1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/1

А.

като има предвид, че премахването на проверките по вътрешните граници на ЕС е едно от най-големите постижения на европейската интеграция;

Б.

като има предвид, че пространството без вътрешни граници не може да функционира без споделяне на отговорността и без солидарност при управлението на външните му граници;

В.

като има предвид, че следва да се обърне внимание на сътрудничеството с органите в трети страни, отговарящи за сигурността на границите, в съответствие с общата външна политика на ЕС;

Г.

като има предвид, че външните граници на ЕС всяка година се прекосяват от 160 милиона граждани на ЕС, 60 милиона граждани на трети страни, за които не се изискват визи, и 80 милиона души, за които се изискват визи;

Д.

като има предвид, че мерките за повишаване на сигурността на границите трябва да вървят ръка за ръка с улесняването на пътникопотоците и с насърчаването на мобилността в един все по-глобализиран свят;

Е.

като има предвид, че в рамките на интегрираното управление на границите в ЕС вече са създадени, са в процес на подготовка или са на етап на разработване на политиките няколко инструмента и програми;

Ж.

като има предвид, че Комисията е заявила, че възнамерява през 2009 – 2010 г. да внесе законодателни предложения за въвеждането на система за регистриране на влизането/излизането, на програма за регистрирани пътници (ПРП) и на електронна система за разрешително за пътуване (ЕСРП);

З.

като има предвид, че подобни системи съществуват в Австралия и се прилагат в САЩ като част от програмата „US-VISIT“;

И.

като има предвид, че липсва цялостен план, излагащ общата структура на граничната стратегия на ЕС, както и задълбочена оценка на съществуващите системи и на системите в процес на подготовка;

1.

Съзнава, че се предполага, че така наречените „лица, надхвърлили разрешения си срок на престой“, които са в центъра на предлаганата система за влизане/излизане, представляват най-многобройната категория незаконни имигранти в ЕС; изисква, обаче, повече информация относно данните, събрани от външен изпълнител, според който през 2006 г. в ЕС, състоящ се от 25 държави-членки, са се намирали до 8 милиона нелегални имигранти (6); настоява, освен това, за ясно дефиниране на термина „лице, надхвърлило разрешения си срок на престой“, в това число на възможните изключения при конкретни условия, както и за извършване на по-задълбочен качествен и количествен анализ на заплахите/рисковете/разходите, които те представляват за европейското общество;

2.

Изтъква, че въпреки че предложената система и изпращането на сигнали могат да разубедят гражданите на трети страни да не надхвърлят разрешения си срок на престой и също могат да предоставят данни и информация относно най-често срещаните случаи, все пак ще бъде необходим допълнителен контакт с правоприлагащите органи за задържане на лицата, които са надхвърлили разрешения си срок на престой, и поради това не вярва, че предложената система ще сложи край на явлението „надхвърляне на срока на престой“;

3.

Не разполага с достатъчно информация относно това как системата ще бъде интегрирана в съществуващата рамка и ще взаимодейства с нея, относно възможните промени, които може да е необходимо да се направят в съществуващите системи, и относно действителните разходи, свързани с нея; поради това счита, че остава под въпрос дали е абсолютно необходимо да се въведе такава система;

4.

Припомня, че правилното функциониране на системата за влизане/излизане ще зависи както в материално, така и в оперативно отношение от успеха на ВИС и ШИС II; изтъква, че тези инструменти все още не са приведени изцяло в действие и че поради това досега не е било възможно да бъдат надлежно оценени; подчертава, че функционалността и надеждността на ШИС II се поставят под съмнение;

5.

Отбелязва, с оглед на изводите, направени в САЩ, че несъмнено е по-голямо предизвикателство да се приложи контролът на излизане, отколкото на влизане, и в частност по отношение на излизането по море или суша; освен това, вследствие на същите тези изводи, изпитва значителни опасения във връзка с ефективността на подобна система по отношение на разходите; поради това призовава Комисията да предостави допълнителна информация относно действителните инвестиции, свързани с подобна система;

6.

Подкрепя по принцип концепцията за програма за регистрирани пътници, независимо от това дали те подлежат на визов режим или не, тъй като тя би ускорила пътникопотоците и би предотвратила претоварването на входните и изходните пунктове по отношение на гражданите на трети страни, както и възможното използване на автоматични врати от гражданите на ЕС, тъй като общностното законодателство в сила не позволява опростяване на граничните проверки, освен в случаите на граждани на трети страни, които живеят в граничните райони;

7.

Подлага на критика, обаче, терминологията, използвана в гореспоменатото съобщение озаглавено „Подготовка на следващите стъпки в управлението на границите в Европейския съюз“ („пътници, представляващи малък риск“ / „добросъвестни пътници“), тъй като тя би означавала, че огромен брой пътници се разглеждат априори като „пътници, представляващи висок риск“ / „недобросъвестни пътници“, и препоръчва използването на термина „често пътуващи лица“;

8.

Изтъква, че няколко държави-членки вече са създали или подготвят такава програма за регистрирани пътници за граждани на трети страни и обръща внимание на риска от това да се стигне до смесица от двадесет и седем системи, основани на различни критерии, в това число критерии за защита на данни и такси; осъзнава факта, че Нидерландия, както и Германия и Обединеното кралство и FRONTEX се стремят да популяризират „Програмата за ускорено преминаване на международни пътници“ като възможен пример за другите държави-членки;

9.

Препоръчва прилагането на хармонизиран подход и поради това призовава Комисията да ускори процеса, въз основа на най-добрите практики в държавите-членки, и да гарантира, че държавите-членки продължават да действат в съответствие с общностното законодателство;

10.

Отбелязва, че на практика програмите за регистрирани пътници за граждани на трети страни се различават от програмите за регистрирани пътници, предназначени за гражданите на ЕС; поради това подчертава, че винаги трябва да се прави ясно разграничение между двата вида програми;

11.

Признава, че би било неразумно вниманието да се съсредоточи върху мерките за сигурност само по отношение на граждани на трети страни, пътуващи за ЕС от държави, които подлежат на изискване за виза; поставя под въпрос, обаче, дали предлаганата система е абсолютно необходима, и би искал да получи подробно обяснение на обосновката за нея; убеден е, че по-скоро тясното сътрудничество между разузнавателните служби в частност, а не мащабното събиране на данни по принцип е правилният път напред;

12.

Би желал да бъде информиран за точния график и подробностите във връзка с проучването, предвиждано от Комисията;

13.

Смята за неприемлив факта, че Комисията не се е консултирала нито с Европейския надзорен орган по защита на данните, въпреки вече неколкократно изразената от него загриженост във връзка с редица проблеми, нито с Работната група по защита на данните по член 29 преди да приеме съобщението, озаглавено „Подготовка на следващите стъпки в управлението на границите в Европейския съюз“; поради това изисква от Комисията да се консултира и с двата органа по отношение на всяко действие, което предстои да се вземе във връзка с настоящото съобщение, тъй като предлаганите градивни елементи предполагат обработка на огромни количества лични данни;

14.

Осъзнава, че биометричните данни са на теория ефективни лични идентификатори, тъй като се смята, че измерваните характеристики са уникални за всяко едно лице; подчертава, обаче, факта, че надеждността на биометричните данни никога не е абсолютна и че биометричните данни не винаги са точни; поради това изтъква, че във всеки един момент трябва да са осигурени резервни процедури, както и че рисковите профили следва да бъдат по-добре разработени;

15.

Настоява за приемане на стандартен протокол за използването и обмена на биометрична информация и на споразумения за контрол на взаимодействието, в които да се описва как ще се използва протоколът; освен това смята, че към използването на биометрични данни следва да се прилага стандарт за качество, за да се избегнат отклонения в приемането между различните системи, използвани от държавите-членки;

16.

Смята, че подходът на зачитане на поверителността на данните като правило следва да бъде съществена характеристика на всяко нововъведение, което може да изложи на рискове личните данни на отделните лица и общественото доверие към тези, които разполагат с информация за тях;

17.

Счита, че постигането на едно наистина интегрирано управление на границите на ЕС е оправдана цел и изразява съгласие с това, че е важно общата политика на ЕС в областта на управлението на границите да се развива и укрепва непрекъснато;

18.

Застъпва мнението, обаче, че в рамките на управлението на границите и на имиграцията с поразителна скорост се натрупват предложения с важни последици; поради това приканва Комисията да насочи вниманието си към необходимостта от граничната логистика и към свързаните с нея разходи;

19

Освен това изразява съжаление във връзка с това, че политиката на ЕС за управление на границите се основава на идеята, че всички пътници са потенциално подозрителни и че те трябва да доказват своята добросъвестност;

20.

Подлага на критика липсата на изчерпателен цялостен план, излагащ общите цели и структура на стратегията на ЕС за управление на границите, както и липсата на подробна информация за това как се очаква всички свързани с него програми и схеми (вече съществуващи, в процес на подготовка или на етап на разработване на политиките) да работят едновременно и как могат да бъдат оптимизирани връзките между тях; заема становището, че при разглеждането на структурата на стратегията на ЕС за управление на границите Комисията следва първо да анализира ефективността на съществуващите системи на държавите-членки за управление на границите, с цел да осигури оптимално взаимодействие между тях;

21.

Подчертава необходимостта преди всичко от оценка на съществуващите системи и на системите в процес на подготовка и подчертава, че способността на ЕС да постигне стратегическите си цели зависи до голяма степен от успеха в управлението на взаимната зависимост между свързаните програми, тъй като всяко дублиране и непоследователност между тях ще окаже неблагоприятно въздействие върху организационната работа и резултатите; заема становището, че не следва да се въвеждат нови инструменти или системи, докато не се осигури цялостното функциониране, сигурност и надеждност на съществуващите инструменти;

22.

Счита, че е от изключително значение да е налице ясно дефиниран оперативен контекст за съгласуване на всички мерки и нови инициативи, преди да се извършват каквито и да е инвестиции; освен това изтъква, че трябва да е абсолютно ясно какви промени са необходими, за да се гарантира, че технологията и процесите работят в синхрон, и подчертава, че инвестициите трябва да са икономически обосновани;

23.

Изразява съмнение относно необходимостта от предложените мерки и тяхната пропорционалност, като се имат предвид свързаните с тях високи разходи и потенциалните рискове за защитата на данните; поради това застъпва мнението, че те следва да бъдат оценявани на базата на тези критерии, преди да се пристъпи към всяко едно официално предложение;

24.

Признава, че постигането на баланс между гарантирането на свободно движение на нарастващ брой хора през границите и гарантирането на по-голяма сигурност за гражданите на Европа е сложна задача и не отрича, че използването на данни предлага явни предимства; в същото време счита, че общественото доверие в действията на правителството може да се поддържа само ако са предвидени достатъчни гаранции в областта на защитата на данните, надзора и механизмите за обжалване;

25.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Европейския надзорен орган по защита на данните и на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex).