29.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 283/1

(1)

Директива 2002/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 февруари 2002 г. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите-членки на Общността (4) изисква от държавите-членки да приемат някои стандартизирани формуляри („формуляри FAL“) с оглед улесняване на трафика, определени в Конвенцията на Международната морска организация (ИМО) за улесняване на международното морско корабоплаване („Конвенция FAL“), приета на 9 април 1965 г., със съответните ѝ изменения.

(2)

За улесняването на морския транспорт и намаляването на административната тежест за корабните дружества е необходимо възможно най-голямо опростяване и хармонизация на формалностите за даване на сведения, предвидени в правни актове на Съюза и на държавите-членки. Въпреки това настоящата директива не следва да засяга естеството и съдържанието на изискваната информация, нито да въвежда допълнителни изисквания за даване на сведения по отношение на кораби, които нямат такова задължение съгласно действащото законодателство в държавите-членки. Настоящата директива следва да е насочена единствено към въпроса как да се опростят и хармонизират процедурите за даване на информация и какъв би бил най-ефективният начин за събиране на информацията.

(3)

Предоставянето на сведения, изисквани при пристигането във и/или напускането на пристанищата съгласно Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (5), Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация (6), Регламент (ЕО) № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (7), Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (8) и ако е уместно, съгласно Международния кодекс за опасни товари по море, приет през 1965 г., заедно с приетите и влезли в сила изменения към него, обхваща информацията, изисквана по формулярите FAL. Ето защо формулярите FAL следва да се приемат за целите на предоставянето на тази информация, когато тя е в съответствие с изискванията на посочените по-горе правни актове.

(4)

Предвид световното измерение на морския транспорт, за да може да бъде постигнато опростяване, в правните актове на Съюза трябва да се отчитат изискванията на ИМО.

(5)

Държавите-членки следва да задълбочат сътрудничеството между компетентните органи, като например между митническите органи, граничните контролни органи, органите на общественото здравеопазване и органите по транспорта, за да продължат да опростяват и хармонизират формалностите за даване на сведения в рамките на Съюза и да използват по най-ефективен начин електронното предаване на данни и системите за обмен на информация с оглед едновременното премахване на бариерите пред морския транспорт и постигането на европейско пространство за морски транспорт без бариери, доколкото е възможно.

(6)

За да се направи оценка на ефикасността и необходимостта от политически мерки, целящи улесняване на морския трафик в рамките на Съюза, следва да съществува достъп до подробни статистически данни, като се отчита необходимостта да не се създават ненужни допълнителни изисквания за събирането на статистически данни от държавите-членки, а изцяло да се използва Евростат. За целите на настоящата директива би било важно да се съберат необходимите данни, отнасящи се до трафика на кораби в рамките на Съюза и/или кораби, акостиращи в пристанища на трети държави или в свободни зони.

(7)

За дружествата за морски транспорт следва да е по-лесно да извличат ползи от статуса на „разрешена редовна корабна линия“ в съответствие с целта на Съобщението на Комисията от 21 януари 2009 г., озаглавено „Съобщение и план за действие с оглед установяване на европейско пространство за морски транспорт без бариери“.

(8)

В най-кратък срок и не по-късно от 1 юни 2015 г. следва да навлязат в широка употреба електронните средства за предаване на данни за всички формалности за даване на сведения, като, когато е възможно, за основа се използват разработените от Конвенцията FAL международни стандарти. За по-целенасочено и по-ускорено предаване на информацията, която може да бъде твърде голяма по обем, при изпълнение на формалностите за даване на сведения следва, когато е възможно, да се използва електронен формат. В рамките на Съюза предоставянето на информация във FAL формуляри на хартиен носител следва да бъде изключение и следва да се приема само за ограничен период от време. Държавите-членки се насърчават да използват административни средства, включително икономически стимули, с цел поощряване на използването на електронни формати. По посочените по-горе причини обменът на информация между компетентните органи на държавите-членки следва да се осъществява по електронен път. С цел улесняване на това развитие електронните системи трябва да постигнат по-висока степен на оперативна съвместимост, доколкото това е възможно — в рамките на едни и същи срокове, за да се гарантира нормалното функциониране на европейското пространство за морски транспорт без бариери.

(9)

Лицата, участващи в търговията и транспорта, следва да могат да изпълнят формалностите за даване на сведения, като подават стандартизирани сведения и документи посредством едно електронно гише. Отделните данни следва да бъдат подавани само веднъж.

(10)

Системите SafeSeaNet, създадени на национално равнище и на равнището на Съюза, следва да улесняват приемането, обмена и разпространението на данните между информационните системи на държавите-членки по отношение на морските дейности. За да бъде улеснен морският транспорт и да бъде намалена свързаната с него административна тежест, системата SafeSeaNet следва да бъде оперативно съвместима с другите системи на Съюза за даване на сведения. Системата SafeSeaNet следва да се използва за допълнителен обмен на информация за улесняване на морския транспорт. Формалностите за даване на сведения по отношение на данни, предназначени само за национална употреба, не следва да се въвеждат в системата SafeSeaNet.

(11)

При приемането на нови мерки на Съюза следва да се гарантира, че държавите-членки могат да поддържат електронното предаване на данни и от тях няма да се изисква да използват хартиен носител.

(12)

Електронното предаване на данни може да бъде оползотворено в пълна степен единствено ако съществува гладко и ефективно взаимодействие между SafeSeaNet, електронните митници и електронните системи за въвеждане и търсене на информация. За тази цел и за да бъде ограничена административната тежест, на първо място следва да бъдат използвани приложимите стандарти.

(13)

Формулярите FAL се актуализират редовно. Следователно в настоящата директива следва да се има предвид формулярът, който е актуален към момента. Всяка информация, изисквана съгласно законодателството на държавите-членки, която надхвърля изискванията на Конвенцията FAL, следва да бъде предавана във формат, изготвен въз основа на стандартите на Конвенцията FAL.

(14)

Настоящата директива не следва да засяга Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (9), Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (10), Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (11), нито националното законодателство в областта на граничния контрол на тези държави-членки, които не прилагат достиженията на правото от Шенген за граничния контрол, нито Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (12).

(15)

В интерес на стандартизирането на електронното предаване на данни и с оглед улесняването на морския транспорт държавите-членки следва да разширят използването на електронни средства за предаване на данни в съответствие с подходящ график и в сътрудничество с Комисията, като освен това следва да обсъдят възможността за хармонизиране на използването на електронните средства за предаване на данни. За тази цел следва да се обърне специално внимание на дейността на Ръководната група на високо равнище за системата SafeSeaNet по отношение на пътната карта SafeSeaNet, когато бъде приета, както и на конкретните изисквания за финансиране и съответното разпределение на финансовите средства на Съюза за разработване на електронно предаване на данни.

(16)

Корабите, които плават между пристанища, разположени на митническа територия на Съюза, следва да бъдат освободени от задължението да подават сведенията, посочени във формулярите FAL, когато не пристигат, не извършват междинен престой или не се завръщат в пристанище, разположено извън тази територия или в свободна зона, подлежаща на контрол тип I по смисъла на митническото законодателство, без да се засягат приложимите правни актове на Съюза и информацията, която държавите-членки могат да изискат с оглед защитата на вътрешния ред и сигурност и прилагането на митническото, данъчното и имиграционното законодателство, законодателството в областта на околната среда и в санитарната област.

(17)

Освобождаване от административни формалности следва да бъде разрешено и с оглед на товара на кораба, а не само с оглед на неговото място на пристигане и/или заминаване. Това е необходимо, за да се намалят до минимум допълнителните формалности за кораби, извършвали междинен престой в пристанище на трета държава или в свободна зона. Комисията следва да разгледа този въпрос в рамките на доклада до Европейския парламент и до Съвета относно действието на настоящата директива.

(18)

Следва да се въведе нов временен формуляр, за да се хармонизират данните, които преди се изискваха с декларацията за сигурност, предвидена в Регламент (ЕО) № 725/2004.

(19)

Националните езикови изисквания често представляват пречка пред развитието на крайбрежната корабоплавателна мрежа. Държавите-членки следва да полагат всички усилия за улесняване на писмената и устната комуникация в морския трафик между държавите-членки в съответствие с международната практика с оглед намирането на общи средства за комуникация.

(20)

На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на приложенията към настоящата директива. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на своята подготвителна работа, включително на равнище експерти.

(21)

Възможно е в различните правни актове на Съюза, с които се изискват например формалности за предварително уведомление при влизането в пристанище, като Директива 2009/16/ЕО, да се предвиждат различни срокове за изпълнението на тези формалности. Комисията следва да разгледа възможността за намаляване и хармонизиране на тези срокове, като се възползва от непрекъснатия напредък в областта на електронната обработка на данните, в рамките на доклада до Европейския парламент и до Съвета относно действието на настоящата директива, който по целесъобразност следва да съдържа законодателно предложение.

(22)

В рамките на доклада до Европейския парламент и до Съвета относно действието на настоящата директива Комисията следва да прецени до каква степен целта на настоящата директива, а именно опростяването на административните формалности за корабите, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите-членки, следва да бъде разширена и по отношение на крайбрежните области в близост до тези пристанища, по-специално речния транспорт, с оглед по-бързото и безпрепятствено движение на морския трафик във вътрешността и трайно решение на проблема със задръстванията в района на морските пристанища и около тях.

(23)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно улесняването на морския транспорт чрез хармонизиране в рамките на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради мащаба и последиците на предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(24)

В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, когато транспонирането на директива е безпредметно от географска гледна точка, това транспониране не е задължително. Поради това изискванията, предвидени в настоящата директива, не се отнасят до държавите-членки, които нямат пристанища, в които обичайно акостират корабите, попадащи в приложното поле на настоящата директива.

(25)

Мерките, предвидени от настоящата директива, допринасят за постигане на целите на Лисабонската програма.

(26)

Достъпът до SafeSeaNet и до други електронни системи следва да се регулира с цел защита на търговската и поверителната информация и да се осъществява, без да се засяга приложимото право относно защитата на търговските данни и по отношение на личните данни — Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (13) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (14). Държавите-членки, институциите и органите на Съюза следва да отделят особено внимание на необходимостта от защита на търговската и поверителната информация чрез подходящи системи за контрол върху достъпа.

(27)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (15) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране в националното законодателство, и да ги направят достъпни за обществеността.

(28)

От съображения за яснота Директива 2002/6/ЕО следва да бъде заменена с настоящата директива,

а)

„формалности за даване на сведения“ означава сведенията, посочени в приложението, които трябва да се предоставят за административни и процедурни цели съгласно приложимото в дадена държава-членка законодателство, когато кораб пристига в пристанище на тази държава-членка или го напуска;

б)

„Конвенция FAL“ означава Конвенцията на ИМО за улесняване на международното морско корабоплаване, приета на 9 април 1965 г., със съответните ѝ изменения;

в)

„формуляри FAL“ означава стандартизираните формуляри, предвидени в Конвенцията FAL;

г)

„кораб“ означава всеки плавателен морски съд или морско превозно средство;

д)

„SafeSeaNet“ означава системата на Съюза за обмен на морска информация по смисъла на Директива 2002/59/ЕО;

е)

„електронно предаване на данни“ означава процес на предаване на информация, която е цифрово кодирана посредством подлежащ на преразглеждане структуриран формат, който може да се използва пряко за съхраняване и компютърна обработка.

а)

най-малко 24 часа предварително, или

б)

най-късно към момента на напускане на предходното пристанище, ако продължителността на пътуването е по-малка от 24 часа; или

в)

ако пристанището, където ще има престой, не е известно или ако се е променило по време на пътуването — в момента, в който тази информация е налице.

а)

възможността за разширяване на обхвата на въведеното от настоящата директива опростяване, така че то да включва транспорта по вътрешни водни пътища;

б)

съвместимостта на речните информационни услуги с процеса на електронното предаване на данни, посочен в настоящата директива;

в)

напредъка, постигнат съгласно член 3, по отношение на хармонизирането и координацията на формалностите за даване на сведения;

г)

възможността за избягване или опростяване на формалностите за даване на сведения по отношение на кораби, които са извършвали междинен престой в пристанище на трета държава или свободна зона;

д)

наличните данни, отнасящи се до трафика/движението на кораби в рамките на Съюза и/или междинния престой на кораби в пристанища на трети държави или в свободни зони.