(1)

След оценка съгласно член 25а, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 810/2009, Комисията счита, че сътрудничеството с Етиопия в областта на обратното приемане е недостатъчно. Необходими са значителни подобрения в сътрудничеството на всички етапи от процеса на обратно приемане, включително за да се гарантира, че Етиопия си сътрудничи ефективно с всички държави членки по навременен и предвидим начин в областта на установяването на самоличността и издаването на документи за задгранично пътуване, както и при операциите по връщане.

(2)

Продължават да съществуват предизвикателства при установяването на самоличността на граждани на Етиопия, които пребивават незаконно на територията на държавите членки. Тези предизвикателства се дължат на липсата на отговор от страна на етиопските органи по отношение на исканията за обратно приемане, трудностите при издаването на временни документи за пътуване, които по принцип не се предоставят дори когато гражданството е било потвърдено преди това, и трудностите при организирането на операции по връщане за доброволно и принудително връщане с редовни и чартърни полети.

(3)

Като се имат предвид различните стъпки, предприети до момента от Комисията за подобряване на степента на сътрудничество с Етиопия и цялостните отношения на Съюза с Етиопия, сътрудничеството на Етиопия със Съюза по въпросите на обратното приемане не е достатъчно и следователно е необходимо да се предприемат действия.

(4)

Поради това прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 810/2009 следва да бъде временно спряно за гражданите на Етиопия, за които се прилага изискването за виза съгласно Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета (2). Целта е Етиопия да бъде насърчена да предприеме действия, необходими за подобряване на сътрудничеството в областта на обратното приемане.

(5)

Разпоредбите, чието действие е временно спряно, следва да бъдат посочените в член 25а, параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 810/2009, а именно: предвидената в член 14, параграф 6 от посочения регламент възможност за освобождаване от изискванията по отношение на документните доказателства, които трябва да бъдат представени от кандидатите за виза; незадължителното освобождаване от визова такса за притежателите на дипломатически и служебни паспорти в съответствие с член 16, параграф 5, буква б) от посочения регламент; общият срок за обработване от 15 календарни дни, посочен в член 23, параграф 1 от посочения регламент (като в резултат на това се изключва и прилагането на правилото, позволяващо удължаването на този срок до 45 дни само в отделни случаи, което означава, че стандартният срок за обработване става 45 дни); и издаването на многократни визи в съответствие с член 24, параграфи 2 и 2в от посочения регламент.

(6)

Настоящото решение не следва да засяга прилагането на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), с която правото на свободно движение се предоставя и на членовете на семейството, независимо от тяхното гражданство, когато придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза. Следователно настоящото решение не се прилага по отношение на членове на семейството на гражданин на Съюза, за които се прилага Директива 2004/38/ЕО, нито на членове на семейството на гражданин на трета държава, който се ползва от право на свободно движение, равностойно на това на гражданите на Съюза, съгласно споразумение между Съюза и трета държава.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, не следва да засягат задълженията на държавите членки съгласно международното право, включително като държави — домакини на международни междуправителствени организации или на международни конференции, свикани от Организацията на обединените нации или други международни междуправителствени организации, чийто домакин е държава членка. Следователно временното спиране не следва да важи за граждани на Етиопия, които кандидатстват за виза, доколкото това е необходимо, за да могат държавите членки да изпълнят задълженията си като държави — домакини на такива организации или на такива конференции.

(8)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящото решение представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящото решение Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(9)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (4); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(10)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (5), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (6).

(11)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (7), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (8).

(12)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (10).

(13)

Настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях, по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.,

а)

член 14, параграф 6;

б)

член 16, параграф 5, буква б);

в)

член 23, параграф 1;

г)

член 24, параграфи 2 и 2в.