ПРИЛОЖЕНИЕ I

Насоки за прилагане на програмите за надзор на инфлуенца по птиците при домашни птици

1.   Цели на програмите за надзор

Програмите за надзор на инфлуенца по птиците при домашни птици имат за задача да се информират компетентните органи за движението на вируса на инфлуенца по птиците с цел борба с болестта в съответствие с Директива 2005/94/ЕО чрез целогодишното откриване посредством активен надзор на:

а)	нископатогенната инфлуенца по птиците (LPAI) от подтипове H5 и H7, при пернати птици (а именно пилета, пуйки, токачки, фазани, яребици и пъдпъдъци) и щраусови птици, като по този начин се допълват другите съществуващи системи за ранно откриване;

б)	LPAI от подтипове H5 и H7 и високопатогенната инфлуенца по птиците (HPAI) при домашни водоплаващи птици (а именно патици, гъски и зеленоглави патици, предназначени за възстановяване на дивечовите запаси);

2.   Модел на надзора

Вземането на проби и серологичните тестове в птицевъдни стопанства се извършват с цел да се установи наличието на антитела срещу инфлуенца по птиците, както е определено в Директива 2005/94/ЕО.

Този активен надзор допълва вече съществуващите в държавите-членки системи за ранно откриване, както е предвидено в Решение 2005/734/ЕО и в глава II от наръчника по диагностика за инфлуенца по птиците, одобрен с Решение 2006/437/ЕО на Комисията (наричан по-долу „наръчник по диагностика“); по-специално тези, прилагани в птицевъдните стопанства, за които се счита, че са изложени на по-висок риск от пренасяне на инфлуенца по птиците.

Съществуват два основни международно признати метода за надзор на заболяванията при животните: a) основан на риска надзор; и б) надзор въз основа на вземане на представителна проба.

2.1.   Основан на риска надзор

Основаният на риска надзор е предпочитаният метод за осъществяване на надзор за инфлуенца по птиците по един целенасочен и отличаващ се с ефективно използване на ресурсите начин.

Държавите-членки, които избират този метод, конкретно посочват възможните пътища за заразяване на птичите стада и механизма за вземане на проби от птицевъдни стопанства, за които е установено, че са изложени на най-висок риск от заразяване с инфлуенца по птиците.

Критериите и рисковите фактори, изброени в раздел 4.1, не са изчерпателни, но дават най-обща представа за това как да се подходи при вземане на проби и тестване на отделните видове домашни птици и категории производство на домашни птици в различните птицевъдни стопанства. В зависимост от конкретната ветеринарно-санитарна ситуация в съответната държава-членка, може да се наложи те да се претеглят различно.

2.2.   Надзор въз основа на вземане на представителни проби

Ако дадена държава-членка не е в състояние да извърши основана на достатъчно доказателства оценка на възможните пътища за заразяване на стада от домашни птици на нейна територия, тя прилага надзор въз основа на схема за вземане на представителни проби. Броят на подлежащите на тестване птицевъдни стопанства трябва да съответства на указания в таблица 1 и таблица 2, в зависимост от видовете домашни птици.

Вземането на проби за серологично тестване за инфлуенца по птиците се разпределя по цялата територия на държавата-членка, така че пробите да могат да се считат за представителни за цялата държава-членка.

3.   Обследвани популации

В програмата за надзор се включва вземането на проби от следните видове домашни птици и категории производство:

а)	кокошки носачки;

б)	кокошки носачки, отглеждани в открити пространства;

в)	пилета за разплод;

г)	пуйки за разплод;

д)	патици за разплод;

е)	гъски за разплод;

ж)	пуйки за угояване;

з)	патици за угояване;

и)	гъски за угояване;

й)	отглеждан във ферми пернат дивеч (разред Кокошоподобни), като се акцентира върху възрастните птици, като птиците за разплод;

к)	отглеждан във ферми пернат дивеч (водоплаващи птици);

л)	щраусови птици.

При описаните по-долу извънредни обстоятелства обаче в програмата за надзор могат да бъдат включени и следните категории домашни птици:

м)	бройлери, но само когато: i) те са отглеждани в значителни количества в открити пространства с цел производство и ii) те се считат за изложени на по-висок риск от заразяване с инфлуенца по птиците;

н)

стада в лични стопанства: те по принцип играят много малка роля в движението и разпространението на вируса и вземането на проби от тях изисква много ресурси; в някои държави-членки обаче е възможно стадата в личните стопанства да са изложени на по-висок риск от инфлуенца по птиците поради наличието им в голямо количество, непосредствената им близост до стопанства за търговия с домашни птици, факта, че са предмет на местната или регионалната търговия и други критерии и рискови фактори, изброени в раздел 4.1, по-специално по отношение на конкретната съвкупност от видове.

Възможно е обаче дадена категория производство на домашни птици (например пилета за разплод, отглеждани при условия на висока биологична сигурност) да бъде изключена от вземането на проби при наличие на добре мотивирана обосновка по отношение на нивото на риск.

4.   Метод за надзор, основан на риска

Изборът на надзор, основан на риска, трябва да се определя от оценка на ниво държава-членка, при отчитане най-малко на следните критерии и рискови фактори:

4.1.   Критерии и рискови фактори

4.1.1.   Критерии и рискови фактори за внасянето на вируса в птицевъдните стопанства поради пряка или непряка експозиция на диви птици, по-специално на тези от идентифицираните „целеви видове“

а)	Местоположение на птицевъдното стопанство в непосредствена близост до влажни зони, изкуствени водоеми, блата, естествени езера, реки или морско крайбрежие, където могат да се събират мигриращите диви водни птици.

б)	Местоположение на птицевъдното стопанство в райони с висока гъстота на мигриращи диви птици, по-специално на птиците, определяни като „целеви видове“ за откриване на HPAI H5N1 и изброени в част 2 от приложение II.

в)	Местоположение на птицевъдното стопанство в непосредствена близост до места за почивка и размножаване на мигриращите диви водни птици, особено когато тези райони са свързани чрез прелета на мигриращите птици с райони, където е известно наличието на HPAI H5N1 при диви или домашни птици.

г)	Птицевъдни стопанства при свободен начин на отглеждане и производство или птицевъдни стопанства, където домашни птици или други птици се държат на открито в съоръжения, в които контактът с диви птици не може да бъде в достатъчна степен предотвратен.

д)	Ниско равнище на биосигурност в птицевъдното стопанство, което се отнася до метода на съхранение на фуражите и използването на повърхностните води.

4.1.2.   Критерии и рискови фактори за разпространение на вируса в рамките на птицевъдното стопанство и между птицевъдните стопанства, както и последствията (въздействие) от разпространението на инфлуенца по птиците от една домашна птица на друга и между птицевъдните стопанства

а)	Наличието на повече от един птичи вид в едно и също птицевъдно стопанство, по-специално наличието на домашни патици и гъски, заедно с други видове домашни птици.

б)

Видът на производството домашни птици и видовете домашни птици в стопанството, за които данните от надзора са показали повишен процент на установено заразяване с инфлуенца по птиците в държавата-членка, като стопанства за отглеждане на патици и домашни птици, предназначени за възстановяване на дивечовите запаси (по-специално отглеждани във ферми зеленоглави патици).

в)	Местоположение на птицевъдното стопанство в райони с висока гъстота на птицевъдни стопанства.

г)	Моделите на търговия, включително вноса и свързаната с него интензивност на движението, било то пряко или непряко, на домашни птици и други фактори, включително превозни средства, оборудване и хора.

д)	Наличието в стопанството на категории домашни птици с голяма продължителност на живота и различни възрастови групи домашни птици (например кокошки носачки).

4.2.   Насочване към популациите в риск

Нивото на насочване трябва да отразява броя и относителната тежест на местно равнище на рисковите фактори, присъстващи в птицевъдното стопанство.

При оценката си в хода на разработването на своя модел за надзора компетентният орган може да разгледа други рискови фактори, което трябва да бъде надлежно отбелязано и обосновано в неговата програма за надзор.

4.3.   Брой птицевъдни стопанства за вземане на проби

Таблици 1 и 2 могат да бъдат използвани като основа за определяне на броя на птицевъдни стопанства, от които се предвижда да бъдат взети проби по отношение на изложената на риск популация.

5.   Метод за вземане на представителни проби

При вземане на представителни проби, както е посочено в раздел 2.2, броят на птицевъдните стопанства, от които трябва да се вземат проби, се изчислява въз основа на данните, посочени в таблици 1 и 2 в зависимост от видовете птици, представени в птицевъдното стопанство.

5.1.   Брой птицевъдни стопанства, от които да бъдат взети проби за серологично тестване за инфлуенца по птиците

5.1.1.   Брой птицевъдни стопанства (с изключение на стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици), от които да се вземат проби

За всяка категория производство на домашни птици, с изключение на производството на патици, гъски и зеленоглави патици, броят на птицевъдните стопанства, от които да бъдат взети проби, се определя така че да се осигури идентифицирането на поне едно заразено птицевъдно стопанство, когато разпространението на заразените птицевъдни стопанства е най-малко 5 % с 95 % доверителен интервал.

Вземането на проби се извършва в съответствие с таблица 1:

Таблица 1

Брой птицевъдни стопанства (с изключение на стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици), от които да се вземат проби за всяка категория производство на домашни птици

Брой стопанства според категорията производство на домашни птици от държава-членка	Брой птицевъдни стопанства, от които да се вземат проби
до 34	всички
35—50	35
51—80	42
81—250	53
> 250	60

5.1.2.   Брой стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици, от които да се вземат проби  (1)

Броят стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици, от които да се вземат проби, се определя така че да се осигури идентифицирането на поне едно заразено птицевъдно стопанство, когато разпространението на заразените птицевъдни стопанства е поне 5 % с 99 % доверителен интервал.

Вземането на проби се извършва в съответствие с таблица 2:

Таблица 2

Брой стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици, от които да се вземат проби

Брой стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици от държава-членка	Брой стопанства за отглеждане на патици, гъски и зеленоглави патици, от които да се вземат проби
до 46	всички
47—60	47
61—100	59
101—350	80
> 350	90

5.2.   Брой домашни птици (птици) за вземане на проби в птицевъдно стопанство

Данните, посочени в точки 5.2.1 и 5.2.2 се отнасят за птицевъдни стопанства, от които се вземат проби на базата на основан на риска надзор и на надзор въз основа на вземане на представителни проби.

5.2.1.   Брой патици, гъски и зеленоглави патици, от които да се вземат проби в стопанството

Броят на птиците, от които да бъдат взети проби в птицевъдното стопанство, се определя така че да се осигури 95 % вероятност за идентифициране на поне една серопозитивна птица за наличие на инфлуенца по птиците, ако разпространението на серопозитивни птици е по-голямо или равно на 30 %.

Кръвните проби за серологични изследвания се събират от всички категории производство на домашни птици и видове домашни птици от поне 5 до 10 птици (с изключение на патици, гъски и зеленоглави патици) от стопанство, и от различни помещения, ако в стопанството има повече от едно помещение.

В случай на няколко помещения, проби се вземат от най-малко пет птици от помещение.

5.2.2.   Брой птици (с изключение на патици, гъски и зеленоглави патици) за вземане на проби в стопанството

Броят на патиците, гъските и зеленоглавите патици, от които да се вземат проби в птицевъдното стопанство, се определя така че да се осигури 95 % вероятност за идентифициране на поне една серопозитивна птица за наличие на инфлуенца по птиците, ако разпространението на серопозитивни птици е по-голямо или равно на 30 %.

От всяко избрано птицевъдно стопанство се вземат двадесет кръвни проби (2) за серологично тестване.

6.   Процедури за вземане на проби за серологично тестване

Периодът за вземане на проби в птицевъдното стопанство трябва да съвпадне със сезонното производство за всяка категория производство на домашни птици, като вземането на проби може да се извърши и в кланицата. Този вид вземане на проби не бива да накърни прилагането на основания на риска подход, в съответствие с критериите и рисковите фактори, изброени в раздел 4.1.

С цел оптимизиране на ефективността, както и за да се избегне ненужното влизане на лица в птицевъдни стопанства, вземането на проби при възможност се съчетава с вземане на проби за други цели, като например в рамките на проверки за наличие на Salmonella и Mycoplasma. Това съчетаване обаче не трябва да бъде в ущърб на изискванията, свързани с основания на риска надзор.

7.   Вземане на проби за вирусологично тестване

Вземането на проби за вирусологично тестване за инфлуенца по птиците не бива да се използва като алтернатива на серологичното тестване и трябва да се извършва само в рамките на изследвания, които са част от последващи действия след серологично положителни резултати от тестове за инфлуенца по птиците.

8.   Честота и период на тестване

Вземането на проби от птицевъдни стопанства се извършва веднъж годишно. Въз основа на оценка на риска обаче държавите-членки могат да решат да извършват вземане на проби и тестване по-често. Основанията за това трябва да бъдат описани подробно в програмата за надзор.

Вземането на проби се извършва в съответствие с одобрена програма за надзор от 1 януари до 31 декември през годината на изпълнение на тази програма.

9.   Лабораторно изследване

Изследването на пробите се извършва в националните референтни лаборатории за инфлуенца по птиците в държавите-членки или от други лаборатории, одобрени от компетентните органи и намиращи се под контрола на националните референтни лаборатории.

Лабораторните тестове се провеждат в съответствие с наръчника по диагностика, който определя процедурите за потвърждаване и диференциална диагностика на инфлуенцата по птиците.

Ако дадена държава-членка желае обаче да използва лабораторни тестове, които не са предвидени в наръчника по диагностика, нито са описани в Ръководството за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), преди да бъдат използвани тези тестове трябва първо да бъдат признати за годни за тази цел от референтната лаборатория на ЕС на базата на проверени данни.

Всички положителни серологични резултати се потвърждават от националната референтна лаборатория чрез хемаглутинационен-инхибиционен тест, като се използват определени щамове, предоставени от референтната лаборатория на ЕС:

а)	за подтип H5: i) начален тест с използване на Teal/England//7894/06 (H5N3); ii) тест на всички положителни проби с Chicken/Scotland/59(H5N1) за елиминиране на антитела, които реагират кръстосано с N3;

б)	за подтип H7: i) начален тест с използване на Turkey/England/647/77 (H7N7); ii) тест на всички положителни проби с African Starling/983/79 (H7N1) за елиминиране на антитела, които реагират кръстосано с N7.

Всички положителни серологични резултати трябва да бъдат последвани в птицевъдното стопанство от епидемиологични изследвания и допълнително вземане на проби за тестване с помощта на вирусологични методи, с цел да се определи дали в птицевъдното стопанство има активна зараза с вируса на инфлуенца по птиците. Заключенията от всички тези изследвания трябва да бъдат докладвани на Комисията.

Всички изолати на вируса на инфлуенца по птиците трябва да се представят на референтната лаборатория на ЕС в съответствие със законодателството на Съюза относно функциите и задълженията на националните референтни лаборатории, както е предвидено в приложение VIII към Директива 2005/94/ЕО, освен ако не е предоставена дерогация, както е предвидено в параграф 4, буква г) от глава V на наръчника по диагностика. Вирусите от подтип H5/H7 се предават незабавно в референтната лаборатория на ЕС и се подлагат на стандартните тестове за характеризиране (определяне на нуклеотидната последователност/IVPI) в съответствие с наръчника по диагностика.

Използват се специфичните протоколи, предоставени от референтната лаборатория на ЕС при изпращане на взетите проби и диагностичните материали. Компетентните органи гарантират, че съществува добър обмен на информация между референтната лаборатория на ЕС и националната референтна лаборатория.

---

(1)  По-високото ниво на доверителност при откриването на заразени стопанства за отглеждане на патици и гъски се дължи на съществуващите доказателства, че посредством пасивен надзор или системи за ранно откриване е по-малко вероятно да бъдат открити заразени стопанства за отглеждане на патици и гъски, отколкото такива за отглеждане на домашни птици от разред Кокошоподобни.

(2)  Увеличеният брой на пробите в сравнение с 5.2.1 се дължи на по-ниската чувствителност на диагностичния тест при използването му при водоплаващи птици.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЧАСТ 1

Насоки за прилагане на програмите за надзор на инфлуенца по птиците при диви птици

1.   Цели на надзора

Програмата за надзор на инфлуенцата по птиците при дивите птици има за цел навременното откриване на HPAI от подтип H5N1 при диви птици с оглед защитата на домашните птици в птицевъдните стопанства и опазването на общественото здраве и здравето на животните.

2.   Модел на надзора

а)	Въвежда се основан на риска надзор, под формата на система за „пасивен“ надзор посредством лабораторно изследване на умиращи диви птици или намерени мъртви птици, като то трябва да е конкретно насочено към видовете водни птици.

б)	То трябва да бъде конкретно насочено към дивите птици, по-специално мигриращите водни птици, т.е. „целевите видове“, за които е било установено, че са изложени на най-висок риск от заразяване с вируса на HPAI H5N1 и предаването му.

в)	Негов обект трябва да бъдат районите в близост до морето, езера и водни пътища, където има намерени мъртви птици; и по-специално ако тези райони са в непосредствена близост до птицевъдни стопанства, особено в райони, където има висока концентрация на птицевъдни стопанства.

г)

При подготовката на програмата за надзор се осигурява тясно сътрудничество с епидемиолози, орнитолози и компетентния орган по въпросите на опазването на природата, които оказват съдействие при идентифициране на видовете и оптимизиране на вземането на проби в зависимост от ситуацията на национално ниво.

д)

Ако епидемиологичната ситуация по отношение на вируса на HPAI H5N1 изисква това, дейностите по надзора се съпровождат от повишаване на осведомеността и активното търсене и следене за умрели или умиращи диви птици, по-специално за тези, които принадлежат към целевите видове. Тези дейности могат да бъдат предприети в случай на откриване на вируса на HPAI H5N1 при домашни и/или диви птици в съседните държави-членки и трети страни или в страни, които са свързани със съответната държава-членка чрез движението на мигриращите диви птици, по-специално тези от целевите видове. В този случай се вземат под внимание конкретните модели на миграция и видовете диви птици, които могат да варират в различните държави-членки.

3.   Процедури за вземане на проби

а)	Вземането на проби се извършва в съответствие с наръчника по диагностика.

б)	От диви птици, намерени мъртви или умиращи, се вземат проби — намазки от клоаката и трахеята/носоглътката и/или тъкани — за молекулно идентифициране (PCR) и/или изолиране на вируса.

в)

Специално внимание трябва да се отдели на съхранението и транспортирането на пробите при спазване на изискванията на параграфи 5 и 6 от глава IV на наръчника по диагностика. Всички изолати на вируса на инфлуенцата по птиците при диви птици се предават в референтната лаборатория на ЕС, освен ако не е предоставена дерогация, както е предвидено в параграф 4, буква г) от глава V на наръчника по диагностика. Вирусите от подтип H5/H7 се предават незабавно в референтната лаборатория на ЕС и се подлагат на стандартните тестове за характеризиране (определяне на нуклеотидната последователност/IVPI) в съответствие с наръчника по диагностика.

г)	Вземането на проби не може да бъде продължено след 31 декември на годината на прилагане на програмата.

4.   Лабораторно изследване

Лабораторните изследвания се извършват в съответствие с наръчника по диагностика.

Изследването на пробите се извършва в националните референтни лаборатории в държавите-членки или от други лаборатории, одобрени от компетентните органи и намиращи се под контрола на националните референтни лаборатории.

Ако дадена държава-членка желае обаче да използва лабораторни тестове, които не са определени в наръчника по диагностика, нито са описани в Ръководството за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), преди да бъдат използвани тези тестове трябва първо да бъдат признати за годни за тази цел от референтната лаборатория на ЕС на базата на проверените данни.

Извършва се първоначален скрининг PCR с използване на M ген, следван от бързо тестване на положителните проби за H5, което следва да се осъществи в рамките на период от не повече от две седмици. В случай на положителна проба за H5, възможно най-скоро се извършва анализ на мястото на деление, за да се определи дали се касае за последователност на високопатогенна инфлуенца по птиците (HPAI) или на нископатогенна инфлуенца по птиците (LPAI). Ако се потвърди наличието на HPAI H5, трябва да се направят бързо допълнителни анализи за определяне на типа N (дори и това само да даде доказателства в подкрепа на изключването на N1).

5.   Последващи действия

—

В случай на потвърждаване на зараза с HPAI H5 (N1) (1), се прилагат мерките за борба, предвидени в Решение 2006/563/ЕО на Комисията относно определени защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 при дивите птици в Общността и за отмяна на Решение 2006/115/ЕО (2).

—

Като част от епидемиологичните изследвания е важно да се идентифицират районите, свързани с тези случаи, евентуално за да се прогнозира по-нататъшното разпространение на вируса на инфлуенца по птиците, по-специално в районите от значение за производството на домашни птици, като районите с висока гъстота на птицевъдни стопанства.

ЧАСТ 2

Списък на видовете диви птици, които трябва да бъдат обхванати от вземане на проби и тестване за инфлуенца по птиците — „целеви видове“

№	Научно наименование	Общоприето наименование
1.	Accipiter gentilis	Голям ястреб
2.	Accipiter nisus	Малък ястреб
3.	Anas acuta	Шилоопашата патица
4.	Anas clypeata	Клопач
5.	Anas crecca	Зимно бърне
6.	Anas penelope	Дива патица (свирачка)
7.	Anas platyrhynchos	Зеленоглава патица
8.	Anas querquedula	Лятно бърне
9.	Anas strepera	Сива патица
10.	Anser albifrons albifrons	Голяма белочела гъска (европейска раса)
11.	Anser anser	Сива гъска
12.	Anser brachyrhynchus	Късоклюна гъска
13.	Anser erythropus	Малка белочела гъска
14.	Anser fabalis	Посевна гъска
15.	Ardea cinerea	Сива чапла
16.	Aythya ferina	Кафявоглава потапница
17.	Aythya fuligula	Качулата потапница
18.	Branta bernicla	Черна гъска
19.	Branta canadensis	Канадска гъска
20.	Branta leucopsis	Белобуза гъска
21.	Branta ruficollis	Червеногуша гъска
22.	Bubo bubo	Бухал
23.	Buteo buteo	Обикновен мишелов
24.	Buteo lagopus	Северен мишелов
25.	Cairina moschata	Мускусна патица
26.	Ciconia ciconia	Бял щъркел
27.	Circus aeruginosus	Тръстиков блатар
28.	Cygnus columbianus	Малък лебед
29.	Cygnus cygnus	Лебед поен
30.	Cygnus olor	Лебед ням
31.	Falco peregrinus	Сокол скитник
32.	Falco tinnunculus	Черношипа ветрушка (керкенез)
33.	Fulica atra	Лиска
34.	Larus canus	Чайка буревестница
35.	Larus ridibundus	Речна чайка
36.	Limosa limosa	Черноопашат крайбрежен бекас
37.	Marmaronetta angustirostris	Мраморна патица
38.	Mergus albellus	Малък нирец
39.	Milvus migrans	Черна каня
40.	Milvus milvus	Червена каня
41.	Netta rufina	Червеноклюна потапница
42.	Phalacrocorax carbo	Голям корморан
43.	Philomachus pugnax	Бойник
44.	Pica pica	Сврака
45.	Pluvialis apricaria	Златиста булка
46.	Podiceps cristatus	Голям гмурец
47.	Podiceps nigricollis	Черноврат гмурец
48.	Porphyrio porphyrio	Султанка
49.	Tachybaptus ruficollis	Малък гмурец
50.	Vanellus vanellus	Обикновена калугерица

---

(1)  Следва да се предприемат мерки за борба с болестта след потвърждаване на HPAI H5 и съмнение за N1.

(2)  ОВ L 222, 15.8.2006 г., стр. 11.