21.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 223/1

(1)

Запасите от атлантическо-скандинавска херинга (също наричана „размножаваща се през пролетта норвежка херинга“) са най-големите запаси от херинга в света. Тези запаси са позволявали улов от порядъка на един до два милиона тона. Прекалено интензивната експлоатация обаче, дължаща се на прекомерен улов, доведе до рязко намаляване на запасите и спиране на риболова за повече от две десетилетия — между началото на 70-те и средата на 90-те години на XX век, с изключително тежки последици за флотовете, експлоатиращи запаса.

(2)

След възстановяването на запасите от атлантическо-скандинавска херинга и подновяването на риболова през 1996 г. запасите бяха управлявани въз основа на консултации между петте страни, през чиито изключителни икономически зони (ИИЗ) преминава рибата от този вид при миграционния си цикъл: Руската федерация, Норвегия, Фарьорските острови, Исландия и Европейския съюз (наричани по-долу „крайбрежните държави“).

(3)

От 2007 г. в споразуменията, постигнати в хода на консултациите между крайбрежните държави, бяха включени окончателни правила за споделяне на общия допустим улов и ангажименти за запазване на относителна стабилност на дяловете през идните години. Дяловете от запаса от атлантическо-скандинавска херинга, за които бе достигнато споразумение, възлизаха на 5,16 % за Фарьорските острови, 14,51 % за Исландия, 6,51 % за Съюза, 61 % за Норвегия и 12,82 % за Руската федерация. Освен това крайбрежните държави имат също дългосрочна договореност да извършват преглед и ревизия на одобрените от всички страни споразумения за управление на запаса само съвместно и въз основа на нови научни препоръки и към дадена дата.

(4)

За да се улесни установяването на общия допустим улов, въз основа на наличните научни познания крайбрежните държави договориха и започнаха прилагането на съвместим с принципа на предпазливост дългосрочен план за управление на запаса, чиято цел е да се запази уловът в рамките на допустимите биологични равнища и да се осигури устойчиво рибарство.

(5)

Целта на дългосрочния план за управление беше да се избегне падането на запаса под 2 500 000 тона биомаса и да се положат всички възможни усилия запасът да остане над 5 000 000 тона — равнището, за което се смята, че ще доведе до максимален устойчив улов. Предвиденият начин за постигане на тази цел беше чрез ограничаване на улова по начин, който е съвместим със смъртност от риболов от 0,125. Беше договорено, че ако равнището на биомаса падне под нивото от 5 000 000 тона, смъртността от риболов следва да бъде ограничена, за да се гарантира бързото възстановяване на запаса.

(6)

През септември 2012 г. Международният съвет за изследване на морето (ICES) препоръча в съответствие с принципа на предпазливост, установен в плана за управление, общият допустим улов (ОДУ) за петте крайбрежни държави да не да надвишава 619 000 тона през 2013 г., което е намаление с 26 % в сравнение с определения за 2012 г. ОДУ.

(7)

На консултациите между крайбрежните държави, които се проведоха между октомври 2012 г. и януари 2013 г. с оглед постигане на договореностите за 2013 г., представителите на Фарьорските острови последователно и многократно заявяваха, че отхвърлят продължаването на настоящите споразумения за дяловете. Договореностите за 2013 г. бяха окончателно сключени на 18 януари 2013 г. от само четири крайбрежни държави, за да се запази, доколкото е възможно, съгласуваното управление на запаса от страна на крайбрежните държави. Съгласуваният протокол от консултациите, носещ дата 23 януари 2013 г., гласи: „Делегациите изразяват загрижеността си от това, че Фарьорските острови се оттеглят от Споразумението между крайбрежните държави без предварително уведомление“. С оглед на невъзможността да се достигне до споразумение между петте страни поради оттеглянето на Фарьорските острови от консултациите оставащите четири страни се споразумяха да вземат предвид риболовните интереси на Фарьорските острови, като запазят традиционния им дял, т.е. дела, предоставен на Фарьорските острови съгласно договореностите от 2007 г., който отговаря на 31 000 тона (5,16 % от ОДУ).

(8)

В хода на консултациите на крайбрежните държави до 23 януари 2013 г. представителите на Фарьорските острови не представиха никакво искане за конкретен дял, не отправиха писмено или устно предложение за ново споразумение за определяне на дяловете, не потърсиха контакт с другите четири страни и не положиха никакви усилия за сътрудничество в рамките на обсъжданията за договореност за 2013 г.

(9)

В изявление от 26 март 2013 г. министърът на риболова на Фарьорските острови заяви, че за флота на Фарьорските острови е било едностранно определено ограничение на улова от 105 230 тона, което представлява 17 % от препоръчания ОДУ, или повече от три пъти от дела, който би съответствал на прилагането на предишните договорености, и увеличение от 145 % на дела на Фарьорските острови през 2012 г. Посочената едностранна декларация следва да се оценява в контекста на споменатата по-горе научна препоръка за намаляване на улова с 26 % през 2013 г. С декларацията Фарьорските острови de facto се оттеглиха от съвместно приетия план за управление.

(10)

С тези действия Фарьорските острови се отказаха също от сътрудничество със Съюза и с другите крайбрежни държави в областта на управлението на запаса от атлантическо-скандинавска херинга от общ интерес, а освен това не изпълниха задълженията си по член 61, параграф 2, член 63, параграфи 1 и 2, членове 118, 119 и 300 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., както и членове 5 и 6 и член 8, параграфи 1 и 2 от Споразумението на Организацията на обединените нации за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси („Споразумението на ООН за рибните запаси“).

(11)

Ако бъдат постигнати ограниченията на улова, определени от четирите крайбрежни държави и Фарьорските острови, общият улов ще достигне 692 290 тона, което ще бъде прекомерен улов в сравнение с препоръчания ОДУ. Според оценките и предвижданията за улова, направени от ICES при издаване на препоръката за управление за риболовния сезон през 2013 г. (2), такъв улов би довел до намаляване на хвърлящата хайвер биомаса в началото на 2014 г. до равнището от 4 200 000 тона, което е далеч под равнището от 5 000 000 тона, за което се очаква, че ще произведе максимален устойчив улов.

(12)

Освен това новите достъпни за широката общественост научни данни, предоставени от ICES (3) през май 2013 г., потвърждават, че в настоящия си вид дългосрочният план за управление (при който се цели смъртност от риболов от 0,125) е предпазлив, докато увеличаването на целевата смъртност от риболов до стойност 0,15, съвпадаща със смъртността от риболов, която би настъпила при увеличаването на дела на Фарьорските острови, би превърнало плана в непредпазлив със свързания с това риск от изчерпване на запаса.

(13)

Според член 3 от Регламент (ЕС) № 1026/2012 дадена държава може да бъде определена като държава, позволяваща неустойчив риболов, когато: а) не сътрудничи в управлението на запас от общ интерес при пълно спазване на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. и Споразумението на Организацията на обединените нации за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 4 август 1995 г. („Споразумението на ООН за рибните запаси“), или на всякакво друго международно споразумение или норма на международното право; и б) или: i) не е приела необходимите мерки за управление на риболова; или ii) е приела мерки за управление на риболова без необходимото съобразяване с правата, интересите и задълженията на други държави и на Съюза, и тези мерки за управление на риболова, когато се разглеждат съвместно с мерките, предприети от други държави и Съюза, водят до риболовни дейности, които биха могли да причинят неустойчиво състояние на запаса.

(14)

От горните съображения произтича, че Фарьорските острови отговарят на всички критерии, за да бъдат определени като държава, която разрешава неустойчив риболов, поради което Комисията може да приеме мерките, предвидени в Регламент (ЕС) № 1026/2012.

(15)

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) № 1026/2012 Комисията реши с Решение от 17 май 2013 г. (4) и с писмо от същата дата да уведоми местното правителство на Фарьорските острови и правителството на Дания за намерението си да определи Фарьорските острови като държава, която разрешава неустойчив риболов, като посочи доводи за това определяне и опише възможните мерки, които могат да се вземат в съответствие с посочения регламент. Още същия ден местното правителство на Фарьорските острови потвърди получаването на писмото.

(16)

На 17 юни 2013 г. местното правителство на Фарьорските острови отговори на уведомлението, като оспори изтъкнатите от Комисията доводи със свои собствени аргументи, а именно, че Фарьорските острови не са се оттеглили от консултациите, че поддържат ангажимента си за намиране на договорено решение за поделяне на запаса и че ЕС няма право да прилага мерки за процесуална принуда. Местното правителство на Фарьорските острови обаче не изрази намерение да измени решението си за неустойчивите ограничения на улова за 2013 г., нито обоснова по ясен начин увеличението на ограничението за улова за 2013 г., освен с лишеното от основание „увеличение на запаса през последните години в морските области под юрисдикцията на Фарьорските острови“.

(17)

Комисията проучи съществуващата научна литература по въпроса и намери твърдения само за отделни случаи, в които във водите под юрисдикцията на Фарьорските острови е констатирано присъствие на херинга по-дълго през сезона, но не и източник, който да позволи това явление да се тълкува като постоянно увеличаване на достъпното количество. По отношение на довода на Фарьорските острови, че през 2014 г. запасът ще намалее под максималния устойчив улов (МУУ) при всички случаи, а не в резултат от техния едностранно увеличен дял, следва да се отбележи, че съгласно последните научни препоръки (вж. съображение 12 по-горе) въпреки че запасът може да се възстанови и да достигне МУУ, той ще остане дълго под това равнище и под заплаха от изчерпване, ако настоящата целева смъртност от риболов се увеличи до стойност, еквивалентна на получената в резултат на увеличения дял на Фарьорските острови.

(18)

След подробен анализ на доводите на местното правителство на Фарьорските острови Комисията заключи, че те не опровергават доводите, посочени в нейното уведомление, нито са обективна причина за отказа за сътрудничество, изразен от тази държава. Това заключение, както и нежеланието да се коригират едностранните ограничения за улова за 2013 г., доведоха Комисията до заключението, че Фарьорските острови продължават да отговарят на условията да бъдат определени като държава, позволяваща неустойчив риболов.

(19)

Поради това Комисията е на мнение, че е необходимо да се приемат мерки в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) № 1026/2012.

(20)

Необходимо е мерките да бъдат ефективни и пропорционални, за да се постигне целта за запазване на запаса и да се попречи на Фарьорските острови да се възползват от пазара, пристанищата и съоръженията на Съюза, докато продължават неустойчивия улов на херинга.

(21)

Освен това Комисията оцени въздействието върху околната среда, търговското, икономическото и социалното въздействие в краткосрочен и в дългосрочен план на мерките, които може да бъдат приети в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1026/2012, както и административната тежест, свързана с тяхното прилагане.

(22)

Въз основа на тази оценка е целесъобразно да се приемат първоначално някои от мерките, изброени в член 4, параграф 1, букви в), г), д) и и) от Регламент (ЕС) № 1026/2012. Ако тези мерки се окажат неефективни и ако Фарьорските острови продължат да позволяват неустойчив риболов, могат да бъдат предприети допълнителни мерки.

(23)

Уловът на херинга на Фарьорските острови, който се извършва от пелагични траулери, може да бъде целеви риболов през студените месеци на годината и смесен риболов през късната пролет и лятото, когато се улавят херинга и скумрия в сходни количества. По време на сезона и двата вида могат да бъдат улавяни от един и същ кораб при едно хвърляне, при един риболовен рейс или една риболовна зона. Затова скумрията е съпътстващ вид за херингата. Следователно, като продължават да улавят и изнасят скумрия, Фарьорските острови по необходимост ще продължават да улавят големи количества херинга, която представлява необходим прилов, дори ако херингата не може да бъде изнасяна за Съюза. Поради това, ако вносът на скумрия не се включи в мерките, ефективността на забраната за внос на херинга като средство за предотвратяване на по-големите щети върху устойчивостта на запаса от херинга ще бъде намалена. Скумрията съжителства с херингата до такава степен, че при улов на скумрия в риболовните зони под контрола на Фарьорските острови винаги има риск от улов на херинга. Поради това всичката скумрия, уловена под контрола на Фарьорските острови, може да е била уловена заедно с херинга. Следователно, за да се гарантира ефективността на търговските мерки, те следва да обхванат както херингата, така и скумрията.

(24)

При оценката на пропорционалността на мерките и по-специално при вземането на решение дали ограниченията на търговията с основния вид, добиван при улова на херинга, следва да се ограничат до определено количество или да бъде забранен всякакъв внос, Комисията разгледа въпроса дали могат да бъдат предвидени по-пропорционални мерки, различни от цялостната забрана на вноса на всички продукти от херинга или скумрия или съдържащи тези видове риба. Бяха разгледани три възможности: i) количествено ограничение за всички продукти, като се ограничи вносът до традиционния обмен, ii) цялостна забрана само на прясна, замразена и консервирана риба, като не се включват преработени продукти, като рибно брашно и рибено масло, и iii) забрана за внос, ограничена до херингата и продуктите от нея. Въпреки че първата от трите възможности може да бъде много ефективна, като се има предвид голямата важност на износа на рибно брашно от Фарьорските острови за ЕС, на сегашния етап тя се възприема като твърде обременителна, особено като се има предвид, че от една страна, тя може да засегне сектори на рибарската промишленост на Фарьорските острови, които не са пряко свързани със сектора на пелагичния риболов, а от друга — че ще създаде голяма административна тежест, свързана с анализа на проби от рибно брашно и рибено масло в специализирани лаборатории с цел определяне на състава им по видове. Третата възможност, както бе посочено по-горе, се смята за неефективна, тъй като нейните възможни икономически последици могат лесно да се неутрализират от износа на скумрия. Ето защо втората възможност предлага най-добър баланс между средствата и желаното им въздействие, като няма по-лесноосъществими мерки за постигане на необходимия резултат.

(25)

При оценката на пропорционалността Комисията разгледа също необходимостта от други мерки освен ограниченията на вноса, а именно ограничения в ползването на пристанища. Тъй като използването на пристанища за зареждане с гориво, разтоварване на сушата, смяна на екипажи, ремонт и почивка е обичайна и необходима дейност, свързана с улова на херинга, Комисията заключи, че тези мерки също са необходими и че не съществуват алтернативни, по-малко ограничителни мерки, които да предотвратят използването от страна на флота на Фарьорските острови на съоръженията на ЕС при извършване на неустойчив улов на херинга.

(26)

При оценката на краткосрочното и дългосрочното въздействие на мерките върху околната среда, търговията, икономиката и обществото, както и на свързаната с прилагането им административна тежест, може да се заключи, че мерките са разумни и че няма да имат неприемливо въздействие или да създадат ненужна административна тежест. Въздействието върху околната среда е положително, тъй като се очаква мерките да подобрят устойчивостта на запаса от херинга. Въздействието върху търговията е умерено, тъй като независимо от незабавното икономическо влияние, което следва да се очаква, в средносрочен план могат да бъдат намерени алтернативни механизми за обмен и в крайна сметка не следва да се очакват затруднения в доставките в рамките на ЕС. Прогнозира се, че икономическото и социалното въздействие ще бъдат умерени в краткосрочен план, тъй като те са свързани с въздействието върху търговията; ако мерките постигнат желаното въздействие, в средносрочен и в дългосрочен план те със сигурност ще имат много положително въздействие върху редица флотове, които са силно зависими от пелагичния улов в икономическо отношение. Административната тежест от мерките ще бъде относително малка, като се има предвид, че повечето средства за контрол, включително персоналът, необходими за прилагане на мерките в държавите членки, вече съществуват.

(27)

На последно място, Комисията разгледа съвместимостта на мерките с международното право и стигна до заключението, че те се вземат с цел запазване на заплашен от изчерпване рибен запас и целят ефективно избягване на неговата свръхексплоатация, тъй като мерките имат за цел запасът от атлантическо-скандинавска херинга да се поддържа в безопасни биологични граници. Мерките се прилагат заедно със собствените мерки на Съюза за опазване (член 5, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1026/2012). По-специално, в съответствие с препоръките на Международния съвет за изследване на морето (ICES), Съюзът намали улова си с 26 % и се съобразява изцяло с условията и ограниченията на дългосрочния план за управление, който беше договорен и приведен в действие от крайбрежните държави през 1999 г., и който през май 2013 г. беше отново потвърден от ICES като съвместим с подхода на предпазливост и като правилен подход за управление, имащ за цел да се поддържа уловът в безопасни биологични граници. Освен това няма убедителни научни данни, които да сочат, че Фарьорските острови имат право върху по-голям дял от запаса на атлантическо-скандинавска херинга, поради което би било целесъобразно те да ограничат улова си в съответствие с препоръките на ICES за 2013 г.

(28)

Следователно мерките, приети на първо време, следва да включват: а) забрана за внос на херинга и скумрия от атлантическо-скандинавските запаси, както и рибни продукти, съдържащи тези риби или приготвени от тях, и б) ограничения за използването на пристанищата на Съюза от кораби, извършващи риболов от запасите на атлантическо-скандинавска херинга и скумрия под контрола на Фарьорските острови, както и от кораби, които превозват риба или рибни продукти с произход от такъв риболов. За да се улесни изпълнението на мерките, приложими към корабите, които извършват риболов от съответните запаси на херинга или скумрия или които превозват риба или рибни продукти с произход от тези запаси, на държавите членки следва да се предостави списък на тези кораби. За да се определи дали херингата или скумрията са уловени под контрола на Фарьорските острови, следва да се използва схемата за сертифициране на улова, предвидена в глава III от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (5).

(29)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури,

а)

„запас от атлантическо-скандинавска херинга“ означава запасът от херинга (Clupea harengus) от подзони I, II, V, XII и XIV на ICES (Международен съвет за изследване на морето) (6);

б)

„атлантическо-скандинавска херинга“ означава рибата от запаса от атлантическо-скандинавска херинга;

в)

„скумрия“ означава риба от вида Scomber scombrus, която е уловена в зоните, населявани от атлантическо-скандинавска херинга;

г)

„уловена под контрола на Фарьорските острови“ означава уловена от кораби, плаващи под флага на Фарьорските острови, или от кораби, плаващи под контрола на друга държава, на които е разрешено да извършват риболов в изключителната икономическа зона на Фарьорските острови или които са наети от стопански субект от Фарьорските острови или от органи на Фарьорските острови.