30.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/40

—

да се отмени обжалваното решение;

—

да се уважат исканията, вече представени в хода на първоинстанционното производство, или — при условията на евентуалност, да се върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение по смисъла на член 61 от Статута на Съда;

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

1.

Изопачаване на правните основание на жалбата, грешка при прилагане на правото, както и ирационален и противоречив характер на мотивите по отношение на определянето на получателя на помощта и преценката на дискреционната власт на Комисията за определяне на получателя на помощта.

С първото правно основание жалбоподателят AceaElectrabel Produzione S.p.A. (наричан по-нататък „AEP“ или „жалбоподателят“) се оплаква от сериозни пороци на решението в частта, в която Първоинстанционният съд отхвърля правното основание на жалбата, свързано с погрешното определяне на получателя на помощта, което е субективното условие за прилагане към настоящия случай на „съдебната практика по дело Deggendorf“ (според която при определени условия изплащането на нова помощ, която сама по себе си е обявена за съвместима, може да бъде спряно до възстановяването на по-ранна незаконна помощ, предоставена на същото предприятие). На първо място, жалбоподателят оспорва обявяването на това правно основание за недопустимо, доколкото е изведено от нарушение на член 88 (ЕО) и на Регламент № 659/99 (1). AEP твърди, че Първоинстанционният съд е изопачил тази част на правното основание, с която жалбоподателят целял единствено да свърже неправилното определяне на получателя на помощта с един от типичните пороци на административните актове. Приемайки въпроса за нарушението на правилата относно възстановяването на помощите за напълно неотносим към делото, Първоинстанционният съд показал, че е изопачил доводите, на които се основава тази част от правното основание.

Освен това, жалбоподателят оспорва съдебното решение доколкото с него не се отменя решението на Комисията въпреки сериозното нарушение, изразяващо се в отъждествяването на AEP (получател на новата помощ) с групата ACEA (получател на невъзстановената помощ), основано на погрешно, нелогично и противоречиво прилагане на изведеното от общностната съдебна практика понятие за икономическо единство на група предприятия. Жалбоподателят оспорва прилагането на това понятие в случай на съвместно предприятие, което се контролира съвместно от две отделни групи (какъвто е случая на AEP), тъй като постоянната съдебна практика в областта на икономическото единство на предприятията се отнася само до случаите, в които множество предприятия се контролират от едно единствено образувание. Грешката е още по-сериозна, доколкото Първоинстанционният съд е счел за ирелевантно обстоятелството, че 70 % от капитала на AEP е консолидиран в отделна икономическа група, която няма нищо общо с получателя на невъзстановената помощ. Първоинстанционният съд бил допуснал грешка и при прилагането на понятието за функционално независими предприятия, като е приел, че жалбоподателят не може да се счита за функционално независим, тъй като е подчинен на съвместния контрол на две предприятия.

2.

Изопачаване на правните основание на жалбата, грешка при прилагане на правото, както и ирационален и противоречив характер на мотивите по отношение на доводите на жалбоподателя относно обхвата на съдебната практика по дело Deggendorf, за целите на разглеждането на настоящия случай.

С второто правно основание жалбоподателят изтъква неправилното прилагане в съдебното решение на съдебната практика по дело Deggendorf, доколкото с това решение се потвърждава преценката на Комисията и по отношение на съществуването на необходимото обективно условие за прилагането на съдебната практика по дело Deggendorf. Жалбоподателят оспорва по-специално съображенията на Първоинстанционния съд, доколкото той потвърждава, че Комисията не е била длъжна да представи точни и обстойно изложени доказателства, за да докаже, че натрупването на първата и на втората помощ би могло да доведе до засягане на търговията в общността, което да направи новата помощ несъвместима с общия пазар. Доказателствената тежест за преценката на несъвместимостта на нотифицирана помощ не може да бъде произволно размествана, по-специално когато Комисията не е използвала инструментите, предоставени ѝ от Процедурния правилник. Първоинстанционният съд не е разгледал тези доводи на жалбоподателя и безкритично е потвърдил решението на Комисията. На последно място, Първоинстанционният съд нито разбрал, нито разгледал правното основание на жалбоподателя в частта, в която показва, че доктрината „Deggendorf“ не цели да създаде инструмент за санкциониране на предприятията които не са възстановили по-ранна помощ, а само да предотврати възможността натрупването на няколко помощи само за едно предприятие да доведе до засягане на търговията в Общността, което може да направи несъвместима новата помощ, докато не е възстановена по-ранната помощ.