15.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 9/33

A.

като има предвид, че въпросът с недостига на вода и сушите не се ограничава географски до Европейския съюз, а има международно отражение и е глобален проблем; като има предвид, че вече съществуват международни конфликти за вода, като опасността от тях се наблюдава все по-често;

Б.

като има предвид, че водата е от съществено значение за живота и е общо благо, което не бива да се свежда до обикновена стока; като има предвид, че гарантирането на равен достъп до вода за всички, включително за бъдещите поколения, следва да е ръководен принцип на всяка политика за водите;

В.

като има предвид, че недостигът на вода и сушите представляват сериозно предизвикателство със значими социално-икономически последици и последици за околната среда в ЕС; като има предвид, че цялостното икономическо въздействие на сушата на равнище ЕС за последните 30 години се оценява на 100 млрд. евро;

Г.

като има предвид, че недостигът на вода и сушите вече засягат различни части на ЕС, като около една пета от населението на ЕС живее в страни, изпитващи проблеми по отношение на водните си ресурси;

Д.

като има предвид, че опустиняването, което засяга страните от Общността в различна степен, води до обедняване на природната околна среда и до деградация на почвите и загуба на тяхното земеделско качество;

Е.

като има предвид, че явленията недостиг на вода и засушаване не са еднакво интензивни във всички региони на ЕС, а се проявяват най-осезаемо в по-южните държави-членки;

Ж.

като има предвид, че са налице значителни регионални различия в начина, по който се проявяват проблеми, произтичащи от недостига на вода и сушата; като има предвид, че най-добре би било мерките за справяне с тези проблеми да се основават на регионален подход;

З.

като има предвид, че през последните 30 години недостигът на вода и сушите зачестяват и се засилват и изменението на климата вероятно ще влоши положението, като доведе до нарастване на хидрологичните бедствия в и извън ЕС, с вероятно отражение както върху качеството, така и върху количеството на водните ресурси;

И.

като има предвид, че тенденциите в използването на водата са неустойчиви, като ЕС продължава да разхищава 20 % от водата си поради неефикасност;

Й.

като има предвид, че с интензивната суша, придружавана от слаби превалявания, се увеличава опасността от горски пожари, както стана ясно от опустошителните пожари, които наскоро засегнаха Южна Европа;

К.

като има предвид, че не съществува цялостна надеждна научно-техническа оценка на количеството на водата; като има предвид, че наличната информация на регионално равнище и относно сезонните промени е много ограничена;

Л.

като има предвид, че недостигът на вода може да бъде в резултат на естествени причини, човешки дейности или взаимодействие между тези два фактора, както поради прекомерно потребление на природните ресурси, така и поради влошаване на качеството на водата; като има предвид, че неправилната употреба на водата е една от причините за опустиняването;

М.

като има предвид, че туризмът увеличава още повече търсенето на вода, особено през летния период и в крайбрежните райони на Южна Европа;

Н.

като има предвид, че повишаването на осведомеността и предоставянето на достатъчна информация на гражданите под различни форми, например посредством информиране и образователни кампании, е от ключово значение за обуславянето на промяна в поведението и практиките, както и за появата на култура на пестене и ефективно използване на вода;

О.

като има предвид, че общественото водоснабдяване е основна обществена услуга, свързана с общественото здраве, което не бива да търпи сътресения;

П.

като има предвид, че недостигът на вода и засушаването са сложен проблем на околната среда и като такъв следва да бъдат регулирани в тясна връзка с други въпроси на околната среда и като се вземат предвид тези други въпроси;

Р.

като има предвид, че земеделието като производителен сектор изпитва осезаемо последствията от недостига на вода и сушите, като същевременно играе важна роля за устойчивото управление на наличните водни ресурси;

С.

като има предвид, че многофункционалното земеделие в ЕС играе важна роля за запазване на ландшафта, на биоразнообразието и на чистотата на водите и следователно се нуждае от финансова подкрепа за определени мерки, както и от научно експертно мнение в областта на управлението на водите;

Т.

като има предвид, че недостигът на вода и сушите са значителен фактор за увеличението на цените на земеделските суровини; като отчита необходимостта от гарантиране на стабилно снабдяване на населението с хранителни продукти;

У.

като има предвид, че в земеделието са необходими големи количества вода и тъй като по тази причина то зависи от снабдяването с вода, земеделието трябва да бъде включено като отговорен участник в интегрираните регионални системи за управление на водите с оглед на балансирано ползване на водите, прекратяване на разхищаването им, приспособено планиране на ландшафта и културите, както и предпазване на водите от замърсяване;

Ф.

като има предвид, че сушите също така благоприятстват разпространението на определени фитосанитарни вредители и това води до значително намаляване на реколтата;

Х.

като има предвид, че Четвъртият доклад на Комисията за икономическото и социално сближаване (COM(2007)0273) определя изменението на климата, и по-специално засушаването и недостига на вода, като едно от новите предизвикателства със значими териториални последици, които до момента са засегнали 11 % от населението и 17 % от територията на ЕС и с които политиката на сближаване трябва да се справи;

1.

Приветства съобщението и подкрепя първия предложен набор от политически възможности за действие, но изразява съжаление, че неговият обхват е ограничен само до равнището на ЕС и държавите-членки; припомня, че недостигът на вода и сушите са проблем с международно измерение и че трябва да се предприемат съответните действия;

2.

Подчертава, че междурегионалното и трансгранично естество на речните басейни може да има сериозни трансгранични последици за регионите нагоре и надолу по течението и че е необходимо държавите-членки, както и регионалните и местните органи на управление да си сътрудничат по въпроса за недостига на вода и сушите, като се осигури устойчиво и справедливо използване на водните ресурси; счита, че спецификата на проблема с недостига на водата и сушите изисква координирано действие на равнище ЕС и държавите-членки, както и на равнището на регионалните и местните органи на управление;

3.

Изразява съжаление, че Комисията се ограничава до насърчаване на общи цели, като предлага единствено ограничен брой точни мерки и никакъв конкретен график за тяхното изпълнение в региони, застрашени от недостиг на вода и суши; изразява съжаление за липсата на реалистични цели и времеви ограничения за постигането им, както и за липсата на акцентиране върху необходимостта от тясно сътрудничество с органите на национално, регионално и местно управление; призовава Комисията да представи текуща програма, по-конкретно доклад за напредъка през 2009 г. и преглед и развитие на стратегията на Европейския съюз;

4.

Подчертава значението на регионите като движеща сила за технологичните иновации в областта на водите, като се има предвид, че водната ефективност ще бъде все по-важен фактор за конкурентноспособността; затова настоятелно призовава регионалните органи на управление да разглеждат възможности за национално и международно междурегионално сътрудничество, обмен на информация и стратегически партньорства с оглед организиране на ефективно регионално управление на водите;

5.

Призовава регионалните и местните органи на управление да се възползват от големите възможности, предоставяни от Структурните фондове, и да инвестират в подобряването или подновяването на съществуващата инфраструктура и технологии (и по-специално в регионите, където се разхищават водни ресурси поради течове във водопроводните тръби), в това число по-специално в чистите технологии, които улесняват ефективното използване на водата и могат да се свържат към интегрираното управление на водните ресурси, по-специално за справяне с предизвикателството на водната ефективност (по отношение на спестяването и повторното използване на вода) за целите на потреблението в секторите на промишлеността и селското стопанство, както и в местните домакинства;

6.

В тази връзка счита, че отделянето на финансови средства за инфраструктура следва да бъде свързано с мерките по изпълнение, с цел подобряване на управлението и снабдяване с качествена вода съобразно съществуващите потребности;

7.

Припомня, че при управлението на водни ресурси следа да се предпочита подход, основаващ се на търсенето; въпреки това изразява становището, че ЕС следва да приеме всеобхватен подход при управлението на водните ресурси, съчетаващ мерки за управление на търсенето, мерки за оптимизиране на наличните ресурси във водния цикъл и мерки за създаване на нови ресурси, и че подходът трябва да включва екологични, социални и икономически съображения;

8.

Отбелязва, че следва също да се разгледат мерки, свързани със снабдяването, с оглед постигане на най-ефективно от икономическа и екологична гледна точка решение, оптимизиране равновесието между снабдяване и търсене и гарантиране на непрекъснато обществено водоснабдяване, включително в условия на суша, в съответствие с принципа за устойчиво развитие; изразява становището, че следва да бъдат насърчавани действия за установяване на ефективна йерархия на използването на водата и че изграждането на съоръжения за пренасяне на вода на големи разстояния не следва да бъде решение на проблема с недостига на вода; въпреки това подчертава значението, което свързаните със снабдяването мерки могат да имат върху най-засегнатите от недостиг на вода и засушаване райони, като тези мерки могат да бъдат традиционни възможности, като изграждане на инфраструктура за регулиране на речните корита или алтернативни и новаторски решения, като например устойчиво повторно използване на отпадъчни води или обезсоляване;

9.

Подчертава приноса на европейските земеделски стопани в борбата срещу ерозията на почвата и опустиняването и изисква признаването на съществената роля на европейския производител за запазването на растителната покривка в засегнатите от продължителните суши и региони или в регионите, застрашени от навявания на пясък; подчертава специалното благотворно влияние на трайните насаждения, овощните градини и лозята, пасищата, тревните площи и горските насаждения за прихващането на вода;

10.

Подчертава важността на въпроса за управлението на водите в планинските райони и призовава Комисията да подтикне местните и регионални органи на управление към насърчаване на дух на солидарност между потребителите в долната и горната част на реките;

11.

Припомня връзката между изменението на климата, недостига на вода и сушите, и интегрираната грижа за територията, насочена към запазване и съхраняване на местните водни ресурси, и изразява дълбока загриженост относно евентуалното въздействие върху общественото здраве; призовава за отчитане на тяхното въздействие върху водните ресурси при изготвянето на политики за борба с изменението на климата: изисква да се проведе задълбочено проучване на взаимните връзки между разработването на биогорива и наличието на водни ресурси; също така призовава за извършване на особена оценка на инсталациите с голямо потребление на водни ресурси; подчертава необходимостта от включване на въпроса с водата във всички области на политиката и от създаване на истински интегриран подход при разглеждането му, включително всички финансови и правни инструменти на ЕС; подчертава, че всички политически равнища (национално, регионално и местно) следва да бъдат включени в този процес;

12.

Счита, че следва да се направи връзка между недостига на вода и засушаването и изменението на климата, както и свързаните с тях специфични стратегии, като се вземе предвид, че притесненията относно адаптирането към изменението на климата трябва да бъдат включени като приоритетни при прилагането на РДВ;

13.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да признаят, че обезлесяването и неограничената урбанизация допринасят за увеличаването на недостига на вода; призовава държавите-членки и компетентните органи да вземат предвид съображенията, свързани с ползването на водата, при планирането на земеползването, и най-вече по отношение на развитието на икономически дейности в чувствителни речни басейни, в това число островните региони и най-отдалечените региони; подчертава, че при всяко водоснабдяване, независимо от целта на потреблението на водата, трябва да се спазва принципа за справедлива цена на водата, като с това се насърчава по-специално по-ефективното използване на водата от предприятията;

14.

Подчертава, че в рамките на преразглеждането на приоритетите на бюджета на Общността следва да се отдаде по-голямо значение на дейностите, свързани с околната среда, и по-специално на политиките за борба срещу последствията от изменението на климата, сред които са засушаването и недостигът на вода, и да се гарантира осигуряване на необходимите допълнителни средства;

15.

Изисква от Комисията да вземе предвид междуотрасловата връзка между социалното и икономическото въздействие на изменението на климата върху използването на земята и енергийните разходи, свързани с изменението на климата; насърчава ЕС да провежда всички оценки на водна ефективност по обективни и икономически показатели;

16.

Признава, че недостигът на вода и сушите влияят пряко на икономическото, социалното и териториалното сближаване; счита, че този аспект следва да бъде разгледан по подходящ начин при разработването на бъдещата политика на сближаване, като за целта се осигурят всички необходими бюджетни мерки и други инструменти;

17.

Посочва, че икономическото състояние, конкурентоспособността и възможностите за развитие на даден регион се определят от сложните въпроси, свързани с околната среда, споменати в съобщението;

18.

Признава значението на РДВ като рамка за постигане на „добър статус“ на всички европейски води, насърчаване на междурегионалното сътрудничество, устойчивото използване на водата и опазването на наличните водни ресурси, като същевременно се допринася за смекчаване на последиците от наводненията и сушите, и призовава Комисията и всички държави-членки цялостно да приложат разпоредбите ѝ и да гарантират, че мерките срещу недостига на вода и сушата нямат отрицателно въздействие върху целите за качество на водата;

19.

Подчертава необходимостта от изясняване на определението „продължително засушаване“ (в контекста на РДВ) и следствията от него за постигане на свързаните с околната среда цели на РДВ по време на периоди на суша и след подобни периоди; изтъква, че недостигът на вода и засушаването са свързани, но различни, и за тях следва да се приемат отделни стратегии;

20.

Подчертава, че съществува тясна връзка между засушаване, ерозия на почвата, опустиняване и горски пожари;

21.

Счита, че планът за управление на речни басейни, който се изисква съгласно Рамковата директива за водите, следва също да включва управление на суши и други хидрометеорологични бедствия и да въведе управление на кризи, пригодено към конкретните потребности на речните басейни, застрашени от недостиг на вода и суши, включително трансгранично съгласуване, обществено участие и системи за ранно предупреждение, действащи на различни равнища, т.е. европейско, национално, регионално и местно; изтъква необходимостта да се избягва поставянето на пречки пред естественото течение на реките, в усилие за намаляване на наводненията, и насърчава по-широкообхватна оценка на въздействието, що се отнася до преграждането на естествените течения на водния поток;

22.

Подчертава ролята на горите за водния цикъл и значението на уравновесеното съотношение между гори, ливади и ниви за устойчивото управление на водите; подчертава по-конкретно ролята на почвите с високо биологично съдържание и на адаптираното сеитбообращение; предупреждава, че повишеното потребление на земя е заплаха за селското стопанство, за сигурността на хранителните доставки и за устойчивото управление на водите;

23.

Изтъква, че опустиняването е пряко свързано с икономиката на горското стопанство; призовава за използване в по-голяма степен на залесяването като средство за задържане и облекчаване на прекомерния отток на подпочвени и повърхностни води и за борба с деградацията и ерозията на почвата;

24.

Препоръчва механизмите за гражданска защита на Общността да предвидят намеса в кризисни ситуации, предизвикани от крайна суша;

25.

Изтъква необходимостта от повторна оценка на наличните количества подпочвени води в ЕС и на правилата за тяхното използване, като основната цел е да се осигури рационално ползване на подпочвените водни ресурси в съответствие с потребностите на съответните отделни държави;

26.

Отбелязва, че съобщението не успява да разреши проблемите, породени в многобройни региони в резултат на непречистването на отпадните води;

27.

Подчертава, че не следва да се забравя необходимостта от опазване на подпочвените водни ресурси, за да могат те да бъдат включени в цялостното управление на водните ресурси;

28.

Призовава Съвета, държавите-членки и регионалните и местни органи на управление, доколкото се засягат други специфични политики, да вземат предвид разгледаните в съобщението въпроси, за да се избегнат евентуални отрицателни въздействия върху опазването на водните ресурси;

29.

Подчертава, че световният опит показва, че отклоняването на реки причинява непоправими щети на екологичните и хидроморфологични условия и може да доведе до преместването на хора и предприятия, което нарушава процеса на социално и икономическо сближаване; призовава държавите-членки да предотвратяват влошаването на състоянието на своите речни басейни и да спазват стриктно изискванията, посочени в членове 1 и 4 от Рамковата директива за водите, и призовава Комисията да предоставя средства на ЕС само за проекти, които напълно отговарят на тези изисквания;

30.

Призовава настоятелно Съвета да приеме незабавно решение относно предложението за регламент за създаване на Фонд за солидарност на ЕС (COM(2005)0108), за да се определят по-добре критериите и събитията, за които може да се кандидатства за финансиране, включително суши, с цел да се противодейства по-ефективно, гъвкаво и бързо на щетите, причинени от природни бедствия, като има предвид също така, че Парламентът прие своето становище още на 18 май 2006 г. (4);

31.

Приветства факта, че пестенето на вода е най-важният приоритет на Комисията в отговор на недостига на вода и сушите; в тази връзка настоятелно призовава Комисията да осигури, че използването на структурните фондове не противоречи на този приоритет, да включи устойчивото управление на водите като критерий, на който проектите трябва да отговарят, както и да получи доказателства за пестенето на вода и изпълнението на изискванията на Рамковата директива за водите от страна на регионалните и местните органи на управление, преди да им се отпускат средства от структурните фондове;

32.

Счита, че е необходимо, в случаите когато дадено речно корито преминава през повече от една държава-членка, да се установи междурегионално и транснационално сътрудничество с цел интегрирано управление на речните корита, по-специално във връзка със селското стопанство;

33.

Припомня, че почти 20 % от водата в ЕС се губи поради липса на водна ефективност и подчертава необходимостта от големи инвестиции за подобряване на техническия напредък във всички стопански отрасли (с акцент върху най-интензивното ползване на вода и отраслите с най-значителен потенциал за пестене на вода); отбелязва, че лошото управление на водите е проблем, който влияе на недостига на вода и може да има повече отрицателни последици по време на суша, но не я причинява, тъй като засушаването е естествено природно явление;

34.

Предлага на Комисията — като се има предвид, че проблемът с недостига на вода и сушите е тясно свързан с комплекса от въпроси около разточителната употреба на вода — критерият икономично ползване на вода да се включи в системата от условия за отпускане на субсидии от фондовете на ЕС;

35.

Насърчава ЕС да подкрепи технологията, обмена на добри практики и новаторството, които са по-малко водо- и енергоемки и са насочени към подобряване на ефикасността при използването на водата;

36.

Призовава Комисията, като има предвид, че загубите причинени от течове в обществената мрежа за водоснабдяване в градовете могат да надвишават 50 %, да разгледа възможността за насърчаване на мрежи от градове, които поддържат устойчивото потребление на водата, с цел обмен на добри практики като например повторна употреба, спестяване на вода и подобрена водна ефективност, както и съвместно провеждане на пилотни и демонстрационни проекти; също така призовава местните органи да подобрят остарелите водоснабдителни мрежи;

37.

Подчертава, че 40 % от водата, която се използва в ЕС, би могла да се спести; призовава за конкретни мерки и финансови стимули за насърчаване на по-ефикасно и устойчиво използване на водата; също така призовава за повсеместно монтиране на устройства за измерване на водното потребление за насърчаване на спестяването, повторната употреба и ефикасното и рационално използване на водата; насърчава най-засегнатите държави-членки да използват част от своите структурни фондове за проекти за подобряване на ползването и пестенето на вода; насърчава органите, управляващи речни басейни, да пристъпят към анализ на разходите и ползите от алтернативни мерки за управление на водите във всички отрасли;

38.

Подчертава необходимостта от борба с разхищаването и от уравновесяване на употребата на водата, по-специално посредством повторна употреба, като се вземе предвид многостранна стойност на водата: в биологичен, социален, екологичен, символичен, културен аспект и по отношение на ландшафта и туризма;

39.

Припомня, че в член 9, параграф 1 от Рамковата директива за водите се определя, че „държавите-членки се съобразяват с принципа за възвращаемост на разходите за водни услуги (…) и особено в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ и гарантират, че до 2010 г. „водните ценови стратегии … осигуряват адекватни мотивации за ефективното използване на водните ресурси от ползвателите (…) [и] адекватен принос във възстановяването на разходите за водни услуги на различните ползватели на вода (…)““;

40.

Счита, че докато политиките за управление на водите трябва да се основават на принципа „замърсителят плаща“, те също така следва да се придружават от мерки за преустановяване на значителните загуби вследствие на дефектно оборудване и неподходящи култури и селскостопански системи;

41.

Подчертава, че в някои държави може да бъде постигнат голям напредък по отношение на по-ефикасното използване на водата в селскостопанския отрасъл; изразява надежда, че при прегледа на състоянието на общата селскостопанска политика този проблем ще бъде взет под внимание и ще бъдат предложени конкретни действия за насърчаване на по-устойчиво използване на водата чрез стимули за активизиране на най-добрите налични практики и технологии, по-специално подпомагане на развитието на селските райони, посредством кръстосано спазване, прилагане на принципите „замърсителят плаща“ и „ползвателят плаща“, и програмите за развитие на селските райони; счита, че Европейският съюз следва да подкрепя мерки за подобряване на управлението на водите в селското стопанство, като насърчава модернизиране на напоителните системи за намаляване на потреблението на вода и подпомагане на научноизследователската дейност в тази област;

42.

Подчертава ролята на програмите за околната среда в рамките на втория стълб на общата селскостопанска политика за създаването на стимули за селскостопански практики за опазване на устойчивостта и чистотата на водните ресурси;

43.

Подчертава, че производството на биогорива ще увеличи търсенето на големи количества вода и че са необходими тясно наблюдение на въздействието от използването на биогорива и редовно извършване на преглед на политиките на национално равнище и на равнище Европейски съюз по отношение на биогоривата;

44.

Изтъква, че ключовите потребители на вода (като например електроцентралите) не консумират водата, а я изпускат обратно във водния цикъл, след като я използват за своите процеси; изтъква, че по този начин, като увеличават температурата на водата, те имат силно въздействие върху наличността на повърхностни води, върху екологичните системи и общественото здраве; подчертава необходимостта тези въздействия да бъдат взети под внимание;

45.

Припомня, че потребителите играят основна роля за постигане на устойчиво потребление на водни ресурси в ЕС, следователно призовава ЕС да започне обществена информационна и образователна кампания с цел да се повиши осведомеността на хората относно въпроса с водата и да бъдат насърчени да предприемат конкретни действия;

46.

Посочва на Комисията, че чрез разработването на ефективна политика на ценообразуване на водата, която отразява истинската стойност на водата, може да насърчи потребителите да я използват по-икономично;

47.

Подчертава водещата роля на регионалните и местни органи и на организациите на гражданското общество при кампании за повишаване на осведомеността и при организиране на образователни дейности;

48.

Призовава Комисията, регионите и градовете на държавите-членки да насърчават развитието на култура на спестяване на вода в рамките на ЕС чрез популяризиране на събирането на дъждовна вода и провеждането на кампании за повишаване на осведомеността на обществеността относно спестяването на вода, например чрез подходящи образователни програми; призовава Комисията да насърчава обмена на добри практики между региони, градове и организации на гражданското общество, като насочва вниманието към мерки за спестяване на вода (включително пречистване на дъждовни и отпадни води), повишаване на водната ефективност и управление на риска от засушаване;

49.

Счита за целесъобразно насърчаването на кампании за информиране, повишаване на осведомеността и обучение на производителите, така че те да допринасят ефективно за устойчивото управление на водните ресурси;

50.

Счита, че система за етикетиране на водното потребление на продуктите, по подобие на вече съществуващата система за енергийна ефективност, би била подходящ инструмент за постигане на по-устойчиво потребление на вода, но подчертава, че:

51.

Настоятелно призовава критериите за резултатите по отношение на водата да бъдат по целесъобразност включени в стандартите за строителството на сгради;

52.

Насърчава всички заинтересовани страни да разработят доброволна схема за етикетиране на устойчивото управление на водата и да изготвят доброволни програми за спестяване на водата в различните стопански отрасли (например селско стопанство, туризъм, промишленост);

53.

Счита, че водата трябва да продължи да бъде обществено благо и основен елемент от суверенността на страните, достъпна за всички на справедлива „социална и екологична цена“, като се отчитат специфичното положение във всяка страна и различните съществуващи селскостопански модели, както и социалната роля на селското стопанство;

54.

Призовава Комисията да разгледа финансирането през 2009 г. на пилотен проект, предназначен да включи научни изследвания, проучвания и наблюдение на разработването на превантивни дейности за спиране на опустиняването и образуването на степи в Европа, като по този начин се предотвратяват ерозията, вятърната ерозия, селскостопанските загуби и обедняването на биологично разнообразие, повишава се опазването на почвата и нейното плодородие и способност да задържа вода и да съхранява въглерод; потвърждава необходимостта да се съберат надеждни и прозрачни данни, така че политиката да бъде истински ефективна;

55.

Приветства учредяването на Европейската обсерватория за сушите и на системата за ранно предупреждение; подчертава значението на обширна дискусия за нейните основни цели, бюджет и организация;

56.

Призовава Комисията да насърчи започването на дейността на Европейската обсерватория за сушите в рамките на Европейската агенция за околна среда и подчертава, че тя следва да работи за допълване на националните данни със стандартна регионална и местна сезонна информация за валежите и междуотрасловото потребление, за да се подпомогне правилното и стратегическо вземане на решения;

57.

Подчертава значението на богатата на хумус почва, на адаптираната система на сеитбообращение и на балансираното съчетание от гори, пасища и земеделска земя за устойчивото управление на водите; предупреждава, че повишеното потребление на земя е заплаха за селското стопанство, за сигурността на хранителните доставки и за устойчивото управление на водите;

58.

Призовава Комисията да окаже подкрепа на държавите-членки за повторно залесяване на райони, които са били засегнати от периодични засушавания и пожари, при отчитане на техните био-климатични и екологични характеристики, и изразява надежда, че на възстановяването на ландшафта в селските и градските райони ще бъде отдадена особена важност, като надлежно се вземат предвид специфичните местни особености;

59.

Счита, че недостигът на вода и периодичната суша засилват бедствения характер на пожарите и тяхната критичност, като увеличават уязвимостта и риска от унищожаване на редица характерни горски видове в страните от Южна Европа, за които горите често съставляват основен природен ресурс;

60.

Посочва, че при планирането на европейския селскостопански модел следва да се отчитат все по-честите и по-осезаеми рискове за околната среда, както и явленията недостиг на вода и засушаване, и също така, че в тази връзка основен елемент на общата селскостопанска политика следва да стане един ефективен механизъм за управление на кризи;

61.

Счита, че значимостта на горите и на селскостопанското производство за околната среда трябва да бъде преосмислена в контекста на изменението на климата, тъй като е от безусловно ключово значение да се уравновеси нарастването на емисиите на парникови газове с увеличение на горското покритие, чиято функция като поглътител на въглерод трябва да бъде взета под внимание при всички политики за намаляване на емисиите на парникови газове;

62.

Подкрепя ангажимента на Комисията да продължи да подчертава предизвикателството, свързано с недостига на вода и сушите на международно равнище, по-конкретно чрез Конвенцията за борба с опустиняването и Рамковата конвенция по изменение на климата на Организацията на обединените нации;

63.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.