1.

Значимостта на въпроса за здравословните и безопасни условия на труд следва да се отчита от всички заети в сектора на здравеопазването и болниците. Предприемането на мерки за предотвратяване и защита от ненужни наранявания ще има положителен ефект върху ресурсите;

2.

Здравето и безопасността на работниците са от първостепенно значение и са тясно свързани със здравето на пациентите. Те са от основно значение за качеството на грижите;

3.

Процесът на изработване на политики и прилагането им по отношение на острите медицински предмети следва да е резултат от социален диалог;

4.

HOSPEEM (Европейска асоциация на работодателите в сектора на здравеопазването и болниците) и EPSU (Европейска синдикална федерация в сектора на обществените услуги), признатите европейски социални партньори в сектора на здравеопазването и болниците, се споразумяха за следното:

1.

Като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 138 и член 139, параграф 2 от него (1);

2.

Като взеха предвид Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (2);

3.

Като взеха предвид Директива 89/655/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работни съоръжения по време на работа (3);

4.

Като взеха предвид Директива 2000/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно защита на работниците от рисковете, свързани с експозицията на биологични агенти при работа (4);

5.

Като взеха предвид стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г. (5);

6.

Като взеха предвид Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (6);

7.

Като взеха предвид резолюцията на Европейския парламент от 6 юли 2006 г. за предпазване на европейските здравни работници от инфекции, пренасяни по кръвен път вследствие на наранявания с игли от спринцовки (2006/2015(INI);

8.

Като взеха предвид първия и втория кръг на консултациите на Европейската комисия относно предпазването на европейските здравни работници от инфекции, пренасяни по кръвен път вследствие на наранявания с игли от спринцовки;

9.

Като взеха предвид резултатите от проведения на 7 февруари 2008 г. технически семинар, организиран от EPSU и HOSPEEM във връзка с нараняванията с игли от спринцовки;

10.

Като взеха предвид йерархията на общите принципи на превенция, предвидени в член 6 от Директива 89/391/ЕИО, а също така и превантивните мерки, определени в членове 3, 5 и 6 от Директива 2000/54/ЕО;

11.

Като взеха предвид общите насоки на МОТ/СЗО относно здравните услуги и ХИВ/СПИН и общите насоки на МОТ/СЗО относно профилактиката след експозиция за предотвратяване на заразяване с ХИВ;

12.

При пълно зачитане на съществуващото национално законодателство и колективните трудови договори;

13.

Като имат предвид, че е необходимо да се предприемат действия за оценка на честотата на нараняванията с остри предмети в сектора на здравеопазването и болниците и че научните доказателства показват, че мерките за превенция и защита могат да намалят значително настъпването на злополуки и инфекции;

14.

Като имат предвид, че цялостният процес на оценка на риска е предпоставка за предприемането на подходящи мерки за предотвратяване на нараняванията и инфекциите;

15.

Като имат предвид, че е необходимо работодателите и представителите по здравето и безопасността на работниците да си сътрудничат с цел превенция и защита на работниците от наранявания и инфекции, причинени от остри медицински предмети;

16.

Като имат предвид, че здравните работници са основните, но не и единствените засегнати от нараняванията с остри предмети;

17.

Като имат предвид, че студентите, които започват клинично обучение като част от образованието си, не се считат за работници съгласно настоящото споразумение, но по отношение на тях следва да се прилагат мерките за превенция и защита, посочени в настоящото споразумение, като отговорността се урежда в съответствие с националното законодателство и практика;

—

да се постигне възможно най-безопасната работна среда;

—

да се предотвратят наранявания на работниците, причинени от всякакви остри медицински предмети (включително убождания с игли от спринцовки);

—

да се защитят работниците, изложени на риск;

—

да се създаде интегриран подход, установяващ политики за оценка на риска, превенция на риска, обучение, информиране, повишаване на осведомеността и мониторинг;

—

да се въведат процедури за реагиране и последващи действия.

1.

Наличието на добре обучена, финансово обезпечена и надеждна работна ръка в областта на здравните услуги е от съществено значение за предотвратяване на риска от наранявания и инфекции, причинени от остри медицински предмети. Предотвратяването на експозицията е ключова стратегия за премахването и свеждането до минимум на риска от наранявания или инфекции, свързани с работата.

2.

Ролята на представителите по здравето и безопасността е ключова при предотвратяването на рискове и защитата от тях.

3.

Работодателят е длъжен да гарантира безопасността и здравето на работниците във всички аспекти, свързани с работата, включително по отношение на психо-социалните фактори и организацията на работата.

4.

Всеки работник е длъжен — доколкото това е възможно — да се грижи за безопасността и здравето си, както и за безопасността и здравето на другите лица, засегнати от неговите действия при работа, в съответствие с обучението си и инструкциите на работодателя.

5.

Работодателят създава среда, в която работниците и техните представители участват в разработването на политики и практики във връзка със здравето и безопасността.

6.

Принципът на конкретните превантивни мерки, изложени в клаузи 5—10 от настоящото споразумение, е, че никога не се допуска, че не съществува никакъв риск. Прилага се йерархията на общите принципи на превенция по член 6 от Директива 89/391/ЕИО и членове 3, 5 и 6 от Директива 2000/54/ЕО.

7.

Работодателите и представителите на работниците работят заедно на съответно равнище за премахване и предотвратяване на рискове, защита на здравето и безопасността на работниците и създаване на безопасна работна среда, включително чрез консултации относно избора и употребата на безопасно оборудване с цел да се установи как е най-добре да се осъществяват процесите на обучение, информиране и повишаване на осведомеността.

8.

Необходимо е да бъдат предприети действия посредством процес на информиране и консултации в съответствие с националното законодателство и/или колективните трудови договори.

9.

Ефективността на мерките за повишаване на осведомеността е следствие от споделени задължения между работодателите, работниците и техните представители.

10.

От съществено значение за постигането на възможно най-безопасни работни места е съчетаването на мерките по планиране, повишаване на осведомеността, информиране, обучение, превенция и мониторинг.

11.

Насърчаване на култура, при която не се търси индивидуална вина. Процедурата за докладване на инциденти следва да е насочена по-скоро към системните фактори, отколкото към индивидуалните грешки. Системното докладване трябва да се счита за общоприета процедура.

1.

Процедурите за оценка на риска се провеждат в съответствие с членове 3 и 6 от Директива 2000/54/ЕО и членове 6 и 9 от Директива 89/391/ЕИО.

2.

Оценката на риска включва определяне на експозицията, разбиране на важността на добре обезпечената и организирана работна среда и обхваща всички ситуации, при които е налице нараняване, кръв или друг потенциално инфекциозен материал.

3.

Оценките на риска вземат под внимание технологията, организацията на работата, условията на труд, равнището на квалификация, свързаните с работата психо-социални фактори и въздействието на факторите, свързани с работната среда. По този начин:

1.

Ако резултатите от оценката на риска покажат риск от инфекции и/или наранявания с остри предмети, трябва да се премахне експозицията на работниците, като се предприемат следните мерки, като редът им по-долу е без значение:

2.

Като се имат предвид дейността и оценката на риска, рискът от експозиция трябва да бъде намален до необходимото ниво с цел адекватна защита на безопасността и здравето на засегнатите работници. С оглед на резултатите от оценката на риска трябва да се прилагат следните мерки:

3.

Ако оценката, посочена в клауза 5, покаже наличие на риск за безопасността и здравето на работниците, дължащ се на експозицията им на биологични агенти, срещу които съществуват ефикасни ваксини, на работниците се предлага имунизация.

4.

Имунизацията и ако е необходимо, повторната имунизация се извършват в съответствие с националното законодателство и/или практика, включително определянето на вида ваксини.

—

открояване на различните рискове;

—

предоставяне на насоки относно действащото законодателство;

—

насърчаване на добрите практики по отношение на предотвратяването и регистрирането на инциденти/злополуки;

—

повишаване на осведомеността чрез разработване на дейности и информационни материали в партньорство с представителните професионални съюзи и/или представителите на работниците;

—

предоставяне на информация за наличните програми за подпомагане.

—

правилна употреба на медицински изделия, включващи механизми за защита от остри предмети;

—

запознаване с тези въпроси на всички нови и временни служители;

—

риск, свързан с експониране на кръв и телесни течности;

—

превантивни мерки, които включват стандартни предпазни мерки, безопасни системи на работа, правилна употреба и процедури за обезвреждане на отпадъци, значението на имунизацията, в съответствие с процедурите на работното място;

—

процедури за докладване, реагиране и мониторинг и тяхното значение;

—

мерки, които се предприемат в случай на наранявания.

1.

Това включва преразглеждането на установените процедури за докладване съвместно с представителите по здравето и безопасността и/или съответните представители на работодателите/работниците. Механизмите за докладване следва да включват системи на местно, национално и европейско равнище.

2.

Работниците уведомяват незабавно своя работодател и/или отговорното лице, и/или лицето, отговарящо за безопасността и здравето на работното място, за всяка злополука или инцидент, свързан с употребата на остри предмети.

—

работодателят предприема незабавни мерки за осигуряване на грижи за пострадалия работник, които включват предоставяне на профилактика след експозиция и извършване на необходимите медицински изследвания, когато това се налага по медицински причини, и подходящо медицинско наблюдение в съответствие с клауза 6, параграф 2, буква в);

—

работодателят разследва причините и обстоятелствата и регистрира злополуката/инцидента, като предприема — когато е целесъобразно — необходимите мерки. Работникът трябва да предостави съответната информация в подходящ срок, за да допълни подробностите за злополуката или инцидента;

—

в случай на нараняване работодателят обмисля предприемането на следните мерки, включващи предоставяне на специализирани съвети на работниците, когато е подходящо, както и гарантирано медицинско лечение. Рехабилитацията, запазването на работата и достъпът до обезщетение са в съответствие с националните и/или секторните споразумения или законодателство.