ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.6.2022

COM(2022) 305 final

2022/0196(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2115

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2022) 257 final} - {SWD(2022) 169 final} - {SWD(2022) 170 final} - {SWD(2022) 171 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Пестицидите 1 са смеси от едно или повече формулирани активни вещества и коформуланти, които се използват широко за защита на растенията чрез отблъскване или унищожаване на вредните организми, или ограничаване на тяхното действие. Те се използват главно в селското стопанство, но също така и в горското стопанство и в зелените градски райони, както и по протежение на транспортните мрежи, като пътища и железопътни линии. Тъй като пестицидите могат да имат вредно въздействие върху околната среда и човешкото здраве, те са строго регулирани на равнището на ЕС. За целите на настоящото предложение терминът „пестициди“ се използва като синоним на термина „продукти за растителна защита“.

Директивата относно устойчивата употреба на пестициди (Директивата относно УУП) 2 беше приета през 2009 г. като едно от последващите действия по тематичната стратегия на Комисията относно устойчивата употреба на пестициди 3 . От държавите членки се изискваше до 26 ноември 2011 г. да въведат в сила националните разпоредби за транспониране на Директивата относно УУП в своето национално право. Комисията счете за целесъобразно да извърши оценка на Директивата относно УУП, в която бяха разгледани също така проблемите, установени във връзка с нейното въвеждане, осигуряване на спазването ѝ и прилагането ѝ в държавите членки. Това беше направено едновременно, като паралелно бяха изготвени оценка на директивата и оценка на въздействието. Комисията се надяваше да използва оценките, за да спомогне за представянето на ново законодателно предложение за преразглеждане на Директивата относно УУП до първото тримесечие на 2022 г., както е посочено в стратегията „От фермата до трапезата“ 4 .

Понастоящем съществуват пропуски във въвеждането, прилагането и осигуряването на спазването на Директивата относно УУП. Тези пропуски бяха подчертани в одитите и проучвателните посещения на Комисията в държавите членки, както и в докладите за изпълнението, от страна на:

i)Комисията;

ii)Службата на ЕП за парламентарни изследвания: в проучване относно прилагането на Директивата относно УУП; както и

iii)Европейската сметна палата: в неотдавнашен доклад относно продуктите за растителна защита. Освен това множеството петиции, две европейски граждански инициативи 5 и въпроси на Европейския парламент по тази тема свидетелстват за растящата обществена загриженост относно употребата на пестициди.

Обратната информация, получена по време на обществената консултация относно пътната карта на Комисията за оценка и за първоначална оценка на въздействието, показа сериозни недостатъци в прилагането на Директивата относно УУП в някои държави членки. В тази обратна информация бе отправен и призив към Комисията да се въведат по-строги правила, например под формата на регламент на равнището на ЕС, за да се повиши съгласуваността и да се въведат по-ефективни политики в отделните държави членки. Хармонизирането на националните политики относно употребата на пестициди би могло да спомогне за подобряване на функционирането на вътрешния пазар и за намаляване на нарушенията на търговията между държавите членки.

Постигането на безопасно, устойчиво, отговорно по отношение на климата и достъпно производство на храни, спазването на принципите на устойчивост, опазването на околната среда, биоразнообразието и екосистемите, като същевременно се гарантира хранителната сигурност, са източник на сериозна загриженост у гражданите и са сред 49-те предложения, включени в заключителния доклад на Конференцията за бъдещето на Европа 6 , публикуван на 9 май 2022 г. Гражданите също изискват от Съюза защита и възстановяване биоразнообразието, природната среда и океаните, елиминиране на замърсяването, както и вземането на решителни мерки за насърчаване и гарантиране на по-екологосъоразно и ориентирано към климата земеделие 7 .

Като част от Европейския зелен пакт 8 в стратегията на Комисията „От фермата до трапезата“ 9 е подчертана необходимостта от преход към справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система. В стратегията „От фермата до трапезата“ се акцентира и на това колко важно е да се подобри позицията на земеделските стопани (които са от ключово значение за управлението на този преход) във веригата за създаване на стойност. В нея се предлагат две конкретни цели за намаляване на употребата и риска от химични пестициди и на по-опасните пестициди до 2030 г. Нормативната уредба на ЕС в тази област е ключов инструмент за постигане на целите, очертани в стратегията „От фермата до трапезата“, и поради това следва да бъде засилена.

Както е обяснено в придружаващата оценка на въздействието и като се вземе предвид подкрепящата оценка, предложението има посочените по-долу четири цели.

●Първата цел е насочена към:

i)намаляване на употребата и риска от химични пестициди, по-специално тези, които съдържат по-опасни активни вещества;

ii)засилване на прилагането и осигуряването на спазването на интегрираното управление на вредителите (ИУВ); и

iii)увеличаване на употребата на по-малко опасни и на нехимични алтернативи на химичните пестициди за борба с вредителите.

●Втората цел е да се подобри наличието на данни от мониторинга, включително относно:

i)прилагането, употребата и риска от пестициди; и

ii)мониторинга на здравето и околната среда. Това ще осигури по-добра рамка за измерване на напредъка.

●Третата цел е да се подобри въвеждането, прилагането и осигуряването на спазването на правните разпоредби във всички държави членки, за да се подобри ефективността и ефикасността на политиката.

●Четвъртата цел е да се насърчи възприемането на нови технологии, като например прецизно земеделие, което използва космически данни и услуги (включително техники за геопространствено локализиране), с цел намаляване на общата употреба на пестициди и на свързания с тях риск.

Неотдавнашната оценка на Директивата относно УУП потвърди дългогодишните трудности, установени при нейното прилагане, въвеждане и осигуряването на нейното спазване. Като се имат предвид тези трудности, с настоящото предложение за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита се цели:

i)замяна на Директивата относно УУП при регулиране на употребата на пестициди; и

ii)по-добро съгласуване с целите на Европейския зелен пакт и на стратегията „От фермата до трапезата“.

Настоящото предложение има за цел да намали рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху човешкото здраве и околната среда чрез:

i)постигане на заложените в стратегията „От фермата до трапезата“ цели за намаляване на пестицидите; и

ii)насърчаване на използването на ИУВ и на алтернативи на химичните пестициди.

Подходящо е да се използва регламент, за да се гарантира, че е постигнато равнището на амбиция, заложено в стратегията „От фермата до трапезата“, и да се отстранят проблемите, установени при прилагането на Директивата относно УУП, като се осигурят ясни и единни правила.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Предложението е в съответствие с целта на Европейския зелен пакт всички политики на ЕС да допринасят за опазване и възстановяване на природния капитал на Европа. То е в съответствие също така с целите за:

i)намаляване на употребата и риска от химични пестициди; и

ii)намаляване на употребата на по-опасните пестициди.

Тези цели са представени в следните документи:

i)стратегията „От фермата до трапезата“;

ii)Стратегията за биологичното разнообразие 10 ;

iii)Плана за действие за нулево замърсяване 11 ; както и

iv)Стратегията за почвите 12 .

Тази цел е в съответствие и с постигането на целите на Инициативата на ЕС относно опрашителите 13 , Стратегията на ЕС за устойчивост в областта на химикалите 14 и Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г. 15 .

Предложението е в съответствие и с целите на Европейската комисия до 2030 г. най-малко 25 % от земеделската земя в ЕС да се използва за биологично земеделие и да се постигне значително увеличение на биологичното производство на аквакултури. Предложението допълва и други текущи инициативи. Така например Регламент xxx/xxx относно статистиката за селскостопанските влагани ресурси и продукцията на селскостопанския сектор [да се добави препратка към публикувания акт] ще позволи на Комисията да публикува повече данни за продажбата и употребата на пестициди, с разбивка по отделни активни вещества. Като част от плана за действие „От фермата до трапезата“ Комисията изготви четири проекта за регламенти относно изискванията за данни, критериите за одобрение и принципите за оценка на активните вещества, които са микроорганизми, както и на съдържащите ги продукти за растителна защита, за да улесни достъпа до пазара на продукти, алтернативни на химичните пестициди. Тези текстове ще бъдат приети и ще започнат да се прилагат през есента на 2022 г. Целта е да се предоставят на земеделските стопани инструменти за заместване на химичните продукти за растителна защита. Благодарение на улесненото пускане на пазара на тези биологични продукти за растителна защита земеделските стопани — включително производителите на биологични култури — ще разполагат с повече алтернативи за устойчива защита на културите.

Предложението е от значение и за най-отдалечените региони на ЕС, изброени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), разположени в Атлантическия океан, Карибския басейн и Индийския океан. Поради постоянните ограничения, като отдалечеността им от континенталната част на ЕС, островния им характер и зависимостта им от малък брой продукти, както и високата степен на излагане на изменението на климата, те имат право на специфични мерки в подкрепа на социално-икономическото си развитие. Както е предвидено и в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., следва да се обърне специално внимание на опазването и възстановяването на екосистемите на най-отдалечените региони, като се има предвид тяхната изключително богата стойност с оглед на биологичното разнообразие.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Обща селскостопанска политика (ОСП)

В рамките на новата ОСП 16 (която трябва да се прилага от 1 януари 2023 г.) държавите членки ще получават помощ за: i) финансиране на действия в съответствие със заложените в стратегията „От фермата до трапезата“ цели за намаляване на пестицидите и ii) насърчаване на устойчиви селскостопански практики. Съответните елементи на настоящата Директива относно УУП вече са включени в системата на предварителните условия в рамките на ОСП. Новата ОСП включва и различни инструменти за насърчаване на прецизното земеделие. Държавите членки могат да използват екосхеми и задължения в областта на околната среда, климата и други управленски задължения в подкрепа на прилагането на практики за прецизно земеделие. Освен това ОСП включва възможността за финансиране на инвестиции, например в машиностроително оборудване, и инструменти за управление на риска, както и подкрепа за изграждане на технически знания, като обучение, съвети, сътрудничество и обмен на знания. По-конкретно чрез консултантските услуги в областта на селското стопанство по линия на ОСП държавите членки трябва да предоставят съвети на земеделските стопани относно устойчивата употреба на пестициди, иновациите, цифровите технологии, намаляването на експозицията на пестициди и устойчивото управление на хранителните вещества. Изграждането на капацитет за възприемане и ефективно внедряване на цифровите технологии от земеделските стопани може да бъде засилено също така чрез подкрепа, чрез сътрудничество и чрез Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ). Освен това в своите стратегически планове по ОСП държавите членки трябва да пояснят как ще използват инструментите на ОСП, за да откликнат на съответните нужди и цели.

Политика в областта на околната среда и химикалите

Настоящото предложение си взаимодейства с редица политики и законодателни актове в областта на околната среда, например:

i)планираните цели за възстановяване на природата 17 ;

ii)инициативата относно опрашителите 18 за справяне с намаляването на опрашителите в ЕС и за принос към усилията за опазването им в световен мащаб;

iii)списъците на замърсителите и регулаторните стандарти в Директивата относно стандартите за качество на околната среда 19 , Директивата за подземните води 20 и Директивата за питейната вода 21 .

То е от ключово значение за постигането на целите, определени в законодателството на ЕС в областта на водите, включително в Рамковата директива за водите 22 . То също така е свързано с изискванията за опазване на природата, заложени в Директивата за местообитанията и в Директивата за птиците.

Политика на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд

Предложението допълва разпоредбите на съответните достижения на правото на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-специално рамковата Директива 89/391/ЕИО 23 , Директива 98/24/ЕО 24 , Директива 2004/37/ЕО 25 , Директива 2009/104/ЕО 26 и Директива 89/656/ЕИО 27 . То е в съответствие със Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г., в която се обръща специално внимание на необходимостта от повишаване на уменията и осведомеността на земеделските стопани относно правилата във връзка със здравето и безопасността в земеделските стопанства, включително безопасното използване на химични вещества, по-специално на препарати за растителна защита.

Инициатива за устойчива продоволствена система на Съюза

Настоящото предложение допълва планираната законодателна инициатива за рамка за устойчива продоволствена система, която има за цел да насърчи съгласуваността на политиките на равнището на ЕС и на национално равнище, да интегрира устойчивостта във всички свързани с храните политики и да повиши гъвкавостта на продоволствената система на Съюза. Тази планирана инициатива се основава на хоризонтален подход, с който ще се въведат цели, свързани с устойчивостта, общи определения, общи принципи, както и изисквания за устойчива продоволствена система на Съюза, като същевременно се разгледат отговорностите на всички участници в продоволствената система. В съчетание с етикетиране на показателите за устойчивост на хранителните продукти и с целенасочени стимули, рамката ще позволи на операторите да се възползват от устойчиви практики и ще гарантира, че храните на пазара на ЕС и свързаните с тях операции стават все по-устойчиви. Разпоредбите на настоящия регламент ще действат като lex specialis по отношение на изискванията, определени в планираната инициатива, доколкото сред разпоредбите на настоящия регламент има по-конкретни разпоредби със същата цел, естество и действие в сравнение с предвидените в планираната инициатива.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание за действие в тази област е член 192, параграф 1 от ДФЕС, който оправомощава Европейския съюз да предприема действия за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда и за защита на човешкото здраве. Действията на ЕС в тази област са обосновани от разглежданите въпроси, свързани с околната среда и общественото здраве.

•Субсидиарност

Директивата относно УУП създаде рамка за постигане на устойчива употреба на пестициди. Продължаваща несъгласуваност на предприеманите в държавите членки мерки, съчетана с различно/непълно въвеждане на Директивата относно УУП (както е посочено в оценката, придружаваща настоящото предложение), би довела до различни равнища на защита на здравето и околната среда. Това би довело също така до различаващи се условия за основните потребители на пестициди, което противоречи на целите на Договорите 28 . Заплахата за биологичното разнообразие и за екосистемите, свързана с употребата на пестициди, е от трансгранично естество и изисква решителни действия на равнището на ЕС. Равнопоставените условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар са възпрепятствани от настоящите различия в равнищата на действие, предприемани в различните държави членки.

Координираните действия на ЕС могат ефективно да допълват и засилват националните и местните действия за устойчива употреба на пестициди. ЕС разполага също така с други ключови инструменти в политиките в областта на селското стопанство и храните, които имат полезни взаимодействия с мерките, посочени в предложението. Очаква се, че по-строгите действия на равнището на ЕС по отношение на пестицидите (включително съвместно със свързаните с тях политики като ОСП), в съчетание със стимули и възможни мерки за намаляване на риска, могат:

i)да спомогнат за намаляване на настоящите различия в националните подходи, както и

ii)да допринесат за по-хомогенен подход в бъдеще.

Тези цели не могат да бъдат определени от държавите членки, действащи самостоятелно: мащабът на необходимите действия означава, че тези цели могат да бъдат постигнати по-добре на равнище ЕС. Поради това единните действия на ЕС са обосновани и необходими.

•Пропорционалност

Настоящото предложение е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като не надхвърля необходимото, за да се гарантира:

i)подходящо равнище на амбиция, както и

ii)подобрена ефикасност и ефективност на политиката.

То постига това, като взема предвид констатациите от оценката, придружаваща настоящото предложение. В предложението се предвиждат както подобрени данни, така и по-добър мониторинг/прилагане на мерките за намаляване на употребата и риска от пестициди.

По отношение на целите на държавите членки с настоящото предложение се избягва определянето на единни задължителни за държавите членки цели. Причината за това е, че настоящите базови стойности за употребата на пестициди се различават значително в отделните държави членки. Пропорционалността на процеса на определяне на целите е гарантирана чрез въвеждането на законодателна формула, която позволява да се вземат предвид различията в напредъка и в интензивността на употребата на пестициди между държавите членки.

•Избор на инструмент

Наличните доказателства за недостатъци при въвеждането на Директивата относно УУП в държавите членки показват, че предишният подход, при който подробните правила трябваше да бъдат формулирани при транспонирането на национално равнище на дадена директива, не е сработил в степента, предвидена в първоначалното предложение за Директивата относно УУП. Констатациите от оценката на Директивата относно УУП потвърждават различното и неравномерно въвеждане, прилагане и осигуряване на спазването на Директивата за УУП в отделните държави членки. Тези констатации бяха потвърдени от индекса на Комисията за мониторинг на съответствието, описан в оценката. Европейската сметна палата също установи, че са необходими по-ясни критерии и по-конкретни изисквания относно ИУВ, за да се спомогне за осигуряване на спазването и да се оцени съответствието 29 . Тъй като в управлението на вредителите съществуват толкова много сложни селскостопански променливи, въвеждането на правила, които са ясни и единни, следва да доведе до опростяване на постигането на съответствие и до подобряване на спазването. Съгласуваното прилагане на политиката във всички държави членки се постига по-добре чрез регламент, а не чрез директива. Освен това един регламент би улеснил постигането на по-равнопоставени условия на конкуренция между потребителите на пестициди, тъй като различните правила за употребата на пестициди в държавите членки обикновено създават нелоялна конкуренция и подкопават правилното функциониране на единния пазар.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

В рамките на придружаващата настоящото предложение оценка беше установено, че вътрешната и външната съгласуваност на Директивата относно УУП с други политики и правни актове на ЕС като цяло е силна, без съществени несъответствия или припокривания. Целите на Директивата относно УУП бяха и все още са от голямо значение за справяне с рисковете, които употребата на пестициди поражда за околната среда и човешкото здраве. Директивата относно УУП обаче е била само умерено ефективна. Слабостите, установени от Комисията и от други органи, се отнасят до въвеждането и осигуряване на спазването на ИУВ и до ограничената ефективност на националните планове за действие (НПД) на държавите членки. Много държави членки не определят количествени цели или показатели в своите НПД за насърчаване на устойчивата употреба на пестициди или за по-добра защита на човешкото здраве и околната среда. Също така не съществува ефективна система за мониторинг, в резултат на което данните за употребата на пестициди са ограничени. Това затруднява достигането до заключение относно степента, в която Директивата относно УУП е защитила човешкото здраве и околната среда от неблагоприятните въздействия на пестицидите. С въведените преди това мерки в рамките на ОСП не е постигната целта да се стимулират земеделските стопани да постигнат по-устойчива употреба на пестициди.

На 26 ноември 2021 г. Комитетът за регулаторен контрол (КРК) на Комисията даде отрицателно становище по проекта на Комисията за оценка на въздействието на настоящото предложение. Проектът за оценка на въздействието беше под формата на работен документ на службите на Комисията. КРК поиска документът да бъде преразгледан с цел:

i)внасяне на по-голяма яснота относно наличните данни и доказателства за инициативата;

ii)предоставяне на по-задълбочен анализ или описание на целите за употребата на пестициди и за намаляване на риска;

iii)внасяне на по-голяма яснота относно наличността и достъпността на техниките за прецизно земеделие и на по-малко опасни алтернативи на химичните пестициди; както и

iv)идентифициране и изготвяне на по-добър анализ за въздействията и компромисите на инициативата по отношение на околната среда, здравето и икономиката.

На 26 януари 2022 г. КРК даде второ становище — този път положително, с резерви — относно преработения работен документ на службите на Комисията за оценка на въздействието. След това второ становище документът беше допълнително изменен в отговор на резервите на КРК, така че в документа:

●да се обяснят ясно както липсата на данни относно продажбата и употребата на пестициди, така и съответните ограничения, които тази липса на данни създава за определянето на проблема, формулирането на вариантите и анализа на въздействието;

●да се обосноват по-добре изборът на двете обвързващи цели за намаляване с 50 % и начинът, по който те са свързани помежду си;

●да се определи необходимото ниво на напредък в отделните държави членки, за да могат те да постигнат съответствие с двете обвързващи цели на ЕС за намаляване, и да се уточни как това ниво ще бъде измерено, разпределено или ще доведе до справедливо споделяне на тежестта;

●да се изяснят съпътстващите инициативи, включени в базовия сценарий за оценката на въздействието; както и

●да се определят по-надеждна основа и график за бъдещата оценка на инициативата.

Окончателната оценка на въздействието беше изготвена под формата на работен документ на службите на Комисията и беше преразгледана в съответствие с тези становища, коментари и подлежащи на подобрение точки, посочени от КРК.

•Консултации със заинтересованите страни

Комбинирана пътна карта за оценка и първоначална оценка на въздействието във връзка с настоящото предложение бяха публикувани и предоставени на разположение на обществеността за коментари в периода от 29 май до 7 август 2020 г. Бяха получени общо 360 отговора. Обществената консултация се проведе от 18 януари до 12 април 2021 г. и бяха получени общо 1 699 отговора. Получената обратна информация представяше широк спектър от гледни точки, както е посочено в обзорния доклад, обобщаващ консултацията със заинтересованите страни (този обзорен доклад е приложен към оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение). Професионалните потребители на пестициди подчертаха необходимостта от защита на добивите и качеството на културите. Други заинтересовани страни изтъкнаха необходимостта от насърчаване на ИУВ, увеличаване на наличието на алтернативи на химичните пестициди и по-добра оценка на въздействието на употребата на химични пестициди върху здравето и околната среда. На 19 януари, 25 юни и 5 октомври 2021 г. Комисията организира за заинтересованите страни дистанционни прояви във връзка с тази инициатива. По време на тези прояви с участието на заинтересованите страни бяха откроени редица въпроси, сред които:

i)опасенията от страна на потребителите на пестициди относно възможността на пазара да са налични по-малко пестициди;

ii)ограничената финансова подкрепа по линия на ОСП за прилагане на ИУВ;

iii)необходимостта от защита на доходите на земеделските стопани;

iv)засилването на ролята на новите технологии;

v)опазването на човешкото здраве и околната среда; както и

vi)колебанието дали да се запази забраната за въздушно прилагане на пестициди. Повечето НПО подчертаха значението на постигането на амбициите на Европейския зелен пакт и на свързаните с тях цели. Друг въпрос, откроен по време на проявите с участието на заинтересованите страни, беше необходимостта да се подобри изпълнението на НПД.

Целеви проучвания, семинари и проучвания на конкретни случаи бяха проведени също така във:

i)възложено от Комисията външно проучване в подкрепа на оценката и на оценката на въздействието; както и

ii)допълнително прогнозно проучване на бъдещи сценарии за визия относно устойчивата употреба на пестициди.

Подробна информация за консултациите със заинтересованите страни е публикувана на уебсайта на Комисията 30 и на портала „По-добро регулиране“ 31 . Сред заинтересованите страни, които участваха и изразиха мнения в тези консултативни дейности, бяха:

i)земеделски стопани и изпълнители на договори за дейности по прилагането на пестициди;

ii)неселскостопански потребители на пестициди;

iii)НПО в областта на здравеопазването и околната среда;

iv)професионални сдружения, представляващи промишлеността и икономическите субекти в съответните сектори (например в пчеларството, химическата промишленост, производството на оборудване за прилагане на пестициди, производството на семена и др.);

v)сдружения на потребителите;

vi)социални партньори (организации на работодателите и работниците);

vii)широката общественост;

viii)национални и регионални компетентни органи от ЕС и извън него; както и

ix)научни експерти.

Отговорите за различните дейности показаха, че мненията на заинтересованите страни до голяма степен са разделени между две по-общи гледни точки. Първата група е на мнение, че употребата на пестициди следва да бъде намалена в съответствие с целта за намаляване на риска по начин, който е приемлив за потребителите на продукти за растителна защита. Според втората група употребата на пестициди следва да се намали значително, ако не и изцяло. Предложението е разработено като пропорционален и реалистичен (но все още амбициозен) подход за справяне с опасенията на обществото във връзка с употребата и риска от пестициди. Това е подход, при който:

i)все пак се позволява пестицидите да бъдат използвани, когато е необходимо и целесъобразно и по безопасен начин; както и

ii)се насърчават системите за обучение и консултиране по въпросите на алтернативните техники за контрол на вредителите и по-доброто прилагане на ИУВ.

Както е описано в оценката на въздействието, редица варианти на политиката бяха отхвърлени въз основа на обратната информация от заинтересованите страни. Равнището на амбиция на окончателно избраните варианти на политиката също така беше съобразено с обратната информация, получена от заинтересованите страни.

•Европейски граждански инициативи

В две европейски граждански инициативи се разглежда употребата на пестициди и се призовава за приемане на амбициозни цели за намаляване. В успешната европейска гражданска инициатива „ Забрана на използването на глифозат и защита на хората и околната среда от токсични пестициди “ към Комисията беше отправен призив, съгласно формулираната в инициативата трета цел, „да се определят задължителни за целия ЕС цели за намаляване на използването на пестициди с цел постигане на бъдеще без пестициди“. В своя отговор, приет на 12 декември 2017 г. , Комисията заяви, че ще извърши повторна оценка необходимостта от задължителни за целия ЕС цели за намаляване на използването на пестициди.

В инициативата „ Да спасим пчелите и земеделските стопани! Щадящо пчелите селско стопанство за здравословна околна среда “ Комисията беше призована да предложи правни актове за „постепенно ограничаване на синтетичните пестициди в селското стопанство в ЕС с 80 % до 2030 г., като се започне от най-опасните, и пълното им премахване до 2035 г.“. До 30 септември 2021 г. инициативата събра над 1 милион изявления за подкрепа, които понастоящем се проверяват от органите на държавите членки. Ако инициативата бъде счетена за валидна и бъде официално подадена, Комисията ще очертае в съобщение евентуалните действия, които възнамерява да предприеме.

•Събиране и използване на експертни знания

Инициативата е подкрепена от две външни изследвания, възложени от Комисията, които включват задълбочен преглед на литературата, семинари, казуси и проучвания.

Оценката на въздействието се основава и на допълнителна информация от редица други изследвания, в които е използвано икономическо моделиране, за да се оцени потенциалното въздействие от постигането на целите в стратегията „От фермата до трапезата“, включително на целите за намаляване на употребата на пестициди и на риска от тях.

•Оценка на въздействието

Резюмето за оценката на въздействието е достъпно тук . Положителното становище на КРК е достъпно тук .

Целта на предложението за намаляване на употребата и риска от пестициди с цел защита на здравето, биологичното разнообразие и околната среда е от значение за амбицията на Комисията за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие. По-специално това е от значение за цели 3 (здраве и благосъстояние), 6 (чиста вода), 8 (достоен труд и икономически растеж), 11 (устойчиви градове), 12 (устойчиво потребление и производство), 14 (живот под водата) и 15 (живот на сушата).

В съответствие с целите на Европейския зелен пакт предложението също така следва принципа за „ненанасяне на значителни вреди“. Съгласно този принцип дейностите следва да не нанасят значителни вреди на никоя от шестте екологични цели по смисъла на член 17 в съответствие с член 9 от Регламента за таксономията 32 . Шестте цели са: смекчаване на изменението на климата, адаптиране към изменението на климата, устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси, преход към кръгова икономика, предотвратяване и контрол на замърсяването, защита и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.

Посочените по-долу основни варианти на политиката бяха оценени спрямо вероятния базов сценарий, при който Директивата относно УУП остава непроменена.

Вариант 1: Целите на ЕС за намаляване на употребата на пестициди с 50 % и намаляване на рисковете от пестициди с 50 %, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., остават правно необвързващи. Системите за консултиране и насоките за потребителите на пестициди ще бъдат подобрени. Ще бъдат насърчавани техники за прецизно земеделие, за да се намалят употребата на химични пестициди и рискът от тях.

Вариант 2: Целите за намаляване с 50 % ще станат правно обвързващи на равнището на ЕС. Държавите членки ще определят свои собствени национални цели за намаляване, като използват установени критерии. След това тези национални цели ще бъдат правно обвързващи (съгласно националното право) и обхванати от механизми за управление, свързани с редовно годишно докладване от страна на държавите членки. Употребата на по-опасни пестициди ще бъде забранена в чувствителни зони като градските зелени площи. Професионалните потребители на пестициди ще трябва да съхраняват електронни записи за употребата на пестициди и за ИУВ, за да спомогнат да се намали употребата на пестициди. Националните органи ще събират и анализират тези записи, за да наблюдават напредъка и ако е необходимо, да разработват корективни мерки на национално равнище. В рамките на независими консултантски услуги на потребителите на пестициди ще бъдат предоставяни съвети относно алтернативните техники и ИУВ.

Вариант 3 би бил подобен на вариант 2. При вариант 3 обаче целите за намаляване с 50 % ще станат правно обвързващи както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. Употребата на всички химични пестициди ще бъде забранена в чувствителни зони, като градските зони и защитените зони в съответствие с Директива 2000/60/ЕО, зоните по „Натура 2000“ и др.

Предпочитаният вариант е вариант 3, с изключение на целите, за които е предпочетен вариант 2. В този случай целите за намаляване с 50 % както на употребата на пестициди, така и на риска от тях, ще станат правно обвързващи на равнището на ЕС, като държавите членки ще определят свои собствени национални цели за намаляване по силата на националното право. Вариантите бяха оценени спрямо вероятния базов сценарий, при който Директивата относно УУП остава непроменена. Забрана за употреба на всички продукти за растителна защита в чувствителните зони ще увеличи максимално свързаните с това ползи за здравето и околната среда.

Предпочитаният вариант е в съответствие с амбициите на Европейския зелен пакт, стратегията „От фермата до трапезата“, Стратегията за биологичното разнообразие и Плана за действие за нулево замърсяване. Този предпочитан вариант ще осигури редица ползи за обществото, за биологичното разнообразие и за екосистемите чрез намаляване на рисковете за човешкото здраве и околната среда от употребата на пестициди. Опазването на биологичното разнообразие ще спомогне също така да се намалят емисиите на CO2. Това е в съответствие с целта на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и с междинната цел за намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г., определена в член 2, параграф 1, и в член 4, параграф 1, от Европейския закон за климата 33 . При този предпочитан вариант потребителите на пестициди ще бъдат по-добре информирани за ефективните алтернативи на химичните пестициди, което ще им позволи да намалят употребата на пестициди и свързаните с това разходи, като същевременно ще продължат да произвеждат хранителни продукти, които са конкурентоспособни на пазара. Благодарение на по-подробните данни за употребата на пестициди и ИУВ в рамките на този предпочитан вариант органите на държавите членки могат да осигурят във възможно най-голяма степен националните мерки да бъдат от полза за земеделските стопани, обществеността, другите заинтересовани страни и околната среда. С предпочитания вариант се гарантира също така, че действията на държавите членки ще бъдат по-прозрачни и ясни.

В съответствие с целите на Заления пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегия за биологичното разнообразие, намаляването на употребата на химически продукти за растителна защита цели не само да се гарантира общественото здраве, но и да се запази биоразнообразието и да се защити околната среда, особено там, където се поставят проблеми от глобално значеие, какъвто е въпросът за опазване на популациите на опрашители.

При този предпочитан вариант производствените разходи за единица продукция ще се увеличат поради:

i)по-строгите и по-подробни изисквания за докладване;

ii)очакваното намаляване на добивите поради по-слабата употреба на пестициди; както и

iii)включването на допълнителен разходен елемент за онези професионални потребители, които понастоящем не използват консултанти.

Съгласно настоящото предложение държавите членки ще могат да предоставят на земеделските стопани подпомагане по линия на ОСП за покриване на разходите за съобразяване с всички правни изисквания, наложени с настоящото предложение, за период от 5 години. По този начин следва да се предотврати повишаване на цените на храните, произтичащо от установените в настоящото предложение нови задължения. Много от съдържащите се в настоящото предложение разпоредби вече съществуват съгласно Директивата относно УУП и поради това не би следвало да влияят на цените на храните, нито на добивите. Промените, въведени с настоящото предложение, ще са постепенни, което допълнително ще сведе до минимум въздействието върху продоволствената сигурност.

Ще бъдат необходими също така потенциални мерки за компенсиране и за намаляване на риска, за да се противодейства на всякакви нежелани отрицателни последици за държавите извън ЕС, особено за развиващите се държави. Подобни мерки на ЕС биха могли да подпомогнат работата на ФАО за:

i)намаляване на риска от пестициди чрез надежден подход за управление на жизнения цикъл;

ii)подпомагане на правителствата и на заинтересованите страни в развиващия се свят да възприемат основани на екосистемите практики; както и

iii)подобряване на управлението на пестицидите в селското стопанство в световен мащаб.

Сред засегнатите МСП ще бъдат:

i)земеделските стопани и други МСП, които използват и продават пестициди и оборудване за прилагане на пестициди;

ii)предприятията, които боравят със селскостопанска продукция и пестициди;

iii)преработвателите на храни и посредниците;

iv)изпълнителите на договори за дейности в селското стопанство; както и

v)консултантите в областта на селското стопанство.

МСП ще бъдат изправени пред различни разходи и ползи в рамките на предпочитания вариант на политика. Държавите членки могат да прилагат стимули или мерки за смекчаване на последиците, включително в рамките на ОСП, за да се справят с някои от въздействията на този вариант. Освен това по-последователното и единно прилагане на правилата относно употребата на пестициди ще позволи да се намалят изкривяванията на пазара между потребителите на пестициди в държавите членки, които понастоящем прилагат съществуващите правила в различна степен.

Държавите членки ще имат разходи за контрол и административни разходи при въвеждането и осигуряване на спазването на актуализираните правила и при събирането и анализирането на съответните данни от мониторинга. Това важи особено за всички първоначални разходи за въвеждане на система за събиране на данни.

•Пригодност и опростяване на нормативната уредба

В съответствие с ангажимента на Комисията за по-добро законотворчество предложението беше изготвено по приобщаващ начин, въз основа на прозрачност и постоянно участие на заинтересованите страни. При оценката не бяха установени възможни законодателни опростявания или варианти за намаляване на регулаторната тежест, които биха улеснили постигането на целите за устойчива употреба на пестициди. Микропредприятията не са изключени от обхвата на настоящото предложение, като се има предвид значението на еднаквото прилагане на мерките за намаляване както на употребата на пестициди, така и на риска, който те представляват за човешкото здраве и околната среда.

Настоящото предложение е в съответствие с политиката за подготвеност за цифровата ера посредством насърчаването на електронното документиране и публикуването онлайн на текущите тенденции към постигане на:

i)целите за намаляване на пестицидите;

ii)изпълнението на НПД;

iii)годишните доклади за напредъка и изпълнението;

iv)препоръките на Комисията; както и

v)отговорите на държавите членки.

В правилата за прилагане на електронните регистри, които ще бъдат създадени в резултат на предложението, ще бъдат предвидени съответни разпоредби за икономически ефективни, ориентирани към потребителя и оперативно съвместими цифрови услуги.

•Основни права

В предложението са зачетени основните права и са спазени принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз 34 . По-специално то допринася за постигане на целта за високо равнище на опазване на околната среда, в съответствие с принципа за устойчиво развитие, посочен в член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз. По-доброто прилагане на политиката с цел намаляване на риска от употребата на пестициди и опазване на здравето също би могло да допринесе за основното право на „справедливи и равни условия на труд“ (член 31 от Хартата на основните права на ЕС). По-специално то би могло да допринесе за правото на условия на труд, при които се зачитат здравето, безопасността и достойнството на работниците.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Настоящото предложение няма отражение върху бюджета на ЕС.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Съществуващият показател за измерване на постигането на двете цели за пестицидите в стратегията „От фермата до трапезата“ ще формира основата на годишния централен мониторинг на напредъка към постигането на тези цели на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки. Следва да се отбележи, че данните, показващи дали са постигнати целите за 2030 г. за намаляване на употребата и риска от пестициди, вероятно ще станат налични едва през 2032 г.

Държавите членки ще трябва да подложат на мониторинг:

●създаването и използването на независими консултантски услуги,

●изпълнението на правилата на ИУВ на равнището на стопанствата — чрез електронен регистър за интегрираното управление на вредителите и употребата на продукти за растителна защита,

●инспекцията на оборудването за прилагане при професионална употреба — чрез специални регистри,

●обучението на професионалните потребители, дистрибуторите и консултантите,

●употребата на продукти за растителна защита — чрез електронен регистър.

Държавите членки ще докладват ежегодно на Комисията информацията, събрана чрез този мониторинг. Комисията ще оценява информацията и ще я допълва със свои собствени одити.

С цел допълване на този годишен мониторинг Комисията предлага да направи официална оценка на тази инициатива най-рано 7 години след началото на прилагането на планираното законодателно предложение.

Освен това данните от мониторинга, описани тук и в придружаващата оценка на въздействието, могат също така да се използват пряко за мониторинг на общите цели на политиката, определени в Европейския зелен пакт и Осмата програма за действие за околната среда, включително стратегията „От фермата до трапезата“, Стратегията за биологичното разнообразие и мониторинга и перспективите в контекста на „нулевото замърсяване“.

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

В глава І се установяват предметът, приложното поле и определенията.

В глава ІІ се определят целите на ЕС за намаляване с 50 % на употребата на пестициди и на риска от тях в съответствие със стратегията „От фермата до трапезата“, за които държавите членки (колективно) допринасят. В нея се предвижда, че държавите членки следва да приемат обвързващи цели съгласно националното си право, които могат да се отклоняват от равнището от 50 % на целите на ЕС в рамките на параметрите на задължителна формула. Тази формула позволява на държавите членки да вземат предвид постигнатия в миналото напредък и интензивността на употребата на пестициди, когато определят националните цели. Предвижда се Комисията да издава препоръки за определяне на по-високи цели в определени случаи и да публикува тенденциите към постигане на целите на ЕС за намаляване за 2030 г.

В глава ІІІ се описва какво трябва да съдържат НПД, както и изискванията за:

i)провеждане на обществена консултация относно тези НПД; както и

ii)съгласуваност на тези НПД със стратегическите планове по ОСП.

В същата глава се определят и подробностите за данните, които трябва да бъдат включени по отношение на индикативните цели за алтернативи на химичните пестициди. В нея се предвижда:

i)държавите членки да включват в годишните доклади за напредъка и изпълнението своите тенденции по отношение на напредъка към постигането на двете цели, както и други количествени данни; както и

ii)Комисията да анализира тези доклади и да отправя препоръки.

В глава ІV се определят изискванията за професионалните потребители във връзка с ИУВ в случаите, когато държавите членки са приели специфични за отделните култури правила, или съответно когато не са приели такива правила. В нея се съдържат изисквания професионалните потребители да поддържат регистри относно ИУВ и да се използват независими консултанти. Предвиждат се разпоредби за приемането и надзора на специфичните за отделните култури правила за ИУВ, които трябва да бъдат спазвани от професионалните потребители. В нея се предвижда също така създаването на електронен регистър за ИУВ.

В глава V се формулират изисквания за професионалните потребители, дистрибуторите и консултантите, които трябва да притежават сертификат за обучение при определени обстоятелства. В нея също така се определят общи изисквания за употребата на пестициди и за оборудването за прилагане. Освен това в нея се съдържат разпоредби относно:

i)    употребата на пестициди в чувствителни зони;

ii)    опазването на водната околна среда и на питейната вода;

iii)    въздушното прилагане;

iv)    съхранението, обезвреждането и боравенето; както и

v)    консултациите относно употребата на пестициди.

В глава VІ се определят изискванията по отношение на продажбата на продукти за растителна защита. В нея също така се определя какъв вид информация за пестицидите трябва да се предоставя на купувачите в момента на продажбата.

В глава VІІ се изисква държавите членки да създадат система за обучение и сертифициране на професионалните потребители, консултантите и дистрибуторите. Предвижда се създаването на система от независими консултанти. Изисква се държавите членки да повишават осведомеността по въпросите, свързани с пестицидите, и да публикуват ключова информация онлайн. В нея се изисква също така държавите членки да събират информация за случаите на остро и хронично отравяне, дължащи се на пестициди.

Глава VІІІ се отнася до оборудването за прилагане на пестициди. В нея се определят изискванията за инспекция на оборудването за прилагане при професионална употреба. Също така се предвижда въвеждането на електронен(-ни) регистър(-ри), в който(-ито) да се записва информацията за цялото оборудване за прилагане при професионална употреба. В нея се определят изискванията за уведомяване при прехвърляне на собствеността или при изтегляне от употреба. Изискват се също така инспекции на интервали от три години, с възможност за дерогация от тези изисквания по отношение на определено оборудване за прилагане.

В глава ІХ се определя методиката за изчисляване на хармонизираните показатели за риска и за изчисляване на напредъка към постигането на целите за намаляване за 2030 г.

В глава Х се определят административните и финансовите разпоредби за:

i)уведомяването на съответните компетентни органи на Комисията;

ii)санкциите; и

iii)таксите и налозите.

В глава ХІ се определят условията за приемане на делегирани актове и актове за изпълнение съгласно Регламента относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита.

В глава ХІІ се отменя Директивата относно УУП и се предвижда влизането в сила и началото на прилагане на Регламента относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита.

2022/0196 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2115

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 35 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 36 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Договорът изисква при определянето и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза да се осигурява високо равнище на защита на човешкото здраве и на околната среда и предвижда, че политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел да се постигне високо равнище на защита.

(2)С Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 37 се създаде рамка за постигане на устойчива употреба на пестициди чрез намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху човешкото здраве и околната среда. При оценката 38 на посочената директива се установи, че тя не е постигнала общите си цели и че държавите членки не са я приложили по задоволителен начин. Това заключение беше потвърдено в докладите на Комисията до Европейския парламент и Съвета през 2017 г. 39 и през 2020 г. 40  

(3)В резолюцията на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно прилагането на Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди 41 се посочва, че Съюзът трябва да предприеме незабавни действия за преход към по-устойчива употреба на пестициди и се отправя призив към Комисията да предложи амбициозна обвързваща цел за целия ЕС за намаляване на употребата на пестициди. В своята резолюция от 20 октомври 2021 г. относно стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система 42 Европейският парламент отново призова за обвързващи цели за намаляване.

(4)През 2018 г. проучване 43 на Службата на Европейският парламент за парламентарни изследвания (EPRS) установи напредък в много държави членки, но като цяло ограничено постигане на целите на Директива 2009/128/ЕО. В специален доклад от 2020 г. 44 на Европейската сметна палата (ЕСП) относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита се констатира, че е налице ограничен напредък в измерването и намаляването на рисковете от употребата на продукти за растителна защита, както и че са установени слабости в настоящата рамка на Съюза. В своя информационен доклад във връзка с оценката на Директива 2009/128/ЕО 45 Европейският икономически и социален комитет отбелязва, че също смята, че е от съществено значение да се подложат на повторна оценка изискванията, целите, условията и графиците, определени в националните планове за действие.

(5)За да се гарантира пълното постигане на целите на правната рамка на Съюза относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита, е необходимо тя да бъде адаптирана чрез определяне на по-ясни и пряко приложими правила за операторите. Освен това следва да бъдат изяснени редица правила, включително правилата за прилагане на интегрираното управление на вредителите, ограниченията за употреба на продукти за растителна защита и инспекциите на оборудването, използвано при прилагане на продукти за растителна защита. Поради това е целесъобразно Директива 2009/128/ЕО да бъде отменена и заменена с регламент.

(6)Правилата относно биоцидите са установени в Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета 46 , за който е планирано извършването на оценка. Поради това не е целесъобразно в настоящия регламент да се въвеждат нови правила относно употребата на биоциди.

(7)В съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският зелен пакт“ 47 , се определя пътна карта с ключови мерки, включително законодателни, за значително намаляване на употребата и риска от химични пестициди. В стратегията „От фермата до трапезата“ 48 , в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. 49 и в Плана за действие за нулево замърсяване 50 Комисията пое ангажимент да предприеме действия за намаляване с 50 % на общата употреба и риска от химични пестициди до 2030 г. и за намаляване с 50 % на употребата на по-опасни пестициди (продукти за растителна защита, съдържащи едно или повече активни вещества, одобрени като кандидати за замяна в съответствие с член 24 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета 51 и изброени в част Д от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията 52 , или съдържащи едно или повече активни вещества, изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията 53 ) до 2030 г. Устойчивата употреба на продукти за растителна защита също така допълва насърчаването на биологичното земеделие и постигането на целта на стратегията „От фермата до трапезата“ за биологично земеделие на най-малко 25 % от земеделската земя в Съюза до 2030 г. Тя е в подкрепа на целите на Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд 54 и поради това допринася за прилагането на принцип 10 от Европейския стълб на социалните права — здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда.

(8)В две европейски граждански инициативи се разглежда употребата на пестициди и се призовава за приемане на амбициозни цели за намаляване. В представената на Комисията на 6 октомври 2017 г. инициатива „ Забрана на използването на глифозат и защита на хората и околната среда от токсични пестициди “ към Комисията беше отправен призив, съгласно формулираната в инициативата трета цел, „да се определят задължителни за целия ЕС цели за намаляване на използването на пестициди с цел постигане на бъдеще без пестициди“. В своя отговор, приет на 12 декември 2017 г. , Комисията заяви, че ще извърши повторна оценка необходимостта от задължителни за целия ЕС цели за намаляване на използването на пестициди. Наскоро в инициативата „ Да спасим пчелите и земеделските стопани! Щадящо пчелите селско стопанство за здравословна околна среда “ Комисията беше призована да предложи правни актове за „постепенно ограничаване на синтетичните пестициди в селското стопанство в ЕС с 80 % до 2030 г., като се започне от най-опасните, и пълното им премахване до 2035 г.“. До 30 септември 2021 г. инициативата събра над 1 милион изявления за подкрепа, които понастоящем се проверяват от органите на държавите членки.

(9)В окончателния доклад на Конференцията за бъдещето на Европа, публикуван на 9 май 2022 г., в частта за селското стопанство, производството на храни, биоразнообразието и екосистемите, замърсяването, гражданите искат от Съюза по-специално значително да се ограничи употребата на химични пестициди и торове, в съзвучие със съществуващите цели, като същевременно все така се гарантира продоволствената сигурност и подкрепата за научните изследвания за разработване на по-устойчиви и природосъобразни алтернативи. Гражданите настояват за повече научни изследвания и иновации, включително в областта на технологичните решения за устойчиво производство, за устойчивост на растенията и за прецизно земеделие, за повече системи за комуникация и съветване, обучение за и от земеделските стопани, а освен това отправят искания към Съюза за защита на насекомите, по-специално местните и опрашващите видове 55 .

(10)В заключенията си от 19 октомври 2020 г. 56 Съветът на Европейския съюз, като взе под внимание целите на Комисията за намаляване на употребата на пестициди, определени в стратегията „От фермата до трапезата“, посочи, че за постигането на тези цели ще са необходими усилия от страна на държавите членки и на всички заинтересовани страни, както и интензивно сътрудничество, консултации и взаимопомощ. Съветът също така поиска от Комисията да гарантира, че тези цели са цели на Съюза, за постигането на които всички държави членки трябва да допринесат чрез действия на национално равнище. В заключенията на Съвета се изисква тези цели да бъдат определени, като се вземат предвид постиженията до момента, както и различните изходни позиции, обстоятелства и условия в държавите членки.

(11)Агентите за биологичен контрол са устойчива алтернатива на използването на химични продукти за борба с вредните организми. Както е отбелязано в Решение (ЕС) 2021/1102 на Съвета 57 , агентите за биологичен контрол имат все по-голямо значение за устойчивото селско и горско стопанство и играят важна роля за успеха на интегрираното управление на вредителите и биологичното земеделие. Достъпът до биологичен контрол улеснява отдалечаването от химичните продукти за растителна защита. Целесъобразно е земеделските стопани да бъдат насърчавани да преминават към използването на земеделски методи с ниско потребление на ресурси, включително към биологично земеделие. Поради това е целесъобразно да се дефинира понятието за биологичен контрол като основа, на която държавите членки да определят индикативни цели за увеличаване на процента на културите, върху които се използват агенти за биологичен контрол.

(12)Целта на стратегията „От фермата до трапезата“ е да се постигне значителен напредък в намаляването на употребата на химични продукти за растителна защита по икономически жизнеспособен начин. За постигането на тази цел е необходимо да се определят количествени цели — на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки — за намаляване на употребата и риска от химични продукти за растителна защита и за намаляване на употребата на по-опасни продукти за растителна защита, за да се наблюдава напредъкът. Националните цели следва да бъдат установени в националното право, за да се гарантира адекватен напредък и отчетност по отношение на тях. Тези обвързващи национални цели също следва да бъдат постигнати от държавите членки до 2030 г. Очаква се намаляването на употребата на химични продукти за растителна защита да намали значително рисковете за безопасността и здравето при работа за професионалните потребители.

(13)Като се имат предвид различните равнища на постигнатия в миналото напредък и различията в интензивността на употребата на пестициди между държавите членки, е необходимо на държавите членки да се даде възможност за известна гъвкавост, когато определят свои собствени обвързващи национални цели („национални цели за намаляване за 2030 г.“). Интензивността на употребата се измерва най-добре като се раздели общото количество активни вещества, пуснати на пазара, и следователно — използвани, под формата на продукти за растителна защита в конкретна държава членка, на площта, върху която са приложени активните вещества. Интензивността на употребата на химични пестициди, и по-специално на по-опасни пестициди, съответства на по-голяма зависимост от химични пестициди, по-големи рискове за човешкото здраве и околната среда и по-малко устойчиви земеделски практики. Поради това е целесъобразно да се даде възможност на държавите членки да вземат предвид своята по-ниска спрямо средната за Съюза интензивност на употреба на химични пестициди, когато определят своите национални цели за намаляване за 2030 г. Също така е целесъобразно да се изиска от тях да вземат предвид своята по-висока спрямо средната за Съюза интензивност на употреба на химични пестициди, когато определят своите национални цели за намаляване за 2030 г. Освен това, за да се признаят усилията на държавите членки в миналото, следва също да им се даде възможност да вземат предвид постигнатия напредък преди приемането на стратегията „От фермата до трапезата“, когато определят националните цели за намаляване за 2030 г. И обратното, когато държавите членки са увеличили употребата и риска от химични продукти за растителна защита или са ги намалили само в ограничена степен, те следва занапред да допринасят в по-голяма степен за постигането на целите на Съюза за намаляване за 2030 г., като същевременно се взема предвид тяхната интензивност на употребата на пестициди. За да се осигури справедливо и колективно усилие за постигане на валидни за целия Съюз цели и адекватно равнище на амбиция, следва да се определят минимални граници за националните цели за намаляване за 2030 г. Най-отдалечените региони на ЕС, изброени в член 349 от Договора, са разположени в Атлантическия океан, Карибския басейн и Индийския океан. Поради техните постоянни неблагоприятни условия, като отдалечеността им от европейския континент, островния им характер и факта, че са силно изложени на изменението на климата, е целесъобразно да се даде възможност на държавите членки да вземат предвид специфичните нужди на тези региони по отношение на употребата на продукти за растителна защита и да предвиждат мерки, специално пригодени към специфичните климатични условия и култури. За да се осигури справедлив и колективен принос към усилията за постигане на валидните за целия Съюз цели, когато дадена държава членка постигне равнището на своите цели за намаляване за 2030 г. преди 2030 г., от нея не би трябвало да се изисква да предприема допълнителни усилия за намаляване, а внимателно да следи колебанията в употребата на химични продукти за растителна защита и свързаните с тях рискове, както и употребата на по-опасни продукти за растителна защита, за да гарантира напредъка към реализирането на съответните национални цели за намаляване за 2030 г. В интерес на прозрачността отговорите на държавите членки на всички препоръки на Комисията във връзка с равнището на амбиция на националните цели и с годишния напредък по тях следва да бъдат публично достъпни.

(14)Държавите членки следва да изготвят и публикуват национални планове за действие. За да бъдат ефективни националните планове за действие на държавите членки, в тях следва да се съдържат количествени цели, позовавания на обвързващите национални цели за намаляване за 2030 г., определени в националното право, както и съответни индикативни цели, определени в националните планове за действие, мерки, графици и показатели за намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху човешкото здраве и околната среда. Това ще даде възможност за структуриран подход към определянето на количествени общи и конкретни цели с ясна връзка с националните цели за намаляване за 2030 г. За да се следи за спазването на разпоредбите на настоящия регламент, от държавите членки следва също така да се изисква да докладват ежегодно за постигането на целите и да представят точни количествени данни във връзка със спазването на разпоредбите относно употребата, обучението, оборудването за прилагане и интегрираното управление на вредителите.

(15)За да се постигнат валидните за целия Съюз цели за намаляване („цели на Съюза за намаляване за 2030 г.“), както и националните цели за намаляване за 2030 г., е необходимо да се увеличат наличието и използването на агенти за биологичен контрол и други нехимични алтернативи. Наличието на тези алтернативи ще стимулира възприемането на практики за управление на вредителите с ниско равнище на употреба на пестициди, като например биологичното земеделие.

(16)Прилагането на политики и мерки в областта на устойчивата употреба на продукти за растителна защита оказва въздействие върху околната среда, общественото здраве и условията на труд. Поради това държавите членки следва да гарантират, че на обществеността и на социалните партньори се предоставят достатъчно възможности да участват и да бъдат консултирани в процеса на изготвяне на националните планове за действие на държавите членки в съответствие, когато е приложимо, с Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 58 .

(17)За да се осигури съгласуваност и взаимно допълване със съответното законодателство, в националните планове за действие на държавите членки следва да бъдат взети предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 59 , Директива 92/43/ЕИО на Съвета 60 , Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 61 , Директива 91/676/ЕИО на Съвета 62 , Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 63 , Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета 64 и Регламент xxx/xxx относно възстановяването на природата [да се добави препратка към приетия акт] и плановете да бъдат съгласувани със стратегическите планове по линия на общата селскостопанска политика (ОСП) в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета 65 .

(18)Икономическите инструменти, включително тези в рамките на ОСП, чрез които се предоставя подкрепа на земеделските стопани, могат да играят решаваща роля за постигането на целите във връзка с устойчивата употреба на продукти за растителна защита, и по-специално за намаляване на употребата на химични продукти за растителна защита. Държавите членки трябва да покажат в своите национални стратегически планове по ОСП, че тяхното изпълнение на ОСП осигурява принос и подкрепа за изпълнението на други съответни законодателни актове на Съюза и на техните цели, включително на целите съгласно настоящия регламент.

(19)В интерес на прозрачността и за да се насърчи постигането на по-голям напредък, е необходимо да се измерва напредъкът на държавите членки към постигането на националните цели за намаляване за 2030 г. и на другите национални индикативни цели за намаляване. Това следва да се извършва ежегодно посредством годишни доклади за напредъка и изпълнението. С цел да се наблюдава степента на спазване на настоящия регламент по рационализиран и лесно съпоставим начин, държавите членки следва да включват и количествени данни във връзка с изпълнението на настоящия регламент по отношение на употребата, обучението, оборудването за прилагане и интегрираното управление на вредителите. За да може да насърчава напредъка към постигане на националните цели за намаляване за 2030 г. и на другите национални индикативни цели за намаляване, включително всякакви мерки в подкрепа на това постигане, Комисията следва да анализира този напредък и мерките на всеки 2 години.

(20)За опазването на човешкото здраве и околната среда е необходим подход към контрола на вредителите, при който се следва интегрираното управление на вредителите и се гарантира внимателното проучване на всички налични средства, които възпират развитието на популациите от вредни организми, като същевременно употребата на химични продукти за растителна защита се поддържа на нива, които са икономически и екологично обосновани, а рисковете за човешкото здраве и околната среда се свеждат до минимум. С „интегрираното управление на вредителите“ се цели отглеждането на здрави култури с възможно най-малко нарушаване на агроекосистемите, насърчават се естествените механизми за контрол на вредителите и се използва химичен контрол само когато всички други средства за контрол са били изчерпани. За да се гарантира, че интегрираното управление на вредителите се прилага последователно по места, е необходимо в настоящия регламент да се определят ясни правила. За да се спази задължението за прилагане на интегрирано управление на вредителите, професионалните потребители следва да вземат предвид и да прилагат всички методи и практики, с които се избягва употребата на продукти за растителна защита. Химичните продукти за растителна защита следва да се използват само когато всички други средства за контрол са били изчерпани. За да се гарантира и наблюдава спазването на това изискване, е важно професионалните потребители да документират причините, поради които прилагат продукти за растителна защита, или причините за всяко друго действие, предприето в съответствие с интегрираното управление на вредителите, както и за получените от независими консултанти съвети в подкрепа на прилагането на интегрирано управление на вредителите. Такова документиране се изисква и по отношение на въздушните прилагания.

(21)За да се избегне ненужно дублиране, Комисията следва да установи стандартен образец, чрез който държавите членки да интегрират съхраняваните от професионални потребители записи за действията, предприети в съответствие с интегрираното управление на вредителите, в документацията, съхранявана съгласно член 67 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(22)За да се улесни спазването на интегрираното управление на вредителите, е необходимо да се определят специфични за отделните култури правила, които професионалният потребител трябва да спазва по отношение на специфичната култура и на региона, в който работи. Тези правила следва да преобразуват изискванията за интегрирано управление на вредителите в проверими критерии, които да се прилагат за специфичната култура. За да се гарантира, че специфичните за отделните култури правила са в съответствие с изискванията за интегрирано управление на вредителите, следва да се определят подробни правила относно тяхното съдържание, а Комисията следва да проверява тяхното разработване, изпълнение и осигуряване на спазването по места.

(23)С оглед на проверките за спазване от страна на професионалните потребители на интегрираното управление на вредителите следва да се поддържа електронен регистър за интегрираното управление на вредителите и употребата на продукти за растителна защита с цел проверка на съответствието с правилата за интегрирано управление на вредителите, определени в настоящия регламент, и подпомагане на развитието на политиката на Съюза. Също така на националните статистически органи следва да се предостави достъп до регистъра в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейски парламент и на Съвета 66 за целите на разработването, изготвянето и разпространението на официална статистика. В регистъра следва да се вписват всяка превантивна мярка или интервенция и причините за предприемането на тази превантивна мярка или интервенция. По този начин компетентните органи ще разполагат с необходимата информация, за да проверят дали даден професионален потребител е следвал процес на вземане на решение, в съответствие с интегрираното управление на вредителите, преди да определи конкретната превантивна мярка или интервенция. Регистърът следва да съдържа също така подробности във връзка с ежегодно изискваните консултации в подкрепа на интегрираното управление на вредителите, за да се проверява ефективното осъществяване на такова стратегическо дългосрочно планиране във връзка с интегрираното управление на вредителите.

(24)За да се гарантира, че продуктите за растителна защита и свързаното с тях оборудване за прилагане се използват по начин, по който се опазват човешкото здраве и околната среда, е необходимо да се предвидят общи изисквания за професионалните потребители във връзка с обучението, което се изисква за употреба на определени продукти за растителна защита или за използване на оборудване за прилагане, с употребата на по-опасни продукти за растителна защита и с необходимостта от спазване на изискванията за инспекция на оборудването за прилагане при професионална употреба.

(25)Употребата на продукти за растителна защита може да има особено отрицателно въздействие в определени зони, които често се използват от широката общественост или от уязвими групи, в общности, в които хората живеят и работят, и в екологично чувствителни зони, като например зоните по „Натура 2000“, защитени в съответствие с Директива № 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 67 и Директива 92/43/ЕИО на Съвета 68 . Ако продуктите за растителна защита бъдат прилагани в зони, използвани от широката общественост, възможността за експозиция на хората на такива продукти за растителна защита е голяма. Поради това, с цел защита на човешкото здраве и околната среда, употребата на продукти за растителна защита в чувствителни зони и в рамките на 3 m от такива зони следва да бъде забранена. Дерогации от забраната следва да се допускат само при определени условия и за всеки отделен случай.

(26)Водната околна среда и източниците за снабдяване с питейна вода са особено чувствителни към продуктите за растителна защита. Поради това, с цел опазване на водната околна среда, употребата на продукти за растителна защита във и около повърхностните води следва да бъде забранена. Държавите членки следва да въведат подходящи мерки, за да се избегне влошаване на състоянието на повърхностните и подземните води, както и на крайбрежните и морските води, и да се даде възможност за постигане на добро състояние на повърхностните и подземните води, така че да се защитят водната околна среда и източниците за снабдяване с питейна вода от въздействието на продуктите за растителна защита. Освен това е важно професионалните потребители да бъдат обучени как да свеждат до минимум или да преустановяват прилагането на определени продукти за растителна защита, класифицирани като „вредни за водните организми с дълготраен ефект“, „силно токсични за водните организми с дълготраен ефект“ или „токсични за водните организми с дълготраен ефект“. Важно е също така професионалните потребители да бъдат обучени за значимостта на отдаването на предпочитание на продукти за растителна защита с нисък риск или на нехимични алтернативи, за използването на технологии за намаляване на отнасянето на струята и на мерки за намаляване на риска.

(27)Под прецизно земеделие се разбира използването на системи за управление на селското стопанство, при които агротехническите практики внимателно се приспособяват към местните условия, като например условията в рамките на парцелите. Прилагането на съществуващата технология, включително употребата на космически данни и услуги на Съюза („Галилео“ и „Коперник“) има потенциала съществено да намали употребата на пестициди. Поради това е необходимо да се предвиди законодателна уредба, с която да се стимулира развитието на прецизното земеделие. Прилагането на продукти за растителна защита от въздухоплавателни средства (включително прилагане от самолети, хеликоптери и дронове) обикновено е със степен на прецизност, която е по-ниска от тази при други средства за прилагане, и следователно може потенциално да окаже неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Поради това въздушното прилагане следва да бъде забранено, като се предвидят ограничени дерогации за конкретни случаи, в които отрицателното въздействие върху човешкото здраве и околната среда е по-малко в сравнение с това, което произтича от всеки друг алтернативен метод на прилагане, или когато не съществува надежден алтернативен метод на прилагане. Необходимо е също така да се документира броят на въздушните прилагания, извършени въз основа на издадени разрешения за въздушно прилагане, за да се разполага с ясни данни за броя на действително извършените въздушни прилагания, за които са били издадени разрешения.

(28)Вероятно е обаче някои безпилотни въздухоплавателни средства (вкл. дронове) да позволяват целенасочено въздушно прилагане на продукти за растителна защита. Такива безпилотни въздухоплавателни средства вероятно ще спомогнат за намаляване на употребата на продукти за растителна защита благодарение на целенасоченото прилагане и следователно — за намаляване на рисковете за човешкото здраве и околната среда в сравнение с използването на наземно оборудване за прилагане. Поради това е целесъобразно в настоящия регламент да се определят критерии за освобождаването на някои безпилотни въздухоплавателни средства от забраната за въздушно прилагане. Целесъобразно е също така прилагането на това освобождаване да се отложи с 3 години предвид настоящото състояние на научна несигурност.

(29)Боравенето с продукти за растителна защита, включително съхранението, разреждането и смесването на такива продукти, почистването на оборудването за прилагане след използването му, оползотворяването и обезвреждането на смеси от резервоари и обезвреждането на празни опаковки и остатъци от продукти за растителна защита, пораждат особени рискове от експозиция на хората и на околната среда. Поради това е целесъобразно да се предвидят конкретни мерки във връзка с тези дейности. Доколкото при употребата, съхранението и обезвреждането на продукти за растителна защита се изисква спазване на минимални изисквания за безопасността и здравето на работното място, въпросните изисквания са установени, наред с другото, с Директива 89/391/ЕИО на Съвета 69 , Директива 89/656/ЕИО на Съвета 70 , Директива 98/24/ЕО на Съвета 71 , Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 72 и Директива 2009/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 73 .

(30)Като се има предвид, че съветите относно употребата на продукти за растителна защита са важно средство в подкрепа на употребата им по начин, при който се опазват човешкото здраве и околната среда в съответствие с интегрираното управление на вредителите, е важно консултантите да бъдат подходящо обучени.

(31)Продажбата на продукт за растителна защита е важен елемент от дистрибуторската верига, тъй като тогава дистрибуторите имат възможността да предоставят информацията, необходима за правилната му употреба. В момента на продажбата купувачът или крайният потребител следва да може да получава специфични съвети относно инструкциите за безопасност с оглед на човешкото здраве и околната среда, така че да има възможност да получи на въпросите си отговори, които ще способстват за правилната употреба на съответния продукт за растителна защита. В мястото на продажба следва да има обща информация, предоставена на разположение на непрофесионалните потребители, относно безопасните начини на употреба на продукти за растителна защита, на боравене с тях и на тяхното съхранение, както и относно обезвреждането на опаковките на такива продукти, тъй като тези потребители обикновено нямат същите практически познания като професионалните потребители.

(32)От съществено значение е държавите членки да създадат и да поддържат системи за първоначално и последващо обучение на дистрибуторите, консултантите и професионалните потребители на продукти за растителна защита, както и системи за сертифициране за документиране на това обучение, за да се гарантира, че тези оператори са напълно наясно с потенциалните рискове за човешкото здраве и околната среда, както и с подходящите мерки за намаляване на тези рискове във възможно най-голяма степен. Обучението на консултантите следва да бъде по-задълбочено от това на дистрибуторите и професионалните потребители, тъй като те трябва да могат да подпомагат правилното прилагане на интегрираното управление на вредителите и на специфичните за отделните култури правила. Употребата или закупуването на продукт за растителна защита, разрешен за професионална употреба, трябва да са възможни само за лицата, които притежават сертификат за обучение. Освен това, за да се гарантира, че употребата на продукти за растителна защита е безопасна за човешкото здраве и за околната среда, от дистрибуторите следва да се изисква да предоставят на професионалните и непрофесионалните купувачи на продукти за растителна защита специфична информация на мястото на продажба.

(33)За да се осигури планиран подход към техниките за контрол на вредните организми през редица вегетационни периоди с цел да се сведе до минимум, доколкото това е възможно, употребата на химични продукти за растителна защита и да се гарантира правилното прилагане на интегрираното управление на вредителите, от професионалните потребители следва да се изисква редовно да се консултират с обучени независими консултанти по въпросите на управлението на вредителите, така че продукти за растителна защита да се използват само в краен случай.

(34)Предвид възможните рискове за човешкото здраве и околната среда, произтичащи от употребата на продукти за растителна защита, обществеността следва да има достъп до по-добра информация относно цялостното въздействие на употребата на такива продукти чрез програми за повишаване на осведомеността, чрез информация, предавана от дистрибуторите, и чрез други подходящи мерки.

(35)С цел по-добро разбиране на тенденциите при случаите на остро и хронично отравяне, произтичащи от експозицията на хора на продукти за растителна защита, следва всяка държава членка да събира информация за тези тенденции. Комисията също следва да наблюдава общите тенденции на равнището на Съюза.

(36)За да се сведе до минимум неблагоприятното въздействие на продуктите за растителна защита върху човешкото здраве и околната среда, е необходимо да се предвидят системи за редовна техническа инспекция на оборудването за прилагане при професионална употреба. Като се има предвид потенциално намаленото въздействие на оборудването за прилагане при професионална употреба, което се използва в много ограничен мащаб, също така е целесъобразно да се даде възможност на държавите членки да определят по-малко строги изисквания за инспекция и да предвидят различни интервали на инспекция за това оборудване. Освен това, поради относително ниските разходи за закупуване на ново оборудване за ръчно прилагане и гръбни пръскачки в сравнение с разходите за инспекция, е целесъобразно да се предвиди възможност за национални дерогации от задължителната инспекция на такова оборудване, при условие че се извърши оценка на риска, обхващаща породените от това оборудване рискове за човешкото здраве и околната среда. Тази оценка следва да включва оценка на мащаба на използване на оборудването. За да се гарантира спазването на изискванията за инспекция, е необходимо да се изиска всяка държава членка да създаде регистър на оборудването за прилагане за професионална употреба и редовно да актуализира този регистър. Тъй като част от оборудването за прилагане не разполага с уникални идентификатори, е необходимо да се предвиди предоставянето на уникален идентификатор на такова оборудване за прилагане, за да се гарантира, че цялото оборудване е физически идентифицирано.

(37)За да се наблюдава постигнатият напредък в намаляването на рисковете и на неблагоприятните въздействия върху човешкото здраве и околната среда от употребата на продукти за растителна защита, е необходимо да продължи да се използва системата от хармонизирани показатели за риска, установена с Директива (ЕС) 2009/128/ЕО.

(38)При изчисляването на тези хармонизирани показатели за риска и на напредъка към постигането на обвързващите цели на Съюза и на националните цели въз основа на стратегията „От фермата до трапезата“ следва да се използват статистическите данни за продуктите за растителна защита, събрани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета 74 . Като се има предвид, че употребата на пестициди варира през годините, по-специално в зависимост от метеорологичните условия, е целесъобразно да се използва тригодишен базов период, за да се вземат предвид тези колебания. Базовият период за изчисляване на хармонизираните показатели за риска № 1 и № 2 е 2011—2013 г., тъй като това е първият тригодишен период, за който Комисията е получила данни съгласно Регламент (ЕО) № 1185/2009 и който съвпада с влизането в сила на Директива 2009/128/ЕО. Базовият период за изчисляване на напредъка към постигането на целите на Съюза за намаляване за 2030 г. е 2015—2017 г., тъй като това са последните три години, за които са били налични данни към момента на обявяване на стратегията „От фермата до трапезата“. Базовият период за изчисляване на нов хармонизиран показател за риска № 2а е 2022—2024 г., тъй като това ще бъде първият тригодишен период, за който ще бъдат налични данни за площите, третирани по силата на всяко едно разрешение с оглед на извънредна ситуация при растителна защита.

(39)Към момента единствените надеждни статистически данни, налични на равнището на Съюза във връзка с пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита, са статистическите данни за количествата активни вещества в продуктите за растителна защита, пуснати на пазара, и данните за броя на разрешенията с оглед на извънредни ситуации при растителна защита, предоставени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009. Тези статистически данни се използват при изчисляването на хармонизираните показатели за риска № 1 и № 2 съгласно Директива 2009/128/ЕО и при изчисляването на напредъка към обвързващите цели на Съюза за намаляване за 2030 г. и на националните цели за намаляване за 2030 г. въз основа на стратегията „От фермата до трапезата“. Новият хармонизиран показател за риска № 2а ще бъде изчисляван, като се използват статистически данни за броя на разрешенията с оглед на извънредни ситуации при растителна защита, за свойствата на активните вещества в продуктите за растителна защита, които са предмет на тези разрешения, и за площите, третирани съгласно тези разрешения, за да се определят количествено по-добре рисковете, произтичащи от разрешенията с оглед на извънредни ситуации при растителна защита.

(40)От съображения за прозрачност и за да се осигури еднакво прилагане от всички държави членки, методиката за изчисляване на напредъка към постигането на двете цели на Съюза и на двете национални цели за намаляване за 2030 г., както и методиката за изчисляване на хармонизираните показатели за риска на равнището на Съюза и на национално равнище следва да бъдат определени в приложение към настоящия регламент.

(41)В Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. се признава необходимостта от спешни действия за опазване на биологичното разнообразие. Налице са доказателства за повсеместно намаляване в Съюза на биологичните видове, по-специално на насекомите и опрашителите. Загубата на биологично разнообразие се дължи, наред с други фактори, на употребата на продукти за растителна защита, а действията на държавите членки в рамките на настоящите инструменти на политиката на Съюза все още не са в състояние да спрат тази тенденция на загуба на биологично разнообразие. Поради това е от съществено значение да се гарантира, че продуктите за растителна защита се използват по такъв начин, че да се намали рискът от вредно въздействие на тези продукти върху дивата флора и фауна, чрез редица мерки, включително чрез обучение, чрез инспекция на оборудването за прилагане при професионална употреба и чрез опазване на водната околна среда и чувствителните зони.

(42)За да се улесни комуникацията между Комисията и компетентните органи, отговарящи за изпълнението на настоящия регламент на национално равнище, държавите членки следва да информират Комисията за компетентните органи, определени по силата на настоящия регламент.

(43)С цел осигуряване изпълнението на задълженията, определени в настоящия регламент, държавите членки следва да определят правила относно санкциите, приложими при нарушения на настоящия регламент, и да гарантират спазването на тези правила. Санкциите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Важно е също така да се даде възможност държавите членки да възстановяват разходите, свързани с изпълнението на задълженията по настоящия регламент, посредством такси или налози, за да се гарантира, че компетентните органи разполагат с подходящи финансови ресурси.

(44)Доколкото целта на настоящия регламент, а именно защита на човешкото здраве и околната среда от рискове и въздействия, свързани с употребата на продукти за растителна защита, и постигане на целите, определени в стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба на тяхната употреба и сложността и въздействието на свързаните с тях рискови профили може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(45)Дейностите, извършвани от компетентните органи или от други органи или физически лица, на които са делегирани задачи, свързани с официалния контрол, с цел проверка на съответствието на операторите с настоящия регламент, с изключение на задачите по контрол във връзка с оборудването, използвано за прилагане на продукти за растителна защита, се уреждат от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета 75 . Поради това в настоящия регламент е необходимо да се предвидят проверки и одити само по отношение на инспекцията на оборудването за прилагане при професионална употреба.

(46)С цел да се вземат предвид техническият напредък и научното развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора, за да изменя разпоредбите относно задълженията на професионалните потребители и на консултантите във връзка с интегрираното управление на вредителите, инспекцията на оборудването за прилагане при професионална употреба, изчисляването на хармонизираните показатели за риска, данните, които да се предоставят в годишните доклади за напредъка и изпълнението, и формуляра за уведомление във връзка с оборудването за прилагане, както и приложения II, III, IV, V и VI. Също така на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора, за да допълва настоящия регламент, като определя точни критерии във връзка с определени фактори относно безпилотните въздухоплавателни средства, когато техническият напредък и научното развитие позволят разработването на такива точни критерии. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 76 . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(47)С цел да се оцени дали настоящият регламент постига ефективно и ефикасно своите цели, дали е последователен и все още относим и дали предоставя добавена стойност на равнището на Съюза, следва Комисията да го подложи на оценка.

(48)За да се гарантират еднакви условия за прилагането на разпоредбите на настоящия регламент по отношение на вписванията, които професионалните потребители трябва да правят в електронния регистър за интегрираното управление на вредителите и употребата на продукти за растителна защита, за обобщението и анализа от страна на компетентните органи на информацията в този регистър и за предоставянето на информация относно случаите на остро и хронично отравяне, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 77 .

(49)Прилагането на настоящия регламент от страна на държавите членки ще доведе до нови по-строги задължения за земеделските стопани и другите потребители на пестициди. Някои от тези задължения представляват законоустановени изисквания за управление и стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята, както са посочени в приложение ІІІ към Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета 78 , които, в съответствие с посочения регламент, земеделските стопани трябва да спазват, за да получават плащания по линия на ОСП, докато спазването на други изисквания, които надхвърлят базовото равнище на задължителните изисквания, може да бъде възнаградено чрез допълнителни плащания по доброволни режими като екосхемите по член 31 от Регламент (ЕС) 2021/2115. В член 31, параграф 5, букви а) и б) и в член 70, параграф 3, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2021/2115 се предвижда, че финансиране по линия на ОСП се предоставя само за практики, прилагани съгласно екосхема или агроекологично и свързано с климата задължение, които надхвърлят съответните задължителни законоустановени изисквания за управление и стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята, определени съгласно посочения регламент, и съответните минимални изисквания за използване на торове и на продукти за растителна защита, или за хуманно отношение към животните, както и съответните други задължителни изисквания, установени в националното право и в правото на Съюза. Тъй като земеделските стопани и другите потребители се нуждаят от финансово подпомагане в прехода си към по-устойчива употреба на пестициди, е необходимо да се измени Регламент (ЕС) 2021/2115, за да се позволи финансиране във връзка с изискванията, наложени в съответствие с настоящия регламент, през преходен период. Тази възможност за държавите членки по изключение да предоставят допълнително финансиране за мерки, предприети в изпълнение на настоящия регламент, следва да се прилага по отношение на всяко задължение за земеделските стопани и другите потребители, което произтича от прилагането на настоящия регламент, включително задължителните земеделски практики, наложени със специфичните за отделните култури правила за интегрирано управление на вредителите. Освен това, съгласно член 73, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/2115 за инвестиции, правени от земеделските стопани с цел съобразяване с нови изисквания, наложени с правото на Съюза, може да бъде предоставено подпомагане за не повече от 24 месеца от датата, на която изискванията станат задължителни за стопанствата. Аналогично следва да се определи по-дълъг преходен период за инвестициите с цел съобразяване с изискванията, наложени на земеделските стопани в съответствие с настоящия регламент. Регламент (ЕС) 2021/2115 следва да бъде съответно изменен.

(50)Началото на прилагането на настоящия регламент следва да бъде отложено, за да се даде възможност на компетентните органи и на операторите да се подготвят за изискванията, въведени с него,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правила за устойчива употреба на продукти за растителна защита, като се предвижда определянето — и постигането до 2030 г. — на цели за намаляване на употребата и риска от химични продукти за растителна защита, установяват се изисквания за употребата, съхранението, продажбата и обезвреждането на продукти за растителна защита, както и изисквания за оборудването за прилагане, предвиждат се обучение и повишаване на осведомеността и се осигурява прилагането на интегрирано управление на вредителите.

Член 2

Приложно поле

Настоящият регламент се прилага за продукти във вида, в който те се доставят на потребителя, състоящи се от или съдържащи активни вещества, антидоти или синергисти и предназначени за една от следните употреби:

а)защита на растенията или растителните продукти срещу всички вредни организми или предотвратяване на действието на такива организми, освен ако тези продукти се считат за предназначени основно за хигиенни цели, а не за защита на растенията или растителните продукти;

б)оказване на влияние върху жизнените процеси на растенията, като например вещества, влияещи на растежа, различни от хранителни елементи или растителни биостимуланти;

в)консервиране на растителни продукти, доколкото тези вещества или продукти не са предмет на специални разпоредби на Съюза относно консервантите;

г)унищожаване на нежелани растения или части от растения, с изключение на водорасли, освен когато продуктите се прилагат върху почва или вода за защита на растенията;

д)спиране или предотвратяване на нежелан растеж на растения, с изключение на водорасли, освен когато продуктите се прилагат върху почва или вода за защита на растенията.

Тези продукти се наричат „продукти за растителна защита“.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)„химичен продукт за растителна защита“ означава продукт за растителна защита, съдържащ химически активно вещество, с изключение на растителни продукти, използващи естествени средства от биологичен произход или вещества, идентични с тях, като микроорганизми, сигнални вещества, екстракти от растителни продукти, съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, или безгръбначни макроорганизми;

2)„продукт за растителна защита с нисък риск“ означава продукт за растителна защита, разрешен в съответствие с член 47, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

3)„химически активно вещество“ означава активно вещество, различно от микроорганизъм, сигнално вещество или екстракт от растителен продукт, съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

4)„биологично разнообразие“ означава биологично разнообразие съгласно определението в член 3, точка 29 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

5)„по-опасен продукт за растителна защита“ означава продукт за растителна защита, съдържащ едно или повече активни вещества, одобрени като кандидати за замяна в съответствие с член 24 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и изброени в част Д от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011, или съдържащ едно или повече активни вещества, изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408;

6)„използвана земеделска площ“ означава използвана земеделска площ съгласно определението в член 2, буква д) от Регламент (ЕС) № 2018/1091 на Европейския парламент и на Съвета 79 ;

7)„професионален потребител“ означава всяко лице, което използва продукт за растителна защита в рамките на професионалната си дейност;

8)„дистрибутор“ означава всяко лице, което предоставя продукт за растителна защита на пазара, включително търговец на едро, доставчик или търговец на дребно;

9)„консултант“ означава всяко лице, което предоставя консултации относно интегрираното управление на вредителите и безопасната употреба на продукти за растителна защита в рамките на професионалната си дейност или като търговска услуга, включително частни и публични консултантски услуги;

10)„оборудване за прилагане“ означава всяко оборудване, чието използване за прилагане на продукт за растителна защита е разумно предвидимо по време на производството, както и принадлежности, които са от съществено значение за ефективното функциониране на такова оборудване, с изключение на оборудването, предназначено за посев или засаждане на посадъчен материал, обработен с продукти за растителна защита;

11)„оборудване за прилагане при професионална употреба“ означава което и да е от следните:

а)оборудване за прилагане, което се използва от професионален потребител за прилагането на продукти за растителна защита;

б)оборудване за прилагане с хоризонтални или вертикални щанги или вентилаторни пръскачки за овощни градини, независимо дали се използват за прилагане на продукти за растителна защита;

12)„въздушно прилагане“ означава прилагане на продукт за растителна защита от въздухоплавателно средство;

13)„безпилотно въздухоплавателно средство“ означава всяко въздухоплавателно средство, което се експлоатира или е предназначено да се експлоатира самостоятелно или да бъде управлявано дистанционно, без на борда да има пилот;

14)„продукт за растителна защита, разрешен за професионална употреба“ означава продукт за растителна защита, който е разрешен само за професионални потребители в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

15)„интегрирано управление на вредителите“ означава внимателно обмисляне на всички налични средства, които възпират развитието на популациите от вредни организми, като същевременно употребата на химични продукти за растителна защита се поддържа на нива, които са икономически и екологично обосновани, а рисковете за човешкото здраве и за околната среда се свеждат до минимум;

16)„чувствителна зона“ означава което и да е от следните:

а)зона, използвана от широката общественост, като обществен парк или градина, площадки за отдих или спортни площадки, или обществен път;

б)зона, използвана предимно от уязвима група съгласно определението в член 3, точка 14 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

в)населени места (общност, в която хората живеят и работят), определени като ниво 1 (Антропогенни обекти) в класификацията на земното покритие в най-актуалната версия на системата КОРИНЕ Земно покритие (CORINE Land Cover (Координация на информацията за околната среда), поддържана от ЕАОС (с изключение на ниво 2 — 1.2: Индустриални, търговски и транспортни обекти, и на ниво 2 — 1.3: Мини, сметища и строителни обекти) 80 ;

г)градска зона, която обхваща водна площ или воден обект;

д)непроизводствени площи, както са определени в стандартите на ЕС за добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС), стандарт за ДЗЕС 8, посочен в приложение III към Регламент (ЕС) 2021/2115;

е)екологично чувствителна зона, което означава което и да е от следните:

i)всяка защитена зона съгласно Директива 2000/60/ЕО, включително евентуалните санитарно-охранителни зони, както и измененията на тези зони вследствие на резултатите от оценката на риска за местата за водочерпене на питейна вода съгласно Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета 81 ;

ii)териториите от значение за Общността в списъка, посочен в член 4, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО, и специалните защитени зони, определени в съответствие с член 4, параграф 4 от посочената директива, както и специалните защитени зони, класифицирани съгласно член 4 от Директива 2009/147/ЕО, както и всяка друга национална, регионална или местна защитена зона, за която държавите членки са подали данни в списъка на определените на национално равнище защитени зони (CDDA);

iii)всяка зона, за която при наблюдението на видовете опрашители, извършвано в съответствие с член 17, параграф 1, буква е) от Регламент xxx/xxx [да се добави препратка към приетия акт], се установява, че поддържа един или повече видове опрашители, които са класифицирани в европейските червени списъци като застрашени от изчезване;

17)„карантинен вредител“ означава карантинен вредител съгласно определението в член 3 от Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета 82 ;

18)„инвазивни чужди видове“ означава инвазивни чужди видове съгласно определението в член 3, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета 83 ;

19)„повърхностни води“ означава повърхностен воден обект съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2000/60/ЕО;

20)„подземни води“ означава подземен воден обект съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2000/60/ЕО;

21)„показател за риска“ означава измерване, показващо относителните промени в рисковете за здравето на човека или за околната среда, свързани с употребата на продукти за растителна защита, изчислено в съответствие с методиката, определена в приложение VI;

22)„нехимични методи“ означава алтернативи на химичните продукти за растителна защита;

23)„биологичен контрол“ означава контрол на организмите, вредни за растенията, или растителни продукти, използващи естествени средства от биологичен произход или вещества, идентични с тях, като микроорганизми, сигнални вещества, екстракти от растителни продукти, съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, или безгръбначни макроорганизми.

ГЛАВА II

ЦЕЛИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ХИМИЧНИТЕ ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Член 4

Цели на Съюза за намаляване на химичните продукти за растителна защита за 2030 г.

1.Всяка държава членка допринася, чрез приемането и постигането на националните цели в съответствие с член 5, за постигане до 2030 г. на намаление от 50 % за целия Съюз както на употребата и риска от химични продукти за растителна защита („цел на Съюза за намаляване № 1 за 2030 г.“), така и на употребата на по-опасни продукти за растителна защита („цел на Съюза за намаляване № 2 за 2030 г.“), в сравнение със средната стойност за годините 2015, 2016 и 2017 (наричани заедно „цели на Съюза за намаляване за 2030 г.“).

2.Напредъкът към постигането на целите на Съюза за намаляване за 2030 г. се изчислява ежегодно от Комисията в съответствие с методиката, установена в приложение I.

Член 5

Цели на държавите членки за намаляване на химичните продукти за растителна защита за 2030 г.

1.До... [До Службата за публикации: моля, въведете дата — 6 месеца след началната дата на прилагане на настоящия регламент] всяка държава членка приема национални цели в националното си законодателство за постигане до 2030 г. на намаление, определено в съответствие с настоящия член, спрямо средната стойност за годините 2015, 2016 и 2017, на следното:

а)употребата и риска от химични продукти за растителна защита съгласно определеното в приложение I („национална цел за намаляване № 1 за 2030 г.“);

б)употребата на по-опасни продукти за растителна защита съгласно определеното в приложение I („национална цел за намаляване № 2 за 2030 г.“).

За целите на настоящия регламент двете национални цели за намаляване, посочени в първа алинея, букви а) и б), се наричат заедно „национални цели за намаляване за 2030 г.“.

2.Напредъкът на всяка държава членка към постигане на националните цели за намаляване за 2030 г. се изчислява ежегодно от Комисията в съответствие с методиката, установена в приложение I.

3.Всяка държава членка постига целите, посочени в параграф 1, до 2030 г. От държава членка, която достигне равнището на една от своите национални цели за намаляване за 2030 г. преди 2030 г., не се изисква да предприема допълнителни усилия за намаляване. Тя наблюдава годишните колебания с цел да запази напредъка, постигнат по отношение на националните планове за намаляване за 2030 г.

4.При спазване на разпоредбите на параграфи 5—8 националните цели за намаляване за 2030 г. се определят на такова равнище, че да се постигне намаление между средната стойност за годините 2015, 2016 и 2017 и стойността за 2030 г. в съответната държава членка, което се равнява най-малко на 50 %.

5.Държава членка може да намали своята национална цел за употребата и риска от химични продукти за растителна защита, посочена в параграф 4, до процент, който е по средата между числото за интензивността, както е определено във втората алинея от настоящия параграф, и числото за употребата и риска, както е определено в третата алинея от настоящия параграф. Когато този процент е по-висок от 50 %, държавата членка увеличава своята национална цел до този процент.

Числото за интензивността е, както следва:

а)35 %, когато претеглената интензивност на употребата и риска от химични продукти за растителна защита на държавата членка като средна стойност за годините 2015, 2016 и 2017 е по-малко от 70 % от средната за Съюза;

б)50 %, когато претеглената интензивност на употребата и риска от химични продукти за растителна защита на държавата членка като средна стойност за годините 2015, 2016 и 2017 е в интервала от 70 % до 140 % от средната за Съюза;

в)65 %, когато претеглената интензивност на употребата и риска от химични продукти за растителна защита на държавата членка като средна стойност за годините 2015, 2016 и 2017 е повече от 140 % от средната за Съюза;

Числото за употребата и риска е, както следва:

а)когато държава членка е постигнала по-голямо намаление на употребата и риска от химични продукти за растителна защита от средното за Съюза между средната стойност за годините 2011, 2012 и 2013 и средната стойност за годините 2015, 2016 и 2017: число, което се определя, като от 50 % се извади разликата между постигнатото намаление и средното за Съюза намаление;

б)когато държава членка е увеличила употребата и риска от химични продукти за растителна защита или е постигнала по-малко намаление от средното за Съюза между средната стойност за годините 2011, 2012 и 2013 и средната стойност за годините 2015, 2016 и 2017: число, което се определя, като към 50 % се добави разликата между постигнатото намаление или, според случая — увеличение, и средното за Съюза намаление, но без да се надвишават 70 %.

За целите на настоящия параграф „претеглена интензивност на употребата и риска от химични продукти за растителна защита“ означава стойност, съответстваща на килограмите химически активни вещества в продуктите за растителна защита, продадени на година в дадена държава членка, претеглена съгласно техните тегловни коефициенти за опасността, посочени в ред iii) на таблицата в приложение І, разделена на броя хектари използвана земеделска площ в тази държава членка.

6.Държава членка може да намали своята национална цел за употребата на по-опасни продукти за растителна защита, посочена в параграф 4, до процент, който е по средата между числото за интензивността, както е определено във втората алинея от настоящия параграф, и числото за употребата, както е определено в третата алинея от настоящия параграф. Когато процентът е по-висок от 50 %, държавата членка увеличава своята национална цел до този процент.

Числото за интензивността е, както следва:

а)35 %, когато интензивността на употребата на по-опасни продукти за растителна защита на държавата членка като средна стойност за годините 2015, 2016 и 2017 е по-малко от 70 % от средната за Съюза;

б)50 %, когато интензивността на употребата на по-опасни продукти за растителна защита на държавата членка като средна стойност за годините 2015, 2016 и 2017 е в интервала от 70 % до 140 % от средната за Съюза;

в)65 %, когато интензивността на употребата на по-опасни продукти за растителна защита на държавата членка като средна стойност за годините 2015, 2016 и 2017 е повече от 140 % от средната за Съюза.

Числото за употребата е, както следва:

а)когато държава членка е постигнала по-голямо намаление на употребата на по-опасни продукти за растителна защита от средното за Съюза между средната стойност за годините 2011, 2012 и 2013 и средната стойност за годините 2015, 2016 и 2017: число, което се определя, като от 50 % се извади разликата между постигнатото намаление и средното за Съюза намаление;

б)когато държава членка е увеличила употребата на химични продукти за растителна защита или е постигнала по-малко намаление от средното за Съюза между средната стойност за годините 2011, 2012 и 2013 и средната стойност за годините 2015, 2016 и 2017: число, което се определя, като към 50 % се добави разликата между постигнатото намаление или, според случая — увеличение, и средното за Съюза намаление, но без да се надвишават 70 %.

За целите на настоящия параграф „интензивност на употребата на по-опасни продукти за растителна защита“ означава стойност, съответстваща на килограмите химически активни вещества в по-опасните продукти за растителна защита, продадени на година в съответната държава членка, разделена на броя хектари използвана земеделска площ в тази държава членка.

7.Държавите членки с най-отдалечени региони, посочени в член 349 от Договора, могат да вземат предвид специфичните нужди на тези региони по отношение на употребата на продукти за растителна защита, когато приемат националните цели за намаляване за 2030 г., поради специфичните климатични условия и култури в тези региони.

8.В никакъв случай прилагането на параграф 5, параграф 6 и параграф 7 не може да доведе до занижаване на която и да е от двете национални цели за намаляване за 2030 г. под 35 %.

9.До ... [До Службата за публикации: моля, въведете дата – 7 месеца след началната дата на прилагане на настоящия регламент] всяка държава членка съобщава на Комисията своите национални цели за намаляване за 2030 г.

10.Ако държава членка не успее да приеме национална цел за намаляване за 2030 г. до...[OВ: моля, въведете дата — 6 месеца след началната дата на прилагане на настоящия регламент], се счита, че тази цел е или 50 %, или, когато процентът би бил над 50 % в съответствие с параграф 5 или параграф 6, този по-висок процент.

Член 6

Първоначална оценка на националните цели от Комисията

1.Комисията подлага на преглед националните цели за намаляване за 2030 г., които са ѝ съобщени в съответствие с член 5, параграф 9, и информацията, обясняваща всяко понижаване на целите, направено в съответствие с член 5, параграф 5 или член 5, параграф 6.

2.Когато въз основа на предоставената ѝ информация Комисията заключи, че националните цели за намаляване за 2030 г., съобщени от дадена държава членка, трябва да бъдат определени на по-амбициозно равнище, до ... [До Службата за публикации: моля, въведете дата — 1 година след началната дата на прилагане на настоящия регламент] тя препоръчва на държавата членка да увеличи равнището на своите национални цели за намаляване за 2030 г. Комисията оповестява публично тази препоръка.

3.Когато държава членка коригира своите национални цели за намаляване за 2030 г. в съответствие с препоръчаното от Комисията, тя изменя националните цели, заложени в националното си законодателство в съответствие с член 5, и включва коригираните цели в своя национален план за действие, заедно с препоръката на Комисията.

4.Когато държава членка реши да не коригира своите национални цели за намаляване за 2030 г. в съответствие с препоръчаното от Комисията, тя включва обосновката за това решение в своя национален план за действие, заедно с текста на препоръката.

5.Държавите членки, които са получили препоръка на Комисията по параграф 2, съобщават на Комисията коригираните цели или своята обосновка за некоригирането им, според случая, до... [До Службата за публикации: моля, въведете дата — 18 месеца след началната дата на прилагане на настоящия регламент].

6.След като оцени равнището на определените в съответствие с член 5 национални цели за намаляване за 2030 г. на всички държави членки, Комисията проверява дали тяхната средна стойност е най-малко равна на 50 %, така че да се постигне съответната цел на Съюза за намаляване за 2030 г.

7.Ако средната стойност на националните цели за намаляване за 2030 г. на всички държави членки е по-ниска от 50 %, Комисията препоръчва една или повече държави членки да увеличат равнището на своите национални цели за намаляване за 2030 г., за да се постигнат целите на Съюза за намаляване за 2030 г. Комисията оповестява публично всяка такава препоръка.

8.В срок от един месец от получаването на препоръката по параграф 7 държавата членка предприема едно от следните действия:

а)коригира своите национални цели за намаляване за 2030 г. в съответствие с препоръчаното от Комисията, изменя националните цели, заложени в националното си законодателство в съответствие с член 5, и включва коригираните цели в своя национален план за действие, заедно с препоръката на Комисията;

б)представя обосновките за некоригиране на своите национални цели за намаляване за 2030 г. в съответствие с препоръчаното от Комисията и включва обосновките за това решение в своя национален план за действие, заедно с препоръката на Комисията.

Член 7

Публикуване от Комисията на тенденциите във връзка с целите на Съюза и националните цели за намаляване за 2030 г.

1.До 31 август всяка календарна година Комисията публикува на уебсайт средните тенденции в напредъка към постигане на целите на Съюза за намаляване за 2030 г. Тези тенденции се изчисляват като разлика между средната стойност за годините 2015—2017 и стойността за годината, която свършва 20 месеца преди публикуването. Тенденциите се изчисляват в съответствие с методиката, установена в приложение I.

2.Комисията актуализира уебсайта, посочен в параграф 1, най-малко веднъж годишно.

3.До 31 август всяка календарна година Комисията публикува информация за всяка държава членка относно тенденциите в напредъка към постигане на националните цели за намаляване за 2030 г. Тези тенденции се изчисляват като разлика между средната стойност за годините 2015—2017 и стойността за годината, която свършва 20 месеца преди публикуването. Тенденциите се изчисляват в съответствие с методиката, установена в приложение I, на уебсайта, посочен в параграф 1.

ГЛАВА III

НАЦИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ

Член 8

Национални планове за действие

1.До ... [До Службата за публикации: моля, въведете дата — 18 месеца след началната дата на прилагане на настоящия регламент] всяка държава членка изготвя и публикува на уебсайт национален план за действие, съдържащ следната информация:

а)националните цели за намаляване за 2030 г., приети в съответствие с глава II;

б)информацията във връзка с националните цели за намаляване за 2030 г., посочена в член 9;

в)подробности за планирания напредък по отношение на елементите от значение за прилагането на настоящия регламент, изброени в част 2 от приложение II;

г)хипервръзка към съответните части на стратегическите планове по ОСП, изготвени в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115, в които са заложени планове за увеличаване на използваната земеделска площ, заета с биологично земеделие, и как плановете ще допринесат за постигането на целта, определена в съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система 84 , 25 % от използваната земеделска площ да бъде предназначена за биологично земеделие до 2030 г.;

д)списък на оборудването за прилагане при професионална употреба, за което държавата членка прилага различни изисквания за инспекция в съответствие с член 32, параграф 1;

е)информация за приблизителните годишни количества продукти за растителна защита, които са били незаконно използвани или конфискувани чрез операции за борба с измамите през предходните 3 години, и за всички планирани свързани с това мерки;

ж)националните мерки за насърчаване на използването на нехимични методи от страна на професионалните потребители чрез финансови стимули в съответствие със законодателството на Съюза в областта на държавната помощ;

з)планираните и приетите мерки за подпомагане или за осигуряване чрез обвързващи изисквания, установени в националното право, на иновациите, както и на разработването и използването на нехимични методи за контрол на вредителите;

и)други планирани и приети мерки за подпомагане или за осигуряване чрез обвързващи изисквания, установени в националното право, на устойчивата употреба на продукти за растителна защита в съответствие с принципите на интегрираното управление на вредителите, включително съдържащите се в специфичните за отделните култури правила, както е посочено в член 15, параграф 1.

Всяка държава членка незабавно уведомява Комисията за първото публикуване на своя национален план за действие.

Всяка държава членка подлага на преглед своя национален план за действие най-малко на всеки 3 години след първото публикуване. В резултат на прегледа дадена държава членка може да измени своя национален план за действие. Държавите членки публикуват изменените версии на своите национални планове за действие и незабавно предоставят на Комисията изменените национални планове за действие.

Актуализираните версии на националните планове за действие, публикувани до 2030 г. включително, съдържат информацията, посочена в първа алинея, букви а)—и).

Актуализираните версии на националните планове за действие, публикувани след 2030 г., съдържат информацията, посочена в първа алинея, букви в)—и).

2.Всяка държава членка провежда обществена консултация преди приемане или изменение на своя национален план за действие в съответствие с изискванията на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 85 .

3.В националните планове за действие се съдържа обобщение на обществената консултация, проведена преди приемането им, и се изброяват органите, отговорни за тяхното изпълнение.

4.Националните планове за действие са съгласувани с плановете на държавите членки, изготвени в съответствие с директиви 91/676/ЕИО, 92/43/ЕИО, 2000/60/ЕО, 2008/50/ЕО, 2009/147/ЕО и (ЕС) 2016/2284, с Регламент xxx/xxx относно възстановяването на природата [да се добави препратка към приетия акт], са в съответствие със стратегическите планове по ОСП, изготвени в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115, и съдържат обяснения за съответствието на националния план за действие с тези планове.

5.Държавите членки с най-отдалечени региони могат да приемат в своите национални планове за действие мерки, съобразени с тези региони,, като вземат предвид особените нужди, свързани със специфичните климатични условия и култури в тях.

Член 9

Информация за националните цели за намаляване за 2030 г. в националните планове за действие

1.Националните планове за действие, публикувани до 2030 г. включително, включват цялата посочена по-долу информация, свързана с националните цели за намаляване за 2030 г.:

а)списък на най-малко 5-те активни вещества, които оказват най-голямо влияние върху тенденцията за намаляване на употребата и риска от химични продукти за растителна защита, както и на употребата на по-опасните продукти за растителна защита, както е определено чрез прилагане на методиката, установена в приложение I, през 3-те години, предхождащи приемането на националния план за действие;

б)списък на културите, върху които всяко от активните вещества, посочени в буква а), се използва най-широко, както и броя хектари на всяка третирана култура;

в)списък на вредителите, срещу които активните вещества, посочени в буква а), се използват върху културите, посочени в буква б);

г)за всеки от вредителите, посочени в буква в), списък на нехимичните методи, които се използват или е вероятно да бъдат на разположение до 2030 г.

2.За всеки нехимичен метод, посочен в съответствие с параграф 1, буква г), в националните планове за действие се посочват всички изброени по-долу елементи:

а)изчисленият мащаб на използването му, въз основа на данните за продажбата на продукти за растителна защита, проучвания и експертна преценка, през 3-те календарни години, предшестващи приемането на националния план за действие, заедно с национална индикативна цел за увеличаване на използването му до 2030 г. и списък на потенциалните пречки пред постигането на това увеличаване;

б)списък на мерките и другите действия, които да бъдат предприети от държавата членка и от други участници за преодоляване на потенциалните пречки,  посочени в буква а), с подробен график на междинните стъпки и органите, отговорни за всяка от стъпките, които да бъдат предприети от държавата членка.

3.По отношение на най-малко 5-те култури, които най-силно са повлияли върху тенденцията в употребата и риска от химични продукти за растителна защита, както и върху тенденцията в употребата на по-опасни продукти за растителна защита, както е определено при прилагане на методиката, установена в приложение I, през 3-те години, предхождащи приемането на националния план за действие, в националния план за действие се посочват всички изброени по-долу елементи:

а)процентът на всички продукти за растителна защита, използвани по отношение на тези култури, които са били подложени на биологичен контрол през 3-те календарни години, предшестващи приемането на националния план за действие, заедно с националните индикативни цели за увеличаване на този процент до 2030 г. и списък на потенциалните пречки пред постигането на този увеличен процент;

б)списък на мерките и другите действия, които да бъдат предприети от държавата членка и от други участници за преодоляване на потенциалните пречки,  посочени в буква а), с подробен график на междинните стъпки и органите, отговорни за всяка от стъпките, които да бъдат предприети от държавата членка.

4.Националните планове за действие включват също така национални индикативни цели за увеличаване на процента на общите продажби на продукти за растителна защита, които не са химични продукти за растителна защита, спрямо референтен период — 3-те календарни години, предшестващи приемането на националния план за действие.

Член 10

Годишни доклади за напредъка и изпълнението

1.До 31 август всяка година, но не по-рано от [До Службата за публикации: [моля, въведете дата — 30 месеца след началната дата на прилагане на настоящия регламент], всяка държава членка представя на Комисията годишен доклад за напредъка и изпълнението, съдържащ информацията, посочена в приложение II.

2.Годишният доклад за напредъка и изпълнението включва:

а)всички тенденции в напредъка към постигане на националните цели за намаляване за 2030 г., както са определени в част 1 от приложение II, изчислен в съответствие с методиката, установена в приложение І, като разлика между средната стойност за годините 2015—2017 и стойността за годината, която свършва 20 месеца преди публикуването;

б)всички тенденции в напредъка към постигане на националните индикативни цели, определени в член 9, параграф 2, буква а), член 9, параграф 3, буква а) и член 9, параграф 4, изчисляван ежегодно като разликата между степента на употреба през 3-те календарни години, предшестващи приемането на националния план за действие в съответствие с член 9, параграф 1, и календарната година, която свършва 20 месеца преди публикуването на съответния годишен доклад за напредъка и изпълнението;

в)всички други количествени данни във връзка с изпълнението на настоящия регламент, както е посочено в част 2 от приложение II;

г)резултата от оценката на резултатите от всеки хармонизиран показател за риска, извършена в съответствие с член 36, параграф 1;

д)всички тенденции в напредъка към постигане на увеличение на използваната земеделска площ за биологично земеделие, както е посочено в член 8, параграф 1, буква г).

3.Всяка държава членка публикува своя годишен доклад за напредъка и изпълнението на уебсайт и информира Комисията за това.

4.Комисията може да поиска от дадена държава членка да включи допълнителни подробности в своя годишен доклад за напредъка и изпълнението.

В срок от 2 месеца от получаване на искането на Комисията съответната държава членка отговаря на искането и публикува отговора си на уебсайта, посочен в параграф 3.

5.Комисията публикува на уебсайт годишните доклади за напредъка и изпълнението, изготвени от държавите членки.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 40 за изменение на приложение ІI, за да се вземат предвид данните, отнасящи се до устойчивата употреба на продуктите за растителна защита.

Член 11

Анализ на Комисията на годишните доклади за напредъка и изпълнението

1.До ... [До Службата за публикации: моля, въведете дата — 2 години след началната дата на прилагане на настоящия регламент] и на всеки 2 години след това до 2030 г. Комисията публикува на уебсайт анализ на:

а)тенденциите в напредъка към постигане на целите на Съюза за намаляване за 2030 г.;

б)напредъка на държавите членки към постигане на националните цели за намаляване за 2030 г.

2.Считано от ... [До Службата за публикации: моля, въведете дата —  4 години след началната дата на прилагане на настоящия регламент] Комисията включва в анализа, посочен в параграф 1, анализ на информацията, която трябва да бъде предоставена от държавите членки в съответствие с член 10, параграф 2, букви а), б) и в).

3.След анализа, посочен в параграф 2, Комисията може да отправи препоръка към държава членка да предприеме някое от следните действия:

а)да предприеме допълнителни мерки;

б)да увеличи равнището на амбиция на която и да е от националните индикативни цели, посочени в член 9, параграф 2, буква а), член 9, параграф 3, буква а) и член 9, параграф 4.

4.Държава членка, която е получила препоръка от Комисията да предприеме допълнителни мерки в съответствие с параграф 3, предоставя информация в следващия си годишен доклад за напредъка и изпълнението, като посочва едно от следните:

а)описание на мерките, предприети в отговор на препоръката;

б)причините да не се съобрази с препоръката на Комисията.

5.Държава членка, която е получила препоръка от Комисията в съответствие с параграф 3, буква б) за повишаване на равнището на амбиция на дадена национална индикативна цел, определена в член 9, параграф 2, буква а), член 9, параграф 3, буква а) или член 9, параграф 4, предприема едно от следните действия:

а)променя равнището на съответната цел, както е посочено в препоръката, като изменя своя национален план за действие в срок от 6 месеца след получаване на препоръката;

б)посочва причините да не се съобрази с препоръката на Комисията в следващия си годишен доклад за напредъка и изпълнението.

6.Когато въз основа на своя анализ на годишните доклади за напредъка и изпълнението Комисията заключи, че постигнатият напредък е недостатъчен за колективното постигане на целите на Съюза за намаляване за 2030 г., тя предлага мерки и упражнява другите си правомощия на равнището на Съюза, за да гарантира колективното постигане на тези цели. В тези мерки се взема предвид равнището на амбиция на приноса на държавите членки към целите на Съюза за намаляване за 2030 г., определен в приетите от тях национални цели за намаляване за 2030 г.

7.До ... [До Службата за публикации: моля, въведете дата — 5 години от началната дата на прилагане на настоящия регламент] Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно годишните доклади за напредъка и изпълнението.

ГЛАВА IV

ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕДИТЕЛИТЕ

Член 12

Интегрирано управление на вредителите

1.Професионалните потребители прилагат интегрирано управление на вредителите, както следва:

а)чрез прилагане на член 13, когато държавата членка, в която работят, не е приела специфични за отделните култури правила за съответната култура и зона в съответствие с член 15;

б)чрез прилагане на специфичните за отделните култури правила, приети от държавата членка, в която работят, за съответната култура и зона в съответствие с член 15, и чрез извършване на дейностите, определени в член 13, параграф 8.

2.Консултантите предоставят съвети, които са съгласувани с приложимите специфични за отделните култури правила и с интегрираното управление на вредителите.

Член 13

Задължения на професионалните потребители и на консултантите във връзка с интегрираното управление на вредителите

1.Преди да прибягнат до прилагане на химични продукти за растителна защита, професионалните потребители първо прилагат мерки, не изискващи употребата на химични продукти за растителна защита за предотвратяване или потискане на вредните организми.

2.Чрез записите, посочени в член 14, параграф 1, професионалният потребител доказва, че е обмислил всички посочени по-долу възможности:

–сеитбооборот,

–използване на съвременни техники за отглеждане, включително техника на фалшивите лехи, дати и гъстота на засаждане, подсяване, междуредово засаждане, консервационна обработка, резитба и директна сеитба,

–използване на устойчиви или толерантни култивари и висококачествени или сертифицирани семена и посадъчен материал,

–използване на балансирано торене, варуване и практики за напояване или дренаж,

–предотвратяване на разпространението на вредните организми чрез хигиенни мерки, включително редовно почистване на машините и на оборудването,

–защита и повишаване на популациите на важни полезни организми, включително чрез полезни мерки за растителна защита или използване на екологични инфраструктури във и извън производствените обекти,

–изключване на вредителите чрез използване на защитени структури, мрежи и други физически бариери.

Когато професионален потребител не е приложил някоя от изброените в първа алинея мерки, причините за това се вписват в записите, посочени в член 14, параграф 1.

3.Професионалните потребители наблюдават вредните организми чрез подходящи методи и инструменти. Тези методи и инструменти включват поне едно от следните:

а)наблюдения на полето;

б)научно обосновани системи за предупреждение, прогнозиране и ранно диагностициране, когато това е осъществимо;

в)използване на съвети от професионално квалифицирани консултанти.

4.Професионалните потребители използват биологичен контрол, физични и други нехимични методи. Професионалните потребители могат да използват химични методи,ако те са необходими за постигане на приемливи нива на контрол на вредните организми, само след като са били изчерпани всички други нехимични методи, определени в параграфи 1, 2 и 3, и ако е изпълнено някое от следните условия:

а)резултатите от наблюдението на вредните организми показват, въз основа на регистрираните наблюдения, че поради наличието на достатъчно голям брой вредни организми е необходимо своевременно да се приложат химични мерки за растителна защита ;

б)когато това е обосновано от система за подпомагане на вземането на решения или от консултант, отговарящ на условията по член 23, професионалният потребител взема документирано решение да използва химични методи за растителна защита по причини, свързани с превенцията.

5.Професионалните потребители прилагат продукти за растителна защита, които са възможно най-специфични за контрола на вредните организми и имат най-малко странични ефекти върху човешкото здраве, неприцелните организми и околната среда.

6.Професионалните потребители поддържат употребата на химични продукти за растителна защита и други форми на намеса до нива, които не надвишават абсолютно необходимите за контрол на вредните организми и които не увеличават риска от развитие на резистентност сред популациите от вредни организми. Когато е възможно, професионалните потребители използват следните мерки:

а)намален процент на прилагане;

б)намален брой прилагания;

в)частични прилагания;

г)точково прилагане.

7.Когато е известен рискът от резистентност към дадена мярка за растителна защита и когато нивото на вредните организми изисква многократно прилагане на тази мярка спрямо културите, професионалните потребители прилагат наличните стратегии срещу резистентност, за да поддържат ефективността на мярката.

Когато дадена мярка за растителна защита включва многократна употреба на продукти за растителна защита, професионалните потребители използват продукти за растителна защита с различни начини на действие.

8.Професионалните потребители извършват всяко едно от следните действия:

а)проверяват и документират степента на успех на приложените мерки за растителна защита въз основа на записите за употребата на продукти за растителна защита и за другите интервенции, както и въз основа на наблюдението на вредните организми;

б)прилагат информацията, получена в резултат на действията, по буква а), като част от процеса на вземане на решение относно бъдещи интервенции.

9.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 40 за изменение на настоящия член, за да се вземат предвид техническият напредък и научното развитие.

Член 14

Записи за превантивните мерки и интервенциите за защита на културите от страна на професионалните потребители и за съветите относно употребата на продукти за растителна защита

1.Когато предприема превантивна мярка или извършва интервенция, професионалният потребител въвежда посочената по-долу информация в електронния регистър за интегрираното управление на вредителите и употребата на продукти за растителна защита, посочен в член 16, по отношение на зоната, в която той работи:

а)всяка превантивна мярка или интервенция и причината за тази превантивна мярка или интервенция, включително идентификация и оценка на нивото на популацията от вредителя, когато държавата членка, в която професионалният потребител работи, не е приела специфични за отделните култури правила за съответната култура и зона;

б)всяка превантивна мярка или интервенция и причината за тази превантивна мярка или интервенция, включително идентификация и оценка на нивото на популацията от вредителя, извършена с позоваване на измеримите критерии, определени в приложимите специфични за отделните култура правила, когато държавата членка, в която професионалният потребител работи, е приела специфични за отделните култури правила за съответната култура и зона.

2.Професионалният потребител въвежда електронен запис в електронния регистър за интегрираното управление на вредителите и употребата на продукти за растителна защита, посочен в член 16, за името на своя консултант и за датите и съдържанието на съветите, получени от него в съответствие с член 26, параграф 3. Професионалният потребител предоставя при поискване тези записи на компетентния орган, посочен в член 15, параграф 2.

3.В съответствие с член 67 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 професионалният потребител въвежда в електронния регистър за интегрираното управление на вредителите и употребата на продукти за растителна защита, посочен в член 16, електронен запис за всяко прилагане на продукт за растителна защита. Професионалният потребител също така въвежда електронен запис, в който се уточнява дали прилагането е било извършено чрез въздушно или наземно оборудване. В случай на въздушно прилагане професионалният потребител посочва вида на използваното оборудване.

4.С цел да се гарантира еднаква структура на вписванията, които професионалните потребители трябва да правят в електронния регистър за интегрираното управление на вредителите и употребата на продукти за растителна защита в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, чрез актове за изпълнение Комисията може да приеме стандартен образец за тези вписвания. Всеки такъв образец включва полетата за въвеждане на записите, които трябва да се съхраняват в съответствие с член 67 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и изисква използването на разпознаваема идентификация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

Член 15

Прилагане на интегрирано управление на вредителите чрез специфични за отделните култури правила

1.Държавите членки приемат агрономични изисквания, основани на проверките в областта на интегрираното управление на вредителите, които трябва да се спазват при отглеждането или съхранението на определена култура и които са предназначени да се гарантира, че химична защита на културите се използва само след като са били изчерпани всички други нехимични методи и е достигнат праг за интервенция („специфични за отделните култури правила“). Специфичните за отделните култури правила прилагат принципите на интегрираното управление на вредителите, определени в член 13, за съответната култура и се определят в обвързващ правен акт.

2.Всяка държава членка определя компетентен орган, който да гарантира, че специфичните за отделните култури правила са научно обосновани и са в съответствие с настоящия член.

3.До ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата = първия ден в месеца, следващ 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] всяка държава членка въвежда ефективни и подлежащи на изпълнение специфични за отделните култури правила за културите, обхващащи площ, която съставлява най-малко 90 % от нейната използвана земеделска площ (с изключение на семейните градини). Държавите членки определят географския обхват на тези правила, като вземат предвид съответните агрономични условия, включително вида на почвата и на културите и преобладаващите климатични условия.

4.Най-малко 9 месеца преди датата, на която специфично за дадена култура правило става приложимо съгласно националното право, държавата членка извършва всички посочени по-долу действия:

а)публикува проект с цел провеждане на обществена консултация;

б)взема предвид по прозрачен начин коментарите по проекта, получени от заинтересованите страни и от представителите на обществеността;

в)представя на Комисията проекта, в който са взети предвид коментарите, посочени в буква б).

5.Когато Комисията бъде уведомена за проект в съответствие с параграф 4, буква в), тя може в срок от 6 месеца от получаването на проекта да възрази срещу приемането му от държава членка, ако смята, че проектът не отговаря на критериите, определени в параграф 6. Ако Комисията възрази, държавата членка се въздържа от приемане на проекта, докато не измени текста така, че да отстрани пропуските, посочени във възраженията на Комисията. Липсата на реакция от страна на Комисията в съответствие с настоящия параграф по отношение на проект на специфично за дадена култура правило не засяга действията или решенията, които Комисията би могла да вземе по силата на други актове на Съюза.

6.Специфичните за отделните култури правила преобразуват изискванията за интегрирано управление на вредителите, определени в член 13, в проверими критерии, като наред с другото се уточнява следното:

а)най-значимите от икономическа гледна точка вредни организми, които засягат културата;

б)нехимичните интервенции, включващи микробиологичен, физически и биологичен контрол, които са ефективни срещу вредните организми, посочени в буква а), и качествените критерии или условията, при които да се извършват тези интервенции;

в)продуктите за растителна защита с нисък риск или алтернативите на химичните продукти за растителна защита, които са ефективни срещу вредните организми, посочени в буква а), и качествените критерии или условията, при които да се извършват тези интервенции;

г)химичните продукти за растителна защита, които не са продукти за растителна защита с нисък риск и които са ефективни срещу вредните организми, посочени в буква а), и качествените критерии или условията, при които да се извършват тези интервенции;

д)количествените критерии или условията, при които може да се използват химичните продукти за растителна защита, след като са били изчерпани всички други средства за контрол, които не изискват употребата на химични продукти за растителна защита;

е)измеримите критерии или условията, при които може да се използват по-опасни продукти за растителна защита, след като са били изчерпани всички други средства за контрол, които не изискват употребата на химични продукти за растителна защита;

ж)задължението за записване на наблюденията, доказващи, че стойността на съответния праг е била достигната.

7.Всяка държава членка ежегодно подлага на преглед своите специфични за отделните култури правила и при необходимост ги актуализира, включително когато това е нужно, за да се отразят промените в наличието на инструменти за контрол на вредните организми.

8.Държава членка, която планира да актуализира специфично за дадена култура правило, най-малко 6 месеца преди актуализацията да стане обвързваща съгласно националното законодателство:

а)публикува проект на актуализираните правила с цел провеждане на обществена консултация;

б)взема предвид по прозрачен начин коментарите по проекта, получени от заинтересованите страни и от представителите на обществеността;

в)представя на Комисията проекта, в който са взети предвид коментарите, посочени в буква б).

9.Когато Комисията бъде уведомена за проект съгласно параграф 8, тя може в срок от 3 месеца от получаването на проекта да възрази срещу актуализирането на специфичното за дадената култура правило от държава членка, ако смята, че проектът не отговаря на критериите, определени в параграф 6. Ако Комисията възрази, държавата членка се въздържа от актуализиране на специфичното за дадена култура правило, докато не измени текста така, че да отстрани пропуските, посочени във възраженията на Комисията. Липсата на реакция от страна на Комисията в съответствие с настоящия параграф по отношение на проект на специфично за дадена култура правило не засяга действията или решенията, които Комисията би могла да вземе по силата на други актове на Съюза.

10.Държава членка със значителни климатични или агрономически различия между регионите приема специфични за отделните култури правила за всеки от тези региони.

11.Всяка държава членка публикува всички свои специфични за отделните култури правила на единен уебсайт.

12.Комисията публикува на уебсайт хипервръзки към посочените в параграф 11 уебсайтове на държавите членки.

13.До ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата = първия ден в месеца, следващ 7 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно приемането и осигуряването на спазването на специфичните за отделните култури правила в държавите членки и относно съответствието на тези правила с член 15.

Член 16

Електронен регистър за интегрираното управление на вредителите и употребата на продукти за растителна защита

1.Всяка държава членка определя компетентен орган или компетентни органи, които да създадат и поддържат електронен регистър или регистри за интегрираното управление на вредителите и употребата на продукти за растителна защита.

Електронният регистър или регистри за интегрираното управление на вредителите и употребата на продукти за растителна защита съдържа(т) цялата посочена по-долу информация за преиод от най-малко 3 години от датата на въвеждане:

а)всяка превантивна мярка или интервенция и причините за тази превантивна мярка или интервенция, за която е въведена информация в съответствие с член 14, параграф 1;

б)името на консултанта, датите и съдържанието на съветите, за които е въведена информация в съответствие с член 14, параграф 2;

в)електронен запис за всяко прилагане на продукт за растителна защита съгласно член 67 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и доклад за всяко въздушно прилагане, извършено съгласно член 20, както се изисква в член 14, параграф 3.

2.Регистърът(-ите) по параграф 1 е (са) достъпен(-ни) за професионалните потребители, така че те да могат да въвеждат електронните записи в съответствие с член 14.

3.Компетентните органи, посочени в параграф 1, проверяват спазването от страна на професионалните потребители на разпоредбите на член 14.

4.Веднъж годишно компетентните органи, посочени в параграф 1, представят на Комисията обобщение и анализ на информацията, събрана съгласно член 14, и на всички допълнителни данни за употребата на продукти за растителна защита, събрани в съответствие с член 67 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

5.Компетентните органи, посочени в параграф 1, споделят данните, събрани съгласно параграф 1, букви а) и в) от настоящия член, с националните компетентни органи, отговарящи за прилагането на Директива 2000/60/ЕО и Директива (ЕС) 2020/2184, с цел кръстосано свързване на тези данни, в анонимизирана форма, с данните от мониторинга на околната среда, подземните води и качеството на водите, за да се подобри идентифицирането, измерването и намаляването на рисковете от употребата на продукти за растителна защита.

6.Компетентните органи, посочени в параграф 1, осигуряват достъп до регистъра(-рите) по параграф 1 за националните статистически органи за целите на разработването, изготвянето и разпространението на официална статистика.

7.За да се гарантира единна структура на обобщението и анализа, посочени в параграф 4, чрез актове за изпълнение Комисията може да приеме стандартен образец за тези обобщения и анализи. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

ГЛАВА V

УПОТРЕБА, СЪХРАНЕНИЕ И ОБЕЗВРЕЖДАНЕ НА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Член 17

Общи изисквания за употребата на продукти за растителна защита за професионална употреба и на оборудване за прилагане при професионална употреба

1.Продукт за растителна защита, разрешен за професионална употреба, може да се използва само от професионален потребител:

а)на когото е издаден сертификат за обучение след посещаване на курсове за професионални потребители в съответствие с член 25, или който разполага с доказателство за вписване в централен електронен регистър след посещаване на такива курсове в съответствие с член 25, параграф 5, както и

б)използва услугите на независим консултант в съответствие с член 26, параграф 3.

2.По-опасни продукти за растителна защита може да се използват и закупуват само от професионални потребители.

3.Оборудване за прилагане при професионална употреба може да се използва само от професионални потребители, които притежават сертификат за обучение, издаден им след посещаване на курсове за професионални потребители в съответствие с член 25, или които разполагат с доказателство за вписване в централен електронен регистър след посещаване на такива курсове в съответствие с член 25, параграф 5.

4.В срок от 3 години, считано от датата на първата покупка, и на всеки 3 години след това професионалният потребител представя своето оборудване за прилагане при професионална употреба за инспекция съгласно член 31. Когато са изминали 3 години от датата на първата покупка на оборудване за прилагане при професионална употреба, професионалният потребител може да го използва за прилагане на продукти за растителна защита само ако то отговаря на някое от следните условия:

а)оборудването успешно е преминало инспекция и резултатите са вписани в електронния регистър на оборудването за прилагане при професионална употреба в съответствие с член 31, параграф 6;

б)за това оборудване се прилага дерогация съгласно член 32, параграф 1 или член 32, параграф 3.

При представяне на оборудването за инспекция собственикът на оборудването или негов представител предоставя на компетентния орган или органа, извършващ инспекцията, информацията, необходима на компетентния орган, за да изпълни задълженията си за регистриране съгласно член 30, параграф 1, буква б).

5.Професионалният потребител инспектира и експлоатира оборудването за прилагане в съответствие с наръчника с инструкции на производителя.

Член 18

Употреба на продукти за растителна защита в чувствителни зони

1.Употребата на всички продукти за растителна защита е забранена във всички чувствителни зони и в рамките на 3 m от такива зони. Тази буферна зона от 3 m не може да бъде намалявана чрез използване на алтернативни техники за намаляване на риска.

2.Държавите членки могат да определят по-големи задължителни буферни зони в непосредствена близост до чувствителните зони.

3.Чрез дерогация от параграф 1 компетентен орган, определен от държава членка, може да разреши на професионален потребител да използва продукт за растителна защита в чувствителна зона за ограничен период от време с точно определена начална и крайна дата, който е възможно най-кратък, но не надвишава 60 дни, при условие че са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)съществува доказан сериозен и изключителен риск от разпространение на карантинни вредители или на инвазивни чужди видове;

б)не съществува технически осъществима по-нискорискова алтернативна техника за контрол за ограничаване на разпространението на карантинни вредители или на инвазивни чужди видове.

4.Заявлението от професионален потребител за разрешение за употреба на продукт за растителна защита в чувствителна зона включва информацията, необходима, за да се докаже, че са изпълнени условията, определени в параграф 3.

5.Компетентният орган, посочен в параграф 3, взема решение по заявлението за разрешение за употреба на продукт за растителна защита в срок от 2 седмици от подаването му.

6.В разрешението за употреба на продукт за растителна защита в чувствителна зона се указват всички посочени по-долу елементи:

а)условията за ограничена и контролирана употреба от заявителя;

б)задължението да се поставят обявления относно употребата на продукти за растителна защита в периметъра на зоната, която предстои да се третира, и конкретната форма, в която това обявяване трябва да бъде направено;

в)мерките за намаляване на риска;

г)срокът на валидност на разрешението.

7.Професионален потребител, на когото е издадено разрешение за употреба на продукт за растителна защита в чувствителна зона, поставя обявления за това в периметъра на зоната, която предстои да се третира, в указаната в разрешението форма.

8.Когато е издадено разрешение за употреба на продукт за растителна защита в чувствителна зона, преди първия ден от неговата валидност компетентният орган, посочен в параграф 3, оповестява публично следната информация:

а)мястото на употребата;

б)доказателствата за изключителните обстоятелства, обосноваващи прилагането на продукт за растителна защита;

в)началната и крайната дата на периода, за който е одобрено разрешението, който не надвишава 60 последователни дни;

г)съответните метеорологични условия, позволяващи безопасно прилагане;

д)наименованието на продукта или продуктите за растителна защита;

е)оборудването за прилагане, което да се използва, и мерките за намаляване на риска, които да бъдат предприети.

Член 19

Мерки за опазване на водната околна среда и на питейната вода

1.Употребата на всички продукти за растителна защита е забранена във всички повърхностни води и в рамките на 3 m от такива води. Тази буферна зона от 3 m не може да бъде намалявана чрез използване на алтернативни техники за намаляване на риска.

2.Държавите членки могат да определят по-големи задължителни буферни зони в непосредствена близост до повърхностните води.

3.До ... [До Службата за публикации: моля, въведете началната дата на прилагане на настоящия регламент] държавите членки въвеждат подходящи мерки, за да се избегне влошаването на състоянието на повърхностните и подземните води, както и на крайбрежните и морските води, и да се даде възможност за постигане на добро състояние на повърхностните и подземните води, за да се защитят водната околна среда и източниците за снабдяване с питейна вода от въздействието на продуктите за растителна защита, така че да се постигнат поне целите, определени в директиви 2000/60/ЕО,  2006/118/ЕО, 2008/105/ЕО, 2008/56/ЕО и (ЕС) 2020/2184.

Член 20

Въздушно прилагане на продукти за растителна защита

1.Въздушното прилагане е забранено.

2.Чрез дерогация от параграф 1 компетентен орган, определен от държава членка, може да разреши въздушно прилагане от професионален потребител във всяка от следните ситуации:

а)поради недостъпен терен няма технически осъществим алтернативен метод на въздушното прилагане;

б)въздушното прилагане има по-малко отрицателно въздействие върху човешкото здраве и околната среда, отколкото всеки алтернативен метод за прилагане, или защото оборудването за въздушно прилагане може да бъде разположено на съответния терен в по-кратки срокове в сравнение с наземното оборудване и се избягва ситуация, при която броят на вредителите по растенията се увеличава поради по-дългия период от време, необходим за разполагане на наземното оборудване, или защото по този начин се намалява ерозията на почвата, когато неблагоприятни метеорологични условия правят земята неподходяща за сухопътни превозни средства, и са изпълнени всички посочени по-долу условия:

i)оборудването за прилагане, монтирано на въздухоплавателното средство, е вписано в електронния регистър на оборудването за прилагане при професионална употреба в съответствие с член 33, параграф 1;

ii)въздухоплавателното средство е оборудвано с принадлежности, които представляват най-добрата налична технология за точно прилагане на продуктите за растителна защита и за намаляване на отнасянето на струята при пръскане;

iii)продуктът за растителна защита е разрешен за употреба чрез въздушно прилагане съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009.

3.Заявлението от професионален потребител за разрешение за въздушно прилагане включва информацията, необходима, за да се докаже, че са изпълнени условията, определени в параграф 2.

4.Когато е издадено разрешение за въздушно прилагане, преди първата възможна дата на въздушно прилагане компетентният орган, посочен в параграф 2, оповестява публично следната информация:

а)местоположението и площта, където се извършва въздушното прилагане, посочени на карта;

б)срокът на валидност на разрешението за въздушно прилагане, който е за ограничен период от време, с точно определена начална и крайна дата, който е възможно най-кратък и не надвишава 60 дни;

в)съответните метеорологични условия, позволяващи безопасно прилагане;

г)наименованието на продукта или продуктите за растителна защита;

д)оборудването за прилагане, което да се използва, и мерките за намаляване на риска, които трябва да бъдат предприети.

5.    Професионален потребител, на когото е издадено разрешение за въздушно прилагане, трябва най-малко 2 дни преди датата на всяко конкретно въздушно прилагане да постави обявления за това в периметъра на зоната, която предстои да се третира.

Член 21

Употреба на продукти за растителна защита при въздушно прилагане от определени категории безпилотни въздухоплавателни средства

1.Когато определени категории безпилотни въздухоплавателни средства отговарят на критериите, определени в параграф 2, държава членка може да освободи въздушното прилагане от такива безпилотни въздухоплавателни средства от забраната по член 20, параграф 1, преди да бъде предприето каквото и да било въздушно прилагане на продукти за растителна защита.

2.Държавата членка може да освободи въздушно прилагане от безпилотно въздухоплавателно средство от забраната по член 20, параграф 1, когато свързаните с използването на безпилотното въздухоплавателно средство фактори доказват, че рисковете, произтичащи от неговото използване, са по-малки от рисковете, произтичащи от използването на друго въздушно оборудване и на наземно оборудване за прилагане. Тези фактори включват критерии, свързани с:

а)техническите спецификации на безпилотното въздухоплавателно средство, включително по отношение на отнасянето на струята при пръскане, броя и размера на роторите, полезния товар, широчината на щангата и общото тегло, експлоатационната височина и скоростта;

б)метеорологичните условия, включително скоростта на вятъра;

в)зоната, която ще бъде подложена на пръскане, включително нейната топография;

г)наличието на продукти за растителна защита, разрешени за употреба като формулации със свръхниски обеми в съответната държава членка;

д)потенциалното използване в някои случаи на безпилотното въздухоплавателно средство заедно с кинематично прецизно земеделие в реално време;

е)нивото на обучение, изисквано за пилоти, експлоатиращи безпилотно въздухоплавателно средство;

ж)потенциалното едновременно използване на множество безпилотни въздухоплавателни средства в една и съща зона.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 40 за допълване на настоящия регламент с цел определяне на точни критерии във връзка с факторите, посочени в параграф 2, когато техническият напредък и научното развитие позволят разработването на такива точни критерии.

Член 22

Съхранение, обезвреждане и боравене

1.До... [До Службата за публикации: моля, въведете началната дата на прилагане на настоящия регламент] държавите членки въвеждат ефективни мерки и създават необходимите структури за улесняване на безопасното обезвреждане на всички неизползвани продукти за растителна защита, на всички разредени разтвори, съдържащи продукти за растителна защита, и на всички опаковки по начин, който не застрашава човешкото здраве или околната среда.

2.По отношение на професионалните потребители мерките, посочени в параграф 1, включват подробни изисквания относно:

а)безопасното съхранение и боравене с продуктите за растителна защита и тяхното разреждане и смесване преди прилагане;

б)боравенето с опаковките и остатъците от продукти за растителна защита;

в)почистването на използваното оборудване след прилагането;

г)обезвреждането на остарели продукти за растителна защита, на остатъците от тях и на техните опаковки.

3.Държавите членки предприемат всички необходими мерки по отношение на продуктите за растителна защита, разрешени за непрофесионални потребители, за предотвратяване и — когато предотвратяването е невъзможно — за ограничаване на опасните манипулации. Тези мерки могат да включват мерки, свързани с ограничения за размера на опаковките или контейнерите. В тези мерки може да се предвижда, че непрофесионални потребители могат да използват само продукти за растителна защита с нисък риск и други продукти за растителна защита под формата на готови за употреба формулации; може да се предвижда и използване на опаковки или контейнери с безопасно затваряне или заключващо устройство.

4.Производителите, дистрибуторите и професионалните потребители гарантират, че продуктите за растителна защита се съхраняват в специални съоръжения за съхранение на продукти за растителна защита, които са конструирани по такъв начин, че да се предотвратят нежелани изпускания.

Производителите, дистрибуторите и професионалните потребители гарантират, че разположението, размерът, вентилацията и строителните материали на съоръжението за съхранение са подходящи за предотвратяване на нежелани изпускания и за защита на човешкото здраве и околната среда.

Член 23

Съвети относно употребата на продукти за растителна защита

Съвети относно употребата на продукт за растителна защита могат да се предоставят на професионален потребител само от консултант, на когото е издаден сертификат за обучение след посещаване на курсове за консултанти в съответствие с член 25 или който разполага с доказателство за вписване в централен електронен регистър след посещаване на такива курсове в съответствие с член 25, параграф 5.

ГЛАВА VI

ПРОДАЖБА НА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Член 24

Изисквания за продажбата на продукти за растителна защита

1.Дистрибуторът продава продукт за растителна защита, разрешен за професионална употреба, на купувач или на негов представител само след като е проверил в момента на покупката, че купувачът или представителят е професионален потребител и притежава сертификат за обучение след посещаване на курсове за професионални потребители, издаден в съответствие с член 25, или разполага с доказателство за вписване в централен електронен регистър след посещаване на такива курсове в съответствие с член 25, параграф 5.

2.Когато купувачът е юридическо лице, дистрибуторът може да продаде продукт за растителна защита, разрешен за професионална употреба, на представител на купувача на продукта за растителна защита, когато в момента на покупката е проверил, че представителят е притежател на сертификат за обучение след посещаване на курсове за професионални потребители, издаден в съответствие с член 25, или разполага с доказателство за вписване в централен електронен регистър след посещаване на такива курсове в съответствие с член 25, параграф 5.

3.Дистрибуторът приканва купувача на продукта за растителна защита да прочете етикета преди употребата и да използва продукта в съответствие с инструкциите върху етикета, а също така информира купувача за уебсайта, посочен в член 27.

4.Дистрибуторът предоставя обща информация на непрофесионалните потребители относно рисковете за човешкото здраве и за околната среда от употребата на продукти за растителна защита, включително информация за опасностите, експозицията, правилното съхранение, боравенето, прилагането и безопасното обезвреждане в съответствие с Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 86 , и препоръчва алтернативни продукти за растителна защита с нисък риск, както и начини за намаляване на рисковете в случай на употреба на продукти за растителна защита.

5.Всеки дистрибутор гарантира, че разполага с достатъчно служители, притежаващи сертификат за обучение след посещаване на курсове за дистрибутори, издаден в съответствие с член 25, или разполагащи с доказателство за вписване в централен електронен регистър след посещаване на такива курсове в съответствие с член 25, параграф 5, които са на разположение в момента на продажбата, за да предоставят адекватни отговори на купувачите на продукти за растителна защита в момента на продажбата относно употребата на продуктите, свързаните с нея рискове за здравето и за околната среда и подходящите инструкции за безопасност за управление на тези рискове.

6.Дистрибуторът, посочен в параграф 5, предоставя на купувача на продукт за растителна защита информация за по-малко опасните техники за контрол, преди той да закупи продукт за растителна защита с по-висок риск за човешкото здраве и околната среда.

ГЛАВА VII

ОБУЧЕНИЕ, ИНФОРМАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА

Член 25

Обучение и сертифициране

1.Компетентен орган, определен в съответствие с параграф 2, определя един или повече органи, които да предоставят следното обучение:

а)първоначално и последващо обучение за професионални потребители и дистрибутори по темите, изброени в приложение III;

б)практическо обучение за професионални потребители относно използването на оборудване за прилагане при професионална употреба;

в)задълбочено обучение за консултанти по темите, изброени в приложение III, с особен акцент върху прилагането на интегрирано управление на вредителите.

2.Всяка държава членка определя компетентен орган или органи, които да отговарят за прилагането на системата за обучение и сертифициране на всички обучения, посочени в параграф 1, както и за издаването и подновяването на сертификатите за обучение, за актуализирането на централния електронен регистър, за предоставянето на доказателство за вписване в централния електронен регистър и за надзора върху изпълнението на задачите по параграф 1 от органа, предоставил обучението.

3.Обучението по параграф 1 може да бъде част от интервенциите за обучение, осъществявани от държавите членки в съответствие с член 78 от Регламент (ЕС) № 2021/2115.

4.Сертификатът за обучение или вписването в централен електронен регистър съдържа следната информация:

а)името на професионалния потребител, дистрибутора или консултанта, на когото е предоставено обучението;

б)работодателя на професионалния потребител, дистрибутора или консултанта, на когото е предоставено обучението, когато този работодател е юридическо лице или физическо лице, упражняващо професионалната си дейност;

в)вида на предоставеното обучение, когато дадена държава членка предоставя различни видове обучение на различни категории професионални потребители, дистрибутори или консултанти;

г)датата, на която са показани достатъчно познания по съответните теми, изброени в приложение III;

д)наименованието на органа, който е предоставил обучението;

е)броя на часовете обучение;

ж)срока на валидност на сертификата за обучение или на вписването в централния електронен регистър.

5.Компетентният орган, определен в съответствие с параграф 2, предоставя на професионалния потребител, дистрибутора или консултанта електронно доказателство за вписване в централен електронен регистър в момента на вписването. Електронното доказателство включва данни за срока на валидност на вписването в централния електронен регистър.

6.Валидността на сертификат за обучение или на вписване в централен електронен регистър е 10 години, когато се касае за дистрибутор или за професионален потребител, и 5 години, когато се касае за консултант.

7.При спазване на разпоредбите на параграф 6 сертификатът за обучение или вписването в централен електронен регистър се изготвя или подновява само ако притежателят на сертификата или лицето, чието име е вписано в централния електронен регистър, докаже, че е преминал(о) успешно първоначално и последващо обучение или задълбочено обучение, както е посочено в параграф 1, буква а) или в).

8.Независимо от разпоредбите на параграф 6 сертификат за обучение може да бъде издаден на лице, което може да докаже предходно обучение чрез официални квалификации, които удостоверяват по-задълбочени познания по темите, изброени в приложение III, отколкото лицето би получило в рамките на обучението, посочено в параграф 1.

9.Компетентният орган, определен в съответствие с параграф 2, или определеният орган, посочен в параграф 1, отнема сертификат за обучение, ако той е бил издаден или подновен неправилно, или поправя вписване в централния електронен регистър, ако то е било въведено неправилно.

10.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 40 за изменение на приложение III, за да се вземат предвид техническият напредък и научното развитие.

Член 26

Система от независими консултанти

1.Всяка държава членка определя компетентен орган, който да създава, надзирава и наблюдава функционирането на система от независими консултанти за професионалните потребители. В тази система може да се използват услугите на безпристрастните консултанти в селското стопанство, посочени в член 15 от Регламент (ЕС) № 2021/2115, които трябва да бъдат редовно обучавани и може да бъдат финансирани съгласно член 78 от същия регламент.

2.Компетентният орган, посочен в параграф 1, гарантира, че всеки консултант, регистриран в системата, посочена в същия параграф („независим консултант“), не е в конфликт на интереси, и по-специално не е в положение, което пряко или косвено би могло да засегне способността му да изпълнява професионалните си задължения по безпристрастен начин.

3.Всеки професионален потребител се консултира с независим консултант най-малко веднъж годишно, с цел да получи стратегическите съвети, посочени в параграф 4.

4.Консултантът, посочен в параграф 3, предоставя стратегически съвети по следните въпроси:

а)прилагане на съответни техники за контрол с цел предотвратяване появата на вредни организми;

б)прилагане на интегрирано управление на вредителите;

в)техники за прецизно земеделие, включително използване на космически данни и услуги;

г)използване на нехимични методи;

д)когато са необходими химични продукти за растителна защита — мерки за ефективно свеждане до минимум на произтичащите от тази употреба рискове за човешкото здраве и околната среда, по-специално за биологичното разнообразие, в т.ч. опрашителите, включително мерки и техники за намаляване на риска.

Член 27

Информация и повишаване на осведомеността

1.Всяка държава членка определя компетентен орган, който да предоставя информация на обществеността, по-специално чрез програми за повишаване на осведомеността, относно рисковете, свързани с употребата на продукти за растителна защита.

2.Компетентният орган, посочен в параграф 1, създава уебсайт или уебсайтове, посветени на предоставянето на информация относно рисковете, свързани с употребата на продукти за растителна защита. Тази информация може да бъде предоставена пряко или чрез хипервръзки към съответните уебсайтове на други национални или международни органи.

3.Уебсайтовете, създадени в съответствие с параграф 2, съдържат информация по следните теми:

а)потенциалните рискове за човешкото здраве и за околната среда от остри или хронични последици, свързани с употребата на продукти за растителна защита;

б)начина, по който потенциалните рискове, посочени в буква а), могат да бъдат намалени;

в)алтернативите на химичните продукти за растителна защита;

г)процедурата за одобряване на активни вещества и за разрешаване на продукти за растителна защита;

д)разрешенията, издадени съгласно член 18 или член 20;

е)хипервръзка към уебсайта, посочен в член 7;

ж)правата на трети страни да искат достъп до информация относно употребата на продукти за растителна защита, като се обръщат към съответния компетентен орган в съответствие с член 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

Член 28

Информация за остро и за хронично отравяне

1.Всяка държава членка определя компетентен орган, който да поддържа или да въведе системи за събиране и съхраняване на посочената по-долу информация относно случаи на остро и на хронично отравяне, произтичащи от експозиция на хора на продукти за растителна защита:

а)наименованието и номера на разрешението на продукта за растителна защита и на активните вещества, замесени в случая на остро или хронично отравяне;

б)броя на отровените лица;

в)симптомите на отравянето;

г)продължителността и сериозността на симптомите;

д)дали даден потвърден случай на остро или хронично отравяне е в резултат на:

i)правилна употреба на продукт за растителна защита;

ii)неправилна употреба на продукт за растителна защита;

iii)употреба на продукт за растителна защита, който не е разрешен; или

iv)умишлено поглъщане или експозиция.

2.До 31 август всяка година всяка държава членка представя на Комисията доклад, съдържащ следната информация:

а)броя на случаите на остро и на хронично отравяне, произтичащи от експозицията на хора на продукти за растителна защита, през предходната календарна година;

б)информацията, посочена в параграф 1, за всеки случай на отравяне.

3.Комисията приема актове за изпълнение за определяне на формàта за подаване на информацията и данните, посочени в параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

ГЛАВА VIII

ОБОРУДВАНЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ

Член 29

Електронен регистър на оборудването за прилагане при професионална употреба

1.До [До Службата за публикации: моля, въведете дата = първия ден на месеца, следващ 9 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] всеки собственик на оборудване за прилагане при професионална употреба вписва факта, че е собственик на оборудването за прилагане, в електронния регистър на оборудването за прилагане при професионална употреба, посочен в член 33, като използва формуляра, съдържащ се в приложение V, освен ако държавата членка, в която собственикът използва оборудването, е освободила това оборудване от инспекция в съответствие с член 32, параграф 3.

2.Ако оборудване за прилагане при професионална употреба бъде продадено, продавачът и купувачът вписват факта на продажбата в електронния регистър на оборудването за прилагане при професионална употреба, посочен в член 33, в срок от 30 дни след продажбата, като използват формуляра, съдържащ се в приложение V, освен ако оборудването за прилагане при професионална употреба е било освободено от инспекция в съответната(-ите) държава(-и) членка(-и) в съответствие с член 32, параграф 3. Подобно задължение за вписване на прехвърляне на собствеността в електронния регистър се прилага в случай на всякакви други промени в собствеността на оборудване за прилагане при професионална употреба, което не е било освободено от инспекция в съответната(-ите) държава(-и) членка(-и) в съответствие с член 32, параграф 3.

3.Ако оборудване за прилагане при професионална употреба бъде изтеглено от употреба и не се предвижда да бъде използвано отново, в срок от 30 дни след изтеглянето от употреба собственикът на оборудването вписва факта, че оборудването е било изтеглено от употреба, в електронния регистър на оборудването за прилагане при професионална употреба, посочен в член 33, като използва формуляра, съдържащ се в приложение V.

4.Ако оборудване за прилагане при професионална употреба бъде повторно въведено в употреба, в срок от 30 дни след повторното въвеждане в употреба неговият собственик вписва този факт в електронния регистър на оборудването за прилагане при професионална употреба, посочен в член 33, като използва формуляра, съдържащ се в приложение V.

5.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 40 за изменение на приложение V, за да се вземат предвид техническият напредък и научното развитие. 

Член 30

Събиране на информация и контрол

1.Всяка държава членка определя един или повече компетентни органи, които:

а)да създадат и поддържат централен електронен регистър, за да се съхранява информацията за цялото оборудване за прилагане при професионална употреба в държавата членка;

б)да използват централния електронен регистър, за да получават и обработват информацията, вписвана от трети страни, за собствеността, прехвърлянето на собствеността, продажбата, изтеглянето от употреба и повторното въвеждане в употреба на оборудване за прилагане при професионална употреба;

в)да инспектират или контролират инспекцията на оборудването за прилагане в съответствие с член 31, параграфи 1, 2, 3 и 6;

г)да издават или контролират издаването на сертификати за инспекция в съответствие с член 31, параграф 7.

Когато определеният компетентен орган не извършва инспекции на оборудването за прилагане при професионална употреба, той определя един или повече органи, които да извършват такива инспекции.

2.Всяка държава членка извършва официален контрол, за да проверява спазването от страна на операторите на разпоредбите на настоящия регламент във връзка с оборудването за прилагане. Държавите членки предприемат подходящи последващи мерки за отстраняване на всички конкретни или системни пропуски, установени посредством контрола, извършван от експертите на Комисията в съответствие с параграфи 3 и 4. Те оказват необходимото съдействие, за да гарантират, че експертите на Комисията имат достъп до всички помещения или части от помещения, до всички стоки и до информацията, които имат отношение към изпълнението на техните задължения, включително до компютърните системи.

3.Експертите на Комисията извършват контрол, включително одити, във всяка държава членка, за да проверяват прилагането на правилата във връзка с оборудването за прилагане, установени в настоящия регламент. Експертите могат да разследват и да събират информация за официалния контрол и практиките за осигуряване на спазването на разпоредбите в областта на оборудването за прилагане.

4.Комисията:

а)изготвя проект на доклад относно констатациите и препоръките за отстраняване на пропуските, установени от нейните експерти по време на контрола;

б)изпраща за коментари на държавата членка, в която е извършен контролът, копие от проекта на доклад, посочен в буква а);

в)взема предвид коментарите на държавата членка, посочени в буква б), при изготвянето на окончателния доклад за констатациите от извършения контрол от нейните експерти в държавите членки съгласно разпоредбите на настоящия член;

г)прави публично достояние окончателния доклад, посочен в буква в), и коментарите на държавите членки, посочени в буква б).

Член 31

Инспекция на оборудването за прилагане при професионална употреба

1.Компетентният орган, посочен в член 30, или определен от него орган инспектира оборудването за прилагане при професионална употреба на всеки три години, считано от датата на първата покупка. Компетентният орган гарантира, че в рамките на тригодишния цикъл разполага с достатъчно служители, оборудване и други ресурси, необходими за инспекцията на цялото оборудване за прилагане, което подлежи на инспекция.

2.При инспекцията, посочена в параграф 1, се проверява дали оборудването за прилагане при професионална употреба отговаря на изискванията, установени в приложение IV.

3.Инспекцията се извършва на място, където рискът от замърсяване и от замърсяване на водите може да бъде избегнат. Органът или структурата, извършващи инспекцията, свеждат до минимум влиянието на външните условия, като например въздействието на вятъра и дъжда, върху възпроизводимостта на резултатите от инспекцията.

4.Цялото оборудване, необходимо за инспекция и използвано от инспектора за изпитване на оборудването за прилагане, трябва да бъде точно, в добро състояние и проверено, а когато е необходимо — калибрирано на редовни интервали от време.

5.Собственикът на оборудването за прилагане при професионална употреба гарантира, че оборудването за прилагане е чисто и безопасно преди началото на инспекцията.

6.Резултатите от всяка инспекция, в която оборудването за прилагане при професионална употреба успешно премине изпитването, се записват от компетентния орган, посочен в член 30, в централния електронен регистър на оборудването за прилагане при професионална употреба, посочен в член 33.

7.Сертификат за инспекция:

а)се издава от компетентния орган, посочен в член 30, на собственика на оборудването за прилагане при професионална употреба, когато то отговаря на изискванията, изброени в приложение IV; и

б)се вписва от този компетентен орган в централния електронен регистър на оборудването за прилагане при професионална употреба, посочен в член 33.

8.Посоченият в параграф 6 запис е валиден за срок от три години, освен ако държавата членка предвиди различен интервал на инспекция съгласно член 32.

9.Всяка държава членка признава сертификат, посочен в параграф 7, или запис, посочен в параграф 6, за оборудване за прилагане при професионална употреба, регистрирано в друга държава членка.

10.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 40 за изменение на настоящия член и на приложение IV, за да се вземат предвид техническият напредък и научното развитие. 

11.Оборудване за прилагане при професионална употреба, което е инспектирано при спазване на хармонизирани стандарти за инспекция, разработени в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета 87 , се смята за отговарящо на изискванията, изброени в приложение IV.

Член 32

Дерогации на държавите членки по отношение на инспекцията на оборудването за прилагане при професионална употреба

1.Дадена държава членка може, след като извърши оценката на риска по параграф 2, да определи по-малко строги изисквания за инспекция и да предвиди интервали на инспекция, които са различни от определените в член 31, за оборудване за прилагане при професионална употреба, което се използва в много ограничен мащаб, изчислен чрез оценката на риска по параграф 2, и което е включено в националния план за действие, посочен в член 8.

Настоящият параграф не се прилага за следното оборудване за прилагане при професионална употреба:

а)оборудване за пръскане, монтирано върху влакове или въздухоплавателни средства;

б)хоризонтални щангови пръскачки, по-широки от 3 m, включително пръскачки, монтирани върху сеитбено оборудване с ширина над 3 m;

в)вертикални пръскачки или вентилаторни пръскачки за овощни градини.

2.Преди да определи по-малко строги изисквания за инспекция и различни интервали на инспекция, както е посочено в параграф 1, държавата членка извършва оценка на риска относно потенциалното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Компетентният орган, посочен в член 30, съхранява копие от оценката на риска за целите на контрола от страна на Комисията.

3.Държава членка може да освободи от инспекцията, посочена в член 31, оборудване за ръчно прилагане или гръбни пръскачки, използвани при професионална употреба, въз основа на оценка на риска относно потенциалното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда, която включва оценка на мащаба на използване. Компетентният орган, посочен в член 30, съхранява копие от оценката на риска за целите на контрола от страна на Комисията.

4.Оборудването за прилагане при професионална употреба, което е освободено от инспекция в съответствие с параграф 3, не подлежи на изискването за вписване в електронния регистър, посочено в член 29, или на изискванията за регистриране, посочени в член 33.

Член 33

Електронен регистър на оборудването за прилагане при професионална употреба

1.Всеки компетентен орган, определен от държава членка съгласно член 30, създава и поддържа централен електронен регистър за регистриране на:

а)информацията, въвеждана от трети страни съгласно член 20, параграф 2, буква б), подточка i) и член 29;

б)записите за инспекциите и сертификатите, както е посочено в член 31, параграф 6 и параграф 7, буква б);

в)друга информация, както е посочено в параграф 2, относно оборудването за прилагане при професионална употреба в съответната държава членка, което не е било освободено от инспекция съгласно член 32, параграф 3.

2.По време на инспекцията компетентните органи, посочени в член 30, записват следната информация:

а)наименованието на органа, извършващ инспекциите;

б)уникалния идентификатор на оборудването за прилагане, ако е наличен;

в)датата на производство, ако е налична;

г)името и адреса на настоящия собственик;

д)при прехвърляне на собствеността — датата на всяко прехвърляне и името и адреса на предишните собственици през последните пет години;

е)размера на резервоара;

ж)широчината на хоризонталната щангова пръскачка, ако е приложимо;

з)вида(-овете) дюзи, налични на оборудването за прилагане по време на инспекцията;

i)в случай на щангови пръскачки — дали на оборудването за прилагане има система за контрол на секциите и/или на дюзите посредством технология за геопространствено локализиране, или такава липсва;

й)за оборудване, по-старо от три години — датата на всяка инспекция, извършена в съответствие с член 31;

к)дали оборудването за прилагане е преминало успешно, или не е успяло да премине всяка от инспекциите, извършени съгласно член 31;

л)причините, поради които е счетено, че дадена инспекция не е премината успешно.

3.Когато оборудването за прилагане няма уникален идентификатор, както е посочено в параграф 2, буква б), компетентните органи, посочени в член 30, предоставят уникален идентификатор.

ГЛАВА IХ

МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЦЕЛИТЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ И НА ХАРМОНИЗИРАНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РИСКА

Член 34

Методика за изчисляване на напредъка към постигането на двете национални цели и на двете цели на Съюза за намаляване за 2030 г.

1.Методиката за изчисляване, до 2030 г. включително, на напредъка към постигането на двете цели на Съюза за намаляване за 2030 г. и на двете национални цели за намаляване за 2030 г. е определена в приложение I. Тази методика се основава на статистическите данни, събрани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1185/2009.

2.Като използва методиката, определена в приложение I, Комисията изчислява резултатите от напредъка към постигането на двете цели на Съюза и на двете национални цели за намаляване за 2030 г. ежегодно до 2030 г. включително и публикува тези резултати на уебсайта, посочен в член 7.

Член 35

Методика за изчисляване на хармонизираните показатели за риска № 1, 2 и 2а

1.Методиката за изчисляване на напредъка по отношение на хармонизираните показатели за риска № 1, 2 и 2а както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, е определена в приложение VI. Тази методика се основава на статистически данни, събрани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1185/2009.

2.Като използва методиката, определена в приложение VI, Комисията ежегодно изчислява резултатите от хармонизираните показатели за риска № 1, 2 и 2а на равнището на Съюза и публикува резултатите от изчисленията си на уебсайта, посочен в член 7.

3.Като използва методиката, определена в приложение VI, всяка държава членка ежегодно изчислява резултатите от хармонизираните показатели за риска № 1, 2 и 2а на национално равнище.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 40 за изменение на настоящия член и на приложение VI, за да се вземат предвид техническият напредък, включително напредъкът по отношение на наличността на статистически данни, и научното и агрономичното развитие. С тези делегирани актове може да се изменят съществуващите хармонизирани показатели за риска или да се предвиждат нови хармонизирани показатели за риска, с които може да се отчита напредъкът на държавите членки към постигането на целта 25 % от тяхната използвана земеделска площ да бъде предназначена за биологично земеделие до 2030 г., както е посочено в член 8, параграф 1, буква г).

5.До … [До Службата за публикации: моля, въведете дата = първия ден на месеца, следващ 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията изготвя оценка на хармонизираните показатели за риска № 1, 2 и 2а. Оценката е въз основа на научни изследвания от Съвместния изследователски център и обстойни консултации със заинтересованите страни, включително с държавите членки, научни експерти и организации на гражданското общество. Оценката включва методиките, които трябва да се използват при формулирането на нови хармонизирани показатели за риска и изменението на съществуващите в съответствие с параграф 4.

6.Като се вземат предвид резултатите от оценката, предвидена в параграф 5, и не по-късно от 18 месеца след публикуването на статистическите данни за употребата на продукти за растителна защита в земеделието за първия референтен период съгласно посоченото в член 9 от Регламент xxx/xxx [да се добави препратка към приетия акт], Комисията, ако прецени, че това е целесъобразно, определя нови хармонизирани показатели за риска или изменя съществуващите въз основа на статистическите данни относно употребата на продукти за растителна защита в съответствие с параграф 4 от настоящия член.

Член 36

Оценяване от страна на държавите членки на изчисленията на напредъка и на хармонизираните показатели за риска

1.Всяка държава членка оценява резултатите от всяко изчисление на: а) напредъка към постигането на всяка от двете национални цели за намаляване за 2030 г., както е посочено в член 34, и б) хармонизираните показатели за риска на равнището на държавите членки, както е посочено в член 35, всеки път, когато се извършват изчисленията.

2.При оценяването на хармонизираните показатели за риска на равнището на държавите членки, посочени в член 35:

а)се установяват петте активни вещества, които оказват най-голямо влияние върху резултата;

б)се уточняват културите или ситуациите, при които се използват активните вещества, посочени в буква а), и целевите вредители, спрямо които тези вещества се използват;

в)се уточняват наличните нехимични методи за борба с тези вредители;

г)се обобщават действията, предприети за намаляване на употребата и риска от активните вещества, посочени в буква а), и всички пречки пред приемането на алтернативни мерки за контрол на вредителите.

3.Държавите членки съобщават на Комисията и на другите държави членки резултатите от изчисленията на хармонизираните показатели за риска на равнището на държавите членки, посочени в приложение VI, и свързаното с тях оценяване, извършено съгласно настоящия член, и публикуват тази информация и другите национални показатели или количествено измерими цели, посочени в параграф 4, на уебсайтовете, посочени в член 27, параграф 2.

4.Освен хармонизираните показатели за риска, посочени в приложение VI, и данните, посочени в приложение II, държавите членки могат в допълнение да продължат да използват съществуващите — или да разработват допълнителни — национални показатели или количествено измерими цели, както и други данни, събирани на национално или регионално равнище, включително данни, които ще бъдат налични в бъдеще, за употребата на продукти за растителна защита, които са свързани с показателите и целите, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член.

ГЛАВА Х

АДМИНИСТРАТИВНИ И ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 37

Информация относно определените компетентни органи

До ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата = първия ден от месеца, следващ шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] всяка държава членка информира Комисията за компетентните органи, определени в съответствие с настоящия регламент.

Член 38

Санкции

Държавите членки установяват правилата за санкциите, приложими при нарушения на настоящия регламент, и вземат необходимите мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за тези правила и мерки, както и за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 39

Такси и налози

Държавите членки могат да си възстановяват разходите, свързани с изпълнението на задълженията им по настоящия регламент, посредством такси или налози.

ГЛАВА ХI

ДЕЛЕГИРАНИ ПРАВОМОЩИЯ И ПРОЦЕДУРА НА КОМИТЕТ

Член 40

Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 10, параграф 6, член 13, параграф 9, член 21, параграф 3, член 25, параграф 10, член 29, параграф 5, член 31, параграф 10 и член 35, параграф 4, се предоставя на Комисията за неопределен срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 10, параграф 6, член 13, параграф 9, член 21, параграф 3, член 25, параграф 10, член 29, параграф 5, член 31, параграф 10 и член 35, параграф 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 10, параграф 6, член 13, параграф 9, член 21, параграф 3, член 25, параграф 10, член 29, параграф 5, член 31, параграф 10 и член 35, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 41

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, учреден с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета 88 . Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА ХII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 42

Оценка от страна на Комисията

1.До ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата = четири години след началната дата на прилагане на настоящия регламент] Комисията извършва оценка на настоящия регламент въз основа на следното:

а)тенденциите в напредъка и други количествени данни, предоставени в годишните доклади за напредъка и изпълнението в съответствие с член 10, параграф 2;

б)анализ на годишните тенденции и на данните, публикувани от Комисията на всеки две години в съответствие с член 11;

в)доклада относно годишните доклади за напредъка и изпълнението, представен преди това от Комисията на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 11, параграф 7;

г)всяка друга информация, необходима за изготвянето на оценката.

Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на тази оценка.

2.Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите доклад относно основните констатации.

Член 43

Изменения на Регламент (ЕС) 2021/2115

Регламент (ЕС) 2021/2115 се изменя, както следва:

1)в член 31, параграф 5 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първа алинея, букви а) и б) от настоящия параграф когато на земеделските стопани бъдат наложени изисквания в съответствие с Регламент (ЕС) …/… на Европейския парламент и на Съвета* 89+, може да бъде предоставено подпомагане за съобразяване с тези изисквания за максимален период, който приключва на по-късната от двете дати – ... [До Службата за публикации: моля въведете датата = 5 години от влизането в сила на настоящия регламент ] или 5 години от датата, на която те са станали задължителни за стопанството.

*Регламент (ЕС) …/… на Европейския парламент и на Съвета … относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2115 (ОВ …).“;

2)в член 70, параграф 3 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първа алинея, букви а) и б) от настоящия параграф когато на бенефициерите бъдат наложени изисквания в съответствие с Регламент (ЕС) …/… 90++, може да бъде предоставено подпомагане за съобразяване с тези изисквания за максимален период, който приключва на по-късната от двете дати – ... [Служба за публикации: моля, въведете датата = 5 години от влизането в сила на настоящия регламент ] или 5 години от датата, на която те са станали задължителни за стопанството.“;.

3)в член 73, параграф 5 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, когато на земеделските стопани бъдат наложени изисквания в съответствие с Регламент (ЕС) …/… ++, може да бъде предоставено подпомагане за съобразяване с тези изисквания за максимален период, който приключва на по-късната от двете дати – ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата = 5 години от влизането в сила на настоящия регламент ] или 5 години от датата, на която те са станали задължителни за стопанството. “.

Член 44

Отмяна на Директива 2009/128/ЕО

1.Директива 2009/128/ЕО се отменя.

2.Позоваванията на Директива 2009/128/ЕО се смятат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VII.

Член 45

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от ... [До Службата за публикации: моля, въведете датата = първия ден от месеца, следващ … месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Член 21 обаче се прилага от [До Службата за публикации: моля, въведете дата = 3 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Правното определение за пестициди, посочено в член 3, точка 10 от Директивата относно устойчивата употреба на пестициди, включва продуктите за растителна защита и биоцидите, но тъй като обхватът на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди никога не беше разширен така, че да обхване биоцидите, настоящото предложение се ограничава само до продуктите за растителна защита.

(2)    Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).

(3)    Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Тематична стратегия относно устойчивата употреба на пестициди“ (COM(2006) 373 final), документ 52006DC0372, www.eur-lex.europa.eu .

(4)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „ Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020) 381 final).

(5)    В успешната инициатива „ Забрана на използването на глифозат и защита на хората и околната среда от токсични пестициди “ към Комисията беше отправен призив, съгласно формулираната в инициативата трета цел, „да се определят задължителни за целия ЕС цели за намаляване на използването на пестициди с цел постигане на бъдеще без пестициди“. В своя отговор, приет на 12 декември 2017 г. , Комисията заяви, че ще извърши повторна оценка на необходимостта от задължителни за целия ЕС цели за намаляване на използването на пестициди. В инициативата „ Да спасим пчелите и земеделските стопани! Щадящо пчелите селско стопанство за здравословна околна среда “ Комисията беше призована да предложи правни актове за постепенното премахване на синтетичните пестициди до 2035 г., за възстановяване на биологичното разнообразие и за подкрепа на земеделските стопани в процеса на прехода; до 30 септември 2021 г. инициативата събра над 1 милион изявления за подкрепа, които понастоящем се проверяват от органите на държавите членки.

(6)    Конференция за бъдещето на Европа – Доклад за окончателните резултати, май 2022 г., Предложение 1, стр. 43. Конференцията за бъдещетто на европа беше проведена през април 2021 г. и май 2022 г. Тя беше единствена по рода си, водена от гражданите проява на на съвещателна демокрация на равнището целия Европейски съюз, която включи хиляди европейски граждани, както и политически дейци, социални партньори, представители на гражданското общество и основни заинтересовани страни.

(7)    Пак там, Предложение 2, стр. 44, Предложение 30, стр 72.

(8)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „Европейският зелен пакт“ (COM(2019) 640 final), EUR-Lex — 52019DC0640 — BG — EUR-Lex (europa.eu)

(9)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „ Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020) 381 final).

(10)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „ Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот “ , (COM(2020) 380 final).

(11)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „ Път към здравословна планета за всички  — План за действие на ЕС: Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ (COM(2021) 400 final).

(12)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „ Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г.  — Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата“ (COM(2021) 699 final).

(13)     Инициатива на ЕС относно опрашителите — Околна среда — Европейска комисия (europa.eu) .

(14)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „ Стратегия за устойчивост в областта на химикалите — Към нетоксична околна среда“ (COM(2020) 667 final). 

(15)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г. Здравословни и безопасни условия на труд в променящ се свят на труда“ (COM(2021) 323 final).

(16)    Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(17)     Цели на ЕС за възстановяване на природата (europa.eu) .

(18)     Инициатива на ЕС относно опрашителите — Околна среда — Европейска комисия (europa.eu) .

(19)     Директива 2013/39/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за изменение на директиви 2000/60/ЕО и 2008/105/ЕО по отношение на приоритетните вещества в областта на политиката за водите .

(20)     Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84—97).

(21)    Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (преработена) (ОВ L 435, 23.12.2020 г., стр. 1).

(22)     Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(23)    Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1).

(24)    ю    Директива 98/24/EO на Съвета от 7 април 1998 г. за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място (ОВ L 131, 5.5.1998 г., стр. 11).

(25)    Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (шеста специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета) (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 50).

(26)    Директива 2009/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работно оборудване по време на работа (Втора специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 260, 3.10.2009 г., стр. 5).

(27)    Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на лични предпазни средства на работното място (трета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 393, 30.12.1989 г., стр. 18).

(28)    Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за действия на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (COM(2006) 373 final , стр. 8).

(29)     Специален доклад 05/2020: Устойчиво използване на продукти за растителна защита: налице е ограничен напредък при измерването и намаляването на рисковете (europa.eu) .

(30)     Обща оценка и оценка на въздействието (europa.eu) .

(31)     Пестициди — устойчива употреба (актуализирани правила на ЕС) (europa.eu) .

(32)    Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).

(33)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(34)    ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 389.

(35)    ОВ C […], […] г., стр. […].

(36)    ОВ C […], […], стр. […].

(37)    Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).

(38)    [Да се вмъкне препратка.]

(39)    Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно националните планове за действие на държавите членки и напредъка, постигнат в изпълнението на Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди (COM(2017) 587 final).

(40)    Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно опита, натрупан от държавите членки при изпълнението на националните цели, установени в националните им планове за действие, и относно напредъка в изпълнението на Директива 2009/128/ЕО относно устойчивата употреба на пестициди (COM(2020) 204 final).

(41)    P8_TA(2019)0082, 12 февруари 2019 г.

(42)    P9_TA(2021)0425, 20 октомври 2021 г.

(43)    Проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, „Директива 2009/128/ЕО относно устойчивата употреба на пестициди — оценка на прилагането на европейско равнище“, октомври 2018 г.

(44)    „Устойчиво използване на продукти за растителна защита — налице е ограничен напредък при измерването и намаляването на рисковете“, Специален доклад на Европейската сметна палата, ISBN:978-92-847-4206-6, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г.

(45)    Европейски икономически и социален комитет, „Оценка на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди (информационен доклад)“, приета на 27 април 2021 г.

(46)    Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1).

(47)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейският зелен пакт“ (COM(2019) 640 final).

(48)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система (COM(2020) 381 final).

(49)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот (COM(2020) 380 final).

(50)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Път към здравословна планета за всички. План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ (COM(2021) 400 final).

(51)    Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

(52)    Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 11.6.2011 г., стр. 1).

(53)    Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията от 11 март 2015 г. за прилагането на член 80, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за установяване на списък на кандидати за замяна (ОВ L 67, 12.3.2015 г., стр. 18).

(54)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г. Здравословни и безопасни условия на труд в променящ се свят на труда“ (COM(2021) 323 final).

(55)    Конференция за бъдещето на Европа – Доклад за окончателните резултати, май 2022 г., Предложения 1 и 2, стр. 43—44.

(56)    Брюксел, 19 октомври 2020 г., 12099/20.

(57)    Решение (ЕС) 2021/1102 на Съвета от 28 юни 2021 г. за отправяне на искане към Комисията да представи проучване относно ситуацията в Съюза и вариантите за въвеждане, оценка, производство, предлагане на пазара и използване на безгръбначни агенти за биологичен контрол на територията на Съюза, както и предложение, ако е целесъобразно, предвид резултатите от проучването (OВ L 238, 6.7.2021 г., стр. 81).

(58)    Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).

(59)    Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

(60)    Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(61)    Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(62)    Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1).

(63)    Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (OВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).

(64)    Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).

(65)    Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския     фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(66)    Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стp. 164). 

(67)    Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

(68)    Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(69)    Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1).

(70)    Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на лични предпазни средства на работното място (трета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 393, 30.12.1989 г., стр. 18).

(71)    Директива 98/24/EO на Съвета от 7 април 1998 г. за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място (четиринадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 131, 5.5.1998 г., стр. 11).

(72)    Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (шеста специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета) (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 50).

(73)    Директива 2009/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работно оборудване по време на работа (Втора специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OВ L 260, 3.10.2009 г., стр. 5).

(74)    Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно статистиката за пестициди (ОВ L 324, 10.12.2009 г., стр. 1).

(75)     Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

(76)    OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(77)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(78)    Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (OВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(79)    Регламент (ЕС) 2018/1091 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. относно интегрирана статистика за земеделските стопанства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1166/2008 и (ЕС) № 1337/2011 (ОВ L 200, 7.8.2018 г., стр. 1).

(80)    Вж. документа CORINE Land Cover nomenclature conversion to Land Cover Classification system ( https://land.copernicus.eu/user-corner/technical-library/corine-land-cover-nomenclature-guidelines/html ) и описа CORINE Land Cover (CLC) ( CORINE Land Cover — Copernicus Land Monitoring Service ).

(81)    Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (ОВ L 435, 23.12.2020 г., стр. 1).

(82)    Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (ЕС) № 228/2013, (ЕС) № 652/2014 и (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/ЕИО, 74/647/ЕИО, 93/85/ЕИО, 98/57/ЕО, 2000/29/ЕО, 2006/91/ЕО и 2007/33/ЕО на Съвета (ОВ L 317, 23.11.2016 г., стр. 4).

(83)    Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 35).

(84)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите  Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система (COM(2020) 381 final).

(85)    Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).

(86)    Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312 22.11.2008 г., стр. 3).

(87)    Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).

(88)    Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган по безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(89) +    До ОВ: моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ ..., и въведете в бележката под линия номера, датата и данните за публикацията в ОВ на посочения регламент.

(90) ++    До ОВ: моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ ...

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.6.2022

COM(2022) 305 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към предложението за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита и за изменяне на Регламент (ЕС) 2021/2115

{SEC(2022) 257 final} - {SWD(2022) 169 final} - {SWD(2022) 170 final} - {SWD(2022) 171 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ I,
посочено в член 4

МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НАПРЕДЪКА КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА ДВЕТЕ ЦЕЛИ НА СЪЮЗА И НА ДВЕТЕ НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ ЗА 2030 Г.

Настоящият регламент е инструментът, използван за постигане на заложените в стратегията „От фермата до трапезата“ цели за намаляване на пестицидите, чрез изискване всяка държава членка да допринесе за постигане до 2030 г. на намаление от 50 % за целия Съюз както на употребата и риска от химични продукти за растителна защита („цел на Съюза за намаляване № 1 за 2030 г.“), така и на употребата на по-опасни продукти за растителна защита („цел на Съюза за намаляване № 2 за 2030 г.“). В настоящия регламент се урежда също приносът на всяка държава членка за постигането на тези цели на Съюза. Приносът на всяка държава членка към целта на Съюза за намаляване № 1 за 2030 г., определен под формата на национална цел, се нарича „национална цел за намаляване № 1 за 2030 г.“, а приносът на държава членка към целта на Съюза за намаляване № 2 за 2030 г. — „национална цел за намаляване № 2 за 2030 г.“. Методиката за изчисляване на напредъка към постигането на тези цели е изложена по-долу.

РАЗДЕЛ 1

Национална цел за намаляване № 1 за 2030 г.: методика за оценяване на напредъка към намаляване на употребата и риска от химични продукти за растителна защита

1.Методиката се основава на статистическите данни за количествата химически активни вещества, пуснати на пазара в продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, предоставени на Комисията (Евростат) съгласно приложение I към Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета 1 .

2.Следните общи правила се прилагат за изчисляване на напредъка към постигане на цел за намаляване № 1:

а)напредъкът се изчислява въз основа на категоризацията на химически активните вещества в 4-те групи, посочени в таблицата в настоящото приложение;

б)химически активните вещества в група 1 са тези, изброени в част Г от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията 2 ;

в)химически активните вещества в група 2 са тези, изброени в части А и Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011;

г)химически активните вещества в група 3 са химически активните вещества, които са одобрени като кандидати за замяна в съответствие с член 24 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са изброени в част Д от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011, или които са изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408;

д)химически активните вещества в група 4 са тези, които не са одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и поради това не са включени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011;

е)прилагат се тегловните коефициенти от ред iii) в таблицата от настоящото приложение.

3.Напредъкът към постигане на цел за намаляване № 1 се изчислява чрез умножаване на годишните количества активни вещества в продуктите за растителна защита, пуснати на пазара, за всяка група в таблицата в настоящото приложение, по съответните тегловни коефициенти за опасността, посочени в ред iii), след което резултатите от тези изчисления се сумират.

Таблица

Категоризация на активните вещества и тегловни коефициенти за опасността за целите на изчисляването на напредъка към национална цел за намаляване № 1 за 2030 г.

4.Базовото равнище на цел за намаляване № 1 се определя на 100 и е равно на средния резултат от горепосоченото изчисление за периода 2015—2017 г.

5.Напредъкът към постигане на целта за намаляване № 1 се изразява по отношение на базовото равнище.

6.Комисията изчислява напредъка към постигане на цел за намаляване № 1 в съответствие с член 34, параграф 2 от настоящия регламент за всяка календарна година и най-късно 20 месеца след края на годината, за която се изчислява напредъкът към цел за намаляване № 1.

РАЗДЕЛ 2

Национална цел за намаляване № 2: методика за оценяване на напредъка към намаляване на употребата на по-опасни продукти за растителна защита

1.Методиката се основава на статистическите данни за количествата активни вещества, пуснати на пазара в продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, предоставени на Комисията съгласно приложение I към Регламент (ЕО) № 1185/2009.

2.Напредъкът към постигане на цел за намаляване № 2 се изчислява чрез сумиране на годишните количества химически активни вещества, съдържащи се в по-опасни продукти за растителна защита, пуснати на пазара всяка година.

3.Базовото равнище на цел за намаляване № 2 се определя на 100 и е равно на средния резултат от горепосоченото изчисление за периода 2015—2017 г.

4.Напредъкът към постигане на цел за намаляване № 2 се изразява по отношение на базовото равнище.

5.Комисията изчислява напредъка към постигане на целта за намаляване № 2 в съответствие с член 34, параграф 2 от настоящия регламент за всяка календарна година и най-късно 20 месеца след края на годината, за която се изчислява напредъкът към цел за намаляване № 2.

РАЗДЕЛ 3

Цели на Съюза за намаляване

1.Методиката за изчисляване на тенденциите към постигане на двете цели на Съюза за намаляване за 2030 г. е същата като методиката за изчисляване на тенденциите на национално равнище, както е посочено в раздели 1 и 2.

2.Тенденцията на национално равнище се изчислява, като се използват националните статистически данни за количествата химически активни вещества съгласно определеното в член 3, точка 3 от настоящия регламент, пуснати на пазара в продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, предоставени на Комисията съгласно приложение I (Статистика относно пускането на пазара на пестициди) към Регламент (ЕО) № 1185/2009.

3.Тенденцията на равнището на Съюза се изчислява, като се използват статистическите данни на Съюза за количествата химически активни вещества съгласно определеното в член 3, точка 3 от настоящия регламент, пуснати на пазара в продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, предоставени на Комисията съгласно приложение I (Статистика относно пускането на пазара на пестициди) към Регламент (ЕО) № 1185/2009.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДАННИ, КОИТО ДА СЕ ПРЕДОСТАВЯТ В ГОДИШНИТЕ ДОКЛАДИ ЗА НАПРЕДЪКА И ИЗПЪЛНЕНИЕТО ДО 31 АВГУСТ НА ВСЯКА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА

Част 1: Годишни тенденции в напредъка към постигане на националните цели за намаляване за 2030 г.

1.тенденциите в напредъка на държавата членка към постигане на двете национални цели за намаляване за 2030 г., посочени в член 10, параграф 2, буква а);

2.всички други национални индикативни цели, посочени в член 9, параграф 2, буква а), член 9, параграф 3, буква а) и член 9, параграф 4.

Част 2: Всички други количествени данни, свързани с изпълнението на настоящия регламент, и степента на съответствие с него

Употреба на продукти за растителна защита:

1.процентът на професионалните потребители, подложени на контрол по отношение на прилагането на интегрирано управление на вредителите;

2.процентът на професионалните потребители, които не спазват задължението да съхраняват електронни записи относно прилагането на интегрирано управление на вредителите;

3.процентът на професионалните потребители, които не са изпълнили задължението да съхраняват в електронна форма данните за употребата на пестициди;

4.броят на разрешенията за въздушно прилагане, срокът на валидност на разрешението, както и размерът и местоположението на съответните площи и причини за предоставеното разрешение;

5.процентът на използваните земеделски площи и на други площи, обект на разрешения за въздушно прилагане;

6.броят на разрешенията за употреба на продукти за растителна защита в чувствителни зони;

7.процентът на използваната земеделска площ и на други площи, обект на разрешения за употреба на продукти за растителна защита в чувствителни зони;

8.приблизителните количества на използваните незаконни продукти за растителна защита и количествата открити незаконни продукти за растителна защита;

9.дали държавите членки са приложили дерогации, чрез които се допускат:

а)различни изисквания за инспекция по отношение на оборудването за прилагане при професионална употреба, което се използва в много ограничен мащаб, или

б)освобождаване от инспекция на оборудване за ръчно прилагане или гръбни пръскачки, използвани при професионална употреба.

Обучение и консултантски услуги:

10.процентът на професионалните потребители, консултантите и дистрибуторите, обучени по темите, изброени в приложение IІІ, и притежаващи сертификат за обучение в съответствие с член 25 или притежаващи доказателство за вписване в централен електронен регистър в съответствие с член 25, параграф 5, с разбивка по професионални потребители, консултанти и дистрибутори;

11.процентът на професионалните потребители, които не спазват задължението да използват независими консултантски услуги поне веднъж годишно.

Оборудване за прилагане при професионална употреба:

12.приблизителният процент на оборудването за прилагане при професионална употреба, регистрирано в електронния регистър на оборудването за прилагане при професионална употреба;

13.процентът на регистрираното оборудване за прилагане при професионална употреба, подлежащо на инспекция, което е било инспектирано;

14.процентът, по време на инспекцията, на оборудването за прилагане при професионална употреба, снабдено с устройства за намаляване на риска.

Допълнителни мерки, предприети от държавите членки с цел прилагане на интегрирано управление на вредителите:

15.процентът на използваната земеделска площ във всяка държава членка, обхваната от специфичните за отделните култури правила, които са станали правно обвързващи съгласно националното законодателство.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 25

1.Цялото съответно законодателство относно продуктите за растителна защита и тяхната употреба и свързания с тях риск, и по-специално настоящият регламент. Въпреки че не е изключително, от значение е следното законодателство:

Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета 3

Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета 4

Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета 5

Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета 6

Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета 7

Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета 8

Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета 9

Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и Съвета 10

Директива 2009/127/ЕО на Европейския парламент и Съвета 11

Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 12

Директива 89/391/ЕИО на Съвета 13

Директива 89/656/ЕИО на Съвета 14  

Директива 98/24/ЕО на Съвета 15  

Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и Съвета 16

Директива 2009/104/ЕО на Европейския парламент и Съвета 17

Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета 18

Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 19

2.Наличието на незаконни и фалшифицирани продукти за растителна защита и рисковете, произтичащи от тях, методите за идентифициране на такива продукти и санкциите, свързани с продажбата или употребата на незаконни продукти за растителна защита.

3.Опасностите и рисковете, свързани с продуктите за растителна защита, и начините за тяхното идентифициране и контрол, включително следните теми:

а)рискове за човешкото здраве;

б)симптоми на отравяне с продукт за растителна защита и подходящи мерки за първа помощ в случай на такова отравяне;

в)рискове за неприцелните растения и насекоми, за дивата флора и фауна, за биологичното разнообразие и за околната среда като цяло.

4.Стратегии и техники за интегрирано управление на вредителите, стратегии и техники за интегрирано управление на културите, принципи на биологичното земеделие, биологични методи за контрол на вредителите, методи за контрол на вредните организми, задължение за прилагане на интегрирано управление на вредителите, както е посочено в членове 12 и 13 от настоящия регламент, и задължение за вписване на данни в електронния регистър за интегрираното управление на вредителите и употребата на продуктите за растителна защита, както е посочено в член 14 от настоящия регламент.

5.Когато са необходими продукти за растителна защита, по какъв начин да се избират продуктите за растителна защита с най-малки странични ефекти върху здравето на човека, неприцелните организми и околната среда измежду всички разрешени продукти за даден проблем с вредителите в дадена ситуация.

6.Мерки за свеждане до минимум на рисковете за хората, неприцелните организми и околната среда:

а)безопасни работни практики за съхранение, боравене със и смесване на продукти за растителна защита;

б)безопасни работни практики за обезвреждане на празни опаковки, на други замърсени материали и на остатъчни количества от продукти за растителна защита (включително смеси от резервоари), независимо дали в концентрирана или в разредена форма;

в)препоръчителен начин за контрол на експозицията на оператора (включително лични предпазни средства);

г)информация за правилното и безопасно обезвреждане на продукти за растителна защита, които вече не са разрешени и за които е изтекъл евентуалният гратисен период за употребата съгласно член 20, параграф 2 или член 46 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

7.Процедури за подготовка на оборудването за прилагане за експлоатация, включително неговото калибриране, с минимални рискове за потребителя, за други лица, за неприцелните животински и растителни видове, за биологичното разнообразие и за околната среда, включително водните ресурси.

8.Практическо обучение относно използването на оборудването за прилагане и неговата поддръжка, както и относно мерките за намаляване на риска, включително специфични техники за пръскане, използването на нови технологии, включително техники за прецизно земеделие, както и техническата проверка на използваните пръскачки и начините за подобряване на качеството на пръскането. В рамките на тази тема трябва да се обърне специално внимание на дюзите за намаляване на отнасянето на струята и на препоръките на производителите относно оптималните условия за тяхното използване. Специфични рискове, свързани с използването на оборудване за ръчно прилагане или гръбни пръскачки и съответните мерки за управление на риска. Практическото обучение трябва да обхваща и специфичните рискове, свързани със сеитбата на семена, третирани с продукти за растителна защита.

9.Спешни действия за защита на човешкото здраве и околната среда, включително на водните ресурси, при случайно изтичане и замърсяване и при екстремни метеорологични явления, които биха довели до рискове от просмукване на продукти за растителна защита.

10.Специални грижи в чувствителни зони, както са определени в член 2, параграф 15 от настоящия регламент, и в защитени зони, създадени съгласно членове 6 и 7 от Директива 2000/60/ЕО, както и осведоменост за замърсяване, причинено от определени продукти за растителна защита в съответния им регион.

11.Структури за медицинско наблюдение и достъп до медицинска помощ, на които може да се докладва информация за случаи на остро и на хронично отравяне.

12.Документиране на продажбата, закупуването и употребата на продукти за растителна защита в съответствие с приложимото законодателство.

13.Начини за свеждане до минимум или преустановяване на прилагането на определени продукти за растителна защита, класифицирани като „вредни за водните организми с дълготраен ефект“, „силно токсични за водните организми с дълготраен ефект“ или „токсични за водните организми с дълготраен ефект“ съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008, върху или по протежение на пътища, железопътни линии, силно пропускливи повърхности или друга инфраструктура в близост до повърхностни или подземни води или върху непропускливи повърхности, при които съществува голям риск от изтичане в повърхностните води или в канализационните системи.

14.Защитата на водната околна среда и на източниците за снабдяване с питейна вода от въздействието на продуктите за растителна защита, включително във връзка със следните теми:

а)употребата на продукти за растителна защита в съответствие с ограниченията, посочени върху етикета в съответствие с член 31, точка 4), буква а) от Регламент (ЕО) № 1107/2009, като същевременно се отдава предпочитание на продукти за растителна защита, които не са класифицирани като „(много) устойчиви“, „(много) биоакумулиращи“,

„силно токсични за водните организми с дълготраен ефект“, „токсични за водните организми с дълготраен ефект“ или „вредни за водните организми с дълготраен ефект“ съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 20 , или съдържащи приоритетни вещества, включени в списъка, приет от Комисията в съответствие с член 16 от Директива 2000/60/ЕО, прилаган чрез директиви 2008/105/ЕО и 2013/39/ЕС, или пестициди, определени като специфични замърсители на речните басейни съгласно приложение V, точка 1.2.6 от Директива 2000/60/ЕО, по-специално тези, които засягат водите, използвани за черпене на питейна вода в съответствие с член 7 от Директива 2000/60/ЕО и с Директива (ЕС) 2020/2184;

б)потенциални опасности и рискове за човешкото здраве и околната среда от употребата на продукти за растителна защита, както и методи за свеждане до минимум на емисиите в околната среда и на професионалната експозиция на по-опасни продукти за растителна защита;

в)използване на технология за намаляване на отнасянето на струята при всички полски култури;

г)използване на други мерки за смекчаване, с които се свежда до минимум рискът от замърсяване извън площадката, причинено от отнасянето на струята при пръскане, оттичане и изтичане, включително по-специално задължителни буферни зони в непосредствена близост до течащи повърхностни води и подземни води и водоносни хоризонти;

д)начини за спазване на ограниченията, установени в Регламент (ЕО) № 1107/2009, за да се сведе до минимум употребата или да се заменят продуктите за растителна защита, класифицирани като „вредни за водните организми с дълготраен ефект“, „силно токсични за водните организми с дълготраен ефект“ или „токсични за водните организми с дълготраен ефект“ съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008, върху или по протежение на пътища, железопътни линии, силно пропускливи повърхности или друга инфраструктура в близост до повърхностни или подземни води или върху непропускливи повърхности, при които съществува голям риск от изтичане в повърхностните води или в канализационните системи.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОБОРУДВАНЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ ПРИ ПРОФЕСИОНАЛНА УПОТРЕБА

Инспекцията на оборудването за прилагане при професионална употреба обхваща всички аспекти, които са важни за осигуряване на високо ниво на безопасност и защита на човешкото здраве и околната среда. Пълната ефективност и безопасност на действието по прилагането се осигурява чрез правилното функциониране на всяко устройство или апарат на оборудването, за да се гарантира, че са изпълнени посочените по-долу цели.

Оборудването за прилагане при професионална употреба трябва да функционира надеждно и да се използва само в съответствие с неговото ръководство за експлоатация за предвиденото използване, като се гарантира, че продуктите за растителна защита могат да се прилагат точно в съответствие с добрата земеделска практика (ДЗП) съгласно определението в член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета 21 .

Оборудването трябва да бъде в такова състояние, че да може да се напълни и изпразни безопасно, лесно и изцяло и да се предотвратят течове на разтвора за пръскане или на концентрирания продукт. То трябва също да позволява лесно и цялостно почистване. То трябва също така да позволява безопасна експлоатация и да може да се спре незабавно от позицията на оператора. Извършването на необходимите корекции трябва да бъде лесно. Тези корекции трябва да бъдат точни и да могат да се възпроизвеждат.

По време на инспекцията се проверява съответствието със следните изисквания:

1.Безопасност

Оборудването трябва да бъде чисто и безопасно преди началото на инспекцията. Проверява се следното:

●предпазното устройство на карданния вал, свързан с вала за отвеждане на мощност и всички предпазни устройства на вала за отвеждане на мощност, и на другите въртящи се части за предаване на мощност,

●наличието на течове от хидравличната система и общото състояние на хидравличните цилиндри и тръби,

●безопасността и функционирането на всички електрически части, включително на соленоидните прекъсвачи,

●функционирането на предпазните клапани,

●състоянието на конструктивните части, рамката и държачите за щангове/дюзи,

●заключването на сгъваемите части,

●в случай на оборудване, при което се използва въздух: предпазителите и състоянието на вентилатора, включително физическото състояние на корпуса, перките и въздухопроводите.

2.Течове

Както при стационарни условия, така и при работни условия не трябва да има течове или капки от която и да е част на оборудването. След изключване на оборудването не трябва да има капене или нежелано прилагане. При оборудване, използвано за прилагане на течни продукти, не трябва да има течове от тръбите или маркучите, когато се работи при максимално възможното налягане на системата, и не трябва да има директно попаднала върху самата пръскачка течност при прилагането.

3.Помпа (при оборудване, използвано за прилагане на течни продукти)

Капацитетът на помпата трябва да отговаря на нуждите на оборудването за прилагане и помпата трябва да функционира правилно, за да се гарантира стабилен и надежден темп на прилагане.

4.Разбъркване или смесване (при оборудване, използвано за прилагане на течни продукти)

Устройствата за разбъркване или смесване трябва да осигуряват правилна рециркулация с цел да се постигне равномерна концентрация на целия обем на разтвора за пръскане в резервоара.

5.Резервоар/бункер за разтвор за пръскане

Резервоарите и бункерите за разтвора за пръскане, включително индикаторите за нивото на напълване, устройствата за пълнене, филтрите, системите за изпразване и за изплакване и устройствата за разбъркване трябва да функционират по начин, който свежда до минимум възможностите за случайно разливане, за неравномерно разпределение на концентрата, за експозиция на оператора и за получаване на остатъчни количества.

6.Системи за измерване, контрол и регулиране

Всички устройства за измерване, включване и изключване и за регулиране на налягането или дебита трябва да бъдат правилно калибрирани и да работят правилно. Необходимият по време на операцията по прилагането контрол трябва да може да се извършва от позицията на оператора, да са налице необходимите уреди за контрол на операцията и те да са точни, а дисплеите на уредите да могат да се четат от позицията на оператора. При оборудване за прилагане на течни продукти устройствата за регулиране на налягането трябва да поддържат постоянно работно налягане при постоянни обороти на помпата, за да се гарантира темп на прилагане със стабилен обем. Допълнителното оборудване за дозиране или впръскване на продукти за растителна защита трябва да функционира точно и правилно.

7.Тръби и маркучи

Тръбите и маркучите трябва да са в добро състояние, за да се избегне нарушаване на потока на продукта или случайно разливане в случай на неизправност. Тръбите и маркучите не трябва да бъдат прегънати, прекомерно износени или в положение, което би позволило разтягане.

8.Филтриране (при оборудване за прилагане на течни продукти)

За да се избегне турбулентност и хетерогенност в моделите на пръскане, трябва да има филтри в добро състояние, а размерът на отворите на филтрите да съответства на размера на дюзите, монтирани върху пръскачката, и да е подходящ за тях. Когато е приложимо, системата за отчитане на запушването на филтрите трябва да функционира правилно.

9.Щангова пръскачка (при оборудване за прилагане на продукти за растителна защита чрез щанги във вертикално или хоризонтално положение, разположени в близост до обработваните растения или материали)

Щангата трябва да е в добро състояние и да е стабилна във всички посоки. Системите за закрепване и настройка и устройствата за намаляване на нежелани движения и за балансиране на наклони трябва да функционират правилно.

10.Дюзи/отвори (при оборудване за разпространение на течни продукти)/отвори (при използване на твърди продукти)

Дюзите и отворите трябва да функционират правилно. Дебитът на всяка отделна дюза и отвор не трябва да се отклонява значително от данните в таблиците за дебита, предоставени от производителя.

11.Разпределение

Когато е уместно, надлъжното, напречното и вертикалното (в случай на прилагане при вертикални култури) разпределение на продукта в целевата площ трябва да бъде равномерно.

12.Вентилатор (при оборудване, разпръскващо продукти за растителна защита с използване на въздух)

Вентилаторът трябва да е в добро състояние и да гарантира стабилна и надеждна въздушна струя.

13.Почистване

Ако има системи за изплакване/почистване на изпразнени контейнери, например монтирани върху индукционните бункери на оборудването за прилагане, те трябва да работят надеждно. Освен това, ако има устройства за почистване на резервоарите, устройства за външно почистване, устройства за почистване на индукционните бункери и устройства за вътрешно почистване на цялото оборудване за прилагане, те трябва да функционират правилно.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ФОРМУЛЯР ЗА УВЕДОМЛЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ VI,
посочено в член 35

МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ХАРМОНИЗИРАНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РИСКА НА РАВНИЩЕТО НА СЪЮЗА И НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ

РАЗДЕЛ 1

Хармонизирани показатели за риска

Методиката за изчисляване на хармонизираните показатели за риска — както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, е посочена в раздели 2—4 от настоящото приложение. Макар методиката за показателите на Съюза и за националните показатели да е една и съща, в първия случай тя се основава на статистическите данни за целия Съюз, а във втория — на националните статистически данни. Тези показатели се изчисляват ежегодно.

РАЗДЕЛ 2

Хармонизиран показател за риска № 1: хармонизиран показател за риска, основан на опасността, въз основа на количествата активни вещества, пуснати на пазара в продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009

1.Този показател се основава на статистическите данни за количествата активни вещества, пуснати на пазара в продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, предоставени на Комисията (Евростат) съгласно приложение I към Регламент (ЕО) № 1185/2009. Тези данни са категоризирани в 4 групи.

2.При изчисляването на хармонизирания показател за риска № 1 се прилагат следните общи правила:

а)хармонизираният показател за риска № 1 се изчислява въз основа на категоризацията на всички активни вещества в 4-те групи, посочени в таблица 1;

б)активните вещества в група 1 са тези, изброени в част Г от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011;

в)активните вещества в група 2 са тези, изброени в части А и Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011;

г)активните вещества в група 3 са химически активните вещества, които са одобрени като кандидати за замяна в съответствие с член 24 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са изброени в част Д от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011, или които са изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408;

д)активните вещества в група 4 са тези, които не са одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и поради това не са включени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011;

е)прилагат се тегловните коефициенти, посочени в ред iii) от таблица 1.

3.Хармонизираният показател за риска № 1 се изчислява чрез умножаване на годишните количества активни вещества в продукти за растителна защита, пуснати на пазара за всяка група в таблица 1, по съответния тегловен коефициент за опасността, посочен в ред iii), след което резултатите от тези изчисления се сумират.

Таблица 1

Категоризация на активните вещества и тегловни коефициенти за опасността за целите на изчисляването на хармонизирания показател за риска № 1

4.Базовото равнище на хармонизирания показател № 1 се определя на 100 и е равно на средния резултат от горепосоченото изчисление за периода 2011—2013 г.

5.Резултатът от изчислението на хармонизирания показател за риска № 1 се изразява по отношение на базовото равнище.

6.Комисията изчислява и публикува резултатите от хармонизирания показател за риска № 1 на равнището на Съюза в съответствие с член 35, параграф 2 от настоящия регламент за всяка календарна година и най-късно 20 месеца след края на годината, за която се изчислява хармонизираният показател за риска № 1.

7.Държавите членки изчисляват и публикуват резултатите от хармонизирания показател за риска № 1 на национално равнище в съответствие с член 35, параграф 3 от настоящия регламент за всяка календарна година и най-късно 20 месеца след края на годината, за която се изчислява хармонизираният показател за риска № 1.

РАЗДЕЛ 3

Хармонизиран показател за риска № 2: хармонизиран показател за риска въз основа на броя на разрешенията, предоставени по член 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009

1.Този показател се основава на броя на разрешенията, предоставени за продукти за растителна защита по член 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, за които Комисията е била уведомена в съответствие с член 53, параграф 1 от посочения регламент. Тези данни са категоризирани в 4 групи.

2.При изчисляването на хармонизирания показател за риска № 2 се прилагат следните общи правила:

а)хармонизираният показател за риска № 2 се основава на броя на разрешенията, предоставени по член 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и се изчислява въз основа на категоризацията на активните вещества в 4-те групи, посочени в таблица 2 от настоящия раздел;

б)активните вещества в група 1 са тези, изброени в част Г от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011;

в)активните вещества в група 2 са тези, изброени в части А и Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011;

г)активните вещества в група 3 са химически активните вещества, които са одобрени като кандидати за замяна в съответствие с член 24 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са изброени в част Д от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011, или които са изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408;

д)активните вещества в група 4 са тези, които не са одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и поради това не са включени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011;

е)Прилагат се тегловните коефициенти от ред iii) в таблица 2 от настоящия раздел.

3.Хармонизираният показател за риска № 2 се изчислява чрез умножаване на броя на разрешенията, предоставени за продукти за растителна защита по член 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 за всяка група, посочена в таблица 2, по съответния тегловен коефициент за опасността, посочен в ред iii), след което резултатите от тези изчисления се сумират.

Таблица 2

Категоризация на активните вещества и тегловни коефициенти за опасността за целите на изчисляването на хармонизирания показател за риска № 2

4.Базовото равнище на хармонизирания показател за риска № 2 се определя на 100 и е равно на средния резултат от горепосоченото изчисление за периода 2011—2013 г.

5.Резултатът от изчислението на хармонизирания показател за риска № 2 се изразява по отношение на базовото равнище.

6.Комисията изчислява и публикува резултатите от хармонизирания показател за риска № 2 на равнището на Съюза в съответствие с член 35, параграф 2 от настоящия регламент за всяка календарна година и най-късно 20 месеца след края на годината, за която се изчислява хармонизираният показател за риска № 2.

7.Държавите членки изчисляват и публикуват резултатите от хармонизирания показател за риска № 2 на национално равнище в съответствие с член 35, параграф 3 от настоящия регламент за всяка календарна година и най-късно 20 месеца след края на годината, за която се изчислява хармонизираният показател за риска № 2.

8.Считано от 1 януари 2027 г. методиката за изчисляване на хармонизирания показател за риска № 2 се заменя с методиката за изчисляване на хармонизирания показател за риска № 2а, посочена в раздел 4 от настоящото приложение.

РАЗДЕЛ 4

Хармонизиран показател за риска № 2а: хармонизиран показател за риска въз основа на броя на разрешенията, предоставени по член 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и на площите, третирани съгласно тези разрешения

1.Този показател се основава на броя на разрешенията, предоставени за продукти за растителна защита по член 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и на обхвата на площите, третирани съгласно тези разрешения, за които Комисията е била уведомена в съответствие с член 53, параграф 1 от посочения регламент.

2.При изчисляването на хармонизирания показател за риска № 2а се прилагат следните общи правила:

а)хармонизираният показател за риска № 2а се основава на броя на разрешенията, предоставени по член 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и на обхвата на площите, третирани съгласно тези разрешения. Той се изчислява въз основа на категоризацията на активните вещества в 4-те групи, определени в таблица 3 от настоящия раздел;

б)третираните площи се посочват в хектари;

в)активните вещества в група 1 са тези, изброени в част Г от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011;

г)активните вещества в група 2 са тези, изброени в части А и Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011;

д)активните вещества в група 3 са химически активните вещества, които са одобрени като кандидати за замяна в съответствие с член 24 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са изброени в част Д от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011, или които са изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408;

е)активните вещества в група 4 са тези, които не са одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и поради това не са включени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011;

ж)прилагат се тегловните коефициенти от ред iii) в таблица 3 от настоящия раздел.

3.Хармонизираният показател за риска № 2а се изчислява чрез умножаване на броя на разрешенията, предоставени за продукти за растителна защита по член 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 за всяка група, посочена в таблица 3, по съответния тегловен коефициент за опасността, посочен в ред iii), и по площите, третирани съгласно тези разрешения, след което резултатите от тези изчисления се сумират.

Таблица 3

Категоризация на активните вещества и тегловни коефициенти за опасността за целите на изчисляването на хармонизирания показател за риска № 2а

4.Базовото равнище на хармонизирания показател за риска № 2a се определя на 100 и е равно на средния резултат от горепосоченото изчисление за периода 2022—2024 г.

5.Резултатът от изчислението на хармонизирания показател за риска № 2а се изразява по отношение на базовото равнище.

6.Комисията изчислява и публикува резултатите от хармонизирания показател за риска № 2а на равнището на Съюза в съответствие с член 35, параграф 2 от настоящия регламент. Това се прави за първи път през 2027 г., като се използват данните за календарните 2022—2025 г., а след това за всяка календарна година, най-късно 20 месеца след края на годината, за която се изчислява хармонизираният показател за риска № 2а.

7.Държавите членки изчисляват и публикуват резултатите от хармонизирания показател за риска № 2а на национално равнище в съответствие с член 35, параграф 3 от настоящия регламент. Това се прави за първи път през 2027 г., като се използват данните за календарните 2022—2025 г., а след това за всяка календарна година, най-късно 20 месеца след края на годината, за която се изчислява хармонизираният показател за риска № 2а.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 43, ПАРАГРАФ 2

(1)    Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно статистиката за пестициди (ОВ L 324, 10.12.2009 г., стр. 1).

(2)    Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 11.6.2011 г., стр. 1).

(3)    Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

(4)    Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).

(5)    Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1).

(6)    Регламент (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно статистиката за пестициди (ОВ L 324, 10.12.2009 г., стр. 1).

(7)    Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).

(8)    Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

(9)    Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (OВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1).

(10)    Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 24).

(11)    Директива 2009/127/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2006/42/ЕО по отношение на машините за прилагане на пестициди (OВ L 310, 25.11.2009 г., стр. 29).

(12)    Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(13)    Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1).

(14)    Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на лични предпазни средства на работното място (трета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 393, 30.12.1989 г., стр. 18).

(15)    Директива 98/24/ЕО на Съвета от 7 април 1998 г. за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място (четиринадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 131, 5.5.1998 г., стр. 11).

(16)    Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества по време на работа (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 50).

(17)    Директива 2009/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работно оборудване по време на работа (Втора специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 260, 3.10.2009 г., стр. 5).

(18)    Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(19)    Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13).

(20)    Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).

(21)    Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).