30.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 83/1

(1)

С Регламент (ЕО) № 1272/2008 се хармонизират разпоредбите и критериите за класифициране и етикетиране на веществата, смесите и някои специфични изделия в Европейския съюз.

(2)

В посочения регламент се взема предвид Глобалната хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикали (наричана по-долу „GHS“) на Организацията на обединените нации (ООН).

(3)

Критериите за класифициране и правилата за етикетиране, описани в GHS, периодично се обновяват на ниво ООН. През декември 2008 г. групата от експерти на ООН за транспортирането на опасни товари и за Глобалната хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикали (UNCETDG/GHS) прие третото преработено издание на GHS. В него се съдържат изменения относно, inter alia, разпоредбите за избор на предупрежденията за опасност и за етикетирането на малки опаковки, нови подкатегории за респираторна и кожна сенсибилизация, преразглеждане на критериите за класифициране за дългосрочни опасности (хронична токсичност) за водната среда, както и нов клас на опасност за вещества и смеси, опасни за озоновия слой. Поради това е необходимо техническите разпоредби и критерии в приложенията към Регламент (ЕО) № 1272/2008 да бъдат адаптирани към третото преработено издание на GHS.

(4)

GHS предоставя на компетентните органи възможност да приемат допълнителни разпоредби относно етикетирането с цел защита на индивиди, вече сенсибилизирани към специфично химично вещество, което може да предизвика реакция при много ниска концентрация. Следва да бъдат въведени изисквания за добавяне на наименованието на такова химично вещество върху етикета, дори ако то присъства в много ниска концентрация в сместа.

(5)

Следва също така да бъде изменена терминологията в различни разпоредби в приложенията, както и някои технически критерии, за да се улесни прилагането от страна на операторите и на органите по прилагане, да се подобри съгласуваността на правния текст и да се постигне по-голяма яснота.

(6)

За да се осигури възможност за доставчиците на вещества да се приспособят към въведените с настоящия регламент нови разпоредби относно класифицирането, етикетирането и опаковането, следва да се предвиди преходен период и прилагането на настоящия регламент следва да бъде отложено. Това следва да даде възможност установените в настоящия регламент разпоредби да се прилагат на доброволен принцип преди изтичането на преходния период.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден в съответствие с член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (2),

1.

член 25, параграф 5 се заличава;

2.

в член 26, параграф 1 се вмъква следната нова буква д):

3.

приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент;

4.

приложение II се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент;

5.

приложение III се изменя в съответствие с приложение III към настоящия регламент;

6.

приложение IV се изменя в съответствие с приложение IV към настоящия регламент;

7.

приложение V се изменя в съответствие с приложение V към настоящия регламент;

8.

приложение VI се изменя в съответствие с приложение VI към настоящия регламент;

9.

приложение VII се изменя в съответствие с приложение VII към настоящия регламент.

А.

Част 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008 се изменя, както следва:

Б.

Част 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008 се изменя, както следва:

В.

Част 3 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008 се изменя, както следва:

Г.

Част 4 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008 се заменя със следния текст:

„4.   ЧАСТ 4: ОПАСНОСТИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

4.1.   Опасно за водната среда

4.1.1.   Определения и общи съображения

4.1.1.1.   Определения

4.1.1.2.   Основни елементи

4.1.1.2.0   „Опасно за водната среда“ се разделя на:

4.1.1.2.1   Основните елементи, използвани за класифициране на опасностите за водната среда, са:

4.1.1.2.2   За предпочитане е данните да се получават чрез използване на стандартизираните методи за изпитване, посочени в член 8, параграф 3. На практика данни от други стандартизирани методи за изпитване, като националните методи, се използват, когато се счита, че са еквивалентни. В случаите, при които има валидни данни от нестандартизирани изпитвания и от методи, които не включват изпитвания, те могат да се вземат предвид при класифицирането, ако се прецени, че отговарят на изискванията, определени в раздел 1 от приложение XI към Регламент (ЕО) № 1907/2006. По принцип за подходящи за използване при класифициране се считат както данните за токсичност спрямо сладководни, така и тези за токсичност спрямо морски видове, при положение че използваните методи за изпитване са еквивалентни. Когато такива данни липсват, класифицирането се основава на най-добрите налични данни. Вж. също част 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008.

4.1.1.3.   Други съображения

4.1.1.3.1   Класифицирането на вещества и смеси като опасни за околната среда изисква идентифициране на опасностите, които те представляват за водната среда. Водната среда се разглежда както по отношение на водните организми, живеещи във водата, така и на водната екосистема, от която те са част. Поради това острите (краткосрочните) и дългосрочните опасности се определят въз основа на водната токсичност на веществото или сместа, въпреки че това може да се промени чрез вземане под внимание на допълнителна информация за процеса на разграждане и биоакумулация, ако това е целесъобразно.

4.1.1.3.2   Въпреки че системата за класифициране се прилага за всички вещества и смеси, се допуска, че Европейската агенция по химикалите е публикувала насоки за някои специални случаи (напр. металите).

4.1.2.   Критерии за класифициране на вещества

4.1.2.1.   Системата за класифициране отчита, че характерната опасност за водните организми произтича както от острата, така и от дългосрочната опасност на дадено вещество. За дългосрочната опасност са определени отделни категории на опасност, които представляват градация на нивото на идентифицираната опасност. За да се определи подходящата категория или категории на опасност по правило се използва най-ниската от наличните стойности на токсичност между и в рамките на различните трофични нива (риби, ракообразни, водорасли/водни растения). Съществуват обаче обстоятелства, при които е целесъобразно да се използва подходът за оценка на значимостта на доказателствения материал.

4.1.2.2.   В основата си системата за класифициране на веществата се състои от една категория за остра опасност и три категории за дългосрочна опасност. Категориите за класифициране за остра и дългосрочна опасност се прилагат независимо една от друга.

Критериите за класифициране на дадено вещество в категория 1 за остра опасност са определени само въз основа на данните за остра водна токсичност (ЕС50 или LC50). Критериите за класифициране на дадено вещество в категориите от 1 до 3 за хронична опасност съответстват на стъпаловиден подход, при който първата стъпка е да се провери дали наличната информация за хроничната токсичност оправдава класифициране като дългосрочна опасност. При липса на подходящи данни за хроничната токсичност следващата стъпка е да се съчетаят два вида информация, т.е. данните за остра водна токсичност и данните за вредно въздействие върху околната среда (данни за разградимост и биоакумулация) (вж. фигура 4.1.1).

Фигура 4.1.1

Категории на веществата, представляващи дългосрочна опасност за водната среда

4.1.2.4.   Системата въвежда също и класифициране под формата на „предпазна мрежа“ (посочена като хронична опасност, категория 4), предназначена за употреба в случаите, в които наличните данни не позволяват класифициране въз основа на официалните критерии за остра опасност, категория 1 или хронична опасност, категории 1—3, но при все това има известни основания за безпокойство (вж. примера в таблица 4.1.0).

4.1.2.5.   Веществата с остра токсичност под 1 mg/l или хронична токсичност под 0,1 mg/l (ако не са бързо разградими) и 0,01 mg/l (ако са бързо разградими) допринасят за токсичността на сместа като съставки на сместа даже при ниска концентрация и обикновено им се придава по-голяма тежест при прилагане на подхода за сумиране с оглед на класифицирането (вж. забележка 1 към таблица 4.1.0 и раздел 4.1.3.5.5).

4.1.2.6.   Критериите за класифициране и категоризиране на веществата като „опасни за водната среда“ са обобщени в таблица 4.1.0.

Таблица 4.1.0

Категории за класифициране на веществата като опасни за водната среда

Забележка 1:

Когато се класифицират вещества като остра опасност, категория 1 и/или хронична опасност, категория 1, е необходимо едновременно да се посочи и подходящият M-коефициент (вж. таблица 4.1.3).

Забележка 2:

Класифицирането се основава на ErC50 [= EC50 (скорост на растежа)]. При обстоятелства, при които основанието за EC50 не е посочено или няма регистриран ErC50, класифицирането се основава на най-ниската налична стойност за EC50.

Забележка 3:

Когато не са налице полезни данни за разградимостта, независимо дали експериментално определени или приблизителни данни, веществото трябва да се разглежда като вещество, което не е бързо разградимо.

Забележка 4:

„Няма остра токсичност“ означава, че стойността/стойностите L(E)C50 е/са по-висока/и от разтворимостта във вода. Това се отнася и за слабо разтворимите вещества (разтворимост във вода < 1 mg/l), когато съществуват доказателства, че изпитването за остра токсичност не осигурява реално измерване на действителната токсичност.

4.1.2.7.   Водна токсичност

4.1.2.7.1   Обикновено острата водна токсичност се определя, като се използва 96 часа LC50 за риби, 48 часа EC50 за ракообразни и/или 72 или 96 часа EC50 за водорасли. Тези видове обхващат широк кръг трофични нива и таксони и се считат за заместители за всички водни организми. Данните за други видове (напр. Lemna spp.) също се вземат предвид, ако методологията на изпитване е подходяща. Изпитванията за инхибиране на растежа на водните растения обикновено се считат за изпитвания от хроничен тип, но ЕС50 се разглеждат като стойности за остра токсичност за целите на класификацията (вж. забележка 2).

4.1.2.7.2   За определяне на хроничната водна токсичност за целите на класификацията се приемат данните, получени съгласно стандартизираните методи за изпитване, посочени в член 8, параграф 3, както и резултатите, получени от други валидирани и международно приети методи за изпитване. Използват се NOEC или други еквивалентни ECx (напр. EC10).

4.1.2.8.   Биоакумулация

4.1.2.8.1   Биоакумулацията на веществата във водните организми може да предизвиква токсични ефекти за продължителни периоди от време, дори когато действителните водни концентрации са ниски. За органични вещества потенциалът на биоакумулация обикновено се определя посредством коефициента на разпределение между октанол и вода, обикновено отчитан като log Kow. За връзката между log Kow на дадено органично вещество и неговата биоконцентрация, измервана чрез фактора на биоконцентрация (BCF) при риби, съществуват значителен брой подкрепящи данни в научната литература. Използването на гранична стойност log Kow ≥ 4 има за цел идентифицирането само на вещества с реален потенциал за биоконцентрация. Въпреки че по този начин може да се определи потенциал за биоакумулация, експериментално определеният BCF осигурява по-добра преценка и е за предпочитане да се използва, ако е наличен. BCF ≥ 500 при риби е показател за потенциала за биоконцентриране за целите на класификацията. Може да се наблюдават известна зависимост между хроничната токсичност и потенциала за биоакумулация, тъй като токсичността е свързана с натрупването на отрови в организма като цяло.

4.1.2.9.   Бърза разградимост на органични вещества

4.1.2.9.1   Вещества, които се разграждат бързо, могат бързо да бъдат отстранявани от околната среда. Въпреки че е възможно такива вещества да окажат ефекти, особено в случай на разлив или авария, те са локализирани и краткосрочни. Веществата, които не се разграждат бързо в околната среда, във водата имат потенциала да предизвикат токсични ефекти в широк времеви и пространствен мащаб.

4.1.2.9.2   Един от начините за доказване на бързото разграждане се състои в провеждането на скрининг тестове за биоразграждане, предназначени за определяне на това дали дадено органично вещество е „лесно биоразградимо“. Когато такива данни липсват, съотношение BOD(5 дни)/COD ≥ 0,5 се счита като показателно за бързо разграждане. По този начин за вещество, което премине такъв скрининг тест, се счита, че вероятно се биоразгражда „бързо“ във водна среда и поради това е малко вероятно да бъде устойчиво. Въпреки това отрицателен резултат от скрининг теста не означава непременно, че веществото няма да се разгради бързо в околната среда. Поради това могат да бъдат отчетени и други доказателства за бързо разграждане в околната среда и те могат да бъдат от особено значение в случаите, когато веществата са инхибитори на микробиологичната активност при нивата на концентрация, използвани при стандартното изпитване. Затова е добавен допълнителен критерий за класифициране, който позволява използването на данни, които показват, че веществото действително се разгражда биотично или абиотично във водна среда до ниво > 70 % в рамките на 28 дни. Съответно, ако разграждането е проведено в условия, близки до условията на околната среда, тогава критерият за „бърза разградимост“ е спазен.

4.1.2.9.3   Много данни за разграждане са налични под формата на данни за полуразграждане и могат да се използват при определянето на бързо разграждане, при условие че се постигне пълно биоразграждане на веществото, т.е. пълна минерализация. Обикновено първичното биоразграждане не е достатъчно при оценката на бързото разграждане, освен ако може да се докаже, че продуктите на разграждането не отговарят на критериите за класифициране като опасни за водната среда.

4.1.2.9.4   Използваните критерии отразяват факта, че разграждането в околната среда може да бъде биотично или абиотично. Хидролизата може да бъде взета предвид, ако продуктите на хидролизата не отговарят на критериите за класифицирането им като опасни за водната среда.

4.1.2.9.5   Веществата се считат за бързо разградими в околната среда, ако е удовлетворен един от следните критерии:

4.1.2.10.   Неорганични съединения и метали

4.1.2.10.1   За неорганичните съединения и метали понятието разградимост, прилагано към органичните съединения, има ограничено значение или изобщо няма значение. Такива вещества могат по-скоро да бъдат преобразувани посредством обичайните процеси в околната среда, които увеличават или намаляват бионаличността на токсичните форми на веществата. По същия начин данните за биоакумулация трябва да се използват внимателно (*).

4.1.2.10.2   Слабо разтворимите неорганични съединения и метали могат да имат остра или хронична токсичност във водната среда в зависимост от действителната токсичност на бионаличните неорганични форми на веществата и степента и количеството на тези форми на веществата, които са разтворени във водната среда. При вземане на решение относно класифицирането трябва да бъдат взети предвид всички доказателства. Това важи особено за металите, за които са отчетени гранични резултати при протокола за превръщане/разтваряне.

4.1.3.   Критерии за класифициране на смеси

4.1.3.1.   Системата за класифициране на смеси обхваща всички категории за класифициране, използвани за веществата: остра опасност, категория 1 и хронична опасност, категории 1—4. За да се използват всички налични данни за целите на класифицирането на опасностите за водната среда, свързани със сместа, следното се прилага, когато е подходящо:

„Съставки, които са от значение за класифицирането“ на сместа са тези съставки, които са класифицирани като „остра опасност, категория 1“ или „хронична опасност, категория 1“ и присъстват в концентрация, равна или по-висока от 0,1 % (тегло/тегло), и тези съставки, които са класифицирани като „хронична опасност, категория 2“, „хронична опасност, категория 3“ и „хронична опасност, категория 4“ и присъстват в концентрация, равна или по-висока от 1 % (тегло/тегло), освен когато има основание да се предположи (например в случая на силно токсични съставки (вж. раздел 4.1.3.5.5.5), че дадена съставка, присъстваща в по-ниска концентрация, може все пак да бъде от значение за класифицирането на сместа като опасна за водната среда. Обикновено за веществата, класифицирани като „остра опасност, категория 1“ или „хронична опасност, категория 1“, концентрацията, която трябва да се вземе под внимание, е (0,1/М) %. (За пояснение относно М-коефицента вж. раздел 4.1.3.5.5.5).

Класифицирането на смесите като опасни за водната среда се основава на стъпаловиден подход и зависи от вида на наличната информация за сместа като цяло и за нейните съставки. Във фигура 4.1.2 е описана процедурата, която трябва да се следва.

Стъпаловидният подход включва следните елементи:

Фигура 4.1.2

Стъпаловиден подход за класифицирането на смеси за остра и дългосрочна опасност за водната среда

4.1.3.3.   Класифициране на смеси при наличие на данни за токсичността за цялата смес

4.1.3.3.1   Когато сместа като цяло е била подложена на изпитване за определяне на нейната водна токсичност, тази информация може да бъде използвана за класифицирането на сместа в съответствие с критериите, приети за вещества. Това класифициране се основава по принцип на данните за риби, ракообразни и водорасли/растения (вж. раздели 4.1.2.7.1 и 4.1.2.7.2). Когато липсват подходящи данни за острата или хроничната токсичност на сместа като цяло, се прилагат „свързващите принципи“ или „методът на сумиране“ (вж. раздели 4.1.3.4 и 4.1.3.5).

4.1.3.3.2   За класифицирането на смесите в зависимост от дългосрочната им опасност се изисква допълнителна информация относно разградимостта и, в някои случаи — биоакумулацията. Изпитванията за разградимост и биоакумулация не се използват при смесите, тъй като обикновено се интерпретират трудно, а и може да имат смисъл единствено за отделни вещества.

4.1.3.3.3   Класифициране като остра опасност, категория 1

4.1.3.3.4   Класифициране като хронична опасност, категории 1, 2 и 3

4.1.3.3.5   Класифициране като хронична опасност, категория 4

Ако все пак съществуват основания за безпокойство:

сместа се класифицира като хронична опасност, категория 4 (класифициране „предпазна мрежа“) в съответствие с таблица 4.1.0.

4.1.3.4.   Класифициране на смеси при липса на данни за токсичността за цялата смес: свързващи принципи

4.1.3.4.1   Когато самата смес не е била изпитвана за определяне на опасността във водна среда, но има достатъчно данни за отделните ѝ съставки и за подобни изпитвани смеси, за да се характеризират подходящо опасностите, свързани със сместа, тези данни се използват в съответствие със свързващите правила, установени в раздел 1.1.3. Въпреки това по отношение на прилагането на свързващото правило за разреждане се използват раздели 4.1.3.4.2 и 4.1.3.4.3.

4.1.3.4.2   Разреждане: ако дадена смес е получена посредством разреждане на друга изпитвана смес или вещество, класифицирани като опасни за водната среда, с помощта на разредител, класифициран в равностойна или по-ниска категория на опасност за водната среда в сравнение с най-малко токсичната изходна съставка, и който се предполага, че не влияе на опасността на другите съставки за водната среда, то получената смес може да се класифицира като смес, еквивалентна на изходната изпитвана смес или изходното вещество. Като алтернатива може да се приложи методът, пояснен в раздел 4.1.3.5.

4.1.3.4.3   Ако дадена смес е получена посредством разреждане на друга класифицирана смес или класифицирано вещество с вода или друг напълно нетоксичен материал, то токсичността на тази смес може да се изчисли въз основа на токсичността на изходната смес или изходното вещество.

4.1.3.5.   Класифициране на сместа при наличие на данни за токсичността за някои или за всички съставки на сместа

4.1.3.5.1   Класифицирането на дадена смес се осъществява въз основа на сумирането на концентрацията на нейните класифицирани съставки. Процентният дял на съставките, класифицирани като „остро опасни“ или „хронично опасни“, се въвежда непосредствено в метода на сумиране. Методът на сумиране е подробно описан в раздел 4.1.3.5.5.

4.1.3.5.2   Смесите може да представляват комбинация едновременно от съставки, които са класифицирани (като остра опасност, категория 1 и/или хронична опасност, категории 1, 2, 3, 4), и други съставки, за които са налице подходящи данни от изпитвания за токсичност. Когато са налице подходящи данни за токсичността на повече от една съставка в сместа, комбинираната токсичност на тези съставки се изчислява посредством формулите за адитивност, посочени в буква а) или б), в зависимост от естеството на данните за токсичност:

а)

въз основа на острата водна токсичност: където: Ci = концентрация на съставката i (тегловен процент); L(E)C50i = (mg/l) LC50 или EC50 за съставката i; η = брой на съставките, като i приема стойности от 1 до n; L(E)C50m = L(E) C50 за частта от сместа, за която има данни от изпитвания. Изчислената токсичност може да се използва, за да се класифицира въпросната доза от сместа в категория за остра опасност, която впоследствие се използва при прилагането на метода на сумиране;

б)

въз основа на хроничната водна токсичност: където: Ci = концентрацията на съставката i (тегловен процент), обхващаща бързо разградимите съставки; Cj = концентрацията на съставката j (тегловен процент), обхващаща съставките, които не са бързо разградими; NOECi = NOEC (или други признати мерки за хронична токсичност) за съставката i, обхващаща бързо разградимите съставки, в mg/l; NOECj = NOEC (или други признати мерки за хронична токсичност) за съставката j, обхващаща съставките, които не са бързо разградими, в mg/l; n = брой на съставките, като i и j приемат стойности от 1 до n; EqNOECm = еквивалентна NOEC за частта от сместа, за която има данни от изпитвания. По този начин еквивалентната токсичност отразява факта, че веществата, които не са бързо разградими, са класифицирани в категория на опасност, която е непосредствено над нивото за бързо разградимите вещества. Изчислената еквивалентна токсичност може да се използва, за да се класифицира въпросната доза от сместа в категория за дългосрочна опасност, в съответствие с критериите за бързо разградими вещества (буква б), подточка ii) от таблица 4.1.0.), която впоследствие се използва при прилагането на метода на сумиране.

4.1.3.5.3   Когато формулата за адитивност се прилага за част от сместа, за предпочитане е да се изчисли токсичността на тази част от сместа, като за всяко вещество се използват стойности на токсичност, отнасящи се към една и съща таксономична група (т.е. риби, ракообразни, водорасли или еквивалентни), а след това да се използва получената най-висока токсичност (най-ниската стойност) (т.е. да се използва най-чувствителната от трите таксономични групи). Въпреки това, когато няма данни за токсичността на всяка съставка от същата таксономична група, стойността на токсичността за всяка съставка се избира по същия начин, както се избират стойностите за класифициране на веществата, т.е. използва се по-високата токсичност (от най-чувствителния изпитван организъм). Изчислената по този начин остра и хронична токсичност след това се използва за оценка на това дали тази част от сместа да се класифицира в остра опасност, категория 1 и/или хронична опасност, категории 1, 2 или 3, като се използват същите критерии, описани за веществата.

4.1.3.5.4   Ако дадена смес се класифицира по повече от един начин, следва да се използва методът, даващ по-консервативен резултат.

4.1.3.5.5   Метод на сумиране

4.1.3.5.5.1.   Обосноваване

4.1.3.5.5.1.1.   В случаите на класифициране на вещество в категориите за хронична опасност от 1 до 3 основните критерии за токсичност се различават от една категория до друга с коефициент 10. Затова веществата, класифицирани в диапазона на висока токсичност, допринасят за класифицирането на сместа като опасна в по-нисък диапазон. Поради това при изчисляването на тези категории за класифициране е необходимо да се отчита приносът на всяко вещество, класифицирано като хронична опасност, категория 1, 2 или 3.

4.1.3.5.5.1.2.   Когато дадена смес съдържа съставки, класифицирани като остра опасност, категория 1 или като хронична опасност, категория 1, трябва да се обръща внимание на факта, че такива съставки, в случаите, в които тяхната остра токсичност е под 1 mg/l, и/или тяхната хронична токсичност е под 0,1 mg/l (ако не са бързо разградими) и под 0,01 mg/l (ако са бързо разградими), допринасят за токсичността на сместа дори при ниска концентрация. Активните съставки в пестицидите често се отличават с такава висока водна токсичност, но това е присъщо и за някои други вещества, като например органометалните съединения. При тези обстоятелства прилагането на обичайните общи пределни концентрации води до класифициране на сместа в по-ниска категория на опасност. Затова за високо токсичните съставки се прилагат мултипликационни коефициенти, както е описано в раздел 4.1.3.5.5.5.

4.1.3.5.5.2.   Процедура на класифициране

4.1.3.5.5.2.1.   По правило по-строгата класификация за смеси има приоритет пред по-малко строгата класификация, напр. класифициране като хронична опасност, категория 1 има приоритет пред класифициране като хронична опасност, категория 2. Вследствие на това, в този пример, процедурата на класифициране е окончателно приключена, ако резултатът е класифициране като хронична опасност, категория 1. Класифициране в по-висока категория на опасност от хронична опасност, категория 1, не е възможно и поради това не е необходимо да се продължава процедурата на класифициране.

4.1.3.5.5.3.   Класифициране като остра опасност, категория 1

4.1.3.5.5.3.1.   Първо, отчитат се всички съставки, класифицирани като остра опасност, категория 1. Ако сумата от концентрациите (в %) на тези съставки, умножена по техните съответни M-коефициенти, е по-голяма от 25 %, цялата смес се класифицира като остра опасност, категория 1.

4.1.3.5.5.3.2.   Класифицирането на смеси за остра опасност въз основа на това сумиране на класифицираните съставки е обобщено в таблица 4.1.1.

Таблица 4.1.1

Класифициране на дадена смес за остра опасност въз основа на сумиране на класифицираните съставки

4.1.3.5.5.4.   Класифициране като хронична опасност, категории 1, 2, 3 и 4

4.1.3.5.5.4.1.   Първо, отчитат се всички съставки, класифицирани като хронична опасност, категория 1. Ако сумата от концентрациите (в %) на тези съставки, умножена по техните съответни M-коефициенти, е равна на или по-голяма от 25 %, сместа се класифицира като хронична опасност, категория 1. Процедурата на класифициране е приключена, ако резултатът от изчисляването води до класифициране на сместа като хронична опасност, категория 1.

4.1.3.5.5.4.2.   В случаите, когато сместа не е класифицирана като хронична опасност, категория 1, се разглежда възможността за нейното класифициране като хронична опасност, категория 2. Дадена смес се класифицира като хронична опасност, категория 2, ако умножената по 10 сума на концентрациите (в %) на всички съставки, класифицирани като хронична опасност, категория 1, умножена по техните съответни M-коефициенти, плюс сумата на концентрациите (в %) на всички съставки, класифицирани като хронична опасност, категория 2, е равна на или по-голяма от 25 %. Процедурата на класифициране е приключена, ако резултатът от изчисляването води до класифициране на сместа като хронична опасност, категория 2.

4.1.3.5.5.4.3.   В случаите, когато сместа не е класифицирана нито като хронична опасност, категория 1, нито като хронична опасност, категория 2, се разглежда възможността за нейното класифициране като хронична опасност, категория 3. Дадена смес се класифицира като хронична опасност, категория 3, ако умножената по 100 сума на концентрациите (в %) на всички съставки, класифицирани като хронична опасност, категория 1, умножена по техните съответни M-коефициенти, плюс умножената по 10 сума на концентрациите (в %) на всички съставки, класифицирани като хронична опасност, категория 2, плюс сумата на концентрациите (в %) на всички съставки, класифицирани като хронична опасност, категория 3, е ≥ 25 %.

4.1.3.5.5.4.4.   Ако сместа все още не е класифицирана като хронична опасност, категории 1, 2 или 3, се разглежда възможността за класифициране на сместа като хронична опасност, категория 4. Дадена смес се класифицира като хронична опасност, категория 4, ако сумата от концентрациите (в %) на съставките, класифицирани като хронична опасност, категории 1, 2, 3 и 4, е равна на или по-голяма от 25 %.

4.1.3.5.5.4.5.   Класифицирането на смеси за дългосрочна опасност въз основа на това сумиране на концентрациите на класифицираните съставки е обобщено в таблица 4.1.2 по-долу.

Таблица 4.1.2

Класифициране на дадена смес за дългосрочна опасност въз основа на сумиране на концентрациите на класифицираните съставки

4.1.3.5.5.5.   Смеси със силно токсични съставки

4.1.3.5.5.5.1.   Съставки, класифицирани като остра опасност, категория 1 и като хронична опасност, категория 1, с токсичност под 1 mg/l и/или хронична токсичност под 0,1 mg/l (ако не са бързо разградими) и под 0,01 mg/l (ако са бързо разградими), допринасят за токсичността на сместа дори при ниска концентрация и затова обикновено им се придава по-голямо значение при прилагане на подхода за сумиране на класифицирането. Когато дадена смес съдържа съставки, класифицирани като остра опасност, категория 1 или като хронична опасност, категория 1, се прилага едно от следните:

Таблица 4.1.3

Мултипликационни коефициенти за силно токсични съставки на смеси

4.1.3.6.   Класифициране на смеси със съставки, за които няма приложима информация

4.1.3.6.1.   В случай че за една или няколко съставки на сместа, които са от значение за класифицирането, няма приложима информация относно тяхната остра и/или дългосрочна опасност за водната среда, се прави извод, че тази смес не може да бъде класифицирана окончателно в една или повече категории на опасност. В такъв случай сместа се класифицира въз основа само на известните съставки при допълнително предупреждение на етикета и в ИЛБ, гласящо: „Съдържа х % съставки с неизвестна опасност за водната среда“.

4.1.4.   Предоставяне на информация за опасността

4.1.4.1.   Елементите на етикета се използват за вещества или смеси, които отговарят на критериите за класифициране в този клас на опасност в съответствие с таблица 4.1.4.

Таблица 4.1.4

Елементи на етикета за обозначаване на вещества и смеси, опасни за водната среда

Д.

Част 5 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008 се заменя със следния текст:

„5.   ЧАСТ 5: ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОПАСНОСТИ

5.1.   Опасно за озоновия слой

5.1.1.   Определения и общи съображения

5.1.1.1.   Озоноразрушаващият потенциал (ОРП) представлява резултантна стойност, различна за отделните видове източници на халогенирани въглеводороди, която изразява количеството на озона, който се очаква, че ще се разгради в стратосферата в резултат от въздействието на определен халогениран въглеводород, изразено като масово отношение спрямо съответното количество озон, разграждащ се от въздействието на фреон-11 (трихлорофлуорометан). Официалното определение на ОРП е, че той представлява отношението на резултантните пертурбации в общото количество на озона, предизвикани от емисията на допълнителна маса от определено вещество, спрямо пертурбациите, предизвикани от еквивалентна емисия на фреон-11.

Вещество, опасно за озоновия слой, означава вещество, което, предвид наличните доказателства относно неговите свойствата и неговите прогнозни или наблюдавани вредни въздействия върху околната среда и поведение, може да представлява опасност за структурата и/или функционирането на стратосферния озонов слой. Това включва веществата, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (12).

5.1.2.   Критерии за класифициране на вещества

5.1.2.1.   Дадено вещество се класифицира като опасно за озоновия слой (категория 1), ако наличните данни относно неговите свойства и неговите прогнозни или наблюдавани вредни въздействия върху околната среда и поведение показват, че то може да представлява опасност за структурата и/или функционирането на стратосферния озонов слой.

5.1.3.   Критерии за класифициране на смеси

5.1.3.1.   Смесите се класифицират като опасни за озоновия слой (категория 1) въз основа на индивидуалната концентрация на съдържащата се в тях съставка или съдържащите се в тях съставки, които също са класифицирани като опасни за озоновия слой (категория 1) в съответствие с таблица 5.1.

Таблица 5.1

Общи пределни концентрации за вещества (в дадена смес), класифицирани като опасни за озоновия слой (категория 1), които водят до класифициране на сместа като опасна за озоновия слой (категория 1)

5.1.4.   Предоставяне на информация за опасността

5.1.4.1.   Елементите на етикета се използват за вещества или смеси, които отговарят на критериите за класифициране в този клас на опасност в съответствие с таблица 5.2

Таблица 5.2

Елементи на етикета за обозначаване на вещества и смеси, опасни за озоновия слой

1.

Част 2 се изменя, както следва:

2.

В част 3 раздел 3.2.2.1 се заменя със следното:

1.

Част 1 се изменя, както следва:

2.

В част 2 таблица 2.3 се заличава.

3.

Част 3 се изменя, както следва:

1.

Част 1 се изменя, както следва: