Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62009CN0461

    Дело C-461/09 P: Жалба, подадена на 23 ноември 2009 г. от The Wellcome Foundation Ltd срещу решението на Първоинстанционния съд (седми състав), постановено на 23 септември 2009 г. по дело T-493/07 — The Wellcome Foundation Ltd/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

    OB C 37, 13.2.2010, p. 4–4 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    13.2.2010   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 37/4


    Жалба, подадена на 23 ноември 2009 г. от The Wellcome Foundation Ltd срещу решението на Първоинстанционния съд (седми състав), постановено на 23 септември 2009 г. по дело T-493/07 — The Wellcome Foundation Ltd/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

    (Дело C-461/09 P)

    2010/C 37/06

    Език на производството: английски

    Страни

    Жалбоподател: The Wellcome Foundation Ltd (представител: R. Gilbey, avocat)

    Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Serono Genetics Institute S.A.

    Искания на жалбоподателя

    да се установи, че Първоинстанционният съд е нарушил член 8, параграф 1, буква б) и член 52, параграф 1 от Регламента за марката на Общността (1) като потвърждава обжалваното решение на апелативния състав;

    да се отмени обжалваното решение, потвърждаващо решението на апелативния състав за това, че отказва да отмени всичките решения на СХВП и на Първоинстанционния съд относно разноските и да се осъди СХВП за съдебните разноски.

    Правни основания и основни доводи

    Жалбоподателят твърди, че с оглед на обстоятелствата отразени в регистрите за марките и както са представени пред СХВП, Първоинстанционният съд без никакво правно основание е приел, че съответните потребители имат висока степен на внимание.

    Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е отказал да вземе предвид представените от него доказателства, въпреки че тези доказателства са били допустими доколкото те представляват само обстойно излагане на доводите и доказателствата, които вече са представени пред СХВП.

    Жалбоподателят твърди, че за да опише степента на прилика на стоките, Първоинстанционният съд използва неясни и несвързани думи, като също така е пропуснал да мотивира точно, ясно и свързано обжалваното решение.

    Жалбоподателят твърди, че с оглед на обстоятелствата, които са били изложени пред Първоинстанционния съд, същият е приложил неправилни, непълни и съдържащи недостатъци правни критерии, за да достигне да извода, че апелативният състав правилно е приел, че стоките имат слаба степен на прилика.

    Жалбоподателят твърди, че с оглед на обстоятелствата, които са изложени пред Първоинстанционния съд, същият достига до извода, че знаците имат слаба степен на прилика като не прилага подходящ критерии, за да извърши цялостно сравняване на знаците.

    Накрая, жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е основал извода си, свързан с вероятността от объркване, на юридически неточни, непълни или съдържащи недостатъци критерии, доколкото такива юридически неточни, непълни или съдържащи недостатъци критерии са били приложени, за да се определят съответните потребители, за да се прецени степента на прилика между стоките и да се прецени степента на прилика между знаците.


    (1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).


    Top