(1)

Преходът към нисковъглеродна, по-устойчива, ефективно използваща ресурсите кръгова икономика, в съответствие с целите за устойчиво развитие, е от възлово значение за осигуряването на дългосрочна конкурентоспособност на икономиката на Съюза. През 2016 г. Съюзът сключи Парижкото споразумение (2). В член 2, параграф 1, буква в) от това споразумение е заложена целта за по-решителни действия в отговор на изменението на климата, едно от които е мобилизиране на финансовите потоци за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните промени развитие.

(2)

В отговор на това предизвикателство, през декември 2019 г. Комисията представи Европейския зелен пакт (3). Пактът е нова стратегия за растеж за превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, конкурентоспособна и ефективно използваща ресурсите икономика, която през 2050 г. вече няма да отделя нетни емисии на парникови газове и където икономическият растеж няма да зависи от ресурсното осигуряване. За постигането на тази цел инвеститорите се нуждаят от ясни послания за инвестициите си, така че да се избегне блокирането на активи и да се увеличи финансирането на устойчивото развитие.

(3)

През март 2018 г. Комисията публикува своя план за действие „Финансиране за устойчив растеж“ (4) с очертана амбициозна и мащабна стратегия за финансиране на устойчивото развитие. Сред заложените в плана цели е пренасочване на капиталовите потоци към инвестиции в устойчивото развитие, за да се постигне устойчив и приобщаващ икономически растеж. От публикуваната през май 2018 г. оценка на въздействието (5), залегнала в основата на последващи законодателни инициативи, стана ясно, че трябва да се поясни, че сред задълженията на инвестиционните посредници към техните клиенти и потенциални клиенти фигурира това да бъдат взимани предвид факторите на устойчивост. Поради това инвестиционните посредници следва неотклонно да взимат предвид не само всички съответни финансови рискове, а и всички съответни рискове за устойчивостта, посочени в Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (6), които, в случай че възникнат, могат реално или потенциално да имат съществено отрицателно въздействие върху стойността на дадена инвестиция. В Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията (7) рисковете за устойчивостта не са изрично посочени. Поради тази причина и с оглед на целесъобразното въвеждане и спазване на вътрешните процедури и организационните механизми е необходимо да се поясни, че в процесите, системите и механизмите за вътрешен контрол на инвестиционните посредници следва да се отчитат рисковете за устойчивостта, както и че са необходими технически капацитет и знания за проучването на тези рискове.

(4)

С цел да поддържат висока степен на защита на инвеститорите, инвестиционните посредници следва, когато определят видовете конфликти на интереси, които биха могли да навредят на интересите на клиента или на потенциалния клиент, да взимат предвид видовете конфликти на интереси, които поражда включването на клиентските предпочитания във връзка с устойчивостта. За съществуващите клиенти, за които вече е извършена оценка за уместност, инвестиционните посредници следва да могат да определят индивидуалните предпочитания във връзка с устойчивостта при следващото редовно актуализиране на тази действаща оценка.

(5)

Инвестиционните посредници, които предоставят инвестиционни съвети и услуги по управление на портфейл, следва да могат да препоръчват на своите клиенти и потенциални клиенти подходящи финансови инструменти и в тази връзка следва да могат да им задават въпроси, за да определят индивидуалните им предпочитания във връзка с устойчивостта. В съответствие със задължението на инвестиционния посредник да действа в интерес на клиентите си, препоръките към клиентите и потенциалните клиенти следва да отразяват както финансовите цели, така и евентуалните предпочитания във връзка с устойчивостта, които тези клиенти са посочили. Поради това е необходимо да се поясни, че инвестиционните посредници следва да разполагат с подходящи механизми, за да се предотвратят ситуации, в които включването на факторите на устойчивост в консултативния процес и управлението на портфейла да води до неправомерни продажби или до заблуждаващо представяне на дадени финансови инструменти или стратегии като отговарящи на предпочитанията във връзка с устойчивостта, когато случаят не е такъв. С цел да се избегнат такива практики или заблуждаващи представяния, инвестиционните посредници, които предоставят инвестиционни съвети, следва, преди да поискат от свой клиент или потенциален клиент да им посочи евентуалните си предпочитания във връзка с устойчивостта, първо да преценят инвестиционните му цели и личните обстоятелства около него, както и времевия хоризонт на инвестицията.

(6)

В момента съществуват финансови инструменти, при които устойчивостта е обхваната в различна степен.. С цел да осигурят на своите клиенти и потенциални клиенти по-добро разбиране на тази степен на обхващане на устойчивостта и оттам — възможността да взимат информирани решения по свързаните с устойчивостта въпроси, инвестиционните посредници, които предоставят инвестиционни съвети и услуги по управление на портфейл, следва ясно да излагат разликата между, от една страна, продуктите, които биха могли да им бъдат препоръчвани в зависимост от индивидуалните им предпочитания във връзка с устойчивостта, а именно: финансовите инструменти, предназначени, изцяло или частично, за устойчиви инвестиции в икономически дейности, които удовлетворяват критериите на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (8) за екологично устойчиви дейности, устойчивите инвестиции по смисъла на член 2, точка 17 от Регламент (ЕС) 2019/2088 и финансовите инструменти, при които са взети предвид основните неблагоприятни въздействия върху факторите на устойчивост, и от друга страна — останалите финансови инструменти, които не притежават тези специфични характеристики и които, поради това, не биха могли да бъдат препоръчвани на клиенти или потенциални клиенти, изразили предпочитания във връзка с устойчивостта.

(7)

Необходимо е да се обърне внимание на опасенията относно заблуждаващата информация за екологосъобразност“, т.е. практиката да се получава нелоялно конкурентно предимство чрез препоръчване на финансов инструмент като екосъобразен или устойчив, когато в действителност той не отговаря на основните стандарти за опазване на околната среда или за устойчивост. С цел да се предотвратят неправомерните продажби и заблуждаващата информация за екологосъобразност, инвестиционните посредници не следва да препоръчват или да предприемат търгуване с финансови инструменти като съобразени с изразените предпочитания във връзка с устойчивостта, ако случаят не е такъв. Инвестиционните посредници следва да обясняват на своите клиенти или потенциални клиенти основанията си за такава постъпка и да съхраняват сведенията за тези свои съображения.

(8)

Необходимо е да се поясни, че финансовите инструменти, които не могат да бъдат предлагани като съобразени с клиентските предпочитания във връзка с устойчивостта, могат да бъдат препоръчвани от инвестиционните посредници, но не и като съобразени с тези предпочитания. Когато финансов инструмент не отговаря на предпочитанията на даден клиент или потенциален клиент във връзка с устойчивостта, този клиент или потенциален клиент следва да може да изменя информацията за тези свои предпочитания, така че да разполага с възможност да получи допълнителни препоръки. С цел да се предотвратят неправомерните продажби и заблуждаващата информация за екологосъобразност, инвестиционните посредници следва да съхраняват информация за решението на клиента и за мотивите му за внесените изменения.

(9)

Поради това Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 следва да бъде съответно изменен.

(10)

На компетентните органи и инвестиционните посредници следва да се предостави достатъчно време за адаптиране към новите изисквания на настоящия регламент. Поради това началото на неговото прилагане следва да бъде отложено,