнява „в преведен вид“ в търсачката на уебсайта, в който се предлага базата данни?

    2)

    При отрицателен отговор: различно ли е положението, ако след получаването на резултатите от заявката за търсене това трето лице изпраща на всеки потребител много малка част от съдържанието на базата данни или му я показва на своя собствен уебсайт, като използва неговия формат?

    3)

    Различен ли е отговорът на първия и на втория въпрос, ако това трето лице осъществява непрекъснато споменатите действия и ако чрез своята търсачка изпълнява ежедневно общо 100000 заявки за търсене на потребители „в преведен вид“, и ако предоставя по описания по-горе начин получените от тези търсения резултати на различни потребители?

    4)

    Следва ли член 7, параграф 5 от Директива[…] [96/9] да се тълкува в смисъл, че е недопустимо нееднократното и системно повторно използване на несъществени части от съдържанието на базата данни, изискващо действия, които противоречат на нормалното използване на тази база или които неоснователно увреждат законните интереси на производителя на базата, или в тази връзка е достатъчно нееднократното или системното повторно използване?

    5)

    В случай че се изисква нееднократното и системно повторно използване:

    a)

    Какво е значението на думата „системно“?

    б)

    Налице ли е системно повторно използване, когато то се извършва по електронен път?

    в)

    От значение ли е обстоятелството, че при това се използва специална метатърсачка по описания по-горе начин?

    6)

    Следва ли член 7, параграф 5 от Директива[…] [96/9] да се разбира в смисъл, че предвидената в него забрана не се прилага, когато в отговор на всяка заявка за търсене трето лице непрекъснато предоставя на отделни потребители на своята метатърсачка само несъществена част от съдържанието на базата данни?

    7)

    При утвърдителен отговор: важи ли това и когато кумулативният ефект от непрекъснатото повторно използване на тези несъществени части води до положение, при което на тези отделни потребители, взети заедно, се предоставя съществена част от съдържанието на базата данни?

    8)

    Следва ли член 7, параграф 5 от Директива[…] [96/9] да се тълкува в смисъл, че в случай на действия, за които не е било дадено разрешение и които водят до положение, при което поради кумулативния ефект от повторното използване на потребителите се предоставя цялата или съществена част от съдържанието на защитена база данни, предвидените в [тази разпоредба] изисквания са изпълнени, или освен това трябва да се посочи и докаже, че тези действия противоречат на нормалното използване на базата данни или неоснователно увреждат законните интереси на производителя на базата данни?

    9)

    Следва ли да се приеме, че извършването на горепосочените действия засяга сериозно инвестицията на лицето, създало базата данни?“.

    По преюдициалните въпроси

    19

    В самото начало следва да се изтъкне, че по същество въпросите целят да се установи дали операторът на специална метатърсачка като разглежданата в главното производство извършва дейност, която попада в рамките на член 7, параграфи 1 или 5 от Директива 96/9, така че производителят на база данни, отговаряща на предвидените в този параграф 1 изисквания, да може да се противопостави на включването — без заплащане на възнаграждение — на тази база в предоставяната от специалната метатърсачка услуга.

    20

    Член 7, параграф 1 от Директива 96/9, до чието тълкуване се отнасят първият, вторият и третият въпрос, позволява на производителя на база данни да не допуска повторното използване на цялата или на съществена част от съдържанието на тази база данни.

    21

    За сметка на това съгласно член 7, параграф 5 от посочената директива, чието тълкуване е предмет на въпроси от четвърти до девети, не е разрешено повторното използване на несъществени части от съдържанието на защитена база данни, когато това повторно използване се извършва нееднократно и системно и изисква действия, които противоречат на нормалното използване на тази база, или неоснователно уврежда законните интереси на производителя на базата.

    22

    Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 96/9 обаче предоставената с тези разпоредби защита е запазена за базите данни, които отговарят на определен критерий, а именно да е налице количествено или качествено съществена инвестиция за придобиването, проверката или оформлението на съдържанието на базата. Както обаче следва от точка 16 от настоящото решение, в основата на отправените въпроси стои схващането, че разглежданият в главното производство каталог с обяви за продажба на коли отговаря на това условие.

    По първия, втория и третия въпрос

    23

    С първия, втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7, параграф 1 от Директива 96/9 трябва да се тълкува в смисъл, че операторът на специална метатърсачка като разглежданата в главното производство извършва повторно използване на цялата или на съществена част от съдържанието на база данни, включена в предоставяната от него услуга.

    24

    За да се отговори на този въпрос, на първо място, трябва да се припомнят съществените характеристики на подобна специална метатърсачка и на нейното функциониране, които са видни от представената пред Съда преписка и които освен това отличават в значителна степен специалната метатърсачка от общите търсачки, основани на алгоритъм, като Google или Yahoo.

    25

    От една страна, от акта за преюдициално запитване следва, че специална метатърсачка като разглежданата в главното производство не разполага със собствена търсачка, която да преглежда съдържанието на другите уебсайтове. За сметка на това — както се уточнява в точка 9 от настоящото решение — за да изпълнява заявките за търсене тя използва търсачките на базите данни, които се покриват от предоставяната от нея услуга. Всъщност специалната метатърсачка превежда „в реално време“ заявките за търсене на своите потребители в тези търсачки, така че се проучват всички данни на посочените бази.

    26

    От друга страна, от акта за преюдициално запитване следва, че специална метатърсачка като разглежданата в главното производство има предимства, сходни с тези на самата база данни по отношение на формулирането на заявка за търсене и на представянето на резултатите, като тя позволява проучването на няколко бази данни с една-единствена заявка за търсене, както се пояснява в точки 9 и 10 от настоящото решение. Всъщност по подобие на базата данни формулярът за търсене на специалните метатърсачки, с който крайният потребител подава своята заявка за търсене, включва различни полета, даващи възможност на този потребител да ориентира своето търсене с оглед на няколко критерия, на които трябва да отговарят резултатите. Освен това резултатите се представят както от базата данни, така и от специалната метатърсачка във възходящ или низходящ ред с оглед на определени критерии по избор на крайния потребител.

    27

    Що се отнася, на второ място, до дейността на оператора на специална метатърсачка като разглежданата в главното производство, която трябва да се квалифицира с оглед на член 7, параграф 1 от Директива 96/9, следва да се припомни, че първият въпрос се отнася до възможността, предоставяна от този оператор на потребителите посредством специалната метатърсачка, да правят търсения „в реално време“ в цялата или в съществена част от съдържанието на база данни, като заявката за търсене на крайния потребител се изпълнява „в преведен вид“ в търсачката на базата данни.

    28

    Това описание на релевантната дейност на посочения оператор отчита обстоятелството, че изпълнението на дадена заявка за търсене от страна на специалната метатърсачка, включително представянето на намерените резултати на крайния потребител, се осъществява автоматично според това как е програмирана метатърсачката, без на този етап да е имало намеса на оператора. На този етап действия извършва единствено крайният потребител, който подава своята заявка за търсене.

    29

    За сметка на това действията, реално извършени от оператора на специална метатърсачка като разглежданата в главното производство, предшестват извършените от крайните потребители действия и изпълнението на определена заявка за търсене. Всъщност става въпрос за предоставянето в интернет на специалната метатърсачка, която е предназначена да преведе направените в нея заявки за търсене на крайните потребители в търсачките на базите данни, които се покриват от предоставяната от въпросната метатърсачка услуга.

    30

    Ето защо, на трето място, следва да се разгледа дали тази дейност попада в рамките на член 7, параграф 1 от Директива 96/9, което предполага, че посочената дейност представлява „повторно използване“ по смисъла на член 7, параграф 2, буква б) и че тя се отнася до цялата или до съществена част от съдържанието на съответната база данни.

    31

    Що се отнася до понятието „повторно използване“ по смисъла на член 7, параграф 2, буква б) от Директива 96/9, в тази разпоредба то е дефинирано като „каквато и да е форма на публично пред[о]ставяне на цялата или на съществена част от съдържанието на база данни чрез разпространение на копия, даване под наем, чрез on line или други форми на предаване“. Позоваването на съществения характер на повторно използваната част обаче не засяга определението на посоченото понятие като такова (вж. Решение от 9 ноември 2004 г. по дело The British Horseracing Board и др., C-203/02, Recueil, стр. I-10415, точка 50).

    32

    Тъй като понятието „повторно използване“ се съдържа в посочения член 7, параграфи 1 и 5, то трябва да се тълкува в общия контекст на същия този член (вж. в този смисъл, що се отнася до понятието „извличане“, Решение от 9 октомври 2008 г. по дело Directmedia Publishing, C-304/07, Сборник, стр. I-7565, точка 28).

    33

    Употребата на израза „каквато и да е форма на публично пред[о]ставяне“ в член 7, параграф 2, буква б) от Директива 96/9 показва, че общностният законодател е придал широк смисъл на понятието „повторно използване“ (вж. в този смисъл Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точка 51 и Решение от 18 октомври 2012 г. по дело Football Dataco и др., C‑173/11, точка 20).

    34

    Това широко разбиране на понятието „повторно използване“ се подкрепя от целта, преследвана от общностния законодател чрез създаването на право sui generis (вж. в този смисъл, що се отнася до понятието „извличане“, Решение по дело Directmedia Publishing, посочено по-горе, точка 32).

    35

    Както Съдът вече е постановявал, основавайки се на няколко съображения от Директива 96/9, и в частност на съображения 39, 42 и 48, тази цел е да се насърчи създаването на системи за съхраняване и обработка на данни, за да се спомогне за развитието на информационния пазар в контекста на експоненциалното нарастване на количеството данни, създавани и обработвани годишно във всички сектори на дейност (вж. Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точки 30 и 31, Решение от 9 ноември 2004 г. по дело Fixtures Marketing, C-46/02, Recueil, стр. I-10365, точка 33 и Решение от 1 март 2012 г. по дело Football Dataco и др., C‑604/10, точка 34).

    36

    За тази цел предвидената в Директива 96/9 защита чрез правото sui generis се стреми да гарантира на лицето, което е взело инициативата и е поело риска да направи съществена инвестиция на човешки, технически и/или финансови ресурси за създаването и функционирането на база данни, възвръщаемостта на неговата инвестиция чрез закрилата ѝ от неразрешени злоупотреби с нейните резултати (Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точки 32 и 46, Решение по дело Fixtures Marketing, посочено по-горе, точка 35 и Решение по дело Directmedia Publishing, посочено по-горе, точка 33).

    37

    Предвид тази цел понятието „повторно използване“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9 трябва да се тълкува като отнасящо се до всяко действие, което се състои в публичното предоставяне — без съгласието на създателя на базата данни — на резултатите от неговата инвестиция, вследствие на което той е лишен от приходите, които би трябвало да му дадат възможност да си възвърне инвестицията (вж. Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точка 51). Следователно посоченото понятие се отнася до всяко неразрешено действие по публично разпространяване на съдържанието на защитена база данни или на съществена част от такова съдържание (вж. в този смисъл Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точка 67, Решение от 5 март 2009 г. по дело Апис Христович, C-545/07, Сборник, стр. I-1627, точка 49 и Решение от 18 октомври 2012 г. по дело Football Dataco и др., посочено по-горе, точка 20). Естеството и формата на използвания способ нямат значение в това отношение (Решение от 18 октомври 2012 г. по дело Football Dataco и др., посочено по-горе, точка 20).

    38

    Втората част от определението, съдържащо се в член 7, параграф 2, буква б) от Директива 96/9, а именно „чрез разпространение на копия, даване под наем, чрез on line или други форми на предаване“, и по-специално вариантът „други форми на предаване“, също така позволява широко тълкуване на това определение въз основа на целта на член 7, припомнена в точки 35 и 36 от настоящото решение.

    39

    Що се отнася до релевантната за настоящото дело дейност на оператора на специална метатърсачка като разглежданата в главното производство, а именно предоставянето онлайн в интернет на специална метатърсачка, предназначена да превежда подадените в нея заявки за търсене на крайните потребители в търсачките на базите данни, които се покриват от предлаганата от специалната метатърсачка услуга, следва да се посочи, че тази дейност не се ограничава до това да посочи на потребителя базите данни, които предоставят информация по определена тема.

    40

    Всъщност нейната цел е да предостави на всеки краен потребител механизъм, който да позволява изследването на всички данни, съдържащи се в защитена база данни, и оттам — да предостави достъп до цялото съдържание на тази база по начин, различен от предвидения от производителя на посочената база, като при това, както следва от точки 25 и 26 от настоящото решение, този механизъм използва търсачката на базата и предлага същите предимства при търсенето, както самата база. При търсенето на данни крайният потребител вече не трябва да посещава уебсайта на съответната база данни, нито нейната начална страница, нито формуляра ѝ за търсене, за да направи справка в тази база, предвид обстоятелството че той може да направи справката в съдържанието ѝ „в реално време“ посредством уебсайта на специалната метатърсачка.

    41

    Посочената дейност на оператора на специална метатърсачка като разглежданата в главното производство създава опасност производителят на базата данни да не получи постъпления, по-специално тези, свързани с рекламата в неговия уебсайт, и по този начин да го лиши от приходите, които би трябвало да му дадат възможност да си възвърне инвестицията за създаването и функционирането на базата данни.

    42

    Всъщност, тъй като крайният потребител вече не трябва да минава през началната страница и формуляра за търсене на базата данни, е възможно производителят на тази база данни да получи по-малко постъпления от рекламата, представена на тази начална страница или на посочения формуляр за търсене, и по-специално доколкото за операторите, желаещи да поместят рекламни съобщения онлайн, изглежда по-изгодно да направят това на уебсайта на специалната метатърсачка, отколкото на някоя от базите данни, които се покриват от предоставяната от нея услуга.

    43

    Освен това, що се отнася до базите данни, съдържащи обяви, продавачите биха могли да започнат да публикуват своите обяви само в една-единствена база предвид възможността за едновременно търсене в няколко бази данни с помощта на специалната метатърсачка и на посочването на повтарящите се резултати от нея, така че базите данни биха станали по-малко обемни и следователно по-непривлекателни.

    44

    Наличието на посочената опасност производителят на съответната база данни да бъде лишен от приходи в резултат на предоставянето онлайн в интернет на специализирана метатърсачка като разглежданата в главното производство, не се изключва от обстоятелството, че за да се получи достъп до цялата информация относно намерен в база данни резултат, що се отнася до делото в главното производство — до цялата информация за дадена кола, съдържаща се в обявата, по принцип продължава да е необходимо следването на хипервръзката към оригиналната страница, на която е намерен резултатът.

    45

    Всъщност, от една страна, представената от специализирана метатърсачка информация позволява в известна степен на крайния потребител да направи подбор сред намерените резултати и да установи, че не му е необходимо да получи повече информация относно даден резултат. От друга страна, възможно е крайният потребител да получи достъп до по-подробна информация относно намерените данни, без да следва връзката към съответната база данни, когато тези данни се съдържат в няколко бази данни, които се покриват от предоставяната от специализираната метатърсачка услуга, тъй като последната открива подобни повторения, като ги прегрупира.

    46

    Наистина предоставената с член 7 от Директива 96/9 закрила не се отнася до справките в база данни (вж. Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точка 54 и Решение по дело Directmedia Publishing, посочено по-горе, точка 51). Следователно, ако производителят на база данни направи нейното съдържание достъпно за трети лица, макар и срещу заплащане, неговото право sui generis не му позволява да се противопостави на справките в тази база от такива трети лица с цел информиране (вж. Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точка 55 и Решение по дело Directmedia Publishing, посочено по-горе, точка 53).

    47

    Следва обаче да се подчертае, че дейността на оператора на специална метатърсачка като разглежданата в главното производство не представлява справка в съответната база данни. Всъщност този оператор изобщо не се интересува от съдържащата се в базата данни информация, а предоставя на крайния потребител специален достъп до тази база и до нейните данни, който се различава от предвидения от нейния производител начин, като при това предлага същите предимства при търсенето. За сметка на това крайният потребител — който подава заявка за търсене в специалната метатърсачка — е този, който прави справка в базата данни посредством посочената специална метатърсачка.

    48

    От друга страна, релевантната дейност на оператора на специална метатърсачка като разглежданата в главното производство, а именно предоставянето онлайн в интернет на тази специална метатърсачка, се доближава да производството на паразитни конкурентни продукти, посочено в съображение 42 от Директива 96/9, без обаче да се копират съдържащите се в съответната база данни елементи. Всъщност предвид предлаганите възможности за търсене такава специална метатърсачка наподобява база данни, без обаче самата тя да разполага с данни.

    49

    Достатъчно е за крайния потребител да влезе в уебсайта на специалната метатърсачка, за да получи достъп едновременно до съдържанието на всичките бази данни, които се покриват от предоставяната от тази метатърсачка услуга, като направеното от последната търсене води до същия списък с резултати, както направените поотделно във всяка от тези бази данни търсения, при което този списък се представя, като се използва форматът на уебсайта на специалната метатърсачка. Крайният потребител вече не трябва да посещава уебсайта на съответната база данни, освен ако сред посочените резултати не открие обява, чиито подробности би искал да узнае. В този случай обаче той се насочва направо към самата обява и поради прегрупирането на повторенията е дори напълно възможно той да направи справка с обявата в друга база.

    50

    От горепосочените съображения следва, че предоставянето онлайн в интернет от страна на нейния оператор на специална метатърсачка като разглежданата в главното производство, предназначена за подаване на заявки за търсене от крайните потребители с цел тези заявки да се превеждат в търсачката на защитена база данни, представлява „предоставяне“ на съдържанието на тази база данни по смисъла на член 7, параграф 2, буква б) от Директива 96/9.

    51

    Това предоставяне е „публично“, тъй като подобна специална метатърсачка може да се използва от всеки и следователно е насочена към неопределен брой лица, независимо от това колко лица действително я използват.

    52

    Следователно операторът на специална метатърсачка като разглежданата в главното производство извършва повторно използване на съдържанието на база данни по смисъла на тази разпоредба.

    53

    Това повторно използване засяга съществена част от съдържанието на съответната база данни, дори цялата база данни, тъй като специална метатърсачка като разглежданата в главното производство позволява изследване на цялото съдържание на тази база данни, подобно на заявка за търсене, подадена направо в търсачката на посочената база. При тези обстоятелства броят на действително намерените и показани резултати за всяка направена в специалната метатърсачка заявка за търсене е без значение. Всъщност, както подчертава Европейската комисия, обстоятелството, че според определените от крайния потребител критерии в действителност само част от базата данни е обект на справки и се показва, не променя факта, че цялата база данни се предоставя на този краен потребител, както се посочва в точки 39 и 40 от настоящото решение.

    54

    С оглед на всички гореизложени съображения на първия, втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 1 от Директива 96/9 трябва да се тълкува в смисъл, че оператор, който предоставя онлайн в интернет специална метатърсачка като разглежданата в главното производство, извършва повторно използване на цялата или на съществена част от съдържанието на защитена съгласно член 7 база данни, когато тази специална метатърсачка:

    предоставя на крайния потребител формуляр за търсене, който по същество има същите функционални характеристики като формуляра на базата данни,

    превежда „в реално време“ заявките на крайните потребители в търсачката, с която разполага базата данни, така че обект на изследване са всичките данни на тази база, и

    представя на крайния потребител намерените резултати, използвайки формàта на своя уебсайт, като обединява повторенията в един-единствен запис, но по ред, който се основава на критерии, съпоставими с критериите, използвани от търсачката на съответната база данни за представяне на резултатите.

    По въпроси от четвърти до девети

    55

    Предвид отговора, даден на първия, втория и третия въпрос, на въпроси от четвърти до девети не следва да се отговаря.

    По съдебните разноски

    56

    С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

     

    По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

     

    Член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни трябва да се тълкува в смисъл, че оператор, който предоставя онлайн в интернет специална метатърсачка като разглежданата в главното производство, извършва повторно използване на цялата или на съществена част от съдържанието на защитена съгласно член 7 база данни, когато тази специална метатърсачка:

     

    предоставя на крайния потребител формуляр за търсене, който по същество има същите функционални характеристики като формуляра на базата данни,

     

    превежда „в реално време“ заявките на крайните потребители в търсачката, с която разполага базата данни, така че обект на изследване са всичките данни на тази база, и

     

    представя на крайния потребител намерените резултати, използвайки формàта на своя уебсайт, като обединява повторенията в един-единствен запис, но по ред, който се основава на критерии, съпоставими с критериите, използвани от търсачката на съответната база данни за представяне на резултатите.

     

    Подписи


    ( *1 ) Език на производството: нидерландски.

    Top