Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Нова визия за завършване на изграждането на Икономическия и паричен съюз“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 353/06)

Докладчик: Judith VORBACH

Решение на Пленарната асамблея	24.1.2019 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	2.7.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	17.7.2019 г.
Пленарна сесия №	545
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	159/2/9

Преамбюл

Настоящото становище е част от пакета от две становища на ЕИСК по собствена инициатива, изготвяни паралелно:„Към по-издръжлива на сътресения и устойчива европейска икономика“и„Нова визия за завършване на изграждането на Икономическия и паричен съюз“. Пакетът е замислен като непосредствен принос към икономическата програма на Европейския парламент и Европейската комисия, чиито нови мандати започват през 2019 г. Налице е очевидна необходимост от нова европейска икономическа стратегия: положителен дискурс за бъдещото развитие на икономиката на ЕС в по-широкия свят, който да спомогне за укрепването на издръжливостта на ЕС на икономически сътресения и на устойчивостта на неговия икономически модел в икономически, социален и екологичен план, възстановявайки доверието, стабилността и споделения просперитет за всички европейски граждани. Въз основа на напредъка, постигнат през последните години, тази стратегия би могла да положи основите за по-нататъшна икономическа, фискална, финансова, социална и политическа интеграция, която е необходима за осъществяване на целите на европейския Икономически и паричен съюз.

Още през 2014 г. ЕИСК изготви становище относно завършване на изграждането на ИПС, в което беше направено разграничение между парично-финансов, икономически, социален и политически стълб. За отделните стълбове бяха изготвени допълнителни становища. В настоящото становище е запазена тази структура от четири стълба, за да бъде направен обзор на напредъка и слабостите във връзка с ИПС и накрая да бъде предложен списък от предложения за силен, приобщаващ и устойчив валутен съюз, които да бъдат представени на новата Комисия и на Европейския парламент. В обобщение ЕИСК призовава европейските институции и националните правителства да предприемат значително по-смели стъпки в рамките на реформата на ИПС, за да бъде изграден съюз, който е по-интегриран, по-демократичен и по-развит в социално отношение.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Вече са изминати важни етапи по пътя към завършване на изграждането на ИПС, но въпреки това все още е необходимо значително укрепване на неговите четири основни стълба. В това отношение трябва да се следи внимателно за баланса, тъй като пренебрегването на един или повече стълбове може да доведе до опасна нестабилност. Трябва да се обръща внимание и на предизвикателствата, създадени от изменението на климата. Освен това стълбовете са взаимнозависими: например социалното структуриране на икономическия стълб допринася за укрепването на социалния стълб и обратното. Някои конкретни мерки могат да се отнесат към различни стълбове.

1.2.

Въпреки че завършването на изграждането на ИПС е на дневен ред, по-нататъшният напредък е възпрепятстван от спорове между държавите членки относно посоката на развитие. Към влошените конюнктурни перспективи се добавят геополитическата несигурност и предстоящият Брексит. Други сериозни предизвикателства са и различията между държавите членки, неравномерното разпределение на доходите и богатството, климатичната криза и очакваните демографски промени.

1.3.

Устойчивостта на кризи е необходимо, но недостатъчно условие за завършване на изграждането на ИПС. Необходима е положителна визия, която да отразява съдържанието на член 3 от Договора за ЕС. В настоящата ситуация ЕИСК препоръчва следните приоритети: устойчив и приобщаващ растеж, намаляване на неравенствата, сближаване във възходяща посока, гарантиране на растеж на производителността и конкурентоспособността в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, добри условия за бизнес и инвестиции, качествени работни места и добро заплащане, борба с бедността и социалното изключване, стабилни и устойчиви публични финанси, стабилен финансов сектор и изпълнение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) за 2030 г. и целите на Парижкото споразумение.

1.4.

Препоръките на ЕИСК по отношение на основните стълбове на ИПС по-конкретно:

1.4.1.

Стабилен парично-финансов стълб като основа за развитие на икономиката като цяло — ЕЦБ: укрепване на нейната стабилизираща роля, както и запазване на нейната независимост;— — решителни стъпки за завършване на изграждането на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари при следните приоритети: стабилизиране с цел създаване на доверие, ефективно управление, балансирано споделяне и намаляване на рисковете с цел избягване на ново обременяване на публичните бюджети в случай на криза, отчитане на социалните последици от регулирането, социална балансираност, включване на целите в областта на климата, защита на потребителите; — банков съюз: гарантиране на Единния механизъм за преструктуриране и на прилагане на ЕСЗД, възобновяване на дебата по структурните реформи и паралелните банки; — съюз на капиталовите пазари: определяне на приоритетите, а именно подобряване на надзора, създаване на рейтингова агенция на ЕС, „сигурен актив“, стъпки за сближаване на правилата за несъстоятелност; — засилване на международната роля на еврото на основата на стабилен, икономически силен и социално справедлив ИПС.

1.4.2.

Силен икономически стълб като основа за просперитет и социален напредък — укрепване на икономическия стълб за постигане на баланс между държавите и насърчаване на растежа, производителността и конкурентоспособността; — балансираност на мерките, свързани с предлагането и търсенето, което понастоящем означава повишаване на търсенето, посредством включването на набор от социални показатели в европейския семестър, засилване на системите за колективно договаряне на възнагражденията и автономията на социалните партньори, бързо осъществяване на Европейския орган по труда, както и прилагане на „златното правило“ за инвестициите по начини, които не застрашават средносрочната финансова и фискална стабилност; — създаване на фискален капацитет на еврозоната, финансиран от общи дългови инструменти и обвързване на плащанията с укрепването на икономическата и социалната структура. Настоящите предложения трябва да се разглеждат само като първи стъпки; — мерки за ограничаване на нелоялната данъчна конкуренция, както и за недопускане на данъчни измами и избягването на данъци.

1.4.3.

прилагане на социалния стълб като основа за социален и обществен напредък — социални минимални стандарти в държавите членки с високо равнище на закрила; — усилия за постигане на справедлив баланс между здрава икономическа основа и силно социално измерение; — разширяване на дебата относно финансов министър на ЕС с равнопоставен еквивалент на министър на ЕС на социалната и трудовата политика.

1.4.4.

Политически стълб като основа за демокрация, солидарност и единство — засилване на участието на Европейския парламент, както и на социалните партньори и други организации на гражданското общество при вземането на важни социални и икономически решения; — солидарни и единни действия като основа за просперитет и мир в ЕС и за политическа и икономическа значимост на ЕС в глобален контекст; — бързо присъединяване към еврозоната на онези държави от ЕС, които все още не са част от нея.

2.   Завършване на изграждането на ИПС — достижения, предизвикателства и цели

2.1.

Вече са изминати важни етапи по пътя към завършване на изграждането на ИПС и понастоящем се отбелязват значителни общи достижения в тази област. През 2015 г. в доклада на петимата председатели бяха представени амбициозни планове за задълбочаване на ИПС. През юни 2019 г. Комисията представи документ, озаглавен „Задълбочаване на икономическия и паричен съюз в Европа: равносметка на постигнатото четири години след доклада на петимата председатели“ (1), в които направи преглед на постигнатия оттогава напредък и отправи призив за по-нататъшни действия от страна на държавите членки. ЕИСК се присъединява към това искане. Въпреки това все още е налице голяма необходимост от действия както по отношение на финансовия и икономическия, така и на социалния и демократичния стълб. ЕИСК обръща особено внимание на необходимостта да се постигне баланс между всички области, тъй като между тях съществуват и многостранни взаимодействия.

2.2.

Независимо от това, че всички държави членки са заинтересовани от запазване на еврото, спорове между тях относно посоката на развитие спъват по-нататъшното задълбочаване. Те се дължат на противоречие по отношение на споделяните рискове, свързани с трансгранични трансфери или солидарна отговорност. Обратен на това е подходът за намаляване на рисковете, при който наложителните промени са отговорност на отделните държави, като икономическа устойчивост следва да се постигне посредством структурни преобразувания. Фокусирането върху тези различия обаче няма да доведе до нищо, тъй като съществуват и различни партийни и обществени гледни точки. За да бъде завършено изграждането на ИПС обаче, е необходимо виждане отвъд различните интереси и схващания, тъй като солидарността и готовността за постигане на компромис са необходима основа за добро съвместно бъдеще в Европа.

2.3.

Сегашната икономическа среда е предизвикателство. След продължилата дълго фаза на криза икономиката започна да се възстановява от 2014 г. насам, но през втората половина на 2018 г. отново се отбеляза забавяне. За това допринесоха редица фактори, като например световното отслабване на търговията и икономическото развитие, нерешените търговски конфликти, както и фактори на вътрешната несигурност, като например планираното излизане на Обединеното кралство от ЕС. В рамките на еврозоната поради зависимостта от външно търсене и специфични за държавите и секторите фактори затихването на икономическата динамика беше по-силно изразено. Очаква се слабото развитие на икономиката в ЕС да продължи (2). Сред бъдещите предизвикателства са климатичната криза, технологичните промени, протекционизмът и кибератаките, както и цифровите и криптовалутите. В неотдавнашен доклад на Европейската система за стратегически и политически анализ (ESPAS) се стига до заключението, че повишаването на световната температура, което наред с останалото ще бъде съпроводено от значително намаляване на производителността, е най-неотложният политически проблем на съвремието със значителни икономически и финансови последици (3).

2.4.

Въпреки че благодарение на сравнително високия брутен вътрешен продукт — на съвкупно равнище и на глава от населението — и повишаването на равнищата на заетост през последните години, в глобален мащаб ЕС като цяло се радва на благоденствие, социалните неравенства между регионите и държавите членки и в рамките на обществата се отразяват неблагоприятно на сближаването (4). 22 % от гражданите на ЕС са застрашени от бедност и социално изключване. В редица южноевропейски държави средните реални работни заплати за 2019 г. са по-ниски от 2009 г., което допринася за нарастваща реална разлика в нивото на социално-икономическо благополучие (5). На много места и разликата в заплащането между половете също все още е голяма, като висок дял от населението в трудоспособна възраст са работещи бедни или безработни. Що се отнася до разпределението на нетното частно богатство на домакинствата, ЕЦБ заключава, че в еврозоната съществува голямо неравновесие. Най-богатите 10 % притежават 51,2 % от нетното богатство (6). Това създава опасна почва за социални напрежения и сили на разцепление.

2.5.

Необходимо е да се подобри устойчивостта на кризи, но това не е достатъчно. За завършване на изграждането на ИПС е нужна положителна визия като залегналата в член 3 от Договора за ЕС. В него се споменават, наред с другото, насърчаването на конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и защитата на околната среда. В настоящата ситуация ЕИСК препоръчва следните приоритети: устойчив и приобщаващ растеж, намаляване на социалните и икономическите неравенства, сближаване във възходяща посока, гарантиране на растеж на производителността и запазване на конкурентоспособността в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, които включват и цели, които не са ограничават до БВП (7), добри условия за бизнес и инвестиции, качествени работни места и добро заплащане, борба с бедността и социалното изключване, стабилни и устойчиви публични финанси, стабилен финансов сектор и изпълнение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) за 2030 г. и целите на Парижкото споразумение. ЕИСК се позовава и на своето становище по собствена инициатива относно „Към по-издръжлива на сътресения и устойчива европейска икономика“.

3.   Парично-финансовият стълб — основа за икономическо развитие

3.1.

ЕИСК подчертава важното значение на стабилизиращата роля на ЕЦБ в случай на криза. Така например само оповестяването от страна на президента на ЕЦБ на готовността на банката при необходимост да изкупи държавни ценни книжа (програма за ОПТ) доведе до успокояване на пазарите. От 2015 г. насам програмата на банката за увеличаване на паричната маса, въведена за постигане на целевото равнище на инфлацията, доведе до допълнително спадане на лихвите, което улесни достъпа до ликвидни средства. Фактът, че понастоящем банките депозират пари в ЕЦБ въпреки отрицателните лихви, говори за необходимостта от развитие на икономическия стълб на ИПС. ЕИСК предлага освен това да бъде утвърдена ролята на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция. Независимостта на ЕЦБ следва да бъде гарантирана.

3.2.

Според проучване на ЕЦБ финансовият сектор в ИПС изпълнява задоволително функцията си да предоставя финансиране на МСП (8). Понастоящем МСП посочват като свои основни проблеми наличието на квалифицирани работници и опитни ръководни кадри, както и трудното намиране на клиенти, докато липсата на достъп до финансиране се разглежда като по-малък проблем. Предприятията в някои държави членки са засегнати в по-голяма степен от това, но и там се наблюдава успокояване на положението. Проучването се основава на извадка от 11 020 предприятия от еврозоната, 91 % от които имат наети до 250 служители. ЕИСК подчертава, че наличието на стабилна база за финансиране е важно и за големите предприятия.

3.3.

ЕИСК призовава настойчиво институциите на ЕС да положат последователни усилия за завършване на изграждането на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари и така да създадат основата за пълно преодоляване на финансовата криза и за установяване на устойчив ИПС, който отново се ползва с пълно доверие. При това трябва да бъде постигнат баланс между споделянето на рисковете и тяхното намаляване, така че по възможност в случай на криза да се избегне обременяване на публичните бюджети както на национално, така и на общностно равнище. Когато се приемат правилата за регулиране на финансовите пазари, предимство трябва да има ефективността пред сложността. Трябва да се вземат предвид и социалните последици от регулирането, а на защитата на потребителите трябва да се отдава по-голямо значение.

3.3.1.

В ЕС за разлика от САЩ финансирането чрез банково кредитиране има значително по-голям дял в сравнение с финансирането със собствен капитал. ЕИСК се обявява за диверсификация на източниците на финансиране и с това за споделяне на риска в по-голяма степен, което означава по-голяма тежест на финансирането чрез собствен капитал.

3.4.

Комитетът отбелязва напредъка в рамките на банковия съюз и подчертава положителната роля на Комисията. Въпреки това независимо от противоположните заявления, все още не е постигнато общо решение на държавите членки относно използването на Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) като предпазен механизъм за Единния механизъм за преструктуриране. Държавите членки многократно са отхвърляли и други стъпки за въвеждане на единната схема за застраховане на влоговете (ЕСЗД), която е спешно необходима.

3.4.1.

ЕИСК счита, че е повече от наложително да се определи конкретен график за прилагането на ЕСЗД (9). Комитетът препоръчва в хода на въвеждането на ЕМС като предпазен механизъм за Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) като съпътстваща мярка да се засили ЕМП, да бъдат опростени по социално устойчив начин необслужваните кредити и да се въведат строги минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ) (10). Освен това в рамките на банковия съюз трябва да продължат да се прилагат последователно и мерки срещу изпирането на пари (11). Дебатът относно структурната реформа на банките трябва да бъде възобновен, като целта е рисковете да бъдат сведени до приемливо ниво. ЕИСК смята, че трябва да се обърне по-голямо внимание и на необходимостта от регламентиране на паралелните банки.

3.4.2.

ЕИСК отново отправя своето предишно искане подобряването и укрепването на стълбовете на банковия съюз да бъдат свързани с изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и Парижкото споразумение за климата. По отношение на капиталовите изисквания трябва да се предвиди по-изгодно третиране на екологосъобразните инвестициите и възможност за различни опростени, включително дългосрочни заеми, особено за енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и т.н.

3.5.

Завършването на изграждането на съюза на капиталовите пазари допринася за смекчаване на шоковете и за насърчаване на инвестиционната дейност на предприятията, а по този начин — и за по-голяма конкурентоспособност (12). За разлика от банковия съюз, който се основава на ясно определени стълбове, съюзът на капиталовите пазари обхваща значителен брой различни инициативи като Директивата за пазарите на финансови инструменти, Директивата за платежните услуги или общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване (ОЕПЛПО). Трудно е да се направи цялостна крайна оценка, но ЕИСК препоръчва следните формални принципи. Първо, необходимо е фокусът да бъде поставен върху ключовите проекти. Приоритет трябва да се отдаде на подобряването на надзора. Комисията би трябвало да възобнови и дебата за създаване на рейтингова агенция на ЕС. По отношение на създаването на „сигурен актив“ ЕИСК очаква с интерес предложение на Комисията. На второ място, следва да се положат усилия за уеднаквяване на правилата, уреждащи несъстоятелността и корпоративното данъчно облагане. Във връзка с това ЕИСК приветства стъпките към обща основа за облагане с корпоративен данък, като същевременно се вземат подходящи мерки за борба с нелоялната данъчна конкуренция.

3.6.

ЕИСК приветства инициативата за засилване на международната роля на еврото, която понастоящем е втората по значимост валута след щатския долар. За целта Европейската комисия препоръчва завършване на изграждането на ИПС и на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари, както и допълнителни инициативи във финансовия сектор и засилено използване на еврото в областите енергетика, суровини и транспорт, а също така и ЕС да изразява единна позиция по стратегически и икономически въпроси. Според ЕИСК тези мерки съвсем не са достатъчни. Социалното сближаване, икономическата конвергенция във възходяща посока и мощ, както и насърчаването на конкурентоспособността и иновациите също създават необходимата основа за успешно развитие, а с това и за по-важна международна роля на еврото. ЕИСК се позовава на своето становище „Към укрепване на международната роля на еврото“.

4.   Икономическият стълб — основа за просперитет и социален напредък

4.1.

Паричната политика на ЕЦБ действа по еднакъв начин във всички държави от еврозоната. В същото време е възможно външнотърговските дисбаланси да се засилят, а държавите да се намират в различни фази на икономическия цикъл и способността им да устояват на шокове да е различна. В същото време инструментите на националната политика на паричния и валутния курс не са на разположение на държавите от еврозоната. Поради това е необходимо да се укрепи икономическият стълб, за да се насърчат инвестициите в устойчив растеж, потреблението, производителността и конкурентоспособността. За целта са необходими мерки за уравновесяване на предлагането и търсенето. За 2019 г. и след това Комисията очаква положителни ефекти върху растежа от частното потребление и инвестициите (13). ЕИСК препоръчва засилване на тези стимули.

4.2.

Европейският семестър играе важна роля за постигането на макроикономическо сближаване. ЕИСК приветства намерението на Комисията да включи с по-голяма тежест предвидения набор от социални показатели в Европейския стълб на социалните права. Социалната сигурност повишава доверието в едно финансово обезпечено бъдеще и се отразява положително на съвкупното търсене. ЕИСК предлага Европейският семестър да се използва и за предложения за прилагане на допълнителни критерии за устойчивост с цел преодоляване на социалните неравенства и справяне с изменението на климата.

4.3.

Наличието на достатъчна платежоспособност зависи от наличието на работни места с добро заплащане. Това обаче се затруднява от факта, че се наблюдава тенденция за изоставане на ръста на средните реални работни заплати спрямо производителността (14). Затова ЕИСК препоръчва укрепване на системите за колективно договаряне на възнагражденията и автономията на социалните партньори. За да се гарантира лоялна конкуренция, е необходимо съществуващите минимални стандарти да се прилагат за всички служители. Освен това следва да се проучи възможността за идентифициране на наличните инструменти и създаването на рамка на равнището на ЕС за подкрепа и насоки във връзка с усилията на държавите членки за разработване на системи за минимален доход. Бързото осъществяване на планирания Европейски орган по труда е важна стъпка в борбата с нелоялната конкуренция.

4.4.

Инвестициите в социални жилища, образование, научни изследвания, цифровизация, действия в областта на климата, устойчива мобилност и енергия от възобновяеми източници са не само стимули за икономиката и важен инструмент в икономическия цикъл, но и осигуряват производствени мощности за бъдещо благополучие и конкурентоспособност (15). Въпреки че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) е стъпка в правилната посока, необходими са още много действия. Така например публичните нетни инвестиции като процент от БВП в еврозоната остават трайно около нулевото равнище. Важна стъпка в това отношение е подобряването на фискалното управление.

4.5.

Възможности за действие в тази област съществуват и без да е необходима промяна на първичното право. В ДФЕС като първостепенна цел на икономическата политика на ЕС се определя ценовата стабилност. Тази цел обаче трябва да се постигне на основата на балансиран икономически растеж, конкурентоспособна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и като се постига високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Така формулираният икономически подход позволява да бъдат отчетени компонентите на предлагането и търсенето, така че пактът за стабилност да бъде едновременно и пакт за растеж. За да не се допуска освобождаване от отговорност на държавите членки в това отношение, беше поставена по-тясна рамка и с фискалния пакт, както и с т.нар. пакет от два и от шест акта за икономическо управление. В този контекст ЕИСК препоръчва да се въведе „златното правило“ за публичните инвестиции по начини, които не застрашават средносрочната финансова и фискална стабилност (16). То би спомогнало да се гарантира стабилно определяне на бъдещите публични инвестиции на необходимото ниво в съответствие с правилата за изчисляване на дефицита.

4.6.

За да завърши изграждането на ИПС, е необходим общ фискален капацитет за еврозоната. ЕИСК се обявява за общ бюджет на еврозоната, който може да се финансира от общи дългови инструменти. Освен това трябва да бъде подновен дебатът за европейски финансов и икономически министър (17), който трябва да се отчита и на Европейския парламент. ЕИСК подчертава, че плащанията трябва да бъдат свързани с укрепването на икономическата и социалната структура. В това отношение е необходимо определение за понятието „структурни реформи“. За мерките по многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. (18) (МФР) трябва да се поясни отношението спрямо структурните и инвестиционните фондове.

4.6.1.

Комисията предлага Европейска функция за стабилизиране на инвестициите като част от многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., която ще се прилага при специфични шокове в отделните държави. Предвидените средства в размер на 30 милиарда евро обаче са напълно недостатъчни, за да се породи стабилизиращо действие. Освен това ЕИСК изразява своето съжаление, че на срещата на върха на държавите от еврозоната през декември 2018 г. не беше обсъдена тази форма на стабилизиращ елемент. За сметка на това беше оповестено, че ще бъдат съгласувани характеристиките на бюджетен инструмент за сближаване и конкурентоспособност (19). Комисията отправи призив за това преди срещата на върха на държавите от еврозоната през юни 2019 г. и изтъкна готовността си да представи ново законодателно предложение (20). ЕИСК вижда в това евентуално пристъпване към бюджет на еврозоната и ще разгледа този планиран инструмент от гледна точка на неговите икономически и социални последици.

4.6.2.

Като друга форма на фискален капацитет на ИПС (пре)застраховането за безработица се използва за референтна основа, чието финансиране би могло да се осигури в дългосрочен план съобразно критерии, които предстои да бъдат определени. В случай на икономически шок чрез него ще бъде възможно да се смекчат отрицателните последици от кризата. Освен това е необходимо да бъдат засилени националните автоматични стабилизатори, като например националните системи за осигуряване за безработица. ЕИСК счита, че трябва да бъде доразвита идеята за създаване на подходящи принципи за националните системи за осигуряване за безработица. Това би могло да доведе до реално подобряване на условията на живот и труд, а освен това би засилило националните автоматични стабилизатори.

4.6.3.

Планирано е също и изменение на договора за ЕМС, за което Комисията също така отправя призив към държавните и правителствените ръководители. Наред с общия предпазен механизъм за Единния механизъм за преструктуриране трябва да се извършат промени наред с другото и в областта на превантивното предоставяне на заеми, както и по отношение на гарантирането на подходящо ниво на обвързаност с предварителни условия. Предвидени са и нови ред и условия за сътрудничество между ЕМС и Комисията (21). ЕИСК предупреждава да не се търси по-голямо предварително обвързване на превантивното предоставяне на заеми, което би отслабило стабилизиращата цел на този инструмент.

4.7.

При завършване на изграждането на ИПС не трябва да се пренебрегва и данъчната политика. В рамките на ЕС загубите от несъбрани данъци могат да достигат 825 млрд. евро годишно (22). Например, свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби в ЕС от страна на многонационалните дружества се оценяват в размер на 50—70 млрд. евро или 0,3 % от БВП на ЕС преди въвеждането на всеобхватните мерки за борба с избягването на данъци. (23) Отклонението от данъчно облагане обаче продължава да бъде важен проблем, за който трябва да се намери решение. В същото време данъчното облагане и социалните вноски върху труда в Европа са най-високите в света. Борбата с агресивното данъчно планиране и отклонението от данъчно облагане, както и премахването на специалните договорености на правителствата и данъчните органи (24), които биха могли да бъдат разглеждани като характеристики на данъчни убежища, могат да предотвратят загуби от несъбрани данъци и да създадат по-широка основа за публични инвестиции за развитие на социалната инфраструктура и за смекчаване на изменението на климата, както и за устойчиво стабилизиране на реалната икономика и на финансовия сектор.

4.7.1.

ЕИСК отбелязва с голям интерес съобщението на Комисията за прилагане на клаузата за преход по член 48, параграф 7 от ДЕС в данъчната политика и други области. Това би улеснило евентуална реформа, насочена към вземането на решения с квалифицирано мнозинство. Освен това трябва да продължат последователно инициативите за намаляване на данъчните измами и за предотвратяване на нелоялната конкуренция в областта на корпоративното облагане. ЕИСК препраща към становището си относно „Заплахи и пречки пред единния пазар“ (25). ЕИСК приветства предложението определени данъци, включени в МФР, да постъпват пряко в бюджета на ЕС, за да се увеличат собствените средства.

5.   Социалният стълб — основа за социален и обществен напредък

5.1.

Устойчивото структуриране на парично-финансовия и икономическия стълб засилва и социалния фундамент на ИПС. В досегашното изложение бяха разгледани и няколко елемента, укрепващи и социалния стълб. Например с включването на набор от социални показатели в европейския семестър критериите като сближаване във възходяща посока по отношение на минималните доходи или минималните работни заплати и намаляване на безработицата (сред младежите) следва да бъдат допълнително укрепени.

5.2.

ЕИСК счита, че подобряването и прилагането на социалните минимални стандарти в държавите членки въз основа на обща европейска рамка с високо ниво на закрила може да има съществен принос за социалното сближаване във възходяща посока. ЕИСК отбелязва, че социалното сближаване във възходяща посока за подобряване на условията на живот и труд следва да се основава на устойчив растеж, качествени работни места и конкурентна бизнес среда и би могло да се подобри посредством справедлив баланс между здрава икономическа основа и силно социално измерение.

5.3.

Трябва да се постигне баланс между социалните и финансовите въпроси. Така например дебатът относно европейски министър на икономиката и финансите следва да бъде допълнен с дебат относно европейски министър на труда и социалната политика, който да разполага с достатъчно ресурси и наред с другото да отговаря за наблюдението на европейския стълб на социалните права.

6.   Политическият стълб — основа за демокрация, солидарност и единство

6.1.

Нарастващото икономическо неравенство, загубата на благосъстояние и негативните очаквания за бъдещето могат да играят ключова роля в бъдеще за оценката на ЕС от страна на гражданското общество. Ето защо според ЕИСК укрепването на другите три стълба, в съответствие с предложенията, описани по-горе, е важно и необходимо условие и за стабилизирането на политическия стълб. Това е от съществено значение за повишаване на доверието на гражданите в ЕС.

6.2.

За съжаление Европейският парламент и социалните партньори в рамките на европейския семестър не са включени в достатъчна степен в процедурата при дефицит или в рамките на мерките по линия на ЕМС. Това също действа като катализатор на центробежните сили, тъй като преценката дали дадена държава например нарушава критериите във връзка с дефицита и какви структурни реформи трябва да се провеждат, има последици върху разпределението на богатството и социалната политика. ЕИСК призовава настоятелно за широко участие на Европейския парламент, но и на националните парламенти, социалните партньори и други организации на гражданското общество при вземането на важни икономически и социално-политически решения. Само по този начин се гарантира, че наред с интересите на националните държави съответно отражение намират и различните гледни точки на партиите и гражданското общество.

6.3.

Понастоящем само 19 от 28-те държави — членки на ЕС, участват в еврозоната. За да завърши изграждането на ИПС обаче, е необходимо да бъдат приети и онези държави, които досега не са част от еврозоната. Това трябва да бъде направено възможно най-скоро, като и самите държави трябва да предприемат решителни стъпки. Мнозинството от гражданите на държавите — членки на ЕС, извън еврозоната смятат, че единната валути има положително въздействие върху икономиката (26).

6.4.

ЕИСК припомня важната роля на осъществяването на общ подход и заемането на единна позиция на държавите — членки на ЕС, включително и в геополитическия контекст. Солидарността, способността да се правят компромиси и сътрудничеството са основа за благоденствие и мир в рамките на ЕС, както и за международната значимост и конкурентоспособност на Съюза. Това се отнася преди всичко за структурирането на социалната и икономическата политика. Поради това ЕИСК призовава Съвета и Комисията да представят амбициозна пътна карта за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз. Това ще създаде сигурност и доверие и ще положи основата за положително икономическо и социално бъдеще на ЕС.

---

(1)  https://ec.europa.eu/info/publications/deepening-emu-taking-stock-four-years-after-five-presidents-report_en

(2)  https://ec.europa.eu/info/publications/european-economic-forecast-spring-2019_en

(3)  Европейска система за стратегически и политически анализ (ESPAS), Global Trends to 2030, Challenges and Choices for Europe (Глобални тенденции до 2030 г., Предизвикателства и варианти за избор пред Европа), април 2019 г., https://espas.secure.europarl.europa.eu/orbis/node/1362

(4)  https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/european-semester_thematic-factsheet_addressing-inequalities_bg.pdf

(5)  Европейска конфедерация на профсъюзите (ETUC), Benchmarking Working Europe 2019 (Сравнителен анализ на трудова Европа през 2019 г.).

(6)  Европейска централна банка, Проучване за финансите и потреблението на домакинствата: резултати от втората вълна, №18 / декември 2016 г.

(7)  Становище на ЕИСК ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 35.

(8)  Европейска централна банка, Проучване относно достъпа до финанси на предприятията в еврозоната, от април до септември2018 г., ноември 2018 г.

(9)  Становище на ЕИСК ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 46.

(10)  Договорености за реформата на Европейския механизъм за стабилност, 4.12.2018 г.

(11)  Доклад на Еврогрупата до лидерите от ЕС относно задълбочаването на ИПС, 4.12.2018 г.

(12)  Съюз на капиталовите пазари.Принос на Комисията към заседанието на Европейския съвет СКП (21—22 март 2019 г.).

(13)  https://ec.europa.eu/info/publications/european-economic-forecast-spring-2019_en

(14)  Европейска комисия, Годишен обзор на растежа 2019 т.

(15)  IMF direct, 2014 г.; OECD Economic Outlook (Икономически прогнози на ОИСР), юни 2016 г.

(16)  Truger, Achim (2018 г.): Fiskalpolitik in der EWU. Reform des Stabilitäts-und Wachstumspakts nicht vergessen! (Данъчната политика в ИПС. Да не забравяме реформата на Пакта за стабилност и растеж!) WISO direkt, Фондация „Фридрих Еберт“, Бон.

(17)  COM(2017) 823 final.

(18)  COM(2018) 321 final.

(19)  Изявление от срещата на върха на държавите от еврозоната, 14.12.2018 г.

(20)  https://ec.europa.eu/info/publications/deepening-emu-taking-stock-four-years-after-five-presidents-report_en

(21)  Договорености за реформата на Европейския механизъм за стабилност, 4.12.2018 г.

(22)  Доклад на Richard Murphy за Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент http://www.taxresearch.org.uk/Documents/EUTaxGapJan19.pdf

(23)  становище на ЕИСК ECO/491 — Данъчно облагане — гласуване с квалифицирано мнозинство, все още непубликувано.

(24)  Решение на Комисията SA.38375 (Люксембург/Fiat Finance), SA.38374 (Нидерландия/Starbucks), SA 38373 (Ирландия/Apple), SA 38944 (Люксембург/Amazon).

(25)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 8 (параграф 3.6 Данъчна политика).

(26)  https://agenceurope.eu/en/bulletin/article/12271/23