28.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 487/7

Докладчик:

Adam ROGALEWSKI

1.1.

В Европа трябва да започне дискусия за въвеждане на общо професионално определение на понятието „предоставяне на услуги, свързани с полагане на грижи с настаняване в дома на работодателя“, което е признато като форма на предоставяне на грижи в домашни условия. В определението на услугите за полагане на грижи с настаняване в дома на работодателя следва да се включват условията на труд за работниците (наети или самостоятелно заети лица), настанени в частни жилища, чиято работа се състои предимно в предоставяне на грижи за възрастни хора и хора с увреждания. Полагащите грижи работници, настанени в дома на работодателя, независимо от статута им на наети или самостоятелно заети лица, следва да бъдат третирани като част от системата на дългосрочните социални грижи. Въвеждането на общо професионално определение има за цел признаване на съществуването на настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници на европейския трудов пазар и подобряване на качеството на дългосрочните социални грижи, които те предоставят.

1.2.

С цел вземане на информирани решения в областта на политиките Евростат следва да събира релевантни данни за полагащите грижи работници.

1.3.

ЕИСК призовава Европейската комисия да проучи положението на тези работници, включително техния брой, националност, миграционен статут, трансгранична мобилност, реалното им включване на пазара на труда и в системите за социална закрила, условията на труд, социалните условия и квалификациите, както и техния настоящ и потенциален принос за европейските икономики.

1.4.

ЕИСК подчертава, че полагащите грижи работници, настанени в дома на работодателя, следва да бъдат третирани подобно на останалите полагащи грижи работници. Това означава, че те трябва да се ползват с подобна защита, като например ограничения по отношение на работното време (включително дежурствата) и защита срещу фиктивната самостоятелна заетост. Наетите полагащи грижи работници, настанени в дома на работодателя, не трябва да се изключват от съответните регламенти на ЕС и държавите членки в областта на заетостта, включващи, наред с другото, и въпроси, като подходящо възнаграждение, здравеопазване и безопасност, социална сигурност, право на свобода и сдружаване и колективно договаряне.

1.5.

Следва да бъде намерено положително решение на съществуващия дефицит в сектора на дългосрочните социални грижи в Европа чрез гарантиране на достойно заплащане и достойни условия на труд, обръщане на тенденцията за липса на инвестиции, чрез гарантиране на спазването на принципите на свободното движение, чрез премахване на бариерите, които пречат на работниците да упражняват своите трудови права, и чрез създаване на възможности мигрантите да получават достъп до редовна заетост.

1.6.

ЕИСК призовава Европейския съюз да работи в тясно сътрудничество с държавите членки с цел координиране на предлагането и мобилността на полагащите грижи работници, настанени в дома на работодателя, като част от подхода за подобряване на цялостния капацитет на сектора за предоставяне на качествени грижи. Конкретните мерки следва да бъдат:

Освен това следва да се отбележи, че предложението на Комисията за европейски стълб на социалните права не съдържа никакво позоваване на положението на полагащите грижи работници, настанени в дома на работодателя. Включването на техните социални права следва да се вземе предвид при по-нататъшната подготовка на европейския стълб на социалните права, въпрос, по който ЕИСК понастоящем изготвя становище.

1.7.

Държавите членки би трябвало да гарантират защитата на правата на лицата, получаващи грижи, и на полагащите грижи работници, включително на тези, които са настанени в дома на работодателя. Конкретните мерки следва да включват:

1.8.

ЕИСК подчертава, че финансовата подкрепа за получателите на грижи, които разчитат на услугите на полагащи грижи работници, настанени в дома на работодателя, трябва да бъде предоставяна чрез подходящи дългосрочни и устойчиви публични инвестиции.

1.9.

Синдикатите, работодателите и организациите на гражданското общество трябва да бъдат включени в планирането на политиките на равнището на държавите членки и на равнището на ЕС. Социалният и гражданският диалог с всички заинтересовани страни следва да бъде насърчаван на всички равнища.

1.10.

ЕИСК следва да играе активна роля в насърчаване на разработването на европейските политики, насочени към подпомагане на настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници, получателите на грижи и техните семейства, като, наред с други мерки, организира конференция за бъдещето на услугите за полагане на грижи с настаняване в дома на работодателя в Европа.

2.1.

Дефицитът на предлагането на работна ръка в сектора на здравните грижи е „цъкаща бомба“. Налице е продължаваща криза (3) и недостигът на работна ръка ще се увеличава, освен ако не бъдат намерени подходящи политически решения. Още през далечната 1994 г. Европейската комисия определи полагането на грижи като стратегически сектор. През 2010 г. Европейската комисия предупреди, че до 2020 г. ще възникне недостиг на 2 милиона здравни работници, ако не се вземат спешни мерки за преодоляване на проблемите, свързани с дефицита на предлагането, достигащ 1 милион работници в сектора на дългосрочните социални грижи (4).

2.2.

Настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници са значителна на брой, макар и маргинализирана част от работната сила в областта на дългосрочните социални грижи. Те са силно мобилни и заемат най-ниската стълбица в йерархията на работната ръка в сектора. Настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници често не се вземат предвид при изготвянето на плановете в сектора на дългосрочните социални грижи на европейско равнище и на равнището на държави членки.

2.3.

Точният брой на настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници не е установен със сигурност поради липса на данни; те често биват пренебрегвани от системите за събиране на данни. В контекста на недостатъчното признаване и ниското заплащане на заетите в областта на полагането на грижи настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници дълго време оставаха незабелязани от отговорните за изготвянето на политиките лица.

2.4.

Полагащи грижи работници, настанени в дома работодателя, има във всички държави членки. Много от тях са мигранти от трети страни, докато други са европейски граждани, работещи в своите страни на произход или в чужбина. Някои от тях работят незаконно като мигранти без документи, някои участват в кръгова или временна миграция. Много от тях работят при несигурни условия на труд, включващи фиктивна самостоятелна заетост.

2.5.

Тъй като понастоящем не съществува определение на професията полагащи грижи работници, настанени в дома на работодателя, тяхното положение е приравнено с това на домашните помощници (5). По данни на МОТ домашните помощници, включително тези, които предоставят грижи, заемат между 5 и 9 % от всички работни места (6).

2.6.

Някои държави членки са направили стъпка напред с узаконяването и включването на мигрантите без документи, които работят като полагащи грижи лица, като са подписали Конвенция № 189 на МОТ.

2.7.

ЕИСК вече даде своя принос за създаването на политики в областта на дългосрочните социални грижи, като изготви становища относно трудовите права на домашните работници (7), необходимостта от социална инвестиция (8), дългосрочните социални грижи и деинституционализацията (9). Настоящото становище надгражда тези позиции, като насочва вниманието към конкретното положение на полагащите грижи работници, настанени в дома на работодателя.

3.1.

Полагането на грижи в домашни условия се разпространява все повече под влияние на нарастващото предпочитание към предоставяне на грижи в дома, все по-непосилните за много хора разходи за грижи в специализирани заведения и липсата на подходящи инвестиции в инфраструктурата на сектора на услугите за полагане на грижи.

3.2.

Предприетите от повечето държави членки мерки за строги икономии намалиха съществуващата ограничена инфраструктура и предлагането на работна ръка в сектора на дългосрочните социални грижи. ЕИСК счита, че на инвестициите в дългосрочни социални грижи трябва да се гледа положително като на икономическа възможност и като на приоритетна област за създаване на работни места, социална подкрепа за семействата и равенството между половете. Инвестициите в сектора засилват коефициента на участие на работната ръка и създават възможност за изход от икономическата криза (10).

3.3.

В много държави членки се наблюдава недостиг на работна сила в областта на полагането на грижи. Наемането на полагащи грижи лица, настанени в дома на работодателя, както с редовни документи, така и без документи намалява недостига в областта на дългосрочните социални грижи. Системите на услугите за полагане на грижи, по-специално в Южна Европа, разчитат в голяма степен на полагащи грижи лица, настанени в дома на работодателя. В Италия мигрантите, които се трудят като полагащи грижи работници, настанени в дома на работодателя, представляват около три четвърти от заетите в сектора на грижите в домашни условия (11).

3.4.

Страните от Централна и Източна Европа също са засегнати от недостига на работна сила в сектора на услугите за предоставяне на грижи, а също и от растящото търсене на грижи в Западна Европа. Например Полша предоставя множество полагащи грижи работници, настанени в дома на работодателя, въпреки силно намалялата работна ръка в сектора на услугите за полагане на грижи. Този недостиг се запълва чрез идването в Полша на работници от Украйна и други държави извън ЕС.

3.5.

Въпреки че се повишава осведомеността относно важността за икономическия просперитет на сектора на услугите за полагане на грижи, приносът за европейската икономика на услугите за полагане на грижи с настаняване в дома на работодателя не е измерен и следва да бъде проучен чрез общоевропейско изследване.

3.6.

Много европейски жени попадат в така наречената позиция „сандвич“, като от тях се очаква да се грижат както за своите родители, така и за децата си. За извършването на тази работа те все по-често разчитат на платени грижи. В свят, в който полагането на грижи е глобализирано, това води до ръст на световните вериги за услуги, свързани с полагане на грижи (12). Мигрантите, работещи в сектора на услугите за полагане на грижи, които се местят по причини, свързани с работата, често трябва да намират лица, които да полагат грижи за членовете на собствените им семейства, и наемат полагащи грижи лица, идващи от други, често още по-бедни среди.

4.1.

Ниският статут на настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници е следствие от основано на пола предположение, че услугите за полагане на грижи са „работа за жени“ с ниска квалификация. Той се поддържа и от структурната маргинализация на жените мигранти. В различни проучвания на пазара на труда домашните помощници се определят като нискоквалифицирани или неквалифицирани. Значителен брой настанени в дома на работодателя полагащи грижи работници обаче притежават умения и квалификации в резултат от натрупания през годините опит или от непризнато формално обучение или програми за сертифициране. От настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници често се изисква да покажат, че имат опит в полагането на грижи и квалификация, преди да бъдат наети, но техните условия на труд не отразяват този факт.

4.2.

Много настанени в дома на работодателя полагащи грижи работници работят при нерегламентирани условия, много от тях незаконно. Те често нямат възможност да упражняват своите трудови права и са изложени на експлоатация. Условията могат да бъдат оприличени на съвременна форма на робство: случва се работници да бъдат изолирани, да стават обект на насилие или злоупотреба, да са принудени да работят 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата и да бъдат лишавани от елементарни условия на живот, като например лично пространство. Други работят като фиктивни самостоятелно заети лица. В много случаи инспекторатите по труда и други държавни инспекторати, както и синдикатите нямат достъп до полагащите грижа лица на работните им места (т.е. частни домове).

4.3.

Мерките за регламентиране и узаконяване на полагащите грижи работници, настанени в дома на работодателя, трябва да бъдат подкрепени, за да се гарантират законни възможности за работа в сектора на услугите за полагане на грижи. Такъв подход не е прецедент: в Испания и Италия от 2002 г. досега е узаконен статутът на около 500 000 домашни работници без документи (13). Трябва да се изготвят политики за трудова миграция, които да дават възможност на граждани от трети стани да работят редовно в сектора за полагане на грижи, където да им бъде осигурено равно третиране и правото да сменят работодателя си.

4.4.

Настанените в дома на работодателя си полагащи грижи работници са сред най-мобилната част от работната ръка в сектора на дългосрочните социални грижи. Настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници от Централна и Източна Европа обикновено са жени със собствени семейни задължения (14). Обичайна практика за полагащите грижи лица от Централна и Източна Европа е да работят до три месеца в страни от Западна Европа, след което да се завръщат в своите страни на произход.

4.5.

Миграцията на квалифицирани полагащи грижи работници, настанявани в дома на работодателя, в приемащите държави води до значително „изтичане на работна ръка“ от държавите на произход. Непризнаването на квалификацията на работниците в приемащите държави представлява социална и икономическа загуба във време на цялостен недостиг на работна ръка в сектора на здравните услуги в Европа и в света.

4.6.

Всички тези условия отразяват факта, че правата на полагащите грижи работници, настанени в дома на работодателя, не са адекватно защитени съгласно съществуващите правни рамки на европейско равнище и национално равнище.

4.7.

Настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници следва да бъдат насърчавани и подкрепяни от държавите членки да избягват нерегламентирания труд.

5.1.

Получателите на грижи и техните семейства се затрудняват да намерят полагащи грижи работници. В повечето случаи наемането на полагащи грижи работници се случва през неформални семейни или приятелски мрежи. Често няма достатъчни гаранции за качеството на предоставяните грижи от наети при такива обстоятелства полагащи грижи лица. Семействата често се сблъскват със ситуация, при която не разполагат с ясни насоки за това как правомерно да наемат лице за полагане на грижи.

5.2.

Получателите на грижи и техните семейства следва да получават подходяща подкрепа от държавата. В краткосрочен план тя следва да включва информационна кампания и непрестанна подкрепа по въпросите, засягащи наемането и социалните права на настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници. В дългосрочен план държавите членки следва да предприемат стъпки, с които да гарантират надзор и присъствието на посредник, за да подпомагат получателите на грижи при намирането на полагащи грижи работници с настаняване в дома на работодателя.

5.3.

На получателите на грижи и техните семейства следва да се предоставят различни услуги за подкрепа, в зависимост от нуждите на получателя на грижи и неговото семейство, които могат да включват услуги в домашни условия на непълен или на пълен работен ден. Всички разпоредби трябва да гарантират достойни условия на труд на работниците или самостоятелно заетите лица.

5.4.

Получатели на грижи и техните семейства следва да бъдат насърчавани също така да се информират по-добре относно потребностите на настанените в дома на работодателя полагащи грижи лица и да се отнасят към тях като към работници, които заслужават уважение и имат права. Полагането на грижи е трудна работа както във физическо, така и в емоционално отношение. На настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници следва да се предостави подходящо настаняване и лично пространство, а в случай че става въпрос за лица, наети по трудов договор, следва да се спазват ограниченията, свързани с тяхното работно време, включително и дежурствата.

5.5.

В същото време следва да се спазва правото на получателите на грижи да получават подходящи грижи. Това се отнася по-специално за уязвимите групи и тези със специални нужди, като например хората с деменция.

6.1.

Голям брой малки предприятия, включително агенции за наемане на работна ръка, са все по-активни в сектора на услугите за полагане на грижи с настаняване в дома на работодателя, наред със силно нерегламентиран неформален сектор.

6.2.

Секторът на услугите за полагане на грижи може да допринесе за създаването на достойни работни места в частните домове и за ръста на европейската икономика. Само качествени работни места могат да гарантират качество на предоставените грижи.

6.3.

Липсата на регулация по отношение на трансграничното наемане на настанени в дома на работодателя полагащи грижи работници често дава възможност на някои предприятия да предлагат по-ниски цени за една и съща работа, което допринася за развитието на социалния дъмпинг. Това е особено видно при полските или словашките агенции, които изпращат в Западна Европа полагащи грижи лица, настанявани в дома на работодателя (15). Запазването на тази ситуация на нелоялна конкуренция е в ущърб на работниците, на работодателите и на европейската икономика.

7.

7.1.

Организациите в рамките на общностите, религиозните групи (16) и публичните и частните работодатели играят централна роля в областта на предоставянето на грижи на различни равнища. Много от организациите в рамките на общностите допринасят за узаконяването на кариерите на настанените в дома на работодателя мигранти (17).

7.2.

В много държави членки обаче няма подходяща подкрепа за сектора на услугите за полагане на грижи. Последната икономическа криза доведе до недостатъчни инвестиции в услугите за полагане на грижи в цяла Европа, което създаде отрицателни тенденции, като влошаването на качеството на грижите и на условията на труд.

7.3.

Организациите на предоставящите грижи лица следва да се финансират по подходящ начин, за да отговорят на нуждите на все по-голямото търсене на грижи. Предвид опита, който имат, те трябва да бъдат ангажирани в реален социален и граждански диалог, който да доведе до набор от регламенти за сектора, уреждащи организирането и предоставянето на грижи.

8.1.

Швеция е добър пример за предоставяне на качествени грижи с участието на всички заинтересовани страни. Тази система разчита на висока степен на публична подкрепа, финансирана от данъците (18). Системи с ваучери, като тези, които бяха въведени във Франция и Белгия, допринесоха за официализирането на домашния труд и в някои случаи подобриха условията на труд на работниците в домашни условия. В Белгия полагането на грижи е изключено от тази система (19).

8.2.

Австрия е разработила система за самостоятелно заетите полагащи грижи работници, настанени в дома на работодателя, за да се отговори на необходимостта от полагане на дългосрочни грижи, и е изготвила правни изисквания за качество и рамкови условия за предоставяне на услуги. През 2015 г. бяха приети допълнителни подобрения в стандартите за качество и прозрачност. Системата е широко използвана от австрийското население, но е критикувана от австрийските синдикални организации, че подкопава трудовите стандарти.

8.3.

Тъй като най-добрите модели на добри практики за предоставяне на качествени грижи невинаги могат да се възпроизведат напълно във всички държави членки, на европейско равнище следва да се координира по-цялостен подход на всички нива, който да включва всички заинтересовани страни.

8.4.

ЕИСК смята, че Европейският съюз следва да контролира предлагането и мобилността в рамките на Европа на полагащи грижи работници, настанени в дома на работодателя, и да насърчава подходи за подобряване на цялостния капацитет на сектора за полагане на качествени грижи и създаване на достойни работни места.

8.5.

Дефицитът на работна ръка в областта на услугите за полагане на грижи в Европа трябва да бъдат поставен на първо място в дневния ред на ЕС. Трябва да се обърне внимание на настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници, които до голяма степен са пренебрегвани в настоящите политически парадигми.