6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/153

1.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно екологосъобразната инфраструктура (ЕИ) и нейното намерение да подкрепя проекти в тази област чрез пакет от мерки.

1.2

Комитетът препоръчва да бъде използван опитът от изпълнението на този пакет от мерки, за да може той да бъде доразвит в посока на стратегията за ЕИ, обявена в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.

1.3

ЕИСК подкрепя целта посредством проекти в областта на ЕИ да бъдат съчетани екологическите с икономическите и социалните ползи. Целта е да се изгради инфраструктура с естествени, полуестествени, използвани или градски ландшафтни структури, които допринасят за запазването на биоразнообразието и други фактори на околната среда и едновременно с това предоставят свързани с по-ниски разходи, устойчиви услуги за обществото. За разлика от „Натура 2000“ при насърчаването на ЕИ става въпрос не за правен инструмент; инициативата за ЕИ няма за цел да се създава допълнителна към „Натура 2000“ мрежа за опазване на околната среда.

1.4

ЕИСК отбелязва, че решаваща отговорност за проектите за ЕИ имат държавите членки и по-специално органите по планиране на регионалното и местно равнище. ЕС има преди всичко подкрепяща роля при подпомагането на ЕИ. Концепцията за екологосъобразната инфраструктура трябва по-специално да се интегрира незабавно и ефикасно в области на политиката като селското и горското стопанство, опазването на природата, политиката в областта на водите, морските басейни и рибарството, регионалната политика и политиката на сближаване, градоустройството, политиката в областта на изменението на климата, транспорта, енергетиката, предотвратяването на бедствия и политиката на земеползване, както и в съответните инструменти за финансиране на ЕС.

1.5

При проекти за ЕИ от общоевропейско значение ЕС следва пряко да поема отговорност. ЕИСК подкрепя предложението, по аналогия на трансевропейските мрежи в областта на транспорта (TEN-T), енергетиката (TEN-E) и телекомуникациите, да се създаде мрежа TEN-G за финансиране на ЕИ, заедно със списък на представени в географски формат проекти от общоевропейско значение.

1.6

Основните действащи лица при проекти за ЕИ са органите по планиране на регионално и местно равнище, градовете и общините, органите отговарящи за инфраструктурни проекти в сектори като пътното и железопътното строителство, строителството на хидротехнически съоръжения и защитата от наводнения, земеделски и горски стопани, предприятия и инвеститори, екологични организации на гражданското общество и профсъюзи. Необходимо е да се засили подкрепата за тези участници. Успехът на проектите за ЕИ зависи в решаваща степен от това те да бъдат инициирани, приети и осъществявани от същите тези участници.

1.7

ЕИСК счита за безусловно необходимо на включването на гражданското общество на ранен етап в проекти в областта на ЕИ да се обърне значително по-голямо внимание, отколкото това е направено в съобщението на Комисията. Приобщаващите процеси на планиране с включването на ранен етап на гражданите и организациите на гражданското общество са от решаващо значение.

1.8

Във връзка с това трябва да се има предвид, че проектите в областта на ЕИ могат да предизвикат и конфликти между законните интереси на различни участници и затова трябва да се предвидят подходящи механизми за разрешаване на конфликти, за намиране на компромис между интересите и за оптимизиране на проекти. Ако бъде добре управлявана, ЕИ би могла да допринесе за отслабване или преодоляване на традиционните конфликти в областта на опазването на природната среда между опазване и използване. ЕИСК подчертава, че трябва да се създадат достатъчни стимули за мобилизиране на необходимите частни инвестиции.

2.1

Запазването и възстановяването на биоразнообразието само по себе си, както и услугите, предоставяни от него под формата на природен капитал, са от основно значение за благосъстоянието на човека, икономическото благосъстояние и хуманните условия на живот. Поради това в стратегията си за биологичното разнообразие до 2020 г. (1) Европейската комисия си е поставила за цел да прекрати загубата на биоразнообразието и влошаването на екосистемните услуги в ЕС и да ги възстанови във възможно най-голяма степен. Чрез една европейска стратегия за ЕИ трябва по-специално да се насърчават екологосъобразни инфраструктури.

2.2

Приетото от Комисията на 6 май 2013 г. съобщение относно „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) — увеличаване на природния капитал на Европа“ включва следните акценти:

2.3

В становището си от 26 октомври 2011 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. (2) ЕИСК приветства по принцип стратегията за биологичното разнообразие, но отправи критики във връзка с липсата на анализ на причините за непостигането на целите в областта на биологичното разнообразие. По-специално липсата на политическа воля в държавите членки е пречка за ефективното им постигане.

3.1

Прегледно определение на екологична инфраструктура дава David Rose в „Green Infrastructure. A Landscape Approach“ (Екологосъобразна инфраструктура – ландшафтен подход): „В рамките на понятието екологосъобразна инфраструктура се описват елементите, които свързват природната и архитектурната среда и правят градовете по-приятни за живеене, като например паркове, пешеходни алеи, озеленени покриви, озеленени улици и дървесната растителност в градовете. На регионално равнище ЕИ включва мрежата от природни зони, зелени площи, озеленени пътеки, (селскостопански и горски) площи и други елементи, които заедно носят множество ползи за здравето и благосъстоянието на човека и на екосистемите (…)“.

3.2

Пример за ЕИ са:

3.3

82 % от площите в ЕС се намират извън мрежата „Натура 2000“. Ето защо е ясно, че запазването и възстановяването на биоразнообразието чрез насърчаване на ЕИ и извън „Натура 2000“ е като цяло безусловно необходимо както по отношение на способността за функциониране на мрежата от обекти по „Натура 2000“, така и за предоставянето на екосистемни услуги. За разлика от „Натура 2000“ при подпомагането на ЕИ не става дума за правен инструмент. Поради това то не може да замести прилагането на „Натура 2000“, а го допълва с допълнителен компонент. От друга страна целта на инициативата за изграждане на ЕИ не е създаването на допълнителна мрежа в областта на опазването на природната среда, различна от „Натура 2000“. ЕИСК се застъпва за това инициативата за изграждане на ЕИ да бъде използвана по-специално също и за насърчаване на съвместното опазване на природата и околната среда, също и за да се постигне значителен напредък в тази област във всички държави членки.

3.4

ЕИСК подчертава спешната необходимост от своевременно и активно участие на гражданското общество в проекти в областта на ЕИ, както е предвидено в конвенцията от Орхус относно участието на обществеността по въпроси на околната среда. Много примери показват в каква степен успехът на проектите зависи от одобрението или отхвърлянето им от гражданското общество. Поради това в стратегията на Европейската комисия следва да бъдат значително по-ясно изтъкнати подходът „отдолу-нагоре“, както и изграждането на партньорства с участници от местните власти, с отговарящите за инфраструктурни проекти органи, бизнеса и профсъюзите, селското и горското стопанство, секторите, свързани с управлението на водите и съответно с опазването на крайбрежната ивица, както и екологични НПО.

3.5

ЕИСК отбелязва със съжаление, че в съобщението на Комисията относно ЕИ не става дума за обявената в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. европейска стратегия за ЕИ. ЕИСК все пак приветства обявените в съобщението действия като стъпки в правилната посока. Опитът при прилагането на тези мерки следва да се използва, за да бъдат те доразвити в стратегия за ЕИ инфраструктура.

3.6

ЕИСК счита за необходимо да се постави още по-силен акцент, отколкото този в съобщението, върху изграждането на ЕИ. Както и в стратегията за биологичното разнообразие, в съобщението липсва ясен анализ на причините поради които ЕИ не се е наложила в достатъчна степен. Липсата на политическа воля за прилагане на тези концепции в отделните държави членки няма да може да бъде преодоляна единствено чрез предвидените технически насоки и подобряването на информационната база и базата от знания. Според ЕИСК една ефективна стратегия за ЕИ предполага стриктно наблюдение, критичен анализ на мерките в държавите членки и, ако е необходимо, целенасочени последващи мерки в подкрепа на държави членки или региони със значително изоставане.

4.1.1

Решаваща отговорност за проектите за ЕИ имат държавите членки и по-специално органите по планиране на регионално и местно равнище. В това отношение ЕС има преди всичко подкрепяща роля чрез публичното разпространяване на концепцията за ЕИ и, както е предвидено в съобщението на Комисията, чрез предоставяне на подходяща и добре достъпна информация и база от знания. Освен това инструментите на ЕС за финансиране имат значително влияние върху планирането на регионално и местно равнище, поради което е необходимо интегрирането на концепцията за ЕИ да има висок приоритет в тези инструменти за финансиране.

4.1.2

При определени проекти за ЕИ от общоевропейско значение ЕС следва пряко да поема отговорност. Типично за такива проекти е, че те се отнасят за трансгранични ландшафтни райони като планински вериги, реки или горски масиви. Като успешен пример в съобщението се посочва европейската инициатива „Зелен пояс“. Особено внимание би следвало да се обърне и на трансграничните речни долини като основа за европейска ЕИ. Именно при реки като Дунав или Елба, които през тази година отново претърпяха сериозни щети от наводнения, подобряването на защитата срещу наводнения може посредством проекти за ЕИ да бъде съчетано със запазването на чувствителни зони на водни басейни, важни за биологичното разнообразие в цяла Европа, както и с развитието на икономиката и туризма.

4.1.3

ЕИСК подкрепя насърчаването на стратегически планирана европейска мрежа от проекти за ЕИ от общоевропейско значение, заедно със списък на представени в географски формат проекти. В рамките на една инициатива за TEN-G, на такова начинание следва да бъде отредено значение подобно на това на европейските инфраструктурни инициативи в областта на транспорта, енергетиката и телекомуникациите.

4.3.1

Ситуацията по отношение на наличието на естествени, полуестествени или градски площи е твърде различна в отделните държави членки и региони. Докато в някои гъсто населени региони и градове използването на земята за „сива“ инфраструктура е особено значително, други региони разполагат със значителни естествени площи. Що се отнася до европейските мерки за насърчаване на ЕИ трябва да се прави разлика между региони, в които става дума за изграждането на нова ЕИ и други региони, в които акцентът е поставен по-скоро върху запазването и грижите за ландшафта.

4.4.1

В съобщението правилно се отдава основен приоритет на ефективната интеграция на аспекти на ЕИ в широк спектър от политики.

4.4.2

ЕИСК приветства изготвянето на технически насоки, съдържащи принципи и рамкови условия за включването на аспекти на ЕИ в регионалната политика и политиката на сближаване, политиката в областта на изменението на климата и околната среда, политиката в областта на здравеопазването и политиката за защита на потребителите, както и общата селскостопанска политика и свързаните с нея механизми за финансиране. Тези насоки следва да бъдат спещно публикувани, за да могат държавите членки, които вече работят по оперативните си планове, да ги използват през програмния период 2014–2020 г.

4.4.3

ЕИ зависи не само от публични, но и от частни инвестиции. ЕИСК подчертава, че частните инвестиции в ЕИ се нуждаят от достатъчно стимули. ЕИСК приветства намеренията за създаване на специален механизъм на ЕС за подкрепа на проекти за ЕИ заедно с ЕИБ.

4.5.1

Необходимостта от интеграция на ЕИ в регионалното устройствено планиране и планирането на местно равнище се признава в съобщението, но ЕИСК не намира конкретни мерки в това отношение в плана за действие. Именно пространственото, ландшафтното и териториалното планиране по места оказва значително въздействие върху изграждането на ЕИ, но на европейско равнище върху него може да се влияе само в ограничена степен с оглед на принципа на субсидиарност.

4.5.2

ЕИСК настоява да се гарантира най-вече участието на ранен етап на участниците от гражданското общество на местно и регионално равнище, без което няма да могат да бъдат реализирани проектите в областта на ЕИ или те ще се провалят поради неприемането им. Необходими са приобщаващи процеси на планиране, които предоставят на тези участници активна и конструктивна роля. При това следва да се има предвид, че и по отношение на решенията за ЕИ не съществуват само ситуации, в които са печеливши всички страни, а понякога някои участници трябва да приемат и неудобства (напр. когато запазването на ЕИ по речни и морски брегове води до забрана за строителство). Трябва ясно да се посочат конфликтите на целите вследствие на конкуриращи се претенции за земеползване (например за производство на храни, строеж на жилища и инфраструктура, връзка между биотопите, биоразнообразие) и да се очертаят решения.

4.6.1

ЕИСК счита, че съществува огромен потенциал за мерки в областта на ЕИ в градските райони. Там те носят ползи за здравето, подобряват градския климат, създават работни места и повишават привлекателността на градовете. Необходимо е именно в градовете да се подобри разбирането за решения в областта на ЕИ – започвайки от училищата – и да се засили активното сътрудничество на гражданското общество. ЕИСК разглежда настоящия значителен интерес към градското градинарство и градското селско стопанство като ясен знак за готовността на много граждани да допринасят сами за доброто състояние на екосистемите и да изпробват нови форми на общност и обществен дух.

4.7.1

Тук естеството и обхватът на интеграцията на ЕИ зависят в значителна степен от резултатите от общата селскостопанска политика (ОСП) и многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014–2020 г. (МФР). За двете области са постигнати политически споразумения. ЕИСК многократно се е застъпвал за многофункционално селско стопанство, както и за функционално насочени директни плащания. При предстоящата сега реформа на селскостопанската политика, с оглед на по-силното екологизиране на европейското селско стопанство, отпускането на директни плащания също беше обвързано с постигането на по-високи екологични стандарти и на определянето на приоритетни екологични площи. ЕИСК ще разгледа подробно решенията във връзка с реформата на ОСП и ще ги сравни със своите позиции.

4.7.2

ЕИСК очаква в рамките на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и по-специално в рамките на агроекологичните мерки да бъдат предоставяни допълнителни услуги с цел осигуряване на връзка с опазването на околната среда. ЕИСК многократно е посочвал, че у голяма част от земеделските и горските стопани съществува положителна нагласа към опазването на природата и биотопите. Много моделни проекти по впечатляващ начин доказват, че в рамките на партньорското сътрудничество могат да бъдат постигнати положителни резултати. ЕИСК предлага площите както за екстензивно, така и за интензивно земеделие, които се обработват по щадящ ресурсите начин, да бъдат включени в проекти в областта на ЕИ. В това отношение би трябвало да се предпочитат интегрирани в производството мерки. Важно е също така да се разгърне потенциалът на ЕИ за развитието на селските райони в социално и демографско отношение.

4.8.1

Интегрираното управление на водите и бреговете би следвало да използва по възможно най-ефективен начин потенциала на ЕИ (4).

4.8.2

Влошаването на екосистемите в ЕС е последица най-вече от засиленото земеползване, нарастващото фрагментиране на земите и по-интензивното им използване. ЕИ може да противодейства на това развитие. Тя би трябвало да бъде подкрепена със засилени мерки в областта на европейската политика за опазване на почвите за намаляване на земеползването, включително законодателни мерки (5).

4.8.3

ЕИ служи като поглътител на въглерод, по-специално чрез опазването на естествените почви. Добре функциониращите екосистеми добиват още по-голямо значение с оглед на общата цел на политиката в областта на климата европейската икономика да се развива към икономика с ниски въглеродни емисии, основаваща се на биотехнологии. Разнообразните ползи от ЕИ следва в особена степен да се имат предвид в стратегиите на държавите членки за приспособяване към изменението на климата.