18.10.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 350/5

---

Тълкувателно съобщение на Комисията относно придобиването на земеделска земя и правото на Европейския съюз

(2017/C 350/05)

Законите в някои държави членки гарантират закрила на земеделската земя. Тъй като тя е оскъден и особен актив, придобиването на земеделска земя често е подчинено на определени условия и ограничения. Съществуващите в няколко държави — членки на ЕС, подобни национални закони за поземлената собственост преследват най-различни цели — като се започне от запазване на селскостопанското използване на земеделската земя и се стигне до ограничаване на нейната концентрация. Общата им характеристика е, че имат за цел предотвратяването на прекомерно спекулативните сделки със земи. Някои от притесненията, залегнали в основата на тези закони, в частност онези от тях, които са свързани с концентрацията на земята и спекулативните сделки, отскоро придобиха още по-голямо значение в политическия дневен ред. На 27 април 2017 г. Европейският парламент прие доклад относно концентрацията на земеделска земя и достъпа на земеделските стопани до земята (1).

Придобиването на земеделска земя попада в обхвата на правото на ЕС. Инвеститорите в рамките на ЕС се ползват от основните свободи, и преди всичко от свободното движение на капитали и свободата на установяване. Тези свободи са неразделна част от вътрешния пазар, където стоки, хора, услуги и капитал могат да се движат свободно. Вътрешният пазар обхваща и селското стопанство (2). Наскоро Комисията подчерта, че Общата селскостопанска политика (ОСП) се стреми да допринесе за изпълнението на нейните десет приоритета, сред които е и изграждането на по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар (3). В същото време правото на ЕС признава и специфичното естество на земеделската земя. Договорите позволяват да се налагат ограничения на чуждестранните инвестиции в земеделска земя, когато те са пропорционални на целта за защита на легитимните обществени интереси, като предотвратяване на прекомерно спекулативните сделки със земя, поддържане на населението в селските райони или подкрепа и развитие на жизнеспособно селско стопанство. Това става ясно от съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съд на ЕС). Противно на останалите основни свободи, залегнали в Договора, свободното движение на капитали — заедно с възможните законови ограничения, установени от Съда на ЕС — се разпростира и върху инвеститорите от трети държави. Поради това с настоящото тълкувателно съобщение са обхванати както придобиванията на земеделска земя в рамките на ЕС, така и тези извън ЕС.

Настоящото тълкувателно съобщение на Комисията се отнася до ползите и предизвикателствата, свързани с чуждестранните (4) инвестиции в земеделска земя (1). Освен това то очертава приложимото право на ЕС (2), както и относимата съдебна практика на Съда на ЕС (3). И накрая, в съобщението са изведени някои изводи от общ характер от съдебната практика относно начините за защита на легитимните обществени интереси в съответствие с правото на ЕС (4). Следователно целта на съобщението е да допринесе с информация за дебата относно чуждестранните инвестиции в земеделска земя, да подпомогне държавите членки, които са в процес на адаптиране на своето законодателство или могат да пожелаят да направят това на по-късен етап, както и да спомогне за насърчаване на по-широкото разпространение на най-добрите практики в тази сложна сфера. Същевременно то представлява отговор на искането на Европейския парламент за публикуване на насоки относно начините за регулиране на пазарите на земеделска земя в съответствие с правото на ЕС (5).

1.   Придобиване на земеделска земя в ЕС

а)   Необходимостта от регулиране на пазарите на земеделска земя

Земеделската земя е особен актив. През 2012 г. Обединените нации призоваха държавите да гарантират отговорно управление на владението на земята. За тази цел Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) публикува „Доброволни насоки“ относно отговорното управление на правото на владение на земя (6). Насоките подчертават централното значение на земята „за осъществяването на правата на човека, постигането на продоволствена сигурност, изкореняването на бедността, осигуряването на устойчива прехрана, социалната стабилност, сигурността на настаняването, развитието на селските райони, както и за социалния и икономическия растеж“ (7). Земеделската земя заема почти половината от територията на ЕС, като е изложена на натиск от използване за неземеделски цели, а в определени периоди — и на нарастващо търсене на храни, енергия и биомаса. Всяка година Европа губи почвена покривка, чийто размер надхвърля площта на град Берлин, като причина за това е разрастването на градовете и на транспортната инфраструктура (8).

Някои национални конституции (9) и много национални закони за поземлената собственост гарантират специална закрила на земеделската земя. Закрилата на земеделската земя заема челно място в политическия дневен ред на редица държави, особено в последните години. От 2013 г. насам, и по-специално след изтичането на преходните периоди, предоставени по силата на договорите за присъединяване (10), Унгария, Словакия, Латвия, Литва, България, Румъния и Полша приеха закони за поземлената собственост, чиято цел е да се даде адекватен отговор на нежелателните развития на пазара на земя.

Към днешна дата особено належащо може да бъде регулирането на пазарите на земеделска земя в държавите, които през последните години преминаха през цялостни поземлени реформи (11). Реституцията и приватизацията на държавна земя вече са факт или все още са в ход в някои държави членки (12). Освен това цените на земеделската земя в тези държави членки са все още ниски в сравнение с други държави членки (вж. фигура 1 в приложението), въпреки увеличението, на което станахме свидетели през последното десетилетие (вж. фигура 2 в приложението) (13). В този контекст земеделските стопани дадоха израз на своите притеснения във връзка с възможен интерес към земеделската земя от страна и на други инвеститори.

Нормативната уредба в областта на продажбата на земя по принцип има за цел да съхрани земеделския характер на активите, правилното обработване на земята, жизнеспособността на съществуващите стопанства и гаранциите срещу спекулативните сделки със земя. За тази цел с подобни нормативни разпоредби често се въвежда изискване за административно разрешение за продажбата на земя и се оправомощават компетентните органи или агенции да възразяват срещу продажби, които противоречат на целите на нормативния текст. Това често може да се случи, когато се планира продажба на земя на неземеделски производител, въпреки че съществува местен земеделски стопанин, който се нуждае от земя и проявява интерес към продажбата. Компетентните органи могат да се намесят и ако счетат, че продажната цена е непропорционална на стойността на земята. Някои нормативни актове в областта на продажбата на земя дават на публичните органи или агенции право на изкупуване, което им позволява да препродават земята на друг купувач или да я отдават под наем или аренда в съответствие с целите на селскостопанската политика. Друг регулаторен подход за справяне с поземлената консолидация по места е предоставянето на право на изкупуване на определени категории заинтересовани страни, като наемателя или арендатора, или собственика на имота, разположен в съседство на продаваната земя (14).

б)   Ръстът на чуждестранните инвестиции продължава, но остава слаб

Размерът на чуждестранните инвестиции в земеделска земя в Европа изглежда ограничен. По-специално в ЕС-15 (15) входящите инвестиции в земеделска земя продължават да са рядко явление (16). Интересът на чуждестранните инвеститори е насочен повече към държавите от Централна и Източна Европа, където от 1989 г. насам селското стопанство претърпя забележителен преход с преминаването от държавни стопанства или кооперативи към частно земеделие в условията на пазарна икономика.

Да се получат надеждни данни за чуждестранните инвестиции, особено в земеделска земя, е трудна задача. Информацията, която Комисията е събрала въз основа на базата данни Land Matrix (17), показва например, че от 2004 г. насам чуждестранни инвеститори са придобили право на ползване или контрол върху приблизително 68 000 ha в България, 8 000 ha в Литва и 84 000 ha в Румъния. Делът на тези придобивания от общата обработваема земя по разчетни данни възлиза на 1,3 % в България, 2,3 % в Литва и 0,4 % в Румъния (18). В останалите държави от Централна и Източна Европа положението не изглежда много по-различно. Доколкото са налице, официалните статистически данни от Унгария и Полша или проучванията, обхващащи Словакия и Латвия, сочат, че чужденци притежават или контролират около 1 % от използваната обработваема земя (19).

При все това интересът на чуждестранните инвеститори към земеделската земя видимо нараства. Изглежда, че световната финансова криза, в частност, е оказала въздействие върху инвестициите в земеделска земя. Търсейки алтернативи във времена на сътресения на финансовите пазари, финансовите инвеститори са вложили средства в земеделска земя (20). През същия период за засилването на интереса на инвеститорите допринесоха притесненията, свързани с продоволствената сигурност, наред с програмите за производство на биогориво и биогаз (21).

в)   Придобиването на земеделска земя в политическия дневен ред

Опасенията, свързани с чуждестранните инвестиции в земеделска земя, не са нещо ново. Неотдавнашният ръст на инвестициите в земеделска земя обаче засили притесненията в някои държави членки. Първо, навлизането на чуждестранни инвеститори понякога се възприема като опит за изтласкване на местните земеделски стопани. Второ, отскоро съществува опасение от превръщането на обработваемата земя (която постоянно намалява) в плячка на спекуланти или безскрупулни инвеститори. Чуха се опасения във връзка с увеличаването на концентрацията на земя и на спекулативните сделки с нея, както и във връзка с отрицателното въздействие, което това оказва върху продоволствената сигурност, заетостта, околната среда, качеството на почвите и развитието на селските райони (22). Някои критици поставят под съмнение ползите от чуждестранните придобивания в ЕС и твърдят, че големите международни инвестиционни фондове и дружества лишават дребните и бедни земеделски производители от поземлени ресурси и спъват развитието на селските райони (23).

Европейските институции също взеха предвид тези опасения. На 21 януари 2015 г. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) излезе със становище относно „Заграбването на земи — тревожен сигнал за Европа и непосредствена заплаха за семейното земеделско производство“ (24). В него свободното движение на капитали се идентифицира като фактор за придобивания на земя, които той окачествява като „заграбване“.

Европейският парламент също прояви интерес към темата. Той поиска проучване относно „Мащабите на заграбването на земеделски земи в ЕС“, което беше публикувано през май 2015 г. (25) На 27 април 2017 г. Парламентът прие „Доклад относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?“ (26). В доклада вниманието се насочва към степента на концентрация на земеделска земя в ръцете на няколко земеделски и неземеделски предприятия и произтичащите от това рискове, като затруднен достъп на земеделските стопани до земеделска земя (особено на дребните и семейните земеделски стопанства). Ето защо Парламентът призовава за по-добър контрол на развитието на пазарите на земя. По-специално, той призовава Комисията да направи преглед на всички имащи отношение области на политиката, като например селско стопанство, финанси и инвестиции, „по отношение на това дали насърчават концентрацията на земеделска земя в ЕС или ѝ противодействат“. Освен това Парламентът призовава Комисията „да публикува ясен и изчерпателен набор от критерии“, „от които за държавите членки да става ясно кои мерки за регулиране на пазара на земя са разрешени“ по силата на европейското законодателство.

В по-широкия политически дневен ред като фактор с потенциал за въздействие се възприемат и някои други политики. В отговорите на неотдавнашната обществена консултация относно опростяването и модернизирането на ОСП като основен проблем за земеделските стопани бяха посочени редица въпроси, в т.ч. административните изисквания, поземлените разпоредби и по-специално високите цени на земеделската земя в някои държави членки. Освен това по-рано бяха изразени опасения във връзка с различията между държавите членки, що се отнася до равнищата на директните плащания — ситуация, която може би невинаги гарантира еднакви условия на конкуренция по отношение на достъпа до земеделска земя. В последната многогодишна финансова рамка (МФР за периода 2014—2020 г.) беше предвидено тези различия в преките плащания да бъдат преодолени посредством т.нар. външно сближаване на директните плащания, като този въпрос би могъл отново да привлече вниманието.

Освен това в контекста на придобиването на земеделска земя могат да бъдат от значение и други мерки на ЕС. Сред тях е Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (27), която наскоро влезе в сила. Директивата има за цел да повиши прозрачността относно действителните собственици на дружества и доверителна собственост, а това от своя страна би могло да разсее опасенията, на които понастоящем се реагира чрез налагане на ограничения за придобиване на земеделска земя в някои държави, където органите се страхуват, че прехвърлянето на дялове между притежаващи земеделска земя юридически лица може да се използва за заобикаляне на условията, наложени на приобретателите. Неотдавнашното предложение на Комисията за изменение на тази директива допълнително ще повиши прозрачността.

И не на последно място, що се отнася до инвеститорите от трети държави, наскоро публикуваното предложение на Комисията за създаване на рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции има за цел да осигури правна сигурност за държавите членки, които вече са въвели или желаят да въведат механизми за скрининг на преките инвестиции от трети държави, предвид изключителната компетентност на Съюза в областта на общата търговска политика, която включва преките чуждестранни инвестиции (28). С предложението се установява рамка за държавите членки, а в някои случаи — за Комисията, за преглед на преките инвестиции от трети държави в Европейския съюз, като същевременно се дава възможност на държавите членки да вземат под внимание своите индивидуални ситуации и национални обстоятелства с оглед защитата на съществени интереси от съображения, свързани с обществения ред или сигурността. Новите правила позволяват на държавите членки да приемат или запазят в сила подходящи механизми за преглед на преките чуждестранни инвестиции, при условие че бъдат изпълнени определени условия, предвидени в регламента (29).

г)   Ползите от чуждестранните инвестиции в добре регулираните пазари на земя

В своето изследване ФАО стига до заключението, че в световен мащаб чуждестранните инвестиции в селското стопанство носят ползи за националните икономики, местните общности и селскостопанския сектор, когато националните институции и правила предоставят подходящи стимули на всички участници на пазара (30). В рамките на Европа чуждестранните инвестиции също са важен източник за така необходимите капитали, технологии и знания и спомагат за подобряване на земеделската производителност и на качеството на продуктите (31).

Свободното движение на капитали е от решаващо значение за насърчаването на трансграничните инвестиции и за достъпа до финансиране на местните предприятия. Трябва да се отбележи, че стопанствата често се затрудняват да намерят финансови средства за необходимите инвестиции. Подобно на другите малки предприятия, малките земеделски стопанства се сблъскват с кредитни ограничения и има сигнали за недостатъчната капиталова обезпеченост на селското стопанство в редица държави (32).

Благоприятното въздействие на чуждестранните инвестиции беше конкретно посочено от многобройни проучвания, поръчани от Комисията, в които беше направен преглед на преходните периоди (33), както и от външни проучвания (34). Доколкото са позволени, чуждестранните инвестиции (например посредством отдаване на земя под наем или аренда, предприятия, правни субекти или инвестиции в хранително-вкусовата промишленост) доказано стимулират повишаването на производителността в селскостопанския сектор (35). Ето защо заключението, че чуждестранните инвестиции могат да добавят стойност по отношение на недостатъчно използваната земя и отново да превърнат изоставената земя в обработваема, изглежда справедливо. Подобни инвестиции могат освен това да подобрят достъпа на земеделските стопани до пазара, а също и условията на работа на селскостопанските работници. И накрая, чуждестранните инвестиции могат да увеличат потенциала за износ на селскостопански продукти.

д)   Правните действия на Комисията по отношение на наскоро приетите закони за поземлената собственост в някои държави членки

Неотдавнашните изменения на законодателството в Унгария, Словакия, Латвия, Литва, България и Румъния съвпадат с края на преходните периоди, по време на които договорите за присъединяване им позволяваха да ограничават закупуването на земеделска земя от инвеститори от ЕС.

С новите закони бяха премахнати ограниченията, предвидени в договорите за присъединяване. В същото време с тях бяха въведени някои ограничения, чиято заявена цел е ограничаване на концентрацията на земя и на спекулативните сделки с нея, поддържане на земеделските земи в добро и ефикасно състояние с оглед на използването им за земеделски цели, поддържане на селското население, справяне с раздробеността на земята или насърчаване на жизнеспособни средно големи стопанства. За тази цел въпросните закони обвързват придобиването на земя с определени условия. Сред тях са изискването за предварително административно одобрение, и по-специално изискването приобретателят на земеделската земя да я обработва сам, да притежава квалификация в областта на селското стопанство и да е пребивавал или да е развивал стопанска дейност в дадената държава. Освен това новите закони облагодетелстват определени категории приобретатели (като наематели, земеделски стопани от околността или местни жители) или забраняват продажбата на юридически лица.

Комисията признава, че гореспоменатите цели сами по себе си са обосновани. След като разгледа новите законодателни актове обаче тя изрази загриженост от факта, че някои от техните разпоредби нарушават основни принципи на ЕС, а именно свободното движение на капитали. По-конкретно според Комисията те дискриминират — не формално, а чрез практическите си последици — гражданите на други държави от ЕС или налагат други непропорционални ограничения, които са в състояние да окажат отрицателно въздействие върху инвестициите. По тази причина през 2015 г. Комисията започна процедури за установяване на неизпълнение на задължения срещу България, Унгария, Литва, Латвия и Словакия (36). Предвид факта, че никоя от тези държави не успя да разсее изразените опасения, на 26 май 2016 г. Комисията премина към втория и последен етап от процедурата преди евентуалното сезиране на Съда на ЕС (37).

2.   Приложимо законодателство на ЕС

Не съществува вторично европейско законодателство, което да третира въпроса за придобиването на земеделска земя. Държавите членки са компетентни и свободни да регулират своите пазари на земя. Правейки това обаче те трябва да спазват основните принципи, залегнали в Договора, и преди всичко основните свободи и недопускането на дискриминация въз основа на националност.

а)   Свободно движение на капитали и свобода на установяване

Правото на придобиване, ползване или разпореждане със земеделска земя попада в приложното поле на принципите на свободното движение на капитали, залегнали в членове 63 и сл. от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (38). По силата на тези разпоредби на Договора се предоставят права с изпълнителна сила както на инвеститора, така и на получателя на инвестицията. По правило са забранени всички ограничения на движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети държави. В съответствие с тълкуването на Съда на ЕС с термина „ограничение“ се означават всички мерки, които затрудняват инвестициите или които могат да ги възпрепятстват, затрудняват или да ги правят по-малко привлекателни (39).

Когато инвестициите в земеделска земя обслужват земеделски предприемачески дейности, те могат да бъдат обхванати и от правото на свободно установяване: по силата на член 49 от ДФЕС се забраняват всички ограничения върху свободата на установяване на граждани (юридически или физически лица) на държава членка на територията на друга държава членка за упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, като например стопанисване на земя.

Основен елемент, присъщ на всички основни свободи, е принципът на недискриминация на основата на националност. Той забранява както пряката, така и непряката дискриминация (скритите форми на дискриминация). Последната се отнася до национални разпоредби, свързани с упражняването на основните свободи, които, без да дискриминират изрично на основата на националност на практика, водят до равностоен резултат.

В член 345 от ДФЕС се посочва, че „Договорите по никакъв начин не засягат разпоредбите в държавите членки, отнасящи се до режима на собственост върху имущество“. Националните норми, уреждащи придобиването или използването на земеделско недвижимо имущество, се отнасят именно до вещните права; член 345 от ДФЕС обаче не изключва прилагането на основните свободи или други основни принципи на Договора. В постоянната си съдебна практика Съдът на ЕС отхвърля широкото тълкуване на член 345 от ДФЕС. Например в решението по делото Konle относно придобиването на недвижими имоти Съдът е пояснил по отношение на този член, който по онова време е бил член 222, че: „… въпреки че режимът на собственост върху имущество продължава да е въпрос от компетентността на всяка държава членка съгласно член 222 от Договора, от посочената разпоредба не следва, че съществуващите в държавите членки подобни режими се освобождават от задължението за спазване на основните норми на Договора“ (40). В резултат на това в член 345 от ДФЕС се запазва компетентността на държавите членки да вземат решения относно режима на собственост върху имущество, но при спазване на изискванията на правото на ЕС.

б)   Ограничаване на основните свободи и възможни обосновки

В общия случай национални мерки, които могат да затруднят упражняването на основните свободи, могат да бъдат разрешени само ако са изпълнени известен брой условия: мерките да не са дискриминационни, да са обосновани от по-висш обществен интерес, да са подходящи за постигане на търсената цел и да не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел, както и да не могат да бъдат заменени от по-малко ограничителни алтернативни средства (принцип на пропорционалност; за повече подробности, вж. точка 3б по-долу). Освен това националните мерки трябва да са съобразени с други общи принципи на правото на ЕС, като например правната сигурност.

Що се отнася по-специално до свободното движение на капитали, в член 65 от ДФЕС е предвидено, че тази свобода не накърнява определени права на държавите членки. Те включват правото да прилагат специфичните разпоредби на тяхното данъчно законодателство, да вземат предпазни мерки и мерки за надзор, по-специално в данъчната област и в областта на пруденциалния надзор на финансовите институции. Освен това, и в по-общ смисъл, в член 65, параграф 1, буква б) от ДФЕС се запазва правото на държавите членки „да вземат мерки, които са оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност“.

За движението на капитали към и от трети държави се прилагат различни съображения. Съдът на ЕС е подчертал, че то „се осъществява в различен правен контекст“ от този, който съществува в рамките на Съюза. Вследствие на това, съгласно Договора, в случай на ограничения, засягащи трети държави, за допустими може да се приемат и допълнителни обосновки (41). Освен това обосновките могат да бъдат подложени и на по-широко тълкуване (42). В допълнение всички ограничения, които съществуват преди либерализирането на движението на капитали, се уреждат в съответствие с член 64, параграф 1 от ДФЕС, което на практика е по-важно. Относимата дата е 31 декември 1993 г. за всички държави членки, с изключение на България, Естония и Унгария (31 декември 1999 г.) и Хърватия (31 декември 2002 г.). Това означава, че въведените преди тези дати ограничения, които засягат гражданите на трети държави, не могат да бъдат оспорени въз основа на залегналия в Договора принцип на свободно движение на капитали.

в)   Харта на основните права на Европейския съюз

И накрая, в процеса на придобиване, използване или разпореждане със земеделска земя могат да се вземат предвид и други разпоредби на правото на ЕС, например правото на собственост (член 17 от Хартата на основните права), свободата при избор на професия (член 15 от Хартата на основните права) и свободата на стопанска инициатива, включително свободата на договаряне (член 16 от Хартата на основните права).

г)   Принципът на правна сигурност

Освен това трябва да се спазват и принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания също. Тези принципи изискват по-специално правилата, предполагащи отрицателни последици за отделни лица, да бъдат ясни и точни и тяхното прилагане да е предсказуемо за тези, за които се отнасят (43). Правото на позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания обхваща всяко лице, намиращо се в положение, при което даден публичен орган е създал у него оправдани очаквания (44). Не на последно място, трябва да се зачитат и основните права.

3.   Подходът на Съда на ЕС към земеделската земя

Някои национални закони за поземлената собственост, ограничаващи свободното движение на капитали, са били оспорвани пред националните съдилища, които на свой ред са сезирали Съда на ЕС за правилно тълкуване на правото на ЕС. Така Съдът на ЕС вече е имал възможността да уточни в преюдициални заключения по какъв начин правото на ЕС оказва въздействие върху трансграничните инвестиции в земеделска земя.

а)   Цели на селскостопанската политика, които може да обосноват ограничаването на основни свободи

Съдът на ЕС е признал специфичния характер на земеделската земя. В своите решения относно придобиването на земеделско недвижимо имущество той е признал известен брой цели на публичната политика, които по принцип могат да обосноват евентуални ограничения за инвестиране в земеделска земя, например:

—	увеличаване на размера на земеделските стопанства, така че те да могат да бъдат стопанисвани по рентабилен от икономическа гледна точка начин с цел предотвратяване на спекулативните сделки със земя (45),

—

поддържане на населението в селските райони, запазване на разпределението на поземлената собственост, което позволява развитието на жизнеспособни стопанства и управлението на зелените площи и околната територия, насърчаване на разумното използване на наличната земя чрез мерки за овладяване на натиска върху нея, предотвратяване на природните бедствия и поддържане и развитие на жизнеспособно селско стопанство въз основа на съображения за социално и поземлено планиране (което предполага предназначената за земеделие земя да продължи да се използва за такива цели и това да става при подходящи условия) (46),

—

запазване на традиционния начин на стопанисване на земеделската земя от нейните собственици и гарантиране, че земеделските стопанства се обитават и стопанисват главно от собствениците, поддържане на постоянно население в селските райони, както и насърчаване на разумното използване на наличните земи, противопоставяйки се на натиска върху пазара на поземлените имоти (47),

—	запазване на постоянно население и на независима от туристическия сектор икономическа дейност в определени региони за целите на градското и регионалното планиране и в името на общия интерес (48),

—	запазване на националната територия в зоните от военно значение и защита на военните интереси от излагане на реални, конкретни и сериозни рискове (49).

В редица случаи Съдът на ЕС е подчертавал, че въпросните цели са в съответствие с целите на ОСП по член 39 от ДФЕС. Целта на тази разпоредба е да се гарантира, наред с другото, справедлив жизнен стандарт за населението в селските райони, като се отчита специфичният характер на селскостопанската дейност (например социална структура, структурни и природни различия между различните земеделски райони). Важно е да се отбележи, че Съдът на ЕС установява съдебната си практика, изхождайки от конкретния случай, като винаги оценява мерките в контекста на специфичните обстоятелства по всяко дело. В съответствие с добре установената съдебна практика изключенията от основните свободи трябва да се тълкуват в тесен смисъл. Във всеки случай дерогации от основните свободи не могат да се обосновават с чисто икономически цели.

б)   Спазване на принципа на пропорционалност

Макар че Съдът на ЕС намери за легитимни някои цели на политиката в тази област, той упражни задълбочен контрол по отношение на пропорционалността на националните мерки, които ограничават основните свободи. При преценката на пропорционалността следва да се вземат предвид всички фактически и правни обстоятелства по делото както от гледна точка на упражняването на основните свободи от страна на продавачите и на потенциалните купувачи, така и с оглед на преследвания обществен интерес. Принципът на пропорционалност изисква ограничителните разпоредби да са подходящи за постигането на преследваната цел, включително те да обслужват легитимната обществена цел по съгласуван и систематичен начин (50). Освен това те не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на обществения интерес. И накрая, дадена ограничителна мярка не е пропорционална, ако съществува възможност за предприемане на алтернативна мярка, която би могла да преследва въпросния обществен интерес по начин, който ограничава в по-малка степен свободното движение на капитали или свободата на установяване (51).

Националните органи са тези, които трябва да докажат съответствието на законодателството си с принципа на пропорционалност. Това означава, че законодателството трябва да бъде подходящо и необходимо за осъществяването на заявената цел и че последната не е можело да бъде постигната чрез забрани или ограничения, които имат по-стеснен обхват или които в по-малка степен засягат търговията в рамките на Общността (52). В това отношение съображенията, на които може да се позове държава членка, трябва да бъдат придружени от подходящи доказателства или от анализ на целесъобразността и пропорционалността на ограничителната мярка (53).

4.   Заключения относно регулирането на придобиването на земеделска земя

Настоящото тълкувателно съобщение на Комисията съдържа позоваване на различните конкретни нужди, довели до регулиране на земеделските земи, и на формите на това регулиране. Много от тях са съществували в продължение на дълги години, други са по-нови. В тази последна глава са подложени на анализ някои от елементите, които трябва да се съдържат в законите, регулиращи пазарите на земя, и които изискват специално внимание. В нея са изведени някои заключения от съдебната практика, които биха могли да ориентират държавите членки как да регулират пазарите на земеделска земя в съответствие с правото на ЕС и по начин, който гарантира баланс между необходимостта от привличане на капитали в селските райони и преследването на легитимните цели на политиката.

а)   Предварително разрешение

От съдебната практика може да се заключи, че обвързването на прехвърлянето на земеделска земя с изискване за получаване на предварително административно одобрение ограничава свободното движение на капитали, но при определени обстоятелства все пак може да бъде оправдано по силата на законодателството на ЕС. Съдът на ЕС е признал, че надзорът след прехвърлянето на земеделска земя не би могъл да възпрепятства прехвърляне, което противоречи на преследваната цел в областта на селскостопанската политика. Алтернативите на режимите на предварително разрешение вероятно биха осигурили по-малка степен на правна сигурност при сделките със земя. Например действия, предприети след сделката, като отмяна на прехвърлянето, биха застрашили правната сигурност, която е от основно значение за всеки режим за прехвърляне на поземлена собственост (54). От тази гледна точка режимите, включващи изискване за предварително разрешение, съответно биха могли да бъдат приемливи при някои обстоятелства.

По-специално Съдът на ЕС е подчертал също така, че с режим на предварително разрешение не трябва да се предоставят дискреционни правомощия, които могат да доведат до своеволна употреба и своеволни решения на компетентните органи. По думите на Съда на ЕС той не може „да оправдае дискреционни действия на националните органи, които могат да лишат от полезно действие“ правото на ЕС. Следователно, за да е съвместим с правото на ЕС, подобен режим „трябва да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, които гарантират, че той е в състояние в достатъчна степен да регламентира упражняването на правото на преценка от страна на националните органи“ (55). Критериите трябва да са точни (56). Освен това всички засегнати лица трябва да имат достъп до средства за правна защита (57).

Във връзка с режим на предварително разрешение, по силата на който разрешение може да се даде, „когато други специални причини обуславят това“, Съдът на ЕС е установил, че подобни критерии за издаване на разрешение са прекалено неясни и не позволяват на лицата да бъдат запознати с обхвата на правата и задълженията си, произтичащи от принципите на свободно движение на капитали (58). По същия начин Съдът на ЕС е счел за непропорционално като условие за придобиването да се наложи задължение за наличие на „достатъчна връзка с общината“, което според въпросния закон в конкретния случай означава, че приобретателят „има със съответната община професионална, семейна, социална или икономическа връзка, основана на важно и трайно обстоятелство“ (59).

б)   Право на изкупуване (право на първи отказ) в полза на земеделските стопани

Съдебната практика на Съда на ЕС допуска възможността правото на изкупуване в полза на определени категории купувачи (например наематели или арендатори на земеделска земя) при определени обстоятелства да се обоснове с целите на селскостопанската политика. В делото Ospelt (60) Съдът на ЕС е подложил на оценка режим за издаване на предварително разрешение за придобиване на земеделска земя. Съдът на ЕС е разгледал въпроса за пропорционалността на мерките, забраняващи придобиването от страна на лица, различни от земеделски стопани, с оглед на целта за поддържане на жизнеспособността на населението в земеделските райони и запазване на използването на земята за земеделски цели.

Той е проверил дали съществуват мерки, които ограничават в по-малка степен свободното движение на капитали, отколкото забраната за придобиване от страна на лица, различни от земеделски стопани. В конкретния случай Съдът на ЕС е заключил, че могат да бъдат въведени механизми, даващи на наемателя или арендатора право на първи отказ. Ако последният не придобие имота, лица, различни от земеделски стопани, биха могли да получат разрешение да придобият земеделска земя срещу ангажимент, че земята ще продължи да се използва за земеделски цели.

Следователно, ако целта е да се насърчи придобиването на земя от земеделски стопани, правото на изкупуване в полза на наемателите или арендаторите, или на земеделските стопани като цяло, би могло да се счита за пропорционално ограничение на свободното движение на капитали, доколкото то е по-малко ограничително от забрана за придобиване от лица, различни от земеделски стопани.

в)   Контрол на цените

Държавните намеси, насочени към предотвратяване на неразумни цени на земеделската земя, при определени обстоятелства могат да бъдат оправдани по силата на законодателството на ЕС. Това се отнася по-специално за нормите, които позволяват на националните органи да забранят продажбата на земя, ако въз основа на обективни критерии цената може да се счита за прекалено спекулативна.

Тъй като регулирането на цените не води автоматично до ограничаване на чуждестранните инвестиции в земеделска земя, с оглед на определението, дадено от Съда на ЕС, ограничаването на свободата на страните да определят цените обикновено се окачествява като ограничение (61). И наистина, както трансграничният инвеститор, така и получателят на инвестиция по принцип са затруднени в упражняването на своята свобода, ако не са в състояние свободно да определят цената в съответствие с правилото за търсенето и предлагането. При определени обстоятелства обаче ограничаването на свободата на цените може да бъде оправдано (62). Предотвратяването на неразумни (прекомерно спекулативни) цени, независимо дали са прекалено високи или твърде ниски, изглежда се приема за легитимно основание с оглед на признатите от Съда на ЕС цели на селскостопанската политика. Регулиране на цените, основано на обективни, недискриминационни, точни и отговарящи на условията критерии, може да бъде подходящ начин да се ограничат прекомерно спекулативните сделки със земя или да се защитят професионалните земеделски стопани от разходи за закупуване, които биха могли да застрашат рентабилността на техните стопанства. В същото време те биха могли да се докажат като необходими, ако се окаже, че не надхвърлят необходимото за ограничаване на прекомерно спекулативните сделки или за запазване на жизнеспособността на земеделската дейност. В такъв случай трябва да се провери дали не съществуват по-малко обременяващи мерки за предотвратяване на неразумните цени, отколкото контрола на цените. Пропорционалността на националното законодателство в областта на регулирането на цените трябва да бъде определена с оглед на всички фактически и правни обстоятелства по конкретното дело. Аргументите в полза на пропорционалността вероятно ще бъдат по-силни по отношение на пазари, които са податливи на прекомерни спекулации, каквито са някои пазари на земеделска земя.

Констатациите относно контрола на цените се потвърждават от съдебната практика на Съда на ЕС в областта на държавните помощи в контекста на приватизацията на земеделски земи. Съдът на ЕС е установил, че продажбата на държавна земя на цена, по-ниска от пазарната и' стойност, може да представлява държавна помощ (63). Причината е, че такава продажба предоставя предимство на купувача и в същото време води до загуба на доход, а оттам и до намаляване на държавния бюджет. Следователно, за да се избегне предоставянето на държавна помощ и по този начин да се постигне съответствие с разпоредбите на член 107 от ДФЕС, приватизацията на земеделски земи трябва да се осъществява на цена, която е възможно най-близка до пазарната им стойност. За тази цел методът за изчисляване на стойността на земята трябва да включва механизъм за актуализация, който отчита последните развития на пазара (например рязко покачване на цените) (64).

Съдът на ЕС е доразвил тази съдебна практика в едно по-ново решение. Той е предоставил някои разяснения относно пазарната стойност, на която трябва да се продават земите, публична собственост. В разглеждания случай компетентният орган, като се позовава на разпоредба на националното право, не одобрява продажбата на поземлен имот на предложилия най-високата оферта в рамките на публична тръжна процедура с аргумента, че офертата му е била твърде несъразмерна със стойността на земята. Съдът на ЕС е приел, че продажбата на предложилия най-високата оферта не води непременно до цена, която отразява пазарната стойност, поради което най-високата оферта би могла да бъде несъразмерна. Такъв може да бъде случаят, когато офертата е значително по-висока от всяка друга предложена цена или от оценките на експертите (65). Той се е позовал на подробното становище на генералния адвокат относно начините за определяне на пазарната стойност (66). Съдът на ЕС е заключил, че регулиране на цените, което забранява продажбата на земя, публична собственост, на предложилия най-високата оферта, не може да се определя като държавна помощ, при условие че прилагането на тази разпоредба дава възможност да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност на съответната земеделска земя (67).

г)   Задължение за стопанисване на земята от нейните собственици

Въпреки че Съдът на ЕС е признал необходимостта да се гарантира стопанисването на земеделските земи преди всичко от обитаващите ги собственици за легитимна обществена цел (68), съществуващата негова съдебна практика не приема за пропорционална мярка принципното изискване за стопанисване на земята от собственика за целите на придобиването на земеделска земя. В решението по делото Ospelt Съдът на ЕС е разгледал конкретно национално ограничение за придобиването на земеделска земя, целящо запазване на земеделското използване на земята. По силата на разглеждания закон придобиването на земеделска земя се разрешава само ако, наред с други условия, приобретателят е поел ангажимент да я стопанисва сам (69). В разглеждания случай разрешението е отказано, въпреки че приобретателят (юридическо лице) се е съгласил да продължи да отдава под аренда земеделските парцели на същите земеделски стопани, както и по-рано. Съдът на ЕС е констатирал, че задължението за стопанисване от собственика като изискване за придобиване на земеделска земя е непропорционално, тъй като това условие намалява възможността за отдаване на земята под аренда на земеделски стопани, които не разполагат със собствени ресурси за придобиване на земя. Преследваната цел би могла да бъде постигната чрез по-малко ограничителни мерки, а именно чрез обвързване на придобиването с предоставянето на уверение от страна на приобретателя, че земята ще продължи да се използва за земеделски цели (70).

Освен евентуалните правни възражения по отношение на свободното движение на капитали изглежда, че задължението за стопанисване от собственика засяга също и основните права. Ако приобретателят на земеделска земя трябва да се съгласи да обработва земята лично, това ще засегне неговата способност да извършва други професионални дейности, а оттам и неговата свобода на стопанска инициатива (член 16 от Хартата на основните права). Същото се отнася и за свободата при избор на професия и право на труд (член 15 от Хартата на основните права).

д)   Квалификация в областта на селското стопанство

Обвързването на придобиването на земя с условието приобретателят да притежава конкретни квалификации в областта на селското стопанство представлява ограничение, което поражда съмнения от гледна точка на пропорционалността.

Първо, изглежда не е необходимо самият приобретател да притежава подходяща квалификация, стига да може да даде гаранции, че земята ще бъде стопанисвана правилно (71).

Второ, което е и по-важно, изглежда изискването за квалификация по принцип надхвърля необходимото, за да се гарантира подходящо обработване на земята или висока земеделска производителност и качество. И наистина, „земеделски стопанин“ не е регулирана професия в никоя от държавите членки, в смисъл че за нейното упражняване по закон не се изискват специфични квалификации (72). Следователно не може да се заключи, че за целите на ефективността на селскостопанския сектор се предполага задължителна професионална квалификация. В този контекст изискването за специфична квалификация за придобиването на земя се нуждае от специална обосновка във всяко национално законодателство, като при липса на такава то би изглеждало като необосновано и несъразмерно ограничение на свободното движение на капитали. За да сте стигне до различно заключение, държавите членки ще трябва да изтъкнат причината, която налага за придобиването на земя да се изискват определени квалификации, при положение че упражняването на селскостопански дейности обикновено се допуска без каквото и да било официално удостоверяване на компетентност. Тези съображения не поставят под съмнение факта, че успешното и устойчиво селско стопанство изисква адекватно професионално обучение.

е)   Изисквания за пребиваване

На няколко пъти Съдът на ЕС е трябвало да постановява решения относно национални норми, изискващи купувачът на земеделска земя да пребивава в съответния имот или близо до него. В свое по-старо преюдициално решение, когато разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали все още не са били пряко приложими, Съдът на ЕС е посочил, че при строго определени условия едно такова изискване е съвместимо със свободата на установяване (73). От по-новата съдебна практика обаче е видно, че изискванията за пребиваване са несъвместими с принципите на свободното движение на капитали.

В решението по делото Ospelt Съдът на ЕС е отхвърлил законосъобразността на всяко условие, според което приобретателят трябва да пребивава постоянно в имота (74). Четири години по-късно, през 2007 г., Съдът на ЕС е счел за несъразмерно изискването приобретателят да се установи за постоянно пребиваване в имота, който е предмет на продажбата. Съдът на ЕС е констатирал, че едно такова изискване за пребиваване е особено рестриктивно, тъй като то засяга не само свободното движение на капитали и свободата на установяване, а и правото на приобретателя да избира свободно своето местожителство (75).

В разглеждания случай една от причините, довели до идеята за въвеждане на изискване за постоянно пребиваване в имота, е да се обезкуражат спекулативните сделки с поземлени имоти. Съдът на ЕС е разгледал подробно различните основания за такова изискване и ги е отхвърлил. Той е стигнал до заключението, че за да се намалят спекулативните сделки с поземлени имоти, трябва да се обмисли въвеждането на мерки, които вредят в по-малка степен на свободното движение на капитали и на основните права, отколкото изискванията за пребиваване. Примерите, които привежда Съдът на ЕС, се отнасят до облагането с по-високи данъци на сделките за препродажба на терени, скоро след като са придобити, или още до изискването за значителен минимален срок на договорите за наем на земеделски земи (76).

Аргументите във връзка със задължението за пребиваване в предвидения за придобиване имот важат и за изискването за пребиваване в държавата или общината, в която е разположен имотът. Всъщност всяко изискване за пребиваване представлява непряка дискриминация, основана на националност. И наистина, Съдът на ЕС е последователен в твърдението си, че национални норми, „по силата на които се въвежда разграничение въз основа на пребиваване, в смисъл че на неместни лица се отказват определени облаги, които напротив се предоставят на лица, пребиваващи на националната територия, са единствено в ущърб на гражданите на други държави членки. Неместните лица в повечето случаи са чужденци“ (77). В този контекст следва да се отбележи, че подобни възражения биха могли да бъдат направени и срещу всяко изискване за владеене на езика на съответната държава.

ж)   Забрана за продажба на юридически лица

Национална норма, която забранява продажбата на земеделска земя на юридически лица, представлява ограничение на свободното движение на капитали, а когато е приложимо — и на свободата на установяване. От съдебната практика на Съда на ЕС може да се заключи, че подобно ограничение е малко вероятно да бъде оправдано. И наистина, когато е разглеждал условието, според което приобретателят трябва сам да стопанисва придобития парцел, Съдът на ЕС е установил, че действието на подобно ограничение е да възпрепятства придобиването на земеделска земя от юридически лица. В разглеждания случай Съдът на ЕС си задава въпроса дали това е необходимо, за да се постигне целта на въпросния закон, а именно запазване на използването на земята за земеделски цели. Когато предметът на дейност на дадено юридическото лице е земеделие, забраната за продажба на юридически лица е пречка за сделки, които сами по себе си не поставят под въпрос използването на земята за земеделски цели (78). От съображенията на Съда на ЕС може да се заключи, че подобна забрана не е оправдана, тъй като не е необходима за постигането на посочената цел. В този контекст Съдът на ЕС е привел и примери за по-малко ограничителни мерки, в частност обвързването на прехвърлянето на юридическо лице със задължение за дългосрочно отдаване на земята под аренда (79).

з)   Прагове на придобиване

Определянето на горни граници за размера на поземлената собственост, която може да се придобие или притежава, представлява ограничение на свободното движение на капитали, тъй като ограничава решенията на инвеститорите да придобиват земеделска земя. При все че то може да бъде обосновано с конкретни цели на политиката, възможно е неговата пропорционалност да бъде поставена под съмнение в зависимост от националните обстоятелства. Някои прагове на придобиване изглежда са в противоречие с определени цели, които Съдът на ЕС е признал за цели от по-висш обществен интерес, а именно увеличаването на размера на земеделските стопанства, така че те да могат да бъдат стопанисвани по рентабилен от икономическа гледна точка начин, или създаването на условия за развитие на жизнеспособни стопанства. От друга страна, предвид факта, че обработваемата земя е ограничен ресурс, някои други прагове на придобиване изглеждат подходящи за предотвратяване на прекомерна концентрация на поземлена собственост, целящо подкрепа на семейното земеделско производство и на развитието на средно големи стопанства. В такъв случай трябва да се прецени дали те надхвърлят необходимото и дали могат да бъдат заменени с по-малко ограничителни алтернативни средства. Следователно действителното обосноваване и пропорционалността на подобни прагове трябва да бъдат разгледани в съответния национален контекст, като се вземат предвид всички фактически и правни обстоятелства в конкретния случай.

Досега Комисията е идентифицирала два вида мерки за ограничаване на придобиването в националните законодателства. Някои държави членки изискват специално разрешение от регулаторен орган за придобивания над определен размер. Други държави членки са въвели абсолютни горни прагове или са потвърдили вече въведените такива.

Ако са обосновани с легитимна причина от обществен интерес (като например целта за постигане на по-балансирана структура на собствеността) и зачитат основните права на ЕС и общите принципи на правото на ЕС, като недискриминация и пропорционалност, националните прагове за придобиване може да се разглеждат като съвместими с правото на ЕС. Оценката зависи в голяма степен и от това дали националните норми се основават на обективни и добре дефинирани критерии и дали са предвидени средства за правна защита на засегнатите лица.

и)   Привилегии в полза на местните приобретатели

Правото на изкупуване и другите привилегии в полза на местните купувачи изискват особено внимание и задълбочен контрол. Привилегиите за местните лица биха могли да дават предимство за собствените граждани на дадена държава членка. Следователно те биха могли да представляват скрита дискриминация, основана на националност, която е забранена по силата на член 63 (както и на член 49) от ДФЕС, тъй като предоставят предимство, макар и не формално, а чрез практическите последици, които се създават за собствените граждани. Всъщност трудно може да се възрази срещу твърдението, че мнозинството местни купувачи са граждани на съответната държава членка и че поради тази причина е много по-малко вероятно от предоставените на местните лица привилегии да се възползват чужденци, отколкото гражданите на съответната държава (80). Освен това и при всички случаи дори да се счита, че се прилагат безпристрастно, подобни мерки биха ограничили свободното движение на капитали, а когато е приложимо — и свободата на установяване, тъй като могат да затруднят инвестициите на неместни лица в земеделска земя или да ги направят по-непривлекателни (81).

За да бъдат съвместими с принципите на свободното движение на капитали, привилегиите за местните приобретатели, подобно на други ограничения, трябва по пропорционален начин да преследват легитимни цели от обществен интерес. Не може да се изключи възможността държавите членки да се позовават на обществени цели, които Съдът на ЕС е признал за легитимни, като например увеличаването на размера на земеделските терени с цел развитие на жизнеспособни стопанства в местните общности, или поддържането на постоянно население в селските райони. Тук вече условието е привилегиите да отразяват социално-икономическите аспекти на преследваните цели. Това може да се случи, ако на местните земеделски стопани бъдат предоставени права за изкупуване, например за справяне с проблема с раздробеността на поземлената собственост, или ако на местните жители се предоставят други специални права, за да се вземат предвид произтичащи от географското им положение опасения (например по-слабо развити региони).

Привилегиите за местните жители, които не са необходими за постигането на преследваната цел, очевидно не са оправдани (82). Това произтича по-специално от съдебната практика на Съда на ЕС по делото Libert. В този случай Съдът на ЕС е разгледал въпроса за пропорционалността на национална норма, според която земята в дадена община може да бъде придобита само при следните условия: първо, изискването лицето, на което недвижимият имот трябва да бъде прехвърлен, да е живяло в целевата или съседна на нея община без прекъсване най-малко шест години преди прехвърлянето; второ, към датата на прехвърлянето бъдещият купувач или наемател трябва да упражнява трудова дейност в съответната община средно поне през половината от работната седмица; трето, бъдещият купувач или наемател да има с тази община професионална, семейна, социална или икономическа връзка, основана на важно и трайно обстоятелство. Съдът на ЕС е счел тази национална норма за непропорционална. Той е обяснил, че нито едно от посочените условия няма пряка връзка със социално-икономическите аспекти, съответстващи на изтъкнатата от държавата членка цел за закрила само на най-необлагодетелстваните лица от местното население на пазара на недвижими имоти. На законовите условия могат да отговарят не само въпросните най-необлагодетелствани лица от местното население, но и други лица, които разполагат с достатъчно средства и поради това нямат особена нужда от социална закрила на този пазар. Следователно тези условия надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел. Освен това следва да се отбележи, че е трябвало да бъдат обмислени други, по-малко ограничителни мерки от предвидените във въпросната национална норма (83).

й)   Условие за реципрочност

Държавите членки не могат да обвързват придобиването на земеделска земя от граждани на друга държава — членка на ЕС, с условието на собствените им граждани да бъде разрешено да придобиват земеделска земя в държавата на произход на гражданина на другата държава — членка на ЕС. Изискването за реципрочност отдавна е отхвърлено от Съда на ЕС като несъвместимо с принципите на правото на ЕС. Задължението за спазване на правото на ЕС не зависи от спазването му от страна на други държави членки (84). В случай на нарушение на правото на ЕС от държава членка, всяка друга държава членка може да сезира Съда на ЕС във връзка с това нарушение (член 259 от ДФЕС). Освен това Комисията, като пазител на Договора, следи за спазването на правото на ЕС от страна на държавите членки и е оправомощена да започва процедури за установяване на неизпълнение на задължения и при необходимост да завежда дела срещу държавите членки в нарушение пред Съда на ЕС.

5.   Заключителни бележки

От гореизложеното е видно, че в съответствие с правото на ЕС държавите членки могат да вземат предвид някои легитимни опасения, засягащи конкретната област на политиката. Те могат да определят подходяща политика за своите пазари на земеделска земя. Съдът на ЕС признава редица цели на селскостопанската политика, с които може да се обосновава ограничаването на основни свободи. Основното условие е целите да са ясно определени и избраните инструменти да са пропорционални на тези цели, т.е. да не надхвърлят необходимото и да не са дискриминационни.

В ролята си на пазител на Договорите Комисията е длъжна да гарантира, че националните мерки са в съответствие с правото на ЕС. Службите на Комисията остават на разположение, за да помогнат на органите на държавите членки да гарантират съответствието на националните законодателни мерки с правото на ЕС. Като първа стъпка в тази посока през ноември 2017 г. е предвидено провеждането на работна среща с експерти от държавите членки, на която да бъде представено и обсъдено настоящото съобщение. Тези контакти могат да бъдат полезни за доброто разбиране и правилното тълкуване на правото на ЕС от страна на държавите членки. Освен това те могат да помогнат на службите на Комисията да разберат по-добре специфичните обстоятелства, които може да са налице във всяка държава. В допълнение Комисията възнамерява да продължи да подпомага държавите членки при обмена на най-добри практики в областта на регулирането на пазарите на земеделска земя.

---

(1)  Вж. Доклада на Европейския парламент относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?, 2016/2141(INI).

(2)  Вж. член 38, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(3)  IP/17/187 от 2 февруари 2017 г.; https://ec.europa.eu/commission/priorities_bg

(4)  Използваният в настоящото съобщение термин „чуждестранни инвеститори“ се отнася за инвеститорите в рамките на ЕС, а доколкото става дума за свободно движение на капитали — и за инвеститорите от трети държави (вж. раздел 2а). Следва да се припомни, че от практическа гледна точка повечето придобивания на земеделска земя в ЕС стават във вътрешен за ЕС контекст.

(5)  Вж. Доклада на Европейския парламент относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?, 2016/2141(INI), точка 37.

(6)  „Доброволни насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност“.

(7)  Вж. точка 2.4.1 от Доброволните насоки. Ключовото значение на земята за продоволствената сигурност предвид обстоятелството, че е ресурс в ограничено количество, е изтъкнато и в: Становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2015 г. относно „Заграбването на земи — тревожен сигнал за Европа и непосредствена заплаха за семейното земеделско производство“ (становище по собствена инициатива), точка 6.3.

(8)  http://ec.europa.eu/agriculture/events/2015/outlook-conference/brochure-land_en.pdf

(9)  Например съгласно чл. 21, ал. 1 от Конституцията на Република България „[з]емята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото“.

(10)  Договорите за присъединяване предвиждат преходни дерогации от принципа на свободното движение на капитали във връзка с придобиването на земеделска земя. В тях беше предвидена възможността през преходния период присъединяващите се държави членки да запазят своите национални режими, които забраняваха придобиването на земи от граждани на други държави — членки на ЕС, или на държави от ЕИП. Тези дерогации изтекоха на 1 януари 2014 г. за България и Румъния, на 1 май 2014 г. — за Унгария, Латвия, Литва и Словакия, и на 1 май 2016 г. — за Полша (дерогацията за Хърватия ще изтече през 2020 г., като е предвидена възможност тя да поиска тригодишно удължаване).

(11)  Това е изтъкнато например в становището по собствена инициатива на комисията по земеделие на Националното събрание на Унгария от 26 май 2015 г. относно започнатото от нея проучване на законодателството, което урежда използването на земеделската земя и собствеността върху нея в новите държави членки: http://ec.europa.eu/dgs/secretariat_general/relations/relations_other/npo/hungary/unsolicited_en.htm

(12)  M.H. Orbison, Land reform in Central and Eastern Europe after 1989 and its outcome in the form of farm structures and land fragmentation [„Поземлената реформа в Централна и Източна Европа след 1989 г. и резултатът от нея от гледна точка на структурата на стопанствата и раздробеността на поземлените имоти“], 2013 г. http://www.fao.org/docrep/017/aq097e/aq097e.pdf

(13)  P. Ciaian, D. Drabik, J. Falkowski, d’A. Kancs, Market Impacts of new Land Market Regulations in Eastern EU States [„Пазарното въздействие на новите регулации на пазара на поземлени имоти в държавите в източната част на ЕС“], Технически доклади на JRC, 2016 г.

(14)  Вж. също: J. Swinnen, K. van Herck, L. Vranken, The Diversity of Land Markets and Regulations in Europe, and (some of) its Causes [„Многообразието на пазарите и нормативните актове в областта на поземлената собственост в Европа и (някои от) причините за това многообразие“], The Journal of Development Studies, 2016 г., т. 52, № 2, стр. 186—205.

(15)  Държавите, които съставляваха Европейския съюз до 2004 г., са, както следва: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Финландия, Франция и Швеция.

(16)  Съществуват например доклади за неотдавнашни китайски инвестиции в някои френски стопанства и лозя: R. Levesque, Les acquisitions chinoises dans le Berry [„Китайските придобивания в Бери“], във: La revue foncière, май—юни 2016 г., стр. 10.

(17)  Инициатива на Международната поземлена коалиция (ILC): www.landmatrix.org

(18)  Работен документ на службите на Европейската комисия, The Movement of Capital and the Freedom of Payments [„Движението на капитали и свободата на плащанията“], 5 март 2015 г., SWD(2015) 58 final, стр. 21. Необходимо е обаче да се има предвид, че данните невинаги се намират лесно, което води до съществени различия в наличните оценки. Например беше съобщено също и че в периода 2010—2013 г. чуждестранната собственост върху земеделска земя в Румъния се е увеличила с 57 % и през 2013 г. представлява около 7 % от общата селскостопанска площ: P. Ciaian, D. Drabik, J. Falkowski, d’A. Kancs, Market Impacts of new Land Market Regulations in Eastern EU States [„Пазарното въздействие на новите регулации на пазара на поземлени имоти в държавите в източната част на ЕС“], Технически доклади на JRC, 2016 г., стр. 10.

(19)  Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Мащаби на заграбването на земеделска земя в ЕС, проучване, 2015 г., стр. 19—20.

(20)  Някои примери са приведени в следното проучване: Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Extent of Farmland Grabbing in the EU [„Мащаби на заграбването на земеделска земя в ЕС“], проучване, 2015 г., стр. 23 (например инвестициите на Dutch Rabobank Group в Полша и Румъния; на италианското застрахователно дружество Generali в Румъния, на германския застрахователен холдинг Алианц в България, на белгийската банкова и застрахователна група KBC в Източна Германия и Литва).

(21)  Въздействието на финансовата и икономическата криза върху селското стопанство остава нееднозначно. През 2009 г. кризата засегна доходите от селското стопанство; последва обаче бързо възстановяване, което допринесе допълнително за преодоляване на разминаването със средната брутна работна заплата в икономиката. В същото време станахме свидетели на временно забавяне на изтичането на работна ръка от селското стопанство и дори на стабилизиране или увеличение в някои държави членки.

(22)  Maria Heubuch, Група на Зелените/Европейски свободен алианс, European Parliament (Publisher), Land Rush. The Sellout of Europe’s Farmland [„Треска за земя. Разпродажбата на земеделската земя в Европа“], 2016 г.; Friends of the Earth, Farming Money. How European Banks and private finance benefit from food speculation and land grabs [„Пари от земеделие. Как европейските банки и частните финансови предприятия се възползват от спекулативните сделки с храни и от заграбването на земя“], 2012 г. http://www.foeeurope.org/sites/default/files/publications/farming_money_foee_jan2012.pdf

(23)  Franco, J.C. и Borras, S.M. (eds.) (2013), Land concentration, land grabbing and people’s struggles in Europe [„Концентрацията и заграбването на земя и съпротивата на хората в Европа“], Amsterdam, Transnational Institute; Van der Ploeg, JD, Franco J.C. & Borras S.M. (2015) Land concentration and land grabbing in Europe: a preliminary analysis [„Концентрация и заграбване на земята в Европа: предварителен анализ“], Canadian Journal of Development Studies/Revue canadienne d’études du développement, 36:2, стр. 147-162; Ecoruralis (2016), Land Issues and Access to Land [„Въпросът за земята и достъпа до нея“]. http://www.ecoruralis.ro/web/en/Programs_and_Activities/Land_Issues_and_Access_to_Lan%20d/ (достъпно през 2016 г.).

(24)  Становище на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2015 г. относно „Заграбването на земи — тревожен сигнал за Европа и непосредствена заплаха за семейното земеделско производство“ (становище по собствена инициатива), точки 1.9 и 1.12.

(25)  Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Мащаби на заграбването на земеделски земи в ЕС, проучване, 2015 г., стр. 17, 24, 25.

(26)  Вж. Доклада на Европейския парламент относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?, 2016/2141(INI).

(27)  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

(28)  Съгласно член 3, параграф 1, буква д) и член 207, параграф 1 от ДФЕС.

(29)  http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-3183_bg.htm

(30)  http://www.fao.org/support-to-investment/en/ Вж. също: ОИСР, Политическа рамка за инвестиции в селското стопанство, 2013 г.

(31)  Доклад на Комисията до Съвета, Преглед на преходните мерки относно придобиването на земеделско недвижимо имущество, определени в Договора за присъединяване от 2005 г., 14.12.2010 г., стр. 2; Доклад на Комисията до Съвета, Преглед на преходните мерки относно придобиването на селскостопанска недвижима собственост, определени в Договора за присъединяване от 2003 г., 16.7.2008 г., стр. 7; Европейска комисия, съобщение за медиите http://europa.eu/rapid/press-release_IP-10-1750_en.htm?locale=en Европейска комисия, съобщение за медиите http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-11-244_en.htm?locale=en

(32)  Kristina Hedman Jansson, Ewa Rabinowicz, Carl Johan Lagerkvist, The Institutional Framework for Agricultural Credit Markets in the EU [„Институционалната рамка за пазарите на селскостопанско кредитиране в ЕС“], в: Johan Swinnen и Louise Knops (ed.), Land, Labour and Capital Markets in European Agriculture [„Пазарите на земя, труд и капитали в европейското селско стопанство“], Център за европейски политически изследвания, 2013 г., стр. 254; Sami Myyrä, Agricultural Credit in the EU [„Кредитиране на селското стопанство в ЕС“], в: Johan Swinnen и Louise Knops (вж. предишния цитат), стр. 260. Недостатъците на капиталовия пазар, които са от значение за земеделските стопани, бяха идентифицирани и обсъдени от: Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) и Centre for Institutions and Economic Performance (LICOS), University of Leuven: Преглед на преходните ограничения за придобиване на земеделско недвижимо имущество, които бяха запазени от държавите членки, окончателен доклад 2007 г., стр. 13—17; Център за европейски политически изследвания (CEPS): Преглед на преходните ограничения за придобиване на земеделско недвижимо имущество, които бяха запазени от България и Румъния, окончателен доклад, октомври 2010 г., стр. 19—23.

(33)  Вж. Център за европейски политически изследвания (CEPS) и Centre for Institutions and Economic Performance (LICOS), University of Leuven: Преглед на преходните ограничения за придобиване на земеделско недвижимо имущество, които бяха запазени от държавите членки, окончателен доклад 2007 г., обобщение, стр. ii; Център за европейски политически изследвания (CEPS): Преглед на преходните ограничения за придобиване на земеделско недвижимо имущество, които бяха запазени от България и Румъния, окончателен доклад, октомври 2010 г., обобщение.

(34)  Вж. например: J.F.M. Swinnen, L. Vranken, Reforms and agricultural productivity in Central and Eastern Europe and the Former Soviet Republics: 1989-2005 [„Реформи и земеделска производителност в Централна и Източна Европа и бившите съветски републики: 1989—2005 г.“], Journal of Productivity Analysis, юни 2010 г., т. 33, бр. 3, стр. 241—258, глави 2 и 7 (заключителни бележки); L. Dries, E. Germenji, N. Noev, J.F.M. Swinnen, Farmers, Vertical Coordination, and the Restructuring of Dairy Supply Chains in Central and Eastern Europe [„Вертикална координация и преструктуриране на веригата за доставки на млечни продукти в Централна и Източна Европа“], в World Development, 2009 г., т. 37, № 11, стр. 1755; L. Dries/J.F.M. Swinnen, Foreign Direct Investment, Vertical Integration, and Local Suppliers: Evidence from the Polish Dairy Sector [„Преки чуждестранни инвестиции, вертикална интеграция и местни доставчици: примери от полския млекопреработвателен сектор“], в: World Development, 2004 г., т. 32, № 9, стр. 1525 и сл., 1541.

(35)  J. Swinnen, K. van Herck, L. Vranken, The Diversity of Land Markets and Regulations in Europe, and (some of) its Causes [„Многообразието на пазари и нормативни актове в областта на поземлената собственост в Европа и (някои от) причините за това многообразие“], The Journal of Development Studies, 2016 г., т. 52, № 2, стр. 202.

(36)  Вж.: IP/15/4673 от 23 март 2015 г. и IP/15/4877 от 29 април 2015 г.

(37)  Вж.: IP/16/1827 от 26 май 2016 г.

(38)  Това беше потвърдено в редица решения на Съда на ЕС, вж. например дело C-370/05, Festersen, т. 21—23, и дело C-452/01, Ospelt, т. 24.

(39)  Що се отнася до определението за ограничения на движението на капитали, вж.: решение на Съда на ЕС от 23 април 2008 г., Volkswagen, C-112/05, т. 19; решение на Съда на ЕС от 8 май 2013 г., Libert, съединени дела C-197/11 и 203/11, т. 44, и решение на Съда на ЕС от 15 юли 2004 г., Lenz, C-315/02, т. 21.

(40)  Решение на Съда на ЕС от 1 юни 1999 г., Konle, C-302/97, т. 38. Вж. също решение от 4 юни 2002 г., Комисия/Португалска република, C-367/98, т. 48; решение на Съда от 13 май 2003 г., Комисия/Кралство Испания, C-463/00 („златни акции“), т. 56. Вж. също решение на Съда от 29 март 2001 г., Комисия/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, C-163/99, C-98/01(„златни акции в BAA“); решение от 23 септември 2003 г., Ospelt, C-452/01, т. 24; решение от 2 юни 2005 г., Комисия/Италианска република, C-174/04 („временно отнемане на правото на глас в приватизирани предприятия“); решение на Съда от 6 декември 2007 г., Federconsumatori, съединени дела C-463/04 и C-464/04; решение от 8 ноември 2012 г., Комисия/Република Гърция, C-244/11 („златни акции в акционерни дружества със стратегическо значение“), т. 15 и 16. Вж. също заключение на генералния адвокат Roemer от 27 април 1966 г., съединени дела C-56/64 и C-58/64, Consten и Grundig, ECR стр. 352 (366); решение от 22 октомври 2013 г., Essent, C-105/12, т. 36.

(41)  Решение на Съда на ЕС от 18 декември 2007 г., Skatteverket, C-101/05, т. 36; решение от 12 декември 2006 г., Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, т. 171.

(42)  Вж. например решение от 12 декември 2006 г., FII Group, C-446/04.

(43)  Решение на Съда на ЕС от 7 юни 2005 г., VEMW, C-17/03, т. 80.

(44)  Решение на Съда на ЕС от 22 юни 2006 г., Forum 187, съединени дела C-182/03 и C-217/03, т. 147.

(45)  Решение от 6 ноември 1984 г., Fearon, C-182/83, т. 3.

(46)  Решение от 23 септември 2003 г., Ospelt, C-452/01, т. 39, 43.

(47)  Решение от 25 януари 2007 г., Festersen, C-370/05, т. 27, 28.

(48)  Решение от 1 юни 1999 г., Konle, C-302/97, т. 40; решение по свързани дела C-519/99 до C-524/99 и C-526/99 до C-540/99, Reisch, т. 34.

(49)  Решение от 13 юли 2000 г., Albore, C-423/98, т. 18, 22.

(50)  Вж. решение на Съда на ЕС от 6 ноември 2003 г., Gambelli, C-243/01, т. 67; решение от 10 март 2009 г., Hartlauer, C-169/07, т. 55 и цитираната в решението съдебна практика.

(51)  Що се отнася до принципа на пропорционалност, вж. по-специално решение на Съда на ЕС от 11 ноември 2010 г., Комисия/Португалска република, C-543/08, т. 83;

(52)  Решение на Съда на ЕС от 23 декември 2015 г., Scotch Whiskey, C-333/14, т. 53.

(53)  Решение на Съда на ЕС от 23 декември 2015 г., Scotch Whiskey, C-333/14, т. 54.

(54)  Вж. също решение от 23 септември 2003 г., Ospelt, C-452/01, т. 43—45. В други случаи Съдът на ЕС е стигнал до различно заключение: в решението по делото Reisch например Съдът е постановил, че разглежданото в конкретния случай задължение за предварително разрешение би могло да бъде заменено с режим на предварително деклариране и следователно то е непропорционално: решение от 5 март 2002 г., Reisch и други, съединени дела C-515/99, т. 37—38 и цитираната в него съдебна практика. В този контекст следва да се отбележи, че задължението за деклариране обикновено представлява ограничение, което трябва да бъде обосновано и да е в съответствие с принципите на пропорционалност и правна сигурност, както и с основните права, вж. например цитираното дело Reisch, т. 32; решение от 1 декември 2005 г., Burtscher, C-213/04, т. 43.

(55)  Вж. например решение от 1 октомври 2009 г., Woningstichting Sint Servatius, C-567/07, т. 35.

(56)  Решение от 21 декември 2016 г., AGET Iraklis, C-201/15, т. 99—101.

(57)  Вж. решение на Съда на ЕС от 14 март 2000 г., Eglise de Scientologie, C-54/99, т. 17; решение от 20 февруари 2001 г., Analir, C-205/99, т. 38.

(58)  Решение от 25 януари 2007 г., Festersen, C-370/05, т. 43.

(59)  Решение на Съда от 8 май 2013 г., Eric Libert, съединени дела C-197/11 и C-203/11, т. 57—59. Вж. също така съмненията, изразени от Съда на ЕС в: решението от 1 октомври 2009 г., Woningstichting Sint Servatius, C-567/07, т. 37 и 38 по отношение на критериите, определени „във връзка с интересите в областта на жилищното настаняване“.

(60)  Решение от 23 септември 2003 г., Ospelt, C-452/01, т. 52.

(61)  Що се отнася до определението за ограничения върху движението на капитали, вж.: решение на Съда на ЕС от 23 април 2008 г., Volkswagen, C-112/05, т. 19; решение на Съда от 8 май 2013 г., Libert, съединени дела C-197/11 и 203/11, т. 44; решение от 15 юли 2004 г., Lenz, C-315/02, т. 21. Националните норми, които ограничават свободата на страните да определят цените на своите сделки, се считат за ограничения и по отношение на свободата на установяване и на правото на свободно предоставяне на услуги (вж. например решението от 12 декември 2013 г., SOA, C-327/12, т. 58; решение от 5 декември 2006 г., Cipolla и други, съединени дела C-94/04 и C-202/04, т. 60). Що се отнася до свободното движение на стоки, вж. решение на Съда на ЕС от 24 януари 1978 г., van Tiggele, C-82/77, т. 21; решение от 29 януари 1985 г., Cullet, C-231/83, т. 29; решение от 30 април 2009 г., Fachverband der Buch- und Medienwirtschaft/LIBRO, C-531/07, т. 2; решение от 23 декември 2015 г., Scotch Whisky Association, C-333/14, т. 32, в което Съдът на ЕС постанови по отношение на правото на свободно установяване, че „само поради това че не допуска по-ниската себестойност на вносните продукти да оказва влияние върху продажната цена за потребителите, разглежданата в главното производство правна уредба може да възпрепятства достъпа до британския пазар на алкохолните напитки, законно пускани на пазара в държавите членки, различни от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, и поради това е мярка с равностоен на количествено ограничение ефект по смисъла на член 34 ДФЕС“.

(62)  Вж. цитираната по-горе съдебна практика, както и решението на Съда на ЕС от 6 май 2013 г., DKV Belgium SA, C-577/11, в което Съдът на ЕС е постановил, че регулирането на цените на застрахователните премии в здравния сектор в Белгия е оправдано и пропорционално ограничение. Съдът е подчертал, наред с другото, че една от характерните черти на застраховката за болнично лечение се състои във факта, че вероятността за разходи на застрахователите е по-голяма с напредване на възрастта на застрахованите лица (т. 43); съответно Съдът на ЕС е счел, че система за увеличение на ставките на премиите като тази в белгийския закон, разглеждан в главното производство по това дело, предоставя гаранция за това, че на застрахованото лице няма да му се наложи в по-напреднала възраст, именно когато ще има нужда от тази застраховка, да претърпи значително и неочаквано увеличение на застрахователните му премии (т. 49).

(63)  По принцип съществуването на държавна помощ може да се изключи, ако продажбата на земя, която е публична собственост, се извършва в съответствие с нормалните пазарни условия. Това може да бъде гарантирано, ако продажбата се извършват по състезателна, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура, която позволява на всички заинтересовани и отговарящи на условията кандидати да участват в процеса в съответствие с принципите на ДФЕС относно обществените поръчки (вж. точка 89 и сл. от Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 262, 19.7.2016 г., стр. 1), и съответната съдебна практика, цитирана там). В противен случай, за да се избегне държавна помощ и по този начин да се постигне съответствие с разпоредбите на член 107 от ДФЕС, трябва да се използват други методи, за да се гарантира, че приватизацията на земеделски земи се осъществява на цена, съответстваща на цената, която частен продавач би приел при нормални пазарни условия.

(64)  Решение на Съда на ЕС от 16 декември 2010 г., Seydaland Vereinigte Agrarbetriebe, C-239/09, т. 35, 43, 54.

(65)  Решение от 16 юли 2015 г., BVVG Bodenverwertungs- und -verwaltungs GmbH, C-39/14, т. 39, 40.

(66)  Заключение на генералния адвокат P. Cruz Villalón, представено на 17 март 2015 г. по дело C-39/14, т. 69—79.

(67)  Решение от 16 юли 2015 г., BVVG Bodenverwertungs- und -verwaltungs GmbH, C-39/14, т. 55.

(68)  Решение от 25 януари 2007 г., Festersen, C-370/05, т. 27, 28.

(69)  Прилагат се и други условия, по-специално свързани с притежаването на квалификация в областта на селското стопанство (вж. решение C-452/01, Ospelt, т. 13).

(70)  Решение от 23 септември 2003 г., Ospelt, C-452/01, т. 49—53.

(71)  В съответствие с аргументите в решението от 23 септември 2003 г. по делото Ospelt, C-452/01, т. 49—53.

(72)  Вж. http://ec.europa.eu/internal_market/qualifications/regprof/index.cfm

(73)  Решение от 6 ноември 1984 г., Fearon, C-182/83, т. 9—11.

(74)  Решение от 23 септември 2003 г., Ospelt, C-452/01, т. 54.

(75)  Решение от 25 януари 2007 г., Festersen, C-370/05, т. 35, 40. Правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки е основно право по смисъла на Протокол № 4 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., както и по смисъла на член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(76)  Решение от 25 януари 2007 г., Festersen, C-370/05, т. 39.

(77)  Решение от 14 февруари 1995 г., Finanzamt Köln-Altstadt/Schumacker, C-279/93, т. 28; решение от 23 февруари 2006 г., van Hilten-van der Heijden, C-513/03, т. 44; решение от 25 януари 2007 г., Festersen, C-370/05, т. 25; решение от 11 септември 2008 г., Eckelkamp, C-11/07, т. 46 (по-голяма данъчна тежест върху непребиваващите лица).

(78)  Решение от 23 септември 2003 г., Ospelt, C-452/01, т. 51.

(79)  Решение от 23 септември 2003 г., Ospelt, C-452/01, т. 52.

(80)  В тази връзка вж.: решение на Съда на ЕС от 14 февруари 1995 г., Finanzamt Köln-Altstadt/Schumacker, C-279/93, т. 28; решение от 23 февруари 2006 г., van Hilten-van der Heijden, C-513/03, т. 44; решение от 25 януари 2007 г., Festersen, C-370/05, т. 25; решение от 11 септември 2008 г., Eckelkamp, C-11/07, т. 46 (по-голяма данъчна тежест върху непребиваващите лица).

(81)  Относно определението за ограничения върху движението на капитали вж.: решение на Съда на ЕС от 23 април 2008 г., Volkswagen, C-112/05, т. 19; решение на Съда от 8 май 2013 г., Libert, съединени дела C-197/11 и 203/11, т. 44; решение от 15 юли 2004 г., Lenz, C-315/02, т. 21.

(82)  Съдът на ЕС например е отхвърлил предоставянето на специални права за приобретателите с „достатъчна връзка с общината“ в смисъл на дългосрочна „професионална, семейна, социална или икономическа връзка“, които са били предоставени с цел закрила на най-необлагодетелстваните лица от местното население на пазара на недвижими имоти. Съдът на ЕС е обяснил това свое решение, като е посочил, че на подобни условия може да отговарят не само въпросните най-необлагодетелствани лица от местното население, но и други лица, които разполагат с достатъчно средства и поради това нямат особена нужда от социална закрила на този пазар (решение на Съда от 8 май 2013 г., Eric Libert, съединени дела C-197/11 и C-203/11, т. 54—56).

(83)  Решение от 8 май 2013 г., Eric Libert, съединени дела C-197/11 и C-203/11, т. 54—56.

(84)  Решение от 19 ноември 2009 г., Комисия/Република Финландия, C-118/07, т. 48; решение от 2 юни 2005 г., Комисия/Великото херцогство Люксембург, C-266/03, т. 35: „държава членка не може … да се позовава на принципа на реципрочност и да обосновава неизпълнението на своите задължения с евентуално неизпълнение на Договора от страна на друга държава членка“.

---

---