15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/183

Докладчик:

г-н Luca JAHIER

Съдокладчик:

г-н José Isaías RODRÍGUEZ GARCÍA-CARO

1.1.

Настоящото становище е изготвено по искане на Европейския парламент във връзка с двата доклада на комисията по конституционни въпроси, а именно: „Подобряване на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон“ (докладчици г-жа Бресо и г-н Брок) и „Възможно развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз“ (докладчик: г-н Верхофстад).

1.2.

ЕИСК приветства инициативата на Европейския парламент. Очаква се, че тя ще допринесе значително за възобновяването на дебата относно бъдещето на Европейския съюз. ЕИСК вече прие няколко становища по темата и се ангажира да допринесе още повече за работата на Европейския парламент.

1.3.

ЕИСК е институционалният представител на организираното гражданско общество (1) на европейско равнище и неговите членове „упражняват своите функции при пълна независимост в общ интерес на Съюза“ (2). Като консултативен орган на европейските институции, от създаването си ЕИСК осигурява ефективно, широко и последователно участие на организираното представително европейско гражданско общество в оформянето на политиката и вземането на решения на ЕС. Така той допринася за това да се гарантира, че решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите (3), като по този начин допринася за прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, които ръководят използването на компетенциите на Съюза (4).

2.1.

Почти шест години след влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент повдигна въпроса дали Европейският съюз може да преодолее предизвикателствата, пред които е изправен, чрез използване в пълна степен на съществуващите разпоредби на Договора от Лисабон, и/или е необходимо да се преразгледат някои области на политиката и настоящата институционална структура на Европейския съюз.

2.2.

Кризата, която започна през 2008 г., разкри сериозни пропуски в архитектурата на еврозоната и в институционалната структура на ЕС, което доведе до бързи стъпки за адаптиране и нововъведения. Тези промени показаха устойчивостта на европейските институции и техния капацитет за преодоляване на заплахата от цялостно разпадане на еврозоната. Нещо повече, резултатът беше въвеждане на механизми за солидарност и подпомагане, които нямат прецедент в историята на ЕС. Въпреки това е необходимо ЕС да постигне отново достатъчно ниво на растеж, с цел да подобри средата за бизнеса, да запази работните места и да намали безработицата, социалните неравенства и асиметриите в развитието между държавите членки и регионите. Понастоящем мерките за подкрепа на растежа са недостатъчни за постигането на тези цели.

2.3.

Икономическите проблеми обаче доведоха до натрупване на неотложни икономически и фискални инициативи, предназначени за справяне с дълбоката финансова и икономическа криза. Тези мерки породиха сериозни опасения относно демократичната отчетност и тяхното социално въздействие, които не бяха взети под внимание в достатъчна степен. От съществено значение е, че отговорът на кризата открои опасения относно прозрачността, отчетността и устойчивостта на вземането на решения в ЕС, наред с другото, заради честото прибягване до междуправителствения механизъм за вземане на решения.

2.4.

По време на кризата голяма част от държавите — членки на ЕС, прибягнаха до подписването на междуправителствени договори, които са правни инструменти, сключени извън процедурите на Договорите на ЕС. Това са Договорът за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (ДСКУ) и Договорът за Европейския механизъм за стабилност (ДЕМС). Тези договори бяха приети без значим, прозрачен или обществен дебат. Този междуправителствен подход, представляван от Европейския съвет, може да се обясни с финансовото измерение на кризата и необходимостта бързо да бъдат въведени значителни инструменти за преодоляване на кризата. Това повдига въпроса за възможни конфликти между междуправителственото естество на тези договори и „правната норма“ на самия ЕС.

2.5.

В момента ЕС е принуден да преодолява нарастваща разпокъсаност, изключително разединяваща икономическа, социална и политическа криза, съчетана с увеличаващо се гражданско недоволство, които заедно създават все по-големи различия. Днешна Европа е Европа на възродени предразсъдъци, национални стереотипи и увеличаващо се разделение между народите и държавите, с възход на популистки и антиевропейски движения. В този смисъл е необходимо неотложно да се насърчава това, което обединява хората в Европа, а не това, което ги разделя. Това ще бъде дълъг процес и трябва да започне незабавно.

2.6.

Също така това е Европа, чиито граждани имат слабо доверие в европейските институции и в която основните демократични политики са сериозно поставени под въпрос. Това се отразява главно на национално равнище, както виждаме от последните изборни резултати. Въздействието обаче се усеща силно на европейско равнище. На изборите за Европейски парламент през 2014 г. приблизително една четвърт от всички места бяха спечелени от кандидати, скептични или спрямо европейския проект, или спрямо някои европейски политики. Независимо от националните отговорности за кризата, гражданите имат чувството, че „Европа“ е отговорна за социално-икономическите проблеми или че институциите на ЕС не правят достатъчно за подобряване на ежедневието им. Въпреки това значително мнозинство от гласуващите все още подкрепят по-нататъшната европейска интеграция.

2.7.

Рискът Обединеното кралство да напусне ЕС чрез референдум през 2017 г. или по-рано и продължаващата нестабилност в Гърция допълнително утежняват факта, че ЕС се намира на политически кръстопът. Действително би могло да се твърди, че Европа е загубила своето чувство за посока по отношение на задълбочаването на европейската интеграция и че има много въпросителни по отношение на нейното настоящо и бъдещо развитие и идентичност. Докато в миналото европейската интеграция беше движена от визия за бъдещето (мир, помирение, благоденствие и т.н.), днес имаме ЕС, който „реагира“ на опасности и предизвикателства, вместо да бъде двигател на процеса.

2.8.

В същото време, както беше заявено от г-н Ван Ромпой, бивш председател на Европейския съвет, днес ЕС трябва да се стреми към подходящ баланс между „способстваща“ Европа, която е в състояние да предлага нови възможности, и „грижовна“ Европа, която е способна да подкрепя своите граждани (5). Именно това взаимодействие, засилено от ново измерение, основано на участието, ще насърчи европейските граждани, а следователно и политиците, да възвърнат доверието си в европейския проект в духа на преамбюла на Договора за Европейския съюз.

2.9.

Към вътрешните трудности, пред които е изправен ЕС, трябва да прибавим и нарастващия брой сериозни външни предизвикателства. Те включват нарастващите рискове и несигурност, свързани с тероризма, миграционния натиск, енергийната сигурност и териториалното сближаване, в допълнение към увеличаващата се нестабилност по източните и южните граници на ЕС.

2.10.

В рамките на тази особено трудна обстановка сега е належащо да се възобнови дебатът за ефективното функциониране на ЕС и за ролята на Договорите в този процес. Моментът е подходящ да се проучи как могат да бъдат постигнати по-добри резултати за гражданите на Европа и да се адаптира и засили настоящата институционална структура.

2.11.

Също толкова важна е необходимостта от възстановяване на доверието чрез съсредоточаване в по-голяма степен върху това да се обясняват на гражданите предимствата на ЕС, а също и върху това да бъдат изслушвани те и представителните организации на гражданското общество. Преобладаващото схващане е, че ЕС не успява нито да формулира, нито да осъществи устойчиви, приобщаващи и балансирани стратегии, насочени към инвестиции и растеж и намаляване на неравенствата, нито пък да постигне конкретни резултати за своите граждани, част от отговорността за което носят държавите членки. Крайният резултат е нарастваща липса на доверие в ЕС от страна на гражданите, усещане за неподходяща намеса в местните дела от страна на институциите на ЕС и разширяваща се пропаст от невярна информация. От решаващо значение е да се възвърне доверието в ЕС. За ЕС моментът е повратен и признаването от страна на неговите граждани ще бъде от решаващо значение за постигане на напредък в това отношение.

3.1.

Без съмнение съществуващите Европейски договори предоставят неизползвани възможности, които биха могли да послужат за подобряване на политиките и по този начин за укрепването на ЕС във вътрешен и външен план. Независимо дали за обмисляне на по-задълбочено политическо действие или за подобряване на изпълнението — съществува широк диапазон от области на политиката и технически инструменти, които биха могли да се използват. Понастоящем това следва да бъде приоритет на Европейския съюз и неговата институционална архитектура.

3.2.

Въпреки необходимостта от преразглеждане на някои елементи от съществуващата институционална рамка на Европейския съюз посредством конкретни изменения на Договора, трябва да бъде взет под внимание фактът, че понастоящем не са налице условията за това. Ето защо ЕИСК ще разгледа въпроса за изменяне и адаптиране на Договорите само както и когато това е целесъобразно.

3.3.

От основно значение за възвръщане на доверието на гражданите в ЕС е необходимостта от осигуряване на последователност и съгласуваност между всички политики и дейности на ЕС, както е предвидено в член 7 от ДФЕС, като по този начин се подобрява изпълнението на съществуващите Договори. Това предполага балансиране на териториалното сближаване с икономическите и социалните измерения на Договорите. По-специално ще се изисква прилагането в пълна степен на член 3 от ДЕС, който гласи, че ЕС трябва да се основава на „… силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда … (Той) насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите членки“.

3.4.

Други примери за недостатъчно използвани съществуващи разпоредби на Договорите включват петте хоризонтални клаузи от ДФЕС, които се отнасят по-специално до насърчаването на равенството между мъжете и жените (член 8), насърчаването на висока степен на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване (член 9), борбата с дискриминацията (член 10), опазването на околната среда (член 11) и защитата на потребителите (член 12). В бъдеще тези клаузи следва да се използват за насърчаване на по-тясна взаимовръзка между европейските политики и по-строга отчетност пред гражданите на ЕС.

3.5.

Освен това съществува широк кръг от области на политиката, които не се използват достатъчно. Основният инструмент за интеграция на 28-те държави членки е вътрешният пазар  (6). Той следва да се допълва чрез по-нататъшна интеграция, за да се стимулират растежът, конкурентоспособността, заетостта и ползите за всички граждани и региони на ЕС. За да се постигне това, са необходими съществени инициативи на ЕС главно на пазарите на продукти, в областта на енергетиката, транспорта, услугите, пазарите на труда, обществените поръчки, интелектуалната собственост и цифровата икономика. Освен това националните реформи в областта на данъчното облагане следва да са по-прозрачни, да обръщат внимание на нелоялната данъчна конкуренция и да се допълват от по-широк обхват на действия във връзка с политиката на ЕС (7).

3.6.

Двата основни секторни клъстера, които трябва да бъдат предмет на засилени европейски политики, следва да са енергийният съюз и цифровият единен пазар. Последният е обект на отделно становище на ЕИСК, което се изготвя понастоящем, и поради това няма да бъде разглеждан подробно в настоящото становище.

3.7.

С цел да се преодолее външният риск от енергийна несигурност, ЕС би могъл да приложи съществуващите разпоредби на член 194 от ДФЕС и да пристъпи към енергиен съюз. ЕИСК последователно препоръчва „повече Европа“ в енергийната политика и призова солидарността да се превърне в движещата сила за разработване на европейската енергийна политика. Член 194 ще даде възможност за установяването на ефективна и прозрачна система за управление на енергийния съюз, което ще направи енергийната политика на ЕС по-ефективна, ще намали разходите, ще добави стойност за гражданите и ще издигне профила на ЕС по отношение на неговите международни партньори. Неразривно свързани с този процес са насърчаването на енергопроизводството от възобновяеми източници и подпомагането на предприятията при техния енергиен преход.

3.8.

Освен това реален напредък, който да стимулира растежа, конкурентоспособността, заетостта и да носи ползи за всички граждани и региони на ЕС, би могъл да се постигне чрез следващия средносрочен преглед на стратегията „Европа 2020“. Това налага реформите да се насочат към инвестиции на ЕС за увеличаване на конкурентоспособността относно иновативност, заетост, ресурсна ефективност, устойчива реиндустриализация, повече и достойни работни места, равенство на пазара на труда, социално и регионално сближаване, приобщаване и добре функциониращ вътрешен пазар. ЕИСК подчертава, че ЕС се нуждае не от напълно нова, а от по-ефективна стратегия „Европа 2020“ (8), включително все по-ефективен, балансиран и демократичен модел на европейския семестър.

3.9.

За постигането на икономии от мащаба наред с политическите цели на ЕС биха могли да допринесат реформирането на системата на собствените ресурси, опростяването на настоящата система на вноски и плащания за държавите членки, представянето на нова система от собствени ресурси и реформирането на системата за корекции. Промяна на собствените ресурси ще означава, че първоначалният член 201 от Договора от Рим, понастоящем член 311 от ДФЕС, ще се приложи правилно и изцяло за първи път. За ЕИСК е от ключово значение системата на собствените ресурси да отговаря на редица критерии. Сред тях следва да бъдат справедливост, ефективност, стабилност, прозрачност, простота, отчетност, бюджетна дисциплина, акцент върху европейска добавена стойност, субсидиарност и фискален суверенитет. За постигането на тези цели се предлага да се използва следващият средносрочен преглед на бюджета на ЕС, за да се приемат съответните предложения на Групата на високо равнище, председателствана от г-н Монти. Главната цел трябва да бъде засилване на автономията на бюджета на ЕС, за да му се даде възможност да породи ефект на лоста и повече взаимно допълване с националните бюджети. Това ще допринесе пряко за постигане на икономии от мащаба и реализиране на политическите цели на ЕС (9).

3.10.

ЕС също така се нуждае от реформи за засилване на чувството за общо гражданство на европейско равнище. Но чувството за общо европейско гражданство няма да се създаде без участието на гражданите във вземането на решения на европейско равнище. Това предполага създаването на усещането за участие в съвместния процес за общата кауза във всички държави членки в цяла Европа. Това би могло да се постигне, ако на гражданите се даде възможност да избират депутатите в Европейския парламент от транснационални листи, т.е. от няколко държави членки, но от европейски партии, вместо да гласуват само за национални партии. Това обаче може да изисква промяна в Договора чрез изменение на член 223 от ДФЕС.

3.11.

Във връзка с това ЕИСК подчерта необходимостта от ефективно прилагане на Хартата на основните права на ЕС посредством нови, целенасочени инициативи (10). Комитетът набляга на необходимостта от гарантиране на равнопоставеност за всички, със специален акцент върху уязвимите групи. Изтъква, че на равнището на ЕС задълженията, произтичащи от Хартата, се отнасят за всички институции, агенции и органи. ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да изградят култура, насочена към защита и насърчаване на основните права на всички равнища на управление и във всички политически и законодателни области. Освен това те следва да проучат и установят конкретното въздействие върху основните права в процеса на транспониране. ЕИСК настойчиво приканва Комисията да изпълнява ефективно ролята си на пазителка на Договорите и да използва процедурата за установяване на неизпълнение на задължения, без да взема под внимание политически съображения. Също така ЕИСК призова всички институции на ЕС, неговите агенции и органи и държавите членки, отговарящи за спазването на основните права, да насърчават популяризирането им с участието на гражданското общество. При регламентирането на икономическото управление и функционирането на вътрешния пазар трябва да се отчитат разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС посредством специална оценка (11).

3.12.

На последно място, през последните десет години Европейският съюз от 28 държави членки се сблъска с ключови предизвикателства и водещи до социално разделение проблеми, на които никоя отделна държава членка не би могла да отговори ефективно сама. Положителни резултати могат да бъдат постигнати единствено чрез координирани политики и общи действия на европейско равнище. Това е особено валидно по отношение на политиките в областта на миграцията и предоставянето на убежище, както и на общата външна политика и политика на сигурност (ОВПС). В тези две области на политиката действащите Договори на ЕС предвиждат голяма свобода на действие, но много от разпоредбите не се използват поради отсъствието на обща и синхронизирана политическа воля (12). За тази цел следва да бъдат използвани още повече членове от 21 до 46 от ДЕС и членове от 76 до 81 от ДФЕС.

3.13.

За постигане на напредък трябва да има съчетание от амбиция, прагматизъм и новаторство. ЕИСК е на мнение, че днес съществува възможност да се отговори на предизвикателствата пред ЕС и да се работи за нов етап в неговото развитие. Това е възможност за изработване на нов договор между държавите членки и между ЕС и неговите граждани за една Европа, която ще засили сътрудничеството, конкурентоспособността и растежа, интеграцията и солидарността.

3.14.

Без съмнение един недостатъчно използван инструмент е „засиленото сътрудничество“ (определено в член 20 от ДЕС). Процедурата беше използвана за първи път в областта на развода и законната раздяла и впоследствие за създаването на единна патентна закрила в ЕС, както и при предложеното въвеждане на данък върху финансовите трансакции. На второ място може да се използва клаузата за преход (т.е. член 48, параграф 7 от ДЕС). Все пак подобни случаи на преразглеждане ще изискват единодушие на правителствата на държавите членки в Европейския съвет или в Съвета, което може да е трудно осъществимо. Тези два инструмента по принцип биха могли да опростят и да ускорят вземането на решения в ЕС.

3.15.

Поради това е от изключително значение да се надгражда върху заключенията на Европейския съвет, който на заседанието си на 26 и 27 юни 2014 г. постигна съгласие относно това, че: „… концепцията за все по-тесен съюз дава възможност за различни пътища за интеграция за отделните страни, която позволява на желаещите да задълбочават интеграцията да продължат напред, като същевременно се уважава волята на онези, които не желаят по-нататъшно задълбочаване.“ (13). Това заявление представлява основата за един диференциран Европейски съюз, в който участват всички 28 държави членки, при необходимост в различна степен, като по този начин се улеснява засиленото сътрудничество в стратегически области, което обаче остава отворено за пълноценно участие на всички държави членки.

3.16.

Освен това ЕИСК счита, че макрорегионалните стратегии имат нарастващо значение за бъдещето на Съюза. Тяхното укрепване и разширяване биха могли да спомогнат за развитие на европейско междинно равнище, способно да доведе до сближаване на ЕС, и за постигане на системно участие на организираното гражданско общество, включително на икономическите и социалните партньори.

4.1.

През последните няколко години стратегията на ЕС относно кризата беше съсредоточена върху подобряване на отслабващата архитектура на ИПС и укрепване на икономическото управление. Спешните мерки за подпомагане на функционирането на ИПС доведоха до редица промени, които обаче бяха резултат от междуправителствен процес на вземане на решения. Сега е важно да се гарантира, че тези междуправителствени решения няма да се превърнат в постоянна допълнителна правна рамка на Договорите на ЕС.

4.2.

В този контекст е наложително да се направи бърз преход от настоящата система, която се основа на правила за осигуряване на бюджетна дисциплина, към процес на по-висока степен на сближаване между държавите от еврозоната.

4.3.

На първо място, като се има предвид, че еврото е валутата на ЕС, държавите членки, които са част от еврозоната, трябва да ускорят и задълбочат интеграцията чрез завършване на изграждането на ИПС — процес, който трябва да остане отворен за всички държави — членки на ЕС. Това би могло да бъде постигнато чрез стабилно управление и укрепване на институционалната рамка на еврозоната въз основа на:

4.4.

Също така следва да бъдат предприети стъпки за въвеждане на бюджет за еврозоната, което ще допринесе за поемане на сътресенията, които може да настъпят в бъдеще, стига този потенциален фискален капацитет да бъде замислен като условие в помощ на усилията за реформи. Както се посочва в становището по собствена инициатива на ЕИСК относно завършването на ИПС (14), този бюджет на еврозоната би могъл да се финансира посредством данък върху финансовите трансакции, обхващащ цялата еврозона, данък върху въглеродните емисии, временен данък или емитиране на общи облигации. По всеки от тези варианти обаче все още трябва да се постигне съгласие.

4.5.

Възможно да се постигне напредък в европейското икономическо управление е чрез укрепване на социалното измерение на ЕС. Това следва да се основава на по-балансирано прилагане на член 3 от ДЕС, който предвижда, че ЕС трябва да намери равновесие между икономическата ефективност, социалното и териториалното сближаване. Освен това членове 151 и 153 от ДФЕС имат за цел да подпомогнат хармонизирането на социалните системи на държавите членки — въпрос, разгледан от ЕИСК през 2013 г. (15).

4.6.

Същевременно трябва да утвърдим демократичната легитимност на ЕС, за да укрепим политическата му рамка, и по-специално ролята на Европейския парламент. За тази цел могат да бъдат предприети конкретни стъпки в рамките на настоящия договор и настоящите правила. В средносрочен до дългосрочен план едно евентуално преразглеждане на Договора следва да приведе институционалните разпоредби в съответствие със задължителните изисквания за истински политически съюз. ЕИСК вече одобри много подробна пътна карта за осъществяването на политическия стълб на ИПС, в която са посочени широк кръг възможни действия (16).

4.7.

ЕИСК взема под внимание доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г. до Европейския съвет относно „Завършване на Европейския икономически и паричен съюз“ и очаква той да послужи като основа за по-решително действие, както е посочено по-горе (17).

5.1.

В центъра на целия дебат относно бъдещето на ЕС трябва да бъде гражданинът. Демокрацията и отчетността са фундаментални идеи за европейското гражданство. Ключова роля за реализирането на тези принципи трябва да изпълнява Европейската комисия, която е пазителка на Договорите. Комисията като институцията, която има изключително право на законодателна инициатива, има и основна роля да балансира различните сили и интереси, които съставляват ЕС. Това балансиране трябва да се извършва успоредно с по-ефективното прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност за постигане на по-демократично и основано на участието управление на ЕС.

5.2.

Договорът от Лисабон предвижда по-съществена роля за Европейския парламент и проактивен подход от страна на държавите членки посредством един по-силен Съвет. При все това в бъдеще ще бъде необходимо да се разширят допълнително правомощията на Европейския парламент, например чрез по-голяма роля в европейското икономическо управление и в европейския семестър, и да се въведе по-балансирано разделение на отговорностите и междуинституционално сътрудничество между трите институции, което ще гарантира по-стабилен съюзен метод. Във връзка с това въпрос от истински интерес е интензивното използване на „трилог“ за приемането на актове на първо и на второ четене от обикновената законодателна процедура (18). „Трилогът“ до голяма степен се е превърнал в норма, като по този начин противоречи на демократичните принципи за прозрачност и отчетност и на необходимия баланс, който трябва да се поддържа между трите институции в рамките на обикновената законодателна процедура. Поради това ЕИСК се застъпва за връщане към духа, ако не към буквата, на обикновената законодателна процедура, като „трилозите“ останат изключение.

5.3.

Също така съюзният метод ще бъде прилаган по-ефективно посредством „хоризонтална“ субсидиарност. За това понятие, както и за „вертикална субсидиарност“, няма изрични определения в Договорите. Все пак се признават обществената роля на частните субекти, т.е. гражданите и представителните организации на гражданското общество, и тяхното участие в процесите на оформяне на политиката и вземането на решения, посредством тяхната специфична консултативна роля, както и самостоятелната законодателна роля на социалните партньори в контекста на европейския социален диалог.

5.4.

Всъщност концепцията за хоризонтална субсидиарност, понякога наричана „функционална субсидиарност“, вече е имплицитно призната в Договорите в членове 152, 154 и 155 от ДФЕС относно социалния диалог и ролята на социалните партньори.

5.5.

Член 11 от ДЕС също въплъщава принципа за демокрация на участието като ключов допълващ елемент на представителната демокрация, както е посочено в членове 10 и 12 от ДЕС (19), който е фундаменталната основа на демокрацията. Както ЕИСК е подчертавал многократно, член 11, параграфи 1 и 2 от ДЕС (20) откриват значителни възможности за развитието на европейската демокрация, като полагат основите на дългосрочното установяване на структуриран граждански диалог на европейско равнище, наред с политическия диалог между институциите на ЕС и държавите членки.

5.6.

Освен това методът на ЕС трябва да бъде допълнен от разширена вертикална субсидиарност със засилена роля за националните парламенти при изготвянето на политиките и засилено сътрудничество между тях и Европейския парламент.

5.7.

От съществено значение е, че всичко, посочено по-горе, би могло да бъде постигнато още в рамките на съществуващите Договори. По-специално що се отнася до гражданското участие, демокрацията и отчетността, много би могло да се постигне чрез доразвиване на европейските политики и подобряване на процесите и изпълнението. Както обаче вече беше отбелязано в две становища на ЕИСК (21)  (22), налице е ограничен напредък по отношение на ефективното прилагане на член 11, а и по отношение на изпълването със съдържание на концепцията за демокрация на участието.

5.8.

Това е вярно и по отношение на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) по член 11, параграф 4. ЕГИ следва да бъде основен инструмент на демокрацията на участието и активното гражданство, но в сегашния си формат тя е до голяма степен неефективна и условията за нейното прилагане трябва да бъдат изцяло преразгледани.

5.9.

Понятието за „хоризонтална“ субсидиарност трябва да бъде укрепено и приложимо в по-широки области на политиката, чрез структуриран граждански диалог, например в областта на околната среда и защитата на потребителите. Това ще повиши ролята на представителните организации на гражданското общество в европейските процедури, давайки им възможност да допринасят в пълна степен за областите на политиката, които ги засягат, като по този начин ще се придаде същност на принципа на демокрацията на участието. За да постигне тази цел и като институционалния представител в ЕС на организираното гражданско общество, ЕИСК изпълнява ключова роля при осъществяването на пълния потенциал на демокрацията на участието и при развитието и засилването на гражданския диалог в партньорство с институциите на ЕС.

5.10.

Като институционален представител на организираното гражданско общество на европейско равнище, ролята на ЕИСК има три измерения: i) да улеснява и подпомага диалога между представителните организации на гражданското общество и с европейските институции, ii) да осигурява трайно участие на организираното гражданско общество в политическите процеси на ЕС и iii) да наблюдава прилагането на член 11 от ДЕС.

5.11.

По този начин и като консултативен орган на институциите на ЕС (23) ЕИСК има възможност да действа пълноценно като i) катализатор и координатор в диалога между и с организациите на гражданското общество, ii) като ключов посредник между организациите на гражданското общество и органите на ЕС за вземане на решения и iii) като ефективен мост между националното и европейското равнище. Ако се стигне до преразглеждане на Договорите, ЕИСК би призовал за изрично признаване на тази роля (24).

5.12.

Възобновяването на програмата за „по-добро регулиране“ отразява новото желание на Комисията да постави силен акцент върху своята дейност по оценяване, като включи в процеса други институции, национални органи и гражданското общество като цяло. Участието на ЕИСК като консултативен орган в оценката на политиката е основополагащо, тъй като то се основава на неговата легитимна роля в институционалната структура на ЕС: i) да защитава постигнатото от ЕС с цел удовлетворяване на потребностите на европейските граждани и ii) да отправя предупреждения за пречки при прилагането на политиките и законодателството на ЕС или за възможни пропуски.

5.13.

Като част от възложената му роля съгласно член 13, параграф 4 от ДЕС, в Протокола за сътрудничество между ЕИСК и Европейската комисия от 22 февруари 2012 г. и в Споразумението за сътрудничество между ЕИСК и Европейския парламент от 5 февруари 2014 г. се признава значителната добавена стойност, която ЕИСК може да донесе за „по-добро законотворчество“, като отразява позицията на гражданското общество в политическия цикъл на ЕС (25). Поради това ЕИСК отправя искане за по-ясно признаване на неговата институционална роля в евентуално бъдещо преразглеждане на Междуинституционалното споразумение за по-добро регулиране (26).

5.14.

За да допринася ефективно за всичко това, самият ЕИСК следва да използва пълноценно своя потенциал и да укрепи ролята си, методите си на функциониране и работа, както и оперативните си връзки с основните организации и мрежи на европейското гражданско общество. ЕИСК също така увеличава практическата приложимост на своята дейност, като се съсредоточава в по-голяма степен върху групи приоритетни политики на ЕС в контекста на консултативната си функция, възложена му от Договорите.

5.15.

По този начин ЕИСК може да допринесе значително за надграждане на потенциала на Договора от Лисабон в области на политиката, които са от непосредствено значение за гражданите, и за установяване на възможни пропуски, които биха налагали изменения и адаптиране на съответните политики, за да отговарят по-добре на техните потребности.