8.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 183/70

(1)

Никелът е метал, широко разпространен по земната повърхност. Той се среща в храната и питейната вода в резултат на естествени процеси и човешката дейност.

(2)

Гръцкият орган по въпросите на храните отправи искане към Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) за оценка на риска за здравето на човека от наличието на никел в храните, по-специално в зеленчуците.

(3)

Експертната група по замърсителите в хранителната верига към ЕОБХ реши да разшири обхвата на оценката на риска, включвайки и питейна вода, и прие научно становище относно рисковете за общественото здраве, свързани с наличието на никел в храната и питейната вода (1). В становището се идентифицират репродуктивната токсичност и токсичността за развиващия се организъм като критично въздействие при характеризирането на риска от хронична орална експозиция на никел. Появата на екземоподобни обриви и изострянето на алергични реакции са идентифицирани като критично въздействие от острата орална експозиция на никел при хора със сенсибилизация към никел.

(4)

Данните относно наличието на никел в храната и питейната вода бяха събрани в 15 различни европейски държави. Тъй като обаче 80 % от тези данни бяха събрани в една държава членка, е необходим по-широк набор от данни с по-голяма географска представителност, за да се провери наличието на никел в храните в целия Съюз.

(5)

За някои групи храни, посочени в научното становище на ЕОБХ като основни фактори за експозицията на никел чрез храната, бяха на разположение само ограничени данни. С оглед на евентуални бъдещи мерки за управление на риска е препоръчително наличието на по-задълбочени познания за съдържанието на никел в хранителните стоки, принадлежащи към тези групи храни,

1.

Държавите членки, с активното участие на стопанските субекти в областта на храните и други заинтересовани страни, следва да извършват мониторинг на наличието на никел в храната през 2016, 2017 и 2018 година. Мониторингът следва да се съсредоточи върху зърнени култури, продукти на основата на зърнени храни, храни за кърмачета, преходни храни, преработени храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца, бебешки храни, храни за специални медицински цели, предназначени специално за кърмачета и малки деца, хранителни добавки, бобови култури, ядки и маслодайни семена, мляко и млечни продукти, алкохолни и безалкохолни напитки, захар и сладкарски изделия (включително какао и шоколад), плодове, зеленчуци и зеленчукови продукти (включително гъби), изсушени листа от чай, изсушени части от други видове растения, използвани за билкови настойки, и двучерупчести мекотели.

2.

Процедурите за вземане на проби следва да се извършват в съответствие с разпоредбите, посочени в Регламент (ЕО) № 333/2007 на Комисията (2), за да се гарантира, че пробите са представителни за изследваната партида.

3.

Пробите следва да се анализират във вида, в който се предлагат на пазара. Анализът на общото съдържание на никел следва да се извършва в съответствие със стандарт EN 13804:2013 „Хранителни продукти. Определяне на елементи и техния химичен вид. Общи условия и специфични изисквания“, за предпочитане чрез използването на метод на анализ, основан на пламъкова aтомноабсорбционна спектрометрия (FAAS) или aтомноабсорбционна спектрометрия в графитна пещ (GFAAS), атомноемисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-OES) или масспектрометрия (ICP-MS).

4.

До 1 октомври на 2016, 2017 и 2018 година държавите членки, стопанските субекти и другите заинтересовани страни следва да предоставят на ЕОБХ данните от наблюдението, изразени на база общо тегло, заедно с информацията и електронния формат за докладване, определени от ЕОБХ, с оглед на това те да бъдат обединени в една база данни. Събраните през предходни години данни за наличието на никел, които все още не са предоставени, следва да бъдат предадени съгласно същите условия и при първа възможност.