1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/128

A.

като има предвид, че селското стопанство е икономически сектор, който е силно зависим от природните явления, но който същевременно разполага със значителен потенциал за противодействаща намеса;

Б.

като има предвид, че селското стопанство е най-добрият способ за предотвратяване на влошаването на състоянието на почвите и че е необходимо да се прилага целесъобразна стратегия, която да допринася за поддържането на тази дейност;

В.

като има предвид, че населението в селските райони на Съюза играе важна роля в борбата срещу опустиняването, както и съществения принос на селскостопанските производители в Съюза за запазването на растителна покривка в региони, засегнати от продължителни суши, като има предвид също така изключително благотворното влияние на трайните насаждения, ливадите и горите за задържането на водата;

Г.

като има предвид, че особено в Южна Европа, но и в други региони на държавите-членки, селскостопанските земи са в центъра на процес на влошаване на околната среда, обусловен от отрицателното взаимодействие между човешката дейност и климатичните явления;

Д.

като има предвид, че хиперинтензивното селско стопанство също може да доведе до ерозия на почвата и да я направи непродуктивна;

Е.

като има предвид, че опустиняването понастоящем се счита за една от най-големите заплахи за състоянието на почвите в средиземноморските страни;

Ж.

като има предвид, че почвата е в основата на производството на храни, фуражи, текстилни изделия и горива и че също така играе важна роля в улавянето на CO2; като има предвид въпреки това, че почвата сега повече от всякога е изложена на необратими увреждания, предизвиквани от вятърна или плоскостна ерозия, замърсяване, засоляване, запечатване, изчерпване на органичните вещества и загуба на биологичното разнообразие на почвите;

З.

като има предвид, че отрицателните последици, които вече се наблюдават, засягат влошаването на хидрогеоложката среда, просмукването на морски води в крайбрежните водоносни слоеве, засоляването на почвите, загубата на селскостопански почви, намаляването на биологичното разнообразие, както и нарастване на уязвимостта от пожари и растителни и животински патологии;

И.

като има предвид, че посочените промени във взаимодействието между природно-човешката и производствената среда имат значително отражение върху растениевъдството и животновъдството, използването на земеделските земи и предлагането на хранителни продукти, което има очевидни последствия за продоволствената сигурност, и поради ликвидирането на производства за социалната, културната и икономическата структура на засегнатите райони, както и хидрогеологични последици;

Й.

като има предвид, че напояването служи също за поддържане на почвената влага, както и на водата във водоносните пластове и че тези фактори следва да бъдат взети предвид при изготвянето на общата селскостопанска политика (ОСП);

К.

като има предвид, че недостигът на вода и сушата допълнително повишават цените на селскостопанските суровини и необходимостта да се гарантира сигурност на снабдяването на населението с храни;

Л.

като има предвид, че управлението на селскостопанската и горскостопанска система предоставя възможност да се въздейства върху общия въглероден баланс и да се способства за намаляване на емисиите на парникови газове;

М.

като напомня за съществуването на горепосочената Конвенция на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването, чиято цел е борбата срещу влошаването на състоянието на обработваемата земя и срещу сушата, както и за подкрепата на Парламента за тази конвенция;

Н.

като признава ролята на рамковата директива за водите (Директива 2000/60/ЕО (3)) като нормативен механизъм и основен инструмент за опазване на почвите, с който се насърчава междурегионалното сътрудничество, устойчивото използване на водата и опазването на наличните водни ресурси и който същевременно спомага за смекчаване на последиците от наводненията и сушата;

О.

като счита за необходим цялостен, мултидисциплинарен подход с цел да не се налага търсенето на решения при състояние на бедствие, което може да доведе до допълнителни отрицателни последици и вредни верижни реакции;

П.

като счита за целесъобразно състоянието да бъде обект на наблюдение що се отнася до развитието на протичащите явления и появата на нови рискови състояния, посредством специализация в използването на данните, събирани от спътникови системи, както и на геобиохимичните (картографски) модели;

Р.

като има предвид завишената честота на екстремните метеорологични условия, с редуване на периоди на засушаване и на интензивни валежи, които ускоряват процеса на влошаване на състоянието на литосферата, особено в районите, в които почвата е структурно по-уязвима, както в Северна, така и в Южна Европа;

С.

като констатира нарастването в световен мащаб на търсенето и цените на хранителните продукти;

1.

Счита за необходимо сред насоките и методите на управление на ОСП да бъдат включени изрично принципи и инструменти за климатична защита въобще, както и по-конкретно за ограничаване на щетите, произтичащи от влошаването на състоянието на почвите;

2.

Подчертава, че финансирането от страна на Общността на мерки за приспособяване на селскостопанския сектор към изменението на климата трябва да се основава на териториален подход, който отчита степента на уязвимост на регионите на Съюза; припомня, че според надеждни оценки на международно и европейско равнище, земеделските земи в Южна Европа са по-застрашени от изменението на климата;

3.

Изразява съжаление за липсата на мислене в перспектива, когато държавните и правителствени ръководители взеха решение за намаляване на финансирането за развитие на селските райони и отбелязва, че средствата, предвидени по втория стълб, са твърде ограничени за посрещане на новите предизвикателства, свързани с изменението на климата; предлага Комисията да разгледа възможността за създаване на специален фонд за финансиране на превантивни мерки, който да е в полза на всички засегнати икономически сектори, включително селското стопанство;

4.

Счита, че проблемите, които се наблюдават понастоящем, включително недостигът на храни и вода, повишаването на температурите и евапотранспирацията, както и рискът от влошаване на състоянието на почвите, изискват нови, цялостни и научно обосновани селскостопански политики, съобразени с климатичните условия в средиземноморския регион; застъпва становището, че с помощта на институциите на Съюза и националните институции тези политики следва да отразяват научните изследвания и създаването на култури, които са приспособени към новите предизвикателства, свързани с околната среда, включително в области като пестенето на вода, като същевременно се осигуряват достатъчни доходи за селскостопанските производители, за да могат те да имат европейски стандарт на живот;

5.

Застъпва становището, че принципите на ОСП, свързани с добрите селскостопански и екологични условия в стратегията за консервация на почвите, трябва да подкрепят в по-голяма степен мерки, целящи проверка и подобряване на функционирането и екологичната устойчивост на съществуващите дренажни мрежи, като същевременно се разработват екологично устойчиви планове за управление на водите, съобразени с местните условия, и като се дават съвети на селскостопанските производители в районите, застрашени от засушаване, как да отглеждат успешно подходящи за местните условия култури, които се нуждаят от по-малки количества вода;

6.

Препоръчва Съюзът да оказва по-голяма подкрепа за подобряване на управлението на водите за селскостопански нужди, което е свързано с насърчаване на въвеждането на по-ефективни напоителни системи, съобразени с потребностите на различните култури, способстване на развитието на изследователската дейност в тази насока и поощряване на използването на постиженията на биотехнологиите;

7.

Преценява като необходимо да се създадат и управляват чрез съответни кооперативи „мини резервоари“ за напояване (хълмови водоеми) и за борба с пожарите, разположени за предпочитане в зоните, където гравитационното напояване е невъзможно и които предлагат най-добри условия по отношение на експлоатационните разходи и за използване също така на отпадни води, обработени с техники на фито-пречистване или повърхностно събиране;

8.

Отбелязва значението на изграждането на тераси в борбата срещу ерозията и за увеличаването на капацитета на почвата за задържане на вода и счита за уместно предприемането на мерки за поддръжка и възстановяване на терасите, както и за изграждането на нови тераси;

9.

Счита, че селскостопанските и горски системи трябва да включват програми за залесяване на периферни или замърсени селскостопански земи, като се има предвид, че кореновите системи на храстите могат да осигурят закрепването на нестабилния горен слой на почвата към неподвижния скален слой под него, който служи за пречистваща основа;

10.

Подкрепя разработването на политика на Общността в областта на горското стопанство, чиято основна цел да бъде борбата срещу изменението на климата;

11.

Смята също така за необходимо насърчаването на селскостопански мерки за гарантиране на растителна покривка с цел избягване на засоляването на речните корита в резултат от ерозия;

12.

Констатира, че многобройни средиземноморски храстовидни видове имат добра огнеустойчивост и отлична способност за вегетативно възобновяване и че следователно е целесъобразно да се използват, още повече, че характеристиките на техните коренови системи са подходящи за противодействие на процесите на почвена ерозия;

13.

Смята, че за тази цел усилията следва да се насочат към отглеждането на видове, които се нуждаят от по-малко вода или, при необходимост, към замяна на пролетни култури с есенни, които не само се нуждаят от по-малко напояване, но и ефективно защитават почвата и позволяват да се предотвратява ерозията, като осигуряват растителна покривка по време на критичния зимен период;

14.

Смята, че на местно равнище разсадниците могат да произвеждат екотипове, по-добре приспособени към съответната среда, и че следователно е целесъобразно използването на последните да бъде насърчавано чрез специфични мерки;

15.

Призовава за насърчаване на опазването и засаждането на живи плетове, по-специално в райони, в които през последните години те са изчезнали;

16.

Признава важната роля на растителния генетичен фонд за приспособяване на селското стопанство към изменението на климата; поради това призовава Комисията и държавите-членки да разработят програми за запазването и развитието на растителния генетичен фонд от селскостопанските производители и градинарите, както и от малките и средни градинарски предприятия;

17.

Напомня за значението на угарите за възстановяването на селскостопанската земя и за задържането на водата в почвата; призовава Комисията и заинтересованите държави-членки да насърчават прилагането на селскостопански системи, които са приспособени към земята в средиземноморските екосистеми;

18.

Застъпва становището, че сред критериите за опазване на равнището на органични вещества в почвите, принципите на ОСП, свързани с добрите селскостопански и екологични условия, трябва да насърчават системите за абсорбиране и съхранение на въглерод чрез оптимизиране на използването на селскостопански техники, приспособени към сухи райони (минимална повърхностна обработка, ротация на културите, генотипове, приспособени към съответната среда, контрол на евапотранспирацията, целево наторяване, цялостна борба и т.н.);

19.

Приканва компетентните органи в съответните райони да предприемат действия за изготвяне на планове за управление и на технологии за използване на водите, предназначени за напояване, в зависимост от променените изисквания и условия на околната среда; да предвидят целево използване на водните ресурси според тяхното качество, както и да действат, чрез органите за управление на водите за напояване, с цел оптимизиране на използването на наличните водни ресурси, като се отчита необходимостта от намаляване на разхищенията на ресурсите в рамките на разпределителните системи;

20.

Подкрепя създаването на общностен център за наблюдение на сушата като специална служба на Европейската агенция за околната среда в Копенхаген и укрепването на капацитета на Съюза за координирана реакция при пожари, като се има предвид, че и тези две явления са основни причини за опустиняването и влошаването на състоянието на земеделските земи, особено в Средиземноморските райони;

21.

Подчертава необходимостта да се подобри ефикасността на сведенията, предоставяни от държавите-членки, и на координацията между тях;

22.

Отправя препоръка за разработване на система за своевременно сигнализиране и постоянен контрол върху състоянието на почвите, за да могат да се предприемат своевременни мерки срещу ерозията, изчерпването на органичните вещества, което причинява емисии на парникови газове, и загубата на обработваема земя и биологично разнообразие;

23.

Следователно призовава Комисията, в контекста на нейното предложение за ново определение за планински и островни райони и на други райони, характеризиращи се с неблагоприятни природни условия, предвидено за 2009 г., да предвиди сред критериите от първостепенна важност за оценката на районите, които са обект на наблюдение, равнището на риска от влошаване на състоянието на почвите и от опустиняване;

24.

Счита, че е необходимо да се активизират научните изследвания, развойната дейност и иновациите, като се обръща специално внимание на районите, които са засегнати в най-висока степен от недостига на вода и сушата, и се взема предвид напредъкът в областта на биотехнологиите;

25.

Приканва Комисията, в рамките на средносрочния преглед на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, предвиден за 2009 г., да предвиди по-значителни стимули в подкрепа в повече държави-членки на програми за научни изследвания и развитие, насочени към подобряване на знанията с оглед на по-устойчиво управление на почвите и на зоните, засегнати от процеси на влошаване на състоянието;

26.

Призовава Комисията да анализира необходимостта от създаването на рамка за борба с причините и следствията на изменението на климата и по-специално с влошаването на състоянието на почвите;

27.

Счита, че е целесъобразно да се предложат подходящи програми за обучение и опреснителни курсове както за лица, професионално ангажирани в сектора, така и за обществеността, с двойната цел да се търсят специфични решения и да се осъзнае от страна на ползвателите тяхната колективна отговорност по отношение на експлоатирането на ресурсите на съответната територия;

28.

Отправя искане Съюзът да предприеме информационни и образователни мерки в частност на вниманието на младите селскостопански производители с цел насърчаване на въвеждането на земеделски практики, допринасящи за запазването на почвите и по-конкретно във връзка с последиците от изменението на климата и ролята на селскостопанското производство по отношение на климата;

29.

Напомня, че както се посочва в неговата резолюция от 5 юни 2008 г. относно бъдещето на младите земеделски производители в контекста на настоящата реформа на ОСП (4), финансирането на проекти трябва да се отпуска с предимство за дейности, които биха благоприятствали навлизането на млади хора в селскостопанския сектор;

30.

Счита за необходимо Съюзът да увеличи и подобри независимостта по отношение на вноса на хранителни продукти и фуражи и самозадоволяването, по-специално чрез по-добра защита на почвите, използвани за селскостопански цели, както и на техните производствени характеристики; да насърчава в частност устойчивото използване на угарите в животновъдството (чрез програми за популяризиране на потреблението на месо от свободно отглеждани животни и премии за щадящи природата практики за използване на пасищата), така че да се постига по-голяма независимост по отношение на вноса на фуражи; счита, че за да допринесе за продоволствената сигурност и устойчивото развитие в световен мащаб, ОСП следва да бъде насочена към постигане на равновесие между растениевъдството, животновъдството и производството на енергия в селскостопанския сектор на Съюза;

31.

Настоява да се насърчи опазването и възстановяването на горите в рамките на световния пазар на CO2, с приоритет за държавите-членки, които са загубили своето наследство от естествени гори, като подчертава необходимостта от прилагане на цялостно и устойчиво управление на горите в Съюза;

32.

Подчертава ролята на горите във водния цикъл и значението на балансираното съчетание от гори, ливади и обработваема земя за устойчивото управление на водите; подчертава по-специално ролята на почвите с високо съдържание на органични вещества и на адаптираното сеитбообращение; отправя предупреждение, че повишената експлоатация на земята представлява заплаха за селското стопанство, продоволствената сигурност и устойчивото управление на водите;

33.

Призовава в рамките на селскостопанските дейности, свързани с поддържането на ливади, постоянни пасища или заселени терени, да бъде призната възможността издаването на зелени сертификати да бъде обвързано с производството на публични блага (съхраняване на CO2, биологично разнообразие, консервация на почвите);

34.

Призовава държавите-членки да използват втория стълб на ОСП за присъждане на премии за селскостопански дейности, свързани с поддържането на ливади, постоянни пасища или залесени терени и по този начин да допринесат за производството на блага за обща полза (съхраняване на CO2, биологично разнообразие, консервация на почвите); призовава Комисията да разглежда като приоритет поддържането на угари;

35.

Отправя искане към Съвета и към Комисията да проучат стратегиите за възстановяване на увредените почви въз основа на мерки, които предоставят стимули за ограничаване на влошаването на състоянието на почвите;

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.