17.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/6

—

да се отмени Решението на Общият съд на Европейския съюз от 15 септември 2011 г. по дело T-427/09;

—

да се отхвърли жалбата на centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 25 август 2009 г. по преписка R 6/2008-4;

—

да се осъди centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

1.

Според жалбоподателят с обжалваното съдебно решение се нарушава член 65 от Регламент № 207/2009 (1) и член 134, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Общия съд. Съгласно тези разпоредби Общият съд е длъжен да вземе предвид всички посочени от жалбоподателя правни основания.

2.

По-нататък жалбоподателят изтъква, че обжалваното съдебно решение е несъвместимо с член 51, параграф 1, буква а) и с член 76 от Регламент № 207/2009. Според жалбоподателя в това решение погрешно се предпоставя, че жалбоподателят има задължение да докаже, че използването на оспорената марка е годно да гарантира запазването на произтичащите от нея права. В действителност обаче на основание на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 в процедурата по отмяна съгласно член 51, параграф 1 от Регламент № 207/2009 се прилага принципа за служебна проверка на фактите. От друга страна, от разпоредбите и структурата на Регламента — и по-специално след съпоставяне на разпоредбите относно производството по отмяна и разпоредбите, уреждащи производството по възражение и обявяване на недействителността на определена търговска марка поради наличието на относителни основания за отказ на регистрация — произтича, че в процедурата по отмяна не притежателят на оспорваната марка следва да представи доказателства за нейното използване.

Според жалбоподателя от това следва, по-специално, че СХВП необосновано отказва да вземе предвид представените доказателства като изтъква, че са представени след изтичането на съответния срок.

3.

Жалбоподателят твърди, че Общият съд тълкува неправилно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, като приема погрешно и в противоречие с практиката на Съда, че понятието за „реално използване“ се противопоставя на понятието за „минимално използване“ на марката.

4.

Накрая според жалбоподателя е неправилно твърдение на СХВП, което Общия съд оставя неоспорено, че представената от управителя на жалбоподателя клетвена декларация е недопустимо доказателствено средство съгласно член 78, параграф 1, буква, е) от Регламент № 207/2009, като това твърдение противоречи на практиката на Общия съд.