(1)

В член 13 от Регламент (ЕС) № 648/2012 е предвиден механизъм за оправомощаване на Комисията да приема решения за еквивалентност, чрез които правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на трета държава се обявяват за еквивалентни на изискванията, установени в член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, така че когато контрагенти встъпват в трансакции, попадащи в обхвата на посочения регламент, и поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, следва да се счита, че те са изпълнили горепосочените изисквания, ако са спазени изискванията, посочени в правния режим на тази трета държава. Предоставянето на статут на еквивалентност допринася за постигане на крайната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012, а именно да се намали системният риск и да се подобри прозрачността на пазара на деривати чрез осигуряване на последователно прилагане на международно равнище на принципите, договорени с трети държави и предвидени в посочения регламент.

(2)

В член 11, параграфи 1 — 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, допълнен с Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (2) и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията (3), са установени правните изисквания на Съюза по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договорите за извънборсови деривати, извършването на компресиране на портфейли и условията, при които портфейлите се съгласуват във връзка с договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент („ЦК“). Освен това в посочените разпоредби се определят задълженията за оценка и за разрешаване на спорове, приложими по отношение на тези договори („техники за намаляване на операционния риск“), както и задълженията за размяна на обезпечения („допълнителни обезпечения“) между контрагентите.

(3)

За да може правният, надзорният и правоприлагащият режим на дадена трета държава да се счита за еквивалентен на режима на Съюза по отношение на техниките за намаляване на операционния риск и изискванията за допълнителни обезпечения, резултатите по същество от приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и да гарантират защита на професионалната тайна, която е еквивалентна на защитата, предвидена в член 83 от посочения регламент. Освен това еквивалентните правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да се прилагат в тази трета държава ефективно и по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията. Целта на оценката на еквивалентността следователно е да се провери дали правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава гарантират, че договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК и при които поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, не излагат финансовите пазари в Съюза на по-голям риск и съответно не водят до неприемливи равнища на системен риск в Съюза.

(4)

Настоящото решение се основава не само на сравнителен анализ на приложимите в Бразилия правни, надзорни и правоприлагащи изисквания, но и на оценка на резултатите от тези изисквания, както и на тяхната целесъобразност за намаляване на рисковете, произтичащи от договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, по начин, считан за еквивалентен на резултатите от изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(5)

Правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби, приложими в Бразилия за договорите за извънборсови деривати, са установени в закони, както и в циркулярни писма, резолюции и указания, издадени от Banco Central do Brasil („BCB“), Comissão de Valores Mobiliários („CVM“) и Conselho Monetário Nacional („CMN“). По-специално Закон № 6.385/76 урежда пазара на ценни книжа в Бразилия; Инструкция CVM 461/07 урежда регулираните пазари на ценни книжа, които включват организирани фондови борси, организиран извънборсов пазар и неорганизиран извънборсов пазар; Циркулярно писмо BCB 3.082/02 определя критериите за счетоводно третиране на деривати, притежавани от финансови институции и други институции под надзора на BCB; Resolução CMN 3.505/07 регулира договорите за извънборсови деривати, сключени в Бразилия от бразилски финансови институции и други институции под надзора на BCB; Resolução CMN 4.277/13 установява изисквания за оценка по пазарни цени и оценка по модел на договорите за деривати, сключени от финансови институции и други институции под надзора на BCB; Instrução CVM 438/06 установява изисквания за оценка по пазарни цени за някои видове взаимни фондове; Resoluçao 4.662/18 въвежда изисквания за двустранно допълнително обезпечение; Resolução BCB 3.263/05 обхваща компресирането на портфейли; Resolução CMN 4.373/14 определя изискванията за инвеститори нерезиденти, които сключват сделки с извънборсови деривати в Бразилия, и накрая, Закони 4.595/64, 6.385/76, 10.214/01, 12.810/13 уреждат професионалната тайна, надзора и правоприлагането.

(6)

В Resolução BCB 3.263/05 не са определени задължения за извършване на компресиране на портфейли, нито са формулирани препоръки за тази цел. Tам обаче е предвидена възможност финансовите институции и другите институции под надзора на BCB да сключат споразумение, което позволява такова компресиране. Няма специално законодателни разпоредби относно процедурите за разрешаване на спорове. Правилата за разрешаване на спорове се определят от регистрите на трансакции. Поради това бразилските разпоредби не могат да се считат за еквивалентни на изискванията на Съюза по отношение на компресирането на портфейли и разрешаването на спорове.

(7)

Сделките с извънборсови деривати, в които встъпват бразилски субекти, трябва да се отчитат пред регистър на трансакции, който е установен и е регулиран в Бразилия. Съгласно Закон № 6.385/76 валидността на сделката зависи от отчитането ѝ пред регистърa на трансакции. В съответствие с Resolução CMN 4.373/14 инвеститорите нерезиденти, които встъпват в сделки с извънборсови деривати в Бразилия, трябва да бъдат регистрирани от CVM и да спазват правнообвързващи изисквания за потвърждаване на своите трансакции. Тъй като сделката трябва да бъде отчетена от двете страни, за потвърждаване на трансакциите, съгласуване на двустранни портфейли или разрешаване на спорове няма друго правно изискване, освен правилата на регистъра на трансакции. Потвърждението се извършва едновременно и е обвързано с отчитането. Отчитането трябва да се извърши възможно най-бързо и обикновено се осъществява в деня на сключване на сделката. Аналогично, тъй като сделките се отчитат от двете страни и се потвърждават едновременно от регистрите на трансакции, няма изискване за извършване на съгласуване на портфейлите, тъй като принципно не е възможно несъответствие между портфейлите на контрагентите. Поради това бразилските разпоредби за своевременно потвърждаване и съгласуване на портфейлите следва да се считат за еквивалентни на съответните изисквания на Съюза.

(8)

Съгласно Resolução CMN 3.505/07 и Resolução CMN 4.277/13 се изисква извършването на ежедневна оценка, независимо дали по пазарни цени, или по модел, от дилърските банки, местните клонове на чуждестранни банки, местните дъщерни дружества на чуждестранни банки, както и от фондовете и управителите на активи, като всички те се регулират от BCB. Задължението не се прилага за кооперации, застрахователи, презастрахователи, пенсионни фондове и други нефинансови корпоративни контрагенти, които са задължени да извършват ежедневна оценка само когато принадлежат към финансов конгломерат, който включва и многостранна, търговска, инвестиционна, обменна или спестовна банка. Следователно бразилските разпоредби могат да се считат за еквивалентни на съответните изисквания на Съюза, доколкото обхватът на настоящото решение е ограничен до сделките, сключвани с контрагенти, регулирани от BCB.

(9)

Като се вземат предвид задължението за отчитане на трансакциите с извънборсови деривати пред регистрите на трансакции, регулирани в Бразилия, и правните последици от това задължение, в конкретния случай с Бразилия може да се приложи двустепенен подход и съответно да се направи заключението, че по отношение на своевременното потвърждаване и съгласуването на портфейлите, приложимите в Бразилия изисквания могат да се считат за еквивалентни на изискванията, определени в Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията, що се отнася до постигания чрез тези изисквания резултат. Освен това правилата, приложими в Бразилия по отношение на ежедневната оценка, са еквивалентни на определените в Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията, доколкото сделките се извършват с дилърски банки, местни клонове на чуждестранни клонове, местни дъщерни дружества на чуждестранни банки, фондове и управители на активи, както и кооперации, застрахователи и презастрахователи, пенсионни фондове и други нефинансови корпоративни контрагенти, които принадлежат към финансов конгломерат, който включва и многостранна, търговска, инвестиционна, обменна или спестовна банка. Като се има предвид фактът, че по-голямата част от трансграничните сделки с извънборсови деривати се извършват от контрагенти, регулирани от BCB, обхватът на настоящото решение следва да се ограничи до сделките, извършвани между контрагенти, регулирани от BCB, и контрагенти, установени в Съюза, за които се прилага съответното изискване съгласно Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията.

(10)

Що се отнася до допълнителните обезпечения за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, правно обвързващите изисквания на Бразилия се съдържат в Resoluçao CMN 4.662/18 и Циркулярно писмо BCB 3.902/18 (правилата на Бразилия относно допълнителното обезпечение).

(11)

Както е посочено в правилата на Бразилия относно допълнителното обезпечение, обхванатите контрагенти са всички финансови институции или други институции, регулирани от BCB, при които средната съвкупна условна стойност на обхванатите сделки за оперативната група е над 25 млрд. бразилски реала. Обхванатите сделки включват набор от сделки с извънборсови деривати, еквивалентни на посочените в Регламент (ЕС) № 648/2012, с изключение на стокови деривати, за които се извършва сетълмент с физическа доставка, но включително деривати върху злато, считани за обхванати сделки, които попадат в обхвата на правилата на Съюза относно допълнителното обезпечение, но не и в правилата на Бразилия относно допълнителното обезпечение; както и опции върху капиталови инструменти, които са обхванати в правилата на Бразилия относно допълнителното обезпечение, но се ползват от временно освобождаване съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията. Освен това, подобно на приложимата правна уредба в Съюза, вътрешногруповите сделки, валутните форуърди и суапове, за които се извършва сетълмент с физическа доставка, и сделките с инструменти, чието определение е сходно с това на покритите облигации в Съюза, са изключени от набора от обхванати сделки. Те обаче следва да се вземат предвид при определянето на средната съвкупна условна стойност на оперативната група. Поради това настоящото решение не следва да се прилага за стокови деривати, за които се извършва сетълмент с физическа доставка, с изключение на дериватите върху злато.

(12)

Обхванатите контрагенти трябва да предоставят и да събират вариационен маржин от 1 септември 2019 г. Обхванатите контрагенти, при които средната съвкупна условна стойност на обхванатите сделки за оперативната група е над 2,250 милиарда бразилски реала, трябва да предоставят и да събират първоначален маржин от 1 септември 2019 г., а обхванатите контрагенти, при които стойността е под посочения праг, трябва да предоставят и събират първоначален маржин от 1 септември 2020 г. Следователно настоящото решение се ограничава до сделки между контрагенти, за които се прилага член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, и до обхванатите контрагенти, за които се прилага изискването за представяне и събиране на вариационен и първоначален маржин съгласно правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение.

(13)

Правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение предвиждат също така комбиниран минимален размер на прехвърляемите средства за първоначалните и вариационните маржини от 1,5 млн. бразилски реала, докато прагът по член 25 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 е 500 000 EUR. Правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение също така позволяват първоначалният маржин да бъде намален със сума до 150 милиона бразилски реала. Обхванатите контрагенти с комбиниран размер на първоначалния маржин под този праг не са задължени да разменят първоначален маржин. В член 29 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 се предвижда подобно облекчение, като прагът е определен на 50 млн. евро. Като се има предвид незначителната разлика в стойността на тези валути, тези суми следва да се считат за еквивалентни.

(14)

Подобно на стандартизирания метод за изчисляване на първоначалния маржин, определен в приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение позволяват използването на стандартизиран модел, еквивалентен на определения в горепосоченото приложение. Правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение обаче не позволяват за изчисляването на първоначалния маржин да се използват вътрешни модели или модели на трети страни. Въпреки че поради това изискванията в правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение относно изчисляването на първоначалния маржин са по-ограничителни от изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012 и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, за целите на настоящото решение те следва да се считат за еквивалентни.

(15)

Изискванията в правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение по отношение на допустимото обезпечение, неговата оценка и начините, по които обезпечението се държи и отделя, са еквивалентни на установените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение съдържат еквивалентен списък на допустимите обезпечения, но не изискват от контрагентите разумно да диверсифицират събраните обезпечения, включително чрез ограничаване на ценните книжа с ниска ликвидност с цел избягване на концентрацията на обезпечения, по начин, който е сходен с предвидения в член 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Тъй като обаче тези изисквания за концентрация по член 8 се прилагат за контрагенти от Съюза, може да се направи заключението, че изискванията за обезпечение, съдържащи се в приложимите правила на Бразилия за допълнителното обезпечение, водят до резултат, който е еквивалентен на постигания по силата на Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Следователно правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение по отношение на договори за извънборсови деривати, за които не се извършва клиринг чрез ЦК, следва да се считат за еквивалентни на предвидените в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(16)

Що се отнася до еквивалентността на нивото на защита на професионалната тайна в Бразилия, Закони 4.595 от 1964 г., 6.385 от 1976 г., 10.214 от 2001 г. и 12.810 от 2013 г. оправомощават BCB и CVM да изискват от регистрите на трансакции всякакви данни относно сделките с деривати. Освен това в Допълнителен закон № 105 от 2001 г. (LC 105) се посочва, че всички данни трябва да се третират като поверителни. В този контекст, ако друг вътрешен или чуждестранен орган се нуждае от данни от бразилските регистри на трансакции, той следва да подаде официално искане до BCB и/или CVM, които ще извършат анализ, като вземат предвид, наред с другото, наложените в LC 105 ограничения, а необходимостта от официално споразумение ще бъде анализирана за всеки отделен случай. Следователно следва да се счита, че взети заедно, тези закони осигуряват ниво на защита на професионалната тайна, което е еквивалентно на нивото, гарантирано по силата на Регламент (ЕС) № 648/2012.

(17)

CMN е най-висшият орган в рамките на националната финансова система в Бразилия и отговаря за определянето на паричната и на кредитната политика като цяло. BCB е подчинена на CMN и отговаря за паричната политика, управлението на международните резерви, банковия надзор и надзора над чуждестранния капитал и кредити. BCB следи за спазването на пруденциалните разпоредби, действа също така като паричен орган и като такъв отговаря за осигуряването на стабилност на системата. С цел ограничаване на неправомерните практики, прилагане на образователни мерки и справяне със ситуации, които могат да застрашат националната финансова система, BCB може да налага административни санкции, да приема предпазни или временни мерки, да издава писма за поемане на ангажимент и да налага спирания или ограничения. CVM е подчинена на CMN и отговаря за регулирането и надзора на капиталовите пазари, включително емитентите на ценни книжа, борсите и извънборсовите пазари, както и институциите, които са част от системата за разпространение на ценни книжа. Целта на CVM е да се запази ефективността на пазара и да се насърчи развитието, както и да се защитят инвеститорите и да се поддържат справедливи практики на пазара на ценни книжа, като се прилагат правилата за разкриване на информация и прозрачност. Следва да се счита, че мерките, попадащи в правомощията на BCB и CVM, осигуряват по справедлив и ненарушаващ конкуренцията начин ефективното прилагане на съответните правни, регулаторни и правоприлагащи разпоредби съгласно правилата на Бразилия за извънборсовите деривати, за да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане.

(18)

С настоящото решение се признава еквивалентността на обвързващите изисквания, определени в законодателството на Бразилия по отношение на договорите за извънборсови деривати, които са приложими към момента на приемането на настоящото решение. Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП, ще наблюдава редовно промените в правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби за тези договори за извънборсови деривати и последователното и ефективно прилагане на тези разпоредби по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценяването, разрешаването на спорове и изискванията за допълнително обезпечение, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, въз основа на които разпоредби е взето настоящото решение. В рамките на осъществяваното от Комисията наблюдение тя може да поиска от BCB и CVM да предоставят информация за промените в нормативната и надзорната уредба. Комисията може да предприеме специален преглед по всяко време, когато съответните промени налагат тя да преразгледа статута на еквивалентност, предоставен с настоящото решение. Такова преразглеждане може да доведе до отмяна на настоящото решение, в резултат на което контрагентите автоматично отново биха подлежали на всички изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(19)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,